Ревю : Момичето от влака - Паула Хоукинс

Издателство : Ентусиаст 

Година на издаване : 2015г.

Брой страници : 344

Цена : 15лв

Резюме : 

Всеки ден прилича на предишния...

Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила.
Но един ден всичко се променя...
Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна – Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс да стане част от живота на хората, които до момента е наблюдавала отстрани. И да докаже, че е много повече от едно нещастно момиче във влака...

Мненията за тази книга са доста противоречиви  и общо взето варират от двете крайности като се започне от "историята е много скучна и плоска " и се стигне до "невероятна  книга ".Моето мнение определено се припокрива с  второто твърдение. Казано с две думи книгата ми допадна , интересна беше , нямаше скучни моменти и самото действие е поднесено по по- различен и необикновен начин.Героите също са добре изградени като личности , пълнокръвни образи притежаващи своите недостатъци и слабости , правещи грешки и търсещи разкаяние. Корицата е интересна , но не бих казала ,че  е една от любимите ми , оригиналната ми допада повече.

Историята ми беше изключително интересна от първата до последната страница.В началото се запознаваме с Рейчъл или Рач на галено , която всеки ден пътува с влака и наблюдава една и съща двойка .Мнението ми за Рач е доста противоречиво  - на моменти  я съжалявах ,заради съдбата й , беше ми жал за нея , но и в същото време много ме ядосваше със своето безволие и слабост .Чрез нейния образ можем да проследим човешката деградация и упадък на личността.Алкохолът тотално е съсипал живота й  и я е превърнал в бледа сянка на предишната Рейчъл.Тя намира някакво спасение и утеха в това да наблюдава всеки ден привидно щастливата двойка ,  да си представя какво си говорят и колко много се обичат , но в един момент представите й се преобръщат и нещата не се оказват толкова розови.
Рейчъл определено имаше своите моменти ,когато се доказваше като трезвомислеща и здраво стъпила на земята , опитваше се да помогне по всякакъв начин и дори да рискува живота си в името на истината.

"Ето какво разбрах от  терапията си:празнините в живота на човека са постоянни.Трябва да успееш да изградиш живота си около тях, да си пробиеш път , както корените на дърветата си пробиват път между бетона.Трябва да моделираш себе си около и въпреки тези празнини ."

Преди историята с изчезването на Меган , тя тотално  е ударила дъното и не й е останало нищо , за което да се бори , но опитвайки се да разкрие истината ,намира  цел в живота си , открива смисъл да държи съзнанието си трезво .Разбира се отказването от алкохола не е толкова лесно и в книгата авторката ни показва грозната страна на този порок унищожил живота на хиляди хора.Показва ни в какво жалко нищожество се превръща човек , когато е под властта на алкохола и как може да съсипе целия си живот заради слабата си воля.
Все пак в по- голяма степен харесвам Рейчъл отколкото да я мразя като образ , а и финалът допринесе за по - положителната ми оценка към нея.

Меган - нейния образ може би най-слабо ме докосна и сякаш не я почувствах толкова истинска , просто не будеше в мен чак такова  съчувствие. бих я определила като една "волна птичка"затворена в клетка. За нея бракът със Скот и къщата ,в която живеят са като своеобразен затвор , от който не може да избяга.Тя има доста проблеми от миналото , а от там и доста психологически травми оставили своя отпечатък . Макар да обича съпруга си все пак той не е това ,което иска , а в даден момент може би и тя не знае какво иска .Макар да влиза в образа на съпруга и любовница тя все пак остава самотна , непрекъснато търсеща себе си и опитваща се да постъпи правилно.

Ана -от трите главни героини сякаш тя беше най- лекомислената в  действията  и разсъжденията си.Водена от сляпата си любов към съпруга и дъщеря си е готова да направи всичко ,за да ги защити.На моменти може би беше твърде истерична , но пък в нея ясно проличаваше майчинския инстинкт и желанието да брани дъщеричката си.Не ми хареса фактът ,че изобщо не се замисля и не приема на сериозно това ,че  е била с женен мъж и го е отнела от съпругата му , за нея това по никакъв начин не предизвиква угризения на съвестта , напротив тя е щастлива от този факт .Но както често се случва нещата се обръщат и в един момент привидно съвършения й свят бива разрушен.

Мъжките образи също са интересни : Скот - съпругът на Меган я обича лезумно ,макар да знае ,че тя често има забежки и не е напълно щастлива с него . Самият той до някаква степен е доста нестабилен и на моменти плашещ.
Том - бившият съпруг на Рейчъл и настоящ на Ана е типичният лъжец и женкар , който просто обича да манипулира жените и да получава , това което иска .
Ако трябва да опиша книгата с една дума то това ще е запомняща се,тъй като сюжетът и самите герои бяха изключително непредвидими, различни и истински. Самата книга е структурирана по интересен и да си призная малко объркващ начин, тъй като се редуват глави от името на всяка от трите героини и е посочена датата на самото събитие. Може би това  беше единствения недостатък в книгата, че на моменти ме объркваше преминаването от настоящето съм миналото и обратното, но това в никой случаи не променя високата ми оценка за Момичето от влака. 

По книгата вече има и  филм, който се върти по кината, но а аз все още не съм стигнала до него и не съм го гледала.  Трейлъра изглежда доста обещаващо и се надявам сценаристите и актьорите да са успели да пресъздават мистерията и цялостната атмосфера на книгата. Ако вече сте гледали филма споделете с какви впечатления сте останали. 

Read More

Ревю: Пайнс - Блейк Крауч

Издателство : Бард 

Година на издаване :2014

Поредица:  Пайнс 

Брой страници: 320

Цена :14.99лв 

Резюме:

Агент Итън Бърк от Сикрет Сървис отива в Уейуърд Пайнс, Айдахо – малко кътче от рая насред нищото, – да търси двама изчезнали федерални агенти, единият от които е негов бивш партньор. Още с пристигането си той попада в ужасна катастрофа и когато идва на себе си в болницата без документи и лични вещи, започва да подозира, че в Уейуърд Пайнс нищо не е такова, каквото изглежда. Но същото се отнася и за самия Итън Бърк.

В хода на разследването въпросите стават все повече и повече. Защо Итън не може да се свърже с жена си и сина си във външния свят? Защо един от изчезналите агенти е бил окован за легло и оставен да се разложи в изоставена къща? Защо никой не му вярва, че е онзи, за когото се представя? Дали електрическите огради държат жителите на Уейуърд Пайнс в градчето, или ги пазят от нещо друго?
С приближаването до истината положението на Итън става все по-невъзможно и той все по-ясно започва да осъзнава, че може никога да не напусне жив Уейуърд Пайнс.

Това, че си параноик, не означава, че никой не те дебне!
Джоузеф Хелър

Не знам как да започна ревюто си за тази книга , тъй като не мога да опиша цялата интензивност ,мистерия и ужас криещи се зад заглавието Пайнс.Бях чела доста положителни коментари за историята , но реално не знаех за какво всъщност става дума , но определено не останах разочарована.

Книгата е доста лесна за четене и при наличието на свободно време за един ден може да бъде прибавена към списъка с прочетени книги , при мен това отне два дни  Още първите страници ни хвърлят директно във Уейуърд Пайн .Няма някакви въведения в историята или подробни описания , всичко се случва внезапно и неочаквано.Ако мислите,че в книгата ще има моменти ,където действието ще се развива по-бавно или няма да се случва нищо интересно , то тогава дълбоко грешите.Отдавна не бях чела подобна книга ,в която през десетина страници всичко се преобръща на 360 градуса .

Агент Итън Бърк е главният ни герой , който още със събуждането си след ужасната катастрофа е преследван от чувството за страх и вътрешният глас непрекъснато му нашепва  ,че нещо не   е наред.Всъщност се оказва ,че нищо не е е наред в този град , от който няма изход . Итън очаква да намери помощ и съдействие , да се свърже с близките си и съвсем скоро да се прибере при съпругата и сина си. Привидно градчето изглежда напълно перфектно. Авторът е изградил една илюзия за съвършенство и на повърхността всичко изглежда чудесно , но вглеждайки се по- дълбоко в поведението на хората Итън забелязва доста нередности .Самата аз напрягах мозъка си и се опитвах да отгатна какво реално се случва. Имаше един два момента , които леко ми напомниха на Лабиринтът на Дж. Дашнър , но това е лично мое впечатление  и не означава ,че книгите имат идентични сюжети просто определени неща ми напомниха за другата книги. През по- голямата част от действието наистина се възхищавах на физическата издържливост на главния герой ,който почти през цялото време бяга . Прекосява реки , катери се по скали , раняват го , изпада в безсъзнание и пак продължава.Изисква се изключителна сила на духа , за да намираш смисъл да продължиш.За него този смисъл са съпругата му и синът му.Той отчаяно иска да ги види отново, а ставайки свидетел на толкова странни неща , със сигурност иска да разбули и мистерията около градчето.

"Опитът му показваше, че навсякъде, където има хора, има и тъмни кътчета. Така  беше устроен светът. Съвършенството бе само повърхностно. Епидермисът. Задълбаеш ли малко, ще попаднеш и на по мрачните нюанси. Стигнеш ли до  кокал,ще се озовеш в непробудно тъмнина."

За фен на трилърите като мен книгата определено беше попадение право в целта. А като добавим и леките свръхестествени моменти картинката става още по - прекрасна.Авторът споделя ,че книгата е вдъхновена от Туин Пийкс и мисля ,че определено е постигнал много добър ефект .
Макар да имах известни подозрения определено не очаквах точно такъв финал.Все още остават много загадки и въпроси без отговор.Всичко е малко трудно за осмисляне и се надявам следващата книга да даде отговор на повечето въпроси.Със сигурност за любителите на трилърите и истории като Изгубени ,Злокобен остров или Досиетата Х книгата ще се хареса.

Трябва да добавя ,че по поредицата има и сериал , който до колкото знам се излъчва по FOX и изглежда доста обещаващо. Четейки коментарите на гледащите го мога да съдя ,че филмовата адаптация е доста добра.Лично аз не съм гледала нито един епизод , но ще ми е интересно да видя как са пресъздали нещата. Ако Вие имате впечатления от сериала ще се радвам да споделите :)
 Ще кача и трейлър на сериала ,който се излъчва всяка неделя от 22.00ч по телевизия FOX 

Read More

Ревю: Ад - Дан Браун

Издателство: Бард 

Година на издаване : 2013г.

Брой страници: 544

Цена:19.99лв

Резюме : 

"Търсете и ще намерите."
Тези думи отекват в съзнанието на видния харвардски професор по религиозна символика Робърт Лангдън, когато се свестява в болница, без спомен къде се намира и как се е озовал там. Не може да обясни и произхода на страховития предмет, открит сред вещите му.
Заплаха за живота ще запрати Лангдън и младата лекарка Сиена Брукс на главоломна гонитба из Флоренция. Единствено познаването на тайни проходи и древни загадки, спотайващи се зад историческата фасада, може да ги спаси от неизвестните им преследвачи.
Водени само от няколко стиха от мрачния шедьовър на Данте, Лангдън и Сиена трябва да разгадаят серия шифри, скрити дълбоко в някои от най-прочутите творби на Ренесанса – скулптури, картини, сгради, – за да открият отговора на загадка, която може би ще им помогне да спасят света от ужасяваща заплаха...Разиграващ се на невероятен фон, вдъхновен от една от най-зловещите литературни класики в историята, „Ад” е най-завладяващият и предизвикващ размисъл роман на Дан Браун досега - задъхана надпревара с времето, която ще ви грабне още от първата страница и няма да ви остави до последната. 

Ще започна ревюто си с това ,че Дан Браун е от авторите ,който или много се харесват, или  който читателите намират за посредствени и предвидими.Аз определено съм от  групата на харесващите автора и намирам стилът  му на писане  за привличащ вниманието и същевременно лек и не натоварващ."Ад" е от книгите , които въпреки 544 -те си страници , ти се иска да изчетеш на един дъх.Просто всяко следващо изречение събужда още повече любопитството на читателя , разгръща се нова загадка и те подтиква да четеш още , за да разбереш какво се крие зад всички символи и знаци.

Няма как да не спомена и красивата корица , която също крие много символи и подсказки в себе си - образът на Данте в средата и прекрасната Италия  на заден план.Лично аз не съм особено запалена по историята , но пък харесвам загадките на Дан Браун и историческите препратки.Макар множеството разкази за исторически събития и личности да отклоняват леко читателя от основното действие  на мен те ми бяха много интересни.Да вярно е ,че правят книгата доста обемна и може би трябваше да са една идея по-малко, но въпреки това прочетох много неща , които изобщо не съм знаела. Нямаше как да не се влюбя в прекрасните описания на Флоренция и Венеция. Сякаш се пренасях в прекрасните зали и музей ,  площади и църкви ,
катедрали и красиви улици. Пречупени през призмата на Р.Лангдън , авторът ни запознава с толкова нови и различни неща и събужда у читателя нуждата да научи и види повече, да посети и опознае тези места , да види цялата красота на живо. 
Няма  как да не спомена и  проблемите ,който Д.Браун залага в книгата , а именно непрестанното увеличаване на населението и опасността от изчезването на човешкия вид.В крайна сметка този проблем не е част от художествената измислица в книгата , а е напълно реален. Съществува и парадоксът за това ,  че с напредването на технологиите и с помощта на човешкия гении могат да се създадат много начини за удължаване на човешкия живот и неговото подобряване ,което би довело до още по-голямо пренаселване.Това показва  как човечеството само се е устремило към своята гибел по пътя на спасението.Нашият герой Бертран Зобрист   иска да спаси човешкия вид ,воден от идеите си ,че макар сега да го смятат за напълно откачен , то след време жертвата му  ще го превърне в светец.Подобни болни мозъци или може би гении има  по цял свят и  след време може да се окаже , че той е бил прав , но все пак това не оправдава смъртта на половината човечество.
Робърт Лангдън  отново е изправен през трудна задача , а в случая е заложено спасяването на света. Определено сюжетната линия при Дан Браун следва нишката на това как героят и неговата пъртнъорка са преследвани от "лошите" и трябва да преминат през множество смъртоносни капани и  трудности като по пътя си разтълкуват всеки един знак или символ и откриват какво се крие зад него. Това несъмнено ги води в правилната посока и накрая те стигат до заветната цел.В "Ад" нещата се развиват долу-горе по същия начин.Спътницата на Робърт - Сиена Брукс му помага и го измъква от лапите на хората , който искат да го убият .Тя е неотлъчно до него и му помага да  наредят пъзела ,но въпреки това крие миналото си , а това се оказва опасно. В последните стотина страници се случват толкова много неща ,че ми е трудно да ги асимилирам. Героите ни достигат крайната си цел , всеки от тях разкрива истинското си лице и целия пъзел се подрежда , но определено не бях подготвена за финала.Няма да ви издавам повече , а само ще ви кажа да прочетете книгата ,защото поне според мен си струва.
Не мога да остана безучастна и към препратките и тълкуванията на "Божествена комедия" на Данте Алигиери  - една мрачна творба вдъхновила безброи произведения на изкуството от картини и скулптури през сгради  и улици до поеми и книги. Целият "ад"на Дан Браун се върти около този на Данте , нещата са доста тясно свързани и всеки стих от произведението носи някакво послание.
Интересът ми да прочета книгата точно сега възникна в резултат на това ,че докато бях на кино видях трейлъра на филма , който се очаква скоро на големия екран и това още повече събуди любопитството ми.Смятам ,че предвид актьорскрия състав филмът ще е доста добър.

Read More

Ревю: Домът на мис Перигрин за чудати деца -Рансъм Ригс

Издателство:Бард 

Страници:364

Корици: твърди 

Година на издаване:2015г.

Цена :21.99лв

Резюме:

„Домът на мис Перигрин за чудати деца”е незабравим роман, в който литература и фотография се сместват в едно вълнуващо цяло.

След ужасна семейна трагедия шестнайсетгодишният Джейкъб тръгва на път към далечен остров край брега на Уелс, където открива развалините на дома на мис Перегрин за чудати деца. Докато изследва изоставените му стаи и коридори, Джейкъб разбира, че децата на мис Перегрин са били не просто чудати. Може би са били опасни и неслучайно изолирани на самотен остров. И може би – колкото и невероятно да изглежда – са още живи.

Смразяващо фентъзи, илюстрирано с призрачни стари снимки. „Домът на мис Перегрин за чудати деца“ ще достави удоволствие на всички, които имат вкус към приключенията в света на сенките – възрастни и тийнейджъри

Определено това беше една доста необикновена и различна книга от която да си призная дори не знаех какво да очаквам .но истината е ,че ме изненада много приятно.

Както вече сте прочели историята се развива около 16-годишния Джейкъб ,който е израснал със странните и чудати истории на дядо си .В тях той е разказвал на внука си за сиропиталището ,в което е живял  и за  странните му обитатели.Историите дори са подкрепени с още по-странни снимки ,които в последствие Джейкъб разбира ,че са фалшифицирани  и спира да вярва на историите на дядо си.Докато той не умира при странни обстоятелства и това не нанася травма върху психиката на младия Джейкъб.Той тръгва на далечно пътуване към мястото ,където е отраснал дядо му -а именно остров Кеърнхолм  ,в търсене на истината ,която да му донесе спокойствие, но престоят му там се оказва всичко друго , но не и спокоен.

Първоначално си мислех ,че книгата ще е доста плашеща ,още повече че корицата и поместените снимки в нея свидетелстваха именно за някоя зловеща и призрачна история.Вярно е че имаше някой страшнички моменти , но книгата е много приятна, интересна  и изпълнена с приключенски дух.Попадайки на остров Кеърнхолм , Джейкъб започва своето търсене събирайки сведения и артефкати какво се  е случило с децата от дома на мис Перигрин , но това което намира не го удовлетворява.Информацията е оскъдна и никои не успява да даде по подробно обяснение на нещата .Затова Джейкъб предприема свое проучване във вече порутената сграда на дома.Както сами се досещате там се натъква на доста странни неща.



Самата мис Перигрин е доста странна"птица " и в началото още усетих ,че крие доста неща от Джейкъб , а всички  обитатели на къщата ми станаха много симпатични .Всеки от тях си има някаква история и нещо отличаващо го от другите.В един момент  нещата ми се сториха доста странни и оплетени , но лека полека си дойдоха на мястото.Определено авторът е сътворил един интересен и вълнуващ свят като е преплел в книгата доста мистерия , леко фентъзи и много приключенски дух.Сякаш има от всичко по малко ,за да се получи една завладяваща история.
Финалът беше отворен и ни оставя да размишляваме за това какво ще се случи в следващата книга 

Трябва да призная на издателство Бард ,че са се справили отлично с оформлението на книгата ,тъй като твърдите корици и поместените в книгата снимки придават много луксозен вид на изданието и доставят изключително удоволствие на читателя.
Книгата е част от трилогия , а по нея вече е направен и филм ,чиято  световна премиера е на 30-ти септември.
Нямам търпение да прочета и останалите две книги от трилогията. Ще се радвам да споделите какви са вашите впечатления от книгата :)

Read More

Unpopular Opinions Book Tag!

Unpopular Opinions Book Tag!

В това мрачно и дъждовно време реших да направя някакъв таг и се спрях на този ,  защото въпросите са доста интересни , а пък и не може винаги да обсъждаме любимите си книги , трябва да отделим малко време и на тези ,които не харесваме.

1.Популярна книга или поредица, която ти не харесваш 

Веднага се сещам  за поредицата Полулош на С.Грийн - прочетох и двете излезли досега книги , но сякаш нещо ми липсваше.Идеята на книгата беше добра , но изпълнението , стилът - не ми допаднаха.

Като самостоятелна книга се сещам за Вината в нашите звезди на Дж.Грийн -сякаш всеки ,когото познавам е влюбен в тази книга , а за мен беше изключително посредствен и сълзлив тийн роман(естествено не  искам да обидя никого с мнението си)

2.Популярна книга или поредица, която е по-скоро мразена, но ти я обичаш

Сещам се за Кросфайър на С.Дей -срещала съм много хора , който не я харесват или я сравняват с "нюансите.." но на мен ми допадна.

3.Любовен триъгълник, в който главния герой е избрал човека, който ти не си искал да избере (или романтична двойка, която не харесваш)

Май не се сещам за такъв.Единственото , което ми хрумва е "Къде си, Аляска?" ,защото там ми се искаше Аляска да бъде с Майлс , а тя си имаше приятел, той пък излизаше с Лори.

4.Популярен жанр, към който рядко посягаш 

Обикновено мога да чета почти всичко , но май не си падам много по научната фантастика и по лирика  или поезия. Явно не ги разбирам достатъчно добре , за да вникна в смисъла им.

5.Популярен или много обичан герой от книга, който не харесваш 

Моля ви не ме убивайте с камъни , но хич не харесвам Джейс Уейланд от поредицата на К.Клеъл -Реликвите на смъртните.Много често това момченце  доста ме дразнеше поне в първата книга , по нататък с всяка следваща взе да ми става малко по-симпатичен, но като цяло не съм му особено голяма фенка.

Няма как да не спомена и Крисчън Грей от нашумялата поредица 50 нюанса сиво(но дори не искам да отварям тази тема :Д )

6.Популярен автор, който не успява да ти се хареса

Така и не успях да се спогодя с Тери Пратчет - много хора са ми го хвалили и препоръчвали негови книги ,но едва успях да прочета Цвета на магията и се отказах.Просто не  е моят автор.

7.Популярни и често използвани в книгите тропи, които си се уморил да срещаш (като "изгубени принцеси", продажни владетели, любовни триъгълници и др.)
Имам чувството ,че във всяка книга присъства изразът  например:стисна юмруци докато му "побелеят кокалчетата " Реално погледнато този израз си е съвсем нормален , но имам чувството ,че във всяка книга го прочитам по около 1000 пъти.

8.Популярна поредица, която нямаш желание да прочетеш.
"Властелинът на пръстените" и  "Хобит" -просто това не е моят автор и моите книги.Опитах се с първата ,но ...се мъчих около 150 страници , в които сякаш нищо не  се случваше и накрая се отказах.

9.Казват, че "книгата винаги е по-хубава от филма", но има ли филмова или телевизионна адаптация, която харесваш повече от книгата-първоизточник? 
В повечето случаи или гледам филма ,или чета книгата ...рядко правя и двете , за да  не си развалям удоволствието от едното.Има филми като Тетрадката и П.С.Обичам те , които за мен са толкова хубави ,че нямам желание да чета книгите , просто защото филмите ми дадоха цялостно усещане за действието.

Read More