Mid-Year Book Freak Out Tag - 2017

Здравейте :)
От доста време не съм правила таг , но като гледам почти всеки вече направи този и реших ,че е и мои ред ,  а пък и е подходящ за този месец и въпросите са интересни. Затова насладете му се



1.Най-добрата книга, която си прочел/а досега през 2017

Колебая се доста в избора си , тъй като почти всичко прочетено през тази година беше страхотно. И все пак ще посоча Човек на има Уве -Ф.Бакман .Повечето от Вас може би вече са я чели и ще ме разберат напълно , тъй като историята и начина ,по който е написана са невероятно докосващи.

2.Най-доброто продължение, което си чел/а досега през 2017
Без колебание посочвам Империя на бури -С. Дж.Маас. Четох я на скоро и все още ме държи емоцията от това епично приключение.

3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си.
Много искам да прочета Бьорнстад - Ф.Бакман .  Както може би сте забелязали аз съм изключително голям почитател на  творчеството на този човек и съм сигурна ,че последната му книга също ще остави траен спомен в съзнанието ми както и предишните четири.

4.Най-желани предстоящи заглавия през втората половина на годината.
От издателствата ежедневно ни изненадват с новини за предстоящи  заглавия, кое от кое по-хубави , така че до края на годината със сигурност ще има поне 20 -30 книги ,които да искам да притежавам. Но за момента чакам с огромно нетърпение издаването на продължението на Четирите цвята на магията на В.Е.Шуаб. За мен книгата беше уникална и нямам търпение за още приключения с Кел.

5.Най-голямо разочарование
Това със сигурност е Петдесет нюанса по-тъмно, въпреки че не знам дали да го определям като разочарование ,тъй като бях на ясно ,че няма да ми допадне , но все пак ...книгата се четеше толкова бавно и мудно , тъй като почти нищо интересно не се случваше.

6.Най-голяма изненада.
Изненадващо за мен самата беше ,че книгите на С.Е.Филипс ми харесаха толкова много. Преди мислех , че са твърде сладникави и наивни , но прочитайки няколко се оказа ,че са супер свежи , летни и забавни.

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб).
Много приятно ме изненада Рута Сепетис с книгата Сол при солта. Няма как да не сте слушали доста за нея  , но историята наистина е разтърсваща и си струва да бъде прочетена.

8.Нов герой, по когото си падаш
Ох аз съм от тези ,които никак не си падат по герои от книги. Може да им симпатизирам , но чак да си падам по тях -не .

9.Най-нов любим герой
Кел от Четирите цвята на магията. Той е доста интересен персонаж , не се вписва в повечето клишета за главните герои и може би точно за това се превърна в мой любимец.

10.Книга, която те е разплакала
И преди съм споменавала ,че не съм много емоционална и изключително рядко плача на книги или филми , но тази година успяха да ме разплачат две книги - Човек на име Уве и Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг  , и двете на Ф. Бакман.

11.Книга, която те е зарадвала.
Жестока любов на К.Хувър. Зарадва ме тъй като бях скептично настроена към историята и мислех ,че ще е безинтересна и твърде преиграна ,но се оказа ,че изключително много ми допадна.

12.Любима книга превърната във филм, който си гледал/а тази година.
И преди съм споменавала ,че почти не гледам филми затова поне за сега нямам отговор на този въпрос.

13.Любимо ревю, което си написала досега през годината.
Мммм ... затрудних се малко с този въпрос , тъй като всяко едно ревю е написано с много желание и старание и съответно ми е скъпо. Все пак ще посоча ревюто на Четирите цвята на магията на В. Е.Шуаб , тъй като книгата ме впечатли толкова много ,че ми беше трудно да облека емоциите си в думи , но същевременно исках да изразя всичко. Не знам дали накрая се е получило сполучливо , но аз си го харесвам :)

14.Най-красивата книга, която си си купил/а досега (или получил/а)
Ако трябва да съдя само по корицата ще посоча Аристотел и Данте откриват тайните на вселената - Б.А. Саенц и Странните талисмани на Артър Пепър -Ф.Патрик  както и новата корица на Човек на име Уве -Ф. Бакман

15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината.
Оооо какъвто и отговор да посоча тук изобщо не е сигурно ,че ще прочета тези книги. Искам да прочета няколко продължения на поредици , няколко леки любовни романа и дори нещо криминално .... с две думи от всичко по малко.


Е това беше всичко от мен за сега ,надявам се тагът да ви е харесал и ,ако все още не сте го направили - да се престрашите :) Пожелавам Ви слънчев ден :)

Ревю: Четирите цвята на магията - В. Е. Шуаб

Издателство: ЕМАС
Поредица: Shade of Magic
Година на издаване: 2017г.
Брой страници: 390
Цена: 18.00лв.
Резюме:
"Четирите цвята на магията" е първата част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел - магьосникът, пътуващ през световете, и за Делайла Бард - крадлата с душа на пират.
Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо.
Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...


След прочита на" Империя на бури" бях изпаднала в някакъв читателски застой и буквално нищо не събуждаше интереса ми , но тази книга .... направо се влюбих в историята.Отдавна не бях попадала на първа книга от поредица ,която толкова да ми хареса и буквално непрекъснато да мисля за нея и да искам да чета. А в момента единственият ми въпрос е Кога ще излезе втората част , кога?
В днешно време вече е доста трудно да изградиш история ,която да не е твърде сходна с още няколко такива , които вече сме чели и да накараш читателя тотално и безвъзвратно да се влюби в магическия свят , с неговите герои и  странности.  Е ,  В. Е Шуаб е успяла.Мога да изредя цял куп неща  ,които харесах в книгата , тъй като на практика всичко ми хареса.Нямаше нещо , което да ме дразни , да ми липсва или да ми идва в повече ,напротив ,всичко беше премерено  и подредено по достъпен и разбираем начин.
Ще започна с корицата ,която е невероятна и буквално съдържа в себе си четирите цвята на магията , а в центъра е главното действащо лице-Кел. Следващото прекрасно нещо беше Лондон и то не един , а цели четири. Какво по-хубаво от това. Всеки от тях до някаква степен е огледален образ на предишния , но с променени имена  и владеещи магията в различна степен.
Червения Лондон е домът на Кел и в него магията процъфтява , хората живеят спокойно  и мирно използвайки магията си свободно без да позволяват тя да ги завладее и унищожи.
Белия Лондон е жесток и коварен.В него магията е най-ценното нещо  и всеки иска да се домогне до нея , да я изсмуче , да я подчини. Белия Лондон е белязан от кръвопролития  и битки за власт и в него сякаш не е останало нищо добро.

Сивия Лондон както подсказва името му е безличен и скучен.В него почти не е останала магия.Хората са се научили да живеят без нея и да водят простичък живот ,макар понякога и на ръба на мизерията и глада.

Черния Лондон  е бил унищожен ,тъй като магията е взела превес над човешката воля и е превърнала обитателите му  в чудовища , изпепелила е всичко и е оставила след себе си само разруха.

В.Е.Шуаб  е успяла да опише тези четири свята достатъчно детайлно и подробна , за да можем да си ги представим ясно, да усетим аромата на цветя ,на дим и пепел , на разруха  и на смърт. Наред с това е  изградила герои ,на които да симпатизираме ,да се ядосваме , да мразим и да обичаме.





















Кел - той е главното действащо лице в историята и също така е антари -може да пътува през различните Лондони. Харесах го още от първите страници , тъй като не се вписва напълно в клишираните образи от подобни фентъзи поредици. Имал е възможността да израсне в кралското семейство и си е заслужил уважението и почитта да хората. Живее мирен и спокоен живот , макар че на моменти се чувства не на мястото си , чувства се не като член на семейството , а като тяхно притежание. Естествено предполагам , че ще трябва да се разкрият доста тайни за миналото и произхода му (това са си мой догадки).Младият антари е имал възможността да бъде и в трите Лондона и да види отблизо как живеят хората и колко различни са тези светове , но той има един малък порок -обича да събира различни предмети от всяко място , а това всъщност е забранено и накрая му навлича доста неприятности. Приключението , в което се забърква едва не коства живота му и подлага на изпитание както физическите му възможности така и силата на волята. Той трябва да устои на привличащата сила на черната магия , трябва да я отблъсне от себе си , но дали ще успее ? Другото нещо ,което ми хареса в него е отдадеността му на семейството и най-вече любовта му към Рай - неговия брат. младият принц почти не умее да владее магията и няма големи способности , но пък е чаровен , усмихнат и добър и затова всички го харесват. Те двамата наистина се обичат и са готови на всичко един за друг.

Делайла Бард - е един от най-колоритните образи в книгата. Тя е крадла мечтаеща да бъде пират и готова да умре в името на приключенията. Израснала е в сивия Лондон ,което означава ,че няма никакви магически способности и не познава необятния свят на магията. Цял живот се е справяла сама , прехранвала се е чрез джебчийство и винаги е усещала ,че е предопределена за нещо по-велико и вълнуващо.  И в един момент всичко около нея става вълнуващо , но и опасно и въпреки това , тя е готова да умре стига да е в преследване на приключенията. В тази първа книга тя показа доста от потенциала си ,но усещам ,че това е само началото и около нея ще се случват още доста  неща.

Холанд - той е другия антари ,който идва от Белия Лондон.За съжаление са останали само  той и Кел от техния вид , а черното око е отличаващия ги знак. От  самото начало Холанд не ми вдъхваше доверие , а като се има предвид и от къде идва просто нямаше как да му симпатизирам. В последствие обаче ,разбирайки през какво е преминал и защо е такъв успях до някаква степен да оправдая поведението му.

Идва ред и на двамата злодей -Атос и Астрид Дейн , който владеят трона в Белия Лондон  и отчаяно искат да се домогнат до по-голяма и тъмна магия.
Макар да бяха лошите в книгата ,то образите им бяха превъзходни. Достатъчно умни и находчиви , зли и безскрупулни , жестоки и подмолни. А битките , които се водеха определено бяха на ниво. Имаше доста кръвопролития и невинни жертви , но пък всичко беше правдоподобно и добре описано.
Признавам си ,че очаквах по-различен финал. Може би с по отворен край или с нещо твърде шокиращо в последните страници , но до известна степен се радвам ,че не е така. Тази първа книга от трилогията сякаш е въведение и само ни подготвя за мащабното действие ,което ще се разгърне по нататък и съм сигурна ,че авторката ни е подготвила доста изненади. Забравих да спомена ,че стила й на писане е буквално магичен и още с първото прочетено изречение те оплита в мрежите си и не ти дава да  мръднеш докато не прочетеш всичко. Както споменах и в началото книгата ме извади от читателската "дупка" , в която бях попаднала  и ме изпълни с толкова много емоции. Препоръчвам я с две ръце , тъй като отдавна не съм попадала на толкова различна и завладяваща книга , която да излиза извън рамките и клишетата в този жанр и същевременно да е толкова добре изградена.

Накрая ми се иска да споделя с Вас какво ми се върти в главата за всички неразкрити , а само загатнати тайни и мистерии. Може би това ще е  СПОЙЛЕР , така че ,ако не сте чели все още книгата , то тогава не четете и това.

Интересно ми е от къде всъщност произхожда Кел и дали не идва от Черния Лондон например и как е попаднал в кралското семейство ?
Почти съм сигурна ,че Лайла също e антари и ще е интересно какви нови приключения ще я застигнат. Струва ми се ,че между тях с Кел ще се зароди нещо и ще припламнат искри , но да видим.
Мисля си ,че Холанд не е мъртъв и изпращането му в Черния Лондон беше твърде лесно и може би ще се появи отново.
Иска ми се в следващите книги да видим малко повече от образа на Рай ,още повече след обвързващата магия между двамата братя. А и нямам търпение да видя кой ще заеме трона на Белия Лондон.


Е споделих ви терзанията си , ако сте чели книгата и имате предположения за това какво да очакваме в следващите две книги ,ще се радвам да споделите в коментарите :)
















Има ли по-рано от сега? - Ралица Генчева

Издателство: Фабрика за книги
Година на издаване: 2017г.
Брой страници:88
Цена:10.00лв.
Резюме:
След като постигна огромен успех с първата си стихосбирка "Този път, за да ме чуеш", съвсем скоро Ралица Генчева зарадва своите почитатели и с втора поетична книга — "Има ли по-рано от сега?".
"За мен тази стихосбирка е много по-лична и специална от първата. Има малки откъси с проза като въведение в отделните части, в които назовавам най -големите си страхове и най-съкровените си мечти. Тук са думите, с които потърсих и намерих себе си."
В началото на книгата чрез малките откъси с проза Ралица включва личната си история от последните няколко години, които тя определя като най-трудните и най-хубавите в живота си. След това авторката представя стихове, посветени на любимите ѝ хора.
Книгата е разделена на пет тематични части "Пролетта не донесе цветя", "Болката не донесе любов", "Но си струваше", "Теб ли чаках?", "Или себе си?".

Много рядко чета поезия и познанията ми в тази област са доста ограничени , но късметът беше на моя страна и спечелих тази книга от една игра и знаех ,че трябва да ѝ дам шанс. Ще започна от корицата ,която е уникално красива. Две протягащи се ръце ,който така и не се докосват- на мен това ми навява тъга . Самото издание е изработено много красиво -страниците са плътни , шрифтът е красив и тук е моментът на благодаря и на авторката за това ,че е лично е написала пожелание към мен заедно с автограф.
Книгата е една 88 странички и би могла да се прочете за по-малко от час , но лично аз реших всяка вечер преди лягане да чета по няколко стиха , за да мога да им есе насладя и да ги осмисля. Независимо  каква е книгата за мен е важно тя да ме накара да изпитам някаква емоция , да почувствам нещо , а тези стихове ме накараха да изпитам един куп емоции. Книгата  своеобразно е разделена на пет части всяка от които с различно заглавие и всички те заедно представляват една градация и бележат развитието в емоционалното състояние на авторката. Тя преминава през много етапи , в нея бушуват толкова много чувства , но тя успява да ги облече в думи и да ги излее в стихове.
Във всяка от частите се откроиха по няколко стиха ,които си препрочетох по няколко пъти и ме докоснаха истински. Много обичам подобни малки книжки , който всъщност се оказват истински бижута и съдържат толкова много в себе си.
Стиховете в първите две части бяха може би малко по мрачни и свързани с личностното самоосъзнаване и развитие.Насочени са към вътрешното Аз и към възможностите човек сам да помогне на себе си.

само аз ли знам ,
че нямаме време,
а прекалено много
живот в живота
който отлагаме?

ПРОБУЖДАНЕ
спасението идва
не от очите,
които широко отворени
спят,
а от сърцата,
които са се събудили.


След това сякаш тъмнината се разпръсква и отстъпва място на любовта ,която изпълва всяко кътче от сърцето.Тези три части ми харесаха много ,тъй като отразяват може би най-великото чувство на света.Освен това всичко е описано толкова красиво и истински.



ЛЮБОВ Е
разликата
между самота и любов е ,
че дишаме
по-лесно заедно
и се задъхвам,
когато те няма.



ДАНО СИ ТИ
превърнах любовта
която не успя,
в изкуство.
ще превърна тази,
която успее,
във вечност.


 И идва ред на най-любимото ми стихотворение ,което препрочетох безброи пъти и искам да споделя с Вас , тъй като е толкова красиво , а и ми напомня ,че е важно да открием човека ,който ще ни обича въпреки всичко и всеки , такива каквито сме.




ОБИЧАЙ МЕ ТАКАВА
Всяка малко красота ме просълзява,
от всяка чужда рана ме боли...
Аз няма да се променя, обичай ме такава,
не брой сълзите и не ме вини.
Не се разкривам никога изцяло,
но не се отказва да се доближиш.
Дори когато черно с бяло се е сляло,
опитай вместо мене да ги различиш.
Бъди до мен ,каквото и да става.
И каквато и да съм ....обичай ме такава!


В заключение ще кажа ,че много се радвам ,че прочетох книгата, докоснах се до магията ѝ и изпитах толкова много емоции.Препоръчвам я с две ръце на всеки книголюбител , защото смятам ,че за човек обичащ да чете това ще  е  едно истинска съкровище.

Ревю: Империя на бури - Сара Дж. Маас

Издателство: Егмонт
Поредица: Стъкленият трон
Година на издаване : 2017г.
Брой страници : 760
Цена: 27.90лв.
Резюме:
Кръв ще се лее.
Мечти ще бъдат разбити.
Армия трябва да се надигне.
Владетелката асасин се е заклела да нe обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.
Всички могъщи кралства на Ерилея разчитат младата жена да ги поведе към победа, а сърцето й е отдадено на воина-принц, застанал до нея. Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение.
Тук ще намерите ревюта на първите четири книги от поредицата:
Стъкленият трон , Среднощна корона , Огнената наследница , Кралица на сенките  
Сигурно вече сте прочели книгата или десетките ревюта за нея , но реших , че няма как да не изразя и аз мнението си за подобна епична история. Започвайки поредицата миналата година изобщо нямах представа за какво става дума в нея и , че е толкова пристрастяваща ,но историята е буквално поглъщаща. В Империя на бури  ставаме свидетели на толкова много събития ,че не знам от къде да започна. Създават се много нови съюзи ,нови приятелства , нови любовни връзки. Доста от тайните и мистериите от миналото се разгръщат ,за да ни покажат първоизточника на много от събитията. Героите са претърпели доста развитие и положителни промени в образите си. Общо взето всеки един от тях си е намерил "другарче" и малко или много всички са по двойки и имат някого до себе си , който да им пази гърба.
Елин - разбира се , нейния образ е израснал многократно в сравнение с първата книга. Сега вече тя се държи като истинска кралица и поема тежкия товар на плещите си. Намирам образа и за изключително истински и реален. Тя не  винаги е добра , понякога греши , понякога се

отнася зле с хората и прави грешки , друг път се опитва да поправи тези грешки и се старае да помага на хората както може. За разлика от много други главни героини , които винаги са представени в положителна светлина и винаги постъпват правилно , то Елин е различна.
"Тя беше природна стихия.Бедствие и предводител на безсмъртни ,легендарни воини."
 Четвъртата книга завърши ,подготвяйки ни за предстоящата борба , за освобождаването от присъствието на валгите и на Ереван и за спасяването на кралството. В книгата се случват  страшно много неща и действието държи читателя под напрежение. Обърнато е и доста внимание на любовната връзка между Елин и Роуан. 
"Тя беше камък, хвърлен в морето на неговата мощ - тяхната мощ."
Съжалявам ,но аз така и не можах да го харесам този елфически принц. Бях по-голям фена на Каол , който за голямо мое съжаление не присъства в тази книга. Но за сметка на това С. Дж.Маас е отделила внимание на еротичните сцени и доста добре е описала интимните моменти между двамата влюбени. Определено в тази книга романтиката присъства осезаемо. Неизменни спътници на Елин са братовчед й Едион и Лизандра 

 Лизандра се превърна в моя любимка още от предишната книга и тук затвърди позицията си. Тя е готова да жертва живота си за своята кралица и не се страхува да се впусне в битка. Харесаха ми чувствата ,които се зародиха между нея и Едион.Макар да не си признват те се харесват и то много. Всеки пък ,когато единия е в опасност ,другия прави и невъзможното ,за да го спаси.Интересни бяха и отношенията на Едион с баща му.
 Определено тази книга е посветена освен на битките ,също така и на  зараждащата се  любов между героите

. Следващата двойка ,която ще спомена е доста странна ,различна и неочаквана поне за мен.
Това са Елида и Лоркан. Тя е наследницата на Перант ,която  е била обречена на затворнически живот от вуйчо си Върнан и ,която трябва да отнесе един от ключовете на Уирда на Елин. Това младо момиче изглежда толкова крехко и беззащитно с недъгавия си крак и крехката си възраст , но въпреки това по някакъв начин тя успява да оцелее и да премине през какви ли не зверства без да се откаже от мисията си. Лоркан е един от най-могъщите елфически войни , но в момента му се налага да бяга и да се крие.По незнайни дори и за него  причини той взема под крилото си Елида и обещава да я брани от всичко. Задачата му не е никак лека , тъй като младото момиче е издирвано под дърво и камък. Техните отношения също много ми допаднаха и изгарям от нетърпение да разбера как ще се развие всичко.
И не на последно място дойде време и за Дориан и Манон. След като преживя какви ли не жестокоски ,Дориан имаше нужда да се съвземе и да преосмисли всичко.За него загубата на Сорша остави траен белег в сърцето му и беляза живота му за напред. Освен това той трябва да овладее силите си и да се научи да ги използва и контролира. Харесвам Дориан още от първата книга , в него има някаква вродена доброта и оптимизъм и затова се надявам съдбата да е благосклонна към него. Манон е невероятна. Мисля ,че образа й си съперничи с този на Елин по пълнокръвност и достоверност. В тази книга тя претърпява толкова много промени и  катаклизми. Целия й свят се обръща с краката нагоре разбирайки истините за себе си ,
произхода си и родителите си. Вече не знае коя е и каква е мисията ѝ  в живота. Единствения верен приятел за нея е Абраксос ,който винаги  я пази и закриля.

 Естествено знаех ,че финалът най- вероятно ще ме остави в пълен шок и  все пак не бях подготвена за случилото се. Толкова много болка и страдание, толкова наранени сърца и толкова много пътища , по които поеха героите. Сега ни остава единствено да чакаме финалът на поредицата и усещам ,че той ще е още по непредвидим.
За мен тази книга беше просто велика. Ясно ми е ,че всеки сипе суперлативи за авторката и за историята и не искам да се повтарям , тъй като феновете на С.Дж.Маас вече са оценили подобаващо творчеството й. Мога да кажа само ,че е похвално ,че се пишат такива невероятни поредици и ако искате лятото ви да е изпълнено с много емоции и приключения ,то тогава не се чудете ,ама "хващайте " Стъкленият трон и определено няма да Ви е скучно.



The Summer Book Tag

Ето че лятото дойде с пълна сила и със своите 30 градусови температури ,които са подходящи и за морето , и за басейна. Признавам си ,че вече тръпна в очакване да дойде времето ,когато ще опаковам багажа и ще тръгна към морето , едва се удържам :Д Разглеждайки блога си установих ,че миналата година така и не съм направила този летен таг и сега реших да поправя грешката. Може би Вие вече сте го направили или прочели , но ако не сте ... чувствайте се поканени :)



1. Намери книга, която те кара да мислиш за лятото?


 Сещам се за Перфектна химия на С. Елкелес както и останалите две книги от трилогията. Четох ги миналото лято и ги намирам за прекрасни.  Макар да са от серията на Ибис -тийн , реално не ги намерих за толкова тинейджърски ,а историите ме държаха в напрежение. Препоръчвам ги с две ръце като перфектното лятно четиво :)



2. Коя книга прави деня Ви по-хубав ?

 Точно в момента денят ми става по- хубав благодарение на Империя на бури на С. Дж. Маас , която ме е завладяла тотално и гледам да отделям всяка свободна минута , за да чета.Книгата е просто епична, но предполагам и сами вече го знаете :)


3. Намери жълта книжна корица

Първосигнално тези двете изплуват в съзнанието ми като едната е типично лятна както подсказва заглавието , а на  другата съм хвърлила око още откакто е излязла , но така и не съм я чела. Смятам ,че и двете корици са достатъчно слънчеви и цветни ,за да създадат настроение на всеки читател.





















4. Кое е твоето любимо лятно четиво за плажа?
На плажа обичам да чета предимно леки любовни или еротични романи.  За това лято може би ще ми дойдат добре книгите на С. Е. Филипс или нещо от типа на С. Дей или А. Глайнс. За плажа търся книги ,който да не отвличат изцяло вниманието ми към четенето ,а просто да ми запълват времето и да ми доставят удоволствие.

5. Коя книга изпълнена с екшън  те накара да тичаш за сладолед ?

Доста интересен въпрос :Д  Аз съм от хората ,които умират за сладолед и мога да ям непрекъснато дори и зимата и винаги във фризера имам по една кутия. Така че не е необходимо някой или нещо да ме кара  да тичам за сладолед , защото така или инъче го правя : Д  Относно екшън елементите  както споменах и по горе в момента чета Империя на бури на С.Дж. Маас , а там определено има екшън и доста битки затова посочвам нея.

6. Като слънчево изгаряне ,коя книга те остави с болезнен край ?
Чак с болезнен край не бих казала , но книгите на Ф. Бакман винаги ме оставят със сълзи на очите.
Може би с истински болезнен край ме остави "Сол при солта" на Р. Сепетис - просто цялата книга беше пропита от болка и отчаяние.

7. Като залез , коя книга те остави с красив /хубав край?

Тук веднага посочвам  книгите на С.Е.Филипс. Наскоро прочетох няколко от тях - "Господин Неустоим"  , "По-кротко, Лейди! " и  "Героите са моята слабост"  като и трите ме накараха да заобичам героите и стила на  писане на авторката и да искам да чета още от творчеството и.

8. Коя книжна корица ти напомня за залеза?

Тук ще посоча едно предстоящо заглавие ,чиято корица видях в социалните мрежи и страшно много харесах и когато прочетох думата "залез ", първата ми асоциация беше с тази книга. Кажете ми корицата не е  прелестна ?


9.Коя е поредицата , която се надявате да прочетете това лято?

Напоследък чета все по-често  самостоятелни книги или части от поредици , които не са пряко свързани и  може да се четат отделно. В TBR -а си имам доста поредици за довършване , но често казано освен Стъкления трон  на С. Дж.Маас  май нищо друго не ме привлича чак толкова.Може би се нуждая от някоя наистина завладяваща поредица  ,която да ме остави без думи , но скоро не съм попадала на такава. Ако Вие се сещате за някоя ще се радвам да споделите :)

Е това беше Летния таг ,който исках да споделя с Вас. Надявам се да съм Ви създала поне малко лятно настроение и желание да се отправите към морето. Всеки ,който иска може да направи тага  и ще се радвам да прочета вашите отговори :)



Ревю: Слънцето също е звезда - Никола Юн

Издателство: Ибис 
Година на издаване: 2017г.
Брой страници : 292
Цена : 12.90лв.
Резюме:

Тя е реалист, той – мечтател.
Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.

Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история.

Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно… отредила го е и на двама ни.
За мен това беше първа среща с авторката и може би ,ако бях прочела книгата преди 8-10 години би ми допаднала една идея повече.Може би историята ми се стори твърде тийн и твърде наивна ,което не означава ,че не ми хареса, напротив , финалът дори вдигна още повече оценката ми за книгата. 
Идеята на историята е доста интересна ,но ми се стори твърде нереално това двама души да се влюбят за един ден или по скоро за няколко часа. Почти цялото действие в книгата се развива в рамките на тези няколко часа. Смело мога да кажа ,че стилът на Н. Юн е различен и то в добрия смисъл. Освен ,че се редуват глави от името на двамата главни герои също така са включени гледните точки и на доста второстепенни герои , който по неведомите пътища на съдбата допринасят за изхода на събитията. Има и доста обяснения на думи , предмети и научи факти. В един момент е малко объркващо ,но пък предоставя един по различен поглед върху нещата. А сега е време да кажа по нещо и за самите герои.
Наташа - тя е реалистка , която вярва единствено в научно доказуемите факти и явления , а не в тези подвластни на чувствата. За нея всяко нещо трябва да има логично обяснение , а не просто да е знак от съдбата или чиста случайност.За Наташа не съществува понятието предопределеност. До известна степен ми харесва това ,че тя е здраво стъпила на земята ,а не лети в облаците. Не се надява на чудо ,а се опитва сама да оправи положението  , в което е изпаднало семейството й. Точно за това и се струва налудничаво да се влюби в някакво момче ,с  което се е запознала преди броени часове. За нея дори любовта си има научно обяснение. Тя е наясно какво се случва в мозъка през всеки един етап от влюбването и твърдо отказва да приеме ,че и на нея ще и се случи , не и в  този момент ,когато разполага с няколко  часа , за да запази досегашния си живот. Чрез образа на Наташа е засегнат и проблема за отношенията дете-родител. Цялата вина за депортирането на семейството е на баща й Самюел , който отказва да живее в реалността ,а предпочита да се отдаде на мечти за кариера на актьор в киното и театъра. Така бащата ,който е бил герой в лицето на малкото момиченце се превръща в причина за нейното нещастие. Нещо в отношенията им се е пречупило доста преди това , а последната случка само задълбочава проблема. На лице са разбира се и проблемите свързани с имигрантите по цял свят. Това да бъдеш в чужденец в Америка определено не е лесно. Всеки се стреми към американската мечта , но само малцина имат щастието дори да се доближат до нея. Останалите като семейството на Наташа се борят за оцеляването си , наблъскани в апартамент с една спалня и просто  съществуват , тъй като нямат друг избор. Стана ми мъчно за нея , майка и баща й дори за малкия й брат. Всеки е дошъл в  страната на неограничените възможности със свои мечти и си е представял нещата по един начин ,а  реалността е съвсем друга.

"Аз съм реалист. По -добре е да виждаш живота такъв, какъвто е, а не какъвто искаш да бъде. Зад нещата не се крие някаква специална причина.Те просто се случват "

Дейниъл - той е мечтател и във всяко нещо открива знак от съдбата. Неговият образ ми беше малко странен може би с това ,колко чувствителен и сантиментален е , как решава ,че Наташа е жената на живота му макар да я познава от няколко часа и да е твърде млад ,за да вземе подобно сериозно решение. Той дори не знае  с какво иска да се занимава , но знае ,че е влюбен.Хареса ми неговата непринуденост и спонтанност както и това ,че навсякъде носи тефтера си и пише  поеми.  За мен той сякаш живее в някаква паралелна вселена изтъкана от неговите разбирания и гледни точки.Все още не е готов за реалния живот , мисли си ,че има още време преди да трябва да поеме нещата в свой ръце, но за съжаление не винаги е така. Той също е чужденец в Америка макар да е роден там, но родителите му са от Корея , което го прави различен. Естествено те искат най-доброто за синовете си (Дейниъл има по-голям брат на име Чарли) както и да си намерят момичета с корейски произход.Никога не съм разбирала защо това е толкова важно и какво значение има националната принадлежност , когато двама души се обичат , но всеки си има различни разбирания.За разлика от Дейниъл , който приема произхода си ,без притеснение или срам то Чарли  се срамува от това ,което е. На това се дължат и влошените отношения между двамата братя. И все пак Дейниъл до последно вярва в чудесата , в съдбата , в предопределеността и в любовта от пръв поглед. Той си остава мечтател и оптимист сигурен , че за всяко нещо си има причина и всичко е част от великия план на съдбата.

"Хората не са разумни създания.Вместо да се ръководим от логиката , ние се ръководим от чувствата.Светът би бил много по-щастливо място ,ако беше обратното."
 
Това ,което мога да кажа за книгата е ,че беше лека и спокойно може да се прочете и за един ден , главите са кратки , а сюжетът е поднесен достъпно и разбираемо. Не съжалявам ,че прочетох тази история , защото все пак тя носи много красота в себе си. Припомни ми детската наивност  и надежда , първите трепети на любовта и тинейджърските увлечения,  непрестанната вяра на хората в доброто , в човечността и в съдбата. Хубаво е да има и такива книги , който ни връщат няколко години назад и ни припомнят какви сме били и самите ние , тъй като с годините човек определено се променя и до известна степен се превръща от мечтател в реалист. Може би това е неизбежно , а може би не .... зависи какво ни е предначертала съдбата.


Искрено благодаря на издателство Ибис за предоставеното копие на книгата и  възможността да се върна няколко години назад и да си припомня каква съм била тогава :)
















Ревю: Момчетата Винсънт -Аби Глайнс

Брой страници : 260 
Книгата не е издадена у нас , но имаме възможност да я прочетем благодарение на The diary of a book junkie , които са ни подготвили много интересни четива за лято 2017 :)

Резюме:
На Аштън започва да и омръзва да бъде добра ,да впечатлява родителите си и да си играе на перфектното гадже на Сойър Винсънт . Сойър е идеален, истински чаровен принц ,но когато напуска града за лятото ,братовчед му Бо е този , който хваща окото на Аштън.Бо е най-секси момчето,което някога е виждала, и макар да е опасен , Аштън е привлечена от него.
Бо обича братовчед си като роден брат ,затова последното ,което иска е да флиртува с момичето на Сойър. Аштън е забранена зона  и затова се опитва да стои настрана ,макар да е влюбен в нея цял живот. Бо знае, че трябва да откаже на Аштън, когато пожелава  да възстановят приятелството си от детството, дкато Сойър го няма.
Аштън и Бо не искат да наранят Сойър,но колкото повече се опитват да стоят далеч един от друг ,толкова по-силно става привличането.  И започва  да става невъзможно да устоят...
 
 
Чела съм три книги от авторката ,  които бяха издадени у нас и тъй като ми допадна стила и реших , че и тази ще ми хареса и не съм сбъркала.Книгата е типичното лятно четиво -неангажиращо , леко наивно на  моменти , но пък много сладко и романтично.Чете  сe страшно бързо и увлича и докато се усети човек книгата  вече е свършила.Главните ни действащи лица са Аштън и Бо както и Сойър и Лана...
 
Аштън  - както сте разбрали от анотацията тя е смятана за перфектното момиче на още по-перфектното момче -Сойър. Аштън е дъщеря на проповедник и като такава от нея се изисква да спазва благоприличие и винаги да се държи добре с хората и тя наистина го прави , но вътрешно усеща ,че иска да излезе от наложената рамка и да прави каквото на нея и се иска , а не каквото хората очакват.Според мен беше малко пресилено това ,че тя се  мисли едва ли не за лошото момиче  само защото иска да се държи грубо с някого или просто харесва секси момче като Бо. Но все пак колкото и примерна да е Аштън , тя не може да устои на чара на Б. Винсънт. Макар да се познават от деца , те са прекъснали отношенията си и дистанцията на времето ги е отчуждила , но са необходими само няколко дни ,за да бъде възстановен пламъка.

Бо - той е така нареченото градско лошо  момче. Може би славата му се държи на родителите му или на факта ,че той не се преструва и не следва общоприетите привички, но предполагам вече Ви е ясно ,че по никакъв начин не е лош , освен разбира се по онзи секси начин , който жените харесват. Той е момчето , което винаги е разбирало истински Аш и е било до нея в детските лудории , той е най-добрия и приятел ,той е всичко ,което тя иска. И тук идва драмата , тъй като Сойър и Бо са братовчеди и най-добри приятели , те са като братя и заставането на едно момиче между тях определено не се отразява добре на отношенията им. Образа на Сойър също е доста идеализиран сякаш той е съвършен и безгрешен , но като всеки човек и той си има недостатъци и кусури.В един момент всеки от тях се оказва наранен , нуждаещ се от време  да осмисли действията и бъдещето си. Героите ми станаха симпатични още от първите страници , а историята остави приятно усещане в мен.
 Трябва да споделя също така ,че оригиналната  корица хич не ми допадна и не ми се връзва много с историята  докато снимките и илюстрациите на the diary of a book junkie бяха многократно по - красиви и подходящи за историята , а това определено допринася за приятното четене.
Както сами ще се сетите финалът беше красив, макар и предвидим. В последно време може би съм станала по романтична , тъй като намирам такъв тип четива за очарователни. Преди няколко години може би нямаше да посегна към такава книга , но сега откривам красотата на любовните и еротични романи и им се наслаждавам. В тази връзка книгата е много подходяща за любителите на този жанр:)

Ревю: Сол при солта - Рута Сепетис

Издателство: Сиела
Година на издаване :2017г.
Брой страници:389
Цена :14.90лв.
Резюме:
Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни.
Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война.
Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода.
Но не всички обещания могат да бъдат спазени.

Все още не знам как да започна ревюто си за тази книга. Завърших я преди броени часове и емоцията от нея още ме държи , а описаните картини все още изплуват в съзнанието ми. Въпросът ,който изниква в ума ми е  "Защо ?"  , Защо ние хората сме толкова жестоки? Всички воини и подобни катастрофи са в резултат на човешката глупост . Четейки книгата ми идваше да заплача като си помисля какво са причинявали хора на други хора. Може би това е друга тема за размисъл ,която не е подходяща за този пост , но все пак нека не забравяме ,че всички ние сме хора ....независимо от националността , пола , религиозната принадлежност , възрастта и каквото още се сетите.
Признавам си ,че преди да попадна на книгата не знаех нищо за кораба  Вилхелм Густлоф и  сполетялата го трагедия.Авторката ни запознава с четири изгубени души ,всяка от които търси спасение  , избавление и опрощение за греховете си. Всеки един от героите ни крие тайни и има определена цел към която се стреми , но пред лицето на смъртта единствена цел на човек се оказва животът.
"Корабът беше кръстен на един човек на име Вилхелм Густлоф.Бях чувала за него от баща си.Вилхелм Густлоф е бил водачът на нацистката партия в Швейцария Татко ми каза ,че Вилхелм Густлоф е бил ликвидиран. Корабът беше роден от смъртта."

Йоана - избягала от Литва и разяждана от чувство за вина ,тя отчаяно търси спасение и изкупление ,опитвайки се да помага на всеки по пътя си . Притежава медицински познания и това я прави много ценен кадър в създалата се ситуация.През  цялото време  се опитва да бъде силна и храбра , да не се пречупва , да помага на по-слабите като в замяна не търси нищо. Макар че се страхува гледа да не го показва с нищо и се бори със зъби и нокти да спаси колкото се може повече хора.


Флориан - загадъчния прусак , който си е поставил своя лична цел и има план ,чието изпълнение среща много спънки.Той иска да бъде съм , не са му нежни хора , към които да се привързва , иска да бъде вълка единак , който тихо си проправя път към целта и рязко напада. Но нещата не се развиват точно така. Съдбата го среща с едно окаяно момиче ,което вижда в него рицар , а той вижда в нея по- малката си сестра Ани и от този момент нататък вече знае ,че не може да я изостави.


Емилия- мисля ,че тя е любимата ми героиня в историята.Емилия е полякиня станала жертва на зверствата на руснаците , загубила всичко ,което е имала и все пак бореща се за един по-добър живот и  мечтаеща някога пак да се върне в родното си място -Лвов.За мен това малко момиче беше олицетворение на борбеността и саможертвата , на любовта и приятелството , на  силата и смелостта.



"Беше готова да се се бие с дракони ,за да стигне до нея.Майката означаваше опора.Майката означаваше утеха.Майката означаваше дом.Момиче, което беше изгубило майка си ,изведнъж се превръща в малка лодка плуваща в сърдит океан."

Алфред - макар образа му да беше привидно ненужен ,той всъщност  е една гротескна картина на обществото. В началото той  будеше в мен съжаление , но бързо разбрах ,че съзнанието му е отровено  от болните идеали и стремежи на Германия.  Алфред е бил просто едно слабохарактерно и болнаво момче , а войната го  е превърнала в същество с кухи идеали и стремежи, нямащ ни най-малка представа какво всъщност се случва около него.

Не искам да разкривам твърде много за героите ,тъй като трябва сами да прочетете за тях, за да ги усетите, почувствате и изпитате емоциите им.
Няма как да не спомена  и второстепенните герои , чиито образи са толкова ярки и запомнящи се. Това са  сляпата Ингрид , която макар да не вижда с очите си ,усеща много по-добре хората  със сетивата си. Грамадната Ева , която непрекъснато съжалява за нещо , безпризорното момченце ,което си няма никого , Поетът на обувките ,който  разбира всичко за човек по това какви обувки носи.  Неусетно те се превръщат  в нещо като семейство , една сплотена група стараеща се всички членове да оцелеят.Няма как да не спомена ,че корицата е прекрасна. Дело е на Д. Дамянов и просто съм влюбена в нея.
Историята е пресъздадена интересно като всяка следваща глава е от името на един от четиримата главни герои. Постепенно тайните им се разгръщат и истините излизат на яве. Може това да не е най-драматичната или сълзлива история  писана някога ,може да не е докоснала всеки или на някого да се е сторила твърде  обикновена или предвидима , но мен ме докосна. Нямаше как да остана безучастна към подобна трагедия погубила живота на над 9000 души и  чрез тази книга много хора ще се разберат за историята на Вилхелм Густлоф. Стила на авторката беше приятен и книгата се четеше бързо ,но за мен по-голяма роля изигра самата трагедия , а не толкова начина на писане.
Лично аз асоциирам заглавието "Сол при солта"  с човешките сълзи. Всеки е изплашен ,когато знае ,че краят приближава и няма как да спре напиращите сълзи , те са солени и топли , те са израз на последната надежда на хората ,но в крайна сметка  всички те потъват в солените води.
"Точно когато си помисли ,че е загубил всичко, което му е било скъпо,човек среща някого и осъзнава ,е все още е способен да обича. "
Не мога да кажа с лека ръка ,че книгата е хубава , когато тя отразява нещо толкова грозно ,но мога да кажа ,че е докосваща. Макар да не съм от най-емоционалните хора историята ми повлия , накара ме да потърся повече информация за  събитията  и да се чудя как такава трагедия не е получила по-голяма гласност. Може описаните герои в книгата да са художествена измислица , но ужаса и броят на жертвите са реалност.

"И така , страхът е ловец.Той ни обкръжава,когато не сме въоръжени и когато най-малко го очакваме.И тогава сме принудени на вземаме решения."