Ревю: Шефът - Ви Кийланд

Може да прочетете тази книга на български език благодарение на the diary of a book junkie и страхотните преводачи ,който работят по няколко книги , правят го напълно безвъзмездно и професионално.Много съм щастлива ,че все още се намират такива хора , готови да запълват свободното си време с нещо подобно , доставящо удоволствие на другите. Мога само да изкажа адмирациите си към техните усилия и труд .
Резюме :

"Не се фокусирай върху това , което чоже да бъде.Фокусирай се върху това , което е."

Може би гледайки клипчето ,ще решите че става дума за нещо от типа на 50 нюанса .... ,но всъщност книгата се оказа много по приятна ,добре написана и с доста по смислен сюжет.Главните ни герои са Рийз и Чейс ,които се срещат случайно , а след
известно време влизат в ролята на шеф и подчинена.Може би това ще ви се стори някак банално , но в същото време е и достатъчно вълнуващо и има тръпка .
Рийз - в последните  години от живота си тя все попада на неправилните мъже и не може да изгради стабилна и дългогодишна връзка , а след едно парти и доста ментови мартините тя преспива с шефа си , който е истински задник. До известна степен това повлиява при вземането на решението й да напусне и да намери нова работа. А тази нова работа върви в комплект със супер секси шеф.
Чейс е типичният богат, красив и изкусителен мъж ,който управлява собствена супер успешна компания.Още щом вижда Рийз е силно привлечен от нея , но нещата се развиват в последствие.Също като нея и той носи белезите си от миналото и внезапната смърт на годеницата му.Това е породило  у него страх ,че не би могъл да предпази човека до себе си , прави го несигурен и му пречи да живее пълноценно живота си.
Определено историята си има своите клиширани моменти , но цялостното ми мнение за книгата е напълно положително.Не се набляга толкова на секс сцените или на непреодолимото желание на героите да правят секс , а по скоро се разгръщат образите им. Има и  доста голяма доза чувство за хумор в историята , а това прави четенето още по-приятно. 
Трябва да спомена и факта ,че преводът е много добър - няма неясни и странно преведени думи , нито дори правописни  и пунктуационни грешки.Стилът на авторката е много лек и приятен , лесен за четене и възприемане .Харесах много героите като се започне от начина на запознанство , страстните моменти в офиса и се стигне до епилога в ресторанта. 
Определено препоръчвам книгата на всеки любител на хубави любовни истории подправени с  известна доза еротика и забавни моменти.

Ревю: Брит - Мари беше тук -Ф.Бакман

Издателство : Сиела 
Година на издаване : 2016 
Брой страници :348 
Цена : 13.90лв
Резюме: 
Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки "Продава се!" и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футболa, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват.
"Брит-Мари беше тук" е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода бикарбонат.

Фредрик Бакман е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът ? да започне. "Брит-Мари беше тук" е роман за това да се изгубиш, да се влюбиш и да риташ всичко, което се търкаля. Фредрик Бакман живее в Стокхолм със съпругата си и двете си деца. Това, че е привърженик на "Манчестър Юнайтед", е само един от многото му недостатъци.

“Хората обичат футбола , защото това е инстинктивна игра .Ако вървиш по улицата и към теб се затъркаля футболна топка , ще я ритнеш. Поради същата причина се влюбваме - просто защото не знаем как да не го правим.“

Ако трябва да бъда искрена тази книга може би е откритието ми за 2016 година и най-доброто което прочетох от началото й. Толкова истинска и докосваща ,необикновена и вълнуваща , толкова запомняща се.Дори самото заглавие "Брит -Мари беше тук" обещава на читателя ,че героинята ни ще остави някакъв отпечатък след себе си ,за да си личи ,че е била тук. Така и книгата определено остави отпечатък в съзнанието ми.Дори не знам от къде да започна. 
Ако сте чели "Баба праща поздрави и се извинява "(ревюто ми може да прочетете тук ) сигурно си спомняте ,че там Брит-Мари беше един от най- дразнещите и дори антипатични образи(поне за мен). Доста хора я определяха като "проклета вещица " и това определено й отиваше ,но в края на книгата авторът ни накара да погледнем на нея под друг ъгъл и загатна за истинската й същност , а в настоящата книга разкрива изцяло каква всъщност е Брит-Мари и кара читателите да искат да приличат на нея .
Всичко започва с желанието на героинята ни да си намери работа , да бъде полезна на някого и да направи нещо смело в живота си.Но когато си на 63 години и не си ходил на работа от 40 години е доста трудно да попаднеш на нормална работа.Малкото и западащо градче Борг се оказва подходящо начало макар работата да е нископлатена и  временна.Там тя  среща прекрасни хора , които все още не са се отказали  и не са напуснали Борг ,защото намират и нещо красиво в него.
Малкото останали жители живеят на кредит , разполагат с обща сграда ,където се помещават пицария , поща , автосервиз и какво ли още не и въпреки това  намират сила да продължат да се борят.В началото много ме забавляваха разговорите на Брит -Мари с момичето от агенцията,което наистина искаше да й помогне.Някои от героите на Бакман нямат имена - те са просто Някоя , момичето от агенцията , мъжете с бради , хората с костюми и т.н.т ,но те са може би представителна извадка на определен тип поведение.
Брит -Мари също така имаше възможност да изпита отново любовните трепети и да си припомни миналото.Съпругът й Кент е голям досадник и самохвалко и още от предишната книга никак не го харесвам. Той е егоист , който през целия им брак е мислил само за себе си и е превърнал Брит-Мари в неуверена и изплашена жена , която не знае как да живее сама без да се грижи за някого.Определено неговият образ също търпи развитие и то в положителна насока и до известна степен и той преоткрива себе си.
"Всички бракове си имат лоши страни ,защото всички хора имат слабости.Всеки ,който живее с някого другиго ,се научава да се справя с тези слабости по различен начин.Човек може например да гледа на тях като на много тежки мебели и чисто и просто да се научи да чисти около тях.Да поддържа илюзията .Знае, разбира се ,че отдолу се натрупва мръсотия , но се научава да прикрива поне дотолкова ,че гостите да не я забелязват."

Доста хора определят книгата като комбинация между "Човек наиме Уве "и Баба праща поздрави  и се извинява , казват ,че  е съчетала най- доброто и от двете. Аз съм чела само втората ,която много ми хареса , но Брит Мари е в пъти по- добра.Признавам си ,че на моменти дори ме просълзи.Може би и участието на група деца ,които обичат безумно много футбола ,макар че дори нямат игрище придава още по-голяма топлота на книгата.

"Всяка страст е детинска .Банална и наивна.Страстта не  се научава, тя е инстинктивна и всепоглъщаща.Преобръща ни . Отнася ни като вълна. Всички човешки чувства са земни,но страстта е космическа.Затова е ценна, не защото ни дава неща , а защото изисква от нас да рискуваме.Да рискуваме да подроним собственото си достойнство и са предизвикаме неразбиране и снизходително поклащане на глава от страна на останалите " 


В книгите на Бакман няма добри  и лоши герои има просто хора. Всеки от тях носи недостатъците и добродетелите си , всеки постъпва правилно или грешно , всеки мрази или обича , защото такъв е истинският живот .Никой от тях не е идеализиран или пък обратното .Може би за първи път от доста време Брит -Мари попада сред такива истински хора , който не се интересуват от чуждото мнение .Лека полека тя успява да докосне всеки от тях и да остави малка следа от себе си.Определено Бог ще помни ,че Брит -Мари е била там.  

"Странното на градчетата да пътища е, че човек  може да открие толкова причини да ги напусне , колкото и извинения , за да остане "
Трябва да си призная ,че българската корица не ми допада много в сравнение с оригиналната и тези на другите издания, но пък е доста красноречива и говори за образа на Брит-Мари ,която наред с любовта си към чистенето и препарата за прозорци Факсин , преоткрива и страстта във футбола.Макар никога да не е разбирала как хората могат да се забавляват с този спорт , попадайки на различно място тя започва да гледа и на живота по различен начин.
"Защото жените като Брит-Мари правят така , намират сила , когато трябва да го направят заради някого другиго" 
С риск да се повторя пак ще кажа ,че това е най-добрата книга ,която прочетох за 2016 година поне до сега и силно я препоръчвам на тези ,който искат да се запознаят с живота и неволите на една 63 годишна жена ,готова да види света през нови очи.
"За да опознаеш някого ,са нужни години.Цял живот .Това превръща дома в дом.В хотела човек е просто посетител.Хотелите дори не знаят кои са любимите ти цветя."

"- Фредрик, някога обичал ли си нещо толкова много, колкото тези деца обичат футбола?   Той вдига очи и погледът му се впива в нея.   - Имаш ли деца, Брит- Мари ?   - Тя преглъща тежко и поклаща глава.Той отново свежда поглед.   - Тогава не ме питай дали съм обичал "

"Всяка смърт е несправедлива.Всяка скръб търси виновник.Но гневът ни почти винаги е последван от безмилостното прозрение , че никой не е виновен за смъртта. Но ако не беше така? Ако знаеше кой ти е отнел човека ,когото обичаш? Какво би направил ?В коя кола щеше да секачиш ?Какво щеше да държиш в ръце?"
Ако и вие сте чели нещо от Ф.Бакман споделете с какви впечатления сте останали от стила му и харесали ли са Ви книгите :)

Ревю: Похитителят на мълнии - Рик Риърдън

Издателство: Егмонт
Поредица : Пърси Джаксън и боговете на Олимп 
Година на издаване 2010г
Брой страници 352
Цена : 12.00лв
Резюме :  
"Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. Да си син на божество е опасно. И страшно. Най-често води до смърт по особено жесток начин. Да не кажеш после, че не съм те предупредил...".
Пърси Джаксън пак ще бъде изгонен от училище... от поредното училище.

Непокорен, побойник, слаб ученик, той осъзнава, че не е като останалите деца, но искрено се старае поне малко да прилича на тях. Да, но обикновените момчета не са преследвани от чудовища и не изпаряват учителките си по математика
Ще започна с това ,че новите корици ,с които на скоро Егмонт преиздаде поредицата са направо страхотни 
Може би съм една от малкото , които не бяха  чели книгата и не се бяха  запознали с историята на Пърси Джаксън,но вече поправих тази грешка . Всъщност съм чела поредицата Пърси Джаксън и героите на Олимп , която хронологически се развива след действията в Пърси Джаксън и боговете на Олимп ,но  там не беше отделено много внимание на Пърси , тъй като историята му започва именно от тази книга .Похитителят на мълнии е една приятна лека и почти детска книга , в която героите скачат от едно приключение на друго , извършват подвизи и се опитват да оцелеят.
Пърси е едно привидно обикновено 12 -годишно хлапе , което непрекъснато се забърква в разни неприятности и около него се случват странни неща. Но така става ,когато си син на бог.Естествено в началото му е доста трудно да повярва в каквото и да било и да приеме светът на боговете ,титаните и героите .На моменти ми беше странно как едно дете на такава възраст успява да се справи с всички изпитания пред които е поставено , но все пак това е книга.Разбира се Пърси нямаше как да се справи без верните си приятели Анабет и Гроувър. Беше ми интересно да прочета малко по подробно и за лагера на нечистокръвните и за обитателите на хижите.
Анабет Чейс - дъщерята на Атина ,която обича архитектурата , страхува се от паяци , изключително умна е и винаги има готов план за действие в главата си . Тя е здравият разум в техния отбор и е способна да ги измъкне от напечените ситуации.И все пак на моменти  е доста самотна ,тъй като от много  време е отделена от баща си и е прекарала детството си в лагера на нечистокръвните. Тя мечтае да бъде изпратена на подвиг и ,когато и се отдава възможност да тръгне с Пърси за нея това е като сбъдната мечта . Естествено не всичко е толкова розово ,колкото си го представя , но със своя ум и находчивост успява са се справи .
Гроувър -той е най- добрият приятел на Пърси  и е сатир ,който обича да похапва салфетки и кутийки от безалкохолно. Освен това иска да стане търсач  , но първо трябва да опази Пърси жив .Гроувър е един от най- забавните образи .Той е едновременно много страхлив , но и смел.Въпреки ,че се страхува е готов да се жертва за приятелите си. И все пак се надявам ,че той ще се появи и в следващите книги .                     Още преди се влюбих в стила на писане на Рик Риърдън  и за мен той е велик разказвач .Да създадеш такава легенда като Пърси не е никак лесно. В тази книга отново присъства характерното за него чувство за хумор и лек сарказъм.Боговете са представени в интересна и на моменти комична светлина.Може би тази книга ми дойде една идея по детска отколкото ми се искаше ,което не означава ,че не я харесвам, просто другата поредица на автора толкова ме беше завладяла ,че сега тази книжка не успя да ме впечатли до такава степен.Може би , ако бях чела първо нея щеше да е по- различно.
И все пак за мен Пърси Джаксън е един вид класика , нещо като Хари Потър и смятам ,че всеки би трябвало да прочете поне по една книга за тях ,а  започнеш ли с първата книга ще искаш и още и още ...и така няма спиране.
Оставам с много топли чувства към началото на тази поредица и съм сигурна ,че и следващите книги ще са невероятни.
А тук може да прочетете ревютата на петте книги от поредицата Героите на Олимп 



Ревю : Момичето от влака - Паула Хоукинс

Издателство : Ентусиаст 
Година на издаване : 2015г.
Брой страници : 344
Цена : 15лв
Резюме : 
Всеки ден прилича на предишния...

Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила.
Но един ден всичко се променя...
Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна – Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс да стане част от живота на хората, които до момента е наблюдавала отстрани. И да докаже, че е много повече от едно нещастно момиче във влака...


Мненията за тази книга са доста противоречиви  и общо взето варират от двете крайности като се започне от "историята е много скучна и плоска " и се стигне до "невероятна  книга ".Моето мнение определено се припокрива с  второто твърдение. Казано с две думи книгата ми допадна , интересна беше , нямаше скучни моменти и самото действие е поднесено по по- различен и необикновен начин.Героите също са добре изградени като личности , пълнокръвни образи притежаващи своите недостатъци и слабости , правещи грешки и търсещи разкаяние. Корицата е интересна , но не бих казала ,че  е една от любимите ми , оригиналната ми допада повече.
Историята ми беше изключително интересна от първата до последната страница.В началото се запознаваме с Рейчъл или Рач на галено , която всеки ден пътува с влака и наблюдава една и съща двойка .Мнението ми за Рач е доста противоречиво  - на моменти  я съжалявах ,заради съдбата й , беше ми жал за нея , но и в същото време много ме ядосваше със своето безволие и слабост .Чрез нейния образ можем да проследим човешката деградация и упадък на личността.Алкохолът тотално е съсипал живота й  и я е превърнал в бледа сянка на предишната Рейчъл.Тя намира някакво спасение и утеха в това да наблюдава всеки ден привидно щастливата двойка ,  да си представя какво си говорят и колко много се обичат , но в един момент представите й се преобръщат и нещата не се оказват толкова розови.
Рейчъл определено имаше своите моменти ,когато се доказваше като трезвомислеща и здраво стъпила на земята , опитваше се да помогне по всякакъв начин и дори да рискува живота си в името на истината.
"Ето какво разбрах от  терапията си:празнините в живота на човека са постоянни.Трябва да успееш да изградиш живота си около тях, да си пробиеш път , както корените на дърветата си пробиват път между бетона.Трябва да моделираш себе си около и въпреки тези празнини ."
Преди историята с изчезването на Меган , тя тотално  е ударила дъното и не й е останало нищо , за което да се бори , но опитвайки се да разкрие истината ,намира  цел в живота си , открива смисъл да държи съзнанието си трезво .Разбира се отказването от алкохола не е толкова лесно и в книгата авторката ни показва грозната страна на този порок унищожил живота на хиляди хора.Показва ни в какво жалко нищожество се превръща човек , когато е под властта на алкохола и как може да съсипе целия си живот заради слабата си воля.
Все пак в по- голяма степен харесвам Рейчъл отколкото да я мразя като образ , а и финалът допринесе за по - положителната ми оценка към нея.

Меган - нейния образ може би най-слабо ме докосна и сякаш не я почувствах толкова истинска , просто не будеше в мен чак такова  съчувствие. бих я определила като една "волна птичка"затворена в клетка. За нея бракът със Скот и къщата ,в която живеят са като своеобразен затвор , от който не може да избяга.Тя има доста проблеми от миналото , а от там и доста психологически травми оставили своя отпечатък . Макар да обича съпруга си все пак той не е това ,което иска , а в даден момент може би и тя не знае какво иска .Макар да влиза в образа на съпруга и любовница тя все пак остава самотна , непрекъснато търсеща себе си и опитваща се да постъпи правилно.

Ана -от трите главни героини сякаш тя беше най- лекомислената в  действията  и разсъжденията си.Водена от сляпата си любов към съпруга и дъщеря си е готова да направи всичко ,за да ги защити.На моменти може би беше твърде истерична , но пък в нея ясно проличаваше майчинския инстинкт и желанието да брани дъщеричката си.Не ми хареса фактът ,че изобщо не се замисля и не приема на сериозно това ,че  е била с женен мъж и го е отнела от съпругата му , за нея това по никакъв начин не предизвиква угризения на съвестта , напротив тя е щастлива от този факт .Но както често се случва нещата се обръщат и в един момент привидно съвършения й свят бива разрушен.

Мъжките образи също са интересни : Скот - съпругът на Меган я обича лезумно ,макар да знае ,че тя често има забежки и не е напълно щастлива с него . Самият той до някаква степен е доста нестабилен и на моменти плашещ.
Том - бившият съпруг на Рейчъл и настоящ на Ана е типичният лъжец и женкар , който просто обича да манипулира жените и да получава , това което иска .
Ако трябва да опиша книгата с една дума то това ще е запомняща се,тъй като сюжетът и самите герои бяха изключително непредвидими, различни и истински. Самата книга е структурирана по интересен и да си призная малко объркващ начин, тъй като се редуват глави от името на всяка от трите героини и е посочена датата на самото събитие. Може би това  беше единствения недостатък в книгата, че на моменти ме объркваше преминаването от настоящето съм миналото и обратното, но това в никой случаи не променя високата ми оценка за Момичето от влака. 

По книгата вече има и  филм, който се върти по кината, но а аз все още не съм стигнала до него и не съм го гледала.  Трейлъра изглежда доста обещаващо и се надявам сценаристите и актьорите да са успели да пресъздават мистерията и цялостната атмосфера на книгата. Ако вече сте гледали филма споделете с какви впечатления сте останали. 





October Wrap up and November TBR

Честит празник на всички и най- вече на любителите на четенето и хубавите книги :)
И октомври месец си замина , а до края на годината останаха само два месеца , който ще отлетят неусетно  и това до известна степен ме натъжава , тъй като времето лети наистина неусетно (да знам ,че звучи много клиширано ) . Но да преминем към по - позитивната част ,  а именно прочетените от мен книги . За съжаление те не са много - само четири  са , но пък бяха доста запомнящи се и много се радвам ,че се спрях на тях.
1.Среднощна корона - С.Дж.Маас  втората част от поредицата Стъкленият трон ме накара да се влюбя още повече в историята и да навляза доста по- надълбоко в света на Селена Сардотиен.Разбира се имаше и моменти ,който не ми се понравиха особено, но все пак не можех  да се отлепя от книгата.

2.Огнената наследница -С.Дж. Маас  или инъче казано третата част от тази епична поредица  и може би именно в тази книга си пролича ,че ще е епична.Постепенно разгръщащата се история  става все по сложна и  заплетена , животът не героите се променя твърде много . Всеки от тяхпреживява своите моменти на щастие , но и на безкрайна болка и ужас. Появяват се и нови герои едни добри , други не чак толкова , но всеки от тях внася нещо ново и различно в историята.

3.Кралица на сенките -С.Дж. Маас  чак не исках тази книга да свършва , тъй като  петата част от поредицата ,ще излезе на български език чак догодина ,което означава ,че ще си почакам доста , а и ще забравя част от случилото се  в предишните четири .Ето затова обичам първо да изчакам да издадат всички книги от дадена поредица и после да седна и да ги изчета на един дъх , но това е друга тема , нека се върнем на Елин ,която се завръща с гръм и трясък , за да покаже на всички ,че е истинска кралица и може да се държи като такава .Определено поредицата ми достави огромно удоволствие и бих я препоръчала на всеки фен на този жанр.

4.Пайнс - Б.Крауч   тази книга  дойде в много подходящ за мен момент и на няколко пъти ме оставяше без думи .Първоначално изобщо не знаех какво да очаквам  и като се замисля до края на книгата все още не знаех какво ще се случи. Всичко е толкова динамично и  шокиращо , че ако си търсите книга ,която да ви държи будни докато не я прочетете , то тогава тази е за вас.

По отношение на плановете ми за ноември ...какво да ви кажа - на първо място ще си довърша настоящата книга , а именно Момичето от влака на П.Хоукинс  и за сега ще кажа само ,че е доста различна в добрия смисъл на думата.Днес от промоцията на Сиела (от която може да се възползвате не само днес , ами чак до 3т-и ) си поръчах две книги -Брит Мари беше тук на Ф.Бакман и Оставих те да си отидеш- К.Макинтош.Не съм сигурна ,че ще ги прочета веднага като пристигнат  , но ще видим.Отново избягвам да си правя големи читателски  планове ,тъй като сами разбирате ,че в повечето случаи има отклонения от тях .


Накрая остана да Ви пожелая  месец Ноември да Ви донесе много положителни емоции и усмивки и разбира се хубави книги :)