The Secret Life Of A Book Blogger Tag

Този таг определено спечели симпатиите ми дори само със заглавието ,а четейки въпросите просто знаех ,че трябва да го направя.Смятам ,че попаднах на него и в доста подходящо време тъй като скоро блогът ми става на една годинка и това ще е нещо като равносметка пред мен самата за това ,което съм успяла и не съм успяла да усъществя.




1. От колко време си блогър?

Както споменах в началото скоро ще стане 1 година откакто водя блога си и се чувствам горда със себе си ,че за този период от време бях достатъчно отговорна и отдадена на това ,което правех.

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?

На този етап поне съм убедена ,че това занимание няма да ми омръзне скоро, но може би липсата на време ще си окаже влияние.Сега също ми е доста натоварено в работата и в къщи ,но когато имам деца например си мисля ,че колкото и голямо желание да имам да пиша постове, просто това ще е поставено на заден план. Но все пак нищо не се знае ,може би ще намеря баланса между всичко...като му дойде времето ще го мисля.

3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога?

Ммм.. мисля ,че хубавите неща са мноооого.За мен най-доброто е шансът на изразиш себе си без да се съобразяваш с чуждото мнение , порядките и нормите.Без да те интересува дали другите са съгласни с теб или не и дали харесват написаното от теб или не. Това дава на човек изключително голяма свобода.

4. А кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?
Не мисля ,че до сега съм открила нещо лошо при воденето на блог ,напротив ,това начинание ми е донесло само купища положителни емоции и смятам ,че и за напред ще е  така .

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които да използваш?

Много обичам да слагам красиви снимки и картинки в постовете си.Смятам ,че това им придава живот и ги прави още по-въздействащи. На моменти много се нервя ,когато искам определен пит картинка ,но не я намирам никъде :Д. Но обикновено цялата процедура по добавянето на картинки ми отнема около 10 -15 минути.

6. Кой е твоят book crush? 

Ммм май нямам такъв или по -скоро допадат ми доста от мъжките персонажи ,но чак да ги харесвам до такава степен ... не бих казала. Все пак те си остават само измислени герои , а в реалността аз се радвам на страхотния си мъж :)

7. Кой автор би желал/ла да бъде в блога ти? (Като интервю, например.)

Ооо доста са. Дж. К.Роулингс , Рик Риърдън , С. Дж.Маас , С. Кинг ,Ф.Бакман , 

8. Какво носиш, докато си пишеш поста?

Ха- ха интересен въпрос.Обикновено докато пиша постовете си съм в къщи и нося домашни дрехи ,понякога дори съм в леглото и съм с пижама.Обичам да си пиша на тихо и спокойно.

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?

Ако става дума за това да се приготвя и да напиша поста това много зависи от настроението ми . Когато имам муза мога да напиша всичко за 10 минути ,но понякога дори и с часове да се мъча просто не се получава.Но за моя блог не съм си задавала някакви графици и планове кога да пиша пост или колко поста да имам на месец , а правя всичко както го чувствам .Според мен не можеш да ограничиш подобна творческа дейност с някакви срокове или графици за публикуване , а просто се пускаш по течението.

10. Какво мислиш за book blogger-скта общност?

На първо място много се радвам ,че въобще има такава .Преди дори не съм подозирала ,че има толкова четящи хора и такива ,който водят страхотни блогове , отделят от времето си и  подготвят винаги интересни постове и четат страхотна литература.Бих казала едно Браво на всеки от тях , тъй като това си една отговорностr и трябва да имаш достатъчно мотивация ,за да го правиш. 

11. Какво мислиш, че човек трябва да направи, за да има успешен блог?
Хмм...може би не съм най-подходящия човек , за да отговоря на този въпрос  , тъй като моят блог не е сред "успешните". Ако "успешността "се изразява в статистиката на показвания и това дали издателствата са ти пратили книги - тогава блогът ми е доста зле:Д . Но по отношение на отдадеността и любовта с която пиша всеки пост , всяко ревю и мнение или дори коментар - то тогава мога да кажа ,че имам "успешен "блог , защото просто имам желанието да го водя.

Ревю: Книжарничката на острова - Габриел Зевин

Издателство: Кгъгозор 
Година на издаване: 2014г.
Брой страници : 208
Цена :14.00лв
Резюме: 
Този роман е любовно писмо към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.

Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото й: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
„Книжарничката на острова” ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото нeсъвършено съвършенство
.


Започвайки книгата май изобще не бях подготвена за това , което ме очаква.До първата половина на историята бях решила ,че Книжарничката на острова ще е
просто едно леко и приятно четиво ,което надали ще помня дълго след прочита й ,но колкото повече четях , толкова повече се влюбих в историята и героите.Както си личи и от заглавието това е книга за книголюбители ,за хора изпитващи силна нужда да четат ,да се обогатяват и да откриват нови светове.Самите герои са описани чрез книгите ,който харесват и предпочитат ,тъй като литературният вкус на човек е доста красноречив относно характера му.Трябва да кажа ,че харесах всичко в книгата като се започне от героите ,който са доста различни и на моменти странни , мине се през малката книжарница Алис Букс и се стигне до всички чувства и емоции ,които струят от книгата. Поглеждайки дори само корицата (поздравления за издателство Кръгозор и за прекрасната илюстрация) ме залива едно топло и приятно чувство , изображението сякаш ме притегля и ми подсказва ,че трябва да прочета тази книга.
Както сте прочели в резюмето историята се върти около няколко персонажа изградени по невероятен начин.Ей Джей Фикри е собственикът на "книжарничката на острова", която са отворили със съпругата си , но тя е починала  и той остава съвсем сам с болката си.Вече не намира смисъл в нищо и често посяга към алкохола. Докато в един прекрасен ден не намира едно дете , което ще промени живота му . Малката Мая е на 2 годинки и е изключително умна и любознателна. Изгубила е майка си , но в лицето на Ей Джей открива прекрасен и грижовен баща.Той от своя страна не си е поставял за цел да търси отново любовта , но тя го открива сама в лицето на напористата и леко шантава представителка на издателство Птеродактил прес. Събира ги любовта към една книга  и така всеки от тях намира половинката си в живота , а Мая расте в едно щастливо семейство .
"Нещата ,които предизвикват реакция в нас на двайсет години ,не са задължително същите , които ще ни трогнат на четирийсет и , обратното.Това е вярно и  за книгите , и за живота. "
Няма как да не спомена и Ламбиаз- полицаят ,който се превръща в един от най-близките хора за Ей Джей и кръстник на Мая. Отначало ходи по- често в книжарницата ,за да вижда детето ,но с времето любовта му към криминалните романи  и янг адълт жанра става все по голяма и дори основава клуб на четящите полицаи.
Исмей - сестрата на бившата съпруга на Ей Джей - тя винаги е до него в трудните моменти  и макар сестра й да я няма това не пречи с него да си останат истински приятели.Нейният живот също не е никак лесен , с непрекъснато изневеряващ съпруг, който е писател със залязваща кариера , тя се чувства недооценена и нещастна.
"Много съм разсъждавал по въпроса защо е толкова по-лесно да се пише за нещата ,които не харесваме (мразим)или признаваме ,че са неприятни ,отколкото за нещата , които обичаме."
В книгата ми харесва това ,че не е наблегнато само на една история или едни герой , да , Ей Джей е собственикът на книжарницата ,но действието не се върти само около него или около Мая или Амелия. Самата история обхваща голям времеви период  и това ни дава възможност да проследим развитието на героите, а такова определено има  и то голямо.
Друга любимо нещо ми беше това ,че всяка глава от книгата носи името на популярен кратък разказ (тъй като Ей Джей обича кратките разкази ) и има обръщение към Мая и кратки разсъждения .. Признавам си ,че не съм чела нито един от тях ,но описанията на Г. Зевин събудиха интереса ми към подобен пит четиво..Цялата книга е наситена с препратки към други книги и автори и съм щастлива ,че голяма част от тях ми бяха познати и съм чела произведенията им .


"Книжарниците привличат правилния тип хора.Добри хора , като Ей Джей и Амелия. Обичам да говоря за книги с хора,които обичат да говорят за книги.Обичам хартията.Харесва ми да я усещам между пръстите си ,харесвам  и чувството да имам книга в задния си джоб.Харесва ми и миризмата на нова книга."

Бих препоръчала книгата на всеки обичащ да чете , тъй като книжните плъхове като мен ще усетят в още по- голяма степен красотата и силата на книгата.Това е четиво , което ще стопли душата ви , на моменти ще ви натъжи , но със сигурност ще дълго време историята . 

Ревю: Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг-Ф.Бакман

Издателство:Сиела
Година на издаване: 2017г
Брой страници:72
Цена:7.90лв
Резюме:
Това е история за спомените и за умението даги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо ибавно прощаване между един мъж и неговия внук,между един баща и неговото момче.
Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредясобствените си мисли, а аз съм от хората, коитотрябва да ги видят изложени на хартия, за да гипроумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказза това как преодолявам постепенната загуба нанай-великите умове, които познавам, как може дати липсва някой, който все още е тук, и как искамда обясня всичко това на децата си. И сега пускамдумите си да си отидат, пък каквото ще да става
Ето я – приказката за страха и любовта, коитопрез повечето време крачат редом, ръка за ръка.Приказка най-вече за самото време.
Докато все още разполагаме с него.

Това е разказ ,който ме просълзи ,но и ме накара да се усмихна.Една толкова малка книжка събрала в себе си толкова много  любов.Бакман пише очарователно и успява да ни представи една жестока реалност , а именно деменцията на дядото ,по един причудлив и странен начин ,който приглушава болката  и оставя след себе си  топлота.
Дядото не  е бил най-страхотния баща на света , вечно е нямал време и  е бил погълнат от математиката и изчисленията си ,  но за Ноаноа се превръща в най- добрия дядо.
"Дядото винаги го  нарича Ноаноа , защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена " 
 За съжаление мозъкът му е болен и започва да се "смалява".Това го плаши заради факта ,че ще забрави любимите си хора , че все по-рядко ще си спомня и ще намира пътя към дома.Ето защо решава да се сбогува с внука си като го "отведе " в главата си и му покаже всичко ,което все още не е забравил и не иска да забравя.
"-Но вселената ви даде Ноа.Той е мостът между вас.Ето защо имаме възможността да глезим внуците си .По този начин молим децата си за прошка " 

Авторът редува спомените на дядото ту със внука му , ту с покойната му съпруга.Четейки тези редове наистина се просълзих , тъй като се замислих колко е силна връзката между детето и неговите баба или дядо. Припомних си собственото детство и всичко на което ме е научила баба ми и осъзнах колко безценно е това.От друга страна се замислих за човека до мен ,с когото ще споделя живота си и колко болка би ми донесла загубата му.Може би това трябва да ни накара да ценим хората в живота си малко повече , да им казваме колко ги обичаме , да им го показваме (да знам звучи сълзливо и клиширано ,но наистина го мисля и чувствам.)
Този кратък разказ ни напомня колко хубаво е да имаме път ,по който да вървим , някого при когото да се връщаме , някого с когото да посрещаме всеки нов ден , а ако изгубим пътя да има кой да ни помогне да го открием.
Хареса ми начинът , по който дядото говори с Ноа - като с възрастен. Не се опитва да крие нещата от него или да го успокоява с мили думи , а иска  да накара малкото момче да разбере , да прозре смисълът на всичко това.Дядото иска да предаде мъдростта си на Ноа , но се оказва ,че той също притежава мъдростта на дете и има силата и смелостта да приеме нещата такива каквито са.

"- И не мисля ,че трябва да се боиш от това ,че ще ме забравиш - заключва момчето след извество време размисъл. 
.- Не трябва ли ?  Устните на момчето се раазтеглят до ушите. 
 - Не.Защото ако ме забравиш , ще имаш възможност да ме опознаеш наново.А това ще ти хареса , понеже всъщност съм доста готин за опознаване."
Може това да не е сред най-добрите произведения на Бакман ,но за мен беше след най-емоционалните и няма да престана да се възхищавам на начина , по който той пише и въздейства върху хората.
Трябва да добавя също ,че корицата е много красива , а и самата книжка е изпълнена с илюстрации дело на Дамян Дамянов ,които допринасят още повече за топлата атмосфера в книгата.И макар заглавието да е доста дълго ,то книжката е едва 70 странички и се чете за по- малко от час ,но е същинско бижу и бих я препоръчала на всеки .

Поредици ,които искам да прочета или завърша през 2017г.

В началото на миналата година бях направила такъв пост , а преди няколко дни публикувах  и книжната равносметка от поставените ми цели.Наясно съм ,че непрекъснато излизат нови  и нови книги ,времето за четене е ограничено и доста често променливите ми настроения предопределят какво ми се чете ,но все пак мисля да набележа няколко заглавия  , пък каквото стане.

1. Тъмна дарба - А.Бракен много харесах книгата и нямам логично обяснение ,защо не прочетох и останалите две от трилогията , а и съм сигурна ,че няма да остана разочарована.

2.Петата вълна - Р.Янси  и  с тази поредица положението е горе долу като с предишната ,само  че Тъмна дарба ми хареса малко повече от Петата вълна.И все пак по тази поредица има и филм ,който изгледах и никак не беше лош, така че се надявам преди премиерата на следващия филм да съм довършила трилогията.

3.Домът на мис Перигрин за чудати деца- Р. Рингс - и тук отново съм прочела само първата книга , втората също е преведена , а съвсем скоро излиза и третата част  , така че няма да ми се наложи да чакам издаването им , а мога да си ги прочета наведнъж

4.Пайнс- Б.Крауч   това е поредица ,чиято първа книга остави след себе си много въпроси и недоизяснени неща ,които вярвам във втората част ще станат по ясни. И силно се надявам от издателството скоро да пуснат и третата част на българския пазар.

5.Паднали ангели - Л.Кейт да си призная интереса ми към поредицата беше пробуден от наскоро пуснатия по кината филм.Чувала съм противоречиви отзиви за книгите , но нищо не пречи да прочета поне първата книга.

6.Орденът на асасините - О.Боудън  и тук може би няма да ви учуди факта ,че поредицата събуди интереса ми именно заради филма. Не съм го гледала , за да не си развалям удоволствието от книгата , макар да не знам  дали скоро ще стигна до нея.

7.Алена кралица. В.Айвиярд - една от най- дълго отлаганите книги в библиотеката ми ,която все още си чака реда и вече наистина си обещавам ,че през 2017г ще дойде и нейното време.

8.Двор от рози  и бодли -С.Дж.Маас - всички казват ,че тази поредица е дори по- добра от Стъкления трон (която всъщност обожавам) , но изчаквах да завърша предишната , за да започна и  тази поредица. Сигурна съм ,че авторката няма да ме разочарова.

9. Стъкленият трон - С. Дж.Маас - Вече нямам търпение за петата книга  и тръпна в очакване да се добера до нея. Поредицата се очертава като една от най- любимите ми прочетени до сега.

10. Червен изгрев -П.Браун - винаги съм била резервирана към тази поредица , без и аз да знам защо , но четейки няколко ревюта ,реших ,че през 2017г трябва да и дам шанс .

11.Лунните хроники - М.Майър  тези четири книги също чакат реда си вече повече от една година,но съм обнадеждена ,че през 2017 ще стигна и до тях.

Със сигурност до края на годината ще излязат още доста завладяващи поредици и  ще ми се иска да се докосна до тях , но това е малка част от необятния книжен свят , до който искам да се докосна.Споделете и Вие кои от тези поредици сте чели или искате да прочетете и дали са ви харесали.

Позакъснял Коледен Маратон

Сигурно четейки заглавието се чудите какво ме е прихванало ,тъй като Коледа за съжаление вече отмина.Но все пак доста хора определят м. Януари като доста преходен , тъй като макар вече да правим планове за новата година , от време на време все още отправяме поглед и към отминалата и си правим равносметки за постигнатото.И ,тъй като по Коледа нямах особено много време за четене реших сега да понаваксам , а и The Diary Of A Book Junkie се бяха постарали да зарадват феновете си с преводи на няколко много сладки и любовни коледни истории.Тези така наречени книжки са с по 40 -50 страници и се четат супер бързо ,но пък оставят едно топло и приятно чувство в читателя. Ето какво прочетох аз :


Палавият списък - С. Дей


Книгата разказва историята на Ник Джеймс и Стефани Мартин,който от дълго време работят в една адвокатска фирма , но до сега не са общували много.Въпреки това Стеф си мечтае за Ник от дълго време  и  уж на шега си съставя списък с коледни желания ,където включва и еротичните си фантазии с него.Намирайки без да иска списъка й , Ник вече е наясно какво да и подари  и как да изпълни всяко нейно желание.Книжката все пак е еротична и има доста такива сцени ,но аз ги намирам за добре написани .Все пак авторката е С. Дей , аз харесвам поредицата й Кросфайър  както и стилът на писане. Историята е свежа интересна и най-вече коледна .
Ето тук може да намерите и линка за сваляне на самата книжка





Една прекрасна заплетена Коледа - Ема Чейс 


Признавам си ,че не съм чела нищо от авторката и ми беше интересно какво е сътворила и как е пресъздала историята . Тя е преразказ на Коледна песен на Ч.Дикенс ,където Дрю и Кейт се скарват , тъй като той трябва да работи на бъдни вечер и да остави семейството си .Вечерта го посещават трите духа на миналото , настоящето и бъдещето и го карат да осъзнае кои са важните неща в живота и в какво се изразява истинското щастие. Признавам си ,че тази история ме докосна много силно и ме накара да се замисля , тъй като в нашето забързано ежедневие ,често забравяме за малките неща ,жестовете и моментите с любимите хора. Може би наистина би било хубаво да имаме по един такъв ангел хранител , който да ни напомня  за стойностните и истински неща в живота и да показва правилния път , когато се отклоним от него. Тук може да свалите тази новела.



Всичко , което искам за Коледа - Рос Кларк 

Още една  непозната за мен авторка ,която ме изненада много приятно. Историята се развива около Анна и Хю Монро , който са колеги в различни отдели на фирмата и коледното  парти Анна прекалява с алкохола , което пък и дава смелост да се изяви на караокето и са се целува  с колегата си .В тази новела не е наблегнато толкова на сексуалните отношения между героите , а  на техните отношения и проблеми. Анна има своите тайни , а Хю до сега не е имал сериозна връзка , но в един момент осъзнава ,че не иска забежка за една нощ .
Повече за книгата може да прочетете тук 







Нейният коледен бонус - Рейн Денвърс 

Тук имаме една съвременна и успяла в кариерата си жена - Сейдж , която е директор сред трима мъже.Проблемът е ,че  е силно привлечена от шефа си , но обича работата  си и не иска да проваля всичко .Терънс е собственикът  компанията и съответно шеф на Сейдж. Той я цени изключително много и именно затова не иска да признае чувствата си към нея.Но в последния работен ден Сийдж забравя телефона си в офиса и услужлив колега и го носи до дома , а този колега се оказва Терънс .Това им дава възможност за малко да се отпуснат и да осъзнаят ,че чувствата на всеки са споделени .
Тук може да намерите линкове за сваляне :)


Е това бяха четирите кратки новели , които ми създадоха много коледно и уютно настроение , а особено за това снежно и студено време са изключително подходящи и разтоварващи.. А на вас какво ви се чете в тези студове ?

Ревю: Пърси Джаксън и боговете на Олимп.Морето на чудовищата -Р.Риърдън

Издателство : Егмонт 
Поредица: Пърси Джаксън и боговете на Олимп
Година на издаване: 2010г
Брой страници: 288
Цена:12.90лв
Резюме:
Пърси Джаксън не е обикновено момче. Той е син на бог и всякакви чудовища го преследват, за да го убият. Но това не е единственият му проблем. Най-неочаквано Пърси открива, че има брат – най-грозният, най-тромавият, най-страхливият дангалак в цялото училище. Двамата, заедно с Анабет, ще трябва да преодолеят куп неприятности и страхотии, да прекосят Морето на чудовищата, да попаднат на Острова на сирените, да се избавят от магиите на Цирцея и още много, много, преди да откраднат Златното руно...


Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее? 
Сините й очи се впиха в моите и изведнъж разбрах каква е била целта на намирането на Златното руно, на отравянето на дървото и на всичко останало. Кронос го беше направил, за да вкара нова фигура в играта – "нова възможност да контролира предсказаниет". 
Дори Хирон, Анабет и Гроувър, които би трябвало да се радват най-много от всички, бяха твърде смаяни и потиснати от мисълта какво можеше да означава това. А аз държах в обятията си девойката, която щеше да се превърне или в най-добрия ми приятел, или в най-злия ми враг. 

Тук може да намерите ревюто на първата книга от поредицата -Похитителят на мълнии


Това е първата ми прочетена книга за годината и много се радвам ,че авторът 
беше именно Рик Риърдън , тъй като вече съм почти сигурна ,че каквото и да напише все ще ми хареса.Това е втората книга от поредицата за боговете на Олимп , а Пърси вече е извършил един подвиг и сега си мисли ,че спокойно ще се върне в лагера за през лятото и ще продължи обучението си , но излизайки от вкъщи през последния учебен ден ,той така и не се връща в апартамента при майка си .Книгата отново е изпълнена с много приключения , напрегнати моменти и нови герои.Един от тях е Тантал ,който играе ролята на новия директор в лагера ,но още от първата му поява ми стана доста антипатичен , а и си личеше ,че лагерът и децата в него изобщо не го интересуват.Той по- скоро искаше да навреди на Пърси ,отколкото да му помогне.Друг персонаж само ,че този път доста по- положителен беше полубратът на Пърси - циклопът Тайсън.Неговата история беше много тъжна ,тъй като е израсъл сам на улицата и до сега не е имал други приятели освен Пърси . Разбира се отначало е много странно ,че те са полубратя ,все пак единият е човешко създание , а другият чудовище .Дори и самия Пърси отначало не знаеше как да приеме тази новина , но Тайсън  е изключително мило и чисто създание. На моменти той е като малко дете и се страхува от всичко , но когато трябва да помогне на новите си приятели е готов да жертва дори и живота си.

И все пак и в тази книга имаме подвиг ,който трябва да бъде изпълнен .Златното руно трябва да бъде намерено , за да излекува Елата пазеща лагера. Така казано звучи доста лесно ,но нещата се объркват от самото начало ,когато за извършването на подвига е избрана Клариса -един от най дразнещите персонажи поне за мен. Дъщерята на Арес е решена на всяка цена да се докаже и не се вслушва в съветите на никого.Убедена е ,че Пърси всеки път незаслужено си приписва заслугите за геройствата си и сега е убедена ,че трябва именно тя да извърши подвига и да обере славата. Разбира се Пърси няма как да седи безучастно докато приятелят му Гроувър е в беда и е на път да се ожени за циклопа Полифем  и затова заедно с Анабет и Тайсън поемат на път .Следват ги доста неприятности и капани , а Пърси дори е превърнат в морско свинче , но все пак няма да разкривам повече от сюжета , а ще ви оставя сами да се изненадвате на странните ситуации ,в които попадат нашите герои.
За съжаление Люк отново се появява ,разкривайки още детайли около плана си .Все пак във всяка книга трябва да има и по един злодей, а съзнанието и представите на Люк са силно изкривени.
Хареса ми фактът ,че Анабет и Пърси все повече се сближават и научават нови неща един за друг,  така постепенно изграждат по между си една наистина силна връзка.
Финалът на книгата беше интересен и оставящ читателя с много въпроси. Сигурна съм ,че най интересното от поредицата тепърва предстой и ще има още много подвизи, изпитания и врагове.
Така че, ако още не сте посегнали съм поредицата ,мисля че е  крайно време да го направите :)






Winter Wonderland Book Tag



Ето го и първият таг за новата година . Типично зимен и снежен с доста интересни въпроси . Видях го l блога на Памела и на Yuli Atta  и реших да го споделя и с Вас :)

1. Топла и сладка книга, която стопля сърцето ви
Със сигурност не  е само една книга и доста зависи от настроението  в което съм ,но разбира се Хари Потър винаги стопля сърцето ми , а сега съм на вълна Пърси Джаксън и той също много ме радва 

2. Любима книга с бяла корица
Сещам се за Единствената на К. Кас .Корицата е прекрасна както и цялата поредица.

С
3.Седите в приятен, уютен, удобен диван, пиете горещ шоколад, но коя чудовищна книга четете?
Чак чудовищна не знам . Както споменах и по горе в момента чета Пърси Джаксън и морето на чудовищата , така че предполагам книгата е доста подходяща за този въпрос.  А относно това книгата да ми носи уют докато пия горещ шоколад си представям нещо от типа на Моята прекрасна книжарничка или Дюи - котето от малката провинциална библиотека , което трогна света.

4. Започнало е да вали сняг и сте решили да се биете със снежни топки! Кой литературен герой бихте искали да се включи в снежната битка с вас?
Сещам се за поредицата Стъкленият трон и Селена /Елин - тя със сигурност ще се справи с всеки и победата е сигурна .

5. За жалост, огънят в камината започва да угасва. Последните глави от коя книга бихте използвали, за да разпалите огъня?
Ще ми е жал да изгоря която и да било книга или глава от нея.Макар някой произведения да не са ми харесали смятам ,че все пак никоя книжка не заслужава да иде в огъня .

6. Коя книга е толкова близко до сърцето ви, че бихте я подарили на всички, които искате да запалите по четенето?
За изминалата 2016 г. това беше книгата Брит-Мари беше тук на Ф.Бакман и с удоволствие бих я подарила на всеки ,за да може повече хора да се докоснат до тази прекрасна история. Друго ,което бих избрала за подарък е илюстрованото издание на Хари Потър  и двете книги са уникални .

December Wrap up and January TBR

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА !!!


Изпратихме 2016 г с много пожелания за това 2017г да е още по-успешна и ползотворна и изпълнена с положителни емоции. Надявам се ,че сте си прекарали добре и сте  готови за нови книжни предизвикателства.Аз успях да направя обстойна годишна равносметка на прочетеното , но не се сетих да направя месечната :Д Така че с малко закъснение ще ви разкажа какво прочетох през Декември и към какво съм се насочила през януари.
Всъщност този месец ми беше най-слаб от към четене и успях да прочета едва две книжки ,но пък бяха хубави и запомнящи се и дори се наредиха  в Моят топ 16 за 2016г 

1. Оставих те да си отидеш - К. Макинтош - доста тежка и въздействаща книга.На моменти наистина почти ме разчувстваше ,а обратите, които настъпваха ме оставяха без думи.Историята беше пропита от много болка и страдание , а героите бяха достатъчно реални ,че да започна да ги разбирам и да съпреживявам с тях.Препоръчвам книгата с две ръце.


2. Бухтичка - Дж.Мърфи -много сладка ,лека и поучителна книга. За мен беше изненадващо ,че засягаше доста социални теми и проблеми в обществото.Същевременно всичко това е поднесено достъпно и приятно с лека тийн нишка.






Е това беше прочетеното през декември , а сега е време за плановете за идния месец.
В момента чета Петдесет нюанса по- тъмно -Ел Джеймс (беше ми подарък) и Пърси Джаксън и морето на чудовищата -Р. Риърдан.Като за начало искам да ги завърша , а след това да мина и на другите книги от поредицата Пърси Джаксън и боговете на Олимп.
Напоследък навсякъде гледам реклами за филма Паднали ангели по едноименния роман и доста се замислям дали да прочета книгата. Вие имате ли впечатления от нея ?
Бях си набелязала Няма да получите омразата ми на А.Лейри , макар да знам ,че е доста емоционална книга .Но все пак в края на януари ще видим какво съм прочела.
Честит имен ден на всички празнуващи днес :)