Ревю: С обич завинаги , Лара Джийн - Джени Хан

Издателство : Ибис 

Поредица : До всички момчета , които съм обичала

Година на издаване : 2018 г.

Брой страници: 280

Цена: 12,90лв.

Резюме: 

Лара Джийн е щастлива, че най-накрая всичко в живота ѝ върви по план. А и предстоят още толкова интересни неща: екскурзията на класа им до Ню Йорк, денят на завършването, традиционната седмица на плажа след дипломирането, както и сватбата на баща ѝ с госпожица Ротсчайлд. А после двамата с Питър ще заминат за колежа, който е достатъчно близо до дома ѝ, за да може тя да се връща през уикендите вкъщи и да пече любимите си шоколадови сладки.

Животът не може да бъде по-хубав!

Или поне така мисли Лара Джийн, докато не получава неочаквана вест.

Сега момичето, което се страхува от промени, ще трябва да преосмисли своите планове. А когато сърцето и разумът ти говорят различни неща, кое трябва да послушаш?

Може да прочетете мнението ми и за първите две книги от поредицата - До всички момчета , които съм обичала  и P.S.Все още те обичам

Последвайте ме и във Фейсбук 

Очаквах с нетърпение излизането на третата финална книга ,разказваща ни историята на Лара Джийн . Харесах момичетата Сонг четейки първите две  книги и макар историята да е доста тийн и сладникава , на мен точно това ми хареса. Понякога човек има нужда да прочете нещо подобно , да се върне назад във времето и да си припомни годините в гимназията , университета , първите любовни трепети и болката

от разбитото сърце. 

Настоящата книга започва много оптимистично и розово. Всичко в живота на Лара Джийн се развива сякаш по план - има красиво и умно гадже ,което я обожава, сигурна е ,че ще учи заедно с него в близкия университет  , баща ѝ си има приятелка ,която всъщност е тяхната съседка и последната година в гимназията се оказва прекрасна . Но почти всички знаем , че когато си правим толкова много планове , съдбата решава да се пошегува с теб и често ги променя. Това се случва и с нашата героиня ,чийто мечти ще трябва да претърпят сериозни промени . На моменти Лара Джийн отново се държеше като незряло 12 -годишно дете , но в повечето време беше доста адекватна и умна за годините си . Много се забавлявах с опитите ѝ да открие рецептата за перфектната шоколадова бисквитка , а непрестанното ѝ желание да прави всякакви торти и сладки определено ме зарази и ме накара предпразнично и аз да се развихря в кухнята. 

Питър Кавински е перфектното гадже , перфектния спортист и син , но в тази книга го виждаме  и извън  перфектната светлина. Запознаваме се по - детайлно със семейството му  и съпътстващите го проблеми в отношенията с баща му , виждаме го

леко несигурен и уплашен за бъдещето , усещаме ,че не всичко в живота му е идеално и той не винаги е супер уверен  в себе си . Отношението му към Лара Джийн винаги е супер сладко и мило и много ми хареса как той се опитва да се сближи с баща ѝ и със сестра ѝ Марго . 

Радвам се,че Марго се появява  и в тази книга макар и за малко . Образа ѝ винаги остава леко на заден план , сякаш тя не е част от цялостната картина и на моменти това е тъжно , но все пак момичетата Сонг се обичат и макар да ги делят много километри ,това не променя факта ,че винаги ще се подкрепят и ще си помагат. 

Кити е истинско малко съкровище  , винаги е така искрена и  непринудена в своите чувства и действия . Силно привързана е към Лара Джийн и дори към Питър и заминаването им със сигурност ще ѝ се отрази , но за щастие се появява Трина , съседката покорила сърцето на баща им , и сякаш тя успява да запълни създалата се празнина. 

В книгата реално нямаше кой знае колко действие или някакви супер неочаквани

събития , а по скоро проследихме живота на една обикновена тинейджърка изправена пред важни за възрастта си решения , чиито свят се променя непрекъснато и тя трябва да приеме пътя ,който си е избрала . Всеки е преминал през това , всеки се е чудил какво  е да си в университет /колеж , дали връзката с гаджето ще издържи или ще се разделите , дали това е голямата любов или просто нещо преходни . Именно заради това харесвам толкова много книгите на Джени Хан , защото те ме върнаха в тинейджърските ми години и чак сега осъзнавам ,че много често не съм била права или решенията ми са били глупави , но въпреки това не съжалявам за нищо . 

Read More

Ревю: Парцалена принцеса -Ерин Уот

Издателство: Егмонт

Поредица: Семейство Роял 

Година на издаване: 2017г.

Брой страници:328

Цена:14,90лв.

Резюме:

Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама. Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник – милиардера Кълъм Роял.

Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън – един от друг по-красиви – крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него.

Но Рийд няма никакво желание да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството. И МОЖЕ БИ Е ПРАВ…

Винаги съм твърдяла ,че  всяка книга си има своето време за прочит и ,когато се докосна до съдържанието ѝ в подходящия момент ,то тогава тя намира място в сърцето ми. Същото се случи с "Парцалена принцеса". След прочитана няколко трилъра и след главозамайващата "Двор от мъгла и ярост " имах нужда от някакво  леко ,разтоварващо ,дори  наивно четиво , което няма да ме напряга и така съвсем случайно подхванах "Парцалена принцеса" .Започвайки я реших ,че ще е   типичната тийн история за лошото момче и доброто момиче , който не могат да са заедно ,защото тя е твърде мила и добра , а той не е достоен за нея и т.н.т... , НО историята ме изненада много приятно . Е, отново го има момента с лошото момче , но в случая те са цели 5 и са така прочутите братя Роял , които тънат в разкош и въпреки невинната си възраст карат адски скъпи коли  , пият алкохол на поразия и правят секс (по отношение на тези неща според мен авторката се е престарала , тъй като все пак това е тийн книга и не мисля ,че е добре едно дете на 16 години например да чете такива неща и да ги приема за нормални) Аз отдавна съм прехвърлила възрастта на героите ,но все пак ги разбирам поне в някои отношение. В други обаче намирам поведението им да абсурдно.Когато в живота им се появява Ела това променя всичко. Те са настроени изключително враждебно към момичето ,подтиквани от мисълта ,че тя може би иска да спи с баща им и да се домогне до парите му. Това довежда до поредица от неприятни случки , където потърпевша е Ела и определено ми стана жал за това момиче , което след всичко преживяно е подложено на тормоз от пет разглезени момчета , които не знаят какво искат .

Ела е  17 годишно момшче , което цял живот е живяло само с майка си и не познава баща си.Не е имала нормално детство , тъй като майка ѝ е работила като стриптизьорка и доста често се е влюбвала в неподходящи мъже ,но въпреки това винаги се е опитвала да осигури на дъщеря си всичко необходимо. Поне до момента ,в който се разболява и тогава ролите се разменят . Ела  е принудена да се грижи за болната си майка , а тъй като парите не стигат се налага да започне да се съблича за пари.В началото този факт леко ме шокира , тъй като тя е само на 17 години ,но в

днешно време нещата доста са се променили , а  децата бързат да се превърнат във възрастни . След смъртта на майка си Ела гледа да преживява някак ,да учи и да се издържа сама стига да не попада в приемно семейство . И така един ден я открива Калъм Роял и животът ѝ се променя тотално след като разбира ,че починалият ѝ баща е бил изключително богат и е искал да я открие ,но внезапната му смърт е превърнала най-добрия му приятел Калъм в неин настойник Съдбата се усмихва на Ела и тя попада в света на семейство Роял. Както споменах и по-горе отношенията ѝ с братята не потръгват добре  и тя е принудена да търпи техните шеги ,помятания и гадни номера ,но въпреки това се оказва достатъчно силна ,за да се не се пречупи и предаде.

А сега е време да спомена и самите братя Роял

Гидиън  е най- големия брат и вече е в колеж.Идва  си само  за уикендите  и  ролята му в книгата е по-второстепенна , въпреки че и неговата история се оказа интересна и ще търпи развитие.

Рийд  е следващия по големина и съответно той е поел командването на по -малките

братя. Едва ли не всеки трябва да му се подчинява и да спазва правилата му . Същевременно той е и лошото момче , което привлича погледа на Ела и намира място в сърцето ѝ . През голяма част от времето той се държи като истински глупак ,но до известна степен разбирам поведението му.

Истън е моят любимец. Притежава някакъв чар ,винаги се шегува и в един момент започва да приема Ела наистина като своя сестра.

Себастиан и Сойер -  са близнаци и май това е всичко , което разбрахме за тях.Общо взето те не вземат почти никакво участие в действието , но се надявам в следващите книги това да се промени.

Кълъм Роял - бащата на момчетата , тотално е изгубил контрол над тях и намира утеха единствено в чашката и в прегръдките на значително по-младата от него Брук. Определено и той не е пример за подражание , но поне се отнася добре с Ела.

Цялото действие в книгата се развива от гледна точка на Ела - усещаме какво преживява тя и как приема промените в живота си.Определено книгата е динамична. Няма излишно" разтягане на локуми" или драматизиране.

В заключение ще кажа ,че за мен книгата е идеалното разтоварващо четиво ,което може да не е " връх в литературата" но на мен ми беше изключително интересно през цялото време и с нетърпение се залавям с прочита на Стъклен принц.

Read More

Ревю: P.S.Все още те обичам-Джени Хан

Издателство: Ибис 

Година на издаване: 2017г.

Брой страници :272

Цена: 12,90лв.

Резюме:

Очарователна и затрогваща история за порастването, влюбването и любовната мъка.

Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват.

Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.

С нетърпение очаквах  излизането на тази книга и възможността да се докосна до нея и да прочета още за живота и премеждията на Лара Джийн.

За да си припомните какво се случи с нея до сега ,предлагам Ви да прочетете ревюто на "До всички момчета ,които съм обичала"

Нещата продължават там от където са свършили , а Лара Джийн  пише поредното си писмо ,с което да се извини на Питър и  да оправи отношенията им.Много е странно и хубаво как авторката е успяла да превърне тинейджърските терзания и проблеми в интересна история , която определено печели вниманието и на по-големите читатели.На пръв поглед случващото се  е нормално за един тинейджър, всеки преживява любовни драми , изневери ,интриги и предателства ,но образа на Лара Джийн е толкова истински ,че през повечето време аз се поставях на мястото ѝ и се питах как бих реагирала и дали няма да постъпя по абсолютно същия начин. Но наред с нормалните тийн  проблеми в книгата намира място и една по - сериозна тема поне според мен - а именно нахлуването в личното пространство  и нарушаването на личните права на човек .  Не искам да издавам много от сюжета ,но публикуването на клипчета с неподходящо съдържание особено в тази възраст според мен си е сериозен проблем. Но да се върнем към историята и любимите ми герои.


Лара Джийн  си е почти същата ,но малко пораснала ,малко променена и малко по-влюбена. За едно 16-годишно момиче първите любовни трепети са нещо незабравимо , а когато чувствата ти са споделени става още по-хубаво. Естествено не всичко минава гладко и безпроблемно.Пред Лара Джийн стои дилемата дали е по-добре да имаш сериозна връзка точно в тази възраст ,загърбвайки възможността да излизаш непрестанно по срещи или е по-добре да си свободна, необвързана и готова за нови приключения.Смятам ,че почти всеки си е задавал подобен въпрос на различен етап от живота си и аз също не правя изключение, но важното е да се насладиш на момента и да избереш това , което те прави щастлив.Авторката е вплела в сюжета и лек любовен триъгълник ,който хваща главната героиня неподготвена и я обърква още повече. В крайна сметка всеки  прави своите избори и важното е накрая да не съжаляваме за нищо.Но да се върнем на Лара Джийн и Питър - те определено са много сладка двойка ,особено когато си поставят правила за връзката и едно от тях например е да не си разбиват сърцата.Така звучи доста лесно ,но понякога живота ни поднася изненади и сме принудени да се нагаждаме към обстоятелствата .

"Баба ме научи на една корейска дума .Джунг. Това е връзката между двама души ,която не може да бъде прекъсната дори когато любовта се превърне в омраза.Все още пазиш старите чувства към него, не можеш да се освободиш напълно , винаги ще имаш нежност в сърцето си за него "

Питър Кавински  - продължава да е все така неустоим и чаровен ,но единственото

,което не харесах в него беше наивността му и желанието да помогне на Дженевив съвсем безкористно , макар нейните намерения да не  бяха чак толкова невинни. Но въпреки това Питър показа колко държи на приятелката си и е готов да я защити от всичко и всеки .

Джон Амброуз - В осми клас Лара Джийн е била увлечена от него и се е надявала да я покани на бала , но ...така и не се е случило. Най-накрая той получава писмото ѝ и те започват да си пишат съвсем невинно. Веднага харесах образа му  и усетих ,че той все още е привлечен от Лара Джийн . Не мога да кажа нещо негативно или дразнещо в Джон Амброуз , тъй като той  е направо съвършен  и с лекога би могъл да спечели сърцето на всяко момиче , но дали ще покори сърцето на Лара Джийн .... 

Отново ми се искаше да опознаем малко повече Марго ,която след окончателната си раздяла с Джош ,се върна отново в Шотландия. За сметка на това Кити беше неотлъчно до Лара Джийн ,опитвайки се да и помага и да сватоса баща им със съседката.Просто нямаше как да не се забавлявам с момичетата Сонг  както и с кулинарните умения на Лара Джийн.

"Хората влизат и излизат от живота ти.За известно време те са целия ти свят , те са  всичко. А после, един ден ,вече не са.Никога не се знае колко време ще останат до теб."

В заключение ще кажа ,че чакането за издаването на тази книга си струваше.  Тъй като това е втора част от трилогия го имаше притеснението дали продължението ще е достойно и дали историята няма да  е твърде разводнена. Но зачитайки първите няколко страници притеснението ми моментално изчезна , тъй като доста бързо се потопих в уютната атмосфера , която създават семейство Сонг. А и за едно пораснало момиче като мен винаги  е много хубаво да се върне 10 години назад ,припомняйки си забавни истории и романтични моменти. Подарете си и Вие това усещане и станете съпричастни с историята на Лара Джийн.

Отново изказвам огромни благодарности на издателство Ибис за предоставеното копие от книгата !

Read More

Ревю: До всички момчета , които съм обичала - Джени Хан

Издателство: Ибис
Поредица: До всички момчета , които съм обичала

Година на издаване: 2017г.

Брой страници: 296

Цена:12.90лв.

Резюме:

Когато любовни писма, които трябва да останат в тайна, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна!
Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…
Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената кутия за шапки.
Всъщност строго погледнато, това не са точно любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. Мога да си ям зърнената закуска и не се чудя дали и той я обича с банани; мога да пея с любовните песни, а не да ги пея за него. Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм. Те ме освобождават. Или поне би трябвало.

Признавам си ,че доста често съм срещала много положителни отзиви и коментари за тази книга , но ,тъй като не беше преведена на български език ,не съм ѝ обръщала

голямо внимание , дори не бях чела резюмето. И така до момента ,когато стана ясно ,че издателство Ибис ни дават възможност  най-накрая да се запознаем с историята. Прочитайки резюмето бях  почти сигурна ,че книгата ще ми хареса. Самата идея за писмата е гениална по своята същност и не говоря само за историята в книгата ,ами и за реалния живот . Като се замисля лично аз бих написала подобно писмо и бих се почувствала освободена , тъй като много често има неща , които не искаме да признаем дори пред себе си , а да не говорим пред другите. В тази ситуация изливането на чувствата върху лист хартия е много удачен начин да се пречистим , да видим всичко написано черно на бяло и да се освободим от натрупалите се  в нас емоции.
Но да преминем и към самата книга. За мен тя е едно малко бижу.На пръв поглед книгата е типична ,съвременна тийн история свързана с любовни трепети ,драми и съдбоносни избори , но аз съм надраснала тези неща и имах притеснения дали книгата ще ми допадна. Не знам дали се дължи на героите , на стила на авторката или на цялостната идея , но се влюбих в тази книга. Тя е толкова лека и разведряваща , докосваща и същевременно нежна , но и изпълнена с много действие. Да преминем и към   самите герои.

Лара Джийн - май до сега не съм попадала на друга 16 годишна героиня , с която да имаме толкова общи неща и да мислим по доста близък начин. Обикновено се нервя на героините , които правят един куп нелогични неща и накрая забъркват някоя голяма каша , но Лара Джийн е различна. Била   е влюбена 5 пъти , но никога не е имала

гадже, винаги е била отдадена на семейството си и няма много приятели , но въпреки това е красиво момиче от корейски  произход , на което му предстои да преживее както хубави така и лоши моменти по пътя към откриването на любовта.
Много  забавен за мен момент беше как  младото момиче  мрази да кара кола и как непрекъснато се притеснява и се чувства дезориентирана , а в същото време знае ,че просто трябва  да го направи.  В доста  моменти припознах себе си, а  това ме върна в ученическите ми години. Хареса ми как Лара Джийн все пак се опитва да запази част от всички емоции за себе си , да запази по едно късче ,от тези пет момчета ,които е обичала  и да им отреди място в сърцето си. Може те да не са били голямата ѝ любов , но все пак са попаднали в мислите ѝ , били са в сърцето  ѝ , а писмата ,които им е написала ще са още един спомен колко влюбена е била тогава.

"Странно е да  си копнял толкова дълго за нещо , за някого , а един ден , най-внезапно , просто да спреш"

Марго - тя е по- голямата сестра на Лара Джийн и без да се усети е заела мястото на майка в семейството , която се грижи за всичко. Винаги е подредена и организирана , справя се с пазаруването  , готвенето и чистенето и дори си има гадже. Но нещата се променят ,когато отива в колеж чак в Шотландия. Макар Марго да присъства физически за много кратко в книгата , то присъствието ѝ се усеща през цялото време. Тя непрекъснато е в мислите на семейството си , а Лара Джийн отчаяно се нуждае от помощта ѝ , тъй като сега тя е по- голямата сестра с един куп отговорности ,която си няма  представа как да се справи с всичко. Самата Марго е доста интересен образ и ми се искаше да видим малко повече от нея. Поела доста отговорности още от малка ,в един момент тя се страхува да допусне някого твърде близо до себе си , страхува се да се разкрие напълно, но съм сигурна ,че животът в Шотландия ще я промени до някаква степен.

"Когато някой отсъства дълго време , в началото запомняш всички неща, които искаш да му кажеш. Опитваш се да съхраниш всичко в главата си.Но все едно да удържиш шепа пясък: малките зрънца се изплъзват от ръцете ти и накрая остават само едрите камъчета и въздух.Когато най-сетне се видите , си запазил единствено големите неща, защото е твърде трудно да разкажеш за всички дреболии. Но именно те съставляват живота."

Кити - тя  е най-малката от трите сестри Сонг ,  и е най-колоритния образ. Тя е като

черешката на тортата. Макар да е само на 9 години Катрин разбира нещата доста добре и винаги знае какво да каже.

Джош - съседското момче , което вече е бивше гадже на Марго и ,в което Лара Джийн все още е  влюбена. Когато той получава любовното й писмо отношенията между тях  стават някак странни и вече не могат да излизат и да си говорят така непринудено както преди.В началото може би той ми беше симпатичен , но с течение на времето ми стана някак безразличен и на моменти дразнещ . Реално не можем да разберем много за него и за характера му и в даден момент сякаш остава на заден план, но със сигурност ще ми е интересно да прочета повече и за него.

Питър Кавински  за мен той беше голямата изненада в книгата. Привидно е твърде самовлюбен и горделив ,  с огромно его и твърде уверен в себе си , но всъщност е добро момче. Да , звучи доста  клиширано ,но  Кавински  определено ми допадна

повече от Джош. В него има някакъв чар. Прави разни дребни жестове за Лара Джийн и винаги се държи мило с нея , а това ме кара да го харесвам още повече. Кое момиче не би се зарадвало ,когато рано сутрин я изненадат с вкусна поничка....

Както вече сте разбрали харесах книгата страшно много .Може би защото е написана по един простичък и разбираем начин и засяга теми и проблеми ,през които всеки преминава ,но определено успя да влезе под кожата ми , да ме направи част от живота на Лара Джийн и да събуди позабравени емоции в мен. Финалът беше хубав по един малко странен начин и това още повече засилва желанието ми да прочета и следващата част от трилогията .
Не мисля ,че за тази книга важи ограничението да се чете само от деца в тинейджърска възраст. Напротив ,смятам ,че е напълно подходяща за вече порасналите хора въвлечени в ежедневните си грижи и проблеми....определено действа разтоварващо. А и сега се замислям как ли бих приела историята ,ако  бях на 16- 17 години. Може би щях да имам друг  поглед върху нещата .. не знам , но се радвам ,че  я прочетох,  а  Лара Джийн ,  се превърна в една от любимите ми героини.  Ако Вие още се чудите какво да си вземете за морето или басейна , то отдайте се на "До всички момчета , които съм обичала" 

 "Мисля, че вече разбирам разликата между това,да обичаш някого от разстояние и да обичаш някого от близо.Когато го виждаш от близо, го виждаш какъвто е , но и той те вижда каквато си....Любовта е плашеща : тя се променя, тя не може да си отиде, Това е част от риска "

Тук е моментът да благодаря на издателство Ибис първо ,че са решили да издадат книгата и второ ,че ми предоставиха копие за прочит. И силно се надявам скоро да издадат и следващата книга от трилогията :)

Read More

Ревю: Последната звезда - Рик Янси

Издателство : Егмонт

Поредица: Петата вълна 

Година на издаване:2016г.

Брой страници:296

Цена:12,90лв.

Резюме:

ВРАГЪТ НЕ Е НЯКОЙ ДРУГ. ВРАГЪТ СМЕ САМИТЕ НИЕ.
Те са тук долу, те са там горе, никъде ги няма. Искат земята за себе си, искат да е за нас. Дошли са да ни заличат, дошли са да ни спасят.

Истината отвъд гатанките: Каси беше предадена. Рингър също. Зомби. Фъстъка. Всичките седем милиарда и по ловина души, живели на нашата планета. Предадени първо от Другите, а после от самите себе си.

В тази последна книга от трилогията „Петата вълна“ е време оцелелите човеци да направят най-съдбоносния си избор. А именно да решат кое е по-важно: да се спасят... или да спасят това , което ни прави човеци

 Тук ще намерите ревю на книга втора от поредицата - Безкрайното море.

Преди няколко часа завърших книгата и емоцията от финала все още ме държи.Това беше най- силната книга от трилогията  и за малкия си обем бе побрала толкова много действие и емоции.Книгата е изключително динамична от първата  до последната страница.Буквално няма момент , в който да не се случа нещо неочаквано и вълнуващо. В много книги от този тип финалът често е предвидим за читателя ,но тук  до последно не знаех какво ще се случи ,кой ще оцелее и кой не , каква ще е съдбата на планетата и на цялото човечество.

"Животът е кръговрат,животът е обвързан със страха.Страхът на хищника.Страхът на жертвата.Без страх животът нямаше да съществува."

Касиопея или на кратко Каси отново беше в центъра на събитията ,след като в миналата книга сякаш Катализатора беше заела  главната роля.В много отношения Каси се е променила в сравнение с първата книга , но въпреки това  е запазила желанието си да се бори и вярата в това ,че може да осигури по- добър живот за братчето си Сами. Всичко е в името на любовта ,тъй като тя е непредсказуема и необятна . Не може да бъде изследвана и контролирана. Тя е нещото ,за което Другите не са се досетили ,че може да промени всичко. А в сърцето на Каси е останало достатъчно място за любов.

 "Тя беше еднодневка ,един ден я има , на другия я няма .Тя беше последната звезда ,грееща ярко в море от безкраен мрак "

Бен Периш - момчето с ослепителна усмивка ,което твърде дълго  е разкъсвано от чувството за вина за всички хора ,който е оставил да загинат.Той иска да спаси всички ,да изпълни дълга си и да не разочарова хората около себе си.Но въпреки всичко през което  преминава ,той не е убиец , не може хладнокръвно за застреля човек,да отнеме живота му и да продължи напред.В него има някаква рядка доброта или наивност , която сякаш го предпазва от ужаса на случващото се наоколо.

Катализатора или Марика е може би най-сложно устроеният образ в цялата книга.

Тя се луташе между доброто и злото ,търсейки верния път.През по-голямата част от времето така и не знаех какво се върти в главата ѝ, как иска да постъпи и кого да спаси.

Сами - все още ми идва в повече това ,че 6 годишно дете прави бомби все едно прави коледни сладки ,но  все пак всичко беше заради него.Каси е готова да унищожи всичко и всеки стига малкото ѝ братче да е добре.

"Никога не забравяй  ,Самс. Любовта е за цяла вечност.Ако не е ,не би било любов. Светът е красив.Ако не е , не би било светът "

Ивън Уокър - харесах образа му още в самото начало и усещах ,че е от "добрите".Любовта му към Каси беше всепоглъщаща. Това да жертваш расата си заради едно човешко същество може би е  лудост , но красива лудост.Нима всеки не си мечтае за такава силна и изпепеляваща любов. Въпреки всичко той винаги намираше начин да я открие отново , за я защити и да я спаси.

"Болката беше необходима.Болката беше живот.Без болка радостта не беше възможна."

Както казах и в началото финалът ме хвана доста неподготвена и все пак остави

някои въпроси в мен.Не всичко се подреди по план , не всичко беше както трябва и не всички оцеляха. Нямаше как накрая всичко да се подреди като с вълшебна пръчица и героите  да заживеят щастливо. И все пак всичко в книгата ми хареса и най-важното успя да ме докосне.Имах чувството ,че съм част от екипа и се боря заедно с тях за спасението на човечеството.

Препоръчвам поредицата на всеки почитател на жанра както и на идеята за апокалипсиса  ,спасението на човечеството , съществуването на висша раса  и отношенията между хората.

"Аз съм всички онези ,които помнят,които са обичали ,които са познавали и за които само са чули.Колко са в мен? Преброй звездите.Давай,преброй песъчинките в пясъка.Това съм аз. Аз съм човечеството."

Read More

Ревю: Безкрайното море-Рик Янси

Издателство: Егмонт

Поредица: Петата вълна

Година на издаване:2014г.

Брой страници: 272

Цена:12.90лв.

Резюме:

Как прочистваш Земята от седем милиарда души? Като унищожиш тяхната човечност.
Каси Съливан и нейните приятели успяха да преживеят първите четири вълни, изпратени от Другите. Човешката раса вече е почти унищожена, а Петата вълна идва. И сега пред Каси, Бен и Рингър стоят две възможности: да се свият на тихо и топло, за да преживеят зимата и да се надяват, че Ивън Уолкър ще се завърне, или да се отправят в търсене на други оцелели, преди нашествениците да атакуват отново. А атаката е неизбежна.
Никой не е виждал дълбините, до които Другите са се докоснали, но и Другите никога не са си и представяли висините, до които човечеството може да достигне във финалната битка между живота и смъртта, надеждата и отчаянието, любовта и омразата.

Още в началото на миналата година прочетох "Петата вълна" и макар на моменти действието да беше доста объркващо , знаех ,че ще ми се прииска да изчета и  останалите две книги от трилогията.И ето ,че най-накрая дойде редът на "Безкрайното море".Признавам си ,че бях позабравила какво се е случило в първата книга и в началото ми беше трудно да схвана цялостната идея.Може би и самия стил на автора е малко по- странен , но на мен лично ми харесва. Действието се разказва от няколко гледни точки като са вплетени и моменти връщащи ни назад в миналото на героите и разкриващи ни тяхната история .Заформи се интересна комбинация от герои , които имат обща цел ,но различни гледни точки за постигането й. Групичката им се състои от Каси и братчето й Сами, Бен Периш , Катализатора , Кекса , Дъмбо , Малката и Меган.Всеки от тях е толкова различен , но същевременно те си приличат по това ,че са просто деца борещи се за оцеляването си.

Каси Съливан продължава да е  все така борбена и да вярва ,че има някакъв изход от ситуацията. Харесах образа й още в първата книга и тук определено затвърди мнението ми.В Петата вълна авторът ни загатна за евентуален любовен триъгълник , но в крайна сметка става ясно ,че такъв няма да има. Още в училище Каси е била лудо влюбена (или поне така си е мислела) в Бен Периш - типичният спортист и звездата на училището. Но попадайки в тази ситуация бързо разбира , че от "стария" Бен не е останало нищо,  а самото и увлечение е било повърхностно и незначително. Така че много се радвам ,че Р. Янси не е задълбочил  тази любовна сюжетната линия, а е обърнал повече внимание на образите на другите герои.

Бен Периш или Зомби както го наричат е бил звездата на футболния отбор и момчето мечта , но ,когато светът е на път да бъде унищожен това вече няма никакво значение. За никого от тези деца няма значение кой какъв е бил преди и какво е правил. Важно е само настоящето и бъдещето , ако изобщо има такова.Бен е преживял много и е надвил треската погубила милиарди хора и, въпреки че тялото му е изтощено до краен предел , той вярва ,че ще успеят да намерят спасение.

Катализатора - тя е  момиче загадка .В миналата книга не можахме да научим почти нищо за нея , но в "Безкрайното море" има доста моменти връщащи ни в детството на момичето и разкриващи много неща.Най -малкото научаваме името й  и  по този начин поне аз я приемам някак по лично , а не просто като Катализатора. Реално погледнато тя беше едно от главните действащи лица в тази книга и образа и беше по запомнящ се от този на Каси ,поне за  мен. Катализатора премина през множество промени и катаклизми , срещна приятели и врагове , проумя доста неща и намери правилните отговори. Определено се превърна в един от любимите ми образи.

 

Кекса - историята на това момче ме впечатли много. Той  е леко пълничък ,  не говори изобщо ,но въпреки това изпълнява заповедите и е част от екипа. Постъпките му заслужават  похвала и в крайна сметка ми стана много тъжно за него.

Дъмбо - момчето с големи уши като на слонче , което доста често се изчервява , но пък притежава медицински познания и се оказва ценен кадър за отбора.

Разбира се да не забравяме и Сами - малкото братче на Каси , заради което тя е готова да преобърне света.Още не мога да възприема как толкова малко дете , въвлечено в подобна ситуация  , успява да проумее голяма част от  нещата както и да държи оръжие и да стреля.

Както и в Петата вълна ,така и тук автора пише доста  завоалирано. На места ми беше трудно да разбера какво се случва и какви са плановете на Другите , но пък екшън определено не липсваше в книгата. Действието се развиваше динамично и не липсваха моменти на изненада. Всъщност книгата не е много обемна, но  в своите 270 страници е събрала доста действие, неочаквани обрати и тъга. Финалът беше изключително емоционален и неочакван и просто няма как читателят да не пожелае да прочете и следващата книга.

Read More

Ревю: Слънцето също е звезда - Никола Юн

Издателство: Ибис 

Година на издаване: 2017г.

Брой страници : 292

Цена : 12.90лв.

Резюме:

Тя е реалист, той – мечтател.

Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.

Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.

Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история.

Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно… отредила го е и на двама ни.

За мен това беше първа среща с авторката и може би ,ако бях прочела книгата преди 8-10 години би ми допаднала една идея повече.Може би историята ми се стори твърде тийн и твърде наивна ,което не означава ,че не ми хареса, напротив , финалът дори вдигна още повече оценката ми за книгата. 

Идеята на историята е доста интересна ,но ми се стори твърде нереално това двама души да се влюбят за един ден или по скоро за няколко часа. Почти цялото действие в книгата се развива в рамките на тези няколко часа. Смело мога да кажа ,че стилът на Н. Юн е различен и то в добрия смисъл. Освен ,че се редуват глави от името на двамата главни герои също така са включени гледните точки и на доста второстепенни герои , който по неведомите пътища на съдбата допринасят за изхода на събитията. Има и доста обяснения на думи , предмети и научи факти. В един момент е малко объркващо ,но пък предоставя един по различен поглед върху нещата. А сега е време да кажа по нещо и за самите герои.

Наташа - тя е реалистка , която вярва единствено в научно доказуемите факти и явления , а не в тези подвластни на чувствата. За нея всяко нещо трябва да има логично обяснение , а не просто да е знак от съдбата или чиста случайност.За Наташа не съществува понятието предопределеност. До известна степен ми харесва това ,че тя е здраво стъпила на земята ,а не лети в облаците. Не се надява на чудо ,а се опитва сама да оправи положението  , в което е изпаднало семейството й. Точно за това и се струва налудничаво да се влюби в някакво момче ,с  което се е запознала преди броени часове. За нея дори любовта си има научно обяснение. Тя е наясно какво се случва в мозъка през всеки един етап от влюбването и твърдо отказва да приеме ,че и на нея ще и се случи , не и в  този момент ,когато разполага с няколко  часа , за да запази досегашния си живот. Чрез образа на Наташа е засегнат и проблема за отношенията дете-родител. Цялата вина за депортирането на семейството е на баща й Самюел , който отказва да живее в реалността ,а предпочита да се отдаде на мечти за кариера на актьор в киното и театъра. Така бащата ,който е бил герой в лицето на малкото момиченце се превръща в причина за нейното нещастие. Нещо в отношенията им се е пречупило доста преди това , а последната случка само задълбочава проблема. На лице са разбира се и проблемите свързани с имигрантите по цял свят. Това да бъдеш в чужденец в Америка определено не е лесно. Всеки се стреми към американската мечта , но само малцина имат щастието дори да се доближат до нея. Останалите като семейството на Наташа се борят за оцеляването си , наблъскани в апартамент с една спалня и просто  съществуват , тъй като нямат друг избор. Стана ми мъчно за нея , майка и баща й дори за малкия й брат. Всеки е дошъл в  страната на неограничените възможности със свои мечти и си е представял нещата по един начин ,а  реалността е съвсем друга.

"Аз съм реалист. По -добре е да виждаш живота такъв, какъвто е, а не какъвто искаш да бъде. Зад нещата не се крие някаква специална причина.Те просто се случват "

Дейниъл - той е мечтател и във всяко нещо открива знак от съдбата. Неговият образ ми беше малко странен може би с това ,колко чувствителен и сантиментален е , как решава ,че Наташа е жената на живота му макар да я познава от няколко часа и да е твърде млад ,за да вземе подобно сериозно решение. Той дори не знае  с какво иска да се занимава , но знае ,че е влюбен.Хареса ми неговата непринуденост и спонтанност както и това ,че навсякъде носи тефтера си и пише  поеми.  За мен той сякаш живее в някаква паралелна вселена изтъкана от неговите разбирания и гледни точки.Все още не е готов за реалния живот , мисли си ,че има още време преди да трябва да поеме нещата в свой ръце, но за съжаление не винаги е така. Той също е чужденец в Америка макар да е роден там, но родителите му са от Корея , което го прави различен. Естествено те искат най-доброто за синовете си (Дейниъл има по-голям брат на име Чарли) както и да си намерят момичета с корейски произход.Никога не съм разбирала защо това е толкова важно и какво значение има националната принадлежност , когато двама души се обичат , но всеки си има различни разбирания.За разлика от Дейниъл , който приема произхода си ,без притеснение или срам то Чарли  се срамува от това ,което е. На това се дължат и влошените отношения между двамата братя. И все пак Дейниъл до последно вярва в чудесата , в съдбата , в предопределеността и в любовта от пръв поглед. Той си остава мечтател и оптимист сигурен , че за всяко нещо си има причина и всичко е част от великия план на съдбата.

"Хората не са разумни създания.Вместо да се ръководим от логиката , ние се ръководим от чувствата.Светът би бил много по-щастливо място ,ако беше обратното."

 

Това ,което мога да кажа за книгата е ,че беше лека и спокойно може да се прочете и за един ден , главите са кратки , а сюжетът е поднесен достъпно и разбираемо. Не съжалявам ,че прочетох тази история , защото все пак тя носи много красота в себе си. Припомни ми детската наивност  и надежда , първите трепети на любовта и тинейджърските увлечения,  непрестанната вяра на хората в доброто , в човечността и в съдбата. Хубаво е да има и такива книги , който ни връщат няколко години назад и ни припомнят какви сме били и самите ние , тъй като с годините човек определено се променя и до известна степен се превръща от мечтател в реалист. Може би това е неизбежно , а може би не .... зависи какво ни е предначертала съдбата.

Искрено благодаря на издателство Ибис за предоставеното копие на книгата и  възможността да се върна няколко години назад и да си припомня каква съм била тогава :)



Read More

Ревю:Проклятието на титана -Рик Риърдън

Издателство: Егмонт 

Поредица: Пърси Джаксън и боговете на Олимп 

Година на издаване:2010г.

Брой страници:319

Цена :12.90лв

Резюме:

Пърси Джаксън получава странна молба за помощ от приятеля си Гроувър и веднага се приготвя за битка. Всичко, което ще му трябва, са Анабет и Талия, верният му меч Въртоп и… мама да го хвърли донякъде с колата.

Тримата приятели се впускат в спасителна мисия само за да открият, че Гроувър е намерил нещо много важно – две изключително мощни деца-герои, чиито родители са неизвестни. И това не е всичко. Господарят на титаните Кронос е заложил коварен капан и младите полубогове попадат точно в него. За да се измъкнат невредими, Пърси ще трябва да се изправи пред най-опасното предизвикателство в живота си до този момент – злокобното пророчество на Проклятието на титана.

Тук ще намерите ревюта на първите две книги от поредицата Похитителят на мълнии и Морето на чудовищата 

Тази трета книга от поредицата за приключенията на Пърси Джаксън  сякаш най- ми хареса  или я четох в доста подходящ момент , тъй като исках нещо леко ,приятно  и с приключенски дух . Е , книгата е всичко това ,че и много повече. Няма какво да Ви говоря за това ,колко хубаво пише Рик Риърдън и колко приятен е стилът му , тъй като ,ако сте чели дори една негова книга ,то вече сте се убедили в това.Винаги силно съм ценяла и чувството за хумор ,което проявява дори и напрегнати ситуации. Прочетох "Проклятието "на титана страшно бързо и нямах търпение за следващата книга (чеито откриване в ел. вариант се оказа доста трудно )

В тази книга отново имаме пророчество , което предполага да се извърши и съответния подвиг .Винаги ми  е много интересно да разсъждавам над самите пророчества и да се опитвам да си ги разтълкувам сама , е не винаги ми се получава , но...поне опитвам :Д. Появяват се и нови образи , които тепърва ни предстои да опознаем и да срещаме и в другите книги , но първо за започнем с познатите ни лица

Пърси - както винаги успява да се забърка в неприятности , да предизвика гнева на някои Бог и да даде обещание ,което не може да изпълни. Неговото слабо място е  загрижеността и жертвоготовността в името на другите и това в даден момент може да му изиграе лоша шега.

Анабет - по-голямата част от книгата се върти около издирването ѝ и съответното ѝ спасяване.Тя отново се проявява като смел герои и аз все повече харесвам образа ѝ. Допадна  ми и това ,че лека полека се загатва за привличането между нея и Пърси и ,че отношенията им не са само приятелски.

Талия - преди сме слушали и  чели за нея ,но сега вече  се срещаме с реалния ѝ образ от плът и кръв.Тя е дъщеря на Зевс и на моменти  е доста сприхава и опърничава, а в други моменти с Пърси доста си приличат и това се оказва проблем.Индиректно те сякаш се борят за лидерското място и им  е трудно да си го поделят .Но преживявайки този подвиг те изграждат по между си едно красиво и здраво приятелство  , което ще продължи и занапред .

Ред е на новите герои 

Зои - тя е от "отбора "на ловджийките и е готова на всичко ,за да спаси Артемида .В началото образът на момичето е обгърнат от доста неяснота , тя не разказва за себе си , не разкрива чувствата си и е дистанцирана от останалите. Но в последствие разбираме доста неща за нея и определено образът ѝ ми допадна .

Бианка и Нико ди Анджело - двете нови деца  полубогове , който Гроувър намира и нашите герои се опитват да спасят от лапите на чудовищата . Тук ще направя уточнението ,че аз съм чела поредицата Героите на Олимп , където хронологически действието се развива след това в Героите на Олимп и до известна степен знаех какво ще се случи.В  тази книга Нико е представен като най-жизнерадостното , любопитно и игриво дете. Първоначално ,чак ми беше трудно да повярвам ,че това е същият Нико от следващата поредица. Бианка е по-голямата сестра , върху чиито рамене винаги е падала отговорността за Нико и поради тази причина тя търси свобода и лично пространство. И ги намира при ловджийките като се присъединява към тях и тръгва към първия си подвиг. Смятам ,че авторът трябваше да отдели още няколко странички на образа ѝ, но това си е мое мнение.

С риск да се повторя пак ще кажа ,че книгата ми хареса много и не ѝ липсваше нищо.По горе към описанието съм сложила новата корица , тъй като ми харесва доста повече от старата , а и е доста по показателна за самата книга. На нея са изобразени пегасът Блекджак и Пърси ,който държи меча си в ръка . Определено тази книга възобнови интереса ми към поредицата , която временно бях поизоставила , но сега със сигурност ще прочета и останалите две книги. Силно препоръчвам книгите на Рик Риърдън за всички пораснали деца ,на които все още им се чете за приключения , чудовища , спасяване на невинни герои и още куп други лудории и това всичко примесено с интересни факти от гръцката митология.

Read More