Gods of Olympus Book Tag


Както сте забелязали наскоро завърших поредицата на Рик Риърдън , Боговете на Олимп , а преди нея съм чела и поредицата Героите на Олимп  и с две думи съм влюбена в света и историите , които той е изградил. И като съм на вълна Пърси Джаксън и компания смятам ,че откриването на този таг дойде тъкмо на време.Беше ми забавно да се сетя отново за боговете и всички истории с тях . Надявам се да Ви хареса.

Зевс : Името на любим лидер от книга , добър или лош?
На скоро прочетох трилогията на А.Бракен –Тъмна дарба  и там Руби определено се открои като лидер и то най-вече в последната книга. Изигра ролята си отлично и води битката до край .Освен това тя е изключително силен женски образ и много я харесвам.

Хера : Кои са любимите ти измислени родители?
Веднага се сещам за семейство Уизли от поредицата за Хари Потър .Родителите

на Рон бяха страшно мили и обичливи и винаги готови да приютят нов гост в дома си . От тях просто струи топлота и уют.Няма как да не спомена и майката на Пърси ,която е страшно готина и винаги подкрепя сина си.

Деметра: Коя измислена храна би искал да опиташ ?
В духа на Пърси Джаксън ще кажа амброзия , а и все пак това е храната на боговете.Естествено няма да пропусна и лакомствата ,който похапват Хари Потър  и останалите от поредицата.

Посейдон :Посочи книга , в която водата заема централно място ?

Тук доста се затрудних. Първоначално се сещам за поредицата на А.Дей Воините на Посейдон.За друга подобна книга наистина не се сещам.

Дионис :С кой измислен герой бихте искали да сте

на парти ?
Отново в стила на поредицата ще кажа ,че бих се радвала да бъда на парти с Пърси и компания. Особено с Гроувър и Тайсън , тъй като двамата в комбинация са много забавни. Дори си представям партито в лагера на нечистокръвните. Ще е е страхотно:)


Аполон : Назовете дебютна книга на автор или първа книга от поредица , която наистина ви е доставила удоволствие ?

Ммм.. доста  първи книги от поредици са ме впечатлявали , но може би най- дълбоко в съзнанието ми се загнезди Пайнс на Б.Крауч.Просто сюжетът беше доста необикновен и отдавна не бях попадала на толкова поглъщащо и различно четиво.

Артемида: „От всички гръцки богове тя е най-самостоятелна , живее според собствените си правила и е лидер „Коя е любимата ти женска героиня , която е достатъчно силна и се справя сама .
За мен това е Селена Сардотиен или инъче казано Елин Галантиус. Тя ме впечатли още от първата книга , а във всяка следваща успяваше да се докаже.

Атина: Посочете герой ,който е мъдър 
Дъмбълдор на първо място. Разбира се и Анабет , все пак е дъщеря на Атина.

Хермес: Ако можехте да пътувате до която и да е дестинация (в реалния или измисления свят) , коя щеше да е тя ?
Със сигурност бих пътувала назад във времето ,за да видя какво е било и как са живеели хората.Може би нямам конкретно място , на което да искам да ида с изключение на Хогуърдс (дори не знам кой не би искал да иде там..)


Хефест: Ако можехте да имате някакъв измислен инструмент (оръжие или друга джаджа) кой щеше да е той?

Ако трябва аз сама да си измисля някаква джаджа то това ще е  някакъв телепортиращ уред , който да ме отвежда където си пожелая.Другото ,което много бих искала е уред за спиране на времето.Винаги ми е харесвала идеята да контролирам времето (да , на ясно съм ,че никога няма да се случи , но ... оставете ме да си помечтая : Д )

Арес :Коя е любимата Ви битка от книга ?
Една от най-любимите ми поредици за всички времена е Игрите на глада ,където всяка една финална битка ме е развълнувала страшно много , а финалът на третата книга ме държа в шок доста врем.

Афродита: Любима връзка (героите може да са от различни книги )

По отношение на връзките ... много зависи от типа на книгата ,но като се замисля за хубава връзка се сещам за поредицата Дъблин стриит на С. Йънг ,където връзките и героите във всяка една от книгите ми харесват страшно много. За мен поредицата олицетворява идеалната комбинация между любовно романтичен и еротичен роман.

Хадес: Ако можехте да направите петиция и Хадес да върне от мъртвите един измислен герой , кой щеше да е той ?
Може би от всяка книга ми се иска да вълна някого .Ако посоча някой определени герои може би ще спойлна доста хора и затова ще посоча поредици или книги , а Вие ще се сетите за кого става дума . От поредицата Тъмна дарба , Игрите на глада , Дивергенти , Хари Потър ...и още  и още...

Хестия : Кой книга Ви изпълва с топлота и надежда ?

Това са книгите на Ф. Бакман , макар на моменти доста да ме натъжават те все пак оставят в мен едно приятно усещане.

Финален въпрос : Ако можехте да станете Бог/Богиня на каквото пожелаете , каква щеше да бъде същността ви , какво щяхте да изберете?
Хм... Иска ми се да можех да лекувам хората по някакъв вълшебен начин , тъй като с времето осъзнах ,че здравето наистина е най -важно и ,ако притежавам подобно умение или вълшебство сигурно щях да съм най- щастливият човек на света.


И така това бяха въпросите , надявам се да Ви е било интересно и призовавам феновете на Пърси Джаксън ,ако имат желание да направят този таг , тъй като е наистина забавен :)




Поне няколко причини да прочетете книгите на Ф. Бакман




В заглавието умишлено съм написала „поне няколко  причини“, тъй  като всеки от Вас може да открие  стотици причини да прочете поне някоя от книгите на Бакман. Прочела съм и трите му книги плюс  новелата , а тук може да намерите и ревютата ми за тях. 

Излишно е да споменавам ,че съм запленена от историите и начина му на писане и с удоволствие бих прочела всичко написано от него.
Още с първата книга се влюбих в стила и  умението му да предава емоциите си върху читателя,  и смятам ,че всеки трябва да се докосне до тази магия. А сега ето Ви и няколко причини да го направите : 

     Защото книгите му  ще ви разсмеят. 

      Да точно така , ще Ви разсмеят.Героите доста често попадам в странни и комични ситуации ,които няма как да не ви накарат поне да се усмихнете.Не става дума  за типичното  чувство за хумор , а за редица нелепи случки и реплики казани от героите , които някак си  предизвикват усмивката на читателя.
 Защото ще ви разплачат

Аз съм от хората ,който почти никога не плачат на книги и филми , но Човек на име Уве , Брит-Мари беше тук и Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг направо ми „разказаха играта „  Признавам си ,че плаках много . Може би защото историите и героите в тях са толкова истински  или заради факта ,че разкриват неща от живота , които се случват на всеки , но историите на Бакман са изключително много емоционално наситени. В тях всеки открива по нещо от себе си  и вижда нещата по нов начин 

 Заради героите

Може би сте забелязали ,че героите на Бакман  доста често са  възрастни чудаци , който постепенно претърпяват някакъв катарзис, преосмислят живота си и откриват много нови хоризонти пред себе си .Именно това ги изгражда като силни и въздействащи образи.Самата аз често припознавам мои близки в героите на Бакман и това ме прави още по съпричастна към историята.

 Заради стила на писане

Поне за мен Бакман е очарователен разказвач  , който пише по малко странен и леко шантав начин , но пък знае как да привлече и задържи вниманието на читателя .Макар историите често да са доста силни и на моменти тежки ,той успява да представи нещата по лековат начин ,без да натоварва и да създава тягостно усещане.

От чисто любопитство

Покрай автора се вдигна мтого шум в последните години , а книгите му са високо оценявани . Това само по себе си би потикнало много чичатели да захванат някоя негова книга поне , за да разберат за какво е цялата тази еуфория около автора.


 
   Искате истинска история от живота ,която ще Ви накара да изпитате множество емоции и ,която ще помните дълго след това.

   Заради проблемите ,който поставя на дневен ред в книгите си.

   Не на последно място Бакман успява да зачекне някои злободневни теми от ежедневието ни и да постави акцент върху тях ,но без да е натрапчив 

    И така ,ако сте чели нещо от автора може да добавите  и вашите "причини" , а ако не сте чели... ами тогава какво чакате още. Изберете си една от историите му и се хвърлете в" дълбокото"

Ревю:Последният олимпиец -Рик Риърдън


Издателство: Егмонт 
Поредица: Пърси Джаксън Боговетена Олимп 
Година на издаване : 2011г.
Брой страници : 384
Цена :12.90лв
Резюме:
Героите са се подготвяли цяла година за битката с титаните, знаейки, че шансовете не са на тяхна страна. Кронос е по-силен от всякога и мощта му расте все повече и повече щом божество или герой застанат на негова страна.
Докато олимпийците се опитват да възпрат вилнеещото чудовище Тифон, Господарят на времето поема към Ню Йорк, където Олимп стои напълно беззащитен. Пърси Джаксън е единственият, който може да го спре. И докато битката за западната цивилизация опустошава улиците на Манхатън, младият герой се изправя пред ужасяващото подозрение, че може би се сражава и срещу собствената си съдба.

Прочетете и мнението ми за първите три книги от поредицата : 
Не мога да повярвам ,че всичко свърши .Сякаш прочетох тези 5 книги от поредицата неусетно и сега ми е толкова странно ,че няма да съм част от приключенията на Пърси.Аз като читател определено се привързвам към героите и историите ,особено ,когато става дума за такава невероятна поредица. По-голямата част от действието  в "Последният олимпиец"се състоеше в съставянето на стратегии за предстоящите битки и множество сражения.Книгата определено беше напрегната, непрекъснато се водеха битки   , не липсваха и жертви , а силите все не достигаха , врагът беше все по-близо и на героите им трябваше чудо , за да победят .
Пърси направи нещо неочаквано , за да има шанс в битката с Кронос , а Нико сякаш се луташе ,за да намери вярната посока и накрая оправда надеждите ми .
За първи път всички се обединиха истински и в най- трудните моменти винаги се появяваше някакво подкрепление , за да спаси положението.Разкриха се доста интересни неща около Люк и неговото минало.До сега не знаехме почти нищо за  него освен ,че  е син на Хермес ,но в тази книга се разбира ,че съдбата му не е била никак лека както и тази на майка му.Разбира се това не оправдава избора му , но поне дава някаква яснота за подбудите му.През цялото време се опитвах да разгадая пророчеството и си мислех ,че  съм близо до истината , но накрая се оказа ,че всичко е коренно различно .Зарадвах се ,че и Рейчъл Деър взе активно участие в действията и си заслужи отреденото ѝ място.Не знам защо , но четейки заглавието на книгата си мислех,че т.нар.Последен олимпиец е Пърси ,но в последствие разбрах каква е истината.
Много ми хареса и момента , в който Анабет и Пърси най-накрая признаха пред себе си ,че се харесват и искат да са заедно.Всичко това отне цели 5 книги , но все пак накрая се получи хубаво. Всеки от героите успя да преосмисли живота си и да види кое е най-важно за него .
Хареса ми и  частта с награждаването на героите и даровете , които те получават.Всеки беше щедро възнаграден за смелостта и  уменията си.Определено това беше един много красив финал на поредицата като същевременно беше изречено още едно пророчество ,което ще бъде изпълнено в следващата поредица. В момента много ми се иска да не бях чела Героите на Олимп и тепърва да ми предстоеше да се запозная с новите герои и  приключения ,но уви , чела съм я  и с две ръце я препоръчвам на всеки , а на мен сега ми предстои да прочета единствено Досиетата на героя и да се насладя още малко на компанията на Пърси .


Ревю: Битката за лабиринта -Рик Риърдън

Издателство: Егмон 
Поредица: Пърси Джаксън и боговете на Олимп
Година на издаване :2010г
Брой страници:376
Цена : 12.90лв
Резюме:

Пърси Джаксън не очаква представянето му в поредното ново училище да е кой знае колко забавно. Но изненадващата му среща със стар познат, последвана от сблъсък с мажоретки демони и поредния опит да бъде ликвидиран, превръщат ситуацията от лоша в… чудовищна.
Времето за подготовка изтича, а войната между олимпийците и господаря на титаните Кронос наближава все повече и повече. Дори лагерът на нечистокръвните вече не е сигурно място, а някога непробиваемите му вълшебни стени са подложени на постоянни атаки от страна на армията на титаните. За да ги ­спрат, Пърси и приятелите му трябва да потеглят на мисия през легендарния Лабиринт – криволичещ подземен свят с дебнещи от всеки ъгъл изненади.
Прочетете и мнението ми за първите три книги от поредицата : 

Минах доста бързо и през тази книга ,която отново оправда очакванията ми и ми достави голямо удоволствие четейки да новите приключения на Пърси и компания.Както сте се  досетили голяма част от действието се развива в лабиринта създаден от Дедал и пазен преди от минотавъра.Срещаме отново и познатите ни герои. В тази книга най-накрая е време Анабет да извърши своя подвиг и да изпълни пророчеството . За целта тя избира  за свои спътници Пърси , Тайсън и Гроувър.Историята става доста по-мрачна , тъй като много от сцените се разиграват в лабиринта , а той се оказва много опасно и коварно място .Основното предизвикателство разбира се  е ориентирането в него. Интересно ми беше колко изобретателни ще бъдат Пърси и Анабет в търсенето си на Дедал .
В книгата се появи и един много любим мой образ - Калипсо(който иска да научи повече за нея ,да прочете поредицата Героите на Олимп). Знаех каква е съдбата й , и ,че е заточена на о.Огигия , но някак ми се искаше Пърси да може да я освободи и да й помогне.В един момент дори си ги представях двамата заедно. Престоят на Пърси на о. Огигия както и факта ,че Рейчъл Елизабет Деър отново се появява "в играта" определено предизвиква голяма доза ревност от страна на Анабет , но тъй като тя е твърде горда , също като майка си Атина , никога не би си го признала. Пърси пък е 15 годишно момче , което не е особено досетливо за тези неща и на моменти между тях се получават напрегнати ситуации.

Гроувър и Тайсън поемат заедно в търсене на богът Пан .Да, колкото и да не Ви се вярва тези двамата преодоляват различията си и поемат заедно по опасен път. Това определено ги сплотява и им помага да станат добри приятели.
Нико Ди Анджело отново се появява на хоризонта готов да отмъщава на Пърси .Всъщност той е много добро момче , преживяло твърде ужасни неща за възрастта си и е заслепен от гнева. Тайно все се надявам в последната книга да се промени и да се бори за справедливата кауза.
Разбира се  в книгата не липсват и странните места и създания ,на които попадат нашите герои като се започне от ранчото на Трите Г , мине се през телхините и сторъките и се стигне до битка на арената пред очите на Люк .
А като стана дума за Люк , с всяка изминала книга ми става все по антипатичен , а Анабет все повече ме изнервя като непрекъснато го защитава. Тя все още вярва ,че в него е останало нещо добро и душата му може да бъде спасена. 
Голямата изненада за мен в тази книга беше самият Дедал.Може би имах различна представа за образа му. Историята му се оказа пропита с болка и страдания , а в един момент съществуването му се е превърнало в безсмислено страдание.
Корицата отново е много красива и цялостната идея на издателството за смяна на кориците на поредицата е прекрасна , тъй като тези са много по- красиви .
В заключение ще кажа ,че който е фен на Р. Риърдън и неговите поредици със сигурност ще хареса и тази книга , още повече ,че от финала на историята ни дели само още една книга. Така че ,няма какво да Ви говоря колко хубава е книгата , ако сте прочели предишните три , то със сигурност ще прочетете и тази :)


Ревю:Проклятието на титана -Рик Риърдън

Издателство: Егмонт 
Поредица: Пърси Джаксън и боговете на Олимп 
Година на издаване:2010г.
Брой страници:319
Цена :12.90лв
Резюме:
Пърси Джаксън получава странна молба за помощ от приятеля си Гроувър и веднага се приготвя за битка. Всичко, което ще му трябва, са Анабет и Талия, верният му меч Въртоп и… мама да го хвърли донякъде с колата.

Тримата приятели се впускат в спасителна мисия само за да открият, че Гроувър е намерил нещо много важно – две изключително мощни деца-герои, чиито родители са неизвестни. И това не е всичко. Господарят на титаните Кронос е заложил коварен капан и младите полубогове попадат точно в него. За да се измъкнат невредими, Пърси ще трябва да се изправи пред най-опасното предизвикателство в живота си до този момент – злокобното пророчество на Проклятието на титана.


Тук ще намерите ревюта на първите две книги от поредицата Похитителят на мълнии и Морето на чудовищата 

Тази трета книга от поредицата за приключенията на Пърси Джаксън  сякаш най- ми хареса  или я четох в доста подходящ момент , тъй като исках нещо леко ,приятно  и с приключенски дух . Е , книгата е всичко това ,че и много повече. Няма какво да Ви говоря за това ,колко хубаво пише Рик Риърдън и колко приятен е стилът му , тъй като ,ако сте чели дори една негова книга ,то вече сте се убедили в това.Винаги силно съм ценяла и чувството за хумор ,което проявява дори и напрегнати ситуации. Прочетох "Проклятието "на титана страшно бързо и нямах търпение за следващата книга (чеито откриване в ел. вариант се оказа доста трудно )
В тази книга отново имаме пророчество , което предполага да се извърши и съответния подвиг .Винаги ми  е много интересно да разсъждавам над самите пророчества и да се опитвам да си ги разтълкувам сама , е не винаги ми се получава , но...поне опитвам :Д. Появяват се и нови образи , които тепърва ни предстои да опознаем и да срещаме и в другите книги , но първо за започнем с познатите ни лица

Пърси - както винаги успява да се забърка в неприятности , да предизвика гнева на някои Бог и да даде обещание ,което не може да изпълни. Неговото слабо място е  загрижеността и жертвоготовността в името на другите и това в даден момент може да му изиграе лоша шега.

Анабет - по-голямата част от книгата се върти около издирването ѝ и съответното ѝ спасяване.Тя отново се проявява като смел герои и аз все повече харесвам образа ѝ. Допадна  ми и това ,че лека полека се загатва за привличането между нея и Пърси и ,че отношенията им не са само приятелски.

Талия - преди сме слушали и  чели за нея ,но сега вече  се срещаме с реалния ѝ образ от плът и кръв.Тя е дъщеря на Зевс и на моменти  е доста сприхава и опърничава, а в други моменти с Пърси доста си приличат и това се оказва проблем.Индиректно те сякаш се борят за лидерското място и им  е трудно да си го поделят .Но преживявайки този подвиг те изграждат по между си едно красиво и здраво приятелство  , което ще продължи и занапред .

Ред е на новите герои 

Зои - тя е от "отбора "на ловджийките и е готова на всичко ,за да спаси Артемида .В началото образът на момичето е обгърнат от доста неяснота , тя не разказва за себе си , не разкрива чувствата си и е дистанцирана от останалите. Но в последствие разбираме доста неща за нея и определено образът ѝ ми допадна .





Бианка и Нико ди Анджело - двете нови деца  полубогове , който Гроувър намира и нашите герои се опитват да спасят от лапите на чудовищата . Тук ще направя уточнението ,че аз съм чела поредицата Героите на Олимп , където хронологически действието се развива след това в Героите на Олимп и до известна степен знаех какво ще се случи.В  тази книга Нико е представен като най-жизнерадостното , любопитно и игриво дете. Първоначално ,чак ми беше трудно да повярвам ,че това е същият Нико от следващата поредица. Бианка е по-голямата сестра , върху чиито рамене винаги е падала отговорността за Нико и поради тази причина тя търси свобода и лично пространство. И ги намира при ловджийките като се присъединява към тях и тръгва към първия си подвиг. Смятам ,че авторът трябваше да отдели още няколко странички на образа ѝ, но това си е мое мнение.
С риск да се повторя пак ще кажа ,че книгата ми хареса много и не ѝ липсваше нищо.По горе към описанието съм сложила новата корица , тъй като ми харесва доста повече от старата , а и е доста по показателна за самата книга. На нея са изобразени пегасът Блекджак и Пърси ,който държи меча си в ръка . Определено тази книга възобнови интереса ми към поредицата , която временно бях поизоставила , но сега със сигурност ще прочета и останалите две книги. Силно препоръчвам книгите на Рик Риърдън за всички пораснали деца ,на които все още им се чете за приключения , чудовища , спасяване на невинни герои и още куп други лудории и това всичко примесено с интересни факти от гръцката митология.

Ревю : Човек на име Уве - Фредрик Бакман

Издателство : Сиела 
Година на издаване : 2014г
Брой страници : 294
Цена :14.00лв 
 Резюме : 
 на 59, заклет почитател и притежател на сааб, вдовец. Тъгата по любимата му Соня го кара всеки ден да пожелава смъртта си.
Вечно недоволен и гневен, наричат го изпълнения с горчивина кошмарен съсед, лесноизбухлив. Понякога Уве се пита защо наричат даден човек кисел, след като не обикаля улиците с фалшива усмивка. Той е темерут – от хората, които сочат с пръст онези, които не одобряват, и се отнасят към тях като към крадци, хванати пред прозореца. Но за него да спаси човешки живот е дреболия. Има железни принципи и е постигнал непоклатима рутина в действията си. Защо ли започва да ги нарушава?

Една сутрин бъбрива млада двойка с две весели дъщерички се нанасят в съседна къща и случайно смачкват пощенската му кутия. Случката води до комичния и трогателен разказ за безпризорна котка, неочаквано приятелство и древното изкуство да дадеш на заден с ремарке. Всичко, което се случва, ще промени киселия старец и ще разтърси до основи кварталното сдружение на обитателите.

Тук може да намерите ревюта и на останалите книги на Ф.Бакман 

Днес ще поговоря за една книга , чиито финал ме накара да  си изплача очите и няколко дни след това все още не  ми излиза от главата. Но същевременно с това се питам ,защо съм чакала толкова време докато  я прочета . За „Човек на име Уве“ има изписани много статии ,ревюта ,мнения и коментари и може би в този пост няма да кажа нищо ново , нищо ,което да не сте чули или прочели вече , но пък смятам ,че книгата заслужава внимание и още едно мнение няма да  бъде излишно.
Няма да повтарям колко невероятна и прекрасна е книгата (защото определено е такава ), а ще наблегна на това ,че е емоционална и затрогваща, истинска и  откровена , неподправена и красива. Аз съм от хората , който не плачат на книги , но тази определено ме разстрой доста .
Както знаете книгата разказва историята на 59 годишния Уве , който след загубата на съпругата си и пенсионирането си  вече се чувства ненужен , не вижда смисъл в това да живее и решава да се самоубие и да иде при съпругата си Соня.Но се оказва ,че в днешно време човек не може да намери малко свободно време дори и за това .Макар Уве всеки ден да се опитва да сложи край на живота си непрекъснато изниква нещо и проваля плана му .
Това е книга за любовта . Макар да липсва романтиката и сладките захаросани приказки  все пак от книгата струи любов и то под всякакви форми. В основата е любовта между Уве и покойната му съпруга  Соня. Място намира и приятелска обич , любовта към децата  животните , колите.
"Той бе от хората ,които бяха наясно с всичко ,което е черно на бяло.А тя беше неговият цвят.Тя беше всичкият цвят ,от който той имаше нужда ."
Макар Уве да е вечно сърдит и сприхав аз го заобичах още от първите страници .Може би е заради стилът на автора и заради това ,че съм чела и другите му две книги и една новела и каквото и да напише на мен  ще ми хареса  ,може би преоткривам по нещо от любимите си хора в него , а може да е защото съм пристрастна към творчеството на Бакман , но харесвам всеки един от героите в тази книга (като изключим Русия бурен и кучето й)

Добротата на Уве е скрита зад непрестанното мърморене и пуфтене , но винаги ,когато някои има нужда от  помощ той е на среща.
"Понякога е трудно да се обясни защо някои хора неочаквано правят онова , което правят.Уве сигурно бе знаел открай време какво трябва да прави , на кого да помогне, преди да умре.Само че ние хората сме оптимисти ,когато става въпрос за време, мислим си ,че ще ни остане време за останалите. Ще имаме време ,за да им кажем каквото трябва."

Работата никога не му  е   тежала , напротив той обича всичко да е организирано и подредено , да знае кога какво има да върши и да планира всичко и макар със Соня да се изключително различни почти във всяко отношение  те са живели близо 40 години в любов и хармония и са се обичали истински.

"Когато стиснеше китката му , дебела колкото бедрото ѝ , и го гъделичкаше , докато лицето на намръщеното момче не се озареше от усмивка , тя имаше чувството ,че мазилката ,под която е скрит скъпоценен камък , се пропуква , и когато това се случеше , сякаш нещо запяваше вътре в Соня. Тези моменти принадлежаха единствено на нея"

Сигурно вече сте забелязали ,че всички герои на Бакман са възрастни и всички са особняци , всеки свикнал със своите привички и навици , всеки от тях има нужда да бъде полезен , да преоткрие себе си , да преживее някакво израстване . И Уве не прави изключение и в това се крие чарът му.
"В живота на Мъжа идва момент ,когато трябва да реши що за човек ще бъде. Дали ще стане от хората , които позволяват да ги тъпчат , или не."
Няма как да не спомена и съседите с ремаркето – Парване и дългуча , заедно с техните деца , Джими , Руне и Анита .Всички те създават една цветна градина от образи , всеки специфичен и различен с нещо от другите , но и всеки живеещ в квартала и бранещ територията си . Котката също се вписва сред тези образи. Тя се появява внезапно и се присламчва към Уве и колкото и да я гони тя не се отказва от него.
 ""Всички хора искат да живеят достойно , но достойнството е различно понятие за различните хора "- бе казала Соня.За мъже като Уве и Руне достойнството означаваше да се справят сами, когато пораснат , следователно смятаха ,че е тяхно право да не разчитат на други ,когато пораснат.В желанието им да упражняват контрол имаше някаква гордост.Също и в това да се окажат прави.Да знаят по кой път да поемат,как да завинтят нещо.Мъже като Уве и Руне бяха от поколение ,в което хората вършеха каквото трябва , не говореха напразно "


   Може би ревюто ми ще  е  пълно с твърде много цитати , но смятам ,че когато думите не стигат  , то извадките от книгата са достатъчни ,за да изразят онова , за което не намирам думи.Или поне прочелите книгата със сигурност ще ме разберат. А за онези ,който още се чудят дали да се запознаят с Уве ,ще Ви кажа само ,че със сигурност няма да загубите от тази "среща", а напротив само ще спечелите една вълна от емоции и чувства ,която ще ви разтърси.    

"- Що за любов  е това ,ако се откажеш от някого ,когато стане трудно? - изплаква тя , а гласът ѝ трепери  от мъка. - Да изоставиш човек , когато стане трудно? Кажете ми ,що за любов е това ?"                                                                                       
За финал ще спомена и красивата корица на новото издание , предишната също не беше лоша ,но за мен тази е в пъти по красива и символична .       Синият костюм , розовите цветя...говорят сами по себе си .         


" - Да обикнеш някого , е като да се преместиш в къща - казваше Соня.- Първоначално се влюбваш във всичко ново , всяка сутрин се удивляваш ,че нещата са твои, сякаш се страхуваш ,че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала,че няма  да живееш на това прекрасно място.С течение на годините стените се зацапват ,дървото се напуква ,вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството ѝ , а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета.Знаеш как да накараш ключа да не заяжда ,когато навън е студено.Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да  отвориш вратата на гардероба ,без да скърца.Това са малките тайни ,които превръщат дома ти в истински дом."          
                                        
Ще вметна и една малка подробност - по книгата има филм ,който снощи си пуснах да гледам , но може би стигнах по половината ,защото ми се приспа. Естествено доста от дребните детайли липсват във филма , то е ясно ,че няма как да се пресъздаде всичко. Ще ми е интересно да видя как са пресъздали финала , ако сте гледали екранизацията споделете дали Ви е харесала или не.
 

Ревю: По залез -А.Бракен

Издателство:Егмонт 
Поредица: Тъмна дарба
Година на издаване :2016г.
Брой страници:576
Цена:14.90лв 
Резюме:
Руби не може да се върне назад. Ранени от непоносима загуба, тя и децата, оживели след атаката на правителството над Лос Анджелис, пътуват на север, за да се прегрупират. С тях е и затворникът Кланси Грей – син на президента и един от малкото хора с подобни на нейните способности, които е срещала.
Руби и приятелите й имат едно-единствено  оръжие – опасна тайна, доказваща конспирация на правителството, чиято цел е да прикрие истинските причини за болестта, убила повечето от децата в страната. Същата тази болест, която е дарила нея и другите оцелели със сили, за които властите биха убили.

Ревюта на първите две книги от поредицата може да намерите тук -Тъмна дарба  и Неизчезваща 
Черното е цветът , който всъщност не е цвят.То е огънятИскрата Черното е цветът на паметта.То е нашия цвят.
Дойде моментът да завърша една от вече любимите поредици . "По залез" е един достоен завършек на историята на Руби , Лиъм, Дунди , Зу , Вида ,Коул , Кланси   и всички останали любими мои герои.
За разлика от втората книга – "Неизчезваща ", където имаше много екшън и действие ,тук е отделено повече внимание на стратегическите планове , на отношенията между
героите , на техните чувства и емоции и най-вече на цялата мистерия около появата и премахването на необикновените способности на децата .Излишно е да казвам ,че всеки от героите се е  променил страшно много от пълвата книга до финала на третата.

Руби – още в "Неизчезваща" открих в нея много голяма и положителна промяна , а тук израстването  и е още по забележимо.Разбира се тя не е  изгубила желанието си непрекъснато да брани и защитава другите. В тази книга  тя е изцяло фокусирана към намирането на лечение за така наречената „болест“ на децата с пси- способности. 
"Ние щяхме да открием лечението, дори ако това беше последното нещо, което щях да свърша на тази земя, а то щеше да ги чака, когато те излезеха навън. Те  щяха да познават истинската свобода – не защото щяха да са в състояние да захвърлят ужасяващите си способности – онова нещо, което ги бележеше като изроди. А защото най-после щяха да могат да направят всеки избор, който им е бил отказван с години. Те можеха да отидат където си поискат. Да бъдат с хората,които обичат."

Тъжно е ,че тя все още приема дарбата си като нещо лошо , от което иска да се отърве. Но пътя към намирането на „лечението „ не е  никак лек.Преди това е необходимо екипът да се сработи , да изгради доверие по между си , но между тях се насаждат твърде много тайни ,който подклаждат непрестанното недоволство и предателства.
"– Ей, Руби – поде тихо той. – Това, което... никой не ти казва за прошката, е, че ти не я даваш за доброто на другия човек, а заради себе си.– Откъде открадна тази мисъл? – попитах аз.– Тази специално е благодарение на това, че съм живял и съм се учил."

Лиам – Каквото и да направи това момче за мен образът му винаги ще е положителен и не бих могла да му се разсърдя за нищо . На моменти той вземаше малко прибързани и нелогични решения  , но от една страна беше разбираемо ,тъй като отношенията му с Руби бяха доста обтегнати . В едни момент те имаха доста различни гледни точки за ситуацията и това се отразяваше и на атмосферата в лагера. Откраднатите интимни моменти между Лиам и Руби ми бяха любими.Въпреки всичко те запазиха любовта си чиста и неопетнена.
"Ето с това беше опасен той. Притежаваше дарбата само за миг да вдига всичко от раменете ми и да го запокитва настрани. Той се превръщаше в отговора на всяко съмнение и надвиснал въпрос. Моят свят се фокусираше наново, като той ставаше негов център – красивият, перфектен той. Не се налагаше да мисля затова, което съм направила, и за другото, което щеше да ни се случи дори само след пет минути."

"Някой хора идваха на света и нито веднъж не поглеждаха нагоре , за да видят живота около себе си - те бяха така концентрирани над това , което те искаха , от което те се нуждаеха.Никой друг нямаше значение за тях. Те сякаш бяха загубили връзка със състраданието, милостта и вината.Някои хора идваха на този свят като чудовища. Сега проумях това "
Зу – бях изключително  щастлива от  появата на малкия талисман на групичката както и от факта ,че тя най-сетне успя да пребори вътрешните си демони и да се отърси от преживяното в миналото , колкото и ужасяващо да е било то .

Вида – да си призная в предишната книга не я харесвах особено , но в тази
определено ме спечели. Нейната откровеност и голямата ѝ уста в повечето случаи са изключително забавни , а ироничните и коментари винаги попадат право в целта. И  все пак зад суровата и обвивка седи едно изплашено момиче ,което има нужда от подкрепа и за щастие я получава от приятелите си. В тази книга си проличава на какво е готова тя за всеки един от групичката и развоят на събитията за нея страшно много ми хареса .

Дунди (Чарлз) – може би в тази книга имаше твърде много нови герои и не успяхме да видим много от образа на Дунди , но и малкото , което показа беше достатъчно.Както винаги той беше на правилното място и в правилното време , за да застане до приятелите си , да им окаже подкрепа и да ги защити.На моменти сякаш беше раздвоен между Руби  и Лиам , не знаеше на чия страна да застане ,но в крайна сметка за истинското приятелство няма правилна и грешна страна.

Коул – до известна степен бях резервирана към образа му , а на моменти идеите и плановете му не ми допадаха .Отношението му към  Лиам беше твърде сурово , липсваха ми моментите на братска обич.Той беше истински близък единствено с Руби , която в един момент сякаш се разкъсваше между двамата братя . Според мен  авторката можеше да отдели още малко внимание на образа му , на чувствата и емоциите ,които бушуваха в него , тъй като и той имаше своите тайни и недоизречени мисли , които заслужаваха внимание. В крайна сметка след всичко ,което той стори  за общата кауза сякаш образът му остана в сянка  и сякаш хората не успяха да оценят неговите усилия. Признавам си, че макар н началото да не беше сред любимците ми , то след това бързо спечели симпатиите ми.

Кланси през по голямата част от историята го ненавиждах ,заради всичко ,което причини на Руби и останалите , а през останалото време го съжалявах . Съдбата му не е била никак лека особено с такива родители, но това не оправдава ужасните неща , който извърши . На моменти направо ми идваше да хвърля книгата заради него и като се замисля накрая даже заслужаваше по-жестоко наказание.В умът му сякаш нямаше и грам доброта и всичко се въртеше единствено около неговите виждания за нещата и неговия план. Беше готов да мине през всичко и всеки,за да постигне целите си.

"Ти си твоите способности и те са теб. Не мога да ти го обясня по-просто. Знаеш ли защо мразя това лекарство? То е като изявление, че това, което сме, е изначално грешно. То е наказание за нещо, което не е по наша вина – само защото те не могат да контролират ужаса си от онова, което ние можем да правим, не и повече, отколкото могат да контролират негодуванието си, че има хора, които са по-силни и по-могъщи от тях. Те искат да те оголят, да те лишат от това да принадлежиш на тебе си, от твоята способност да защитаваш и налагаш правотоси да взимаш решения за собствения си живот. Собственото си тяло. Запомни ми думите: в края няма да има избор. Те ще решат вместо теб."

Кейт – като цяло в книгите не е отделено особено много внимание на образа ѝ извън спасителните мисии ,в който участва , за да защити децата Но именно нейната отдаденост и жертвоготовност заслужава вниманието на читателя , тъй като в нито един момент тя не е преставала да вярва и да брани децата и то с цената на всичко .

Тази книга предизвика в мен експлозия от емоции  и още не мога да повярвам ,че свърши. Сякаш  се надявам ,че ще има поне още една книга разказваща за живота на любимците ни след като всичко излезе на яве . Финалът определено беше много красив , а поредицата ще остане завинаги в сърцето ми .
"Има разлика между пречупен и погубен. При единия можеш да се надяваш да съшиеш наново парчетата, но при другия просто няма връщане назад."

Reader problems TAG

Здравейте книжни мишлета. От доста време не съм правила книжен таг и ,когато видят в Книгоядец този таг , направо се влюбих в него и нямаше как да не го направя .Всички въпроси са изключително подходящи за един книголюбител ,чиято цел е единствено да си открадне малко свободно време за четене :)

1.       Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш?
Доста често става така че захващам някоя нова книга ,която дори не присъства с списъка ми за четене.Другия вариант е просто да преценя какъв жанр ми се чете и така да си избера .Обичам да разнообразявам  с историите и след като се пренаситя
на фентъзи например ,минавам на нещо леко като някои любовен роман .

2     2.   Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ я или я оставяш?
Много ,много ,ама много рядко зарязвам някоя книга.Просто не обичам да имам недовършена „работа“ така да го кажа .  Непрекъснато ще ме човърка ,че не съм допрочела книгата , а е можело да се случи нещо интересно и все пак да ми хареса.

3.      Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как?
Опитвам се да намеря повече време и все пак да си прочета книгите и да  завърша успешно с предизвикателството. Както и преди казах не обичам да оставям недовършени неща.Разбира се най-лесният вариант е да подхвана някоя тънка книжка , която ще изчета по-бързо ,но бих го направила в много краен случаи.

4.       Кориците на любимата ти поредица не си пасват. Как се справяш?
И преди съм казвала ,че аз рядко си купувам книги и затова май този проблем при мен липсва . И все пак , ако се случи ще ми бъде много гадно и ще се опитам да потърся някакви по –стари или по-нови издания , който да си пасват .

5.      Всичките ти приятели харесват дадена книга, освен теб. Как се справяш със ситуацията?
За мен това няма да е чак такава драма . Всеки си има  различни вкусове . Като за начало ще се опитам да разберат какво чак толкова харесват в дадената книга и ще
им кажа какво аз не харесвам в нея. Току виж пък накрая ме убедили да я харесам.

6.      Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш?
Изключително рядко се просълзявам на книги , а и не чета често на обществени места , но ако усетя на къде отиват нещата може би ще затворя книгата и ще спра да чета , за да не се разстройвам и за да мога в къщи на спокойствие да си я дочета и да си изживея момента.

7.       Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш? Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга?
Ако не помня съвсем нищо от книгата (което почти няма как да се случи) тогава прочитам няколко ревюто и бързо си припомням действието. Понякога направо започвам новата част и в движение си припомням случилото се преди.

8.       Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат?
Ох .. това е мн сложен въпрос ,тъй като притежавам малко на брой ,но все важни за мен книги и те са ми много скъпи. Давам  книгите си само на много близки хора , а ако е за някого другиго може би ще скалъпя някоя „лъжа “например ,че книгата не е в мен или нещо такава ..знам ли, дано не ми се случва.

9.       Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация?
Започвам 6-та :Д (шегувам се ) Рядко ми се случва така да започвам и зарязвам много книги .Както казах и по-горе аз се страрая да ги завършвам, така че най- вероятно ще се понапъна ,за да  дочета поне част от тях и след това да продължа с нещо ново.

10.    Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш?
Доста малка част от тях си купувам . Обикновено си вземам книги по разни промоции и панаири ,когато  са доста намалени. Другата опция е да изчакам да се появят в електронен 
вариант и си ги чета на рийдъра.

11.   Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш?
Ха ха ха много хубав въпрос. Имам много такива книги закупени още при излизането им и като се замисля вече са минали най-малко две години от тогава , а аз все още не съм ги прочела. Най –показателни примери за това са поредицата Лунните хроники на М.Майер  и Алената кралица на В. Айвярд , който отлежават в библиотеката ми от издаването си у нас.


 Е това бяха всички въпроси . На мен ми беше страшно приятно да отговарям на тях и да се припознавам в почти всички ситуации. Споделете дали и на вас Ви е било интересно . Всеки ,който има желание и време нека се чувства поканен да направи този таг и да се позабавлява :)