Показват се публикациите с етикет трилър. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет трилър. Показване на всички публикации

Ревю: Вещицата - Камила Лекберг

 

Издателство : Колибри 
Поредица : Патрик Хедстрьом 
Година на издаване: 2018г. 
Брой страници : 648
Цена: 22,00 лв. 
Резюме: 

Четиригодишната Неа е намерена убита в същата гора, в която преди трийсет години е открита мъртва малката Стела. За убийството на Стела някога са били обвинени две тринайсетгодишни приятелки, Хелен и Мари, признали и впоследствие отрекли вината си. Тогава Хелен остава при родителите си, а Мари заминава и става известна актриса.

Завръща се точно когато местното население е потресено от новото убийство. Подозренията падат върху двете им, но и върху хора от обкръжението им, а някои ксенофобски настроени местни жители обвиняват колонията от сирийски бежанци. Пожари, убийства, стрелби, отчаяни, комплексирани и покварени тийнейджъри – и, естествено, разследването на Ерика, която пише книга за двете загинали момиченца.

А в далечния 17 век една млада жена, обявена от господстващия клир за вещица, проклина своите мъчители до десето коляно.

А ето и мнението ми за останалите книги от поредицата: 

Дойде ред и за последната издадена книга от поредицата за Патрик Хедстрьом . Ще ми е доста странно ,че няма какво повече да чета от авторката , но пък се надявам скоро да ни зарадва с още някоя история.

"Вещицата " се оказа доста обемна като страници и всеобхватна история ,засягаща едновременно няколко проблема и много гледни точки . В началото си мислех , че авторката  ще е прекалила с разтягането на локуми и ,че ще има доста излишни и  скучни моменти, но се оказа ,че греша . Поне според мен всичко си беше на мястото , а основната история се оказа добре структурирана и обоснована. 

В тази книга основното разследване се върти около изчезването  на четри годишно момиченце на име Линеа ,което в последствие е открито мъртво в близката гора . По - интересното обаче е ,че преди 30 години от същото стопанство ,където живее Линиа и в същата гора е открито друго четири годишно дете - Стела , а за убийството ѝ са обвинени две 13 - годишни момичета. Двата случая изглеждат прекалено еднакви , но въпреки това липсва какъвто и да било мотив , а извършителите остават неизвестни. Естествено по някакво странно стечение на обстоятелствата Ерика подготвя новата си книга , която ще се базира именно върху случая на Стела и така за пореден път тя е въвлечена в разследването на Патрик и компания. Наред с всичко това К. Лекберг е прокарала и една интересна нишка , а именно проблема с расовата дискриминация. В малкото градче пристигат бежанци от Сирия , които са останали без дом и без семейства и някои от жителите ги приемат изключително радушно , готови са да им помогнат и да ги подкепят , но за съжаление има и такива ,които искат да се отърват от бежанците и за тях те не са хора. Това наистина е сериозен проблем на съвременното общество - липсата на съпричастност и разбиране към различните , към по -слабите и неоправданите и дори омраза към тях . Именно тази омраза в даден момент ескалира в насилие и може да доведе до наистина сериозни проблеми. 

Историята проследява и какво се е случило с двете млади момичета обвивени преди години за смъртта на Стела , как това ги е белязало и как се е отразило върху техния живот и този на собствените им деца. Убеждаваме се как всяко едно действие , колкото и незначително да изглежда то , води до съответните последствия. Патрик и Ерика отново успяват да задълбаят дълбоко и в двата случая, да открият различни парчета от пъзела и в крайна сметка да подредят събитията и да разкрият жестоката истина. Излишно е да споменавам ,че финалът беше изненадващ за мен (всеки път го казвам). Хареса ми ,че не беше претупан или скалъпен на бързо , а всичко се разгърна постепенно и така читателя получава отговори на всичките си въпроси. 

С нетърпение ще очаквам всяка следваща книга от авторката :) А Вие харесвате ли творчеството на К. Лекберг ? 

Ревю: Златната клетка - Камила Лекберг


Издателство: Колибри 
Година на издаване : 2019 г. 
Брой страници: 368
Цена:18,00 лв. 
Резюме:  

2018, Нова година: Обръщение на Лекберг към феновете ѝ в Инстаграм

„През цялата 2018-а живях много близо до една жена, която оказа огромно влияние върху мен. Името ѝ е Фей. Обичам я и ѝ се възхищавам, но тя е сложен характер. В нея виждам частици от всички жени, които някога съм познавала. Фей е главният персонаж в новия ми роман „Златната клетка“, чието име наскоро разкрих на читателите. Излиза на 11 април 2019. Очаквам с нетърпение да разбера мнението ви за книгата, но и малко ме е страх. Това е най-голямото ми предизвикателство като писател, а Фей и „Златната клетка“ се различават от всичко, което съм писала досега. Книгата не е част от поредицата за Фелбака, а Фей определено не е Ерика Фалк, повярвайте ми. „Златната клетка“ е трилър за изневяра, отмъщение и разплата.  И за борба и сестринство. Така че честита Нова година, скъпи последователи. Наздраве за едно ново време. 2019-а е годината на Фей.“


Както вече знаете откритието ми за тази година определено са книгите на Камила Лекберг и по точно поредицата за Патрик Хедстрьом , прочетох ги почти на едни дъх (остана ми само последната) ,но "Златната клетка" е нещо доста по - различно.

Авторката наистина е поела голям риск с написването на подобна история , излизайки от добре заучения и изпитан модел на книгите си  до сега . Дори не знаех каква история да очаквам , но предвид таланта на К. Лекберг бях почти сигурна ,че написаното ще ми хареса . Така и стана. 

"Златната клетка " е една доста мрачна история , в чиято основа седи Фей - 32 годишна съпруга и домакиня , коята се грижи за дъщеря си , за дома си и най- вече за съпруга си , който винаги е зает и почти не  ѝ обръща внимание. Но въпреки това Фей е щастлива ,защото има семейство , достатъчно пари  и хубав дом . Преди години се е отказала от университета , за да помогне на съпруга си Джак и техния приятел Хенрик да основат своя компания носеща името Компеър , а след това Фей  просто си е останала в къщи , а Джак е продължил да развива формата и да трупа милиони. За някои това може да звучи като идеалния живот за всяка жена , но всъщност това е една фалшива реалност , една златна клетка , в която много жени като Фей биват затваряни и така те живеят с идеята ,че са щастливи и имат всичко , за което са мечтали ,докато през това време мъжете им непрестанно им изневеряват, почти не общуват с тях и забравят за съществуването им. На Фей ѝ е нужно доста време , за да осъзнае положението , в което се намира, да спре да се самосъжалява и да поеме контрол над живота си .Така наглед сякаш четем просто историята на една отчаяна домакиня търсеща себе си и бореща се с живота , но в

книгата се прокрадват и мрачни тайни , а автоката използва един от любимите си похвати като прескача в миналото и настоящето и разкрива ужасяващи факти за живота на Фей. Не всичко е толкова розово , колкото изглежда , но трагичните  събития са загатнати леко и деликатно , за да оставят въображението на читатела да заработи на пълни обороти . Всъщност по - голямата част от същинското действие се развива буквално в последните 20 страници от книгата и виждаме как пъзелът се нарежда . Сполед мен подобна история би се харесала на всяка жена , тъй като лично за себе си определям книгата повече като женски роман , отколкото като криминален . 

Определено адмирирам готовността на авторката да излезе от зоната си на комфорт и от добре заучения сценарии в книгите си и да заложи на нещо доста различно. Това е риск , който не всеки автор би поел , но пък смятам ,че при нея резултатът е добър. На лице е един мрачен психологически трилър , чиято същност се разгръща плавно , за да  достигне повратната си точка и да остави читателя шокиран от случилото се. 

Ревю : Каменоделецът - Камила Лекберг

Издателство : Колибри 
Поредица : Петрик Хедстрьом 
Година на издаване: 2013 г.
Брой страници: 416
Цена: 17,00 лв. 
Резюме:
В третия роман от поредицата, „Каменоделецът“ (след „Ледената принцеса“, ИК „Колибри“, 2011, и „Проповедникът“, ИК „Колибри“, 2012), действието все така се развива в крайбрежното градче Фелбака, където един рибар намира удавено в морето момиченце. Предположението за нещастен случай бързо е отхвърлено – в дробовете на седемгодишната Сара откриват сладка сапунена вода. Детето явно е било убито, преди да бъде хвърлено в морето. Разследването е поверено на Патрик Хедстрьом, който току-що е станал баща и който разпознава в момиченцето дъщерята на приятелка на спътницата си Ерика. Кой е убил момиченцето и защо? Патрик търси отговора в настоящето и миналото, множество истории се преплитат, идиличната фасада на туристическото градче се пропуква, преди истината да излезе на повърхността на водовъртеж от мрачни тайни и убийства.



Както вече сте забелязали доста харесах творчеството на Камила Лекберг  и историите ѝ още не са ми омръзнали след като прочитам трета по ред книга от
поредицата за Патрик Хедстрьом. Действието отново се развива във Фелбака , а основните действащи лица са ни добре познати от преди. Интересното в "Каменоделецът" е ,че паралелно с течащото разследване по убийството на малката Сара  се развива още една история от миналото , която разкрива живота на богато и разглезено момиче на име Агнес . Тя живее в охолство и получава всичко , което пожелае , а в един момент обект на прищевките ѝ става  бедния каменоделец Андреш и това може би се оказва една от най- големите грешки в живота ѝ. Дълго време не можех да открия никаква връзка между двете истории , а да не говорим ,че изобщо не се сетих кой е убиецът (в 99% от случаите така и не се досещам ). Авторката отново си служи с добре познатите ни похвати от предишните две книги , но да си призная това не ме подразни и не развали удоволствието ми от разплитането на случая. 
Отново наблюдаваме развитието в отношенията между Ерика и Патрик и появата на дъщеричката им Мая , която определено успява да внесе смут в младото семейство. Интересен е и фактът ,че жертва на убийство е дъщерята на добра приятелка на Ерика , което я прави съпричастна с разследването и лично засегната от случващото се. В морето е намерено тялото на 7 годишно момиче и първоначално изглежда ,че се е удавило , но след това се установява ,че детето е убито и колкото и да се опитва Патрик не може да открие мотив за подобно престъпление. Започва се едно лутане и търсене на някаква отправна точка , въз основа на която да започне разследването , но всичко е толкова неясно , а убиецът в крайна сметка седи пред очите на всички пред цялото
време.
В разследването отново  помагат Мартин и Йоста , а Ернст за пореден път  по -скоро пречи , отколкото да помогне с нещо. Това определено ме напрягаше до известна степен , тъй като със своята глупост той буквално възпрепятстваше разследването и създаде един куп проблеми. Колкото до Мелберг - той си продължава както до сега - разчита Патрик да свърши всичко , за да може накрая да обере славата.Надявам се в следващите книги това също да се промени и Патрик да получи заслужено признание за усилията ,които полага. 
Образът на Ана (сестрата на Ерика) отново е доста противоречив. Тъкмо ,когато реша ,че тя се държи нормално и адекватно спрямо ситуацията нещо се случва  и Ана прави поредната глупост. Наистина не разбирам поведението ѝ и това ,че Ерика непрестанно трябва да върви след по - малката си сестра и да се грижи за нея. 
В крайна сметка всеки от героите търпи развитие и авторката ни прави съпричастни с личния живот и терзания на всеки един от тях , което винаги ми е харесвало в дадена поредица.Това прави книгите още по пристрастяващи , тъй като освен основната сюжетна линия има още няколко интересни житейски съдби , които да проследим. 
Харесва ми ,че всяка от книгите на К. Легберг има някаква социална ангажираност и отразява наболял за времето ни  проблем. В случая е обърнато  внимание на проблемните деца , възпитанието им и животът с тях. Не е никак лесно те да бъдат приобщени към обществото особено в малко градче като Фелбака и тъй като са различни , хората винаги им слагат грозни етикети и не полагат усилия да ги разберат.
Както сигурно се досещате и тази книга много ми хареса и естествено нямах търпение да започна следващата , която май също се очертава като много добра . Явно откритието ми за тази година ще е Камила Лекберг и  поредицата за Патрик Хедстрьом и затова  Ви я  препоръчвам горещо. 

Ревю: Ледената принцеса - Камила Лекберг

Издателство: Колибри
Поредица : Патрик Хендстрьом
Година на издаване : 2011 г. 
Брой страници : 352
Цена: 15,00 лв. 
Резюме:
Писателката Ерика Фалк се завръща у дома заради смъртта на своите родители, за да завари родното си градче обзето от силни страсти. Алекс, нейна близка приятелка от детските години, е намерена мъртва с прерязани вени, замразена във вана. Ерика решава да напише прочувствен спомен за харизматичната, но затворена в себе си Алекс не толкова за да почете паметта й, колкото за да преодолее собствената си писателска безизходица. Постепенно обаче смъртта на приятелката започва да я преследва натрапчиво и тя се съюзява с местния полицейски инспектор, за да разкрие истината.

След като толкова дълго време съм слушала за Камила Лекберг , чела съм както позитивни ,така и негативни коментари за книгите ѝ и съм натрупала цели девет нейни заглавия , които чакаха реда си ,беше крайно време да се запозная с творчеството ѝ.
Започнах книгите по хронологичен ред и първата е именно "Ледената принцеса"и поставя началото на поредицата за разследващия полицай Патрик Хендстрьом. Мога да кажа ,че корицата е доста красива  , а резюмето обещава  интересен сюжет.
Авторката ни запознава с Ерика Фалк , която се е усамотила   във Фелбака след смъртта на родителите си , но убийството  на приятелката ѝ от детските години - Алекс  рязко променя ежедневието на младата писателка и я въвлича в търсенето на много тайни и забравени истории от миналото . По този начин се сблъсква отново с Патрик Хендстрьом , който още в юношеските си години е бил влюбен в нея , я сега след толкова години чувствата му още не са отшумели. 
Извършването на убийство в селце  като Фелбака е изключително неочаквано и странно , самите жители не могат да повярват ,че някой би искал да убие красивата Алекс , която живее в големия град , има успешна кариера , богат съпруг и се прибира във Феблака само за уикенда. В историята се появяват много действащи лице , а и гледните точки , от които е представено действието  също са доста. Авторката ни дава възможност да видим събитията през очите на повече от двама герой (както обикновено се случва) и така може по лесно да оценим мотивите и вътрешните им копнежи. До известна степен бих
определила историята и като семейна драма , тъй като съдбата на няколко семейства е белязана от нещо случило се в миналото и оставило белег върху всички. Наред с криминалната нишка проследяваме  и романтичните отношения между Патрик и Ерика , които ми станаха много симпатични още в началото , също така сериозно  е засегнат и един много наболял въпрос , с който на скоро се сблъсках и в книгата И никога не я откриха - а именно домашното насилие . Статистиките наистина са потресаващи , а всъщност данните сигурно са много по ужасни. 
Ако трябва да съм напълно искрена мога спокойно да кажа ,че  с първата си книга Камила Лекберг ме очарова и спечели като читател . В "Ледената принцеса" имаше от всичко необходимо , което търся в подобен тип книги - имаме трудно разрешим случаи  с много обрати и разкрития , динамика в действието без всичко да е претупано и сякаш скалъпено в последната минута. Имаме и приятен разследващ в лицето на Патрик , а романтичните му закачки с Ерика са още един бонус към добре изградения сюжет . Да не пропусна и самите герои ,които са достатъчно пълнокръвни , за да повярвам ,че са
истински и да се привържа към тях . Надявам се и в следващите книги авторката да поддържа това ниво и да се развива , а не да изчерпва потенциала си. Вече дори започнах и втората книга "Проповедникът " , за да видя какво още ще се случи във Феблака. А Вие имате ли наблюдения върху творчеството на авторката и какви са те ?

Ревю: Метеоритът - Дан Браун

Издателство : Бард 
Година на издаване : 2003г.
Брой страници: 480
Цена: 16,99лв. 
Резюме: 
Дълбоко в арктическия лед се намира нещо смайващо. То е очаквано от години. В него се крие невероятна загадка. Рейчъл Секстън е изпратена в арктическата станция, за да потвърди автентичността на находката. Това, на което се натъква, поразява с мащаба си и заплашва да хвърли света в хаос.
Но Рейчъл е безпомощна, защото "артефактът" се пази от отряд съвършени убийци. Кой ги е изпратил? И защо?
Отговорът е с гриф “Свръхсекретно”!

Тук ще намерите мнението ми за част от книгите на автора -   Изгубеният символ  Ад Произход , Шестото клеймо , Цифрова крепост 

Винаги съм споделяла колко много харесвам творчеството на Дан Браун  , възхищавам се на майсторството , с което сътворява историите си и на детайлната и изчерпателна информация ,която предоставя в книгите си. "Метеоритът " е последната непрочетена от мен книга на
автора и реших най- сетне да я сложа в графа прочетени  и с нетърпение да очаквам нещо ново от Дан Браун. Колкото и да съм  пристрастна към творчеството му обаче , трябва да призная ,че за мен поне "Метеоритът " не е на нивото на останалите му книги. За пръв път твърде многото научни обяснения и педантични изброявания на всеки модел транспортно средство , оръжие , оборудване или каквото друго се сетите ми дойдоха малко в повече. Докато успеех да прочета сложните имена почти бях забравила началото на изречението и какво точно се случваше.Може би в стремежа си да е максимално изчерпателен , авторът е прекалил с научните факти и термини и по скоро е постигнал обратния ефект. Това е единственото нещо , което до известна степен развали удоволствието ми от прочита на книгата. Може би и самия обем на историята е можело леко да се редуцира и да се спестят поне едни стотина страници . Лично на мен началото на книгата ми беше леко трудно. Запознаваме се с всякакви герои от различни точки на земното кълбо , без изобщо да разбираме за какво става дума и без да се случва нещо важно. Тъй като в последните книги на Дан Браун динамиката и екшънът започват още с първите страници на книгата  и може би съм  свикнала нещата да се развиват по този начин  , то в "Метеоритът" всичко ми се стори доста по мудно и протяжно. 
Както предполага заглавието на самата книга , историята се върти около откриването на огромен метеорит в изключително подходящо време и от точните хора. Във връзка с това група
независими учени са въвлечени в изследването му  , а в последствие и в задкулисните политически интриги , а в даден момент нещата стават толкова сериозни ,че  те трябва да се борят за живота си и да направят всичко възможно , за да оцелеят и да разкрият мистерията около метеоритът. 
В един  момент събитията стават изключително напрегнати и буквално всичко  е на живот и смърт. Имах известни подозрения кой и защо седи зад всички манипулации и интриги и в крайна сметка се оказа ,че греша както винаги. Цялостния замисъл на всичко наистина е на ниво и читателя определено се лута между истината и лъжата , стараейки се да разкрие кой каква игра играе. 
Може "Метеоритът" да не се нарежда сред най- любимите ми книги на Дан Браун , но не мога да отрека ,че той отново успя да ме изненада , изуми и държи в напрежение буквално до последната страница .


Ревю: Лицето на смъртта - Коуди Макфейдън

Издателство: Сиела 
Поредица : Смоуки Барет 
Година на издаване : 2018 г. 
Брой страници 512
Цена: 17,90 лв. 
Резюме: 
След „Човекът сянка” Коуди Макфейдън продължава историята на специален агент Смоуки Барет в „Лицето на смъртта” – още един кървав трилър за най-черното в човешките души. Специален агент Смоуки Барет остана белязана завинаги от едно чудовище в човешки образ. Тя бе най-добрият ловец на серийни убийци, но в един кошмарен ден се оказа плячка. В този ден тя загуби семейството си и пое право към ада. Смоуки обаче оцеля и намери смисъл да продължи напред. Сега тя е изправена пред мистерия. В притихнала къща, потънала в кръв, младо момиче на име Сара е допряло пистолет до главата си и иска да разговаря само със Смоуки. Години наред мистериозен ангел на злото е убивал всеки, когото Сара е обичала. За първи път той се е появил в нощта на шестия ѝ рожден ден и оттогава ужасът не е спирал и за миг. Смоуки Барет и нейният екип имат броени дни да решат случая. Всеки един от тях обаче се бори с личните си проблеми, които пречат на разследването. Не само те са на прицела на убиеца, а и най-близките им. “Аз бях ангел на отмъщението, изпратен от Създателя, за да унищожа мъжете, които се крият зад символи; демоните, които сеят лудост в света, облечени в своите изгладени костюми, и огласяват колко са добри, докато в същото време изяждат душите на невинните. Бях изпратен от Бог да посичам, да лея кръв и да давя в нея жертви и тирани, невинни и виновни.”

Ревю на книга първа - Човекът сянка 
Може да ме откриете и тук - Facebook

Нямах търпение да започна втората книга за разследванията на Смоуки Барет и да видя с какво ще се сблъска този път. В първата книга се запознаваме детайлно със страданията и ужаса , през които  е преминала Смоуки и през цялото време си мислех ,че нито едно човешко същество не заслужава подобна съдба.  Началото на книгата ми вървеше малко мудно , тъй като отново се разглеждат събитията от живота на главната героиня и някои неща се преповтарят , но след това действието доста се забързва и истинският екшън започна.
Престъпленията описани в книгата са изключително брутални и отблъскващи , още повече когато са намесени и деца.В центъра на събитията е поставена 16 -годишната Сара , която е обречена да носи  след себе си смъртта. Всичките ѝ близки хора биват убити по изключително мъчителен начин само защото я обичат и искат да я предпазят. И след всяка кървава баня единствено Сара остава жива ,за да носи вината за случилото се.Всичко това е меко казано извратено и няма как да не се отрази на психиката на всеки един човек.  След поредното зверство Сара е отчаяна и решава да сложи край на всичко като се самоубие ,но преди това иска историята ѝ да бъде чута и хората да ѝ повярват затова търси Смоуки Барет . Тя успява да спаси Сара от самоубийство и се захваща със сложната задача да разплете мистерията около младото момиче. 
Хареса ми ,че авторът е наблегнал повече на чувствата и емоцийте на жертвите , на мотивите на убиеца и неговата извратена психика и  освен  описание на физическото убийство имаме и по- детайлна картина на онова ,което иска да постигне убиеца - да разруши един живот. Естествено бях много изненадана от разкриването на самоличността на извършителя на всички зверства и причините довели го до това състояние и тук автора определено си е свършил работата отлично. 

Отново беше отделено малко време и на екипа на Смоуки - те винаги са на линия , неуморни и почти перфектни , всеки изпълняващ стриктно ролята си отредена му в разследването. Искаше ми се автора да ни запознае малко по- детайлно с тях и с живота им извън разследването на тежки престъпления и да видим освен професионалната ,така и чисто човешката им страна . 
Бони разбира се  е неизменна част от живота на Смоуки и това много ме радва , малкото момиче е истински лъч надежда в ужасяващото ежедневие на агентката и носи огромна радост на всички около нея. Няма как да не отчета и присъствието на Тони ,които все по- често се появява  в живота на Смоуки и на Бони , а това според мен  им осигурява известна  стабилност.
Изключително съм доволна от прочита на "Лицето на смъртта" - книгата беше доста по- кървава , брутална и стряскаща от първата , но също толкова добра ,завладяваща и напрегната. Освен леко бавното начало няма каква друга забележка да направя относно действието и развитието на събитията. Сюжета беше непредсказуем и поднесен умело ,съчетавайки в себе си минало и настояще  и силно препоръчвам книгата на почитателите на жанра.

Ревю: Останалото е мълчание - Алекс Майкълидис

Издателство : Ера 
Година на издаване : 2019 г.
Брой страници : 304
Цена: 17.00 лв 
Резюме: 
Алисия Беренсън е открита до простреляното тяло на съпруга си. Всички улики сочат, че го е застреляла. А тя потъва в мълчание. Отказва да говори дори когато я признават за виновна и я осъждат. Алисия никога повече не проговаря. 
Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Криминалният психотерапевт Тео Фейбър е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве. Воден от собствените си подбуди, той се впуска в търсене на истината, която заплашва да го погълне. 
Сред мълчанието на Алисия изникват мотивите за едно опустошаващо престъпление, в което жертви са не само мъртвите...
Тази книга отдавна беше привлякла погледа ми и все не стигах до нея , но в крайна сметка започнах новата 2020 година именно с "Останалото е мълчание" . Ако сте
прочели резюмето сте разбрали ,че книгата обещава доста заплетен сюжет и много неочаквани обрати и точно това получих и аз . Ако трябва да бъда напълно честна нещо не ми достигна ,за да я оценя с най- висока оценка , просто нещо сякаш "куцаше" в историята , но по надолу ще споделя по - детайлно впечатленията си.

Първоначално се запознаваме с психотерапевтът Тео Фейлър ,който има огромното желание да разбули мистерията около Алисия и нейното мълчание и е готов да я накара да говори . Това го подтиква да смени работното си място , за да е по-близо до нея и да я лекува . Първоначално Тео ми стана симпатичен , образът му е приятен , той е отзивчив и комуникативен и винаги иска да помогне.
Паралелно с това автора ни дава да надникнем и в дневника на самата Алисия ,където са описани събитията преди жестокото убийство. Оказва се ,че героинята също има много демони от миналото и тайни ,които излизат на яве.
Интересен е моментът с отношенията между пациент и терапевт , до къде се простират границите и кога е безопасна да преминеш отвъд тях . Понякога преминавайки отвъд се разкриват много мрачни тайни и всичкото зло излиза на яве , а друг преминаването на тази граница може да коства нечии живот .
Нещото ,което не ми достигна , за  да дам максимална оценка на историята може би е финалът . В даден момент бях започнала да се досещам какво всъщност се случва  и в един момент всичко просто излезе на яве и сякаш спря до там . Книгата има известна завършеност , отговаряме си на много от въпросите , но исках действието да продължи още малко. 
Алекс Майкълидис е сценарист и това определено си личи , тъй като сюжета е изграден много умело и през цялото време си представях как книгата може да бъде екранизирана (правата за това са вече закупени). Нямам търпение да видя какъв ще е актьорският състав и кой ще се превъплъти в ролите на Алисия и Тео . 

Ревю: Жената в каюта 10 - Рут Уеър

Издателство: Хермес 
Година на издаване: 2018г. 
Брой страници : 320
Цена: 15,95 лв. 
Резюме: 
Журналистката Ло Блеклок получава покана да прекара седмица на борда на бутиков круизен лайнер. Пътуването сред норвежките фиорди ще й помогне да се съвземе от обира в дома й, след който изпада в нервна криза. Това е и идеалната възможност да се издигне в кариерата и да промени живота си.
Небето е безоблачно, водата – кристалночиста, а отбраните гости изглеждат толкова изискани и приятни. Но не след дълго над кораба надвисват оловносиви облаци, палубата се разлюлява от бурни ветрове. Ло внезапно се буди през нощта от писъци и подозира, че зад борда е паднала жена.
На сутринта тя установява, че нито един от пътниците не липсва и пътуването продължава, сякаш нищо не се е случило. Ами ако е допуснала грешка? Ако е започнала да губи разсъдъка си? Ако обаче видяното е истина, Ло ще попадне в смъртоносен капан.
Как да спреш убиец, в чието съществуване никой не вярва?

Време е да Ви запозная с жената от каюта 10 и да разберем дали тя наистина съществува или е плод на въображението на една леко подпийнала жена . На моменти книгата е сравнявана с други подобни от жанра като  "Момичето от влака " и  "Жената на прозореца " например . Именно това ме привлече , тъй като харесвам такъв тип психологически трилъри , в които нищо не е
такова каквото изглежда , а на финала  всичко се обръща с краката нагоре и  аз изпадам в шок , защото изобщо не съм очаквала подобно нещо.
Авторката ни запознава с Лора Блеклок - журналистка в малко списание , пред която се отваря невероятната възможност за едноседмично пътуване с най- новия и луксозен круизен лайнер - Аурора ,където ще се запознае с едни от най- богатите и влиятелни хора в страната. Звучи изключително примамливо и Лора е готова да приеме предизвикателството и да направи страхотен репортаж . Още първата вечер обаче тя се натъква за загадъчно момиче , което ѝ прави услуга , а след това мистериозно изчезва . Дали това  е реалност или илюзия , дали Лора не си въобразява в резултат на твърде многото алкохол и антидепресанти  или на кораба е извършено убийство , а тялото е изхвърлено в морето , където никой няма да го открие.
Лора се впуска в търсенето на истината , но се оказва ,че някой иска да запуши устата ѝ и да прикрие случилото се . Всичко изглежда твърде неясно , а всеки от пътниците е заподозрян в евентуалното убийство.
Хареса ми ,че действието се движи плавно и бързо , няма излишни подробности и разтягане на локуми с цел запълване на страниците . Повече от половината книга я погълнах неусетно и тръпнех в очакване да разплета поне малка част от мистерията . Но когато в крайна сметка тя взе да се разплита някак не останах напълно удовлетворена. Не мога да Ви разкрия много от сюжета , но действията към края на книгата ми се сториха малко нелогични , а самия финал - не много добре изпипан . Това разбира се е лично мое усещане  и не значи , че е развалило цялостното ми удоволствие от книгата . Все пак историята притежава основните характеристики на един добър психологически трилър и определено стила на Рут Уеър ми допада. Доколкото знам у нас има издадени още две книги от авторката - "Игра на лъжи " и "В тъмната гора" , които все още не съм чела , но се надявам да са поне толкова добри ,колкото "Жената в каюта 10 "

Ревю: Светлина в пукнатините -Луиз Пени


Издателство : Orange 
Година на издаване: 2019 г.
Брой страници : 512
Цена : 17,99 лв.
Резюме:
Коледа наближава и повечето жители на Квебек са обхванати от еуфорията на празничния дух. За главен инспектор Гамаш обаче мразовитият сезон носи само поражения. Повечето му служители са напуснали отдел „Убийства”, старият му приятел и заместник Жан Ги Бовоар не му говори от месеци, а началството си е поставило за цел да го отстрани.
Именно тогава Мирна Ландерс се свързва с Гамаш, за да му каже, че нейна дългогодишна приятелка е обещала да й гостува в Трите бора, но така и не е пристигнала. Озадачен от нежеланието на Мирна да разкрие истинското й име, Гамаш скоро разбира, че изчезналата жена е една от най-известните личности не само в Северна Америка, но и в целия свят.
Главният инспектор се заема да разнищи мистерията, но едновременно с това му се налага да разкрие престъпление, назрявало с десетилетия в самото ядро на квебекската полиция. Престъпление, в което инспекторът не знае кой е замесен и на кого може да се довери. Времето изтича, а той на всяка цена трябва да стигне до истината. Или да стане свидетел как светът около него се пропуква и рухва…

А тук ще откриете ревюта и на първите осем  книги от поредицата: 
 Убийството на художника Убийствено студена, Жестокият месец , Камъкът на смъртта Отровни думи Сенки в снега Измамна светлина , Красива мистерия 

Вече може да ме откриете и във Facebook

Луиз Пени за пореден път успя да стопли сърцето ми с прекрасната книга ,която е сътворила  , а историята буквално ме изправяше на нокти , караше ме да се ядосвам и да се страхувам за съдбата на героите  и накрая все пак не исках да свършва.
"Животът на човек е като къща. Позволява на някои от околните да влязат на моравата , други - на верандата , а трети стигат до вестибюла или кухнята . Добрите приятели каним по - навътре в дома си , в дневната "
За мое огромно щастие авторката отново ни отвежда в Трите бора и ни среща с любимите и добре познати  герои - Клара , Мирна , Оливие , Габри и  Рут (да не забравяме и Роза)
Наближава Коледа и обстановката в селцето е толкова уютна и приятна ,че доста често си представях как пия горещ шоколад в бистрото и гледам към малкия площад и езерото , където децата се пързалят. Но идилията бива нарушена ,когато една възрастна дама така и не се завръща в селото ,след като е обещала да прекара празниците там . Доста загрижена и разтревожена Мирна се обръща към Арман Гамаш и той веднага се притичва на помощ , възползвайки се от възможността да се измъкне от управлението и от екипа си ,който се разпада.
Признавам си ,че тръпнех  в очакване да прочета  книгата най- вече заради личната история на Гамаш и Жан Ги Бовоар . Отношенията им се развиха в много лоша посока и това доведе до съответните последици и сякаш нищо вече не беше същото .Винаги съм харесвала топлите отношения между Гамаш  и хората от екипа му , особено Бовоар , а когато той се влюби в Ани и тя отвърна на чувствата му всичко изглеждаше твърде идеално . И тогава се завърнаха демоните от миналото , стените на доверието се пропукаха и мракът навлезе дълбоко в душата на Бовоар. Доста време му се ядосвах и не разбирах как така лесно загърбва всичко и просто се пуска по течението , обръща гръб на близките си и прикрива слабостите си с употребата на хапчета . Може би собствената му несигурност го е накарала да се съмнява във всичко и всеки , да обърне гръб на любимите си хора и да изгуби доверието си в тях . 
Самото разследване на убийството също беше доста интересно и нетрадиционно , но за мен
акцента определено беше върху междуличностните отношения на героите . 

Интересно е ,че Питър все още отсъства от Трите Бора ,след като с Клара си дадоха почивка от една година ,за да помислят и решат какво да правят. Струва ми се ,че Питър твърде лесно се отказа и просто изчезна. Надявам се скоро да се появи  и да видим някакво развитие в отношенията им .
Не знам как да коментирам образа на Рут Зардо - толкова противоречив , обаятелен и запомнящ се . Тя непрекъснато се лута в двете крайности - от безчувствена и груба старица до разбираща и помагаща приятелка. Присъствието на Роза е очарователно и ни показва ,че всъщност старицата има огромно сърце ,макар и така умело да го прикрива.
"Арман Гамаш винаги бе имал старомодни убеждения . Вярваше , светлината може да разпръсне сенките. Че добрината е по- силна от жестокостта и че доброто съществува дори там , където нещата изглеждат най- отчайващи. Вярваше ,че злото си има граници.  "
Смятам ,че заглавието на книгата отразява същността на историята на 100% .  Когато нещо се  пропука и счупи много хора са готови да го захвърлят с лека ръка, но понякога счупеното и залепено е два пъти по-здраво. Друг път някои стени и прегради просто трябва да се пропукат ,за да разсеят тъмнината и да позволят да навлезе малко светлина , която да прогони сенките и призраците. Точно към това се стремят героите в тази книга , но дали ще успеят ?
За пореден път Луиз Пени ме очарова с майсторството си и 

Ревю: Човекът сянка- Коуди Макфейдън

Издателство: Сиела 
Поредица: Смоуки Барет
Година на издаване: 2017 г.
Брой страници:448 
Цена : 16,90 лв.
Резюме:
Специален агент Смоуки Барет преследваше най-опасните същества на планетата – серийните убийци. Тя беше една от най-добрите, умел и безпощаден ловец на чудовища, докато един луд не се зае с нейното семейство. 
Той измъчва и уби съпруга и дъщеря ? пред очите ?. Обезобрази лицето ?. Запрати я в ада. Но тя оцеля.
Сега Смоуки желае отново да вдигне оръжието си само за да постави студеното му дуло между устните си и да дръпне спусъка.
Но се появява последен шанс за изкупление. 
Побъркан гений, обявил се за наследник на Джак Изкормвача, започва да избива по жесток начин красиви жени с еротични сайтове в интернет. Запис на издевателството над една от жертвите, някогашната най-добра приятелка на Барет, ? е изпратен като ясно предизвикателство. 
През всичките си години във ФБР Смоуки никога не се е изправяла срещу такъв изверг. Той заплашва не само нея, но и всички от екипа ?. И трябва да бъде спрян на всяка цена.

Последвайте ме и в Facebook

Тази година определено ми върви в откриването на нови любими криминални поредици  и Смоуки Барет  е поредното потвърждение за това.Започнах книгата без кой знае какви очаквания и веднага ме спечели факта , че главното действащо лице е жена. В подобен тип книги това е рядко срещано  или аз не съм попадала  често на такива , но определено женските образи са ми една идея по- интересни от
мъжките.Продължавайки да чета бях потресена от съдбата на Смоуки и от всичко ,което е преживяла . Дори не мога да си представя как човек може да продължи живота си след подобна трагедия. В крайна сметка естеството на работата ѝ като специален агент на ФБР я е довела до това положение и именно работата ѝ ще  успее да я извади от "дупката" ,в която е потънала и ще я върне към живота . 
За съжаление убийството на близка нейна приятелка я връща отново на бойното поле , а нещата се променят , когато Смоуки трябва да поеме отговорност и за още едно човешко същество освен себе си. За мен образа на главната героиня е доста интересен и добре изграден , достатъчно достоверен и веднага събуди симпатиите ми . Също толкова интересни и симпатични ми станаха и хората от екипа на Смоуки - Кали , Алън , Джейсън и Лео , който неволно също попаднаха под прицела на убиеца  и любимите им същества бяха изложени на опасност. 
Относно убиецът - за пореден път не се досетих кой е той , какви са мотивите му и как  се е превърнал в подобно чудовище. Той се смята за наследник на Джак изкормвача и следва неговите принципи на действие в доста по усъвременен , но също толкова брутален начин . Омразата му е насочена към т. нар. леки жени и в частност към тези ,които притежават сайтове предлагащи секс услуги , снимки и клипове с такова съдържание . Действията му са изключително методични и винаги се оказва една стъпка пред екипа на ФБР.
През цялото време действието се развиваше достатъчно динамично , за да няма скучни моменти и въпреки обема си от 450 страници ,книгата се чете бързо , задържа вниманието и наистина събуди интереса ми към поредицата. До колкото знам книгите са общо пет  като четири от тях вече са издадени на български език благодарение на издателство Сиела , а кориците са просто прекрасни и много по- красиви от оригиналните . 
Ако все още не сте обърнали внимание на Коуди Макфейдън и главен агент Смоуки Барет ,то Ви препоръчвам незабавно да се запознаете с тях  и да се потопите в мистерията по откриването на Джак  Изкормвача младши.