Ревю: Сладко палаво момче - Кристина Лорен

Издателство: Егмонт 

Поредица: Диви сезони

Година на издаване : 2015 г. 

Брой страници: 400

Цена: 14,90лв. 

Резюме:

Свалките за една нощ трябва да се случват с някой удобен или пък ужасно убедителен, или някой, който ще те накара да съжаляваш. Не трябва да се случват с мъж като него.
Миа Холанд е ужасена от посоката, в която бъдещето й поема. След луд уикенд в Лас Вегас в чест на дипломирането й, тя взима най-спонтанното решение в живота си - да последва Ансел Гиом - нейната сладка, палава тръпка - във Франция за лятото и просто... Играе.
Когато обаче започват да се появяват чувства зад провокативните роли, които двамата играят, и техният временен маскарад започва да се усеща като истински, Миа ще трябва да прецени дали принадлежи на света, който е напуснала, защото нищо не е било наред, или на този, който все още е нов за нея и изглежда така далечен...

‘’Искам всяка нощ в живота си да обичам така, както обичам тази вечер.’’

Обикновено свързвам настъпването на лятото и почивката на морето с четенето на леки романтични или еротични романи , които на моменти са твърде захаросани или

предвидими , но пък доставят огромно удоволствие и ме откъсват от реалността. Именно с тази идея започнах и "Сладко палаво момче" без да знам какво точно ме очаква и без дори да съм чела резюмето , но пък заглавието само по себе си говори достатъчно.

Всичко започва по доста познат начин - три приятелки искат да отпразнуват завършването си с уикенд в Лас Вегас и там се запознават с три красиви момчета. След като се намеси  алкохолът и бушуващите хормони на младежите всичко завършва по необичайно странен начин. Това хрумване на авторката (всъщност са две приятелки пишещи под общ псевдоним ) ми хареса страшно много. 

Основните действащи лица са Миа Холанд и Ансел Гиом , а най- хубавото е ,че Ансел живее в Париж , а когато Миа отива да прекара лятото при него в столицата на любовта и романтиката всичко става още по- хубаво. Отношенията между двамата се развиват леко и плахо, макар първоначално всичко да е доста спонтанно и прибързано.  Отношенията им във Вегас се оказват доста различни от тези в Париж. Харесаха ми кратките описания на града и на разходките на Миа из малките калдаръмени улички на града , но в един момент авторката е наблегнала единствено на сексуалните експерименти на героите и това леко ме отегчи , първите няколко секс сцени бяха интересни , но след това всичко се повтаряше. Може би това е единствената ми забележка в случая. 

Миа е от онзи тип неуверени момичета  , който са преживели нещо в миналото и това силно им е повлияло. В случая тя е учила балет , но след една злополука мечтите ѝ са разбити и животът ѝ изгубва смисъла си. Това я прави по затворена и ранима ,но срещата ѝ с Ансел сякаш я променя и ѝ вдъхва нов живот. С него тя не се притеснява да говори за миналото си и да му разкаже всичко без страх , връзката ѝ с него сякаш я освобождава, кара я да осмисли бъдещето си и да открие верния път. 
Ансел от своя страна е толкова чаровен и мил. Макар многото работа и натоварения график той  винаги успява да намери време за Мия и да ѝ достави удоволствие. А и когато всичко това се случва в Париж изглежда някак по -лесно. Признавам си ,че съм доста пристрастна към истории развиващи се в Париж или Италия например, но смятам, че атмосферата определено допринася за по- добрия сюжет. 
Историята на Миа и Ансел е по детски наивна и чиста , но и доста динамична , опияняваща и романтична. Мога спокойно да поставя книгата в графата летни и разтоварващи четива , а и това беше първата ми среща с авторката , така че останах доволна. Останалите книги разкриват историите на двете най- добри приятелки на Миа - Харлоу и Лола както и на приятелите на Ансел -  Фин и Оливър . Сигурна съм ,че те ще са също толкова интересни и вълнуващи и със сигурност в бъдеще ще им дам шанс . Споделете ми дали сте чели и други книги на Кристина Лорен и харесали ли са Ви ?

Read More

Ревю: Греховна империя - Мегън Марч

Издателство : Егмонт 

Поредица: Безмилостен крал 

Година на издаване : 2018г.

Брой страници: 272

Цена : 14,90 лв.

Резюме: 

Аз обичам да разполагам с онова, което е мое.

Включително и Кийра Килгор.

Не ми е достатъчно да я държа единствено като заложница.

Искам повече от тялото ѝ. Имам нужда от повече.

Тя може да направи опит да се съпротивлява, но аз никога няма да се откажа от нея. Няма сила, която да ни раздели. Нито тя самата би могла, нито моите врагове. Никой няма да застане между нас.

Дългът ѝ ще бъде изплатен по един-единствен начин – с цената на сърцето ѝ. 

А ето какво мисля и за първите две книги от трилогията : Безмилостен крал  и Непокорна кралица.

Макар мнението ми за предишните две книги от трилогията да не е особено положително , от чисто любопитство все пак исках да видя какъв ще е финалът на тази странна история . Интересното е ,че именно "Греховна империя" е книгата ,която най много ми допадна от

цялата поредица и отдавам това на факта ,че имаше много повече действие и екшън отколкото абсурдни секс сцени. 

"Непокорна кралица" завърши доста неочаквано и дори леко стряскащо , затова просто исках да разбера какво ще се случи с Кийра и Лаклан след стрелбата. В третата книга на моменти все едно наблюдавах съвсем различни герои. Докато в първите две книги отношенията им се основаваха на презрение , насилие и подчинение , то сега  сякаш за една нощ  те откриха ,че се обичат безкрайно много и не могат един без друг. През цялото време  демонстрираха тези си отношения и в общи линии се преповтаряше едно и също нещо. Лаклан се държеше като обезумял пещерняк готов да убие всеки дръзнал да погледне жената на живота му , а пък Кийра доста бързо се превъплъти в ролята на истинска кралица , която раздава заповеди , управлява компания и смело застава зад всяка постъпка на Лаклан Маунт. 

Както вече споменах действията се развиват доста

динамично и в рамките на тази книга се случиха много повече неща , отколкото в предишните две. Стилът на писане не се отличава с кой знае какви художествени похвати или детайли , а по скоро авторката е заложила на кратки изречения , повече диалози и простичък преразказ на събитията. Признавам си ,че финалът доста ме изненада и макар да беше доста нагласен и дори леко претупан накрая , поне беше неочакван и не толкова банален.

В крайна сметка не знам дали бих могла да препоръчат поредицата , знам че все пак авторката има доста фенове и много хора харесват книгите ѝ. Самата аз съм чела и харесвам поредицата Грях , но с тази просот не успяхме да си паснем. Ще се радвам да споделите дали Вие харесвате авторката , коя от книгите ѝ сте чели какво е мнението Ви.  

Read More

Ревю: Непокорна кралица - Мегън Марч

Издателство: Егмонт 

Поредица: Безмилостен крал

Година на издаване: 2018 г.

Брой страници: 256

Цена:14,90лв.

Резюме: 

Аз съм неговото забавление.

Играчката му.

Изплащането на дълг.

Казвам си, че го мразя, но всеки път, щом влезе в стаята ми, тялото ми ме предава. Как е възможно хем да го желая, хем да се страхувам от него? Казаха ми, че ще ме обърка, че ще накара тялото ми да се бунтува срещу разума. Ала не осъзнавах, че това ще се превърне в пълна лудост. Трябваше да се досетя. Когато става дума за Маунт, правилата не важат.

Няма да се предам. Няма да покажа слабост. Ще отстоявам своето и ще изляза от тази сделка, без душата и сърцето ми да пострадат.

Той обаче има други планове…

А ето и ревюто на Безмилостен крал 

Май и тук ще продължа да се оплаквам от тази поредица и да се чудя защо автократа трябва да описва толкова и такива подробности от сексуалния живот на двама души. Историята на Маунт и Кийра продължава от там ,където свърши "Безмилостен крал " ,  а именно с появяването на

уж мъртвия ѝ  съпруг.Тя изпада в тотален шок и не знае как да реагира на заплахите и отношението му , но естествено появява се спасителят Маунт и разрешава всичките ѝ проблеми. След тази лека драма авторката отново е наблегнала  на сексуалните подвизи на двамата герои и по скоро на извратените желания на Маунт .Не искам да звуча като някаква светица или непорочна девойка , но лично на мен отношението на Маунт и нестандартните му желания и заповеди спрямо Кийра не ми допаднаха . 
Този път имаше  и моменти , които ми допаднаха . Когато Кийра и Маунт напуснаха Ню Орлиънс за малко , отношенията им бяха почти нормални и те сякаш имаха истинска връзка. Маунт се държеше почти като нормален мъж и отношението му спрямо Кийра беше мило  и любвеобилно . Искаше ми се в цялата книга да има много повече такива моменти . 
След завръщането от краткото пътуване и двамата осъзнават ,че нещата ще си бъдат

пак по старому и романтичната приказка е свършила. За съжаление се случват някой неочаквани неща и естествено в най- напрегнатия  момент книгата свършва и ни оставя в неведение.Мисля скоро да прочета и третата просто от любопитство , за да видя как ще свърши тази странна история и доколко поведението на Маунт  ще се промени. 
В заключение ще спомена ,че и тази книга се чете супер бързо , буквално за ден , за съжаление след няколко седмици сигурно няма да си спомням нищо от нея , но поне ще си имам едно на ум , когато посягам отново към книгите на Мегън Марч. 

Read More

Ревю: Безмилостен крал - Мегън Марч

Издателство : Егмонт 

Поредица : Безмилостен крал

Година на издаване: 2018 г.

Брой страници :256

Цена: 14,90 лв.

Резюме: 

Не знаеш името ми, но аз контролирам всичко, което виждаш.

Както и онова, което остава скрито от теб.

Властта ми няма граници и всяко мое желание бива изпълнено.

Не ми трябва да давам пари назаем на западаща семейна дестилерия, но пък ще бъде забавно да са ми длъжници...

Тя да ми е длъжница.

Тя не знае, че е привлякла вниманието ми.

Трябваше да бъде по-предпазлива.

Ще я притежавам. Ще я погълна. Дори бих могъл да я задържа.

Време е да си събера дълговете.

Кийра Килгор, сега си собственост на Лаклан Маунт.

Здравейте ,

ще започна първо с това ,че аз обичам да чета любовно- еротични романи , забавни са ми , разтоварващи и отпускащи . През повечето време ми е ясно какво и как ще се случи , но когато историята е написана добре ,това предразполага читателя и наистина доставя удоволствие.

Чела съм поредицата Грях от М. Марч и много ми допадна ,затова реших да посегна и към поредицата Безмилостен крал , мислейки си че ще е в подобен стил , но се оказа че греша напълно. 

Образа на Лаклан Маун е на типичния мъжкар с невероятно тяло , безмилостен характер и купища пари ,с който да контролира целия град . Но образът му всъщност е доста мрачен , тъй като той буквално върти всички мръсни сделки в града и притежава власт над всички картели , а когато някой му пречи просто се отървава от него.Първоначално това леко ме шокира , тъй като в повечето случай мъжкият персонаж може да е  груб и наперен , но поне не се занимава с нищо незаконно. 

Кийра Килгор е наскоро овдовяла , но не съжалява особено много за това , тъй като покойният ѝ съпруг се е оказал истински боклук ,който е търсил само пари и изгода от брака си с нея , а тя по всякакъв начин иска да се справи  успешно с управлението на семейната дестилерия Севън Синърс. Кийра определено е борбена и амбициозна , но когато се оказва ,че дължи огромна сума пари на Лаклан Маун  това променя живота ѝ напълно.

И от тук започват всички нереалистични и странни събития в книгата , тъй като идеята е Кийра

да изплати дълга си към Маун като стане негова собственост и той може да прави с нея каквото си иска. От тук на сетне не се случва нещо кой знае какво освен доста нелепи сексуални сцени , някой предизвикаха в мен дори отвращение и отношението на Маун към Кийра ми се стори ужасно. Наистина исках да харесам историята ,но то буквално нямаше такава ... единствено финала на книгата беше доста непредвидим и ме накара да прочета и втората част , но не знам дали бих продължила с третата. 

Не усетих почти никакви емоции в героите , а през цялото време се преповтаряха едни и същи изрази описващи сексуалните им  подвизи и нищо повече . Разбирам ,че книгата е еротична  , но все пак очаквах и някакви други емоции освен непрестанните оргазми на главните герои. 

В крайна сметка единственото хубаво нещо е ,че книгата е много кратка и се чете изключително бързо  и именно това ме  накара да я завърша. Споделете ми , ако сте чели поредицата и с какви впечатления сте останали. 

Read More

Ревю: Божигроб - Джей Кристоф

Издателство : Егмонт 

Поредица : Нивганощ 

Година на издаване : 2018 г. 

Брой страници: 656 

Цена : 29,90 лв.

Резюме: 

Пребори страха си, пребори света.

Мия Корвере е намерила своето място като острие на Девата на Благословеното убийство, но мнозина в Червената църква смятат, че тя далеч не го заслужава. Упражнявайки кървавия си занаят в едно от най-затънтените кътчета на Републиката, тя така и не се доближава до крайната си цел – смъртта на консул Скайва и кардинал Дуомо. А след фатален сблъсък със стар враг Мия започва да подозира мотивите на Червената църква…

Когато е обявено, че Скайва и Дуомо ще имат рядка публична изява по случай закриването на игрите в Божигроб, Мия се опълчва срещу Църквата и продава себе си като гладиатор в замяна на възможността да ги елиминира. На арената Мия открива нови съюзници, по-добри противници и още повече въпроси за необичайното си влечение към сенките. Но докато все повече заговори биват разкрити, а броят на жертвите продължава да нараства, Мия е принудена да направи избор между лоялността и отмъщението и да разкрие тайна, която би могла да промени целия ѝ свят.

А ето какво се случи в Нивганощ 

 А мен може да ме откриете тук -Facebook 

Нямах търпение да започна "Божигроб" , тъй като поредицата определено е доста

пристрастяваща , нестандартна и вълнуваща  и просто трябваше да проследя отново съдбата и приключенията на Мия. Началото на книгата отново е леко объркващо  и ни прехвърля ту в минали моменти , ту в настоящето , но това ни помага да разберем цялостния замисъл на Мия и какво всъщност се кани да направи тя . Признавам си ,че планът ,който си беше начертала ми изглеждаше доста безумен  и смъртоносен и е факт ,че по пътя към заветната цел се проля твърде много кръв. Цялостната идея с гладиатите и битките ми напомняше малко на Игрите на глада , но в много по- брутална и жестока версия. 

Няма как да напиша много неща без да разкрия  ключови  моменти от историята  , но появата на някои стари герои доста ме изненада. Отново виждаме Ашлин и всъщност е доста трудно да се определи на чия страна е тя . Признавам си ,че след края на  " Нивганощ "наистина намразих тази героиня и въпреки всичко случило се в настоящата книга .... все още не може да ми стане симпатична. Самата Мия според мен доста се промени , превърна се в истински безпощаден убиец и плати твърде

висока цена , за да достигне до целта си . Да не забравяме ,че тя  вече има още един верен спътник - Затъмнение , демонът на покойния вече Касий . Диалозите и спречкванията между Господин Благ и Затъмнение определено са доста забавни и въпреки ,че двете същества привидно не се понясат , тях ги свързва привързаността им към Мия. 

Хубаво беше ,че попадайки при дона Леона ,Мия се запозна с доста нови хора , които всъщност се превърнаха в  нейни приятели , разбрахме техните съдби и страдания им и нямаше как да не ми станат симпатични . В тази книга авторът отново разбива всички клишета и излиза извън рамките на стереотипите като преобръща света на Мия с краката на горе ,  а нас читателите - оставя в недоумение. В първата книга всичко звучеше доста  по -лесно и логично . Мия се стремеше да отмъсти за загубата на семейството си , убивайки Скайва и Дуомо и  така да сложи край на тиранията им. Но нещата се оказват доста по-  сложни . Младото момиче разбира ,че родителите ѝ не са тези , за които ги   е смятала ,  през очите на малко момиченце тя е виждала всичко в розово - щастливо семейство с любящи и обичащи се родители отдадени на страната си , но в един момент завесата се повдига и нещата вече изглеждат доста различно. 

Признавам си ,че финалът беше доста епичен , но ми дойде малко в повече разкриването на всякакви странни семейни връзки , все едно сме в латиноамерикански сериал. Но нещото ,което най- много ме зарадва беше появата на един позабравен герой ,който успява да се намеси в точния момент и да остави нас читателите с широко отворени усти и тръпнещи в очакване да прочетат "Мраколуние" 

Read More

Ревю: Нивганощ - Джей Кристоф

Издателство : Егмонт 

Поредица : Нивганощ 

Година на издаване : 2017 г. 

Брой страници : 632

Цена : 27,90 лв. 

Резюме : 

В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.

След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. Но дарбата ѝ да говори със сенки я отвежда пред вратата на отдавна оттеглил се асасин, който ѝ предлага друго бъдеще в един напълно непознат свят.

Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре...

Може да ме откриете  Тук ! 

Слушам и чета за тази книга още откакто беше публикувана у нас  през 2017 г . и ,тъй като през настоящата година съм си обещала да не се впускам да чета току що излезлите на пазара книги , а да се опитам да намаля бройката на книгите в списъка ми за прочит , то това беше и причината да се захвана с "Нивганощ" и да разбера за какво е целият този шум. 

Признавам си ,че началото ми беше доста трудно , не можех да се ориентирам кой е разказвача , кога се развива действието и коя всъщност е главната героиня . Наред с това началото ми беше една идея по мудно отколкото ми се искаше. Някак си историята не успя да ме спечели още от самото начало , нали знаете как дадена книга ви грабва още с първото изречение , е с тази не беше точно така. Все очаквах да се случи нещо все по- интересно и по- интересно и да прикове вниманието ми на 100% . Това реално се случи след средата на книгата. В никой случай не казвам ,че първата половина от историята ми е била скучна , напротив четох я с интерес , но нещо ми липсваше , за да бъда напълно погълната от историята . А сега е време да обърнем внимание и на самите герои. 

Мия Корвере  е главното действащо лице . Съдбата ѝ е изключително тежка и след обесването на баща ѝ и отвеждането в затвор на майка ѝ и малкото ѝ братче момичето остава само на улицата и трябва да се бори за живота си . Тук се появява старият антиквар Меркурио , който взима под крилото си малкото гардже и се заема да я превърне в професионален убиец , който да отмъсти за семейството си . До тук сюжетът не е кой  знае колко непредсказуем , а и след това действието също е предвидимо до известна степен. Мия трябва да бъде обучена ,за да стане професионално острие и да завърши отмъщението си затова попада в Червената

църква , заедно с още много чираци , за да извърви дългия път на обучението и да достигне крайната си цел. Разбира се нещата са доста по- трудни отколкото е очаквало младото момиче и в Червената църква тя среща както много приятели , така и врагове.

Много ми хареса светът ,който Дж. Кристоф е изградил , макар да не се ориентирам напълно за всички градове и народности на картата , но идеята за пустинята , за Божигроб  и за обучението в Червената църква са майсторски изпипани и ми достави истинско удоволствие да се насладя на тази фантазия и да се пренеса в този измислен свят . 

Останалите чираци в Червената църква всъщност са една цветна палитра от образи и характери и всеки от тях успява да се открои с нещо и да бъде запомнящ се . Няма как да се спомена ,че много симпатизирах на Карлота , Ашлин  , Осрик  и Трик .... особено Трик. В един момент не можех да спра да чета историята именно заради него . Толкова прекрасен мъжки образ рядко се среща , а той беше просто съвършен . Образът му съчетава всички качества ,необходими за един добър мъжки образ и в същото време тези му качества не са излишно хиперболизирани , а напротив , ставаме свидетели и на слабостите и страховете на Трик. Виждаме ,че той може да е безмилостен и жесток , но в същото време  да се отнася мило и внимателно с Мия.  Джесъмин ме дразнеше през цялото време , а образа на Тих беше толкова мистериозен , че така и не разбрах дали е от добрите или от лошите . 

Има още много герои  , които ми допаднаха и такива , които едва понасях ,но няма как да отделя време на всеки от тях , но пък задължително трябва да напиша няколко реда за  Господин Благ - котката ,която всъщност е не-котка , но е верен спътник на Мия откакто е била на 6 години .Всъщност господин благ е сянка , която неотлъчно е до Мия и изпива страхът ѝ , храни се от него и в същото време винаги проявява чувство за хумор или за сарказъм и внася нотка на забавление дори и в тежките моменти.

Финалът на книгата беше доста ....неочакван , грандиозен , кървав и тъжен за мен. В един момент всичко се преобърна и буквално не знаех какво да очаквам. Тук автора е свършил работата си отлично , тъй като последните страници разкриващи случващото се просто трябва да се прочетат на един дъх. Разбира се останаха много недовършени дела и въпроси без отговор , но за тази цел има още две също толкова обемни книги  , който чакат да бъдат прочетени , а аз нямам търпение да открия отговорите на всички въпроси , които се въртят в главата ми. 

В заключение ще кажа , че книга разчупва доста от клишетата за подобен   YA фентъзи роман. Четейки резюмето може би всеки очаква типичния образ на 15  - 16 годишно момиче , което

притежава невероятно умения , решено е да отмъсти за семейството си , а по пътя среща също толкова смело и красиво момче , в чието лице открива истинската любов . Ами ще Ви разочаровам , но нещата в книгата са много по- различни. Самият стил на автора на моменти е доста циничен и груб , не ни спестява нищо  и не захаросва излишно нещата , а образа на Мия е всичко друго но не клиширан.  Така че ,ако все още не сте обърнали внимание на поредицата сега е моментът да го направите ,защото просто няма да Ви разочарова.

Read More

Ревю: Отдадени на греха - Мегън Марч

Издателство: Егмонт 

Поредица: Грях 

Година на издаване: 2019г.

Брой страници: 256

Цена: 14,90 лв.

Резюме: 

Уитни Гейбъл е от онези жени, за които се бориш до смърт.

Бориш се да ги имаш. Да ги пазиш. Да ги обичаш.

Най-накрая научих урока си и е време да докажа, че аз съм мъжът, който е достоен да застане до тази жена.

Не ме интересува какво ще ми струва, защото провалът не е приемлив вариант за мен.

Без значение кой или какво ни се изпречи - този път тя ще бъде моя...

Завинаги.

Прочетете мнението ми за първите две книги от поредицата : По- богат от греха и Виновни като греха 

Започвайки последната книга от поредицата не знаех какво да очаквам  и дори се

чудех какво толкова ще се случи в тези 250 страници.Но М. Марч определено е развихрила въображението си и е сътворила чудеса. Наистина латиноамериканските сериали бледнеят пред нещата случващи се в книгата .Хубавото е ,че всичко е много динамично и книгата се чете буквално за един ден , просто започнеш ли я не можеш да спреш. Трудно е да напиша каквото и да било без да загатна поне за малка част от събитията ,но ще кажа ,че в крайна сметка завършека на историята за  Линкълн и Уитни ми хареса , а около близките им хора се разкриха един куп неочаквани и шокиращи тайни ,които превърнаха книгата в истинско приключение.

В заключение ще кажа ,че поредицата ми хареса

учудващо много , към момента имах нужда точно от такова четиво и дори нямам забележки към историята .Със сигурност ще потърся и друга поредица от авторката и се надявам и тя да ми хареса. 

Малко по- надолу текстът съдържа спойлери , така че ,ако не сте запознати с историята не го четете !!!

Тук ще изкоментирам част от нещата в книгата и следващите редове съдържат спойлери ,така че не ги четете без да сте завършили книгата ...моля Ви !!!

Започвам  с шокиращите разкрития около Джаки - представях си я като добра , отговорна и мила майка ,леля и баба , а тя всъщност се оказа убийца . С това авторката може би маааалко попрекали. В първите две книги образа ѝ беше възхваляван и тя беше едва ли не светица , а накрая .... 

Разкритията около Карма също бяха...уауу .. особено относно бащата на близначките ѝ , но пък накрая тя сякаш премина през някаква метаморфоза и се превърна в по- добър човек . 

Най-забавно ми беше с Комодора и Магнус , които всъщност се оказаха добри приятели  , държащи много един на друг . Разбира се любовта между Линкълн и Уитни пребори всички трудности и изпитания и  както става в приказките накрая всички заживяха спокойно  и щастливо.

Read More

Ревю: Виновни като греха - Мегън Марч

Издателство: Егмонт 

Поредица : Грях 

Година на издаване: 2019 г.

Брой страници: 272

Цена : 14,90 лв.

Резюме: 

Невинни до доказване на противното? Няма такова нещо. Всеки бърза да те обвини, а рядко някой ще те изслуша.
Писнало ми е да ме обвиняват без доказателства само заради фамилията ми – Гейбъл. Семейство Рискоф може и да притежава този град, но не смятам да следвам техните правила дори секунда повече.
Този път ще поема съдбата в собствените си ръце и ще се боря за живота, който заслужавам. Но първо трябва да преодолея греховното привличане между мен и Линкълн...

Ревю на първа книгата от поредицата: По - богат от Греха 

Както споменах и преди тази поредица ме завладя и я прочетох на един дъх , така че след отворения финал на книга първа нямаше как веднага за не започна и "Виновни като греха" Действието продължава там от където е свършило в предишната книга и нещата се развиват наистина скорострелно. Трудно ми  е да говоря по обстойно за сюжета и действията на героите , за да не ви издам нещо , но със сигурност няма да останете разочаровани от случващото се .  Не липсваха моментите с глупаво държание от страна на Линкълн , но пък Уитни не ме разочарова и сякаш се държа по - адекватно и разумно. Нямаше как да не се забавлявам с Крикет - братовчедката на Уитни , която е същинска фурия за разлика от близначката си , която е истинско въплъщение на злото . 

Колкото повече четях , толкова повече харесвах и Комодора. В началото той  е представен като доста безкомпромисен и дори жесток глава на семейството , който държи на всяка цена всичко да е под неговия контрол и всеки да спазва заповедите му , но с времето разбрах , че  иска единствено най- доброто за  семейството си и не е чак толкова ужасен. За разлика то него майката на Линкълн  е истинско зло. Толкова надменно , жестоко и огорчено същество , което пръска отровата си навсякъде и срещу всеки определено може да изнерви

всеки читател. 

Героите в книгата ми станаха доста близки и  напълно потънах в техния свят  и техните проблеми. Излишно е да казвам ,че и  тази книга завърши доста шокиращо и просто беше задължително веднага да започна третата , а за нея ще Ви говоря съвсем скоро .За сега това е краткото ми мнение за историята , любителите на любовни романи със сигурност ще оценят таланта на Мегън Марч и завладяващата история , която е сътворила. А аз нямам търпение скоро да прочета и някоя от останалите поредици на авторката. 

Read More

Ревю: По- богат от греха - Мегън Марч

Издателство: Егмонт

Поредица: Грях 

Година на издаване: 2019г.

Брой страници: 288

Цена: 14,90 лв.

Резюме: 

Преди десет години Уитни Гейбъл се появи най-неочаквано в живота ми с дългите си крака и сините си очи. Не знаех името й, не се и интересувах от него.
Като всеки мъж от семейство Рискоф, се заех да получа онова, което исках. И горяхме като опустошителен огън, докато тя не реши да се омъжи за друг. Сега ме мрази. И вероятно така е редно. Появих се на сватбата й и възразих. С това я изпратих обратно у дома. Сама и без пръстен.
Казват, че Рискоф и Гейбъл не могат да имат своя щастлив край… но аз не съм приключил с Уитни Гейбъл. Никога няма да приключа с нея. Нашата история няма да има край

Може да ме откриете и тук - Facebook

Бях изпаднала в лек читателски застой , но тази книга определено ми върна желанието за четене и буквално не исках да спра докато не я завърша. Разбира се нямах високи очаквания към такъв тип четиво ,но си признавам ,че историята влезе

под кожата ми и прочетох и трите книги на един дъх. Това беше и първата ми среща с авторката като стил на писане и изказ и в крайна сметка останах много доволна. 

Много ми хареса мотива за невъзможната любов между две враждуващи от стотици години фамилии. Звучи малко в стил Ромео и Жулиета , но си има своя чар. 

Уитни Гейбъл  е принудена да се завърне в родния си град след 10 годишно отсъствие , оставяйки зад гърба си предишния си живот в Лос Анджелис ,който е бил една голяма илюзия. Оставайки вдовица , тя се оказва съвсем сама в една изключително враждебна среда и решава ,че при семейството си ще намери спокойствието , от което се нуждае , но миналото я застига с пълна сила. Авторката е използвала добре познатия похват с редуване на минало  и настояще както и редуване на гледните точки на двамата главни герои . На мен това много ми хареса , тъй като сякаш следя паралелно две истории , разказани от две различни гледни точки и това приковава още по силно читателското внимание. 

Линкълн Рискоф е   истинско клише във всяко едно отношение - изключително красив  и секси , богат , надарен ,добър ,мил  и т.н.т , но въпреки това много го харесах . Всичко в образа му е добре премерено , за да не се натрапва и да не дразни .  И колкото и перфектен и безгрешен да е наследникът на фамилия Рискоф , той допуска най- голямата грешка ,когато среща Уитни. Запознанството им е бурно  и  емоционално и въпреки това авторката не е прекалила със секс сцените и с описанието им . Отношенията им се развиват бързо  , а любовта пламва с пълна сила ,докато на пътя им не застават твърде много недоброжелатели и врагове.

Връзката между Уитни и Линкълн е обречена да мине през много трудности и изпитания , а  всичко случващото се около тях е доста  динамично , но въпреки това в отношенията им се усеща толкова любов , привързаност и топлота ,че няма как да не им симпатизирате. 

Естествено книгата завърши с доста отворен финал и просто нямаше как да не посегна веднага към втората част от трилогията. 

А Вие чели ли сте нещо от авторката и харесва ли Ви стилът ѝ на писане :)

Read More

Ревю : Цирцея -Маделин Милър

Издателство : Анишър ( Егмонт )

Година на издаване: 2018г.

Брой страници: 352

Цена:19,90лв.

Резюме: 

В дома на Хелиос, бога на Слънцето и най-могъщия сред титаните, се ражда дъщеря. Цирцея е необикновено дете – не е могъща като баща си, нито порочно съблазнителна като майка си, заради което е презряна и отхвърлена от семейството си. Изолирана от своите, тя се обръща към смъртните и скоро разкрива, че всъщност притежава голяма сила – силата на магьосничеството.
Ужасен от способностите й, Зевс я запраща на самотния остров Еея, където Цирцея черпи сила от природата и развива силите си. Но тя няма да бъде вечно сама. Съдбата й се преплита с тази на много от известните митологични фигури – вестоносеца на боговете Хермес, майстора Дедал, Минотавъра и разбира се, лукавия Одисей.
Много опасности грозят сама жена в свят като този, а Цирцея успешно си навлича гнева както на смъртни, така и на богове. За да защити това, което й е най-близко до сърцето, тя трябва да използва всичката си сила и да реши дали принадлежи на божествата, от които е родена, или на смъртните, които е обичала.

Намерете ме и във Facebook 

.....но в самотния живот има редки моменти, когато някоя душа докосва твоята така, както звездите доближават земята веднъж в годината.....

Тази книга предизвика доста шум с появата си и ме накара да се замисля имала ли съм до сега досег с гръцката митология. В крайна сметка установих ,че съм чела за гръцките божества благодарение на Рик Риърдън и двете поредици - "Героите на

Олимп" и "Боговете на Олимп." Това всъщност са едни от най-любимите ми поредици , но са предназначени за деца и юноши ,затова и стила ,по който са поднесени историите е доста лек и разказан като приказка пълна с приключения. Сигурно вече се чудите защо ви говоря/пиша всичко това. Истината е ,че започвайки "Цирцея" може би подсъзнателно съм очаквала да се сблъскам с подобен стил на писане като в книгите на Р. Риърдън , очаквала съм забавления , смели герои  ,битки с щастлив край и много чувство за хумор  , но стила на М. Милър е съвсем различен. В началото това леко ме смути и дори притесни , реших че книгата не е за мен , но не се отказах от нея и постепенно нещата си дойдоха на мястото.
Започвам  с това ,че дори не бях чувала за богинята Цирцея , не бях запозната със съдбата ѝ и родителите ѝ. Авторката доста бързо ни въвежда в обстановката и нещата се случват много  динамично , а на мен ми липсваха описанията на героите , на чувствата им , на мислите им. Струваше ми се,че М Милър просто ни нахвърля фактите , разяснява ни родословното дърво на Цирцея и ни прекарва през детството ѝ в рамките само на няколко страници.
Както сте прочели и от резюмето Цирцея е различна , а както днес ,така и в миналото "различните" доста често са били отблъсквани , нагрубявани и унижавани  именно заради това. Да си различен е  етикет  , който ние  често лепим на други хора , които всъщност не разбираме , не сме като тях и просто ги оприличаваме като "различни" , което пък автоматично се смята за лошо. Цирцея не притежава кой знае каква красота , няма невиждани сили и има писклив , почти човешки глас , което я превръща в обект на много подигравки и тормоз . Но въпреки това , тя запазва добрината си . Колкото и пъти да я нараняха , тя е  готова отново да даде шанс.

След като е заточена на остров Еея  за нея започва истинското приключение.  Странно е как едно наказание и обричане на живот в изолация , в крайна сметка сякаш поставя начало на истинското ѝ съществуване. Там започва и израстването на богинята Цирцея като личност , като жена , любовница и майка. Далеч от подигравките и униженията , от подмолностите в двореца и от злите си роднини Цирцея започва да живее без да се притеснява от мнението на другите. Пее на воля по цял ден  , цапа ръцете и краката си с кал , събира билки и  прави каквото си пожелая ,тъй като няма кой да я види и упрекне.С течение на времето обаче ,тя започва да чувства самотата . Понякога на острова има доста посетители като някои са добронамерени , други не , някой носят добри вести , а други - само разочарование , но въпреки това Цирцея сякаш се е сляла в едно с острова .
Беше ми интересно да проследя живота на едно божество , на една жена и майка , тъй като някой неща за характерни за всяко създание независимо дали е смъртно или безсмъртно. М. Милър дава интересен поглед върху събитията  и макар отначало да ми беше трудно да свикна със стила на писане , сега като завърших книгата ,усещам че Цирцея вече ми липсва. 

Read More

Ревю : Двор от скреж и звездна светлина - С. Дж. Маас

Издателство: Егмонт

Поредица: Двор от рози и бодли

Година на издаване 2018г.

Брой страници: 288

Цена: 19,90лв.

Резюме: 

„Двор от скреж и звездна светлина“ е съпътстваща новела към бестселър поредицата „Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас. Действието се развива няколко месеца след събитията в „Двор от крила и разруха“ и играе ролята на връзка между първата трилогия и следващите романи от поредицата. Романа е разказан от гледните точки на Фейра, Рис и други ключови за поредицата герои.
Надеждата сгрява и най-студената нощ.
Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка.
Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите й хора имат повече рани, отколкото е очаквала – белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.

Ревюта на трите книги от поредицата: 
" Двор от рози и бодли " ,  "Двор от мъгла и ярост" и "Двор от крила и разруха "

След края на невероятната поредица имах нужда именно от подобна новела ,за да се насладя още малко на любимите си герои.  Книгата  не е  голяма като обем  и в нея не

се случват някакви драматични битки или кой знае какви събития ,а по скоро се проследява ежедневието на героите. След края на войната всеки от тях трябва да се възстанови , да проясни мислите си и да приеме загубите. И има ли  по-хубав повод от зимното слънцестоене , за да се съберат всички заедно , да празнуват , да се забавлявам и да бъдат себе си. 

Харесва ми ,че авторката ни представя гледната точка на всеки един от героите , за да видим нещата пречупени през неговата призма. 

Фейра успява да преоткрие любовта си към рисуването , да намери вдъхновение и да превърне хобито си в начин да  помогне на много други хора търсещи спасение от болката и скръбта. Неизменно до нея стои Рис готов да я подкрепи във всеки един момент. За пореден път ставаме свидетели на дълбоката  и силна връзка по между им, на искреността  на чувствата им и на безграничната им любов.


Докато Илейн постепенно се връща към ежедневието си  и се опитва да води нормален живот , макар вече да не е човек , то Неста е на противоположния полюс. Тя тотално е изгубила правилната посока и се е  пуснала по течението.Води едно безсмислено съществуване ,чрез което може би иска да накаже себе си или просто отчаяно се опитва да забрави всичко. В края на третата книга тъкмо бях започнала да я харесвам , опитвах се да разбера изборите и решенията,които взема ,но в настоящата книга отново ме разочарова с на моменти жестокото си поведение и постъпки лишени от всякакъв смисъл. Отношението ѝ към Касиан беше някак жестоко и лишено от смисъл. 

Научаваме малко повече и за Касиан и Азриел , а традицията им в деня на слънцестоенето тримата с Рис да изчезват мистериозно някъде искрено ме разсмя и умили.

Определено ми беше много приятно да чета за някакви дребни и нормални преживявания на героите ,без излишни драми, кръвопролития и страдание.  От тази новела  струи истински позитивизъм  , а вълнението около зимното слънцестоене ми напомни на Коледните празници.(май тогава бе по удачния момент да я прочета). 
В крайна сметка ,ако сте фенове на поредицата и на самата авторка съм убедена ,че новелата няма да Ви разочарова , а ще Ви достави огромна доза удоволствие и малко по- различен поглед върху героите. 

Read More