Ревю: Хулиган 57 - Пенелъпи Дъглас

Имаме възможността да прочетем тази книга благодарение на прекрасния екип на The Diary Of a Book Junkie . Не веднъж съм им благодарила за труда , който полагат и старанието , с което изпипват всеки един детайл по превода и дизайна.

Повече за книгата може да намерите и Тук

Малко повече за историята и резюмето на български език ще намерите ето тук

“Alone, Empty, Fraud, Shame, Fear”

Първоначално не съм имала намерение да чета книгата и не знаех нищо за нея , но видях ,че от екипа на Book Junkie започват работа по превода , а отдавна не съм чела някоя от "техните" книги и ми се стори ,че ще е интересна. И се оказах напълно

права , тъй като историята е много свежа. Първоначално реших ,че ще е типичната училищна история за доброто момиче и лошото момче,но всъщност  се оказа доста повече от това. За това допринесе известната доза мистерия и поредицата от странни събития. Главните действащи лица са Миша и Райън и ,ако сте прочели анотацията вече знаете ,че в продължение на няколко години те си комуникират чрез писма и никога не са се виждали на живо.Това беше първото нещо ,което ме спечели - идеята за писането на писма винаги ми е допадала много и за мен  изливането на чувствата на хартия е един много красив начин да излееш душата си  и  да оставиш нещо за спомен на получателя на съответното писмо.Фактът ,че те с години са си писали писма без да са се виждали и са споделяли един с друг най-съкровените си тайни , желания и мечти  тотално ме заплени. Може би в мен живее една старомодна романтичка ,чието сърце може да бъде разтопено с едно мило писмо, но за времето , в което живеем намирам този начин за общуване за много специален и красив.

Райън е самотно момиче без приятели , което се крие зад фасадата на популярността и иска да се впише в обстановката. Макар за мен училищните години отдавна  да са отминали , все пак ясно си спомням чувството да си отхвърлен или да нямаш приятели. Започвайки да си комуникира с Миша ,тя е  точно от тези непопулярни момичета в училище и сякаш отчаяно се опитва да намери своето място сред останалите , но не успява. С течение на времето обаче се научава как да се приобщи към по- популярните ученици и да стане част от тяхната групичка. Превръщайки се в популярно момиче тя има нужда от одушник , където да излива емоциите си , а най-добрият ѝ приятел Миша е винаги насреща.В писмата си тя може да напише всичко ,без да се страхува ,че ще бъде съдена. Но в един момент писмата на му към нея рязко спират без видима причина  и това я кара да се измъчва и дори

да търси вината в себе си.

Миша е музикант  и човек на изкуството, обича да пише текстовете за песните си , а Райън е неговата муза .Но в един момент всичко се преобръща и нещата рязко се променят.Той се появява в училището където Райън учи ,но се представя с друго име и изгражда един фалшив образ.Разбира се между двамата веднага прехвърчат искри  и все пак нещата не се развиват доста неочаквано. Но наред с тези повърхностни и предвидими неща авторката поставя проблема с тормоза в училище и това да си отхвърлен.Много от нас са попадали в подобни ситуации ,но за съжаление някой деца го преодоляват ,а други не.Границата между пречупването на характера и увреждането на психиката на едно дете и преодоляването на проблема и оставянето му в миналото е много тънка.Понякога дори вътрешно да искаш да се пребориш пак не успяваш , злобните коментари и погледи сякаш те преследват  и ти не можеш да си пълноценна личност. В последно време тази тема е често засягана и смятам ,че има основание за това и дори  трябва да се говори още за този проблем и да се търсят по -ефективни  решения ,защото това наистина не е "детска игра" ,а по  скоро опасна игра ,която

понякога оставя след себе си твърде много жертви.
И тъй като  доста се отклоних от самата книга  е време да се върна на нея и на приятелството между Райън и Миша. Самия факт ,че връзката им започва именно като едно детско ,чисто и истинско приятелство е достатъчен да ме накара да повярвам в искреността и силата на тяхната любов.
В крайна сметка  очакванията ми за книгата бяха доста по -занижени , тъй като си мислех ,че става дума за ученическа любов, страст и повече еротика , а в крайна сметка историята е много по-дълбока и сериозна отколкото предполагах,   а еротиката е в умерени количества.Финалът е прекрасен ,особено завършвайки с едно писмо (няма да споменавам към кого), което  беше толкова истинско и откровено.

Ще последва СПОЙЛЕР 
Единственото ,което не ми допадна беше това ,че в крайна сметка не разбрах какво се случи между Миша и неговата майка. По скоро не можах да осъзная как една майка не би могла да познае сина си и напълно съзнателно да изостави двете си деца , да започне нов живот и да не прояви грам заинтересованост дали децата ѝ са добре.Очаквах след срещата им да има някаква развръзка или поне тя да е имала основателна причина да напусне семейството си и да започне нов живот ,но някак си всичко остана с отворен край или поне за мен.
Край на Спойлера 

Като изключим това малко отклонение нямам никакви други забележки към книгата или стила на авторката.Хареса ми,че историята се разказва от името на двамата главни герои и виждаме и две гледни точки.Действието е динамично и това предразполага читателя да продължава да чете и жадно да попива всяка следваща глава , която екипа на Book Junkie превеждаха за нас