Ревю: Мадоната на бадемите - Марина Фиорато

Издателство : Кръгозор 
Година на издаване: 2012 г.
Брой страници : 312
Цена: 14,00 лв.
Резюме: 
Романът „Мадоната на бадемите” разкрива историята за любовта, от която са родени най-известният ликьор Amaretto Disaronno и някои от най-красивите фрески на ренесансовата живопис, изрисувани от ученикa на Леонардо да Винчи - Бернардино Луини (ок.1480/82-1532). Смята се, че Луини е работил с Леонардо. В източници от онази епоха се казва, че „е взел от него толкова, колкото способностите и родословието са му позволили”. Много от творбите му са приписвани на Леонардо. Луини е особено известен с грациозните си женски образи с издължени очи, наречени от Владимир Набоков „луинески” в романа му „Венецианката”.

„Много малко се знае за живота на Бернардино Луини, затова си позволих волността да добавя редица фикционални подробности към историята. Но работата му говори сама за себе си. Ако ходите в Италия, непременно се отбийте в красивата църква „Санта Мария деи Мираколи“ в Сароно (днес наричана „Сантуарио Беата Верджине деи Мираколи“). Но ако искате да видите истинския гений на Бернардино, прекрачете прага на манастира „Сан Маурицио“ (бившият „Монастерио Маджоре“) в Милано, чиито стенописи са върховото достижение на великия художник.” – споделя Марина Фиорато.


Преди доста години съм чела три от книгите на авторката - "Тайната на Ботичели " , " Дъшерята на Сиена " и  "Стъкларят от Мурано "  и наистина много ми бяха харесали , тъй като вплитат в себе си фрагменти от историята на Италия , красота , изкуство и разбира се любовна
история . Всяка книга засяга различно историческо събитие или обект , така например ми беше много интересно докато четях "Стъкларят от Мурано " и научих доста интересни неща за направата на стъклото , самия остров и традициите в това изкуство.  И така след няколко години пауза реших отново да се върна към творчеството на авторката и да проверя дали и  сега ще ми хареса толкова много. Е, хареса ми :)
В "Мадоната на бадемите " се запознаваме  по детайлно с историята на Симонета ди Сароно и Луини Бернардино като паралелно се развива още една любовна история , а в същото време са засегнати и някои религиозни проблеми. Симонета е щастливо омъжена за Лоренцо , който за съжаление не се завръща след тежка битка  и оставя младото момиче съвсем само и както се оказва по- късно напълно разорено.Това я кара да пристъпи към отчаяни мерки и се съгласява да позира на Луини Бернардино . Той е бил ученик на Леонардо да Винчи и има невероятен талант , но срещата му със Симонета го кара да рисува с чувство и страст каквито не е изпитвал до този момент. За съжаление  любовта им се оказва невъзможна - тя е вдовица от скоро , той е по- възрастен от нея , намесват се и други хора , които пречат на щастието им и в крайна сметка те се оказват разделени за две години. 
В същото време се оказва ,че Лоренцо не  е мъртъв , а просто е загубил паметта си и е намерен от две добри жени , които спасяват живота му. Естествено той се влюбва в младото момиче , а баба му се превръща и в негова баба и тримата живеят спокойно и задружно , докато Лоренцо
не си спомня всичко. 
Беше ми изключително интересно да следя паралелното развитие и на двете истории ,защото предвид епохата и начина на живот на хората наистина не знаех каква да очаквам и как ще се развият нещата.Друг любим за мен образ беше Манодората , в чието лица повечето от жителите виждат някакво страшно чудовище или дори самият дявол. Проблемът е ,че Манодорът е евреин. Има си семейство с две прекрасни дечица и се опитва да води нормален начин на живот , но закостенелите разбирания и омразата на хората към евреите преобръщат живота му. Все пак той помага и се сприятелява със Симонета , превръща я отново в заможна дама с високо положение в обществото , но плаща за това твърде висока цена . 
Много харесвам описанията и начина на писане на М. Фиорато . Тя обрисува всичко толкова вълшебно и магнетично ,че читателят няма как да не се потопи в епохата на Ренесанса , да не си представи красивите фрески дело на Бернардино , да не усети бадемовия вкус на амарето и да  не почувства любовта и красотата между мъжа и жената. 

Да оцелееш като родител - Е. Белобрадова и К. Хаджииванова

Издателство: Сиела 
Година на издаване : 2017 г. 
Брой страници : 320
Цена: 14,00 лв.
Резюме: 
Майко Мила!” - първият сайт в България, създаден да дава подкрепа и облекчение на майките, а също и да ги развеселява (представете си каква наглост – те обичат да се смеят!!), напуска модерните предели на интернет и се влива в аристократичните редици на книгите.
ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ от създателките на сайта Майко Мила! - Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова, е място, в което ще намерите отговор на много и важни въпроси от сферата на родителството, като например:
Как да запазим разсъдък, ако се окаже, че сме родили не дете, а нощна птица от семейството на кукумявките и по тази причина не сме спали вече 2 години, 8 месеца и три дни?
Ако качим 140 килограма за три бременности, в колко басейна ще трябва да се влеем, за да ги свалим?
Има ли секс след раждането и как да го познаем?
Ако едното дете яде само грах, второто НЕ ЯДЕ пилешко, третото лази по земята и яде каквото падне, а мъжът ви е алергичен към картофи, колко време ви дели от уюта на лудницата?
Как да бъдем ПОНЕ МАЛКО от помощ, когато жена ни се трепе да ражда в родилното (за мъже)?
И много други истории – смешни и откровени, вълнуващи и малко страшни (ама малко!).

Здравейте ,
в този пост няма да се опитвам да правя ревю на книгата , да Ви убеждавам в ползите от нея или да коментирам стила на писане и използваните изразни средства. По скоро ще споделя впечатленията си и усещането ,което оставиха в мен всичките 41 истории.
Ще започна с това ,че аз не прочетох книгата  , а я изслушах под формата на аудио книга. Това беше и първия ми опит с този формат като използвах приложението Storytel . Реших ,че сега когато си седя  в къщи е удобен момент да пробвам дали това би проработило за мен и удобно ли ще ми е . Е отговорът е категорично Да ! Оказа се много приятно да слушаш дадена книга докато вършиш например домакинските си задължения , пазаруваш , разхождаш кучето , пътуваш или каквото и да е друго занимание. Но май се отплеснах твърде много от темата . Да се върнем на "Да оцелееш като родител" Спрях се на книгата ,тъй като скоро ми предстой да се запозная от близо с родителството и с едно малко ревящо бебе. Не съм очаквала да открия в книгата някакви екзестенциални правила за отглеждането и възпитанието на детето , но пък смятам ,че сами по себе си историите са забавни  , поучителни и всяка от тях ме накара да се замисля върху даден въпрос. Освен това авторките на книгата са ни познати и от сайта Майко Мила ,където има множество статии на различни , актуални теми , които наистина определям като полезни. Книгата засяга много етапи свързани с родителството като се започне от бременността , качването на килограми ,непрестанния глад и променливи настроения , мине се през фазите на раждането и условията за това в различни точки на света и се стигне до отглеждането на детето . Наред със забавната част е обърнато внимание и на някои проблеми свързани със следродилната депресия , невъзможността за забременяване и вариантите за осиновяване  , отглеждането на дете с проблеми , хранителните разстройства и още много неща , които неминуемо минават през главата на всяка бъдеща или настояща майка. Историите са кратки и написани много искрено и простичко , така че да достигнат до читателя и той да се припознае в някои от ситуациите . Лично за мен те бяха интересни и поучителни , със сигурност книгата не е от типа "наръчник за отгледане на дете" , а по скоро забавен поглед върху ежедневието на един родител. Ще се радвам да споделите , ако сте попадали и на други подобни книги :)

Ревю: Метеоритът - Дан Браун

Издателство : Бард 
Година на издаване : 2003г.
Брой страници: 480
Цена: 16,99лв. 
Резюме: 
Дълбоко в арктическия лед се намира нещо смайващо. То е очаквано от години. В него се крие невероятна загадка. Рейчъл Секстън е изпратена в арктическата станция, за да потвърди автентичността на находката. Това, на което се натъква, поразява с мащаба си и заплашва да хвърли света в хаос.
Но Рейчъл е безпомощна, защото "артефактът" се пази от отряд съвършени убийци. Кой ги е изпратил? И защо?
Отговорът е с гриф “Свръхсекретно”!

Тук ще намерите мнението ми за част от книгите на автора -   Изгубеният символ  Ад Произход , Шестото клеймо , Цифрова крепост 

Винаги съм споделяла колко много харесвам творчеството на Дан Браун  , възхищавам се на майсторството , с което сътворява историите си и на детайлната и изчерпателна информация ,която предоставя в книгите си. "Метеоритът " е последната непрочетена от мен книга на
автора и реших най- сетне да я сложа в графа прочетени  и с нетърпение да очаквам нещо ново от Дан Браун. Колкото и да съм  пристрастна към творчеството му обаче , трябва да призная ,че за мен поне "Метеоритът " не е на нивото на останалите му книги. За пръв път твърде многото научни обяснения и педантични изброявания на всеки модел транспортно средство , оръжие , оборудване или каквото друго се сетите ми дойдоха малко в повече. Докато успеех да прочета сложните имена почти бях забравила началото на изречението и какво точно се случваше.Може би в стремежа си да е максимално изчерпателен , авторът е прекалил с научните факти и термини и по скоро е постигнал обратния ефект. Това е единственото нещо , което до известна степен развали удоволствието ми от прочита на книгата. Може би и самия обем на историята е можело леко да се редуцира и да се спестят поне едни стотина страници . Лично на мен началото на книгата ми беше леко трудно. Запознаваме се с всякакви герои от различни точки на земното кълбо , без изобщо да разбираме за какво става дума и без да се случва нещо важно. Тъй като в последните книги на Дан Браун динамиката и екшънът започват още с първите страници на книгата  и може би съм  свикнала нещата да се развиват по този начин  , то в "Метеоритът" всичко ми се стори доста по мудно и протяжно. 
Както предполага заглавието на самата книга , историята се върти около откриването на огромен метеорит в изключително подходящо време и от точните хора. Във връзка с това група
независими учени са въвлечени в изследването му  , а в последствие и в задкулисните политически интриги , а в даден момент нещата стават толкова сериозни ,че  те трябва да се борят за живота си и да направят всичко възможно , за да оцелеят и да разкрият мистерията около метеоритът. 
В един  момент събитията стават изключително напрегнати и буквално всичко  е на живот и смърт. Имах известни подозрения кой и защо седи зад всички манипулации и интриги и в крайна сметка се оказа ,че греша както винаги. Цялостния замисъл на всичко наистина е на ниво и читателя определено се лута между истината и лъжата , стараейки се да разкрие кой каква игра играе. 
Може "Метеоритът" да не се нарежда сред най- любимите ми книги на Дан Браун , но не мога да отрека ,че той отново успя да ме изненада , изуми и държи в напрежение буквално до последната страница .


Ревю: Освобождаването на Атлантида - Алиса Дей

Издателство: Тиара Букс 
Поредица : Воините на Посейдон 
Година на издаване:2014 г. 
Брой страници: 472
Цена: 11,99 лв.
Резюме: 
Преди единадесет хиляди години Воините на Посейдон дават клетва да пазят човечеството от съществата, които бродят през нощта. Сега тези сили се обединяват. Както и две души, които стоят между справедливостта и вечния мрак…
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли МакДърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.


Мнението ми за втората книга от поредицата - Пробуждането на Атлантида

Ето че противно на очакванията ми отново се завърнах към поредицата за воините на Посейдон и да си призная тази книга за сега най - ми допада . Надявам се всяка следваща част от поредицата да бъде все по-добра и наистина да се наблюдава напредък в стила на авторката. 
В "Освобождаването  на Атлантида" се запознаваме с историята на Джъстит  и Кийли , които са сродни души , но им е необходимо малко време , за да го осъзнаят . 
Джъстис се оказа полубрат на Конлан и Вен и реши да пожертва себе си в името на другите като доброволно стана пленник на Анубиса. Мислех си ,че ще станем свидетели на мъченията , които е изтърпял войнът през четирите месеца на заточение , но авторката явно е решила да ни представи само откъслечни моменти . Освен това очаквах самото освобождаване на Джъстис да се окаже по- трудно ,но в крайна сметка се случи доста на бързо.Идеята с двете му същности ,които през цялото време се бореха в главата му също беше интересна , но накрая така и не разбрах как успя да се излекува и всичко изведнъж да си дойде по местата . Като изключим тези дребни забележки поведението на Джъстис се вписваше в стереотипа за всеки един войн - беше обсебен от идеята да притежава Кийли , да я защитава и да убие всеки доближил се до нея , с две думи отново наблюдаваме поведението на пещерен човек , което доста често се използва в такъв тип книги (не мога да разбера този модел на поведение не се ли изтърка вече). 
Кийли  е археолог , но интересното при нея е ,че може да чете историята на предметите  като ги  докосне с ръка . Това  не винаги е толкова хубаво ,колкото звучи и може да и навлече много неприятности. Младата археоложка доста бързо се приобщи към обстановката в Атлантида и изобщо към идеята ,че потъналия континент наистина съществува , а група воини пазят света от лошите. Доста бегло и за кратко се появяват Конлан , Вен  и Ерин , а Райли е твърдо убедена ,че съвсем скоро с Конлан трябва да се оженят ,преди тя да роди. (предполагам в следващите книги ще станем свидетели и на това). 
Пътешествието и опознаването между Джъстис и Кийли се оказа истинско приключение и им помогна постепенно да разберат повече един за друг  , преди да преминат към сексуалните подвизи . През повечето време те бяха сякаш изолирани от останалите герои и това също допринесе вниманието на читателя да се съсредоточи именно върху тях , а с това и образите им ми станаха по- симпатични. 
Както споменах и в началото , силно се надявам с всяка следваща книга авторката да задобрява и историите да бъдат все по-вълнуващи и динамични . В крайна сметка започнах лека полека да харесвам поредицата ,героите ми стават все по - симпатични и съвсем скоро ще Ви запозная с историите  на останалите воини на Посейдон.

Ревю: Градината на пеперудите - Дот Хъчисън

Издателство : Милениум 
Поредица : Колекционерът
Година на издаване: 2017г.
Брой страници: 320
Цена: 16,99 лв.
Резюме: 
Близо до усамотено имение се простира разкошна градина, където растат ароматни цветя, ехтят водопади и бродят скъпоценни Пеперуди – млади жени, отвлечени и татуирани с пищни крила, за да наподобяват деликатните създания, на които са кръстени.
Над тях бди Градинаря – извратен мъж, обсебен от красотата им. Мечтата му е да улови колкото се може повече прелестни образци за колекцията си.
Когато съществуването на изящния затвор е разкрито, една от оцелелите Пеперуди на име Мая е подложена на разпит. Момичето споделя ужасяващи истории за живота в Градината и за маниака, готов на всичко да съхрани съвършената красота на пленничките си.
Двама агенти на ФБР са натоварени със задачата да разплетат най-смразяващия случай, с който някога са се сблъсквали, и да подредят пъзела, който миналото на Мая представлява. Колкото повече разкрива тя обаче, толкова по-силно агентите се съмняват в искреността ?…

Преди да започна книгата бях чела доста положителни отзиви и впечатленията ми бяха за психологически трилър с доста кървави сцени , извратен убиец и симпатични
разследващи. Нещо  може би от типа на Крис Картър . Но книгата е съвсем различна . 
За мен главното действано лице в цялата история е Мая - голяма част от книгата е написана в първо лице и се разказва именно от гледната точка на младото момиче. Всичко е пречупено през нейния поглед и възприятия , тя ни описва атмосферата  и самите момичета , такива каквито ги е видяла и почувствала. В даден момент цялото описание на градината , пеперудите и градинаря ми звучеше като някаква антиутопия , фантастичен свят създаден от въображението на авторката , нещо твърде нереално и граничещо повече с фентъзи жанра отколкото с трилъра. Това разбира се е лично мое усещане. Самите описания на цялостната картина ми харесаха - авторката подробно  е изпипала  всеки един детайл и всяка дребна подробност , а самата идея за пеперудите е наистина впечатляваща . Признавам ,че до сега не бях чела нещо подобно и колкото и зловещо да е то все пак го намирам за гениално по някакъв странен начин .
Започвайки книгата  мислех ,че ще се акцентира и върху образите на  разследващите агенти от ФБР Виктор Хановериан и Брандън Едисън ,но освен странните въпроси от тяхна  страна към Мая , непрестанните им спречквания и забавните коментари от време на време те сякаш остават в сянка.Не могат по никакъв начин да разберат пеперудите , да се докоснат до градината или да усетят както е да
бъдеш пуснат на свобода , но да не можеш да полетиш . 
Дори образа на самия Градинар сякаш не беше напълно разгърнат   или по скоро ми липсваше мотивът за сътворяването на цялата тази градина  , началните стъпки и развитието на идеята в главата му. Става ясно ,че той  е човек с високо положение в обществото , филантроп и социално ангажирана личност , а  в очите на околните изглежда като идеалния съпруг и баща на двама сина. Интересното е ,че той сякаш не осъзнава зверствата ,които извършва , а ги приема като нещо необходимо. Щом дадена пеперуда не може да се справи трябва да умре , щом навърши 21 години или щом забременее следва същата участ - да бъде поставена във витрина , да бъде негово украшение и да съхрани произведението , което е създал върху гърбът ѝ . 
Ейвъри е по- големият син на градинаря и неговият образ ми беше в пъти по- противен от този на баща му  Младият мъж всъщност е истинско въплъщение на злото , а най- лошото е ,че е психически нестабилен социопат  , който има властта да си играе с животите на твърде много хора. 
Дезмънт е по - малкият син на градинаря  и момче , което винаги се е опитвало да накара баща си да се гордее с него. Харесах Дезмънт от самото начало и отчаяно исках той да не е такъв страхливец и да не си затваря очите пред очевидните истини. Неговият грах в крайна сметка беше непреодолимото му  желание да спечели одобрението на баща си дори и с цената на човешки животи. 
Друг интересен персонаж е Лорейн - бивша  пеперуда превърната в готвачка и медицинска сестра и напълно забравена от Градинаря , която е изпълнена с толкова болка и огорчение ,че излива цялата си отрова върху младите пеперуди. Тази жена е
напълно бездушна и пречупена , тя държи ключа към свободата на толкова невинни момичета и въпреки това предпочита да ги вижда как се превръщат в красиви витрини вместо да им помогне, само и само градинарят да я забележи ,да я пожелае и да я обича. Но това никога не се случва , а болката я превръща в още по-голямо чудовище. 
Може би ми се искаше финалът да е малко по- грандиозен или неочакван и да даде повече отговори на много от въпросите  , които все още ми се въртят в главата . Искаше ми се авторката  да ни даде поглед върху мислите и чувствата на градинаря , какво ще се случи с него и с Дезмън , с Лорейн и останалите пеперуди .Но въпреки това книгата е интересна ,динамична , различна от очакваното , развиваща въображението и показваща ни красивата и грозната страна на човешката душа , а представата ми за пеперудите леко се промени. Вие имате ли впечатления от книгите на авторката ?

Ревю: Пробуждането на Атлантида - Алиса Дей

Издателство: Тиара Букс 
Поредица: Воините на Посейдон 
Година на издаване: 2012г.
Брой страници : 416
Цена: 12,00 лв.
Резюме:
Воините на Посейдон напускат Атлантида с една цел – да спасят света на хората от ужасяващо зло. Техният водач е Вен, който служи като Отмъщението на краля, избран по рождено право и доказал се в битка. Никой не може да го победи… освен може би една необикновена човешка жена.
ВОИНЪТ...
Чувството за дълг изпълва мислите на Вен. Той трябва да служи като връзка на хората с атлантите във войната срещу вамприте. Неговото оръжие е мечът, а не дипломацията. Но когато е на мисия, за да открие Сърцето на нереидата – рубин с безмерна сила – ще му е нужна всяка частица самоконтрол, която притежава, за да устои на силния копнеж към красивата вещица, избрана да работи с него.
И ВЕЩИЦАТА…
Сърцето на Ерин е изпълнено с желание за мъст. Тя живее единствено за шанса да отмъсти на онези, които са убили семейството й. Сега Ерин ще трябва да се съюзи с легендарния атлантски воин, чието тъмно желание заплашва да срине всички бариери, които е издигнала пред чувствата… и сърцето си. Уловени в капана на променящите се съюзи, колко дълго ще могат Вен и Ерин да устоят на пробудената страст помежду им?
Тъмни сили, пазете се: Атлантида се пробуди. 

Здравейте , 
днес ще споделя мнението си за една отдавна забравена книга в библиотеката ми , която чака реда си от години. Както виждате книгата е излязла на български език през далечната 2012 г , тогава издателство Тиара Букс още съществуваше и се беше заело с издаването на интригуваща паранормална поредица и аз като всеки  друг читател нямах търпение да разбера кои са Воините на Посейдон и каква е мисията им . Прочитайки първата книга "Възраждането на Атлантида" останах с леко смесени чувства и така и не продължих с поредицата . Но тъй като през 2020 г съм си обещала да чета само по- стари книги , които съм отлагала с години , то дойде ред отново да се срещна с воините на Посейдон. Тук е моментът да кажа , че аз не си падам много по подобен тип паранормални романтични книги , но все пак рискувах с "Пробуждането на Атлантида " и мисля ,че не сбърках.
Всяка от книгите разкрива историята на един от воините на Посейдон и в случая се запознаваме по-отблизо с Вен , братът на Конлан ,чиято история се разкрива в първата книга. Вен естествено е олицетворение на мъжественост , сила и красота. Той се опитва да сключи съюз с вещерски клан и по този начин по-лесно да надвие Калигула (вампир ,причинил много страдания на него и на семейството му) По пътя към сключването на съюза обаче  ,Вен среща Ерин - красива ,млада вещица ,която също търси отмъщение и така съдбите им се преплитат . Идеята със сливането на душите и , това че още от първата си среща двамата герои изпитват непреодолимо желание един към друг , тъй като им е предопределено да са заедно ми дойде малко в повече. Винаги съм харесвала много повече идеята за постепенното опознаване и влюбване между мъжа и жената , а не моментната страст ,която ги завладява още на първата среща и те откриват ,че са един за друг . Освен това откривайки своята любима в лицето на Ерин  , Вен започва да се държи още по-абсурдно и ненормално дори и от преди. При всяка тяхна среща следва демонстрация на сила и мъжественост , готовност за битка с всеки осмелил се да погледне неговата вещица и един куп безсмислени приказки за това кой на кого принадлежи и кой за кого би жертвал живота си . Последното се повтаряше многократно и в крайна сметка явно никой не ценеше особено много съществуването си , защото непрекъснато се изтъкваше готовността за саможертва на някой от героите . Определено това пресилване на нещата не ми хареса , а описанията на еротичните сцени директно ги пропусках . През цялото време исках да има малко повече динамика  и правдоподобност в събитията , а не всичко да се движи монотонно и сякаш по сценарии (както си беше).Все пак книгата си имаше и силните моменти , а светът ,който авторката е изградила е интерес  и определено заслужава вниманието на читателя , освен това второстепенните герои са достатъчно интригуващи , за да имам желанието да прочета и останалите книги от поредицата. Не обещавам ,че ще е веднага , все пак книгите са леки и разтоварващи без да дават някакъв материал за размисъл , така че мога да си правя кратки почивки между прочита им , но пък са нещо различно от обичайните жанрове , които чета. А Вие чели ли сте подобни паранормални романтични истории.?

Ревю: Греховна империя - Мегън Марч

Издателство : Егмонт 
Поредица: Безмилостен крал 
Година на издаване : 2018г.
Брой страници: 272
Цена : 14,90 лв.
Резюме: 
Аз обичам да разполагам с онова, което е мое.
Включително и Кийра Килгор.

Не ми е достатъчно да я държа единствено като заложница.
Искам повече от тялото ѝ. Имам нужда от повече.

Тя може да направи опит да се съпротивлява, но аз никога няма да се откажа от нея. Няма сила, която да ни раздели. Нито тя самата би могла, нито моите врагове. Никой няма да застане между нас.
Дългът ѝ ще бъде изплатен по един-единствен начин – с цената на сърцето ѝ. 
А ето какво мисля и за първите две книги от трилогията : Безмилостен крал  и Непокорна кралица.

Макар мнението ми за предишните две книги от трилогията да не е особено положително , от чисто любопитство все пак исках да видя какъв ще е финалът на тази странна история . Интересното е ,че именно "Греховна империя" е книгата ,която най много ми допадна от
цялата поредица и отдавам това на факта ,че имаше много повече действие и екшън отколкото абсурдни секс сцени. 
"Непокорна кралица" завърши доста неочаквано и дори леко стряскащо , затова просто исках да разбера какво ще се случи с Кийра и Лаклан след стрелбата. В третата книга на моменти все едно наблюдавах съвсем различни герои. Докато в първите две книги отношенията им се основаваха на презрение , насилие и подчинение , то сега  сякаш за една нощ  те откриха ,че се обичат безкрайно много и не могат един без друг. През цялото време  демонстрираха тези си отношения и в общи линии се преповтаряше едно и също нещо. Лаклан се държеше като обезумял пещерняк готов да убие всеки дръзнал да погледне жената на живота му , а пък Кийра доста бързо се превъплъти в ролята на истинска кралица , която раздава заповеди , управлява компания и смело застава зад всяка постъпка на Лаклан Маунт. 
Както вече споменах действията се развиват доста
динамично и в рамките на тази книга се случиха много повече неща , отколкото в предишните две. Стилът на писане не се отличава с кой знае какви художествени похвати или детайли , а по скоро авторката е заложила на кратки изречения , повече диалози и простичък преразказ на събитията. Признавам си ,че финалът доста ме изненада и макар да беше доста нагласен и дори леко претупан накрая , поне беше неочакван и не толкова банален.
В крайна сметка не знам дали бих могла да препоръчат поредицата , знам че все пак авторката има доста фенове и много хора харесват книгите ѝ. Самата аз съм чела и харесвам поредицата Грях , но с тази просот не успяхме да си паснем. Ще се радвам да споделите дали Вие харесвате авторката , коя от книгите ѝ сте чели какво е мнението Ви.  

Ревю: Цифрова крепост - Дан Браун

Издателство : Бард 
Година на издаване: 2004 г.
Брой страници: 416
Цена: 11,99 лв.
Резюме: 
Когато непобедимият компютър на Агенцията за Национална Сигурност за разбиване на шифри се сблъсква с мистериозно кодирано съобщение, с което не може да се справи, Агенцията се обръща към старшия си криптолог Сюзан Флечър - гениално умна и красива математичка. И тя разкрива нещо, което разтърсва коридорите на властта. АНС е в опасност, но не от оръдия или бомби, а заради сложен код, който ако стане публично достояние, ще постави под заплаха устоите на американското разузнаване.

Ето и останалите книги от автора , които съм чела и харесала :  Изгубеният символ Ад , Произход , Шестото клеймо

Аз съм от така наречените почитатели на Дан Браун и чета с огромен интерес всичко , което пише , така че беше време най - накрая да се докосна и до тази книга , която не е част от поредицата за невероятния Робърт Лангдън , но по нищо не отстъпва на останалите книги. 
В "Цифрова крепост" отново не липсват подробните описания и научни обяснения на случващото се в АНС и си признавам ,че ми беше изключително интересно всичко относно шифрите , разкодирането им и техниките за това. Автора винаги успява да поднесе подобен тип информация по много интригуващ начин  ,без да звучи твърде научно и скучно. 
Запознаваме се със Сюзан Флечър - главен криптолог на АНС и единствената жена в Крипто , която освен ,че е изключително умна и находчива  е и невероятно красива. Тя е извикана от заместник  директорът Стратмор , който освен неин шеф е нещо и като покровител на Сюзан , винаги е готов да я защити и вярва безрезервно във възможностите ѝ. Странното е ,че той я вика в събота , когато никой не работи , а причината се оказва изключително сериозна. 
Друго основно действащо лице е Дейвид Бекър , който е годеник на Сюзан , но е въвлечен във всичко това благодарение на  Стратмор , който го изпраща в Испания ,за да вземе един  много важен предмет. Разбира се нещата се оказват много по -трудни от очакваното , а по петите на младия мъж го следва наемен убиец , готов всеки момент да сложи край на живота му. 
За съжаление Сюзан не се оказва в много по- добра позиция , тъй като в АНС се разкриват дълбоко пазени тайни и съюзи ,които могат да предопределят съдбата на човечеството.  
И в тази книга е на лице всичко типично за Дан Браун  - имаме важно научно откритие , заговор , похищение , убийства и много екшън  и не на последно място безброй загадки за разкриване  и макар всяка от книгите му да следва тази последователност , темите които той обхваща са толкова разнородни , че книгите му по никакъв начин не могат да се определят като еднообразни. Да не пропусна да отбележа ,че темите , които засяга винаги са изключително актуални за времето , в което живеем и ни карат да се замислим (поне мен)  че доста често нещата биват представяни на обществото по един начин , а истината е съвсем различна , но се пази в дълбока тайна. 
Ако сте чели други книги от автора и са Ви харесали , тогава вярвам ,че и "Цифрова крепост" ще Ви спечели и ще Ви държи будни докато не откриете правилния код.