четвъртък, 23 март 2017 г.

Ревю: Битката за лабиринта -Рик Риърдън

Издателство: Егмон 
Поредица: Пърси Джаксън и боговете на Олимп
Година на издаване :2010г
Брой страници:376
Цена : 12.90лв
Резюме:

Пърси Джаксън не очаква представянето му в поредното ново училище да е кой знае колко забавно. Но изненадващата му среща със стар познат, последвана от сблъсък с мажоретки демони и поредния опит да бъде ликвидиран, превръщат ситуацията от лоша в… чудовищна.
Времето за подготовка изтича, а войната между олимпийците и господаря на титаните Кронос наближава все повече и повече. Дори лагерът на нечистокръвните вече не е сигурно място, а някога непробиваемите му вълшебни стени са подложени на постоянни атаки от страна на армията на титаните. За да ги ­спрат, Пърси и приятелите му трябва да потеглят на мисия през легендарния Лабиринт – криволичещ подземен свят с дебнещи от всеки ъгъл изненади.
Прочетете и мнението ми за първите три книги от поредицата : 

Минах доста бързо и през тази книга ,която отново оправда очакванията ми и ми достави голямо удоволствие четейки да новите приключения на Пърси и компания.Както сте се  досетили голяма част от действието се развива в лабиринта създаден от Дедал и пазен преди от минотавъра.Срещаме отново и познатите ни герои. В тази книга най-накрая е време Анабет да извърши своя подвиг и да изпълни пророчеството . За целта тя избира  за свои спътници Пърси , Тайсън и Гроувър.Историята става доста по-мрачна , тъй като много от сцените се разиграват в лабиринта , а той се оказва много опасно и коварно място .Основното предизвикателство разбира се  е ориентирането в него. Интересно ми беше колко изобретателни ще бъдат Пърси и Анабет в търсенето си на Дедал .
В книгата се появи и един много любим мой образ - Калипсо(който иска да научи повече за нея ,да прочете поредицата Героите на Олимп). Знаех каква е съдбата й , и ,че е заточена на о.Огигия , но някак ми се искаше Пърси да може да я освободи и да й помогне.В един момент дори си ги представях двамата заедно. Престоят на Пърси на о. Огигия както и факта ,че Рейчъл Елизабет Деър отново се появява "в играта" определено предизвиква голяма доза ревност от страна на Анабет , но тъй като тя е твърде горда , също като майка си Атина , никога не би си го признала. Пърси пък е 15 годишно момче , което не е особено досетливо за тези неща и на моменти между тях се получават напрегнати ситуации.

Гроувър и Тайсън поемат заедно в търсене на богът Пан .Да, колкото и да не Ви се вярва тези двамата преодоляват различията си и поемат заедно по опасен път. Това определено ги сплотява и им помага да станат добри приятели.
Нико Ди Анджело отново се появява на хоризонта готов да отмъщава на Пърси .Всъщност той е много добро момче , преживяло твърде ужасни неща за възрастта си и е заслепен от гнева. Тайно все се надявам в последната книга да се промени и да се бори за справедливата кауза.
Разбира се  в книгата не липсват и странните места и създания ,на които попадат нашите герои като се започне от ранчото на Трите Г , мине се през телхините и сторъките и се стигне до битка на арената пред очите на Люк .
А като стана дума за Люк , с всяка изминала книга ми става все по антипатичен , а Анабет все повече ме изнервя като непрекъснато го защитава. Тя все още вярва ,че в него е останало нещо добро и душата му може да бъде спасена. 
Голямата изненада за мен в тази книга беше самият Дедал.Може би имах различна представа за образа му. Историята му се оказа пропита с болка и страдания , а в един момент съществуването му се е превърнало в безсмислено страдание.
Корицата отново е много красива и цялостната идея на издателството за смяна на кориците на поредицата е прекрасна , тъй като тези са много по- красиви .
В заключение ще кажа ,че който е фен на Р. Риърдън и неговите поредици със сигурност ще хареса и тази книга , още повече ,че от финала на историята ни дели само още една книга. Така че ,няма какво да Ви говоря колко хубава е книгата , ако сте прочели предишните три , то със сигурност ще прочетете и тази :)


неделя, 19 март 2017 г.

Ревю:Проклятието на титана -Рик Риърдън

Издателство: Егмонт 
Поредица: Пърси Джаксън и боговете на Олимп 
Година на издаване:2010г.
Брой страници:319
Цена :12.90лв
Резюме:
Пърси Джаксън получава странна молба за помощ от приятеля си Гроувър и веднага се приготвя за битка. Всичко, което ще му трябва, са Анабет и Талия, верният му меч Въртоп и… мама да го хвърли донякъде с колата.

Тримата приятели се впускат в спасителна мисия само за да открият, че Гроувър е намерил нещо много важно – две изключително мощни деца-герои, чиито родители са неизвестни. И това не е всичко. Господарят на титаните Кронос е заложил коварен капан и младите полубогове попадат точно в него. За да се измъкнат невредими, Пърси ще трябва да се изправи пред най-опасното предизвикателство в живота си до този момент – злокобното пророчество на Проклятието на титана.


Тук ще намерите ревюта на първите две книги от поредицата Похитителят на мълнии и Морето на чудовищата 

Тази трета книга от поредицата за приключенията на Пърси Джаксън  сякаш най- ми хареса  или я четох в доста подходящ момент , тъй като исках нещо леко ,приятно  и с приключенски дух . Е , книгата е всичко това ,че и много повече. Няма какво да Ви говоря за това ,колко хубаво пише Рик Риърдън и колко приятен е стилът му , тъй като ,ако сте чели дори една негова книга ,то вече сте се убедили в това.Винаги силно съм ценяла и чувството за хумор ,което проявява дори и напрегнати ситуации. Прочетох "Проклятието "на титана страшно бързо и нямах търпение за следващата книга (чеито откриване в ел. вариант се оказа доста трудно )
В тази книга отново имаме пророчество , което предполага да се извърши и съответния подвиг .Винаги ми  е много интересно да разсъждавам над самите пророчества и да се опитвам да си ги разтълкувам сама , е не винаги ми се получава , но...поне опитвам :Д. Появяват се и нови образи , които тепърва ни предстои да опознаем и да срещаме и в другите книги , но първо за започнем с познатите ни лица

Пърси - както винаги успява да се забърка в неприятности , да предизвика гнева на някои Бог и да даде обещание ,което не може да изпълни. Неговото слабо място е  загрижеността и жертвоготовността в името на другите и това в даден момент може да му изиграе лоша шега.

Анабет - по-голямата част от книгата се върти около издирването ѝ и съответното ѝ спасяване.Тя отново се проявява като смел герои и аз все повече харесвам образа ѝ. Допадна  ми и това ,че лека полека се загатва за привличането между нея и Пърси и ,че отношенията им не са само приятелски.

Талия - преди сме слушали и  чели за нея ,но сега вече  се срещаме с реалния ѝ образ от плът и кръв.Тя е дъщеря на Зевс и на моменти  е доста сприхава и опърничава, а в други моменти с Пърси доста си приличат и това се оказва проблем.Индиректно те сякаш се борят за лидерското място и им  е трудно да си го поделят .Но преживявайки този подвиг те изграждат по между си едно красиво и здраво приятелство  , което ще продължи и занапред .

Ред е на новите герои 

Зои - тя е от "отбора "на ловджийките и е готова на всичко ,за да спаси Артемида .В началото образът на момичето е обгърнат от доста неяснота , тя не разказва за себе си , не разкрива чувствата си и е дистанцирана от останалите. Но в последствие разбираме доста неща за нея и определено образът ѝ ми допадна .





Бианка и Нико ди Анджело - двете нови деца  полубогове , който Гроувър намира и нашите герои се опитват да спасят от лапите на чудовищата . Тук ще направя уточнението ,че аз съм чела поредицата Героите на Олимп , където хронологически действието се развива след това в Героите на Олимп и до известна степен знаех какво ще се случи.В  тази книга Нико е представен като най-жизнерадостното , любопитно и игриво дете. Първоначално ,чак ми беше трудно да повярвам ,че това е същият Нико от следващата поредица. Бианка е по-голямата сестра , върху чиито рамене винаги е падала отговорността за Нико и поради тази причина тя търси свобода и лично пространство. И ги намира при ловджийките като се присъединява към тях и тръгва към първия си подвиг. Смятам ,че авторът трябваше да отдели още няколко странички на образа ѝ, но това си е мое мнение.
С риск да се повторя пак ще кажа ,че книгата ми хареса много и не ѝ липсваше нищо.По горе към описанието съм сложила новата корица , тъй като ми харесва доста повече от старата , а и е доста по показателна за самата книга. На нея са изобразени пегасът Блекджак и Пърси ,който държи меча си в ръка . Определено тази книга възобнови интереса ми към поредицата , която временно бях поизоставила , но сега със сигурност ще прочета и останалите две книги. Силно препоръчвам книгите на Рик Риърдън за всички пораснали деца ,на които все още им се чете за приключения , чудовища , спасяване на невинни герои и още куп други лудории и това всичко примесено с интересни факти от гръцката митология.

петък, 17 март 2017 г.

Ревю : Човек на име Уве - Фредрик Бакман

Издателство : Сиела 
Година на издаване : 2014г
Брой страници : 294
Цена :14.00лв 
 Резюме : 
 на 59, заклет почитател и притежател на сааб, вдовец. Тъгата по любимата му Соня го кара всеки ден да пожелава смъртта си.
Вечно недоволен и гневен, наричат го изпълнения с горчивина кошмарен съсед, лесноизбухлив. Понякога Уве се пита защо наричат даден човек кисел, след като не обикаля улиците с фалшива усмивка. Той е темерут – от хората, които сочат с пръст онези, които не одобряват, и се отнасят към тях като към крадци, хванати пред прозореца. Но за него да спаси човешки живот е дреболия. Има железни принципи и е постигнал непоклатима рутина в действията си. Защо ли започва да ги нарушава?

Една сутрин бъбрива млада двойка с две весели дъщерички се нанасят в съседна къща и случайно смачкват пощенската му кутия. Случката води до комичния и трогателен разказ за безпризорна котка, неочаквано приятелство и древното изкуство да дадеш на заден с ремарке. Всичко, което се случва, ще промени киселия старец и ще разтърси до основи кварталното сдружение на обитателите.

Тук може да намерите ревюта и на останалите книги на Ф.Бакман 

Днес ще поговоря за една книга , чиито финал ме накара да  си изплача очите и няколко дни след това все още не  ми излиза от главата. Но същевременно с това се питам ,защо съм чакала толкова време докато  я прочета . За „Човек на име Уве“ има изписани много статии ,ревюта ,мнения и коментари и може би в този пост няма да кажа нищо ново , нищо ,което да не сте чули или прочели вече , но пък смятам ,че книгата заслужава внимание и още едно мнение няма да  бъде излишно.
Няма да повтарям колко невероятна и прекрасна е книгата (защото определено е такава ), а ще наблегна на това ,че е емоционална и затрогваща, истинска и  откровена , неподправена и красива. Аз съм от хората , който не плачат на книги , но тази определено ме разстрой доста .
Както знаете книгата разказва историята на 59 годишния Уве , който след загубата на съпругата си и пенсионирането си  вече се чувства ненужен , не вижда смисъл в това да живее и решава да се самоубие и да иде при съпругата си Соня.Но се оказва ,че в днешно време човек не може да намери малко свободно време дори и за това .Макар Уве всеки ден да се опитва да сложи край на живота си непрекъснато изниква нещо и проваля плана му .
Това е книга за любовта . Макар да липсва романтиката и сладките захаросани приказки  все пак от книгата струи любов и то под всякакви форми. В основата е любовта между Уве и покойната му съпруга  Соня. Място намира и приятелска обич , любовта към децата  животните , колите.
"Той бе от хората ,които бяха наясно с всичко ,което е черно на бяло.А тя беше неговият цвят.Тя беше всичкият цвят ,от който той имаше нужда ."
Макар Уве да е вечно сърдит и сприхав аз го заобичах още от първите страници .Може би е заради стилът на автора и заради това ,че съм чела и другите му две книги и една новела и каквото и да напише на мен  ще ми хареса  ,може би преоткривам по нещо от любимите си хора в него , а може да е защото съм пристрастна към творчеството на Бакман , но харесвам всеки един от героите в тази книга (като изключим Русия бурен и кучето й)

Добротата на Уве е скрита зад непрестанното мърморене и пуфтене , но винаги ,когато някои има нужда от  помощ той е на среща.
"Понякога е трудно да се обясни защо някои хора неочаквано правят онова , което правят.Уве сигурно бе знаел открай време какво трябва да прави , на кого да помогне, преди да умре.Само че ние хората сме оптимисти ,когато става въпрос за време, мислим си ,че ще ни остане време за останалите. Ще имаме време ,за да им кажем каквото трябва."

Работата никога не му  е   тежала , напротив той обича всичко да е организирано и подредено , да знае кога какво има да върши и да планира всичко и макар със Соня да се изключително различни почти във всяко отношение  те са живели близо 40 години в любов и хармония и са се обичали истински.

"Когато стиснеше китката му , дебела колкото бедрото ѝ , и го гъделичкаше , докато лицето на намръщеното момче не се озареше от усмивка , тя имаше чувството ,че мазилката ,под която е скрит скъпоценен камък , се пропуква , и когато това се случеше , сякаш нещо запяваше вътре в Соня. Тези моменти принадлежаха единствено на нея"

Сигурно вече сте забелязали ,че всички герои на Бакман са възрастни и всички са особняци , всеки свикнал със своите привички и навици , всеки от тях има нужда да бъде полезен , да преоткрие себе си , да преживее някакво израстване . И Уве не прави изключение и в това се крие чарът му.
"В живота на Мъжа идва момент ,когато трябва да реши що за човек ще бъде. Дали ще стане от хората , които позволяват да ги тъпчат , или не."
Няма как да не спомена и съседите с ремаркето – Парване и дългуча , заедно с техните деца , Джими , Руне и Анита .Всички те създават една цветна градина от образи , всеки специфичен и различен с нещо от другите , но и всеки живеещ в квартала и бранещ територията си . Котката също се вписва сред тези образи. Тя се появява внезапно и се присламчва към Уве и колкото и да я гони тя не се отказва от него.
 ""Всички хора искат да живеят достойно , но достойнството е различно понятие за различните хора "- бе казала Соня.За мъже като Уве и Руне достойнството означаваше да се справят сами, когато пораснат , следователно смятаха ,че е тяхно право да не разчитат на други ,когато пораснат.В желанието им да упражняват контрол имаше някаква гордост.Също и в това да се окажат прави.Да знаят по кой път да поемат,как да завинтят нещо.Мъже като Уве и Руне бяха от поколение ,в което хората вършеха каквото трябва , не говореха напразно "


   Може би ревюто ми ще  е  пълно с твърде много цитати , но смятам ,че когато думите не стигат  , то извадките от книгата са достатъчни ,за да изразят онова , за което не намирам думи.Или поне прочелите книгата със сигурност ще ме разберат. А за онези ,който още се чудят дали да се запознаят с Уве ,ще Ви кажа само ,че със сигурност няма да загубите от тази "среща", а напротив само ще спечелите една вълна от емоции и чувства ,която ще ви разтърси.    

"- Що за любов  е това ,ако се откажеш от някого ,когато стане трудно? - изплаква тя , а гласът ѝ трепери  от мъка. - Да изоставиш човек , когато стане трудно? Кажете ми ,що за любов е това ?"                                                                                       
За финал ще спомена и красивата корица на новото издание , предишната също не беше лоша ,но за мен тази е в пъти по красива и символична .       Синият костюм , розовите цветя...говорят сами по себе си .         


" - Да обикнеш някого , е като да се преместиш в къща - казваше Соня.- Първоначално се влюбваш във всичко ново , всяка сутрин се удивляваш ,че нещата са твои, сякаш се страхуваш ,че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала,че няма  да живееш на това прекрасно място.С течение на годините стените се зацапват ,дървото се напуква ,вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството ѝ , а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета.Знаеш как да накараш ключа да не заяжда ,когато навън е студено.Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да  отвориш вратата на гардероба ,без да скърца.Това са малките тайни ,които превръщат дома ти в истински дом."          
                                        
Ще вметна и една малка подробност - по книгата има филм ,който снощи си пуснах да гледам , но може би стигнах по половината ,защото ми се приспа. Естествено доста от дребните детайли липсват във филма , то е ясно ,че няма как да се пресъздаде всичко. Ще ми е интересно да видя как са пресъздали финала , ако сте гледали екранизацията споделете дали Ви е харесала или не.
 

събота, 11 март 2017 г.

Ревю: По залез -А.Бракен

Издателство:Егмонт 
Поредица: Тъмна дарба
Година на издаване :2016г.
Брой страници:576
Цена:14.90лв 
Резюме:
Руби не може да се върне назад. Ранени от непоносима загуба, тя и децата, оживели след атаката на правителството над Лос Анджелис, пътуват на север, за да се прегрупират. С тях е и затворникът Кланси Грей – син на президента и един от малкото хора с подобни на нейните способности, които е срещала.
Руби и приятелите й имат едно-единствено  оръжие – опасна тайна, доказваща конспирация на правителството, чиято цел е да прикрие истинските причини за болестта, убила повечето от децата в страната. Същата тази болест, която е дарила нея и другите оцелели със сили, за които властите биха убили.

Ревюта на първите две книги от поредицата може да намерите тук -Тъмна дарба  и Неизчезваща 
Черното е цветът , който всъщност не е цвят.То е огънятИскрата Черното е цветът на паметта.То е нашия цвят.
Дойде моментът да завърша една от вече любимите поредици . "По залез" е един достоен завършек на историята на Руби , Лиъм, Дунди , Зу , Вида ,Коул , Кланси   и всички останали любими мои герои.
За разлика от втората книга – "Неизчезваща ", където имаше много екшън и действие ,тук е отделено повече внимание на стратегическите планове , на отношенията между
героите , на техните чувства и емоции и най-вече на цялата мистерия около появата и премахването на необикновените способности на децата .Излишно е да казвам ,че всеки от героите се е  променил страшно много от пълвата книга до финала на третата.

Руби – още в "Неизчезваща" открих в нея много голяма и положителна промяна , а тук израстването  и е още по забележимо.Разбира се тя не е  изгубила желанието си непрекъснато да брани и защитава другите. В тази книга  тя е изцяло фокусирана към намирането на лечение за така наречената „болест“ на децата с пси- способности. 
"Ние щяхме да открием лечението, дори ако това беше последното нещо, което щях да свърша на тази земя, а то щеше да ги чака, когато те излезеха навън. Те  щяха да познават истинската свобода – не защото щяха да са в състояние да захвърлят ужасяващите си способности – онова нещо, което ги бележеше като изроди. А защото най-после щяха да могат да направят всеки избор, който им е бил отказван с години. Те можеха да отидат където си поискат. Да бъдат с хората,които обичат."

Тъжно е ,че тя все още приема дарбата си като нещо лошо , от което иска да се отърве. Но пътя към намирането на „лечението „ не е  никак лек.Преди това е необходимо екипът да се сработи , да изгради доверие по между си , но между тях се насаждат твърде много тайни ,който подклаждат непрестанното недоволство и предателства.
"– Ей, Руби – поде тихо той. – Това, което... никой не ти казва за прошката, е, че ти не я даваш за доброто на другия човек, а заради себе си.– Откъде открадна тази мисъл? – попитах аз.– Тази специално е благодарение на това, че съм живял и съм се учил."

Лиам – Каквото и да направи това момче за мен образът му винаги ще е положителен и не бих могла да му се разсърдя за нищо . На моменти той вземаше малко прибързани и нелогични решения  , но от една страна беше разбираемо ,тъй като отношенията му с Руби бяха доста обтегнати . В едни момент те имаха доста различни гледни точки за ситуацията и това се отразяваше и на атмосферата в лагера. Откраднатите интимни моменти между Лиам и Руби ми бяха любими.Въпреки всичко те запазиха любовта си чиста и неопетнена.
"Ето с това беше опасен той. Притежаваше дарбата само за миг да вдига всичко от раменете ми и да го запокитва настрани. Той се превръщаше в отговора на всяко съмнение и надвиснал въпрос. Моят свят се фокусираше наново, като той ставаше негов център – красивият, перфектен той. Не се налагаше да мисля затова, което съм направила, и за другото, което щеше да ни се случи дори само след пет минути."

"Някой хора идваха на света и нито веднъж не поглеждаха нагоре , за да видят живота около себе си - те бяха така концентрирани над това , което те искаха , от което те се нуждаеха.Никой друг нямаше значение за тях. Те сякаш бяха загубили връзка със състраданието, милостта и вината.Някои хора идваха на този свят като чудовища. Сега проумях това "
Зу – бях изключително  щастлива от  появата на малкия талисман на групичката както и от факта ,че тя най-сетне успя да пребори вътрешните си демони и да се отърси от преживяното в миналото , колкото и ужасяващо да е било то .

Вида – да си призная в предишната книга не я харесвах особено , но в тази
определено ме спечели. Нейната откровеност и голямата ѝ уста в повечето случаи са изключително забавни , а ироничните и коментари винаги попадат право в целта. И  все пак зад суровата и обвивка седи едно изплашено момиче ,което има нужда от подкрепа и за щастие я получава от приятелите си. В тази книга си проличава на какво е готова тя за всеки един от групичката и развоят на събитията за нея страшно много ми хареса .

Дунди (Чарлз) – може би в тази книга имаше твърде много нови герои и не успяхме да видим много от образа на Дунди , но и малкото , което показа беше достатъчно.Както винаги той беше на правилното място и в правилното време , за да застане до приятелите си , да им окаже подкрепа и да ги защити.На моменти сякаш беше раздвоен между Руби  и Лиам , не знаеше на чия страна да застане ,но в крайна сметка за истинското приятелство няма правилна и грешна страна.

Коул – до известна степен бях резервирана към образа му , а на моменти идеите и плановете му не ми допадаха .Отношението му към  Лиам беше твърде сурово , липсваха ми моментите на братска обич.Той беше истински близък единствено с Руби , която в един момент сякаш се разкъсваше между двамата братя . Според мен  авторката можеше да отдели още малко внимание на образа му , на чувствата и емоциите ,които бушуваха в него , тъй като и той имаше своите тайни и недоизречени мисли , които заслужаваха внимание. В крайна сметка след всичко ,което той стори  за общата кауза сякаш образът му остана в сянка  и сякаш хората не успяха да оценят неговите усилия. Признавам си, че макар н началото да не беше сред любимците ми , то след това бързо спечели симпатиите ми.

Кланси през по голямата част от историята го ненавиждах ,заради всичко ,което причини на Руби и останалите , а през останалото време го съжалявах . Съдбата му не е била никак лека особено с такива родители, но това не оправдава ужасните неща , който извърши . На моменти направо ми идваше да хвърля книгата заради него и като се замисля накрая даже заслужаваше по-жестоко наказание.В умът му сякаш нямаше и грам доброта и всичко се въртеше единствено около неговите виждания за нещата и неговия план. Беше готов да мине през всичко и всеки,за да постигне целите си.

"Ти си твоите способности и те са теб. Не мога да ти го обясня по-просто. Знаеш ли защо мразя това лекарство? То е като изявление, че това, което сме, е изначално грешно. То е наказание за нещо, което не е по наша вина – само защото те не могат да контролират ужаса си от онова, което ние можем да правим, не и повече, отколкото могат да контролират негодуванието си, че има хора, които са по-силни и по-могъщи от тях. Те искат да те оголят, да те лишат от това да принадлежиш на тебе си, от твоята способност да защитаваш и налагаш правотоси да взимаш решения за собствения си живот. Собственото си тяло. Запомни ми думите: в края няма да има избор. Те ще решат вместо теб."

Кейт – като цяло в книгите не е отделено особено много внимание на образа ѝ извън спасителните мисии ,в който участва , за да защити децата Но именно нейната отдаденост и жертвоготовност заслужава вниманието на читателя , тъй като в нито един момент тя не е преставала да вярва и да брани децата и то с цената на всичко .

Тази книга предизвика в мен експлозия от емоции  и още не мога да повярвам ,че свърши. Сякаш  се надявам ,че ще има поне още една книга разказваща за живота на любимците ни след като всичко излезе на яве . Финалът определено беше много красив , а поредицата ще остане завинаги в сърцето ми .
"Има разлика между пречупен и погубен. При единия можеш да се надяваш да съшиеш наново парчетата, но при другия просто няма връщане назад."

четвъртък, 9 март 2017 г.

Reader problems TAG

Здравейте книжни мишлета. От доста време не съм правила книжен таг и ,когато видят в Книгоядец този таг , направо се влюбих в него и нямаше как да не го направя .Всички въпроси са изключително подходящи за един книголюбител ,чиято цел е единствено да си открадне малко свободно време за четене :)

1.       Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш?
Доста често става така че захващам някоя нова книга ,която дори не присъства с списъка ми за четене.Другия вариант е просто да преценя какъв жанр ми се чете и така да си избера .Обичам да разнообразявам  с историите и след като се пренаситя
на фентъзи например ,минавам на нещо леко като някои любовен роман .

2     2.   Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ я или я оставяш?
Много ,много ,ама много рядко зарязвам някоя книга.Просто не обичам да имам недовършена „работа“ така да го кажа .  Непрекъснато ще ме човърка ,че не съм допрочела книгата , а е можело да се случи нещо интересно и все пак да ми хареса.

3.      Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как?
Опитвам се да намеря повече време и все пак да си прочета книгите и да  завърша успешно с предизвикателството. Както и преди казах не обичам да оставям недовършени неща.Разбира се най-лесният вариант е да подхвана някоя тънка книжка , която ще изчета по-бързо ,но бих го направила в много краен случаи.

4.       Кориците на любимата ти поредица не си пасват. Как се справяш?
И преди съм казвала ,че аз рядко си купувам книги и затова май този проблем при мен липсва . И все пак , ако се случи ще ми бъде много гадно и ще се опитам да потърся някакви по –стари или по-нови издания , който да си пасват .

5.      Всичките ти приятели харесват дадена книга, освен теб. Как се справяш със ситуацията?
За мен това няма да е чак такава драма . Всеки си има  различни вкусове . Като за начало ще се опитам да разберат какво чак толкова харесват в дадената книга и ще
им кажа какво аз не харесвам в нея. Току виж пък накрая ме убедили да я харесам.

6.      Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш?
Изключително рядко се просълзявам на книги , а и не чета често на обществени места , но ако усетя на къде отиват нещата може би ще затворя книгата и ще спра да чета , за да не се разстройвам и за да мога в къщи на спокойствие да си я дочета и да си изживея момента.

7.       Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш? Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга?
Ако не помня съвсем нищо от книгата (което почти няма как да се случи) тогава прочитам няколко ревюто и бързо си припомням действието. Понякога направо започвам новата част и в движение си припомням случилото се преди.

8.       Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат?
Ох .. това е мн сложен въпрос ,тъй като притежавам малко на брой ,но все важни за мен книги и те са ми много скъпи. Давам  книгите си само на много близки хора , а ако е за някого другиго може би ще скалъпя някоя „лъжа “например ,че книгата не е в мен или нещо такава ..знам ли, дано не ми се случва.

9.       Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация?
Започвам 6-та :Д (шегувам се ) Рядко ми се случва така да започвам и зарязвам много книги .Както казах и по-горе аз се страрая да ги завършвам, така че най- вероятно ще се понапъна ,за да  дочета поне част от тях и след това да продължа с нещо ново.

10.    Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш?
Доста малка част от тях си купувам . Обикновено си вземам книги по разни промоции и панаири ,когато  са доста намалени. Другата опция е да изчакам да се появят в електронен 
вариант и си ги чета на рийдъра.

11.   Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш?
Ха ха ха много хубав въпрос. Имам много такива книги закупени още при излизането им и като се замисля вече са минали най-малко две години от тогава , а аз все още не съм ги прочела. Най –показателни примери за това са поредицата Лунните хроники на М.Майер  и Алената кралица на В. Айвярд , който отлежават в библиотеката ми от издаването си у нас.


 Е това бяха всички въпроси . На мен ми беше страшно приятно да отговарям на тях и да се припознавам в почти всички ситуации. Споделете дали и на вас Ви е било интересно . Всеки ,който има желание и време нека се чувства поканен да направи този таг и да се позабавлява :)

вторник, 7 март 2017 г.

Петдесет нюанса.... ЗА и ПРОТИВ !

Издателство :Бард 
Година на издаване : 2012г
Цена : 16.90 лв/бр
Резюме:
Когато студентката по литература Анастeйжа Стийл отива да вземе интервю от успелия предприемач Крисчън Грей, тя е силно привлечена – този мъж, този поглед! - но и смутена от властното му присъствие. Неопитната Ана е стъписана, когато осъзнава, че желае точно този мъж. А предупреждението му да стои далече от него я кара да го желае още по-силно.
Когато обаче разбира за ексцентричните му еротични предпочитания, тя се колебае – независимо от успеха и чара си, Грей е мъж, измъчван от собствени демони и всепоглъщаща нужда от контрол. Безсилни да устоят на привличането, двамата се впускат в страстна и дръзка афера. Ана ще навлезе в неизследваната територия на собствените си желания, но ще може ли да се подчини на фантазиите на Грей? И ако го направи, ще продължи ли да обича онова, което ще открие?


Предполагам всеки е чувал и знае за какво става дума  в книгите. В този пост няма да се опитвам да правя ревю , а по скоро да обобщя впечатленията ,с които останах след прочита , да разкажа какво ми е харесало и какво не и до някаква степен да съпоставя книгата с други подобни от този жанр.
Ще започна с това ,че съм чела само първата и втората част от трилогията и не мисля ,че някога ще прочета третата.Сигурно се чудите какво ме  е накарало да прочета дори първите две . Петдесет нюанса сиво я прочетох от  чисто любопитство.Имаше голяма еуфория около книгата , една приятелка я четеше и реших да я заема от нея и също да видя за какво толкова иде реч .Прочитането ѝ не беше никак лесно , общо взето използвах моментите ,когато ми е много скучно и захващах книгата с цел да я прочета по-бързо.С две думи не беше моето четиво и изобщо не схванах еуфорията около тази книга. Сега сигурно се питате защо съм чела Петдесет нюанса по-тъмно.Отговорът е ,че много скъп за мен човек ми е подари по Коледа и от тогава се мъча с прочита ѝ  и почти три месеца по- късно успях да я прочета :Д .От написаното до тук предполагам сте на ясно ,че няма да имам много положителна оценка за историята. От къде да  започна ....
Анастейжа  Стийл-  за мен образът ѝ както и този на Крисчън са супер нереалистични . Според мен това е основният проблем на книгите.Всичко е преекспонирано и твърде изкривено с цел да предизвика ефекта  "уау" у читателя , но лично в мен предизвиква едно негативно отношение. Така и не харесах образа на Ана .Тази наивност ,която проявява както и непрестанната ѝ несигурност я превръщат в много слаб женски образ.За мен тя е нарицателно за това каква не бива да бъде една жена.Приемаме факта ,че момичето няма сексуален опит и не е имала връзка до сега и попадайки в откачения свят на К.Грей  е нормално да бъде шокирана , но колкото и привлекателен да е един мъж няма как да се влюбиш  в него едва ли не за два дни .В желанието си да създаде едно интензивно развиващо се действие авторката  сякаш е пропуснала етапа с комуникацията между героите и е преминала направо към еротичния момент . Факт е ,че Ана и Крисчън не провеждат нито един нормален разговор ,с който да се опознаят и по между им да припламне някаква искра. По важно е да се премине към  червената стая и странностите на г-н Грей.

Крисчън Грей- не знам как да категоризирам образа му .При него авторката може би също се е опитала да вплете всякакви качества и черти на характера , за които се е сетила ,с цел да се получи уж някакъв невероятен мъжки образ ,който да е мечтата на всяка жена , но за мен по скоро е пълен провал.Травмите от миналото са интересен момент както и сексуалните му предпочитания, до тук добре,но  явно този мъж е някакъв свръх човек , който само за няколко години е станал едва ли не един от най богатите хора в света и паралелно е доразвивал своята сексуалност намирайки подчинени , с които да се забавлява .Признавам си ,че не разбирам цялостната идея за БДСМ- връзване , подчинение , доминиране, садизъм и т.н.т  но и не  я осъждам , тъй като всеки е свободен да вярва в каквото пожелае. До тук добре - авторката е решила да  поднесе на читателя нещо ново, няма лошо в това .Но изведнъж нашият безсрамно богат и красив герои среща едно обикновено момиче и се влюбва на мига. И от тук започва цялата, излишна поне според мен ,драма.Започва се едно вайкане за това ,как Крисчън я желае безумно  , но не иска да я нарани , а Анна от своя страна дори не е докосвала мъж ,но е готова да влезе и в огъня заради Крисчън.Едва ли не го умолява да прави секс с нея и да я напляска и ,когато той го правя тя се разревава и избягва.Естествено тази кратка раздяла от има няма няколко дни е толкова пагубна за нашите герои все едно идва края на света. Ана отслабва , не може да яде и да спи едва ли не иска да се самоубие защото голямата ѝ любов се оказва със странни сексуални предпочитания.
Естествено те се сдобряват доста бързо , правят невероятен секс по около 5 пъти на ден (кой работещ човек изобщо е в състояние да прави толкова много секс ) , Крисчън контролира живота и напълно като и казва непрекъснато какво да прави и какво не (не знам как не ѝ казва кога да ходи и до тоалетна).Естествено ,за да се демонстрира неговото величие е наблегнато и на невероятните подаръци , които ѝ прави , имотите и заведенията ,който притежава , наред с различните му умения и хобита , къщи , яхти , самолети  и каквото още се сетите. А , и междувременно той разбира се ходи и на работа , на психиатър , на фитнес и на още 100 места.С две думи интересно ежедневие.
В Петдесет нюанса по-тъмно авторката се е опитала да засили малко драмата с появата на една от бившите подчинени на Крисчън -Лийла ,която се оказва емоционално нестабилна  и опасна За мен този момент беше доста "изсмукан от пръстите " така да го нарека и след като и това отмина трябваше разбира се да последва нова драма в отношенията им.Крисчън реши най-накрая да разкрие една от тайните от миналото си , която беше ....как да кажа - сигурно дори аз бих успяла да измисля нещо по -креативно.
Няма как да не отворя темата за стила на писане и начина на изразяване на авторката .Може би проблемът е в превода на книгата , тъй като доста от изразите са преведени по абсурден начин и звучат потресаващо и това допълнително разваля дори  и малкото удоволствие от четенето на книгата.
След всичко написано до тук сигурно се чудите дали ще кажа нещо положително за историята.Ами ...реално погледнато книгата става за убиване на времето ,макар че вместо 500 страници спокойно са могли да вместят историята и в 250. Към края на втората книга дори ми стана интересно какво ще  се случи и я четох с любопитство. Естествено книгата е един доста разкрепостен еротичен роман и  определено може да въздейства върху читателя ,стига да търсите това  в една книга . Самата аз нямам нищо против еротичните романи.Напротив дори ги харесвам . Поредицата  Обсебена от теб на С.Дей например или Дъблин стрийт на С.Йънг ми харесват и то в пъти повече от "нюансите".Разбира се всеки си има лични предпочитания и вкусове и за някого това може да е една от любимите книги. Аз исках единствено да споделя моя поглед над нещата , тъй като протакам този пост от страшно много време.Ще ми е интересно и Вие да споделите дали сте се пробвали да четете книгата и дали ви е харесала.





сряда, 1 март 2017 г.

February Wrap Up and March TBR

Здравейте скъпи книжни мишлета и честита Баба Марта. Бъдете живи и здрави :)
 Така нареченият месец на любовта отлетя , а с него добавих и още няколко книги към списъка с прочетени за тази година.Вече доста пъти съм споменавала колко ограничено е времето ми за четене (знам ,че това не е извинение) ,но все пак успях да прочета четири книги . Ето ги и тях :)

1. Паднали ангели - Л.Кейт
Започнах тази книга с голямо желание и с високи очаквания породени най- вече от появата на екранизацията. Е оказа се ,че съм очаквала малко повече от историята , защото тя се развиваше някак по леко и плавно по скоро като една приятна любовна история с лека мистериозна и свръхестествена нишка. Все още не съм изгледала филма ,но актьорския състав ми допада и се надявам ,че филма се придържа към книгата . За съжаление на този етап не мисля да продължавам с поредицата просто защото в момента имам доста по вълнуващи книги за четене , но все някога може би ще я завърша.

За мен това беше една  изключително лека и приятна  история свързана с първите любовни трепети ,емоциите които бушуват в ума на едно младо момиче раздвоено между любовта и мечтите си и между  желанието да постъпи правилно. Четох я точно около 14-ти февруари и определено ме зареди с доста любов и нежност.

За тази книга мога да кажа и напиша само хубави неща. Поредицата вече си спечели място сред любимите ми  и за сега не мога да ѝ намеря недостатъци . Привързах се към героите и тяхната съдба , а тази втора част от трилогията беше дори по напрегната  от първата .Вече нямам търпение за прочета По залез.

Една от най- сладките , любовно-еротични и забавни книги , който съм чела напоследък. Самата история не е нещо нечувано и невиждано ,но пък беше изключително приятно четиво ,което препоръчвам  на всеки , който иска да разпусне с нещо ненатоварващо. 

Няма как да пропусна да направя и планове за м. Март .


Първа в списъка ми е По залез на А.Бракен. Вече дори я започнах и тръпна в очакване как ще се развие действието. 
От тук на сетне мога да изброя страшно много книги , който притежавам и искам да прочета , но .....просто нямам физическата възможност за това. От намалението на Сиела съм си набелязала Човек на име Уве на Ф. Бакман и най- вероятно ще я започна през този месец. Друго ,което искам да подхвана скоро е Къщата на езерното дъно на Дж. Малерман. В края на месец Март ще видим какво съм прочела и какво не, но важното е това да ми носи удоволствие :)