Издателство: Сиела
Година на издаване : 2016г.
Брой страници : 496
Цена : 17,90лв.
Резюме :
Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго.
Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще бъдат съкрушени, ще изживеем най-добрите и най-лошите си дни. Този град ще ликува, но и ще пламне. Ще се чуе ужасяващ тътен.
Някои момичета ще ни накарат да се почувстваме горди, някои момчета ще ни накарат да се почувстваме големи. Млади мъже, облечени в различни цветове, ще се бият на живот и смърт в една тъмна гора. Една кола ще се движи твърде бързо в нощта. Ще кажем, че е било злополука, но злополуките стават случайно, а ние ще знаем, че сме можели да предотвратим катастрофата. Някой ще бъде виновен.
Хора, които обичаме, ще умрат. Ще погребем децата си под нашите най-красиви дървета.
"Мъката е цената , която плащаме за любовта , Рамона .Едно разбито сърце за едно цяло."
Понякога е много трудно да се говори /пише за нещо ,което ни е харесало безкрайно много. Емоциите в нас са силни , но не намираме подходящите думи ,за да ги изразим. Точно това изпитвам в момента след като затворих последната страница на " Ние срещу всички " и не ми се иска да повярвам ,че всичко е свършило. Излишно е да казвам ,че книгата е великолепна и доста дълго време ще мисля за героите и
техните постъпки , за изборите които правят и за случайностите в живота.
В книгите си Бакман винаги отразява действителността такава каквато е , истинския свят който ни заобикаля , показва грозната страна на хората ,на живота и на любовта , поднася ни всичко в напълно суров вид , без да е украсено ,за да звучи по- добре , без да е преиначено , за да има щастлив финал и без да е изпълнено само с позитивизъм , за да си мислим ,че живота е справедлив.
Героите на Бакман никога не са само добри или само лоши ... те са някъде по средата, тъй като човек може да е едновременно и добър ,и лош.
"Понякога добри хора могат да вършат ужасни неща. Вярваме , че така защитаваме тези , които обичаме."
В "Ние срещу всички" се появяват и няколко нови образа , а други просто изчезват .
Кевин напуска Бьорнстад и не научаваме нищо повече за него , което поне според мен е жалко . Като читатели можехме да получим още от образа му , да вникнем в мислите му , да усетим разкаянието му и да видим как се преживява подобно нещо .
Бени ми е любимец още от предишната книга и тук тотално затвърди позицията си . Така противоречив образ , но толкова истински.
Ана и Мая също преживяват много и в края на книгата те окончателно са се разделили с всичко детско в себе си и са се превърнали в жени ,готови да се борят с живота. Тази битка не е никак лесна , но когато имаш сила да се изправиш пред света с високо вдигната глава , тогава всичко се преодолява малко по- лесно.
Мира Андершон също е образ заслужаващ по- голямо внимание ,отколкото ѝ е отделено. Тя е въплъщение на саможертвата в името на семейството. За да можеш да загърбиш собствените си мечти и амбиции ,за да може съпругът ти да преследва своите , се изисква огромна сила .
"Не искаме да плачем пред децата си независимо колко са големи. Правим какво ли не за тях , а те не знаят това ,защото още не проумяват обхвата на нещо толкова безусловно. Любовта на родителите е непоносима , безразсъдна и безотговорна. Децата са толкова мънички , докато спят в леглата си , а ние седим съкрушени до тях. През целия си живот не успяваме да се справим с нещо и изпитваме угризения на съвеста . Окачваме щастливи снимки навсякъде ,но но никога не показваме празните места в албума , където е събрана всичката болка. Всички тихи сълзи в тъмни стаи. "
Мога да говоря доста дълго за всеки един от героите , които заобичах и , с които свикнах толкова много . Цялата атмосфера на малкото градче Бьорнстад е някак завладяваща и ни отвежда в един друг свят ,където всичко се върти около хокея ...дори и политиката. Ф. Бакман е засегнал доста злободневни теми в книгата , сякаш
повдига завесата и разкрива част от задкулисните игри в политиката и спорта , които доста често остават скрити за зрителя. Образа на Рихар Тео е въплъщение на манипулацията и лицемерието ,но за голямо съжаление е доста реален образ.
"В даден момент почти всички хора правят избор. Някои от нас дори не забелязват кога става това , и повечето не са го планирали предварително , но винаги има момент , в който поемаме по един път , вместо по друг , и носим последствията от това до края на живота си ."
Напълно естествено е ,че всеки от героите израства , образа му се надгражда и се разкриват нови черти от характера , но въпреки това Петер Андершон до известна степен ме разочарова. През цялото време света около него буквално се разпадаше , а той или гледаше безучастно или вземаше крайно глупави решения.Изисква се смелост ,за да се опиташ да спасиш мечтата си с цената на всичко , но когато тази цена е семейството ти ,за мен това вече граничи с глупостта.
"Мъжете са заети , но израстването на момчетата не чака. Синовете искат вниманието на бащите си точно до момента , в който бащите започват да искат вниманието на синовете си . След това всички сме обречени да съжаляваме , че не сме заспивали до тях по - често тогава , когато главите им още се събираха върху гърдите ни. Че не сме прекарвали повече време на пода , когато те още си играеха там . Че не сме ги прегръщали , когато още ни позволяваха да го правим. "
И все пак да не забравяме ,че в тази книга има и много любов във всичките и форми . Любов към към спорта , към семейството , към най-добрия приятел, към половинката в живота .... толкова много любов ,която понякога дори не знаем как да изразим . И все пак колкото и банално да звучи ,любовта накрая оцелява , за да ни спаси. След загубата на мача ние продължаваме да обичаме хокея , след загубата на своята невинност продължаваме да обичаме музиката , след загубата на семейство продължаваме да обичаме най-добрата си приятелка ...
"Във всички връзки има губещи . Може би не искаме да си го признаем ,но един от нас винаги получава малко по- малко и един от нас винаги отстъпва малко по- лесно "
Това е книга за омразата и любовта ,за спорта и политиката , за приятелството и отчуждението , за живота и смъртта и мога да Ви уверя ,че ще Ви накара да изпитвате цяла палитра от емоции докато жадно разгръщате страниците. Вярвам ,че всеки читател може да открие частица от себе си в някой от героите. С мен определено се случи и винаги се случва с книгите на Бакман . Може би затова обичам всяка една от книгите му и за мен са истински съкровища , които си пазя с намерението след години да препрочета , за да видя как ще ги възприема.
"Когато смъртта покоси някого , за тези от нас , които са останали живи , пътят обратно към нормалния живот е непонятно дълъг. Мъката е диво животно , което ни завлича толкова навътре в мрака ,че ни се струва , че никога няма да се приберем. Че никога повече няма да се смеем. Болката е такава , че така и не разбираме дали е отминала , или просто сме свикнали "
Ето че измина още една година изпълнена с много положителни емоции ,много хубави книги и интересни предизвикателства. И тъй като 2019г година вече е тук е време за една своеобразна класация ,отразяваща кои са били 10-те книги харесали ми най- много през изминалата година.
