Ревю : Цирцея -Маделин Милър



Издателство : Анишър ( Егмонт )
Година на издаване: 2018г.
Брой страници: 352
Цена:19,90лв.
Резюме: 
В дома на Хелиос, бога на Слънцето и най-могъщия сред титаните, се ражда дъщеря. Цирцея е необикновено дете – не е могъща като баща си, нито порочно съблазнителна като майка си, заради което е презряна и отхвърлена от семейството си. Изолирана от своите, тя се обръща към смъртните и скоро разкрива, че всъщност притежава голяма сила – силата на магьосничеството.
Ужасен от способностите й, Зевс я запраща на самотния остров Еея, където Цирцея черпи сила от природата и развива силите си. Но тя няма да бъде вечно сама. Съдбата й се преплита с тази на много от известните митологични фигури – вестоносеца на боговете Хермес, майстора Дедал, Минотавъра и разбира се, лукавия Одисей.
Много опасности грозят сама жена в свят като този, а Цирцея успешно си навлича гнева както на смъртни, така и на богове. За да защити това, което й е най-близко до сърцето, тя трябва да използва всичката си сила и да реши дали принадлежи на божествата, от които е родена, или на смъртните, които е обичала.

Намерете ме и във Facebook 

.....но в самотния живот има редки моменти, когато някоя душа докосва твоята така, както звездите доближават земята веднъж в годината.....

Тази книга предизвика доста шум с появата си и ме накара да се замисля имала ли съм до сега досег с гръцката митология. В крайна сметка установих ,че съм чела за гръцките божества благодарение на Рик Риърдън и двете поредици - "Героите на
Олимп" и "Боговете на Олимп." Това всъщност са едни от най-любимите ми поредици , но са предназначени за деца и юноши ,затова и стила ,по който са поднесени историите е доста лек и разказан като приказка пълна с приключения. Сигурно вече се чудите защо ви говоря/пиша всичко това. Истината е ,че започвайки "Цирцея" може би подсъзнателно съм очаквала да се сблъскам с подобен стил на писане като в книгите на Р. Риърдън , очаквала съм забавления , смели герои  ,битки с щастлив край и много чувство за хумор  , но стила на М. Милър е съвсем различен. В началото това леко ме смути и дори притесни , реших че книгата не е за мен , но не се отказах от нея и постепенно нещата си дойдоха на мястото.
Започвам  с това ,че дори не бях чувала за богинята Цирцея , не бях запозната със съдбата ѝ и родителите ѝ. Авторката доста бързо ни въвежда в обстановката и нещата се случват много  динамично , а на мен ми липсваха описанията на героите , на чувствата им , на мислите им. Струваше ми се,че М Милър просто ни нахвърля фактите , разяснява ни родословното дърво на Цирцея и ни прекарва през детството ѝ в рамките само на няколко страници.
Както сте прочели и от резюмето Цирцея е различна , а както днес ,така и в миналото "различните" доста често са били отблъсквани , нагрубявани и унижавани  именно заради това. Да си различен е  етикет  , който ние  често лепим на други хора , които всъщност не разбираме , не сме като тях и просто ги оприличаваме като "различни" , което пък автоматично се смята за лошо. Цирцея не притежава кой знае каква красота , няма невиждани сили и има писклив , почти човешки глас , което я превръща в обект на много подигравки и тормоз . Но въпреки това , тя запазва добрината си . Колкото и пъти да я нараняха , тя е  готова отново да даде шанс.

След като е заточена на остров Еея  за нея започва истинското приключение.  Странно е как едно наказание и обричане на живот в изолация , в крайна сметка сякаш поставя начало на истинското ѝ съществуване. Там започва и израстването на богинята Цирцея като личност , като жена , любовница и майка. Далеч от подигравките и униженията , от подмолностите в двореца и от злите си роднини Цирцея започва да живее без да се притеснява от мнението на другите. Пее на воля по цял ден  , цапа ръцете и краката си с кал , събира билки и  прави каквото си пожелая ,тъй като няма кой да я види и упрекне.С течение на времето обаче ,тя започва да чувства самотата . Понякога на острова има доста посетители като някои са добронамерени , други не , някой носят добри вести , а други - само разочарование , но въпреки това Цирцея сякаш се е сляла в едно с острова .

Беше ми интересно да проследя живота на едно божество , на една жена и майка , тъй като някой неща за характерни за всяко създание независимо дали е смъртно или безсмъртно. М. Милър дава интересен поглед върху събитията  и макар отначало да ми беше трудно да свикна със стила на писане , сега като завърших книгата ,усещам че Цирцея вече ми липсва. 

Ревю: Вила в Сицилия - Розана Лей

Издателство: Софтпрес 
Година на издаване : 2016г. 
Брой страници: 456
Цена: 17,99лв. 
Резюме: 
Изненадващо наследство. Три жени, които търсят отговори. Дали вила „Сирена“ ще ги събере, или отчужди?

Тес скоро ще навърши четиридесет и монотонният й живот в британската провинция я задушава. Един ден получава неочаквано писмо с известието, че наследява старинна вила в слънчева Сицилия от непознат. 
Прекрасното италианско градче я приветства с идиличния си начин на живот и тя се предава на притегателната му сила. Потопена в емоционалния си нов свят, Тес тръгва по следите на една тайна, която е част от миналото на майка й, още от времето на Втората световна война. Романтика и мистерия разкриват пред нея изненадваща истина за любовта, която не само ще даде така жадуваните отговори на Тес, но и ще й помогне да спаси собствената си объркана дъщеря тийнейджърка.

Разказана през гледните точки на три жени от различни поколения, „Вила в Сицилия“ е завладяваща история за загубена любов и родови тайни, епично пътешествие в търсене на себе си, значението на дома и семейството.

Трябва да си призная ,че посегнах към книгата , тъй като бях привлечена от красивата корица и буквално не устоях на изкушението да се пренеса ,поне мислено ,в Сицилия. И явно интуицията не ме е подвела , тъй като книгата се оказа наистина разкошна. Може да съм леко пристрастна заради добрите описания на сицилианската храна и девствената природа на Четария , но историята определено ме спечели.  "Вила в Сицилия " за мен е книга ,която трябва да бъде прочетена на един дъх ,искаше ми се да се потопя напълно в духа на Италия ,да видя нещата през погледа на трите главни героини и да си представя ароматите и вкусовете на Сицилия , но не успях да го направя на едни път . Трябваше да чета книгата с прекъсвания и да вкусвам духа ѝ на глътки . Но дори и  така поднесена историята беше истински пир за сетивата и ми донесе много положителни емоции. 
Разбира се , сега някой ще се зачуди какво се прехласвам чак толкова по  история , която не е нещо не виждано и не чувано  , авторката може би не е много известна у нас и около книгата не се е вдигал кой знае какъв шум , но въпреки това тази на вид простичка история ме докосна . Може би не е велик литературен шедьовър , но я четях с огромен интерес и нетърпение  , в захлас правех догадки каква ще е съдбата на героините и не исках това сицилианско вълшебство да свършва.

Розана Лей ни запознава с живота на три жени -дъщерята -Джини , майката -Тес и бабата -Флавия. Макар да са едно семейство всяка от тях има скрити тайни , особено Флавия ,която напуска Сицилия много млада и повече никога не се връща там . Когато
Тес -дъщеря ѝ наследява вила Сирена и решава да отиде в Сицилия и да опознае родното място на майка си ,това довежда до разкриването на много загадки , събуждането на призраци от миналото и приключване на недовършените дела. 

Но освен всички мистерии и загадки в  книгата намира място и любовта . Именно любовта е променила завинаги живота на Флавия , едно внезапно влюбване е дарило Тес с дъщеря ,а Сицилия ѝ е подготвила още много изненади в лицето на Джовани и Тонино - двама красиви  и горди мъже , които всъщност се оказват пълна противоположност . Много ми хареса факта ,че авторката не е заложила на изтъркания номер с любовта от пръв поглед ,където героите се виждат и веднага решават ,че ще са заедно завинаги.Във "Вила в Сицилия" нещата се случват доста поетапно и леко . Нищо не  е твърде драматизирано и преекспонирано , героите са  зрели хора ,а не тинейджъри (като изключим Джини ,която в началото доста ме дразнеше с разсъжденията и поведението си).
В крайна сметка книгата не е  просто любовен роман ,чието действие се развива в Сицилия, а е нещо  доста по-задълбочено и истинско. За мен историята е много
показателна за женската сила . Водена от любовта , страстта и стремежа една жена е готова на всичко ,за да постигне целта си . Ставаме свидетели и на това как алчността и злобата могат за съсипят приятелства, да разделят семейства и носят само болка и разочарование.Но в крайна сметка това е измислена история ,която носи на читателя оптимизъм и много положителни емоции (поне за мен беше така) Ако искате да се пренесете в Сицилия , но без да наблюдавате предвидима любовна история ,  а искате да се потопите в дълбините на местните традиции и кулинарни вълшебства , то тази книга е за вас :)

Ревю: Не дърпай дявола за опашката- Джон Вердън

Издателство : Софтпрес 
Поредица: Дейв Гърни 
Година на издаване :2013г.
Брой страници:512
Цена:17,00 лв 
Резюме:

Шест убийства, извършени преди десет години. Шест изстрела по тъмно и в движение. Шест черни мерцедеса – единственото общо между жертвите. И едно писмо, подписано с „Добрия пастир“, което заявява: Обявяваме война на приносителите на алчността, на джебчиите, които наричат себе си банкери, на въшките с лимузини, на червеите с мерцедеси. Ние ще освободим земята от тази унищожителна зараза, носител по носител...

Класически случай на сериен убиец с мисия. Но... не и за Дейв Гърни.

Когато „оттеглилият“ се детектив се оказва въвлечен в проект за жертвите на Пастира, очевидните отговори започват да изглеждат все по-малко логични.

Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш предупреждението „Не дърпай дявола за опашката!“ 

Ревю на първите две книги от поредицата: Намисли си число  и Затвори очи 


Признавам си ,че леко се пристрастих към книгите на Джон Вердън и пенсионирания
полицай Дейв Гърни.  Дори затваряйки последната страница на настоящата книга ми се иска веднага да започна следващата , но ..... смятам, че е редно да си дам кратка почивка от жанра , за да мога след това да се насладя напълно на следващата история.  А и да си призная очаквах малко повече от финала на тази книга и имаше дребни детайли ,които не ми допаднаха , но след малко ще споделя и за тях.

В "Не дърпай дявола за опашката " наблюдаваме разплитането на интересен случаи от преди 10 години ,който е предизвикал огромен шум , но разследването му се е оказало твърде повърхностно.  И тук на помощ идва Дейв Гърни , който още се възстановява след приключването на предишния случай и куршума в главата. Сякаш пенсионираният полицай е изпаднал в някаква летаргия и просто съществува  без да вижда света  себе си . Маделин естествено забелязва това , но се оказва безсилна пред проблема. И в едни момент възможността за разплитане на нова загадка сякаш активира нещо в ума на Гърни и го връща към живота.В този случай работата му буквално може да го убие , но и да го съживи. Неоспорим факт , който съпругата  му вижда , разбира  и в крайна сметка приема в името на доброто на съпруга си . Хареса ми факта ,че Кайл също присъства по осезаемо в книгата и ми се иска автора да обърне още повече внимание върху отношенията баща- син .

Сега може би трябва да разкажа малко повече и за самия случай ,който всъщност е от преди 10 години ,но един проект на младата и амбициозна Ким , която решава да се
срещне с близките на жертвите и да заснеме емоциите им ,пробужда чудовището и го  кара на нападне отново. Ще започна с това ,че образа на Ким доста ме дразнеше през цялото време (и аз не знам защо) . Просто тя ту се правеше на супер смела и готова да се справи с всичко , ту в следващия момент звънеше непрекъснато на Дейв и го караше да я придружава навсякъде като  куче пазач. Целият ѝ уж миловиден образ ми дойде в повече и дори си мислех , че накрая тя ще се окаже замесена във всичко , но ....И така стигаме до финала на книгата ,където нещата се развиха някак странно и нелогично . Доста въпроси останаха без отговор и това всъщност е нещото ,което ме подразни . Любимата ми част в подобен тип книги е ,когато на финала всичко се разкрие и читателя успява да сглоби всяко едно парче от пъзела и да му се изясни всичко , а тук ...  поне аз не разбрах част от причините за убийствата както и личността на самия убиец. Не видях особен смисъл и в действията свързани със сплашването на Ким и Гърни , ако е искал да ги спре можеше просто да ги убие . 

Макар това да развали до известна степен приятното ми усещане от книгата , не променя факта ,че харесвам автора и начина по който пише . Самият му изказ е опияняващ и те кара да четеш и четеш ... Дори твърде подробните описания на разследването не са ми скучни и банални , а  напротив ,карат ме да се потопя още повече в загадката. 
В заключение искам да споделя ,че Дж. Вердън си запазва мястото сред любимите ми автори в този жанр и намирам стила му на писане за прекрасен.

Книжни разочарования - Част 2

Тъй като не успях да вместя всичките си разочарования в един пост сега следва и продължението. Разделила съм ги горе долу по равно и отново някой от тях имат ревюта в блога , които може да прочетете и по детайлно да разберете защо лично на мен дадената книга не ми е харесала . И така да започваме отново с двете основни категории. 


Книги , които лично за мен са били пълен провал: 


5.Любовта траe три години - Ф. Бегбеде
В тази книга  не открих абсолютно никакъв смисъл, поука или каквато и да било полезна информация. Това е и единственото произведение на автора ,което съм чела ,но и не мисля да посягам към друго. Може би очаквах някакви психологически
разсъждения свързани с любовта , романтика или действителни истории ,но получих твърде много цинизъм , разхвърляни и разпилени изречения без смисъл.

6.Хотели Първа стая - Ема Марс

Тук отново имаме еротичен роман (явно с тях не винаги ми се получава). Четох книгата доста отдавна ,още когато излезе и бях потресена колко глупаво и безсмислено беше всичко написано. Заформя  се някакъв любовен триъгълник между двама братя , които цял живот си съперничат във всичко и една жена ,която търси себе си или по скоро своята сексуалност и от тук на сетне следват доста нелепи ситуации. Поредната книга ,която остави в мен неприятно усещане.

7. Черно мляко -Е.Шафак

Тук може би също ще ви учудя .... Чела съм "Любов " от същата авторка и изключително много ми хареса и ме докосна , но "Черно мляко" се оказа съвсем друго нещо. Наясно съм ,че тематиката на двете книги е коренно различна ,освен това настоящата книга е насочена повече към майките (а аз все още не съм) , но въпреки това мислех ,че ще открия нещо ,което да ме спечели , да грабне вниманието ми ,но уви нито стила и структурата на книгата ми харесаха ,нито самите разсъждения в нея.

8. С.Е.К.Р.Е.Т.- Л.Мари Аделин

Тази книга почти я бях забравила .... доста отдавна я четох и много бегло си спомням сюжета , но пък веднага се сещам ,че стила на писане и самата история доста ме подразниха. Отново имаме изключително наивна главна героиня ,която иска да преоткрие своята сексуалност и да се превърне в нов човек. Твърде изтъркано и посредствено беше за мен . 

Книги четени в неподходящия момент: 

5. Летни дни и летни нощи  под редакцията на С. Пъркинс 

Четох сборника с разкази именно през лятото както предполага и заглавието и очаквах леки и забавни любовни истории създаващи приятно настроение , но за съжаление май разказите не се за мен . Няколко от ми харесаха ,но в крайна сметка установих ,че предпочитам да чета роман , където действието е разгърнато в над 200 страници , а не разказ от 20 страници. Просто не е за мен. 

6. Пасажер - А.Бракен
Страшно много харесвам авторката и поредицата ѝ "Тъмна дарба ",затова и очакванията ми към книгата бяха доста високи .За съжаление не се оправдаха напълно . Историята има потенциал , освен това включва и пътуване във времето, но може би наистина не уцелих най-подходящото време за прочита ѝ  и историята не ме грабна.За съжаление втората част от тази дуология все още не е издадена у нас и
честно казано не знам дали изобщо ще се случи.  

7. Слънцето също е звезда - Н. Юн
Тази книга предизвика море от положителни коментари и отзиви и буквално нямах търпение да я прочета на български език. За огромно мое съжаление историята не успя да предизвика чак такива емоции у мен . Признавам ,че сюжетът е интересен, замисълът също , но може би самото изпълнение .....или просто всичко звучеше малко нереално. Дори не мога да определя какво точно не харесвам в книгата , но е факт ,че не можах да я заобичам. 

8. Паднали ангели - Кейт Лорън
Тук също ударих на камък . Бях попаднала случайно на филма и от там се вдъхнових да прочета поредицата , тъй като резюмето ме се стори доста интересно , но книгата е написана изключително посредствено и елементарно , а историята може да бъде
събрана в доста по-малко на брой страници. Надали скоро ще посегна към останалите книги от поредицата. 

И така за сега това са книгите , които по някакъв начин са ме разочаровали , не са оправдали очакванията ми и са оставили в мен неприятно усещане. Това естествено не означава ,че на Вас няма да ви харесат . Даже напротив , някое от тези заглавия може да е след любимите Ви. Ще се радвам да споделите и ще ми е интересно да дискутираме и да чуя / прочета различни гледни точки. 

Какво прочетох през Март и Април 2019г.

Ето че отново дойде време за любимите ми месечни равносметки. Пролетта вече официално дойде , а топлото време предразполага към повече разходки сред природата и честно казано времето ми за четене съвсем намалява , но пък скоро ще мога да чета книга препичайки се до басейна , така че нямам търпение да
стане още по- топло и приятно. Но да се върнем на книгите ,които прочетох през изминалите два месеца . Ето ги и тях: 

1. Двор от крила и разруха - Сара Дж. Маас 
Мисля ,че е излишно да споменавам колко любима ми е тази поредица и как книгата страшно много ми хареса ,тъй като сигурно сте слушали безкрайно много хвалебствия за авторката и за творчеството ѝ. Само ще спомена ,че финалът на историята на Рис и Фейра  загатна ,че ще има още доста интересни развръзки около останалите герои и ,ако все още се чудите дали да посегнете към поредицата .... направете го !

2. Измамна светлина - Луиз Пени 
Многократно съм споменавала колко любима ми е Луиз Пени и колко невероятно пише , но за пореден тъп ще се възхитя на авторката , тъй като всяка следваща книга , която пише  е по- добра от предишната. Не знам как все още не  се е изчерпала и успява да измисля толкова увлекателни истории , а главния герои инспектор Гамаш е изключителен персонаж . Вярвам ,че книгите биха се харесали на всеки почитател на криминалните романи.

3. Двор от скреж  и звездна светлина - С. Дж.Маас 
И отново направих завръщане към Сара Дж.Маас , която ми сгря душата с тази кратка новела хвърляща поглед върху напълно обикновени моменти от живота на героите. Обожавам точно такъв тип кратки истории и новели и смятам ,че е задължително четиво за всеки фен на авторката.

4. Първият гроб отдясно - Даринда Джоунс 
Доста се бях ентусиазирала относно тази книга и цялата поредица и четейки резюмето ,може би  малко  завиших очакванията си . Не че книгата е лоша , но ми липсваше дълбочина при изграждането както на самата история ,така и на персонажите. Може би цялостния замисъл е добър, но изпълнението малко куца ... не знам ,но нещо  в книгата не ми достигна и затова не  продължих с поредицата , но пък прочетох първата новела към нея - "Защото съгреших"

5. ММА боец - Ви Кийланд 
Попаднах на форум за фен преводи , където открих именно тази поредица (за съжаление третата книга все още не е преведена) В поста си обединявам мнението и за двете книги  ,тъй като те са кратки и не са нещо кой знае какво , че да пиша отделно ревю на всяка. Самите истории са предвидими ,но по мое мнение са написани увлекателно  ,забавно и интересно. Аз дори прочетох книгите на работа през промеждутъците ,когато имах свободно време и буквално се потопих в историите на Нико и Винс . Ако си търсите нещо разтоварващо и отпускащо за четене , тези две книги със сигурност ще ви подействат добре.

6. Намисли си число - Джон Вердън 
И беше време отново да се завърна към един от любимите си жанрове. Първоначално бях леко резервирана към този автор  ,тъй като е нов за мен , но доста бързо разбрах ,че ще се нареди сред любимите ми .Дж. Вердън описва всичко много детайлно и подборно ,но без да  е досадно и ненужно . Потапя читателя в разследването и го прави съпричастен към разигралата се драма.

7. Затвори очи - Джон Вердън 
В общи линии по горе казах основните неща ,които ме впечатлиха в книгите на Дж Вердън , но сега искам да спомена и главния герои Дейв Гърни , който със своя аналитичен ум може да разкрие всяка загадка и за него е истинско удоволствие да  търси причините и източниците довели до дадено действие. 

8. С вкус на сол и мед - Хана Тъниклиф
С тази книга реших малко да разнообразя , а очакванията ми бяха една идея по-високи отколкото трябваше , в резултат на което и в тази книга нещо не ми достигна , за да я оценя подобаващо.Но пък много ми харесаха рецептите на традиционни италиански ястия , които бяха поместени в нея.

 Това беше всичко прочетено от мен през изминалите два месеца . Останах доволна от книгите и историите , с които се запознах .Относно бъдещите ми читателски планове ... за сега съм се отдала отново на Джон Вердън и  "Не дърпай дявола за опашката" , а след това ще видим ....

Ревю: С вкус на сол и мед - Хана Тъниклиф

Издателство : Ентусиаст 
Година на издаване : 2015г. 
Брой страници: 328
Цена : 16,00лв. 
Резюме: 
Франки бяга от погребението на годеника си – събитие, което преобръща целия ѝ живот. Алекс е първата любов на младата жена и двамата са заедно още от гимназията. Плановете за семейство и живот „докато смъртта ни раздели“ са пометени фатално от нелеп инцидент. И сега Франки се отправя към затънтена местност в горите на щата Вашингтон.

В бунгалото, собственост на семейството на Алекс, ги няма лелите ѝ, които да я нахранят, дори когато ѝ липсва апетит, няма го и голямото шумно и лудо италианско семейство, което винаги се грижи за всеки свой член. Там обаче Франки среща Джак и неговата очарователна малка дъщеря, сближава се с екстравагантната Мериам и преоткрива по-малката си сестра Бела, с която са се отдалечили една от друга през годините. Неочаквано и без да го е търсила, Франки намира нови приятели, които не само ѝ помагат в този тежък момент, но успяват да ѝ върнат вкуса към живота и към  невероятната италианска кухня, която предлага рецепти и за тъжни, и за щастливи дни.

И Франки разбира, че не може да се крие нито от семейството си, нито от миналото си, нито от истината за Алекс, която предпочита да не научава. Този забележителен роман е истинско пиршество за сетивата и носи послание за прошка, надежда и много начини да откриеш любовта и да дариш обич.

Вече може да ме откриете и във Facebook


Започнах тази книга без да знам за какво става дума в нея , но пък корицата ме
привлече толкова силно  ,че не устоях на изкушението. Освен това предвид заглавието реших, че ще е интересна любовна история с щипка сол и подсладена с малко мед. Всъщност се оказа малко по - различна . Това е книга за загубата и за преодоляването ѝ , книга за промените в живота , за разбиването на илюзиите ,с които понякога живеем и за силата необходима да започнеш да живееш отново. И всичко това е подправено с вкусни италиански рецепти. Обичам такива книги , където авторът помества рецепти за традиционните ястия описани в книгата, това допринася да се усети атмосферата на съответната държава , а и винаги е интересно да попаднеш на някое ново кулинарно изкушение. 
Главната героиня Франки  губи годеника си и решава да се усамоти в малко бунгало след гората , което е собственост на семейството на годеник ѝ -Алекс . Тя се надява там да намери покоя от който се нуждае , да прочисти мислите си и да събере сили ,за да живее отново. Но вместо усамотение тя се натъква на сестра си Бела , с която не си говорят от доста време ,на Даниъл - брата на Алекс и част от местните жители , които се оказват изключително гостоприемни  и отзивчиви.  Лека полека Франки започва да сглобява пъзела на своя живот , на моменти се натъква на доста неприятни изненади , но трябва да преглътне соления им вкус и  да  продължи напред.
Признавам си ,че може би очаквах малко повече действие в самата книга ,липсваше ми динамиката на събитията ,но пък образа на главната героиня беше добре изграден ,определено повярвах на историята ѝ , натъжи ме , ядоса ме , замисли ме ....т. е. събуди емоции в мен , а аз винаги търся това в дадена книга - да предизвика в мен чувства  и дори след няколко месеца все още да си спомням историята.
В заключение ще кажа ,че въпреки тематиката си книгата е някак леко поднесена , гарнирана с много апетитна италианска храна и примесена със соления вкус на океана.

Ревю: Затвори очи - Джон Вердън

Издателство : Софтпрес 
Поредица : Дейв Гърни
Година на издаване : 2012г.
Брой страници: 560
Цена: 16,99лв. 
Резюме: 
Възможно ли е едно убийство да е толкова изкусно извършено, че да няма нито една следа на местопрестъплението? И възможно ли е да е толкова дръзко, че да е пред очите на много хора, но никой да не разбере?
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.

Открийте ме във Facebook 
Ревю на първа книга от поредицата - Намисли си число 

Веднага след първата книга от поредицата нямаше как да не започна и втората. Определено стила на писане на Джон Вердън ме спечели , хареса ми как поднася
историята и детайлите , а находчивият пенсиониран полицай Дейв Гърни  бързо се превърна в  един от любимите ми типажи. Той е изключително уравновесен и спокоен , винаги мисли трезво и логично и разбира се ,разплита най- сложните случаи. 
В "Затвори очи " сме въвлечени в разгадаване на убийството на една булка ... по време на собствената ѝ сватба. Звучи доста странно ,нали ? И наистина е такова. Целият случай се оказва много по - сложен и дълбоко вкоренен ,отколкото привидно изглежда. Авторът много подробно ни води по стъпките на разследването , имаме  поглед върху всяка една улика и хипотеза и ни дава възможност да правим догадки . Естествено аз никога не успявам да отгатна кой е "лошият"  ,но пък обожавам да се потапям дълбоко в разследването и да анализирам всички гледни точки.
Случаят определено се оказа доста труден за разрешаване ,а  единственото което може би леко ме подразни  бе ,че към края нещата се случиха доста бързо и някой дребни неща останаха недоизяснени поне за мен . Като изключим това ,не мога да открия нищо ,което да ме е подразнило в тази книга ,която въпреки че е  с обем от 560 страници , е изключително динамична .
Но колкото и невероятен да е Дейв Гърни и той си има своите пороци ... а в случая това са загадките. Мозъкът му сякаш работи на различна честота  и във всяка ситуация той търси нещо за разгадаване. Това го кара да се затвори в негов си
собствен свят и съответно го отдалечава от съпругата му .И в тази книга Мадлин изиграва ключова роля със съветите и предположенията ,който прави. Много често тя вижда нещата по коренно различен начин от съпруга си ,а в дадена ситуация това е много полезно.В крайна сметка пенсионирания полицай Гърни поне се опитва да не се забърква в нови случай и разследвания , но това се оказва невъзможно и водовъртежа на загадките и разкриването на убийствата го въвлича в доста опасни ситуации. 
Вече нямам търпение да прочета в какво ще се забърка отново в третата книга :)