Ревю : Каменоделецът - Камила Лекберг

Издателство : Колибри 
Поредица : Петрик Хедстрьом 
Година на издаване: 2013 г.
Брой страници: 416
Цена: 17,00 лв. 
Резюме:
В третия роман от поредицата, „Каменоделецът“ (след „Ледената принцеса“, ИК „Колибри“, 2011, и „Проповедникът“, ИК „Колибри“, 2012), действието все така се развива в крайбрежното градче Фелбака, където един рибар намира удавено в морето момиченце. Предположението за нещастен случай бързо е отхвърлено – в дробовете на седемгодишната Сара откриват сладка сапунена вода. Детето явно е било убито, преди да бъде хвърлено в морето. Разследването е поверено на Патрик Хедстрьом, който току-що е станал баща и който разпознава в момиченцето дъщерята на приятелка на спътницата си Ерика. Кой е убил момиченцето и защо? Патрик търси отговора в настоящето и миналото, множество истории се преплитат, идиличната фасада на туристическото градче се пропуква, преди истината да излезе на повърхността на водовъртеж от мрачни тайни и убийства.



Както вече сте забелязали доста харесах творчеството на Камила Лекберг  и историите ѝ още не са ми омръзнали след като прочитам трета по ред книга от
поредицата за Патрик Хедстрьом. Действието отново се развива във Фелбака , а основните действащи лица са ни добре познати от преди. Интересното в "Каменоделецът" е ,че паралелно с течащото разследване по убийството на малката Сара  се развива още една история от миналото , която разкрива живота на богато и разглезено момиче на име Агнес . Тя живее в охолство и получава всичко , което пожелае , а в един момент обект на прищевките ѝ става  бедния каменоделец Андреш и това може би се оказва една от най- големите грешки в живота ѝ. Дълго време не можех да открия никаква връзка между двете истории , а да не говорим ,че изобщо не се сетих кой е убиецът (в 99% от случаите така и не се досещам ). Авторката отново си служи с добре познатите ни похвати от предишните две книги , но да си призная това не ме подразни и не развали удоволствието ми от разплитането на случая. 
Отново наблюдаваме развитието в отношенията между Ерика и Патрик и появата на дъщеричката им Мая , която определено успява да внесе смут в младото семейство. Интересен е и фактът ,че жертва на убийство е дъщерята на добра приятелка на Ерика , което я прави съпричастна с разследването и лично засегната от случващото се. В морето е намерено тялото на 7 годишно момиче и първоначално изглежда ,че се е удавило , но след това се установява ,че детето е убито и колкото и да се опитва Патрик не може да открие мотив за подобно престъпление. Започва се едно лутане и търсене на някаква отправна точка , въз основа на която да започне разследването , но всичко е толкова неясно , а убиецът в крайна сметка седи пред очите на всички пред цялото
време.
В разследването отново  помагат Мартин и Йоста , а Ернст за пореден път  по -скоро пречи , отколкото да помогне с нещо. Това определено ме напрягаше до известна степен , тъй като със своята глупост той буквално възпрепятстваше разследването и създаде един куп проблеми. Колкото до Мелберг - той си продължава както до сега - разчита Патрик да свърши всичко , за да може накрая да обере славата.Надявам се в следващите книги това също да се промени и Патрик да получи заслужено признание за усилията ,които полага. 
Образът на Ана (сестрата на Ерика) отново е доста противоречив. Тъкмо ,когато реша ,че тя се държи нормално и адекватно спрямо ситуацията нещо се случва  и Ана прави поредната глупост. Наистина не разбирам поведението ѝ и това ,че Ерика непрестанно трябва да върви след по - малката си сестра и да се грижи за нея. 
В крайна сметка всеки от героите търпи развитие и авторката ни прави съпричастни с личния живот и терзания на всеки един от тях , което винаги ми е харесвало в дадена поредица.Това прави книгите още по пристрастяващи , тъй като освен основната сюжетна линия има още няколко интересни житейски съдби , които да проследим. 
Харесва ми ,че всяка от книгите на К. Легберг има някаква социална ангажираност и отразява наболял за времето ни  проблем. В случая е обърнато  внимание на проблемните деца , възпитанието им и животът с тях. Не е никак лесно те да бъдат приобщени към обществото особено в малко градче като Фелбака и тъй като са различни , хората винаги им слагат грозни етикети и не полагат усилия да ги разберат.
Както сигурно се досещате и тази книга много ми хареса и естествено нямах търпение да започна следващата , която май също се очертава като много добра . Явно откритието ми за тази година ще е Камила Лекберг и  поредицата за Патрик Хедстрьом и затова  Ви я  препоръчвам горещо. 

0 коментара:

Публикуване на коментар