Ревю: Лицето на смъртта - Коуди Макфейдън

Издателство: Сиела 
Поредица : Смоуки Барет 
Година на издаване : 2018 г. 
Брой страници 512
Цена: 17,90 лв. 
Резюме: 
След „Човекът сянка” Коуди Макфейдън продължава историята на специален агент Смоуки Барет в „Лицето на смъртта” – още един кървав трилър за най-черното в човешките души. Специален агент Смоуки Барет остана белязана завинаги от едно чудовище в човешки образ. Тя бе най-добрият ловец на серийни убийци, но в един кошмарен ден се оказа плячка. В този ден тя загуби семейството си и пое право към ада. Смоуки обаче оцеля и намери смисъл да продължи напред. Сега тя е изправена пред мистерия. В притихнала къща, потънала в кръв, младо момиче на име Сара е допряло пистолет до главата си и иска да разговаря само със Смоуки. Години наред мистериозен ангел на злото е убивал всеки, когото Сара е обичала. За първи път той се е появил в нощта на шестия ѝ рожден ден и оттогава ужасът не е спирал и за миг. Смоуки Барет и нейният екип имат броени дни да решат случая. Всеки един от тях обаче се бори с личните си проблеми, които пречат на разследването. Не само те са на прицела на убиеца, а и най-близките им. “Аз бях ангел на отмъщението, изпратен от Създателя, за да унищожа мъжете, които се крият зад символи; демоните, които сеят лудост в света, облечени в своите изгладени костюми, и огласяват колко са добри, докато в същото време изяждат душите на невинните. Бях изпратен от Бог да посичам, да лея кръв и да давя в нея жертви и тирани, невинни и виновни.”

Ревю на книга първа - Човекът сянка 
Може да ме откриете и тук - Facebook

Нямах търпение да започна втората книга за разследванията на Смоуки Барет и да видя с какво ще се сблъска този път. В първата книга се запознаваме детайлно със страданията и ужаса , през които  е преминала Смоуки и през цялото време си мислех ,че нито едно човешко същество не заслужава подобна съдба.  Началото на книгата ми вървеше малко мудно , тъй като отново се разглеждат събитията от живота на главната героиня и някои неща се преповтарят , но след това действието доста се забързва и истинският екшън започна.
Престъпленията описани в книгата са изключително брутални и отблъскващи , още повече когато са намесени и деца.В центъра на събитията е поставена 16 -годишната Сара , която е обречена да носи  след себе си смъртта. Всичките ѝ близки хора биват убити по изключително мъчителен начин само защото я обичат и искат да я предпазят. И след всяка кървава баня единствено Сара остава жива ,за да носи вината за случилото се.Всичко това е меко казано извратено и няма как да не се отрази на психиката на всеки един човек.  След поредното зверство Сара е отчаяна и решава да сложи край на всичко като се самоубие ,но преди това иска историята ѝ да бъде чута и хората да ѝ повярват затова търси Смоуки Барет . Тя успява да спаси Сара от самоубийство и се захваща със сложната задача да разплете мистерията около младото момиче. 
Хареса ми ,че авторът е наблегнал повече на чувствата и емоцийте на жертвите , на мотивите на убиеца и неговата извратена психика и  освен  описание на физическото убийство имаме и по- детайлна картина на онова ,което иска да постигне убиеца - да разруши един живот. Естествено бях много изненадана от разкриването на самоличността на извършителя на всички зверства и причините довели го до това състояние и тук автора определено си е свършил работата отлично. 

Отново беше отделено малко време и на екипа на Смоуки - те винаги са на линия , неуморни и почти перфектни , всеки изпълняващ стриктно ролята си отредена му в разследването. Искаше ми се автора да ни запознае малко по- детайлно с тях и с живота им извън разследването на тежки престъпления и да видим освен професионалната ,така и чисто човешката им страна . 
Бони разбира се  е неизменна част от живота на Смоуки и това много ме радва , малкото момиче е истински лъч надежда в ужасяващото ежедневие на агентката и носи огромна радост на всички около нея. Няма как да не отчета и присъствието на Тони ,които все по- често се появява  в живота на Смоуки и на Бони , а това според мен  им осигурява известна  стабилност.
Изключително съм доволна от прочита на "Лицето на смъртта" - книгата беше доста по- кървава , брутална и стряскаща от първата , но също толкова добра ,завладяваща и напрегната. Освен леко бавното начало няма каква друга забележка да направя относно действието и развитието на събитията. Сюжета беше непредсказуем и поднесен умело ,съчетавайки в себе си минало и настояще  и силно препоръчвам книгата на почитателите на жанра.

Ревю: Останалото е мълчание - Алекс Майкълидис

Издателство : Ера 
Година на издаване : 2019 г.
Брой страници : 304
Цена: 17.00 лв 
Резюме: 
Алисия Беренсън е открита до простреляното тяло на съпруга си. Всички улики сочат, че го е застреляла. А тя потъва в мълчание. Отказва да говори дори когато я признават за виновна и я осъждат. Алисия никога повече не проговаря. 
Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Криминалният психотерапевт Тео Фейбър е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве. Воден от собствените си подбуди, той се впуска в търсене на истината, която заплашва да го погълне. 
Сред мълчанието на Алисия изникват мотивите за едно опустошаващо престъпление, в което жертви са не само мъртвите...
Тази книга отдавна беше привлякла погледа ми и все не стигах до нея , но в крайна сметка започнах новата 2020 година именно с "Останалото е мълчание" . Ако сте
прочели резюмето сте разбрали ,че книгата обещава доста заплетен сюжет и много неочаквани обрати и точно това получих и аз . Ако трябва да бъда напълно честна нещо не ми достигна ,за да я оценя с най- висока оценка , просто нещо сякаш "куцаше" в историята , но по надолу ще споделя по - детайлно впечатленията си.

Първоначално се запознаваме с психотерапевтът Тео Фейлър ,който има огромното желание да разбули мистерията около Алисия и нейното мълчание и е готов да я накара да говори . Това го подтиква да смени работното си място , за да е по-близо до нея и да я лекува . Първоначално Тео ми стана симпатичен , образът му е приятен , той е отзивчив и комуникативен и винаги иска да помогне.
Паралелно с това автора ни дава да надникнем и в дневника на самата Алисия ,където са описани събитията преди жестокото убийство. Оказва се ,че героинята също има много демони от миналото и тайни ,които излизат на яве.
Интересен е моментът с отношенията между пациент и терапевт , до къде се простират границите и кога е безопасна да преминеш отвъд тях . Понякога преминавайки отвъд се разкриват много мрачни тайни и всичкото зло излиза на яве , а друг преминаването на тази граница може да коства нечии живот .
Нещото ,което не ми достигна , за  да дам максимална оценка на историята може би е финалът . В даден момент бях започнала да се досещам какво всъщност се случва  и в един момент всичко просто излезе на яве и сякаш спря до там . Книгата има известна завършеност , отговаряме си на много от въпросите , но исках действието да продължи още малко. 
Алекс Майкълидис е сценарист и това определено си личи , тъй като сюжета е изграден много умело и през цялото време си представях как книгата може да бъде екранизирана (правата за това са вече закупени). Нямам търпение да видя какъв ще е актьорският състав и кой ще се превъплъти в ролите на Алисия и Тео . 

Маят Топ 10 за 2019 г.


Ето че още една година отмина и в началото на новата е време за равносметки .Всеки преценява какво е свършил и какво не през изминалата година , реализирал ли е мечтите си , изпълнил ли е плановете си . В тази насока реших за поредна година да споделя с Вас десетте най- добри книги ,който съм прочела през 2019г.  Ще се радвам и Вие да споделите коя книга ви е впечатлила най -много през изминалата година. 

Моят Top 16 за 2016 година
Моят Топ 10 за 2017г. 
Моят Toп 10 за 2018 г.

Да започваме : 

Прочетох книгата към края на годината и още усещам приятните емоции , които създаде образа на Лара Джий в мен . Поредицата е типично тийн четиво , разкриващо терзанията на няколко тинейджъри завършващи гимназия и тепърва отиващи в университета , но е много
приятно човек да си припомни именно тези години  и да се принесе далеч от реалността. Ако все още не сте чели поредицата , препоръчвам Ви  я силно .

Не бих могла да изкарам цяла календарна година без нито една книга на любимата ми С. Дж. Мас . Очаквах с нетърпение финала на тази епична поредица . Случиха се толкова много неща , толкова съдби се преобърнаха , толкова животи бяха отнети , че просто не можех да спра да чета и , въпреки че е доста обемна книгата се чете наистина на един дъх. Ако все още не сте се докоснали до творчеството на С. Дж. Маас - не губете повече  време и действайте.

8. Големите малки лъжи - Л. Мориарти
Интереса ми към книгата беше предизвикан от нашумелия сериал по нея , а  и историята звучеше доста интересно. В крайна сметка това се превърна в една от любимите ми типично женски истории ,където имаме от всичко по малко - любов , страст , изневяра , насилие , предателство и дори убийство . За да разберете повече прочетете книгата и няма да съжалявате. 

Търсейки си нова любима криминална поредица попаднах на историите за детектив Дейв
Гърни и с него веднага си допаднахме. Образът му е много интересен, мисленето му е нестандартно , а случаите ,които разследва са наистина доста заплетени. Ако сте почитатели на жанра със сигурност трябва да прочетете нещо от автора.

Все още съм на вълна криминални разследвания и най- сетне тази година се запознах и със специален агент Смоуки Барет. Първо ми хареса ,че главното разследващо лице е  жена , освен това тя има доста тежка съдба , а както се оказва , животът ѝ е подготвил още много изненади. Книгата е много добре написана , динамична и поглъщаща. Със сигурност през настоящата година ще прочета и другите книги от поредицата.

И каква изненада - отново сме на криминална тематика с поредицата за инспектор Ким Стоун . Отново женски образ със силен характер и свое мнение по всеки въпрос . Не липсва и чувство за хумор и динамика в действието. Нямам търпение да прочета и втората книга от поредицата.

Дан Браун е сред любимите ми автори и всичко написано от него до момента ми е харесало . "Произход " предизвика доста смут и засегна интересни теми . За мен книгата беше завладяваща , жадно поглъщах всяка страница и исках да стигна до същността на нещата. Финалът не ме разочарова , но ме изненада. Определено препоръчвам книгата. 


3. Така го правят датчаните - Х. Ръсел 
Може би ще изненадам много от Вас с това ,че книгата е на толкова предна позиция , но открих в нея много топлота и уют ,  а и освен това ми беше безкрайно интересна.Беше прекрасно да надникна " зад завесите " и да видя какво е да си датчанин и да си сред най-
щастливите хора в света. Естествено не всичко е толкова розово , но книгата притежава невероятен чар и обаятелност и просто нямаше как да не я харесам .

Няма как сред любимците ми да няма книга  и от К. Хувър и то не каква да е книга , а нещо толкова емоционално въздействащо като "Никога повече" .Ако сте чели нещо от авторката ,то тогава знаете колко изкусно пише тя и как успява да докосне женската душа чрез образите на героините си и техните истории. 

Сигурно няма да Ви изненадам с това заглавие , тъй като ,ако следите блога ми - знаете че Луиз Пени е сред любимите ми автори , а инспектор Арман Гамаж и всички жители на Трите Бора са ми истинска слабост. Поставих книгата на първо място в моята импровизирана класация , тъй като освен рутинното и заплетено разследване ,което провежда инспектора той води и още една битка ,която е на живот и смърт и в нея взима участие и Жан ги Бовоар. Тъй като това е деветата книга от поредицата няма смисъл да Ви говоря много за персонажите и действието , но ще Ви препоръчам да обърнете внимание на книгите , тъй като си заслужават да бъдат прочетени. 

Това беше моят обобщен вариант на най -добрите книги ,които прочетох през изминалата година и пожелавам на Вас и на себе си през 2020 година да прочетем двойно повече и двойно по - добри и съдържателни книги . 




Ревю: С обич завинаги , Лара Джийн - Джени Хан

Издателство : Ибис 
Поредица : До всички момчета , които съм обичала
Година на издаване : 2018 г.
Брой страници: 280
Цена: 12,90лв.
Резюме: 
Лара Джийн е щастлива, че най-накрая всичко в живота ѝ върви по план. А и предстоят още толкова интересни неща: екскурзията на класа им до Ню Йорк, денят на завършването, традиционната седмица на плажа след дипломирането, както и сватбата на баща ѝ с госпожица Ротсчайлд. А после двамата с Питър ще заминат за колежа, който е достатъчно близо до дома ѝ, за да може тя да се връща през уикендите вкъщи и да пече любимите си шоколадови сладки.
Животът не може да бъде по-хубав!
Или поне така мисли Лара Джийн, докато не получава неочаквана вест.
Сега момичето, което се страхува от промени, ще трябва да преосмисли своите планове. А когато сърцето и разумът ти говорят различни неща, кое трябва да послушаш?
Може да прочетете мнението ми и за първите две книги от поредицата - До всички момчета , които съм обичала  и P.S.Все още те обичам
Последвайте ме и във Фейсбук 
Очаквах с нетърпение излизането на третата финална книга ,разказваща ни историята на Лара Джийн . Харесах момичетата Сонг четейки първите две  книги и макар историята да е доста тийн и сладникава , на мен точно това ми хареса. Понякога човек има нужда да прочете нещо подобно , да се върне назад във времето и да си припомни годините в гимназията , университета , първите любовни трепети и болката
от разбитото сърце. 
Настоящата книга започва много оптимистично и розово. Всичко в живота на Лара Джийн се развива сякаш по план - има красиво и умно гадже ,което я обожава, сигурна е ,че ще учи заедно с него в близкия университет  , баща ѝ си има приятелка ,която всъщност е тяхната съседка и последната година в гимназията се оказва прекрасна . Но почти всички знаем , че когато си правим толкова много планове , съдбата решава да се пошегува с теб и често ги променя. Това се случва и с нашата героиня ,чийто мечти ще трябва да претърпят сериозни промени . На моменти Лара Джийн отново се държеше като незряло 12 -годишно дете , но в повечето време беше доста адекватна и умна за годините си . Много се забавлявах с опитите ѝ да открие рецептата за перфектната шоколадова бисквитка , а непрестанното ѝ желание да прави всякакви торти и сладки определено ме зарази и ме накара предпразнично и аз да се развихря в кухнята. 
Питър Кавински е перфектното гадже , перфектния спортист и син , но в тази книга го виждаме  и извън  перфектната светлина. Запознаваме се по - детайлно със семейството му  и съпътстващите го проблеми в отношенията с баща му , виждаме го
леко несигурен и уплашен за бъдещето , усещаме ,че не всичко в живота му е идеално и той не винаги е супер уверен  в себе си . Отношението му към Лара Джийн винаги е супер сладко и мило и много ми хареса как той се опитва да се сближи с баща ѝ и със сестра ѝ Марго . 
Радвам се,че Марго се появява  и в тази книга макар и за малко . Образа ѝ винаги остава леко на заден план , сякаш тя не е част от цялостната картина и на моменти това е тъжно , но все пак момичетата Сонг се обичат и макар да ги делят много километри ,това не променя факта ,че винаги ще се подкрепят и ще си помагат. 
Кити е истинско малко съкровище  , винаги е така искрена и  непринудена в своите чувства и действия . Силно привързана е към Лара Джийн и дори към Питър и заминаването им със сигурност ще ѝ се отрази , но за щастие се появява Трина , съседката покорила сърцето на баща им , и сякаш тя успява да запълни създалата се празнина. 
В книгата реално нямаше кой знае колко действие или някакви супер неочаквани
събития , а по скоро проследихме живота на една обикновена тинейджърка изправена пред важни за възрастта си решения , чиито свят се променя непрекъснато и тя трябва да приеме пътя ,който си е избрала . Всеки е преминал през това , всеки се е чудил какво  е да си в университет /колеж , дали връзката с гаджето ще издържи или ще се разделите , дали това е голямата любов или просто нещо преходни . Именно заради това харесвам толкова много книгите на Джени Хан , защото те ме върнаха в тинейджърските ми години и чак сега осъзнавам ,че много често не съм била права или решенията ми са били глупави , но въпреки това не съжалявам за нищо . 

Тънкото изкуство да не ти пука - Марк Менсън

Издателство: Хермес
Година на издаване: 2018 г.
Брой страници : 224
Цена: 14,95 лв.
Резюме: 
Повечето хора мечтаят за безоблачно щастие, вечна любов, привлекателна външност, вдъхновяваща и високоплатена работа... Накратко – живот, за който останалите да им завиждат. Социалните мрежи и консуматорската ни култура постоянно подхранват този фалшив идеал за щастие. Гарантираните начини да го постигнем обаче все повече заприличват на сапунен мехур, който авторът на тази книга спуква, като заявява смело: „Целият този сладникав позитивизъм и радостни врели-некипели за самопомощ наблягат най-вече на това, което ви липсва. Ключът към добрия живот е да не ви пука за това да трупате още и още, а да ви пука само за истинските и важните неща“.
Преди да осъзнаем това обаче, трябва да осмислим голяма част от неприятните истини и да имаме реалистични очаквания. Марк Менсън развенчава редица установени „житейски правила“ и прави доста шокиращи заявления, докато ни въвежда в тънкостите на изкуството да не ни пука.

Може да ме откриете и на  Facebook страницата ми :)

Здравейте , 
реших да Ви поговоря за тази книга , тъй като още със заглавието си тя предизвиква читателското любопитство , а резюмето веднага подтиква към покупка и прочит с цел да научим нещо ново и да усвоим тънкото изкуство да не ни пука. 
Такова беше и моето желание , а очакванията ми наистина бяха високи , но уви за мен книгата беше пълно разочарование .
"Желанието да имате повече положителен опит само по себе си е негативен опит. И, парадоксално, приемането на негативния опит представлява позитивен опит."
Самият изказ и стил на писане на моменти ми идваха твърде цинични ,неразбираеми , противоречащи си и дори объркващи (може и в мен да е проблемът )
"Знаете ли кой човек базира целия си живот на емоциите си? Тригодишното хлапе. И кучетата. Знаете ли какво още правят тригодишните и кучетата? Серат на килима."

Авторът има доста интересна гледна  точка по много въпроси   ,но за съжаление аз не успях да вникна в неговите идеи , за да ги разбера , осмисля и те да ми помогнат по някакъв начин . Признавам, че на моменти имаше леки прозрения , част от написаното ме  накара да се замисля , но в крайна сметка самото четене на книгата ми беше доста тегаво и ми отне много време ... дори вече забравих какво пишеше в началото .

"Желанието да натрупвате повече позитивни житейски преживявания е само по себе си негативно преживяване. И колкото и парадоксално да звучи, приемането на негативното преживяване е само по себе си позитивно преживяване."
Наясно съм ,че авторът е много популярен блогър  с огромна аудитория и се възхищавам ,че е успял да превърне хобито си в доходоносно и носещо му удоволствие ,но бих предпочела да чета кратки статии с определена насоченост , отколкото цялата му книга ,която някак си предизвика каша в главата ми. 
"Нездравословната любов се базира на двама души, които се опитват да избягат от своите проблеми чрез емоциите си един към друг – с други думи те се използват един друг като бягство от реалността. Здравословната любов се основава на двама души, които осъзнават и работят върху своите проблеми, подкрепяйки се един друг."
Тъй като няма какво толкова да кажа за книгата ,(мнението ми се обобщава с няколко думи) предпочитам да споделя с вас няколко цитата , а вие сами ще си направите изводите и ще решите дали да дадете шанс на книгата .

"Най-радикалните промени на гледната ни точка често пъти се случват в края на най-лошите ни моменти. Само след като изпитаме силна болка, сме готови да разгледаме ценностите си и да се запитаме защо ни подвеждат. Имаме нужда от някаква житейска криза, за да успеем обективно да преценим какво е осмисляло живота ни и чак след това да обмислим смяната на курса."
"Животът в същината си е безкрайна серия от проблеми. Разрешението на един е просто създаването на друг."
"Страдаме поради простата причина че страданието е биологично полезно. То е предпочитаният начин на природата да вдъхнови промяна. Ние сме еволюирали до ниво, на което постоянно живеем с известна степен на неудовлетворение и несигурност, защото именно леко неудовлетворените и несигурни същества ще направят така, че да се изменят и да оцелеят."
"Да си открит за своята несигурност парадоксално те прави по-уверен и харизматичен сред другите. Болката от искрената конфронтация е това, което създава най-голямото доверие и респект във връзките. Страданието от страховете ни е това, което ни позволява да изградим куража и постоянството си.
"Ако искате да промените как виждате проблемите, трябва да промените това, което цените и/или как измервате успеха и провала." 
"В моя живот ми е пукало за много неща и много хора. Също така не ми е пукало за много неща и много хора. И като пътя, по който никога не съм поел, това, за което не ми пукаше, беше онова, което е наистина важното." 

Ревю: Винаги ще има Коледа -Джени Хейл

Издателство : Хермес 
Година на издаване : 2018 г. 
Брой страници : 288
Цена: 15,95 лв.
Резюме: Очарователна история за магията на Коледа, вълшебните мигове със семейството и щастието да се влюбиш по време на празника
Ноел обожава Коледа заради задушевните вечери с чаша горещ шоколад и вкусни сладки пред камината. И заради радостта, която се изписва на лицето на шестгодишния й син Лукас, когато открие подаръка си под елхата. Но тази година всичко се променя...
Ноел неочаквано загубва работата си, а семейната пекарна е изправена пред фалит. Тя е твърдо решена да не го допусне, затова се заема с реновирането на помещението. За да си плаща сметките, започва да се грижи за възрастния и раздразнителен собственик на фирма за недвижими имоти Уилям Харингтън в луксозното му имение.
Ноел вдъхва нов живот на студената къща и скоро тя се изпълва с коледно настроение, семеен уют и аромат на домашни сладки. Докато помага на Уилям да се помири с миналото ситя неочаквано се влюбва в неговия внук – красивия, но загадъчен Александър.
До Коледа остават броени дни. Дали Ноел ще успее да спаси пекарната, да сплоти едно отчуждило се семейство и да преживее незабравими мигове с Александър и Лукас?
Винаги през месец Декември обичам да чета подобни коледни книжки ,които наистина
създават настроение и ме зареждат с коледен дух .Историята напомня някой от онези филми на Холмарк ,където още от началото се досещаш за развръзката , но въпреки това продължаваш да гледаш , тъй като всичко е направено толкова красиво и романтично , че просто не можеш да откъснеш очи.  Същото е и с тази книга - имаме романтична история  , заплетени тайни от миналото и разкошна пекарна ,където се правят най- вкусните коледни сладки и торти .... какво му трябва повече на човек. 
"Понякога ,ако успееш да забравиш миналото ,ще видиш пред себе си бъдеще ,което е далеч по - добро от онова , което искаш "
Авторката ни запознава с историята на Ноел , която е самотна майка наскоро останала без работа и то точно преди Коледа  и  отчаяно иска да си намери нова работа , да възроди пекарната на баба си  и да осигури по - добър живот на сина си Лукас. Признавам си ,че четейки първите страници на тази книга си мислих .....дали не
съм я чела вече , тъй като ми звучеше много познато , а истината е ,че ми напомняше на друга книга на Дж. Хейл - Коледни пожелания и бисквитени целувки ,която четох миналата година по същото време. Историите са доста близки и според мен авторката е трябвало да прояви малко повече креативност в сътворяването на красива коледна история ,  а не да залага на познатата и изпитана вече формула . Все пак това не развали удоволствието ми  от прочита на книгата , а и имаше доста описания на различни сладки и торти ,което  още повече ми хареса. 
И така Ноел получава нова работа и се мести да живее в имението Харингтън , за да се грижи за възрастния Уилям , а по този начин се запознава и с неговия внук - Алекс.  От тук на сетне сигурно се досещате на къде отиват нещата и как всичко се подрежда като във вълшебна приказка. Хареса ми и това ,че наблюдаваме развитието на две сюжетни линии  - едната е свързана с  отношенията между Ноел и Алекс , а другата засяга миналото на Уилям и успява да преплете съдбите на героите по много интересен начин. 
Все пак останах доволна от книгата , създаде ми много приятно и уютно усещане , допринесе за коледния ми дух и добави доза романтика в скучното ежедневие . Ако и Вие търсите това , то тогава Ви я препоръчвам :)

Ревю: Жената в каюта 10 - Рут Уеър

Издателство: Хермес 
Година на издаване: 2018г. 
Брой страници : 320
Цена: 15,95 лв. 
Резюме: 
Журналистката Ло Блеклок получава покана да прекара седмица на борда на бутиков круизен лайнер. Пътуването сред норвежките фиорди ще й помогне да се съвземе от обира в дома й, след който изпада в нервна криза. Това е и идеалната възможност да се издигне в кариерата и да промени живота си.
Небето е безоблачно, водата – кристалночиста, а отбраните гости изглеждат толкова изискани и приятни. Но не след дълго над кораба надвисват оловносиви облаци, палубата се разлюлява от бурни ветрове. Ло внезапно се буди през нощта от писъци и подозира, че зад борда е паднала жена.
На сутринта тя установява, че нито един от пътниците не липсва и пътуването продължава, сякаш нищо не се е случило. Ами ако е допуснала грешка? Ако е започнала да губи разсъдъка си? Ако обаче видяното е истина, Ло ще попадне в смъртоносен капан.
Как да спреш убиец, в чието съществуване никой не вярва?

Време е да Ви запозная с жената от каюта 10 и да разберем дали тя наистина съществува или е плод на въображението на една леко подпийнала жена . На моменти книгата е сравнявана с други подобни от жанра като  "Момичето от влака " и  "Жената на прозореца " например . Именно това ме привлече , тъй като харесвам такъв тип психологически трилъри , в които нищо не е
такова каквото изглежда , а на финала  всичко се обръща с краката нагоре и  аз изпадам в шок , защото изобщо не съм очаквала подобно нещо.
Авторката ни запознава с Лора Блеклок - журналистка в малко списание , пред която се отваря невероятната възможност за едноседмично пътуване с най- новия и луксозен круизен лайнер - Аурора ,където ще се запознае с едни от най- богатите и влиятелни хора в страната. Звучи изключително примамливо и Лора е готова да приеме предизвикателството и да направи страхотен репортаж . Още първата вечер обаче тя се натъква за загадъчно момиче , което ѝ прави услуга , а след това мистериозно изчезва . Дали това  е реалност или илюзия , дали Лора не си въобразява в резултат на твърде многото алкохол и антидепресанти  или на кораба е извършено убийство , а тялото е изхвърлено в морето , където никой няма да го открие.
Лора се впуска в търсенето на истината , но се оказва ,че някой иска да запуши устата ѝ и да прикрие случилото се . Всичко изглежда твърде неясно , а всеки от пътниците е заподозрян в евентуалното убийство.
Хареса ми ,че действието се движи плавно и бързо , няма излишни подробности и разтягане на локуми с цел запълване на страниците . Повече от половината книга я погълнах неусетно и тръпнех в очакване да разплета поне малка част от мистерията . Но когато в крайна сметка тя взе да се разплита някак не останах напълно удовлетворена. Не мога да Ви разкрия много от сюжета , но действията към края на книгата ми се сториха малко нелогични , а самия финал - не много добре изпипан . Това разбира се е лично мое усещане  и не значи , че е развалило цялостното ми удоволствие от книгата . Все пак историята притежава основните характеристики на един добър психологически трилър и определено стила на Рут Уеър ми допада. Доколкото знам у нас има издадени още две книги от авторката - "Игра на лъжи " и "В тъмната гора" , които все още не съм чела , но се надявам да са поне толкова добри ,колкото "Жената в каюта 10 "