Показват се публикациите с етикет Бард. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бард. Показване на всички публикации

Ревю: Метеоритът - Дан Браун

Издателство : Бард 
Година на издаване : 2003г.
Брой страници: 480
Цена: 16,99лв. 
Резюме: 
Дълбоко в арктическия лед се намира нещо смайващо. То е очаквано от години. В него се крие невероятна загадка. Рейчъл Секстън е изпратена в арктическата станция, за да потвърди автентичността на находката. Това, на което се натъква, поразява с мащаба си и заплашва да хвърли света в хаос.
Но Рейчъл е безпомощна, защото "артефактът" се пази от отряд съвършени убийци. Кой ги е изпратил? И защо?
Отговорът е с гриф “Свръхсекретно”!

Тук ще намерите мнението ми за част от книгите на автора -   Изгубеният символ ,  Ад , Произход , Шестото клеймо , Цифрова крепост 

Винаги съм споделяла колко много харесвам творчеството на Дан Браун  , възхищавам се на майсторството , с което сътворява историите си и на детайлната и изчерпателна информация ,която предоставя в книгите си. "Метеоритът " е последната непрочетена от мен книга на
автора и реших най- сетне да я сложа в графа прочетени  и с нетърпение да очаквам нещо ново от Дан Браун. Колкото и да съм  пристрастна към творчеството му обаче , трябва да призная ,че за мен поне "Метеоритът " не е на нивото на останалите му книги. За пръв път твърде многото научни обяснения и педантични изброявания на всеки модел транспортно средство , оръжие , оборудване или каквото друго се сетите ми дойдоха малко в повече. Докато успеех да прочета сложните имена почти бях забравила началото на изречението и какво точно се случваше.Може би в стремежа си да е максимално изчерпателен , авторът е прекалил с научните факти и термини и по скоро е постигнал обратния ефект. Това е единственото нещо , което до известна степен развали удоволствието ми от прочита на книгата. Може би и самия обем на историята е можело леко да се редуцира и да се спестят поне едни стотина страници . Лично на мен началото на книгата ми беше леко трудно. Запознаваме се с всякакви герои от различни точки на земното кълбо , без изобщо да разбираме за какво става дума и без да се случва нещо важно. Тъй като в последните книги на Дан Браун динамиката и екшънът започват още с първите страници на книгата  и може би съм  свикнала нещата да се развиват по този начин  , то в "Метеоритът" всичко ми се стори доста по мудно и протяжно. 
Както предполага заглавието на самата книга , историята се върти около откриването на огромен метеорит в изключително подходящо време и от точните хора. Във връзка с това група
независими учени са въвлечени в изследването му  , а в последствие и в задкулисните политически интриги , а в даден момент нещата стават толкова сериозни ,че  те трябва да се борят за живота си и да направят всичко възможно , за да оцелеят и да разкрият мистерията около метеоритът. 
В един  момент събитията стават изключително напрегнати и буквално всичко  е на живот и смърт. Имах известни подозрения кой и защо седи зад всички манипулации и интриги и в крайна сметка се оказа ,че греша както винаги. Цялостния замисъл на всичко наистина е на ниво и читателя определено се лута между истината и лъжата , стараейки се да разкрие кой каква игра играе. 
Може "Метеоритът" да не се нарежда сред най- любимите ми книги на Дан Браун , но не мога да отрека ,че той отново успя да ме изненада , изуми и държи в напрежение буквално до последната страница .


Ревю: Цифрова крепост - Дан Браун

Издателство : Бард 
Година на издаване: 2004 г.
Брой страници: 416
Цена: 11,99 лв.
Резюме: 
Когато непобедимият компютър на Агенцията за Национална Сигурност за разбиване на шифри се сблъсква с мистериозно кодирано съобщение, с което не може да се справи, Агенцията се обръща към старшия си криптолог Сюзан Флечър - гениално умна и красива математичка. И тя разкрива нещо, което разтърсва коридорите на властта. АНС е в опасност, но не от оръдия или бомби, а заради сложен код, който ако стане публично достояние, ще постави под заплаха устоите на американското разузнаване.

Ето и останалите книги от автора , които съм чела и харесала :  Изгубеният символ ,  Ад , Произход , Шестото клеймо

Аз съм от така наречените почитатели на Дан Браун и чета с огромен интерес всичко , което пише , така че беше време най - накрая да се докосна и до тази книга , която не е част от поредицата за невероятния Робърт Лангдън , но по нищо не отстъпва на останалите книги. 
В "Цифрова крепост" отново не липсват подробните описания и научни обяснения на случващото се в АНС и си признавам ,че ми беше изключително интересно всичко относно шифрите , разкодирането им и техниките за това. Автора винаги успява да поднесе подобен тип информация по много интригуващ начин  ,без да звучи твърде научно и скучно. 
Запознаваме се със Сюзан Флечър - главен криптолог на АНС и единствената жена в Крипто , която освен ,че е изключително умна и находчива  е и невероятно красива. Тя е извикана от заместник  директорът Стратмор , който освен неин шеф е нещо и като покровител на Сюзан , винаги е готов да я защити и вярва безрезервно във възможностите ѝ. Странното е ,че той я вика в събота , когато никой не работи , а причината се оказва изключително сериозна. 
Друго основно действащо лице е Дейвид Бекър , който е годеник на Сюзан , но е въвлечен във всичко това благодарение на  Стратмор , който го изпраща в Испания ,за да вземе един  много важен предмет. Разбира се нещата се оказват много по -трудни от очакваното , а по петите на младия мъж го следва наемен убиец , готов всеки момент да сложи край на живота му. 
За съжаление Сюзан не се оказва в много по- добра позиция , тъй като в АНС се разкриват дълбоко пазени тайни и съюзи ,които могат да предопределят съдбата на човечеството.  
И в тази книга е на лице всичко типично за Дан Браун  - имаме важно научно откритие , заговор , похищение , убийства и много екшън  и не на последно място безброй загадки за разкриване  и макар всяка от книгите му да следва тази последователност , темите които той обхваща са толкова разнородни , че книгите му по никакъв начин не могат да се определят като еднообразни. Да не пропусна да отбележа ,че темите , които засяга винаги са изключително актуални за времето , в което живеем и ни карат да се замислим (поне мен)  че доста често нещата биват представяни на обществото по един начин , а истината е съвсем различна , но се пази в дълбока тайна. 
Ако сте чели други книги от автора и са Ви харесали , тогава вярвам ,че и "Цифрова крепост" ще Ви спечели и ще Ви държи будни докато не откриете правилния код.

Ревю : Произход -Дан Браун

Издателство: Бард 
Година на издаване: 2017г.
Поредица: Робърт Лангдън 
Брой страници: 528
Цена: 24,95лв.
Резюме:
ОТКЪДЕ ИДВАМЕ?
КЪДЕ ОТИВАМЕ?

Билбао, Испания
Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в музея „Гугенхайм“ в Билбао, за да присъства на оповестяването на откритие, „което завинаги ще промени лицето на науката“. Организатор на събитието е неговият приятел и някогашен студент Едмънд Кърш - четирийсетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни изобретения и предвиждания са му създали скандална слава по света. Тази вечер няма да е изключение: той обявява, че ще разкрие поразително постижение, което ще разтърси самите основи на човешкото битие.
Грандиозното събитие обаче е хвърлено в хаос преди Кърш да успее да съобщи за безценното си откритие. Животът на Лангдън е в опасност и той е принуден да бяга с директорката на музея Амбра Видал. Двамата се отправят за Барселона в рисковано търсене на загадъчна парола, която ще отключи тайната на Кърш.
Изправени срещу враг, който винаги е на крачка пред тях, Лангдън и Видал се лутат из лабиринтите на града. Насочвани само от енигматични символи и чудати произведения на модерното изкуство, двамата бегълци вървят по следи, които ще ги отведат до потресаваща истина, останала погребана... досега.


"В какъв свят бихте живели - без религия или без наука ? "

Много пъти съм Ви споменавала колко любим  ми е Дан Браун . Той е от авторите , който или обичаш ,или мразиш. Вярно е ,че книгите му са изградени по един и същи
тертип и действието се развива почти по една и съща схема, но чета всяка негова книга с огромен интерес. Във връзка с това , каня се да прочета "Произход" още от излизането ѝ на пазара, но след две години закъснение .... най-сетне я завърших. Доста от почитателите на автора , определят книгата като най- слабата му до момента , но аз определено не мисля така . 
"Произход" е книга ,която се появява в точния момент  и отразява много детайлно и точно развитието на човечеството. Тя е едно своеобразно пророчество , което ме накара да се замисля за доста неща и дори леко ме плаши. 

Време е да се срещнем  с професор Робърт Лангдън , който се оказва специален гост  на презентацията на  футуриста Едмънд Кърш. Опиянен от невероятните прелести  на музея "Гугенхайм" и тръпнещ в очакване да разбере каква ще е изненадата на Е.Кърш , Лангдън е в истински възторг от всичко чуто и видяно , до момента в който Кърш е прострелян и убит на място , без да успее да представи презентацията си ,даваща отговори на въпросите : От къде идваме и Къде отиваме? И както обикновено става Лангдън ,заедно с красивата Амбра Видал (годеница на принц Хулиан) се заемат със задачата да представят пред света откритието на своя добър приятел.  Отново стигаме до сблъсъка на религията с науката , но в доста по -задълбочен аспект.Личи си ,че Дан Браун е положил огромни усилия в проучванията си свързани с религия , наука , технологии и  история. Книгите му могат да се разглеждат като мини енциклопедии или пътеводители и намирам това за нещо много полезно и приятно поне за мен.Този път действието се развива в Испания и по конкретно Барселона (в по-голямата си част) .Определено не липсват екшън моментите  и измъкването на главните герои буквално на косъм от поредната опасност . Може би малко ми липсваше разгадаването на различни символи и закодирани съобщения , не че  напълно липсват в книгата, но ми се искаше да има и още. 
Ако трябва да опиша книгата с една дума , то тя  ще е - завладяваща. Въпреки обема си книгите на Дан Браун винаги се четат бързо , а действието е толкова динамично ,че просто няма как да спреш да четеш. Дори и след като  прочетох "Произход", наред с многото въпроси ,които още се въртят в главата ми на преден план продължава да изниква "В какъв свят бихте живели -  без религия или без наука ?" Замислете се и Вие ..... 

В крайна сметка дадох на книгата 4 от 5 звезди в Goodreads заради финала и сега ще обясня защо . Всъщност финала може би е много добре замислен и отговаря напълно точно на идеята за човешката еволюция и това , което ни очаква в бъдеще  ,но на мен не ми хареса. Може би ми е трудно да приема тази реалност и не искам да се съглася с подобен финал . Ще ми е интересно ,ако сте чели книгата , да споделите как се почувствахте след затварянето на последната страница. 

Ревю: Шестото клеймо - Дан Браун

Издателство: Бард 
Поредица: Робърт Лангдън 
Година на издаване: 2003г. 
Брой страници: 530
Цена: 16,99лв.
Резюме: 
Древно тайно братство възкръсва от забравата с ужасяваща мощ!
Борбата между наука и религия се превръща във война!

ВЕНДЕТА
Най-могъщата секретна организация, - илюминати – съществувала на Земята, изплува от мрака, за да изпълни заключителната фаза от легендарната си вендета срещу най-омразния си враг....
ТАЙНСТВЕН СИМВОЛ
жигосан върху гърдите на убит физик, дава знак за появата на демонична сила, която жадува реванш.
НОВО ОРЪЖИЕ
с опустошителна мощ е заложено в самото сърце на Ватикана. Специалистът по древни символи Робърт Лангдън предприема крайно рискован воайаж през тайни крипти и опасни катакомби, за да открие четиривековен път от древни символи, който го отвежда към забравено илюминатско скривалище, където го очаква една мрачна истина.

Ревю на : Ад , Изгубеният символ, 

Вече може да ме намерите и във Facebook


Тази книга буквално ми взе акъла и обсеби мислите ми за доста време напред.Дори не знам от къде да започна , тъй като историята е доста мащабна  и съдържаща много полезна и интересна  информация. Самата аз не знаех особено много за илюминатите и тяхната мисия, за историята Ватикана както и за ЦЕРН.


Всичко започва с едно телефонно обаждане през нощта ,което събужда Р. Лангдън и го кара веднага да замине за Женева . Там го очаква Максимилиан Кьолер - директор на ЦЕРН (Европейска организация за ядрени изследвания) ,който е готов да му разкрие информация имаща глобална значимост. Естествено като във всяка от

книгите на Дан Браун на хоризонта се появява красива и умна жена ,която да е другар на професора и заедно да разкрият всички загадки. В случая това е Витория Ветра - дъщерята на убития Леонардо Ветра . Младото момиче преживява истински шок , научавайки ,че баща ѝ  е убит заради откритието ,което те двамата са направили и дори се чувства виновна ,че именно заради това е намерил смъртта си . Готова е на всичко ,за да намери убиеца и да предотврати ефекта от откритието на антиматерията, която са създали с баща си . И така започва едно голямо приключение в Рим и Ватикана ,което разкрива на читателя изключително интересни исторически факти. Много харесвам именно това в книгите на Дан Браун , че те са наситени от исторически сведения  и дават толкова детайлна информация за хора , предмети и събития и всичко това е поднесено по увлекателен и интересен начин . Книгите на автора са всичко друго , но не и скучни. Действието винаги се развива толкова динамично и неочаквано , непрестанно има обрати и просто не мога да оставя книгата докато не я прочета.Авторът засяга и доста сериозни  и мащабни теми в книгите си (за което доста често е обвиняван) и на мен това ми харесва.Историята не се върти просто около това лошият да бъде заловен и доброто да победи , а има изключително много гледни точки , всеки има
своите доводи и разбирания и се получава интересен сблъсък между различните виждания на хората по  важни теми. В Шестото клеймо на лице е сблъсъкът между науката и църквата. Това е изключително обширна тема и не бих се нагърбила да коментирам толкова сериозен конфликт ,но четейки книгата всеки ще открие за себе си истината ,в която да вярва. Жалко е ,че двете неща трудно биха се съвместими и вместо да си помогнат те си съперничат. И не на последно място това е книга за вярата . Независимо дали става дума за вярата в Бог , в някоя по-висша сила , в науката или в тайно общество всеки вярна в нещо ,което в трудните момени му дава сили .Всеки трябва да имам нещо ,на която да се уповава и ,в което да вярва.

По книгата има и филм със заглавие Ангели и демони ,но естествено книгата е много по -добра и детайлна. 
"Шестото клеймо " е поредната история разказана от  Дан Браун ,която ще се нареди сред любимите ми четива и дълго време ще се сещам за тази книга.В нея има динамика  и екшън , наука и история , вяра и предателство и всичко това е събрано  в 530 страници ,които се четат неусетно и оставят след себе си чувството ,че си преживял едно невероятно приключение.

Да се потопим в "Магията на подреждането" - Мари Кондо


Издателство: Бард 
Година на издаване : 2017г.
Брой страници :208
Цена:16,99лв.
Резюме: 
Тази книга се основава на метода „веднъж подредено, никога повече разхвърляно“. Ако смятате, че подобен метод е невъзможен, значи имате нужда от тази книга.
Първо, трябва да изхвърлите всичко ненужно. После да подредите бързо и без изключения.
  • Ако го направите в този ред, ще живеете в подредено жилище до края на живота си и никога няма да страдате от бъркотия около себе си.
  • Ако подреждате по малко всеки ден, никога няма да приключите с подреждането.
  • Вместо да категоризирате пространството, създайте места за нещата.
  • Преди да започнете да изхвърляте вещи, си представете като на кино начина на живот, за който мечтаете.
  • Ако дадена вещ не ви радва, изхвърлете я.
  • Започнете ли с вещите със сантиментална стойност, най-вероятно ще се провалите.
  • Определете мястото на всяка вещ в жилището си.
  • Колкото повече цените нещо, толкова по-добре ще ви служи то. 
Промени живота си като го подредиш!
Поредното ми спонтанно решение беше да започна тази книга без да знам какво точно да очаквам (естествено предполагах ,че ще има подробни обяснения за това кое как да подредим в къщи и т. н. т ), но не бях подготвена ,че ще е толкова вдъхновяващо
четиво , което погълнах на един дъх и не усетих кога приключих. Не мога да отрека ,че доста от нещата в книгата се преповтарят и предъвкват по няколко пъти и за някои читатели това може да се окаже  досадно , но така се набляга на няколко основни принципа , на които се основава цялата "Магия " на Кондо. Може би всеки ще възприеме нейните съвети по различен начин - някои ще ги одобрят ,  на други ще им се строят абсурдни , но аз за себе си намерих някакъв среден вариант , който  ме удовлетворява и наистина ми  е полезен. 
Като за начало ми допадна идеята преди да  се започне със самото подреждане  да се извадят всички неща от дадената категория , която ще се подрежда и след това да се започне едно сортиране . Следващото важно нещо,което ми направи силно впечатление и ,за което признавам не се бях сещала ,че може да оказва такова голямо влияние ,  е да докоснем всеки един от предметите и да усетим носи ли ни той радост или не. Съответно ,ако сме щастливи ,че го притежаваме и събужда в нас положителни емоции ще го задържим, но ако не ни радва  просто трябва да си замине. Така звучи доста лесно , но когато започнете да го практикувате ,понякога решенията стават трудни. Естествено има предмети ,за които доста се колебаем - за мен това беше най-трудната част и си признавам ,че оставих повечето от тях поне за сега . Аз определено не съм плюшкин , но понякога се пускам по течението и събирам всякакви неща ,защото "все някога може да потрябват" , но когато усетя ,че тези неща стават прекалено много ,предприемам едно голямо почистване и се освобождавам от всичко ненужно . След това веднага чувствам една лекота и спокойствие ,тъй като понякога твърде многото предмети могат да ме задушат и натоварят. 
Изпробвала съм и  методите на сгъване на М. Кондо и  в доста отношения вършат отлична работа и спестяват място , а и всичко изглежда доста прилежно .Нещо ,с което ми е трудно да се справя е намирането на точно определено място за всяко едно нещо .Всеки от нас има навика да пъха в някое  чекмедже или шкаф всякакви дреболии , тъй като не знае къде да ги сложи , но и не иска да ги изхвърли. И в един момент този шкаф започна буквално да прелива от всевъзможни боклуци , но на нас все още ни е жал да се отървем от тях и отново си казваме "все някога може да потрябва". Когато всяко едно нещо си има определено място и функция и знаем къде да го приберем нещата ставам много по-лесни.
Един малко противоречив,  поне според мен , съвет на Кондо е да не прибираме дрехите ,когато мине съответния сезон , за да извадим необходимите ни към момента  , а да държим всичко видимо , за да не забравяме какво имаме .Това наистина звучи логично ,а и би ни спестило доста усилия  по прибирането на летните и ваденето на зимните дрехи например , но аз си признавам ,че както и да подредя дрехите си нямам достатъчно място ,за да събера всичко в гардероба и скрина си . Така че колкото и да ми се иска , по  този въпрос няма да успеем да постигнем съгласие с Мари Кондо.
Допадна ми, че авторката споделя доста истории и от личния си живот  и най- вече от детството си , когато в нея се  е зародило желанието непрестанно да подрежда и да търси най- добрия начин за това . Разбира се част от историите  за клиентките ѝ ми звучаха малко нереалистично , но цялостното ми усещане за книгата е изключително положително. Ако трябва да я опиша с една дума , то това е вдъхновяваща. За мен книгата е един огромен стимул да въведа малко повече ред у дома и да открия своя баланс , за да не се налага всеки месец да преподреждам гардероба си например. Бих препоръчала книгата на всеки ,дори и да я прочете от чисто любопитство пак вярвам,че ще намери нещо полезно за себе си .
Добавям и едно кратко клипче,което дава малко повече информация за книгата и идеите на Мари Кондо :)

Ревю: Изгубеният символ- Дан Браун

Издателство :Бард
Поредица:Робърт Лангдън
Година на издаване :2009г.
Брой страници:614
Цена :19.99лв
Резюме:
Taйни, cкpити пpeд очитe нa вcички. Bлacт, пpопитa c лъжи и укpeпeнa c вeковни зaговоpи. Иcтинa, зacтpaшaвaщa вяpвaниятa нa милиони. 
Новaтa книгa нa Дaн Бpaун, пpодължeниeто нa Шифъpa нa Лeонapдо, Bи paзкpивa вcичко товa! 
С Изгубeният cимвол в pъкa щe отвоpитe вpaтa към eдин нeподозиpaн Свят, нaд който винaги щe витae въпpоcът "Aми aко вcичко товa e иcтинa?" 
Pомaн, в който Pобъpт Лaнгдьн отново paзкpивa нeвepоятни тaйни... 
Нa дpуг тaeн оpдeн...  Нa дpуго мяcто... С дpуг,ощe по-голям зaлог... 
Нaпиcaн от Дaн Бpaун cъc cъщия нeвepоятeн мaщaб, cтил и eзик. 
Съc cъщия нeвepоятeн динaмизъм. И оcтaвящ читaтeля cъc cъщия въпpоc в кpaя нa книгaтa: AМИ AКO E BЯPНO?! 


Тук може да намерите ревюто на Ад -Д.Браун
 
Ще започна първо с корицата , която освен ,че  е много красива ,също така е доста показателна за историята.Много ми харесва восъчният печат с масонски пръстен и това , което изобразява той,както и самата форма на изображението , а и цифрите 1514. Няма как в корицата на книга, пълна с разгадаването на всякакви мистерии и загадки , да не са заложени поне няколко символични образа.
Време е да преминем и към самата история.Мненията за нея май са в двете крайности или е много харесвана ,или е била доста разочароваща за някои читатели. Е за мен беше интереса , вълнуваща и изпълнена с много интересна и любопитна информация.
Нашият главен герой Р.Лангдън е извикан спешно във Вашингтон от своя добър приятел Питър Соломон ,за да води лекция. Естествено няма никаква лекция , а героят ни почти моментално е въвлечен в доста опасни приключения. Може би знаете ,че в тази книга централно място заема масонството. Признавам си ,че аз не бях много запозната с понятието и не знаех какво всъщност са масоните освен , че са  тайно братство .Е , след прочита на книгата ми се изясни голяма част от същността на масонството. Това е едно от нещата , които много харесвам в книгите на Дан Браун - освен ,че са интересни и увлекателни , те дават на читателя знания. Като се започне от религията , историята , символиката и се стигне до география ,че дори и химия. И тези неща са поднесени по достъпен и лесен за усвояване начин , така че читателя дори не осъзнава ,че чете някакви научни факти .

Питър Соломон е секретар на Смитсъновия институт , виден масон от най-висока степен и много скъп приятел на Робърт. Отвличането му предизвиква истински смут ,а това ,което похитителят иска граничи с лудостта.

Катрин Соломон - сестрата на Питър. Тя е учен разработващ и развиващ ноетическата наука. Беше ми доста интересно да прочета и за това както и за опитите й. Тя също се оказва готова на всичко ,за да спаси брат си.
ЦРУ също се намесва в играта чрез Иноус Сато - дребната азиатка помита всичко по пътя си , за да достигне до Р.Лангдън. През по- голямата част от действието дори не разбирах защо ЦРУ изобщо е намесено и каква е заплахата за  националната сигурност , но все пак в края нещата ми се изясниха.

Стигаме и до Малах - грамаден мъж изтъкан от мускули , с напълно гладко тяло и целия в татуировки. Той представлява ужасяваща гледка , а очите му са изпълнени с омраза и озлобление.Малах влиза в редиците на масоните с една единствена цел - да разкрие тяхната дълбоко пазена тайна и да се възползва от нея. Той е измислих всичко до най-дребната подробност , подготвял се е дълго време и е готов да посрещне съдбата си.
Действието в книгата се развива ритмично и последователно .Сякаш Дан Браун вече си е изградил модел , по който да подреди историята. Преплитат се мистерията и разгадаването на символи с екшъна и непрестанните опасности. Основната идея (ако мога така да я нарека )в книгата е съсредоточена върху разкриването на човешкия потенциал Със силата на ума и вярата ,човек ще е способен да отключи извора на своите възможности и да достигне нови висини в развитието си. Разбира се тази тема е описана многократно в книгата , от гледна точка на масонството и на ноетическата наука
.
"Знанието е средство и както всички други средства , резултатът от него е в ръцете на потребителя "

Другото нещо , което ми хареса много беше ,че действието се развива във Вашингтон. Реално погледнато не знаех особено много неща за столицата на САЩ(което си е за срам ), а книгата разкрива толкова много от историята и архитектурата на този град. Богатите описания и скрити символи  определено будят любопитството на читателя и ни карат да си представим красотите му.
В заключение ще кажа ,че за пореден път Дан Браун не ме разочарова. Финалът на книгата беше доста силен , а последните страници дават възможност за размисъл на читателя. Ако харесвате стила на автора и уникалния му начин на изграждане на историята , то тази книга също ще Ви допадне.
Чели ли сте някоя от другите книги на Дан Браун и с какви впечатления останахте ? Ще се радвам да споделите :)




Петдесет нюанса.... ЗА и ПРОТИВ !

Издателство :Бард 
Година на издаване : 2012г
Цена : 16.90 лв/бр
Резюме:
Когато студентката по литература Анастeйжа Стийл отива да вземе интервю от успелия предприемач Крисчън Грей, тя е силно привлечена – този мъж, този поглед! - но и смутена от властното му присъствие. Неопитната Ана е стъписана, когато осъзнава, че желае точно този мъж. А предупреждението му да стои далече от него я кара да го желае още по-силно.
Когато обаче разбира за ексцентричните му еротични предпочитания, тя се колебае – независимо от успеха и чара си, Грей е мъж, измъчван от собствени демони и всепоглъщаща нужда от контрол. Безсилни да устоят на привличането, двамата се впускат в страстна и дръзка афера. Ана ще навлезе в неизследваната територия на собствените си желания, но ще може ли да се подчини на фантазиите на Грей? И ако го направи, ще продължи ли да обича онова, което ще открие?


Предполагам всеки е чувал и знае за какво става дума  в книгите. В този пост няма да се опитвам да правя ревю , а по скоро да обобщя впечатленията ,с които останах след прочита , да разкажа какво ми е харесало и какво не и до някаква степен да съпоставя книгата с други подобни от този жанр.
Ще започна с това ,че съм чела само първата и втората част от трилогията и не мисля ,че някога ще прочета третата.Сигурно се чудите какво ме  е накарало да прочета дори първите две . Петдесет нюанса сиво я прочетох от  чисто любопитство.Имаше голяма еуфория около книгата , една приятелка я четеше и реших да я заема от нея и също да видя за какво толкова иде реч .Прочитането ѝ не беше никак лесно , общо взето използвах моментите ,когато ми е много скучно и захващах книгата с цел да я прочета по-бързо.С две думи не беше моето четиво и изобщо не схванах еуфорията около тази книга. Сега сигурно се питате защо съм чела Петдесет нюанса по-тъмно.Отговорът е ,че много скъп за мен човек ми е подари по Коледа и от тогава се мъча с прочита ѝ  и почти три месеца по- късно успях да я прочета :Д .От написаното до тук предполагам сте на ясно ,че няма да имам много положителна оценка за историята. От къде да  започна ....
Анастейжа  Стийл-  за мен образът ѝ както и този на Крисчън са супер нереалистични . Според мен това е основният проблем на книгите.Всичко е преекспонирано и твърде изкривено с цел да предизвика ефекта  "уау" у читателя , но лично в мен предизвиква едно негативно отношение. Така и не харесах образа на Ана .Тази наивност ,която проявява както и непрестанната ѝ несигурност я превръщат в много слаб женски образ.За мен тя е нарицателно за това каква не бива да бъде една жена.Приемаме факта ,че момичето няма сексуален опит и не е имала връзка до сега и попадайки в откачения свят на К.Грей  е нормално да бъде шокирана , но колкото и привлекателен да е един мъж няма как да се влюбиш  в него едва ли не за два дни .В желанието си да създаде едно интензивно развиващо се действие авторката  сякаш е пропуснала етапа с комуникацията между героите и е преминала направо към еротичния момент . Факт е ,че Ана и Крисчън не провеждат нито един нормален разговор ,с който да се опознаят и по между им да припламне някаква искра. По важно е да се премине към  червената стая и странностите на г-н Грей.

Крисчън Грей- не знам как да категоризирам образа му .При него авторката може би също се е опитала да вплете всякакви качества и черти на характера , за които се е сетила ,с цел да се получи уж някакъв невероятен мъжки образ ,който да е мечтата на всяка жена , но за мен по скоро е пълен провал.Травмите от миналото са интересен момент както и сексуалните му предпочитания, до тук добре,но  явно този мъж е някакъв свръх човек , който само за няколко години е станал едва ли не един от най богатите хора в света и паралелно е доразвивал своята сексуалност намирайки подчинени , с които да се забавлява .Признавам си ,че не разбирам цялостната идея за БДСМ- връзване , подчинение , доминиране, садизъм и т.н.т  но и не  я осъждам , тъй като всеки е свободен да вярва в каквото пожелае. До тук добре - авторката е решила да  поднесе на читателя нещо ново, няма лошо в това .Но изведнъж нашият безсрамно богат и красив герои среща едно обикновено момиче и се влюбва на мига. И от тук започва цялата, излишна поне според мен ,драма.Започва се едно вайкане за това ,как Крисчън я желае безумно  , но не иска да я нарани , а Анна от своя страна дори не е докосвала мъж ,но е готова да влезе и в огъня заради Крисчън.Едва ли не го умолява да прави секс с нея и да я напляска и ,когато той го правя тя се разревава и избягва.Естествено тази кратка раздяла от има няма няколко дни е толкова пагубна за нашите герои все едно идва края на света. Ана отслабва , не може да яде и да спи едва ли не иска да се самоубие защото голямата ѝ любов се оказва със странни сексуални предпочитания.
Естествено те се сдобряват доста бързо , правят невероятен секс по около 5 пъти на ден (кой работещ човек изобщо е в състояние да прави толкова много секс ) , Крисчън контролира живота и напълно като и казва непрекъснато какво да прави и какво не (не знам как не ѝ казва кога да ходи и до тоалетна).Естествено ,за да се демонстрира неговото величие е наблегнато и на невероятните подаръци , които ѝ прави , имотите и заведенията ,който притежава , наред с различните му умения и хобита , къщи , яхти , самолети  и каквото още се сетите. А , и междувременно той разбира се ходи и на работа , на психиатър , на фитнес и на още 100 места.С две думи интересно ежедневие.
В Петдесет нюанса по-тъмно авторката се е опитала да засили малко драмата с появата на една от бившите подчинени на Крисчън -Лийла ,която се оказва емоционално нестабилна  и опасна За мен този момент беше доста "изсмукан от пръстите " така да го нарека и след като и това отмина трябваше разбира се да последва нова драма в отношенията им.Крисчън реши най-накрая да разкрие една от тайните от миналото си , която беше ....как да кажа - сигурно дори аз бих успяла да измисля нещо по -креативно.
Няма как да не отворя темата за стила на писане и начина на изразяване на авторката .Може би проблемът е в превода на книгата , тъй като доста от изразите са преведени по абсурден начин и звучат потресаващо и това допълнително разваля дори  и малкото удоволствие от четенето на книгата.
След всичко написано до тук сигурно се чудите дали ще кажа нещо положително за историята.Ами ...реално погледнато книгата става за убиване на времето ,макар че вместо 500 страници спокойно са могли да вместят историята и в 250. Към края на втората книга дори ми стана интересно какво ще  се случи и я четох с любопитство. Естествено книгата е един доста разкрепостен еротичен роман и  определено може да въздейства върху читателя ,стига да търсите това  в една книга . Самата аз нямам нищо против еротичните романи.Напротив дори ги харесвам . Поредицата  Обсебена от теб на С.Дей например или Дъблин стрийт на С.Йънг ми харесват и то в пъти повече от "нюансите".Разбира се всеки си има лични предпочитания и вкусове и за някого това може да е една от любимите книги. Аз исках единствено да споделя моя поглед над нещата , тъй като протакам този пост от страшно много време.Ще ми е интересно и Вие да споделите дали сте се пробвали да четете книгата и дали ви е харесала.





Ревю: Пайнс - Блейк Крауч


Издателство : Бард 
Година на издаване :2014
Поредица:  Пайнс 
Брой страници: 320
Цена :14.99лв 
Резюме:
Агент Итън Бърк от Сикрет Сървис отива в Уейуърд Пайнс, Айдахо – малко кътче от рая насред нищото, – да търси двама изчезнали федерални агенти, единият от които е негов бивш партньор. Още с пристигането си той попада в ужасна катастрофа и когато идва на себе си в болницата без документи и лични вещи, започва да подозира, че в Уейуърд Пайнс нищо не е такова, каквото изглежда. Но същото се отнася и за самия Итън Бърк.

В хода на разследването въпросите стават все повече и повече. Защо Итън не може да се свърже с жена си и сина си във външния свят? Защо един от изчезналите агенти е бил окован за легло и оставен да се разложи в изоставена къща? Защо никой не му вярва, че е онзи, за когото се представя? Дали електрическите огради държат жителите на Уейуърд Пайнс в градчето, или ги пазят от нещо друго?
С приближаването до истината положението на Итън става все по-невъзможно и той все по-ясно започва да осъзнава, че може никога да не напусне жив Уейуърд Пайнс.



Това, че си параноик, не означава, че никой не те дебне!
Джоузеф Хелър

Не знам как да започна ревюто си за тази книга , тъй като не мога да опиша цялата интензивност ,мистерия и ужас криещи се зад заглавието Пайнс.Бях чела доста положителни коментари за историята , но реално не знаех за какво всъщност става дума , но определено не останах разочарована.
Книгата е доста лесна за четене и при наличието на свободно време за един ден може да бъде прибавена към списъка с прочетени книги , при мен това отне два дни  Още първите страници ни хвърлят директно във Уейуърд Пайн .Няма някакви въведения в историята или подробни описания , всичко се случва внезапно и неочаквано.Ако мислите,че в книгата ще има моменти ,където действието ще се развива по-бавно или няма да се случва нищо интересно , то тогава дълбоко грешите.Отдавна не бях чела подобна книга ,в която през десетина страници всичко се преобръща на 360 градуса .
Агент Итън Бърк е главният ни герой , който още със събуждането си след ужасната катастрофа е преследван от чувството за страх и вътрешният глас непрекъснато му нашепва  ,че нещо не   е наред.Всъщност се оказва ,че нищо не е е наред в този град , от който няма изход . Итън очаква да намери помощ и съдействие , да се свърже с близките си и съвсем скоро да се прибере при съпругата и сина си. Привидно градчето изглежда напълно перфектно. Авторът е изградил една илюзия за съвършенство и на повърхността всичко изглежда чудесно , но вглеждайки се по- дълбоко в поведението на хората Итън забелязва доста нередности .Самата аз напрягах мозъка си и се опитвах да отгатна какво реално се случва. Имаше един два момента , които леко ми напомниха на Лабиринтът на Дж. Дашнър , но това е лично мое впечатление  и не означава ,че книгите имат идентични сюжети просто определени неща ми напомниха за другата книги. През по- голямата част от действието наистина се възхищавах на физическата издържливост на главния герой ,който почти през цялото време бяга . Прекосява реки , катери се по скали , раняват го , изпада в безсъзнание и пак продължава.Изисква се изключителна сила на духа , за да намираш смисъл да продължиш.За него този смисъл са съпругата му и синът му.Той отчаяно иска да ги види отново, а ставайки свидетел на толкова странни неща , със сигурност иска да разбули и мистерията около градчето.

"Опитът му показваше, че навсякъде, където има хора, има и тъмни кътчета. Така  беше устроен светът. Съвършенството бе само повърхностно. Епидермисът. Задълбаеш ли малко, ще попаднеш и на по мрачните нюанси. Стигнеш ли до  кокал,ще се озовеш в непробудно тъмнина."

За фен на трилърите като мен книгата определено беше попадение право в целта. А като добавим и леките свръхестествени моменти картинката става още по - прекрасна.Авторът споделя ,че книгата е вдъхновена от Туин Пийкс и мисля ,че определено е постигнал много добър ефект .
Макар да имах известни подозрения определено не очаквах точно такъв финал.Все още остават много загадки и въпроси без отговор.Всичко е малко трудно за осмисляне и се надявам следващата книга да даде отговор на повечето въпроси.Със сигурност за любителите на трилърите и истории като Изгубени ,Злокобен остров или Досиетата Х книгата ще се хареса.


Трябва да добавя ,че по поредицата има и сериал , който до колкото знам се излъчва по FOX и изглежда доста обещаващо. Четейки коментарите на гледащите го мога да съдя ,че филмовата адаптация е доста добра.Лично аз не съм гледала нито един епизод , но ще ми е интересно да видя как са пресъздали нещата. Ако Вие имате впечатления от сериала ще се радвам да споделите :)

 Ще кача и трейлър на сериала ,който се излъчва всяка неделя от 22.00ч по телевизия FOX 




Ревю: Ад - Дан Браун

Издателство: Бард 
Година на издаване : 2013г.
Брой страници: 544
Цена:19.99лв
Резюме : 
"Търсете и ще намерите."
Тези думи отекват в съзнанието на видния харвардски професор по религиозна символика Робърт Лангдън, когато се свестява в болница, без спомен къде се намира и как се е озовал там. Не може да обясни и произхода на страховития предмет, открит сред вещите му.
Заплаха за живота ще запрати Лангдън и младата лекарка Сиена Брукс на главоломна гонитба из Флоренция. Единствено познаването на тайни проходи и древни загадки, спотайващи се зад историческата фасада, може да ги спаси от неизвестните им преследвачи.
Водени само от няколко стиха от мрачния шедьовър на Данте, Лангдън и Сиена трябва да разгадаят серия шифри, скрити дълбоко в някои от най-прочутите творби на Ренесанса – скулптури, картини, сгради, – за да открият отговора на загадка, която може би ще им помогне да спасят света от ужасяваща заплаха...
Разиграващ се на невероятен фон, вдъхновен от една от най-зловещите литературни класики в историята, „Ад” е най-завладяващият и предизвикващ размисъл роман на Дан Браун досега - задъхана надпревара с времето, която ще ви грабне още от първата страница и няма да ви остави до последната. 

Ще започна ревюто си с това ,че Дан Браун е от авторите ,който или много се харесват, или  който читателите намират за посредствени и предвидими.Аз определено съм от  групата на харесващите автора и намирам стилът  му на писане  за привличащ вниманието и същевременно лек и не натоварващ."Ад" е от книгите , които въпреки 544 -те си страници , ти се иска да изчетеш на един дъх.Просто всяко следващо изречение събужда още повече любопитството на читателя , разгръща се нова загадка и те подтиква да четеш още , за да разбереш какво се крие зад всички символи и знаци.
Няма как да не спомена и красивата корица , която също крие много символи и подсказки в себе си - образът на Данте в средата и прекрасната Италия  на заден план.Лично аз не съм особено запалена по историята , но пък харесвам загадките на Дан Браун и историческите препратки.Макар множеството разкази за исторически събития и личности да отклоняват леко читателя от основното действие  на мен те ми бяха много интересни.Да вярно е ,че правят книгата доста обемна и може би трябваше да са една идея по-малко, но въпреки това прочетох много неща , които изобщо не съм знаела. Нямаше как да не се влюбя в прекрасните описания на Флоренция и Венеция. Сякаш се пренасях в прекрасните зали и музей ,  площади и църкви ,
катедрали и красиви улици. Пречупени през призмата на Р.Лангдън , авторът ни запознава с толкова нови и различни неща и събужда у читателя нуждата да научи и види повече, да посети и опознае тези места , да види цялата красота на живо. 
Няма  как да не спомена и  проблемите ,който Д.Браун залага в книгата , а именно непрестанното увеличаване на населението и опасността от изчезването на човешкия вид.В крайна сметка този проблем не е част от художествената измислица в книгата , а е напълно реален. Съществува и парадоксът за това ,  че с напредването на технологиите и с помощта на човешкия гении могат да се създадат много начини за удължаване на човешкия живот и неговото подобряване ,което би довело до още по-голямо пренаселване.Това показва  как човечеството само се е устремило към своята гибел по пътя на спасението.Нашият герой Бертран Зобрист   иска да спаси човешкия вид ,воден от идеите си ,че макар сега да го смятат за напълно откачен , то след време жертвата му  ще го превърне в светец.Подобни болни мозъци или може би гении има  по цял свят и  след време може да се окаже , че той е бил прав , но все пак това не оправдава смъртта на половината човечество.
Робърт Лангдън  отново е изправен през трудна задача , а в случая е заложено спасяването на света. Определено сюжетната линия при Дан Браун следва нишката на това как героят и неговата пъртнъорка са преследвани от "лошите" и трябва да преминат през множество смъртоносни капани и  трудности като по пътя си разтълкуват всеки един знак или символ и откриват какво се крие зад него. Това несъмнено ги води в правилната посока и накрая те стигат до заветната цел.В "Ад" нещата се развиват долу-горе по същия начин.Спътницата на Робърт - Сиена Брукс му помага и го измъква от лапите на хората , който искат да го убият .Тя е неотлъчно до него и му помага да  наредят пъзела ,но въпреки това крие миналото си , а това се оказва опасно. В последните стотина страници се случват толкова много неща ,че ми е трудно да ги асимилирам. Героите ни достигат крайната си цел , всеки от тях разкрива истинското си лице и целия пъзел се подрежда , но определено не бях подготвена за финала.Няма да ви издавам повече , а само ще ви кажа да прочетете книгата ,защото поне според мен си струва.
Не мога да остана безучастна и към препратките и тълкуванията на "Божествена комедия" на Данте Алигиери  - една мрачна творба вдъхновила безброи произведения на изкуството от картини и скулптури през сгради  и улици до поеми и книги. Целият "ад"на Дан Браун се върти около този на Данте , нещата са доста тясно свързани и всеки стих от произведението носи някакво послание.
Интересът ми да прочета книгата точно сега възникна в резултат на това ,че докато бях на кино видях трейлъра на филма , който се очаква скоро на големия екран и това още повече събуди любопитството ми.Смятам ,че предвид актьорскрия състав филмът ще е доста добър.