Ревю : Цирцея -Маделин Милър



Издателство : Анишър ( Егмонт )
Година на издаване: 2018г.
Брой страници: 352
Цена:19,90лв.
Резюме: 
В дома на Хелиос, бога на Слънцето и най-могъщия сред титаните, се ражда дъщеря. Цирцея е необикновено дете – не е могъща като баща си, нито порочно съблазнителна като майка си, заради което е презряна и отхвърлена от семейството си. Изолирана от своите, тя се обръща към смъртните и скоро разкрива, че всъщност притежава голяма сила – силата на магьосничеството.
Ужасен от способностите й, Зевс я запраща на самотния остров Еея, където Цирцея черпи сила от природата и развива силите си. Но тя няма да бъде вечно сама. Съдбата й се преплита с тази на много от известните митологични фигури – вестоносеца на боговете Хермес, майстора Дедал, Минотавъра и разбира се, лукавия Одисей.
Много опасности грозят сама жена в свят като този, а Цирцея успешно си навлича гнева както на смъртни, така и на богове. За да защити това, което й е най-близко до сърцето, тя трябва да използва всичката си сила и да реши дали принадлежи на божествата, от които е родена, или на смъртните, които е обичала.

Намерете ме и във Facebook 

.....но в самотния живот има редки моменти, когато някоя душа докосва твоята така, както звездите доближават земята веднъж в годината.....

Тази книга предизвика доста шум с появата си и ме накара да се замисля имала ли съм до сега досег с гръцката митология. В крайна сметка установих ,че съм чела за гръцките божества благодарение на Рик Риърдън и двете поредици - "Героите на
Олимп" и "Боговете на Олимп." Това всъщност са едни от най-любимите ми поредици , но са предназначени за деца и юноши ,затова и стила ,по който са поднесени историите е доста лек и разказан като приказка пълна с приключения. Сигурно вече се чудите защо ви говоря/пиша всичко това. Истината е ,че започвайки "Цирцея" може би подсъзнателно съм очаквала да се сблъскам с подобен стил на писане като в книгите на Р. Риърдън , очаквала съм забавления , смели герои  ,битки с щастлив край и много чувство за хумор  , но стила на М. Милър е съвсем различен. В началото това леко ме смути и дори притесни , реших че книгата не е за мен , но не се отказах от нея и постепенно нещата си дойдоха на мястото.
Започвам  с това ,че дори не бях чувала за богинята Цирцея , не бях запозната със съдбата ѝ и родителите ѝ. Авторката доста бързо ни въвежда в обстановката и нещата се случват много  динамично , а на мен ми липсваха описанията на героите , на чувствата им , на мислите им. Струваше ми се,че М Милър просто ни нахвърля фактите , разяснява ни родословното дърво на Цирцея и ни прекарва през детството ѝ в рамките само на няколко страници.
Както сте прочели и от резюмето Цирцея е различна , а както днес ,така и в миналото "различните" доста често са били отблъсквани , нагрубявани и унижавани  именно заради това. Да си различен е  етикет  , който ние  често лепим на други хора , които всъщност не разбираме , не сме като тях и просто ги оприличаваме като "различни" , което пък автоматично се смята за лошо. Цирцея не притежава кой знае каква красота , няма невиждани сили и има писклив , почти човешки глас , което я превръща в обект на много подигравки и тормоз . Но въпреки това , тя запазва добрината си . Колкото и пъти да я нараняха , тя е  готова отново да даде шанс.

След като е заточена на остров Еея  за нея започва истинското приключение.  Странно е как едно наказание и обричане на живот в изолация , в крайна сметка сякаш поставя начало на истинското ѝ съществуване. Там започва и израстването на богинята Цирцея като личност , като жена , любовница и майка. Далеч от подигравките и униженията , от подмолностите в двореца и от злите си роднини Цирцея започва да живее без да се притеснява от мнението на другите. Пее на воля по цял ден  , цапа ръцете и краката си с кал , събира билки и  прави каквото си пожелая ,тъй като няма кой да я види и упрекне.С течение на времето обаче ,тя започва да чувства самотата . Понякога на острова има доста посетители като някои са добронамерени , други не , някой носят добри вести , а други - само разочарование , но въпреки това Цирцея сякаш се е сляла в едно с острова .

Беше ми интересно да проследя живота на едно божество , на една жена и майка , тъй като някой неща за характерни за всяко създание независимо дали е смъртно или безсмъртно. М. Милър дава интересен поглед върху събитията  и макар отначало да ми беше трудно да свикна със стила на писане , сега като завърших книгата ,усещам че Цирцея вече ми липсва.