Да се потопим в "Магията на подреждането" - Мари Кондо


Издателство: Бард 
Година на издаване : 2017г.
Брой страници :208
Цена:16,99лв.
Резюме: 
Тази книга се основава на метода „веднъж подредено, никога повече разхвърляно“. Ако смятате, че подобен метод е невъзможен, значи имате нужда от тази книга.
Първо, трябва да изхвърлите всичко ненужно. После да подредите бързо и без изключения.
  • Ако го направите в този ред, ще живеете в подредено жилище до края на живота си и никога няма да страдате от бъркотия около себе си.
  • Ако подреждате по малко всеки ден, никога няма да приключите с подреждането.
  • Вместо да категоризирате пространството, създайте места за нещата.
  • Преди да започнете да изхвърляте вещи, си представете като на кино начина на живот, за който мечтаете.
  • Ако дадена вещ не ви радва, изхвърлете я.
  • Започнете ли с вещите със сантиментална стойност, най-вероятно ще се провалите.
  • Определете мястото на всяка вещ в жилището си.
  • Колкото повече цените нещо, толкова по-добре ще ви служи то. 
Промени живота си като го подредиш!
Поредното ми спонтанно решение беше да започна тази книга без да знам какво точно да очаквам (естествено предполагах ,че ще има подробни обяснения за това кое как да подредим в къщи и т. н. т ), но не бях подготвена ,че ще е толкова вдъхновяващо
четиво , което погълнах на един дъх и не усетих кога приключих. Не мога да отрека ,че доста от нещата в книгата се преповтарят и предъвкват по няколко пъти и за някои читатели това може да се окаже  досадно , но така се набляга на няколко основни принципа , на които се основава цялата "Магия " на Кондо. Може би всеки ще възприеме нейните съвети по различен начин - някои ще ги одобрят ,  на други ще им се строят абсурдни , но аз за себе си намерих някакъв среден вариант , който  ме удовлетворява и наистина ми  е полезен. 
Като за начало ми допадна идеята преди да  се започне със самото подреждане  да се извадят всички неща от дадената категория , която ще се подрежда и след това да се започне едно сортиране . Следващото важно нещо,което ми направи силно впечатление и ,за което признавам не се бях сещала ,че може да оказва такова голямо влияние ,  е да докоснем всеки един от предметите и да усетим носи ли ни той радост или не. Съответно ,ако сме щастливи ,че го притежаваме и събужда в нас положителни емоции ще го задържим, но ако не ни радва  просто трябва да си замине. Така звучи доста лесно , но когато започнете да го практикувате ,понякога решенията стават трудни. Естествено има предмети ,за които доста се колебаем - за мен това беше най-трудната част и си признавам ,че оставих повечето от тях поне за сега . Аз определено не съм плюшкин , но понякога се пускам по течението и събирам всякакви неща ,защото "все някога може да потрябват" , но когато усетя ,че тези неща стават прекалено много ,предприемам едно голямо почистване и се освобождавам от всичко ненужно . След това веднага чувствам една лекота и спокойствие ,тъй като понякога твърде многото предмети могат да ме задушат и натоварят. 
Изпробвала съм и  методите на сгъване на М. Кондо и  в доста отношения вършат отлична работа и спестяват място , а и всичко изглежда доста прилежно .Нещо ,с което ми е трудно да се справя е намирането на точно определено място за всяко едно нещо .Всеки от нас има навика да пъха в някое  чекмедже или шкаф всякакви дреболии , тъй като не знае къде да ги сложи , но и не иска да ги изхвърли. И в един момент този шкаф започна буквално да прелива от всевъзможни боклуци , но на нас все още ни е жал да се отървем от тях и отново си казваме "все някога може да потрябва". Когато всяко едно нещо си има определено място и функция и знаем къде да го приберем нещата ставам много по-лесни.
Един малко противоречив,  поне според мен , съвет на Кондо е да не прибираме дрехите ,когато мине съответния сезон , за да извадим необходимите ни към момента  , а да държим всичко видимо , за да не забравяме какво имаме .Това наистина звучи логично ,а и би ни спестило доста усилия  по прибирането на летните и ваденето на зимните дрехи например , но аз си признавам ,че както и да подредя дрехите си нямам достатъчно място ,за да събера всичко в гардероба и скрина си . Така че колкото и да ми се иска , по  този въпрос няма да успеем да постигнем съгласие с Мари Кондо.
Допадна ми, че авторката споделя доста истории и от личния си живот  и най- вече от детството си , когато в нея се  е зародило желанието непрестанно да подрежда и да търси най- добрия начин за това . Разбира се част от историите  за клиентките ѝ ми звучаха малко нереалистично , но цялостното ми усещане за книгата е изключително положително. Ако трябва да я опиша с една дума , то това е вдъхновяваща. За мен книгата е един огромен стимул да въведа малко повече ред у дома и да открия своя баланс , за да не се налага всеки месец да преподреждам гардероба си например. Бих препоръчала книгата на всеки ,дори и да я прочете от чисто любопитство пак вярвам,че ще намери нещо полезно за себе си .
Добавям и едно кратко клипче,което дава малко повече информация за книгата и идеите на Мари Кондо :)

Нека изровим една "Забравена истина " - К. А. Тъкър

Издателство : Ибис 
Година на издаване: 2018г.
Брой страници :372
Цена: 14,90лв. 
Резюме: 
Изоставена да умре в пусто поле на провинциален Орегон, една млада жена, противно на всички очаквания, оцелява, но се събужда, без да има представа коя е, нито какво се е случило с нея. Тя си избира името Уотър заради малката скрита татуировка върху тялото ѝ – единствената нишка към миналото ѝ. Взета под крилото на Джини Фицджералд, своенравна, но с добро сърце възрастна жена, която живее във ферма за коне, Уотър бавно започва да гради своя нов живот. Ала докато се опитва да събере изплъзващите се отломки от паметта си, все повече въпроси изплуват: кой е съседът, който мълчаливо работи под капака на своята кола? Защо Джини не позволява кракът му да стъпи в имота ѝ? И защо Уотър има чувството, че го познава?
Двайсет и четири годишният Джеси Уелс не знае кога Уотър ще възвърне паметта си. За нейно добро се надява това никога да не се случи. Той е сигурен, че така тя ще е в безопасност и много по-щастлива. И тъкмо заради това трябва да стои по-далече от нея. Защото близостта му ще възкреси истината, която е по-добре да остане погребана.
Бедата е, че изглежда, водата винаги намира своя път към повърхността...

Здравейте , книжни мишлета . Както сте видели от заглавието днес ще си говорим за  любовната история на Алекс и Джеси ,разкриваща се в "Забравена истина ".
Започвайки книгата дори не бях чела цялото резюме и не знаех какво точно да очаквам от историята . Действието се разказва от двете гледни точки на главните герои  като погледът на Джеси е в миналото , а на Алекс в настоящето.  Това според 
мен винаги е доста успешен похват на авторите  ,тъй като любопитството на читателя се засилва още повече , когато знае какво се случва в настоящето , но не знае какво е довело до това и жадно разгръща страниците , за да се върне назад във времето и да разплете историята. Признавам си ,че сюжета на историята малко ми напомняше на латиноамериканските сериали от преди 15 години (признавам си ,че ги гледах с огромен интерес). Просто действието е доста предвидимо , а на финала всичко се нареди като с магическа пръчица. 
Алекс Петрова  е 22 годишно момиче , което е взело редица глупави  решения и се оказва омъжена за руския мафиот Виктор Петров , който иска  съпругата му да бъде просто красив трофей и да изпълнява всяко негово желание. Определено образа на Алекс в настоящето ми харесва много повече от образа ѝ преди. Това ,което ѝ се случва променя живота ѝ из основи , но според мен я прави по- добър човек и ѝ осигурява спокоен живот . 
Джеси  се оказва спасение за Алекс .Макар и той да е имал проблемно минало , в никой случай не може да бъде определен като лошо момче ,а точно обратното - оказва се истински ангел хранител за крехката Алекс.
Любовта им е нежна и красива, заражда се въз основа на една случайност , но прераства в нещо истинско и значимо.
Най - интересен и забавен ми беше образа на Джини - стара дама , която живее в пълна изолация и по цял ден шие своите юргани. Съдбата изпраща в дома ѝ Уотър  и двете взаимно лекуват раните си от миналото.
 В крайна сметка , макар и с малко захаросан финал книгата ми хареса ,беше ми приятно да я чета , не ми беше скучна или досадна , а стила на авторката е приятен. Ако си търсите любовна история с лек драматизъм и без ненужни еротични сцени тази със сигурност ще Ви хареса

.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: Ние срещу всички - Фредрик Бакман



Издателство: Сиела 
Година на издаване : 2016г.
Брой страници : 496
Цена : 17,90лв.
Резюме : 
Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго.
 Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще бъдат съкрушени, ще изживеем най-добрите и най-лошите си дни. Този град ще ликува, но и ще пламне. Ще се чуе ужасяващ тътен.
Някои момичета ще ни накарат да се почувстваме горди, някои момчета ще ни накарат да се почувстваме големи. Млади мъже, облечени в различни цветове, ще се бият на живот и смърт в една тъмна гора. Една кола ще се движи твърде бързо в нощта. Ще кажем, че е било злополука, но злополуките стават случайно, а ние ще знаем, че сме можели да предотвратим катастрофата. Някой ще бъде виновен.
Хора, които обичаме, ще умрат. Ще погребем децата си под нашите най-красиви дървета.


"Мъката е цената , която плащаме за любовта , Рамона .Едно разбито сърце за едно цяло."

Понякога е много трудно да се говори /пише за нещо ,което ни е харесало безкрайно много. Емоциите в нас са силни , но не намираме подходящите  думи ,за да ги изразим. Точно това изпитвам в момента след като затворих последната страница на  " Ние срещу всички " и не ми се иска да повярвам ,че всичко е свършило. Излишно е да казвам ,че книгата е великолепна и доста дълго време ще мисля за героите и
техните постъпки , за изборите които  правят  и за случайностите в живота.
В книгите си Бакман винаги отразява действителността такава каквато е , истинския свят който ни заобикаля , показва грозната страна на хората  ,на живота и на любовта , поднася ни всичко в напълно суров вид , без да е украсено ,за да звучи по- добре  , без да е преиначено , за да има щастлив финал и без да е изпълнено само с позитивизъм  , за да си мислим ,че живота е справедлив. 
Героите на Бакман никога не са само добри или само лоши ... те са някъде по средата, тъй като човек може да е едновременно и добър ,и лош.  
"Понякога добри хора могат да  вършат ужасни неща. Вярваме , че така защитаваме тези , които обичаме."
В  "Ние срещу всички"  се появяват и няколко нови образа , а други  просто  изчезват . 
Кевин напуска Бьорнстад и не научаваме нищо повече за него , което поне според мен е жалко . Като читатели  можехме да получим още от образа му , да вникнем в мислите му , да усетим  разкаянието му и  да видим как се преживява подобно нещо .
Бени ми  е любимец още от предишната книга и тук тотално затвърди позицията си . Така противоречив образ , но толкова истински. 
Ана и Мая също преживяват много и в края на книгата те окончателно са се разделили с всичко детско в себе си и са се превърнали в жени ,готови да се борят с живота. Тази битка не е никак лесна , но когато имаш сила да се изправиш пред света с високо вдигната глава , тогава всичко се преодолява малко по- лесно.
Мира Андершон  също е образ заслужаващ по- голямо внимание ,отколкото ѝ е отделено. Тя е въплъщение на саможертвата в името на семейството. За да можеш да загърбиш собствените си мечти и амбиции ,за да може съпругът ти да преследва своите , се изисква огромна сила .
"Не искаме да плачем пред децата си независимо колко са големи. Правим какво ли не за тях , а те не знаят това ,защото още не проумяват обхвата на нещо толкова безусловно. Любовта на родителите е непоносима , безразсъдна  и безотговорна. Децата са толкова мънички , докато спят в леглата си , а ние седим съкрушени до тях. През целия си живот не успяваме да се справим с нещо и изпитваме угризения на съвеста . Окачваме щастливи снимки навсякъде ,но но никога не показваме празните места в албума , където е събрана всичката болка. Всички тихи сълзи в тъмни стаи. " 

Мога да говоря доста дълго за всеки един от героите , които заобичах и , с които свикнах толкова много . Цялата атмосфера на малкото градче Бьорнстад е някак завладяваща  и ни отвежда в един друг свят ,където всичко се върти около хокея ...дори и политиката. Ф. Бакман е засегнал доста злободневни теми в книгата ,  сякаш
повдига завесата и разкрива част от задкулисните игри  в политиката и спорта , които доста често остават скрити за зрителя. Образа на Рихар Тео  е въплъщение на манипулацията и лицемерието ,но за голямо съжаление е доста реален образ.

"В даден  момент почти всички хора правят избор. Някои от нас дори не забелязват кога става това , и повечето не са го планирали предварително , но винаги има момент ,  в който поемаме по един път , вместо по друг , и носим последствията от това до края на живота си ." 


Напълно естествено е ,че всеки от героите израства , образа му се надгражда и се разкриват нови черти от характера , но въпреки това Петер Андершон до известна степен ме разочарова. През цялото време света около него буквално се разпадаше ,  а той или гледаше безучастно или вземаше крайно глупави решения.Изисква се смелост ,за да се опиташ да спасиш мечтата си с  цената на всичко , но когато тази цена е семейството ти ,за мен това вече граничи с глупостта.


"Мъжете  са заети , но израстването на момчетата не чака. Синовете искат вниманието на бащите си точно до момента , в който бащите започват да искат вниманието на синовете си . След това всички сме обречени да съжаляваме , че не сме заспивали до тях по - често тогава , когато главите им още се събираха върху гърдите ни. Че не сме прекарвали повече време на пода , когато те още си играеха там .  Че не сме ги прегръщали , когато още ни позволяваха да го правим.  "  


И все пак да не забравяме ,че в тази книга има и много любов във всичките и форми . Любов към  към спорта , към семейството , към най-добрия приятел, към половинката в живота .... толкова много любов ,която понякога дори не знаем как да изразим . И все пак колкото и банално да звучи ,любовта накрая  оцелява , за да ни спаси. След загубата на мача ние продължаваме да обичаме хокея , след загубата на своята невинност продължаваме да обичаме музиката , след загубата на семейство продължаваме да обичаме най-добрата си приятелка ...


"Във всички връзки има губещи . Може би не искаме да си го признаем ,но един от нас винаги получава малко по- малко и един от нас винаги отстъпва малко по- лесно "


Това е книга за омразата и любовта ,за спорта и политиката , за приятелството и отчуждението , за живота и смъртта и мога да Ви уверя ,че ще Ви накара да изпитвате цяла палитра от емоции докато жадно разгръщате страниците. Вярвам ,че всеки читател може да открие частица от себе си в някой от героите. С мен определено се случи и винаги се случва с книгите на Бакман . Може би затова обичам всяка една от книгите му и за мен са истински съкровища , които си пазя с намерението след години да препрочета , за да видя как ще ги възприема.

"Когато смъртта покоси някого , за тези от нас  , които са останали живи , пътят обратно към нормалния живот е непонятно дълъг. Мъката е диво животно , което ни завлича толкова навътре в мрака ,че ни се струва , че никога няма да се приберем. Че никога повече няма да се смеем. Болката е такава , че така и не разбираме дали е отминала , или просто сме свикнали " 

Ревю: Мрак - Джилиан Флин

Издателство : Ера 
Година на издаване : 2013г.
Брой страници : 400
Цена : 15,00лв.
Резюме : 
Либи Дей е едва на седем години, когато пред очите й брутално убиват майка й и двете й сестри. В хода на разследването тя свидетелства срещу брат си, Бен, който се озовава зад решетките с доживотна присъда. Четвърт век по-късно с Либи се свързва любителския Клуб на следователите – тайно общество, разследващо печално известни престъпления. Според тях Бен е невинен, а истинският убиец е все още на свобода. Либи е потресена от техните твърдения. Объркана, тя поставя под съмнение какво точно е видяла ... или по-скоро не е видяла в нощта на трагедията. Завръщането й на местопрестъплението отприщва спомени, които дават неочакван поглед към случилото се. А истината е шокираща...

Джилиан Флин е авторка ,с чието творчество отдавна искам да се запозная и най- вече  след излизането на филма Не казвай сбогом по едноименната книга . Тогава ме впечатли изобретателността и замисъла на сюжета и реших да дам шанс на книгата
Мрак и дори възложих доста големи очаквания . Но , уви ... останах доста разочарована. Като се замисля много  рядко някоя книга ми е до толкова безинтересна ,че да я завърша буквално на сила , но с тази се случи точно това. И тъй като ревюто ми няма да е много положително ще отбележа основните аспекти ,които поне на мен не ми допаднаха, за да мога все пак да обоснова мнението си : 
Ще започна със самите герои, били те главни или второстепенни , никой от тях не ме впечатли като персонаж, никой не ми беше симпатичен или особено приятен .
Либи Дей е детето оцеляло след кървавото клане и чрез показанията си ,вкарало брат си в затвора. В началото предположих ,че героинята ще ме впечатли и ще ѝ симпатизирам заради преживяната трагедия , но след почти 25 години малкото момиченце Либи не е  направило нищо смислено с живота си. Сякаш през цялото време е била в някакъв застои или летаргия .Тя не работи , няма приятели , не излиза да се забавлява , общо взето не прави почти нищо ...   И на фона на това през всичките изминали години тя нито веднъж не се е опитала да посети брат си в затвора  или да се помъчи да потърси друг виновник за случилото се  ...дори не е направила опит . Това някак си не можах да си го обясня. Но в един момент се появява някой си Лайл  ,който членува в странен клуб от хора  правещи любителски разследвания на жестоки убийства  и изведнъж решава ,че срещу съответното заплащане може и да направи усилие и да разбере какво всъщност се  е случило през онази нощ.
Лайл за мен беше леко глуповат герои , който непрекъснато тичаше подир Либи и искаше да я накара да свърши нещо полезно .
Бен Дей - много исках да харесам и него като герои , но отново не се получи. Поведението му и действията му на моменти бяха наистина абсурдни .Бен е момче от много бедно семейство , без баща и заобиколен от майка си и  трите си сестри и това няма как да не окаже въздействие върху него именно в тинейджърските му години. Беше  ми жал ,че  е унижаван от съучениците си за това ,че е беден  , че търпи подигравки и присмех за нещо , за което няма вина. И все пак това не оправдава изборите му и безучастността му.
За останалите герои няма да споменавам нищо ,за да не влизам в прекалено дълги обяснения , а и за да не разкривам нищо от сюжета , но ще спомена ,че и тяхното поведение беше твърде неразбираемо за мен . 

Следващото нещо ,което леко ме подразни беше непрестанната  смяна на минало и настояще (до тук добре) , но от различни гледни точки - веднъж от името на Либи , после Бен , Пати , от името на автора ....всичко това ми  се стори малко хаотично и объркващо .
Накрая ще завърша с финала на книгата .След като действието не ми беше особено интересно все пак бях любопитна как ще завърши историята  , какво ще се случи  в последните страници , какви тайни ще излязат на яве ... очаквах нещо шокиращо , нещо което да ме остави без думи , но ...в крайна сметка финалът поне за мен не беше много удовлетворяващ . Не съм очаквала хепи енд разбира се , но очаквах нещо повече . Може би вината си е моя, че си бях поставила високи очаквания към книгата ,но исках  да прочета трилър ,който да ме" изправи на нокти ", да събуди в мен страх и безпокойство  , да ме накара да се усъмня във всеки един от героите и накрая да ме остави силно изненадана заради финала си . За съжаление не получих нищо от изброеното и не знам дали бих посегнала към друга книга на авторката .
Все пак държа да отбележа ,че това е лично мое мнение и това ,че книгата не се е харесала на мен, не означава ,че няма да се хареса и на Вас. Ще се радвам да споделите мнението си за авторката и кои нейни книги сте чели . 

August Wrap Up & Septembet TBR

Здравейте ,книжни мишлета  :)
Макар   с леко закъснение все пак смятам да споделя с вас какво прочетох през любимия ми месец Август :) Те са само четири , но пък определено си струва да Ви поговоря за тях. 

1.Тайният портал - Ева Фьолер 
Това беше третата и последна книга от поредицата на Е. Фьолер за пътуването във времето . Историята е изключително увлекателна ,забавна и си струва да бъде прочетена. Много харесвам главните герои Ана и Себастиано и  се радвам, че историята се разви по такъв начин. Ако обичате истории за пътуване във времето  силно Ви  я препоръчвам.

2. Жената на прозореца- Ей Джей Фин 
Макар началото да беше леко мудно и почти нищо да не се случваше , в последствие историята се разгърна  и тотално обсеби съзнанието ми.Определено не можах да се спра докато не прочета цялата книга. Смятам ,че Ей Джей Фин е изградил прекрасен психологически трилър , който държи в напрежение до последно.

3. Най- сексапилният мъж - Дж. Джеймс 
Към края на месеца дойде времето и на нещо супер леко и забавно  и "Най- сексапилният мъж" беше най -подходящото четиво за момента . Забавлявах се с историята , смях се с героите и се радвах на щастливия финал . Ако искате още малко да запазите летните емоции , макар вече да е септември  ,то Ви препоръчвам книжката.

4. Най- доброто в теб - К.Хувър 
И така стигнахме до фаворитът ми за този месец  ,а и за цялата година . Отдавна не бях чувствала така силно и дълбоко мъката на някой художествен герои , не бях съпреживявала емоциите му  и не бях плакала така неутешимо заради една книга . Но е факт ,че К. Хувър ме докосна силно и остави в мен доста теми за размисъл. 


С това приключиха книжните ми подвизи за август и е време да отправя поглед към настоящия септември месец и да реша какво ми се чете.
Като за начало , опитвам се да завърша Мрак на Дж. Флин и ми  е доста трудно. Със сигурност ще споделя в ревю впечатленията си за историята ,но някак не е това , което очаквах и не успя да ме грабне. 
След като я завърша (дано да е  скоро )нямам представа какво ми се чете.....Доста отдавна искам да прочета "Ние срещу всички "на Ф. Бакман (един от най-любимите ми автори ), но за сега не си правя други планове 
Е това беше от мен , скромно , но от сърце. Надявам се да сте успели да прочетете повече книги през Август и Ви пожелавам още повече книжни попадения през септември :)

Ревю: Най- доброто в теб- Колийн Хувър

Издателство: Ибис 
Година на издаване :2018г.
Брой страници:
Цена:
Резюме:
Kуин и Греъм се срещат при необичайни обстоятелства, а искрата на привличането пламва мигновено. Любовта им избуява и разцъфва, но дали е достатъчно издръжлива? Години по-късно, когато животът е поставил пред тях неочакван проблем, двамата са се отдалечили, а пропастта помежду им продължава да расте. Съвършената им любов е подложена на изпитание от несъвършения им брак. Спомените, грешките и тайните, които са натрупали през годините, са на път да ги разделят. Едничкото, което е в състояние да спаси брака им, е същото, което би могло да направи разрива му непоправим.
В какво се превръща любовта, когато е позагубила блясъка на новостта си, когато и двамата сте свикнали един с друг и сте забравили някогашните обещания и силата на чувствата си?
Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?
Тази книга разби сърцето ми и ми причини толкова болка. Обикновено не започвам
ревютата си така ,но историята ме накара да плача и остави в мен доза тъга и много теми за размисъл. За мен  това е най- добрата книга от авторката и се нарежда сред любимите ми книги като цяло. Някак си почувствах проблемите в нея  много близки , истински и човешки .
"Ако хвърляш светлина само върху недостатъците си , всичките ти съвършенства ще бъдат заличени"
Тъй като за мен историята беше силно емоционална и ме разстрой доста , сега ми е трудно да събера мислите си и да напиша нещо добре структурирано и смислено , но поне ще се опитам да не звуча твърде хаотично и неразбираемо. К. Хувър ни запознава с Куин и Греъм - две сродни души ,които се запознават при странни обстоятелства , но разпознават голямата си любов в лицето на другия и това поставя началото на една щастлива връзка . Но в книгата се редуват минало и настояще. Миналото разкрива красотата на едно влюбване, а настоящето крие много болка и съжаление.
"Вероятно не съм забелязала,защото тъгата е като паяжина.Не я виждаш ,докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти ,за да се отскубнеш."

Книгата поставя на дневен ред няколко сериозни проблема ,но основното за мен беше комуникацията или по скоро как липсата ѝ в отношенията между мъжа и жената може
да доведе до отчуждение  , скръб и много болка . Когато хората спрат да си говорят , да споделят и да търсят помощ от половинката си  това може да съсипе и най-щастливия брак. Понякога само любовта не е достатъчна . Винаги съм вярвала в това твърдение ,че двама души може да се обичат безкрайно много и въпреки това да не са заедно. Една връзка се подхранва не само с любов - необходимо е разбирателство , компромиси , споделяне  ,общуване  и много сила ,за да простим ,когато се налага. Не всичко може да бъде простено и забравено , някои постъпки причиняват неизлечими белези и това съсипва любовта. С нашите герои се случва нещо подобно и четейки през цялото време си мислех за собствената си връзка , мислех си какви грешки допускам и аз понякога и как  трябва да бъда по всеотдайна и прощаваща.

"Бракът ни не беше съвършен.Никой брак не е съвършен. Имаше моменти , в които тя се отказа от нас. Имаше дори още повече моменти ,в които аз се отказах от нас .Тайната на дълголетни брак е ,че никога не се отказахме в един и същи момент."

Болката на главната героиня Куин наистина ме натъжи и като жена нямаше как да не си представям как бих реагирала в  подобна ситуация , колко съкрушена и разбита бих била .Плаках заради болката ѝ , плаках и заради болката на Греъм . Тя е жената ,която не може да изпълни най- важната си функция и да дари нов живот , а той е мъжът ,който не може да направи съпругата си щастлива. Всеки от тях си има собствена гледна точка за нещата, вижда нещата от своя ъгъл , но не споделя с
другия.
"Избягване звучи толкова безобидно ,ала тази едничка дума може сериозно да увреди една връзка. Избягвахме толкова много в брака си , просто от страх. Избяхгвахме да общуваме . Избягвахме да говорим за предизвикателствата ,пред които бяхме изправени. Избягвахме всичко ,което ни натъжаваше най-много.И след известно време аз започнах да избягвам другата  половина от живота си .

Идеята с кутията ,чието съдържание се разкрива чак в края на книгата беше може би най- емоционалния момент за мен. Тогава вече плачех с глас и разгръщах страница след страница ,жадувайки да разбера какъв ще е финалът.
Лично аз смятам, че това е най-добрата книга на К. Хувър до момента и една от най-тъжните и истински книги ,който съм чела. Тъжна ,тъй като главните герои се обичат толкова силно и всеотдайно , а въпреки това си причиняват единствено болка и истинска ,защото поставя пред героите реални проблеми от ежедневието ,които могат да сполетят всеки .... но  малко хора ще се справят с тях


"Независимо колко обичаи някого , силата на тази любов не е достатъчна ,ако надвишава възможността ти да прощаваш."


Искрено благодаря на издателство Ибис за възможността да прочета книгата !

Кой е "Най -сексапилният мъж ".... Джули Джеймс

Издателство : Ибис 
Година на издаване : 2018г
Брой страници: 292
Цена :13,90лв.
Резюме:
ТЯ Е ХЛАДНОКРЪВНА, СПОКОЙНА, СЪСРЕДОТОЧЕНА.
Нищо не може да смути Тейлър Донован. В съдебната зала никога не е губила дело. В личния си живот не допуска никой мъж да я разиграва, дори и бившият ѝ неверен годеник. Така че, когато ѝ е възложена задачата да консултира актьора Джейсън Андрюс – обявен за най-сексапилния мъж – за ролята му в мащабна филмова продукция, тя е твърдо решена да не се поддава на магията на Холивуд…
ТОЙ Е УВЕРЕН, ИЗВЕСТЕН, НЕУСТОИМ.
Джейсън Андрюс е свикнал жените да падат в краката му. Но когато среща Тейлър Донован, той е изумен. Тя не прилича на никоя друга жена, която е срещал – незаинтересована от светлината на прожекторите и сякаш е имунизирана срещу чара му. Тейлър е перфектното предизвикателство. И колкото повече тя го отхвърля, толкова повече той започва да осъзнава, че може би тя е неговата съвършена половинка...
Както сте видели от заглавието и корицата , днес ще търсим най- сексапилният мъж и ще го открием в лицето на Джейсън Андрюс - красив  и невероятно талантлив актьор ,
който среща амбициозната адвокатка Тейлър Донован и между тях пламва искра. Само че тази искра не се разгорява бурно и изпепеляващо , а напротив тлее лека полека и дава време на  героите да осъзнаят чувствата си.  Това определено ми хареса много в книгата  - липсата на любов от пръв поглед и липсата на еротични сцени. Това може да е малък спойлер , но авторката не разкрива детайли от интимния живот на героите и действието се върти около тяхното ежедневие , а не около креватните им умения.(само споменавам ,че аз харесвам еротични романи с подобни сцени , но в днешно време 90% от любовните романи са с такъв тип описания  и понякога е хубаво да прочетеш хубава история без секс)
И така да се върнем на самата история , даваща ни възможност да се докоснем до света на един от най- известните актьори , да видим лукса и разкоша ,в който живее както  и интригите и завистта ,които спохождат всеки успял човек .  Тейлър Донован е доста далеч от подобен начин на живот . При нея всичко се свежда до  работа , работа и пак работа . След претърпян провал в любовта за нея единствената цел е да работи по усилено , за да може скоро да стане партньор в адвокатската кантора, където работи. Привидно двамата са изключително различни и нямат никакви допирни точки , но понякога това може да се окаже интересна комбинация.
Признавам си ,че имах нужда точно от такова четиво и може и за това да съм прсистрастна , но историята ми хареса изключително много .Книгата е типично лятно и разтоварващо четиво , което за два , три дни ще бъде прелистено , но оставя след себе си  много приятен ,романтичен привкус. Действието е динамично и наситено с доста саркастични коментари, забавни моменти и позитивни емоции ,които ще направят лятната Ви почивка още по - ползотворна.
Хубаво е от време на време човек да чете подобни леко наивни , но красиви любовни истории , знаейки че всичко ще завърши щастливо . Това сякаш внася някакъв оптимизъм в живота ни (или поне в моя) Подобни истории наистина ми действат зареждащо , карат ме да гледам положителната страна на нещата и да търся доброто у хората . Така че ,не му мислете много и  се подгответе да бъдете покорени от "най-сексапилният мъж" 

Искрено благодаря на издателство Ибис ,че ми дадоха възможност да прочета книгата и да ѝ се насладя:)