Ревю: Светлината ,която изгубихме - Джил Сантополо

Издателство: Сиела 
Година на издаване : 2017г.
Брой страници: 272
Цена: 14лв.
Резюме:
Американската писателка Джил Сантополо ни повежда на емоци¬онално пътешествие из дебрите на човешката душа. В първия си роман за възрастни писателката разказва история за любов, саможертва, ревност, предателство, прошка и надежда. Действието в „Светлината, която изгубихме” се развива след атентите на 11 септември 2001 г. На тази съдбовна дата за първи път се срещат главните герои – Луси и Гейб. Тогава те все още са млади и животът е пред тях, пълен с възможности и мечти. Терористичните атаки обаче оставят дълбока следа в душата на главните ге¬рои – те търсят смисъл в новия, променен и сякаш по-мрачен свят. Тяхното пътешествие продължава цели 13 години и ги отвежда на различни континенти, но не успява да ги раздели


"Има моменти ,които променят траекторията на човешкия живот."
Започвайки книгата почти не знаех за какво точно се разказва , но още с първите изречения усетих ,че това е "моята" история и напълно заслужено книгата се
превърна в една от любимите ми.Може би основната причина за това е самия начин на поднасяне на историята. Сякаш главната героиня Луси  е наша приятелка и разказва историята на живота си , а всъщност тя я разказва на онова същото момче , с което се запознава на 11-ти септември 2001 година и ,в което се влюбва лудо.
"Понякога вземаме решения , които за момента изглеждат най- правилните, но от дистанцията на времето става ясно ,че са били грешка"
Любовта между Луси е Гейб е бурна и всепоглъщаща , любов като по филмите, любов за която пишат в книгите и пеят в песните , такава , каквато намираш веднъж в живота.Всичко изглежда идеално , до момента когато Гейб решава ,че неговите мечти и стремежи са по-важни от връзката му с Луси и той тръгва да обикаля по широкия свят , да запечатва в снимки човешките емоции и да се опитва да промени света чрез изкуството си.Всичко това е разбираемо до някаква степен - разбирам стремежа за развитие и усъвършенстване , за следване на мечтите и отстояване на идеалите , но все пак всяко нещо си има цена и в крайна сметка това му струва любовта на Луси. Тя от своя страна е опустошена след раздялата си с Гейб и не може да го преживее лесно ,поне до появата на Дарън .Лека полека той успява да спечели сърцето на Луси , да ѝ осигури хубав и спокоен живот , да я направи щастлива , да осъществи мечтите ѝ.  С две думи той е почти перфектен и въпреки това Луси доста често мисли за Гейб. Винаги съм смятала ,че женското сърце може да крие цял
океан от тайни . Дори привидно всичко да изглежда прекрасно , само Луси си знае как се чувства наистина. Хареса ми сравнението на Дарън с домашно огнище , а на Гейб  с  буен огън , а накрая всичко зависи от нашите избори.
"Предпочитам да повървя с теб , отколкото да тичам сам"
Признавам си ,че книгата ме докосна изключително силно , накара ме да се замисля за доста неща и остави в мен усещането за нещо недоизживяно и недовършено. Самата аз не знам как да го опиша ,но ме докосна дълбоко и все още не мога да спра да мисля за историята на Луси и Гейб.
А споменах ли колко красива е българската корица и как ме спечели от пръв поглед :)

Ревю: Човекът ,който не беше убиец - Юрт и Русенфелт

Издателство: Ера 
Поредица: Себастиан Бергман
Година на издаване:2015г.
Брой страници: 440
Цена: 16,99лв.
Резюме:
Младежът Рогер Ериксон от провинциалното градче Вестерос изчезва безследно. След няколко дни бездействие местната полиция организира претърсване, което приключва със стряскащо откритие – тялото на Рогер е намерено в горското тресавище. 
Случаят е поет от Националния отдел за разследвания на убийства начело с Торкел Хьоглунд. Но в града той изненадващо среща стар познат…
Себастиан Бергман. Брилянтен криминален психолог, топ експерт по серийни убийци. Всеизвестен женкар. Арогантен и силно недолюбван от колегите си. 
Бергман се е оттеглил от полицията след трагичната загуба на семейството си. Но сега той отчаяно търси достъп до полицейските досиета поради лични мотиви и се съгласява да помогне на разследването. Екипът не е особено ентусиазиран. Ала доказаният професионалист Бергман е незаменим. Защото в малкия град има не една покварена душа… 

За мен тази книга се оказа първа среща със знаменитите Юрт и Русенфелт. Двамата скандинавски сценаристи и продуценти определено са си свършили работата много
добре и са създали изключително добър сюжет. Признавам си ,че до края така и не успях да разбера кой е убиецът ,тъй като действието беше изключително динамично и непрекъснато се случваше нещо неочаквано и изненадващо , а финалът наистина беше много добър.Но да започнем от самото начало на историята и героите в нея.Поредицата носи името на главния герой в книгите -криминалния психолог Себастиан Бергман. За съжаление образа му поне за мен попада в категорията на клишираните главни герой - мъж с проблемно минало ,криещ много тайни , без семейство и приятели и задължително с някакъв порок свързан с алкохол, наркотици  или секс , но същевременно брилянтен в своята област. Нещото ,което не харесах при изграждането на образа на Себастиан е ,че той е представен като пълен , оплешивяващ мъж на около 50 години , който същевременно успява да вкара всяка жена в леглото . За мен този момент със сексуалните завоевания беше малко излишен.Но като оставим това на страна стигаме до същината на книгата - разследването на убийството на едно 16 годишно момче. Рогер Ериксон е убит по изключително жесток начин  и екип на Торкел  се заема с разследването. Хареса ми ,че освен основната сюжетна линия имаме и поглед върху живота на Себастиан и тайните ,който разкрива. Но за да стигне до дъното на всичко му е нужна информация ,която може да получи участвайки в разследването. Всичко около убитото момче е забулено в мистерия - той е бил затворен и необщителен , без приятели  и социален живот . И въпреки това се е оказал пречка за някого. Разследващите полицаи в лицето
на Ваня , Торкел , Били и Урсула  определено ми допаднаха .Те представляват един добре сработен екип ,където всеки отлично знае ролята си и в хода на разследването взаимно се допълват и си помагат ,с цел по -бързо решаване на случая. Себастиан не успява много добре да се впише в този екип и през повечето време  се оказва голям дразнител ,но въпреки това помага в разследването. Макар да не иска да признае пред себе си на Себастиан му харесва да участва в разгадаването на случая , да анализира поведението на заподозрените , да се чувства полезен и да не мисли единствено за проблемите си . Пак ще спомена ,че всички детайли и факти около убийството бяха добре обосновани и  достоверни и имаше напрежение до края на самата история.Финалът на книгата определено загатва ,че историята на Себастиан ще се разгърне още повече в следващите части на поредицата ,които със сигурност искам да прочета по нататък. 

Накрая ще кажа ,че съм доволна от книгата , тъй като съдържа всичко ,което на мен ми е необходимо за един добър криминален трилър - заплетена история с много тайни и обрати  , умни и находчиви разследващи , допълнителна сюжетна линия касаеща главния герой и малко екшън . Сигурна съм че историята ще се хареса на почитателите на жанра и я препоръчвам с две ръце:)

Таг : Читателска гузност

От доста време не съм правила никакъв  таг и някак нямах желание за това , но когато видях този в ЗахарНик и просто знаех ,че трябва да отговоря на въпросите и да го споделя с Вас .

1.Подарявали ли сте книга, получена като подарък?
Не , никога не съм си позволявала да дам подарена книга , тъй като дори и да не ми е допаднала много все пак книгата е била предназначена за мен и  ми е някакъв спомен от човека , който ми я е подарил

2.Казвали ли сте, че сте прочели книга, когато всъщност не сте?
Сещам се ,че в гимназията съм казвала, че съм чела дадена книга от задължителната литература , а всъщност не съм и се налагаше да чета разни материали за самата книга ,за да разбера за какво става дума. Сега като се замисля логиката ми е била доста глупава  , но .... :Д 

3.Заемали ли сте книга, която все още не сте върнали?
Рядко заемам книга от познати и приятели , но винаги ги връщам. Не си представя да не върна книгата , все едно съм я откраднала :Д 

4.Чели ли сте книги от поредица в неправилен ред?
Случвало ми се е .Сещам се за книгите на С. Е.Филипс ,които в повечето случаи чета произволно :)

5Разкривали ли сте съдържанието на книга на някого, преди той/тя да я е прочел?
Обикновено гледам никога да не го правя , тъй като на самата мен няма да ми е приятно някой да ми разкаже какво се случва.

6.Прегъвате ли ъгълчетата на страниците?
Твърдо Не ! Ако искам да се отбележа нещо използвам лепящи листчета или някакви кламерчета ,хартийки и подръчни материали , но не посягам на страниците на книгата:Д 

7.Лъгали ли сте, че нямате дадена книга?
Не , а и не виждам смисъл да лъжа някого точно за това
....

8.Някога да сте казвали, че не сте чели дадена книга, когато всъщност сте я прочели?
Ами тук отново отговорът е не , защото не виждам смисъл и в това :Д 

9.Пропускали ли сте глава или цяла част от книга?
Колкото и скучна да ми е дадена книга винаги си я чета от корица до корица , тъй като ,ако започна да пропускам цели страници си мисля ,че може да пропусна нещо интересно и важно от самата история.

10.Да сте давали лоша оценка на книга, която всъщност харесвате?
Винаги гледам да съм максимално откровена в даването на оценки за книгите , тъй като тези оценки все пак ги давам за самата себе си .

Надявам се да Ви е било интересно и приятно да прочетете този таг  и приканвам всеки , които има желание и време да го направи. Ще се радвам да споделите и Вашите отговори :)

Ревю: Книжарница на колела -Джени Колган

Издателство: Слънце 
Година на издаване :2016г. 
Брой страници: 416
Цена:15,00лв.
Резюме:
Това е книга за любовта към книгите. Книга за смелостта да преследваме мечтите си...
След като любимата й библиотека в Бирмингам затваря врати, Нина е отчаяна. Липсват й срещите и разговорите с читателите, радостта от това, да препоръчаш на всеки точната книга. Тя винаги е мечтала за собствена книжарница и въпре­ки трудностите успява да се сдобие с малка каравана. Импулсивното й решение за ново начало в живота я отвежда в тучната зеленина на Шотландия. 
Обикаляйки със своята книжарница на колела из изпълнените със светлина и приказна природа малки градчета, Нина се среща с усмихнати хора, които живеят по свой собствен начин далеч от суетата и суматохата на големия град. Намира много сродни души, обичащи книгите също като нея. Всичко това кара Нина да се почувства така, сякаш е попаднала в рая, а неочаквано в нейната книжна вселена се промъква и любовта...

Това е книга за мечтатели ,влюбени в книгите и вярващи в щастливия финал от приказките. С две думи книгата е истинско бижу. Имах нужда от нещо такова след Отровни думи на Л. Пени , а и неведнъж съм споделяла колко много обичам книги за книги :Д Историята на главната ни героиня Нина е лека , сладка , непринудена ,на моменти предсказуема , но и вдъхновяваща. Основната идея е насочена освен към любовта към книгите и четенето , също така и към следването на мечтите и притежаването на достатъчно смелост за това. Всеки от нас е чувал безброй пъти репликата "следвай мечтите си " , но в днешно време това се оказва доста трудна задача , тъй като понякога (и за голямо мое съжаление) мечтите ни не успяват да осигурят прехраната ни и да платят сметките ни. Разбира се това не означава ,че човек трябва да се откаже от това , което обича само , за да не остане гладен . Напротив ,това трябва да го стимулира още повече в търсенето на път към постигане на така желаните цели и мечти. И героинята на Джени Колган е доказателство за това.
Доста често преоткривах себе си в образа на срамежливото и стеснително младо момиче , което често се изчервява и не обича спорове и конфронтации с останалите. Тя иска да води тих и спокоен живот,заровила нос дълбоко в своите книги. Сякаш умишлено иска да се изолира от заобикалящата  я действителност и да открие една по-красива реалност в книгите.Но тази идилия  е развалена със затварянето на библиотеката ,където Нина работа  и с това тя е поставена пред реалната опасност да остане без работа и без пари. В този момент се налага младото момиче да се вземе в ръце ,да излезе от изолацията ,в която живее и да направи нещо за себе си , да последва една своя мечта ,която първоначално ѝ се струва доста налудничава , но с времето добива ясни очертания и в крайна сметка успява да се превърне в реалност .
Всъщност идеята за книжарница на колела е изключително добра и самата аз чак се
размечтах колко добре бих се чувствала ,ако обикалям страната  с каравана пълна с книги. (У нас съм виждала такива  на Хеликон и миналата година на морето дори си купих книжка от там:))
Другото нещо ,което ме спечели в книгата беше Шотландия . Обичам я , обожава я и описанието на атмосферата и тихите идилични кътчета ме върнаха в спомените ми и преживяванията ми там.Определено това стопли душата ми и ме накара да харесам книгата още повече.
Естествено имаме и любовна история , която според мен не е най- важното в книгата , а е едно красиво допълнение към добре поднесената история. Радвам се ,че нямаше някаква голяма любовна драма , а по скоро една доста реалистична човешка история  ,която в крайна сметка завършва щастливо.
Финала  може би беше една идея по -прибързан. Някак нещата се случиха доста спонтанно и бързо , но пък ми хареса.
Няма как да не изкажа възхищението си и от корицата -толкова е цветна и весела ,че само докато я гледам и настроението ми се подобрява.Определено дори и да не знаете за какво става дума в книгата , виждайки заглавието и корицата , ще Ви се прииска да  я прочетете.
И не на последно място трябва да отбележа , че невероятния краен резултат се дължи в огромна степен и на стила на писане на Дж. Колган. Тази жена поднася всичко изключително леко и с чувство за хумор , а историята е изпълнена с множество препратки към различни книги и литературни герои. Страшно много ми хареса и как в началото авторката е направила лично обръщение към читателите , споделяйки любимите си места за четене.
Накрая ще споделя ,че "Книжарница на колела " е една много топла и сърдечна книга , която би накарала всеки да се размечтае и да се замисли какво иска от живота , доколко е щастлив и удовлетворен от работата си и какво трябва да промени в живота си. Поне на мен историята на Нина ми подейства доста силно и ми достави огромно удоволствие да виждам как героинята израства и се развива , как постига мечтата си  и се чувства щастлива.

April Wrap Up & May TBR

Ето ,че дойде моментът за поредната месечна равносметка на прочетеното. Със затоплянето на времето и възможностите за пътуване и разходки навън съвсем не ми остава време за четене , но въпреки това през април прочетох цели четири книги и мисля ,че всяка от тях заслужаваше 5 звезди в Goodreads

1.Девети ноември -К. Хувър
Определено се превърна в една от любимите ми книги. Толкова хубава история не само за любовта ,ами и за човешката сила и смелост , за доверието и искреността , за добротата у хората и способността им да прощават. Силно я препоръчвам , тъй като книгата е много въздействаща и е написана прекрасно.

2.Толкова близо до хоризонта -Дж.Кох 
Ето я и книгата ,която тотално разби сърцето ми , а май и на всеки ,който я е чел.Излишно е да казвам ,че историята е драматична  и  тъжна , но най- потресаващото за мен беше ,че е истинска. Всичко написано се е случило в действителност , а  не е просто художествена измислица , завършваща с щастлив финал. Наистина ми се искаше историята да не е реална ...

3.Камъкът на смиртта- Луиз Пени
И след толкова любов и драматизъм реших рязко да сменя стила и да се върна към любимия Арман Гамаш и неговите разследвания.Поредната брилянтна  книга ,която почти до края ме държа в напрежение ,а финала ме изненада. Винаги силно препоръчвам авторката на всички любители на този жанр.

4. Отровни думи - Луиз Пени
Както съм споменавала и преди авторката е доста пристрастяваща и естествено  трябваше да прочета и следващата книга от поредицата. Тук историята беше малко по-различна и загадъчна , а финалът поне за мен беше някак отворен ....очакващ продължение.


Относно плановете ми за Май месец .....като за начало ще завърша Книжарница на колела на Дж. Колган . Тази малка книжка е направо невероятна и много вдъхновяваща . Вече съм прочела повече от половината и тези дни мисля да я завърша и да споделя мнението си с вас. От тук на сетне нямам никакви читателски планове . Забелязах че изд. Ибис планират много хубави заглавия ,които привлякоха вниманието ми. Друго ,към което исках да се насоча са книгите на Юрт и Русенфелт. Винаги съм чувала положителни отзиви за тях  , но така и не съм чела нищо тяхно и може би скоро ще поправя това.
И така това беше всичко от мен , надявам се Вие да сте прочели много хубави книги през изминалия месец Април и да прочетете още по-хубави през месец май :)

Ревю: Отровни думи - Луиз Пени

Издателство :Софтпрес
Поредица:Разследванията на инспектор Гамаш
Година на издаване:2017г.
Брой страници 472
Цена:16,99лв.
Резюме:
Хаос иде, стари друже... 

Четири кратки думи, които прогонват мира и спокойствието от Трите бора. В края на лятото идиличното селце, скътано в планините на Квебек, изпраща гостите си обратно в големия град и посреща септемврийския хлад. А с него и трупа на непознат старец. За ужас на местните тялото е захвърлено в любимото им бистро, собственост на симпатичния антиквар Оливие. Главен инспектор Арман Гамаш и екипът му от млади специалисти са повикани по спешност от Монреал, за да разплетат убийството на странника. 
В село, където всички се познават, никой не е виждал неизвестния мъж жив. Или никой не си признава. А малкото налични улики водят към един от най-уважаваните жители на Трите бора. 
Разследването на Гамаш разрива потулени тайни и безценнo съкровищe и го отвежда по-далеч от всякога. На другия край на континента. Какво общо имат със случая тотемните стълбове на индианците хайда и изящните дърворезби, сътворени от жертвата? Заплаха ли са семейство Жилбер, богаташите, преобразили до неузнаваемост старото имение „Хадли”? Опитният инспектор се изправя срещу мрежа от лъжи, за да намери път до истината, заровена в тъмните канадски гори.




Сигурно вече съм станала досадна с непрестанното хвалене на авторката и невероятните ѝ герои ,начело с инспектор Арман Гамаш , но и в това ревю няма да

спра със суперлативите.Тази книга определено беше по- различна от останалите четири , а на финала ми се искаше да се разкрещя на Л.Пени ,че не може да остави нещата така и трябва да ни разкрие всичко преди да съм се побъркала от любопитство и нетърпение.
Както вече сте прочели в резюмето новото  разследване се върти около непознат мъж ,за когото никой нищо не знае , а трупът му се озовава в бистрото на Оливие. Разследването се оказва доста тежко и всичко около случая е изключително неясно.Нещата се усложняват и  с участието на Оливие и познанството му с жертвата. Авторката доста е наблегнала на неговия образ и ни разкрива голяма част от тайните му. До сега познавахме Оливие като забавния и красив собственик на бистрото , който винаги е готов да се пошегува и да нахрани клиентите си с всевъзможни вкусотии.Освен това той е антиквар и високо цени всяка една вещ с история , която може да му донесе добри пари. До тук няма нищо чак толкова необичайно , но ровейки се в миналото му ,разследващите откриват доста пикантни подробности. В крайна сметка образа на Оливие е доста очернен в тази книги и от това никак не ми стана приятно , тъй като много го харесвам и съм свикнала да го виждам само в положителна светлина . Това е невероятното при Л.Пени  - героите и не са само добри или само лоши ... не всичко е черно или бяло.Затова те са толкова истински и пълнокръвни , тъй като наред с
положителните си качества и доброта те таят в себе си и по нещо тъмно и зло. Някои успяват да го прикриват , други го потискат , а трети не могат да го овладеят и губят контрол. Така се случват нещата и в реалния живот.
Клара и Питър Мороу са си все същите - мили , усмихнати и държащи на своите принципи . Именно това е на път да съсипе бъдещата кариера на Клара. Една морална дилема разяжда душата ѝ ,кара я да се замисли кое е по -важно  -личните интереси и стремежи или отстояването на мнението в името на приятелството. Това ме накара да се замисля как бих постъпила самата аз в подобна ситуация .... Честно казано .. не знам.

Радвам се ,че Рут Зардо често се появяваше в историята и със своите стихове ми даваше доста материал за размисъл, а патицата Роза е очарователна.Някои може да мислят Рут за побъркана алкохоличка ,но за мен е невероятно силен образ ,без който книгата просто
нямаше да е същата.
Идва ден и на новите герои -семейство Жилбер , които са се захванали с тежката задача да съживят имението Хадли и да го превърнат в хотел със СПА център.
Марк и Доминик Жилбер са изтощени от живота в големия град  , напрежението от работата и стреса и решават да започнат на чисто като вземат със себе си майката  на Марк -Карол. Тримата заедно успяват  да сътворят истинско чудо, превръщайки зловещото имение Хадли в невероятно , уютно и гостоприемно място.
В тази книга за разлика от предишните нямаме паралелно развиваща се история или сюжетна нишка около Гамаш , но пък имаме доста материал за размисъл.Авторката успява да разголи душите на героите си и да ни покаже какво се крие зад обвивката на всеки един от тях.Просто  няма как читателят да не се преоткрие в някой от образите , да открие сходни черти в характера , сходни страхове или дори сходни недостатъци.Всичко това  кара читателя трескаво да мисли докато чете  , да анализира , да размишлява. Това харесвам в историите  на Пени , че дори след като затворя последната страница на книгата дълго след това има върху какво да мисля и да се питам как ли бих постъпила самата аз в дадената ситуация. 
В заключение ще кажа ,че съм изключително впечатлена от книгата  и от майсторството на авторката и с интерес ще очаквам всяка следваща част  от поредицата за разследванията  на инспектор Гамаш .

Ревю: Камъкът на смъртта - Луиз Пени



Издателство: Софтпрес 
Поредица: Разследванията на инспектор Гамаш
Година на издаване:2016г.
Брой страници:384
Цена:15,99лв.
Резюме:
Лятoтo e в paзгapa cи и глaвeн инcпeктop Apмaн Гaмaш ce e oтдaл нa зacлyжeнa пoчивкa в yютнa плaнинcкa xижa, нeдaлeч oт идиличнoтo ceлцe Tpитe бopa. Издигнaтa нa бpeгa нa caмoтнo eзepo, нacpeд дивия кaнaдcки лec, „Maнoap Бeлшac” e пpиютилa нe caмo бpилянтния дeтeктив oт квeбeкcкaтa пoлиция и cъпpyгaтa мy, a и ceмeйcтвo Фини – зaмoжнa cтapa фaмилия, чиитo члeнoвe ca кoлкoтo oтблъcквaщи, тoлкoвa и интpигyвaщи в cвoятa пpoтивopeчивocт.
Ho бeзмeтeжнoтo cпoкoйcтвиe и пaлeщaтa жeгa ca пpoгoнeни oт cтpaxoвитa лятнa бypя, кoятo вpъxлитa xижaтa и ocтaвя cлeд ceбe cи тpyп. Cтpaннaтa cмъpт нa изиcкaнaтa и изтepзaнa Джyлия Mapтин – гoлямaтa дъщepя нa ceмeйcтвo Фини, paзбyнвa дyxoвeтe в лyкcoзнaтa xижa и мнoгo cкopo пepcoнaлът и гocтитe нa „Бeлшac” ca въвлeчeни в paзcлeдвaнe нa yбийcтвo.
Cлyчaят пoпaдa във вeщитe pъцe нa Apмaн Гaмaш, кoйтo e peшeн дa paзплeтe миcтepиятa c пoмoщтa нa eкипa cи oт млaди cпeциaлиcти. Cтapи тaйни и oжecтoчeни cъпepничecтвa ce пpoбyждaт пpeд oчитe нa пoлицaитe, a xижaтa e пълнa cъc зaпoдoзpeни...
Ето ревюта на предишните три книги от поредицата:

За мен това е четвърта книжна срежа с авторката  и отново ме остави изумена и пристрастена към историите на главен инспектор Арман Гамаш .Вече определено си мислех ,че Л.Пени ще се поизчерпи и самата книга няма да ми донесе такова удоволствие , ноооо за огромно мое  щастие историята беше още по-интересна от
предишните. Както сте забелязали от резюмето ,мястото на действие е променено и вече не се намираме в Трите бора , а в хижа Белшас заровена дълбоко в квебекската лес.През цялото време си представях тишината и спокойствието на това място , усещах аромата на прекрасната храна , мириса на цветя ,на трева и дървета.Мястото е описано като един малък рай и точно така го почувствах и аз.За съжаление хармонията на това чудно кътче е нарушена с извършването на едно почти невъзможно убийство.
А.Гамаш и съпругата му Рен-Мари са се отдали на заслужена почивка и искат да отпразнуват годишнината си , когато главния инспектор без да иска е въвлечен в поредното разследване с много неизвестни.Освен семейство Гамаш , другите гости на хижата са семейство Фини или по скоро Мороу. Да , не сте се объркали , същата фамилия като на Питър и Клара Мороу от Трите бора. Това всъщност е семейството на Питър.Ако трябва да съм честна трудно може да се нарече семейство , но все пак включва майката , двете сестри и единия брат на Питър.За съжаление между тях не цари топлота и  семейна идилия , а по скоро съревнование  , алчност , гордост и дори омраза.
Томас е считан за звездата на семейството ,сякаш е най-добър във всичко и непрекъснато съди останалите , но в действителност той всеки ден  сякаш носи маска ,за да покаже най-доброто от себе си , а останалото остава скрито.
Мариана за мен беше изключително странен образ.Единствено тя има дете ,което се казва Бийн и никой не знае дали е момче,или момиче. По този начин тя иска да накаже майка си ....Звучи странно нали. И все пак тази жена се оказа грижовна и мила
,макари  по малко странен начин.
Джесика - за нея научаваме много малко , тъй като тя рано напуска семейството и след дълги години на отсъствие едва сега се завръща за семейна сбирка .И тя като останалите се е нуждаела от любов и внимание от страна на родителите си , копняла е за тях , но в труден за нея момент те не са я подкрепили.
Питър- той вече ни е добре познат и все пак сякаш дълбоко скрито в него има нещо зло и тъмно . Не мога да  определя какво точно е то , но много често той е разяждан от вътрешни съмнения  и чудовището в него иска да излезе ,но до този момент Питър все още успява да го потисне , но не се знае до кога ..
Както и в предишните три книги ,така и в "Камъкът на смъртта "освен основната сюжетна линия свързана с разследване на убийство , ставаме свидетели и на малко по-лична история свързана с Арман Гамаш . Тук става дума за неговия баща Оноре и за миналото му ,което се отразява върху
сина му и дори върху внука му.Много харесвам тези допълнителни истории ,които надграждат образите на героите и ни показват нови черти от характера им. 
Не знам дали до сега съм го споменавала , но страшно много харесвам кориците на всички книги от поредицата.Много  по -красиви са от оригиналните  и по един тайнствен начин разкриват нещо важно за сюжета.
В заключение ще кажа ,че книгата ми достави огромно удоволствие , прочетох я на един дъх и нямам търпение за следващата (която вече дори започнах). Просто ,ако не сте чели нищо от авторката Ви препоръчвам да се докоснете до стила ѝ ,защото е невероятен.