Ревю: Божигроб - Джей Кристоф

Издателство : Егмонт 

Поредица : Нивганощ 

Година на издаване : 2018 г. 

Брой страници: 656 

Цена : 29,90 лв.

Резюме: 

Пребори страха си, пребори света.

Мия Корвере е намерила своето място като острие на Девата на Благословеното убийство, но мнозина в Червената църква смятат, че тя далеч не го заслужава. Упражнявайки кървавия си занаят в едно от най-затънтените кътчета на Републиката, тя така и не се доближава до крайната си цел – смъртта на консул Скайва и кардинал Дуомо. А след фатален сблъсък със стар враг Мия започва да подозира мотивите на Червената църква…

Когато е обявено, че Скайва и Дуомо ще имат рядка публична изява по случай закриването на игрите в Божигроб, Мия се опълчва срещу Църквата и продава себе си като гладиатор в замяна на възможността да ги елиминира. На арената Мия открива нови съюзници, по-добри противници и още повече въпроси за необичайното си влечение към сенките. Но докато все повече заговори биват разкрити, а броят на жертвите продължава да нараства, Мия е принудена да направи избор между лоялността и отмъщението и да разкрие тайна, която би могла да промени целия ѝ свят.

А ето какво се случи в Нивганощ 

 А мен може да ме откриете тук -Facebook 

Нямах търпение да започна "Божигроб" , тъй като поредицата определено е доста

пристрастяваща , нестандартна и вълнуваща  и просто трябваше да проследя отново съдбата и приключенията на Мия. Началото на книгата отново е леко объркващо  и ни прехвърля ту в минали моменти , ту в настоящето , но това ни помага да разберем цялостния замисъл на Мия и какво всъщност се кани да направи тя . Признавам си ,че планът ,който си беше начертала ми изглеждаше доста безумен  и смъртоносен и е факт ,че по пътя към заветната цел се проля твърде много кръв. Цялостната идея с гладиатите и битките ми напомняше малко на Игрите на глада , но в много по- брутална и жестока версия. 

Няма как да напиша много неща без да разкрия  ключови  моменти от историята  , но появата на някои стари герои доста ме изненада. Отново виждаме Ашлин и всъщност е доста трудно да се определи на чия страна е тя . Признавам си ,че след края на  " Нивганощ "наистина намразих тази героиня и въпреки всичко случило се в настоящата книга .... все още не може да ми стане симпатична. Самата Мия според мен доста се промени , превърна се в истински безпощаден убиец и плати твърде

висока цена , за да достигне до целта си . Да не забравяме ,че тя  вече има още един верен спътник - Затъмнение , демонът на покойния вече Касий . Диалозите и спречкванията между Господин Благ и Затъмнение определено са доста забавни и въпреки ,че двете същества привидно не се понясат , тях ги свързва привързаността им към Мия. 

Хубаво беше ,че попадайки при дона Леона ,Мия се запозна с доста нови хора , които всъщност се превърнаха в  нейни приятели , разбрахме техните съдби и страдания им и нямаше как да не ми станат симпатични . В тази книга авторът отново разбива всички клишета и излиза извън рамките на стереотипите като преобръща света на Мия с краката на горе ,  а нас читателите - оставя в недоумение. В първата книга всичко звучеше доста  по -лесно и логично . Мия се стремеше да отмъсти за загубата на семейството си , убивайки Скайва и Дуомо и  така да сложи край на тиранията им. Но нещата се оказват доста по-  сложни . Младото момиче разбира ,че родителите ѝ не са тези , за които ги   е смятала ,  през очите на малко момиченце тя е виждала всичко в розово - щастливо семейство с любящи и обичащи се родители отдадени на страната си , но в един момент завесата се повдига и нещата вече изглеждат доста различно. 

Признавам си ,че финалът беше доста епичен , но ми дойде малко в повече разкриването на всякакви странни семейни връзки , все едно сме в латиноамерикански сериал. Но нещото ,което най- много ме зарадва беше появата на един позабравен герой ,който успява да се намеси в точния момент и да остави нас читателите с широко отворени усти и тръпнещи в очакване да прочетат "Мраколуние" 

Read More

Ревю: Нивганощ - Джей Кристоф

Издателство : Егмонт 

Поредица : Нивганощ 

Година на издаване : 2017 г. 

Брой страници : 632

Цена : 27,90 лв. 

Резюме : 

В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.

След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. Но дарбата ѝ да говори със сенки я отвежда пред вратата на отдавна оттеглил се асасин, който ѝ предлага друго бъдеще в един напълно непознат свят.

Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре...

Може да ме откриете  Тук ! 

Слушам и чета за тази книга още откакто беше публикувана у нас  през 2017 г . и ,тъй като през настоящата година съм си обещала да не се впускам да чета току що излезлите на пазара книги , а да се опитам да намаля бройката на книгите в списъка ми за прочит , то това беше и причината да се захвана с "Нивганощ" и да разбера за какво е целият този шум. 

Признавам си ,че началото ми беше доста трудно , не можех да се ориентирам кой е разказвача , кога се развива действието и коя всъщност е главната героиня . Наред с това началото ми беше една идея по мудно отколкото ми се искаше. Някак си историята не успя да ме спечели още от самото начало , нали знаете как дадена книга ви грабва още с първото изречение , е с тази не беше точно така. Все очаквах да се случи нещо все по- интересно и по- интересно и да прикове вниманието ми на 100% . Това реално се случи след средата на книгата. В никой случай не казвам ,че първата половина от историята ми е била скучна , напротив четох я с интерес , но нещо ми липсваше , за да бъда напълно погълната от историята . А сега е време да обърнем внимание и на самите герои. 

Мия Корвере  е главното действащо лице . Съдбата ѝ е изключително тежка и след обесването на баща ѝ и отвеждането в затвор на майка ѝ и малкото ѝ братче момичето остава само на улицата и трябва да се бори за живота си . Тук се появява старият антиквар Меркурио , който взима под крилото си малкото гардже и се заема да я превърне в професионален убиец , който да отмъсти за семейството си . До тук сюжетът не е кой  знае колко непредсказуем , а и след това действието също е предвидимо до известна степен. Мия трябва да бъде обучена ,за да стане професионално острие и да завърши отмъщението си затова попада в Червената

църква , заедно с още много чираци , за да извърви дългия път на обучението и да достигне крайната си цел. Разбира се нещата са доста по- трудни отколкото е очаквало младото момиче и в Червената църква тя среща както много приятели , така и врагове.

Много ми хареса светът ,който Дж. Кристоф е изградил , макар да не се ориентирам напълно за всички градове и народности на картата , но идеята за пустинята , за Божигроб  и за обучението в Червената църква са майсторски изпипани и ми достави истинско удоволствие да се насладя на тази фантазия и да се пренеса в този измислен свят . 

Останалите чираци в Червената църква всъщност са една цветна палитра от образи и характери и всеки от тях успява да се открои с нещо и да бъде запомнящ се . Няма как да се спомена ,че много симпатизирах на Карлота , Ашлин  , Осрик  и Трик .... особено Трик. В един момент не можех да спра да чета историята именно заради него . Толкова прекрасен мъжки образ рядко се среща , а той беше просто съвършен . Образът му съчетава всички качества ,необходими за един добър мъжки образ и в същото време тези му качества не са излишно хиперболизирани , а напротив , ставаме свидетели и на слабостите и страховете на Трик. Виждаме ,че той може да е безмилостен и жесток , но в същото време  да се отнася мило и внимателно с Мия.  Джесъмин ме дразнеше през цялото време , а образа на Тих беше толкова мистериозен , че така и не разбрах дали е от добрите или от лошите . 

Има още много герои  , които ми допаднаха и такива , които едва понасях ,но няма как да отделя време на всеки от тях , но пък задължително трябва да напиша няколко реда за  Господин Благ - котката ,която всъщност е не-котка , но е верен спътник на Мия откакто е била на 6 години .Всъщност господин благ е сянка , която неотлъчно е до Мия и изпива страхът ѝ , храни се от него и в същото време винаги проявява чувство за хумор или за сарказъм и внася нотка на забавление дори и в тежките моменти.

Финалът на книгата беше доста ....неочакван , грандиозен , кървав и тъжен за мен. В един момент всичко се преобърна и буквално не знаех какво да очаквам. Тук автора е свършил работата си отлично , тъй като последните страници разкриващи случващото се просто трябва да се прочетат на един дъх. Разбира се останаха много недовършени дела и въпроси без отговор , но за тази цел има още две също толкова обемни книги  , който чакат да бъдат прочетени , а аз нямам търпение да открия отговорите на всички въпроси , които се въртят в главата ми. 

В заключение ще кажа , че книга разчупва доста от клишетата за подобен   YA фентъзи роман. Четейки резюмето може би всеки очаква типичния образ на 15  - 16 годишно момиче , което

притежава невероятно умения , решено е да отмъсти за семейството си , а по пътя среща също толкова смело и красиво момче , в чието лице открива истинската любов . Ами ще Ви разочаровам , но нещата в книгата са много по- различни. Самият стил на автора на моменти е доста циничен и груб , не ни спестява нищо  и не захаросва излишно нещата , а образа на Мия е всичко друго но не клиширан.  Така че ,ако все още не сте обърнали внимание на поредицата сега е моментът да го направите ,защото просто няма да Ви разочарова.

Read More