Четатон "Мастилени калинки " - рвносметка


Здравейте :)
Както знаете през изминалата седмица в периода 14 .08 - 20.08 се включих в четатона Мастилени калинки и сега е време да направя една кратка равносметка за това ,което прочетох и за онова  ,което не успях.За съжаление се оказа ,че не съм много продуктивна при такъв тип инициативи , а и ежедневието ми е твърде натоварено ,за да мога да прочета повече от две книги (най-много) за една седмица. Винаги тайно и благородно съм завиждала на хората , които имат достатъчно свободно време да четат буквално по една книга на ден. Но въпреки всичко съм доволна ,че все още мога да отделям по малко време почти всеки ден  за любимото си хоби.  И така да се върнем на четатона.

 14.08.- Понеделник
Поставих ударно начало ,прочитайки повече от половината от "Забранява се неверието в съдбата" на Мамен Санчес. Книгата  ме увлече страшно бързо и се четеше изключително лесно и плавно , а историята е наистина пленителна.

15.08 -Вторник
Успях да завърша "Забранява се неверието в съдбата" и дори ми стана леко тъжно ,че свърши толкова бързо , а вече се бях привързала към героите и тяхната съдба. Успях дори да излея емоциите и чувствата си от прочетеното и написах ревю на книгата , което може да намерите тук. Тази книга изпълни условието за прочета книга написана от автор ,чието име започва с първата буква на моето име.

16.08 - Сряда
През този ден си признавам ,че нямах особено много време за четене , но все пак успях да започна "Летни дни и  летни нощи "   под редакцията на С. Пъркинс. Бях запланувала този сборник    още откакто се появи на пазара и сега му дойде времето, тъй като го избрах за категорията - Книга с жълт цвят на корицата,а тъй като съдържа кратки разкази би могъл да се вмести и в категорията Книга от жанр , който рядко четете. Успях да прочета само първите два разказа и ме харесаха ,дано утре имам време за повече.

17.08.- Четвъртък
Прочетох още два разказа от сборника "Летни дни и летни нощи , но сякаш това  не е моето четиво и някак си не бих могла да прочета всичките 12 разказа на едни дъх. По скоро бих ги чела в продължение на месеци в промеждутъците между останалите книги , но ще видим до къде ще стигна с тях. И след като реших ,че това не е моето четиво , се насочих към друга книга - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра на Р. Слоун. От нея прочетох едва 10% ,но мисля ,че звучи доста интригуващо и ще ми хареса. Тя се вписва в категорията  Книга ,чието действие се развива в книжарница или библиотека.

18.08 - Петък
Краят на работната седмица се оказа тежък и умората си пролича и в крайна сметка успях да прочета още една 10 % от Денонощната книжарница на мистър Пенумбра. Просто нямах сили за повече и исках единствено да си легна и да спя :Д

19.08 -  Събота
Съботата определено не беше продуктивен ден откъм
четене , тъй като бях поканена на едно прекрасно тържество  ,което в общи линии продължи цял ден и се прибрах късно вечерта ,четенето отново остана на доста заден план. Прочетох само една глава от книгата и потънах в дълбок сън.

20.08. - Неделя
Събудих се отпочинала и реших да се поизлежавам с рийдър в ръката и кафе на нощното шкафче.И така убих има няма два часа ,потъвайки в тайните на мистър Пенумбра.Книгата определено ме завладя ,макар да ми беше ясно ,че няма как да я прочета до края на деня и  съответно ,участието ми в четатота е пълен провал. В неделя вечер бях успяла да прочета 55% от книгата и така завърши участието ми в тази инициатива.


 И така четатонът "Мастилени калинки" приключи.Вярно  е ,че не успях да покрия условията за успешно участие ,но пък разбрах за себе си две неща.Първото е ,че определено не мога да чета бързо ,особено ,когато съм притискана от времето , а и ценя социалния си живот и особено през почивните дни гледам да наваксам с излизанаята и срещите с приятели  ,което автоматично оставя книгите на заден план. И второто нещо е ,че разказите не са моя тип четиво или поне тези от Летни дни и летни нощи. Не ме разбирайте погрешно ,не че не ми харесват ,напротив ,но просто не бих могла да седна и да чета само това и да скачам от една история в друга.
 Но пък открих две прекрасни книги , които ме спечелиха още с първите няколко страници. Това са : Забранява се неверието в съдбата на М.Санчес  и Денонощната книжарница на мистър Пенумбра на Р. Слоун.
Надявам се Вие да сте имали по-голям успех с това начинание и да сте прочели повече книжки. Успешна седмица от мен :)

Ревю: Забранява се неверието в съдбата -Мамен Санчес

Издателство: Хермес
Година на издаване :2015г.
Брой страници: 288
Цена: 14.95лв.
Резюме:

Сесилия Дуеняс, главната героиня на този роман, не преживява най-добрия момент в живота си. По-конкретно, тя трябва:
1. Да се съвземе след опустошителен развод.
2. Да ремонтира старата къща на баба си и дядо си и да се премести да живее в нея.
3. Да намери наематели: така ще избегне самотата, а и парите няма да са й излишни.
Ето защо Сесилия пуска следната обява: Предлагам стаи в най-красивия пансион на света. И чудо, младите жени, откликнали на обявата, споделят възторга й от кокетната къщичка.
И тъй като е разумна жена, при това с горчив опит, Сесилия решава да въведе правила, които да улеснят съжителството между съквартирантките. Например:
Забранява се да се страда по причини, несъвместими със здравия разум.
Забранява се пъхането на носа в чуждите работи.
Забраняват се пиенето и пушенето. И мъжете.
Забранени са тайните, интригите и лъжите.
Забранява се безразличието към чуждото нещастие.
Забранено е да се провалят животът и мечтите...
Доколко обаче тя и нейните наемателки могат и искат да спазват правилата, е друг въпрос...



Прочетох тази книга доста случайно и неочаквано дори  за мен самата и без да знам почти нищо за историята и за авторката. "Виновникът " за това беше един четатон ,в който реших да  се включа  и в една от категориите трябваше да прочета книга от автор ,чието име започва с първата буква от моето име. И оглеждайки се за нещо интересно попаднах на Мамен Санчес. Ще кажа само ,че тази жена пише невероятно увлекателно , а речта ѝ се лее така леко и приятно ,че четейки книгата бях изгубила представа за времето.Всяко нещо е на мястото си , всичко е написано с правилния тон и в подходящия момент. С това си умение авторката ме изненада още от първите страници на книгата и така чак до последната.
След като прочетете резюмето може би ще решите ,че историята се върти около някаква отчаяна след развода си жена , която търси  утеха и нова любов. Поне аз така си помислих , признавам си. Но съм била доста далеч от истината. В тази книга определено няма отчаяние, а по скоро надежда , има сила,  борбеност и амбиция както и много любов и топлота. Както сте разбрали главната героиня е Сесилия  , която преживява труден момент след развода си и макар в началото непрекъснато да плаче почти за всичко , тя все пак е оптимист и  носи  позитивизъм в себе си, опитвайки се да го предаде и на околните.До голяма степен вярва ,че получава знаци "от съдбата",които я напътстват и я водят към един по-добър живот. И така решава да отвори "най-красивия пансион на света "и да започне нов етап от живота си.В книгата е описано самото преустройство на старата къща и превръщането му във пансион  , декорирането на стаите и вдъхването на живот на тази стара сграда , която по -късно ще приюти един пъстър букет от личности , всеки индивидуален и уникален сам по себе си .
 Първата обитателка на пансиона става Ноелия. Тя  е внучка на семейна приятелка и е от богато и уважавано семейство. Момичето е изключително крехко и деликатно , с бледа кожа и ранима душа ,  има добро и чисто сърце. По стечение на обстоятелствата престоят в пансиона преобръща живота ѝ напълно и и донася както хубави така и лоши моменти. Но по този начин момичето сякаш израства и  се отърсва от влиянието на семейството си , измъква се  от стъкления похлупак ,под който е живяла до сега  и се сблъсква с реалния живот , колкото и суров да е той на моменти.
Каталина е втората обитателка на пансиона. Тя е жизнерадостно и лъчезарно момиче , което мечтае да стане писателка и  непрекъснато чете детективски и криминални романи , дори се опитва да напише такъв . У нея всичко привидно е прекрасно , но понякога външната обвивка лъже и всъщност нещата  не са толкова розови ,колкото изглеждат.
Ивана -третата обитателка е рускиня с външността на фотомодел и с доста неща за криене.Въпреки историята ѝ ,на мен ми стана симпатична от самото начало. Нямам конкретно основание , но изпитах симпатия към образа ѝ.

 И ,ако си мислите ,че четири жени в една къща са достатъчна предпоставка за доста проблеми , то нека добавим и още една.
Асусена е наета като домашна помощница в пансиона , но обстоятелствата около появата и са меко казано странни и предвещават нещо лошо. Самата тя е представена като изключително мила и грижовна , но има доста неразкрити тайни около миналото и.Животът ѝ е бил изключително труден и попадайки в пансиона тя се надява да открие дълго чаканите отговори.
А сега към тези пет самотни жени трябва да добавим  и двама  мъже за "цвят "

Джъстис е бездомен кениец, който пребивава незаконно в страната и няма пукната пара , но благодарение на Сесилия  ,която го взема под крилото си , животът му се стабилизира  и поема в правилната посока. Поне за известно време ....
Андрес Леал - той ръководи цялостната ремонтна дейност на пансиона и е отговорен за  превръщането му  в "най-красивия пансион на света ".Но той ревностно крие миналото си и през по-голямата част от книгата не знаем нищо за него .Но пък бързо разбираме ,че е силно привлечен от Сесилия както и тя от него. Отношенията им не са никак прости и то най-вече заради страничните фактори и решенията за бъдещето , който трябва да вземат заедно.

"....любовта не е нещо за една нощ, а означава да овладееш танца,да подобряваш техниката му ,докато стигнеш до извода,че няма нищо по-хубаво от това да заспиваш до някого,да се събуждаш до някого,да живееш с някого. И като платноходка със счупена след бурята мачта да се оставиш да те обичат."

Всеки от героите е изключително колоритен и уникален сам по себе си и може би няма достатъчно думи , с които да опиша отношенията между тях и връзката , която те изграждат .
За мен Мамен Санчес е едно откритие и ,ако и останалите ѝ книги са толкова добри , тотално ще се влюбя в тази авторка. Интересното при тази книга е ,че не може да се категоризира  само като любовен роман  или като мистерия или като приключенска история ,тъй като в нея има от всичко по-малко . тя е твърде разнолика и пропита с много мъдрост и красота.
Това е една човешка история пропита с малко мистерия , много вяра и  досаттъчно любов. Все пак съдбата си знае работата и подрежда нещата по най-правилния начин стига да вярваме в нея, така че категорично се забранява неверието в съдбата ....

"Изобщо не се бе оказало лесно да се  управлява пространството и времето, празното и пълното , нуждата и изобилието. Земята е голяма планета , моретата са капризни,децата се раждат когато им хрумне, а сърцата са като водата - казват , че ако я наблюдаваш , не може да заври "

Ревю: Игра на омраза -Сали Торн

Издателство: Ибис
Година на издаване: 2017г.
Брой страници : 344
Цена : 13.90лв.
Резюме:

В резултат на влошените икономически условия издателствата "Гамин Пъблишинг" и "Бексли Букс" са принудени да сключат брак по сметка, за да оцелеят.
Луси Хътън и Джошуа Темпълман са главните асистенти на двамата съпрезиденти на новосъздадената издателска къща. И се мразят. Не просто не се харесват, а буквално се мразят. Принудени да делят общ офис, те не се стесняват да демонстрират открито отношението си един към друг. Както и да си погаждат малки номерца.
Луси не може да разбере педантичното отношение на Джошуа към работата, а Джошуа е очевидно объркан от приветливото и мило отношение, което Луси проявява към всички останали колеги, но не и към него. Прекалено ярките ѝ дрехи също не са по вкуса му.
И когато бива обявена нова ръководна позиция, която само единият от двамата може да получи, напрежението между Луси и Джошуа заплашва да достигне точката си на кипене. Но дали в нейно лице той вижда единствено конкурентка? И защо, докато е болна, той се грижи така всеотдайно за нея? За да разбере това, Луси трябва да заложи всичко на една карта...


"Да мразиш някого ,създава смущаващо сходно усещане с това, да си влюбен в него.Разполагах с предостатъчно време да сравнявам любовта с омразата и ето наблюденията ми.
Двете произхождат от едно и също място.Стомахът ти се свива при мисълта за въпросния човек.Сърцето ти така силно бие в гърдите ,че  е почти видимо под плътта и дрехите.Апетитът и сънят ти са разбити."


Признавам си ,че първото нещо , с което ме спечели тази книга беше корицата ,да знам , не бива да се съди за книга по корицата, но тази е просто ...прекрасна. Издателство Ибис винаги успяват да изпъкнат с красивите си корици. Запознавайки със самата история си личи още по ясно значението на червената роза , червената
чаша и яркото червило.Следващото нещо ,което ме привлече беше самото заглавие и фактът ,че в заглавието    присъства думичката омраза ,особено когато става дума да любовен роман.И най- накрая  прочетох резюмето ,което окончателно ме убеди ,че трябва да притежавам книгата.И така с огромно нетърпение я започнах и отделях всяка свободна минута за четене.Краткото ми мнение е ,че имах нужда точно от такава книга.Историята е забавна и написана с известна доза чувство за хумор като все пак присъства и  любовно еротичния момент. За разлика от доста други любовни романи тук нямаме изпепеляваща любов от пръв поглед , а по скоро омраза. Но хората не случайно са казала ,че границата между любовта и омразата е тънка , а нашите герои са живото доказателство за това.

Лусинда  със своя ръст от 1.52см. е едно малко "сладкишче" дошло в големия град , за да сбъдне мечтата си и да работи в издателство.  Това  е поредното нещо  ,което ме спечели в книгата - двамата ни главни герои работят в издателство (не е ли това мечтата на всеки книжен плъх) И така интересното при Луси е , че е израсла във ферма за ягоди , която принадлежи на родителите ѝ , но за съжаление натовареното ежедневие и усилена работа не и дават възможност да ги посещава често. Тя се чувства самотна ,тъй като няма нито най-добра приятелка ,нито мъж до себе си.Принципно ми беше малко трудно да повярвам ,че  е толкова самотна, тъй като е описана като изключително лъчезарен и дружелюбен човек , който лесно завързва контакти. Но за какво са и приятели ,когато има колега като Джошуа ..
Той разбира се е  въплъщение на красота , стил и поведение , но спрямо Луси е доста враждебен ,а на моменти дори и  груб. Първоначално образа му е пълна загадка за читателя.Той е винаги сериозен и уравновесен и всеки ден е с различна риза и то в определена последователност спрямо цвета. Непрекъснато пуска хапливи забележки към Луси , но зад тях всъщност се крие нещо съвсем друго. Неговата привидна "омраза" към нея  доста рязко бива заменена от страстно привличане , а предвид работата им това се оказва доста сериозен проблем. Отношенията им бързо преминават на съвсем различно ниво и постепенно те се опознават един друг. Обвивката на Джошуа бива разчупена и Луси вижда ,че дълбоко в себе си той крие много болка и несигурност. Всеки от тях си има доста странности (най-вече Луси)  и точно това прави книгата толкова забавляваха. 

Историята е разказана от името на Лусинда и виждаме нейната гледна точка за нещата . За мен като читател винаги е по -интересно да видя всичко  от женска гледна точка ,тъй като доста често припознавам себе си в много от реакциите на героините. През цялото време докато четях книгата си мислех ,че по нея би се получил много хубав филм - лека и забавна романтична комедия
Книгата ми подейства супер разтоварващо и беше много забавна без да  е излишно захаросана.Хареса ми сюжетът и цялата идея за съревнованието и омразата между героите , а всички забавни ситуации , в които попадат  още повече допринасят за приятното изживяване на читателя.
Доколкото знам това е дебютния роман на Сали Торн и поне за мен тя се е справила отлично със задачата да изгради два привидно доста различни образа ,които едва се понасят и с развитието на историята  да ги доразвие и да покаже ,че те всъщност могат да бъдат две половини на едно цяло.


"Любовта и омразата са огледални версии на една и съща игра и ти си длъжен да победиш. Защо ли? Заради сърцето и егото си."

Ревю: Силата на любовта -Сюзан Елизабет Филипс

Издателство:Компас 
Година на издаване : 1994г.
Брой страници:568
Резюме:
„Силата на любовта“ — роман, спечелил голямата награда за 1993 година.
Вероятно най-добрият любовен роман на годината. Една рано преуспяла холивудска актриса преследва неистово не успеха, а обичта.
В бунта си срещу измислените стойности на живота тя увлича в шеметен водовъртеж съдбите на двама очарователни мъже в Холивуд. За да се омъжи за единия и да вкуси радостта, докато фатално го загуби и се гмурне в дълбините на отчаянието… До онзи вече нечакан ден, когато, преодоляла болки и кошмари, открие истинското щастие…

Може би вече сте забелязали ,че напоследък съм се отдала на леки и романтични четива и по-специално на книгите на С. Е. Филипс. Попаднах съвсем случайно на
"Силата на любовта" и не знаех нищо за книгата ,тъй като тя не е преиздавана в по - нов тираж и по тази причина останава  малко незабелязана на фона на другите книги на авторката.Реално погледнато резюмето не дава почти никаква представа за това какво ще се случи. Отначало си мислех, че ще е като останалите произведения на авторката , където историята се върти около мъж и жена , който се влюбват безумно един в друг и търсят пътя си към щастието.Но за мен "Силата на любовта" е една много по- различна книга. Тя отразява по скоро една чисто човешка история за израстването на едно момиче.На преден план е не толкова любовния копнеж и страст ,колкото човешката сила, борбеност и стремеж към щастие.

Главната ни героиня е Хани ,която остава сираче още на 6 годишна възраст и от тогава е поверена на грижите на леля си Софи , а тя за съжаление не е най-добрия възпитател за едно дете. На 16 годишна възраст Хани вече е свикнала да се справя с всичко сама и да се грижи за леля си Софи и за братовчедка си Шантал.Те са нейното семейство и макар да не са направили нищо за нея ,тя пак ги обича и е готова на всичко заради тях.По един доста случаен начин младото момиче попада в едно телевизионно шоу и става актриса. Но тя никога не е  копняла за слава или пари , а е искала единствено семейство. Някой ,който да я обича истински и безрезервно , нещо към , което да принадлежи , нещо ,за което да живее. Този отчаян копнеж да бъде обичана на моменти излиза от рамките на нормалното и повежда Хани по опасен път. Точно ,когато си мисли ,че е намерила щастието ,то за пореден път и се изплъзва между пръстите и  тя отново е сама.Не е лесно веднъж да съградиш живота си и да бъдеш истински щастлив , а когато всичко се сгромоляса да намериш сили отново да се изправиш и за започнеш всичко то начало. За мен Хани е една от най-силните героини ,на които съм попадала в книгите напоследък.Признавам си ,че на моменти поведението ѝ ми се струваше нелогично и неправилно ,но всеки вижда и чувства нещата по различен  начин. Образът ѝ беше прекрасно изграден с всички свои недостатъци и кусури , със своята наивност и  враждебност и със своята отчаяна нужда от любов.

Даш Кугън - той е идол за Хани  и тя изпитва огромен респект и почит към образа му. Затова и така отчаяно иска да му се хареса , да прекарва повече време в компанията му и да бъдат приятели. До голяма степен тя го приема като баща  или поне докато тя самата е дете.Самият Даш не е никак лесен характер. Той е имал няколко неуспешни брака и две деца ,с които не знае как да общува. В общи линии се е провалил като съпруг и баща , но го бива в актьорската игра.  Бързо забелязва колко необикновена е Хани и какъв потенциал крие в себе си и изпитва необходимост да я защитава и поучава. Естествено това не се харесва особено много на едно младо момиче и двамата изграждат едни странни отношения.

Ерик Дилън -той е красив , млад ,богат и амбициозен. На пръв поглед има всичко и съдбата е била твърде щедра към него , но научавайки повече за образа му разбираме ,че и той има своите демони от миналото , които го преследват.Неговия живот също е белязан от един куп възходи и падения , а през повечето време  успява да прикрива истинските си чувства зад маската на актьорската игра. Запознанството му с Хани е на снимачната площадка на Шоуто на Даш Кугън , но след това пътищата им се разделят  и доста дълго време всеки си живее собствения живот без да се интересува от другия.

Както написах  и преди тук любовната история не е чак толкова на преден план или поне за мен не беше.През цялото време ме интересуваше единствено Хани и какво ще се случи с нея. Историята се развива в рамките на десетина години и през това време наблюдаваме как едно 16 годишно дете се превръща в жена и носи на плещите си огромни отговорности . Грижи се и издържа братовчедка си и съпруга ѝ ,които живеят изцяло на гърба на Хани , а в замяна на това тя не получава дори малка благодарност.На моменти съдбата е много жестока с нея и ѝ поднася редица
изпитания ,които да преодолее.
В началото действието се развива на снимачната площадка на Шоуто на Даш Кугън и беше много интересно да наблюдавам какво се случва зад кулисите , как снимат сцените и да се види ,че не всичко е толкова розово ,колкото изглежда на екрана. Историята определено е доста по- дълбока в сравнение с другите книги на Филипс , които съм чела. Тази е една идея по- тежка и със сигурност доста непредвидима. Признавам си ,че почти до края не знаех как точно ще се развият събитията,тъй като героите преминаха през твърде много неща ,които ги промениха и им беше трудно да повярват в щастливия край.
В тази книга Силата на любовта може да бъде открита във всеки един от героите.Независимо дали е насочена към любимия човек, към децата или към приятелите. Препоръчвам книгата на всеки ,който иска да прочете нещо малко по-различно от авторката ,но също така добро като останалите ѝ книги

Summer Lovin’ Book Tag 2017

Здравейте :) 
Съвсем скоро се завърнах от лятната си почивка и ми се искаше да публикувам нещо тематично, лятно и горещо и щом видях този таг си казах ,че трябва да го направя. "Откраднах" идеята за него от тук  и, ако Ви  е интересно може да се присъедините. Аз от своя страна ще тагна Yulia K.  , Sue S  , Melly K и Калина от  LadyBug’s Page.

1. Начало на лятото. Грабващо първо изречение....
От наскоро прочетените книги , които още с началото си ме грабнаха  бяха : До всички момчета , които съм обичала на Дж. Хан  и Мис Каприз на С.Е. Филипс.Просто успяха да ме спечелят без дори да съм разбрала напълно за какво става дума в историята. 

2.Прекалено горещо за излизане - Книга перфектна за цял ден у дома 
Сега започвам Игра на омраза на Сали Торн и май ми се иска да не мърдам от вкъщи ,а просто да седя и да си чета ...А и навън наистина е твърде горещо за разходки :Д 

3.Лятно пътешествие - Книга , която бихте взели с вас на път
От както  е излязла на пазара искам да прочета Бьорнстад на Ф.Бакман  и , ако имам възможност да попътувам и да се отдам на още почивка с удоволствие бих взела книжката , за да и се насладя напълно.

4.Божествен студен чай - Книга ,чието действие се развива на студено.
Последните прочетени "студени книги" бяха Безкрайното море и Последната звезда на Р. Янси , където си имаше доста сняг и  студ.

5.Неприятно слънчево изгаряне- Книга, която наистина не сте харесали
За мое огромно щастие рядко попадам на книги , които тотално да ме разочароват. Като се замисля тази година най-лошо впечатление ми направиха Паднали ангели на Л. Кейт (която все пак не беше крайно лоша) и Петдесет нюанса по-тъмно , която си беше крайно лоша.Опитах се да чета и Гилдията на магьосниците на Т. Канаван  ,но изобщо не успя да ме спечели и я зарязах.


6.Горещо четиво - Препоръчайте любима книга
Имам доста любими книги и ще ми е трудно да препоръчам само една , но винаги и на всеки бих препоръчала да прочете нещо на Ф. Бакман. А за горещите летни дни препоръчвам някоя от книгите на С. Е. Филипс от поредицата Американска лейди , както и До всички момчета , които съм обичала на Дж. Хан 

Е това беше всичко от мен за сега. Пожелавам Ви приятна почивка и успешна седмица с достатъчно свободно време за прочитане на някоя и друга страничка :)