Ревю: Ад - Дан Браун

Издателство: Бард 

Година на издаване : 2013г.

Брой страници: 544

Цена:19.99лв

Резюме : 

"Търсете и ще намерите."
Тези думи отекват в съзнанието на видния харвардски професор по религиозна символика Робърт Лангдън, когато се свестява в болница, без спомен къде се намира и как се е озовал там. Не може да обясни и произхода на страховития предмет, открит сред вещите му.
Заплаха за живота ще запрати Лангдън и младата лекарка Сиена Брукс на главоломна гонитба из Флоренция. Единствено познаването на тайни проходи и древни загадки, спотайващи се зад историческата фасада, може да ги спаси от неизвестните им преследвачи.
Водени само от няколко стиха от мрачния шедьовър на Данте, Лангдън и Сиена трябва да разгадаят серия шифри, скрити дълбоко в някои от най-прочутите творби на Ренесанса – скулптури, картини, сгради, – за да открият отговора на загадка, която може би ще им помогне да спасят света от ужасяваща заплаха...Разиграващ се на невероятен фон, вдъхновен от една от най-зловещите литературни класики в историята, „Ад” е най-завладяващият и предизвикващ размисъл роман на Дан Браун досега - задъхана надпревара с времето, която ще ви грабне още от първата страница и няма да ви остави до последната. 

Ще започна ревюто си с това ,че Дан Браун е от авторите ,който или много се харесват, или  който читателите намират за посредствени и предвидими.Аз определено съм от  групата на харесващите автора и намирам стилът  му на писане  за привличащ вниманието и същевременно лек и не натоварващ."Ад" е от книгите , които въпреки 544 -те си страници , ти се иска да изчетеш на един дъх.Просто всяко следващо изречение събужда още повече любопитството на читателя , разгръща се нова загадка и те подтиква да четеш още , за да разбереш какво се крие зад всички символи и знаци.

Няма как да не спомена и красивата корица , която също крие много символи и подсказки в себе си - образът на Данте в средата и прекрасната Италия  на заден план.Лично аз не съм особено запалена по историята , но пък харесвам загадките на Дан Браун и историческите препратки.Макар множеството разкази за исторически събития и личности да отклоняват леко читателя от основното действие  на мен те ми бяха много интересни.Да вярно е ,че правят книгата доста обемна и може би трябваше да са една идея по-малко, но въпреки това прочетох много неща , които изобщо не съм знаела. Нямаше как да не се влюбя в прекрасните описания на Флоренция и Венеция. Сякаш се пренасях в прекрасните зали и музей ,  площади и църкви ,
катедрали и красиви улици. Пречупени през призмата на Р.Лангдън , авторът ни запознава с толкова нови и различни неща и събужда у читателя нуждата да научи и види повече, да посети и опознае тези места , да види цялата красота на живо. 
Няма  как да не спомена и  проблемите ,който Д.Браун залага в книгата , а именно непрестанното увеличаване на населението и опасността от изчезването на човешкия вид.В крайна сметка този проблем не е част от художествената измислица в книгата , а е напълно реален. Съществува и парадоксът за това ,  че с напредването на технологиите и с помощта на човешкия гении могат да се създадат много начини за удължаване на човешкия живот и неговото подобряване ,което би довело до още по-голямо пренаселване.Това показва  как човечеството само се е устремило към своята гибел по пътя на спасението.Нашият герой Бертран Зобрист   иска да спаси човешкия вид ,воден от идеите си ,че макар сега да го смятат за напълно откачен , то след време жертвата му  ще го превърне в светец.Подобни болни мозъци или може би гении има  по цял свят и  след време може да се окаже , че той е бил прав , но все пак това не оправдава смъртта на половината човечество.
Робърт Лангдън  отново е изправен през трудна задача , а в случая е заложено спасяването на света. Определено сюжетната линия при Дан Браун следва нишката на това как героят и неговата пъртнъорка са преследвани от "лошите" и трябва да преминат през множество смъртоносни капани и  трудности като по пътя си разтълкуват всеки един знак или символ и откриват какво се крие зад него. Това несъмнено ги води в правилната посока и накрая те стигат до заветната цел.В "Ад" нещата се развиват долу-горе по същия начин.Спътницата на Робърт - Сиена Брукс му помага и го измъква от лапите на хората , който искат да го убият .Тя е неотлъчно до него и му помага да  наредят пъзела ,но въпреки това крие миналото си , а това се оказва опасно. В последните стотина страници се случват толкова много неща ,че ми е трудно да ги асимилирам. Героите ни достигат крайната си цел , всеки от тях разкрива истинското си лице и целия пъзел се подрежда , но определено не бях подготвена за финала.Няма да ви издавам повече , а само ще ви кажа да прочетете книгата ,защото поне според мен си струва.
Не мога да остана безучастна и към препратките и тълкуванията на "Божествена комедия" на Данте Алигиери  - една мрачна творба вдъхновила безброи произведения на изкуството от картини и скулптури през сгради  и улици до поеми и книги. Целият "ад"на Дан Браун се върти около този на Данте , нещата са доста тясно свързани и всеки стих от произведението носи някакво послание.
Интересът ми да прочета книгата точно сега възникна в резултат на това ,че докато бях на кино видях трейлъра на филма , който се очаква скоро на големия екран и това още повече събуди любопитството ми.Смятам ,че предвид актьорскрия състав филмът ще е доста добър.