Ревю: Отдадени на греха - Мегън Марч

Издателство: Егмонт 
Поредица: Грях 
Година на издаване: 2019г.
Брой страници: 256
Цена: 14,90 лв.
Резюме: 
Уитни Гейбъл е от онези жени, за които се бориш до смърт.
Бориш се да ги имаш. Да ги пазиш. Да ги обичаш.
Най-накрая научих урока си и е време да докажа, че аз съм мъжът, който е достоен да застане до тази жена.
Не ме интересува какво ще ми струва, защото провалът не е приемлив вариант за мен.
Без значение кой или какво ни се изпречи - този път тя ще бъде моя...
Завинаги.
Прочетете мнението ми за първите две книги от поредицата : По- богат от греха и Виновни като греха 

Започвайки последната книга от поредицата не знаех какво да очаквам  и дори се
чудех какво толкова ще се случи в тези 250 страници.Но М. Марч определено е развихрила въображението си и е сътворила чудеса. Наистина латиноамериканските сериали бледнеят пред нещата случващи се в книгата .Хубавото е ,че всичко е много динамично и книгата се чете буквално за един ден , просто започнеш ли я не можеш да спреш. Трудно е да напиша каквото и да било без да загатна поне за малка част от събитията ,но ще кажа ,че в крайна сметка завършека на историята за  Линкълн и Уитни ми хареса , а около близките им хора се разкриха един куп неочаквани и шокиращи тайни ,които превърнаха книгата в истинско приключение.
В заключение ще кажа ,че поредицата ми хареса
учудващо много , към момента имах нужда точно от такова четиво и дори нямам забележки към историята .Със сигурност ще потърся и друга поредица от авторката и се надявам и тя да ми хареса. 
Малко по- надолу текстът съдържа спойлери , така че ,ако не сте запознати с историята не го четете !!!






Тук ще изкоментирам част от нещата в книгата и следващите редове съдържат спойлери ,така че не ги четете без да сте завършили книгата ...моля Ви !!!




Започвам  с шокиращите разкрития около Джаки - представях си я като добра , отговорна и мила майка ,леля и баба , а тя всъщност се оказа убийца . С това авторката може би маааалко попрекали. В първите две книги образа ѝ беше възхваляван и тя беше едва ли не светица , а накрая .... 
Разкритията около Карма също бяха...уауу .. особено относно бащата на близначките ѝ , но пък накрая тя сякаш премина през някаква метаморфоза и се превърна в по- добър човек . 
Най-забавно ми беше с Комодора и Магнус , които всъщност се оказаха добри приятели  , държащи много един на друг . Разбира се любовта между Линкълн и Уитни пребори всички трудности и изпитания и  както става в приказките накрая всички заживяха спокойно  и щастливо.


Ревю: Виновни като греха - Мегън Марч

Издателство: Егмонт 
Поредица : Грях 
Година на издаване: 2019 г.
Брой страници: 272
Цена : 14,90 лв.
Резюме: 
Невинни до доказване на противното? Няма такова нещо. Всеки бърза да те обвини, а рядко някой ще те изслуша.
Писнало ми е да ме обвиняват без доказателства само заради фамилията ми – Гейбъл. Семейство Рискоф може и да притежава този град, но не смятам да следвам техните правила дори секунда повече.
Този път ще поема съдбата в собствените си ръце и ще се боря за живота, който заслужавам. Но първо трябва да преодолея греховното привличане между мен и Линкълн...

Ревю на първа книгата от поредицата: По - богат от Греха 

Както споменах и преди тази поредица ме завладя и я прочетох на един дъх , така че след отворения финал на книга първа нямаше как веднага за не започна и "Виновни като греха" Действието продължава там от където е свършило в предишната книга и нещата се развиват наистина скорострелно. Трудно ми  е да говоря по обстойно за сюжета и действията на героите , за да не ви издам нещо , но със сигурност няма да останете разочаровани от случващото се .  Не липсваха моментите с глупаво държание от страна на Линкълн , но пък Уитни не ме разочарова и сякаш се държа по - адекватно и разумно. Нямаше как да не се забавлявам с Крикет - братовчедката на Уитни , която е същинска фурия за разлика от близначката си , която е истинско въплъщение на злото . 
Колкото повече четях , толкова повече харесвах и Комодора. В началото той  е представен като доста безкомпромисен и дори жесток глава на семейството , който държи на всяка цена всичко да е под неговия контрол и всеки да спазва заповедите му , но с времето разбрах , че  иска единствено най- доброто за  семейството си и не е чак толкова ужасен. За разлика то него майката на Линкълн  е истинско зло. Толкова надменно , жестоко и огорчено същество , което пръска отровата си навсякъде и срещу всеки определено може да изнерви
всеки читател. 
Героите в книгата ми станаха доста близки и  напълно потънах в техния свят  и техните проблеми. Излишно е да казвам ,че и  тази книга завърши доста шокиращо и просто беше задължително веднага да започна третата , а за нея ще Ви говоря съвсем скоро .За сега това е краткото ми мнение за историята , любителите на любовни романи със сигурност ще оценят таланта на Мегън Марч и завладяващата история , която е сътворила. А аз нямам търпение скоро да прочета и някоя от останалите поредици на авторката. 

Ревю: По- богат от греха - Мегън Марч

Издателство: Егмонт
Поредица: Грях 
Година на издаване: 2019г.
Брой страници: 288
Цена: 14,90 лв.
Резюме: 
Преди десет години Уитни Гейбъл се появи най-неочаквано в живота ми с дългите си крака и сините си очи. Не знаех името й, не се и интересувах от него.
Като всеки мъж от семейство Рискоф, се заех да получа онова, което исках. И горяхме като опустошителен огън, докато тя не реши да се омъжи за друг. Сега ме мрази. И вероятно така е редно. Появих се на сватбата й и възразих. С това я изпратих обратно у дома. Сама и без пръстен.
Казват, че Рискоф и Гейбъл не могат да имат своя щастлив край… но аз не съм приключил с Уитни Гейбъл. Никога няма да приключа с нея. Нашата история няма да има край


Може да ме откриете и тук - Facebook

Бях изпаднала в лек читателски застой , но тази книга определено ми върна желанието за четене и буквално не исках да спра докато не я завърша. Разбира се нямах високи очаквания към такъв тип четиво ,но си признавам ,че историята влезе
под кожата ми и прочетох и трите книги на един дъх. Това беше и първата ми среща с авторката като стил на писане и изказ и в крайна сметка останах много доволна. 
Много ми хареса мотива за невъзможната любов между две враждуващи от стотици години фамилии. Звучи малко в стил Ромео и Жулиета , но си има своя чар. 

Уитни Гейбъл  е принудена да се завърне в родния си град след 10 годишно отсъствие , оставяйки зад гърба си предишния си живот в Лос Анджелис ,който е бил една голяма илюзия. Оставайки вдовица , тя се оказва съвсем сама в една изключително враждебна среда и решава ,че при семейството си ще намери спокойствието , от което се нуждае , но миналото я застига с пълна сила. Авторката е използвала добре познатия похват с редуване на минало  и настояще както и редуване на гледните точки на двамата главни герои . На мен това много ми хареса , тъй като сякаш следя паралелно две истории , разказани от две различни гледни точки и това приковава още по силно читателското внимание. 

Линкълн Рискоф е   истинско клише във всяко едно отношение - изключително красив  и секси , богат , надарен ,добър ,мил  и т.н.т , но въпреки това много го харесах . Всичко в образа му е добре премерено , за да не се натрапва и да не дразни .  И колкото и перфектен и безгрешен да е наследникът на фамилия Рискоф , той допуска най- голямата грешка ,когато среща Уитни. Запознанството им е бурно  и  емоционално и въпреки това авторката не е прекалила със секс сцените и с описанието им . Отношенията им се развиват бързо  , а любовта пламва с пълна сила ,докато на пътя им не застават твърде много недоброжелатели и врагове.
Връзката между Уитни и Линкълн е обречена да мине през много трудности и изпитания , а  всичко случващото се около тях е доста  динамично , но въпреки това в отношенията им се усеща толкова любов , привързаност и топлота ,че няма как да не им симпатизирате. 
Естествено книгата завърши с доста отворен финал и просто нямаше как да не посегна веднага към втората част от трилогията. 
А Вие чели ли сте нещо от авторката и харесва ли Ви стилът ѝ на писане :)

Ревю: Кутия за птици - Джош Малерман

Издателство: Deja Book​
Година на издаване: 2015 г.
Брой страници: 296
Цена: 14,90лв.
Резюме: 
Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно – то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затворят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди… И настана тишина, нарушавана само от птичите песни.
Малори е сред оцелелите. Живее в укрепена къща с Момчето и Момичето. Учи ги да живеят без зрение. Подготвя ги за деня, когато ще напуснат убежището си. Тя излиза навън само за да налива вода от кладенеца в двора. Винаги е със завързани очи, винаги се спъва в неравната почва около него. Наблизо тече река. Там чака лодката – последната надежда. Дошло е времето да тръгнат. Със завързани очи. Престои им опасно пътешествие в свят, в който един поглед може да ти коства живота…
Още с излизането си на българския пазар книгата предизвика голям фурор. От тогава до сега прочетох страшно много положителни мнения и доста малко отрицателни. Доколкото знам има и филм по книгата (не съм го гледала)
И така в крайна сметка и аз прочетох "Кутия за птици" и ...сякаш нещо не ми достигна ,за за я харесам достатъчно и да се нареди сред любимите ми. Началото е доста силно и веднага грабва вниманието на читателя. Има достатъчно мистерия и неочаквани събития  , авторът ни държи под напрежение и събужда въображението ни. Малори ми стана симпатична още от самото начало. Първоначално също като нея исках да повярвам ,че всичко е просто илюзия и хората не полудяват наистина ,но  всичко се оказва реалност . Все още ми е непонятно какво точно се случваше в
книгата ,но идеята ,че не можеш да седиш с отворени очи навън , че не виждаш нищо и седиш затворен буквално като птица в клетка е плашеща. А ,когато трябва да отглеждаш деца в тази среда нещата стават още по - кошмарни . През цялото време се дразнех ,че децата всъщност не бяха наричани с имената им , а просто момче и момиче . Твърде безлично ми се стори сякаш са някакви предмети , а не човешки същества. Малори ги е обучила много добре , почти като войници ,които винаги са на щрек  и това всъщност много ѝ помага. 
Може би финалът на книгата остави твърде много въпроси без отговори и не задоволи любопитството ми. Много неща останаха недоизяснени и въпреки ,че знам ,че историята има продължение (дано бъде преведено и у нас) ми се искаше автора да хвърли повече яснота . 
Цялостното ми впечатление за историята е положително , макар самата тя да е толкова зловеща и плашеща . Идеята е оригинална и добре развита стига накрая да получим обеснение за всичко случило се. 
Държа да отбележа ,че корицата също е прекрасна и въздействаща. Определено ,ако Ви се чете нещо различно това е вашата книга. За мен това беше първа среща с Дж. Малерман , но смятам да дам шанс и на другите му книги . Споделете и Вие чели ли сте нещо от автора и с какви впечатления сте останали. 

Ревю: Без Мерит - Колийн Хувър

Издателство : Ибис 
Година на издаване : 2018г. 
Брой страници : 276
Цена : 13,90лв.
Резюме: 
Мерит Вос колекционира купи и медали, които не е спечелила, и тайни, които е принудена да пази. Докато разглежда местния антикварен магазин за поредната купа, тя се натъква на Сейгън. Неговият ум, неговият талант, гледната му точка към нещата внасят отново плам в живота ѝ, но тогава открива, че той е напълно недостъпен за нея. Мерит се затваря в себе си, наблюдавайки семейството си отстрани, с най-тъмната тайна, която нито един трофей не би могъл да я накара да забрави.
И когато най-накрая ѝ писва да се страхува от истината, Мерит решава да приключи с илюзията за щастливо семейство. Но плановете ѝ завинаги да напусне семейството си се провалят и тя е принудена да се справя с последствията от изваждането на тайните на всички наяве и вероятността да загуби единственото момче, което е обичала...
„Без Мерит“ е трогателен и въздействащ роман, който изследва пластовете от лъжи, които обвързват едно семейство, и силата на любовта и истината.
Тук ще откриете мнението ми и за други книги от авторката : Най- доброто в теб ,  Без ХоупЖестока любов , Споделени тайни , Девети ноември, Никога повече


Вече може да ме откриете и във Facebook

"Не всяка грешка заслужава наказание. Понякога единственото, което една грешка заслужава , е прошка."

Чела съм почти всички книги от авторката и определено "Без Мерит" е различна. Нагласата ми беше за романтична любовна история , а всъщност получих много повече от това.
Мерит е момиче , което отчаяно иска да бъде нормално и да расте в нормално семейство ,но съдбата и е подготвила изненада . Младото момиче обича да колекционира най- различни  трофей  и търсейки поредния  , среща Сейгън. Между тях веднага пламва искра и се заражда едно красиво чувство , но в следващия момент се оказва ,че те живеят в една къща и всичко жестоко се обърква. Мисля ,че в тази книга К. Хувър е заложила на странностите , пазенето на тайни и абсурдните отношения в семейството. Самата идея за семейство Вос е доста нетрадиционна. Всеки от членовете му си има странности , пази тайни и наранява останалите. Къщата ,която обитават преди е била  църква  , а обитателите ѝ нито са вярващи , нито са много праведни.
Противно на очакванията ми аз много харесах Мерит , симпатизирах ѝ дори когато правеше наистина големи глупости . Макар тя да има сестра близначка - Онър , двете се оказаха толкова различни и отчуждени . Всъщност именно отчуждението витаеше в цялата къща на семейство Вос . Всеки от тях пазеше тайните си и се изолираше от останалите , което в крайна сметка се оказа катастрофално.
К. Хувър отново не изневерява на себе си и за пореден път засяга доста сериозна
тема , а именно депресията  и социалната изолация. Някои хора все още не могат да проумеят , че да си депресиран е наистина сериозно състояние , а не просто нещо дребно и незначително . Други пък изобщо не различават симптомите на депресия и по този начин не биха могли да помогнат на себе си и на околните. Преди години не  се е обръщало чак такова внимание   на депресията като заболяване , докато  в последно време все по- често се говори  по темата и това е добре , тъй като това е лечимо заболяване  и всеки може да го преодолее стига да има сили и желание. 

Много се радвам ,че прочетох книгата , тъй като видях едно друго лице на К. Хувър , видях че тя може  да излезе от установените рамки  и да сътвори нещо различно и нетрадиционно , което да съдържа в себе си послание към  обществото и апел за борбата с депресията. 

Ревю: Сподавен писък - Анджела Марсънс

Издателство : Еднорог 
Поредица: Ким Стоун 
Година на издаване : 2018г.
Брой страници: 384
Цена: 17.90 лв. 
Резюме: 
Петима души са се събрали около плитък гроб. Изкопали са го заедно. Гроб за възрастен човек би отнел по-дълго време. Но в този безкръстен гроб ще лежи невинно дете. Над него тъмните силуети сключват своя договор – тайните им ще останат скрити, а договорът е подпечатан с кръв...
Години по-късно една директорка на училище е удушена в собствената си баня. Това е първото от поредица жестоки убийства, хвърлили мрачната си сянка над Средна Англия. Когато човешки останки са открити и в един запустял дом за изоставени деца, страшната тайна започва да надига глава. Инспектор Ким Стоун разбира, че преследва човек с изкривена психика, убивал безнаказано в продължение на десетилетия.
Труповете стават все повече, Ким трябва да спре убиеца, преди да е нанесъл нов удар. Но дали тя самата ще успее да се справи със сенките от собственото си минало, преди да е станало прекалено късно?
                                    
             Може да ме откриете и тук - Facebook
Тъй като обожавам да чета подобен тип книги винаги съм в търсене на нов любим автор изявяващ се в един от любимите ми жанрове и мисля ,че в лицето на Анджела
Марсънс открих именно това. Като се замисля много рядко попадам на криминални трилъри написани от жена (може би просто аз не съм чела много такива) , а още по рядко се намират и книги ,където главното разследващо лице е именно жена . Това веднага ме спечели ,  а самата Ким Стоун е истинско съкровище.  Въодушевлението ми от книгата е толкова голямо ,че дори не знам от къде да започна и как да си структурирам мислите . Все пак главното действащо лице е Ким Стоун и започвам от нея. До голяма степен образа ѝ разчупва някои от клишетата заложени в много книги от жанра, където главния разследващ страда от някакви зависимости , злоупотребява с алкохол и наркотици и на моменти е неконтролируем , но и се в писва в някои от тях , криейки тайни от миналото и водейки доста самотен живот . Хареса ми ,че голяма част от миналото на Ким се разкри в края на книгата и така разбираме през какво е преминала и с какви демони се бори. Освен това е хубаво ,че тя все пак има един наистина добър приятел - колегата ѝ Браянт , който винаги е готов да ѝ помогне. Радвам се ,че поне в тази книга няма някаква любовна нишка , тъй като според мен не би се вписала добре в създалата се ситуация. 
Самото разследване и описанията на случващото се бяха доста динамични , няма скучни и безинтересни моменти , а само още и още нова информация и още по- голямо желание от моя страна да продължа да чета. Определено "Сподавен писък" е от книгите , които си заслужават да бъдат прочетени на един дъх . Извършените престъпления и разследването им според мен имат и лека социална насоченост , тъй като наблягат на проблема с грижите за проблемни деца и как средата , в която растат се отразява на поведението им. Ким Стоун е твърдо решена да разкрие убиеца ,тъй като до известна степен е емоционално обременена и разбира голяма част от страданията , през които са преминали тези деца изоставени в институции и отритнати от обществото.
Финалът също е изграден много добре ,а изненадите за мен се оказаха цели две. Естествено по никакъв начин не се бях сетила за извършителя и как точно са се развили събитията , но накрая всичко излиза на яве и звучи достатъчно убедително и правдоподобно , а не скалъпено на бързо и претупано като в доста книги от жанра.С две ръце препоръчвам книгата на всички почитатели на  криминални трилъри, книгата определено е пленяваща , приковава вниманието , излиза от наложените стрериотипи и предоставя на читателя истинско удоволствие от прочетеното.

Ревю: Малкият антикварен магазин под Айфеловата кула - Ребека Рейзин

Издателство:  Сиела 
Година на издаване : 2018г.
Брой страници: 340
Цена: 14,90лв.
Резюме: 
Любов, ранени сърца, антикварни съкровища, Париж… остава само да си позволите да обичате отново… и да откриете щастието.

Анук умее да обича, да се отдава на сладката омая на споделената любов в най-романтичния град на света. Но когато един негодник ѝ разбива сърцето, тя се затваря в себе си и се отказва завинаги от мечтата да бъде щастлива.
Тя притежава малък магазин за антикварни предмети в близост до Айфеловата кула. Анук знае историята на всеки предмет, който е придобила, и внимателно проучва хората, които искат да купят някое от безценните ѝ съкровища. Магазинът ѝ е забранен за случайни туристи – тя е патриот и няма да позволи френската история да бъде отнесена и разпиляна по далечни земи.
В един момент затвореният живот на Анук се променя. От една страна, поредица от кражби на безценни произведения на изкуството я карат да се съмнява в своя близка. От друга, в живота ѝ се появява Тристан Блек, магнетичен американец с тайнствено минало и силен интерес към антикварните предмети. Едновременно страстно привлечена от него, но и разкъсана от подозрението, че той е може би крадецът, Анук трябва да се научи отново да се доверява и да живее истински.
А какво по-добро място от Париж да излекуваш душата си и да започнеш да обичаш отново?

Може да ме откриете и тук - Facebook

Любовта ми към Париж е безгранична (макар никога да не съм ходила ...) и споменаването на Айфеловата кула в заглавието на книгата нямаше как да не ме
привлече. А корицата е просто прекрасна . И така , с голям възторг и очакване започнах книгата и се настроих за много романтика , обиколки из Париж и забележителностите му и ощеееее романтика.  Но незнайно защо не получих нищо от изброеното . Може и проблемът да е бил в самата мен и в големите ми очаквания ,но да си призная останах разочарована от книгата. 
Ще започна със самите герои. Анук е собственичка на антикварен магазин в Париж и е вглъбена единствено в работата си и  нищо друго. След неуспешна връзка тя е силно огорчена от поведението на мъжете , разочарована е  от тях и е неспособна да се довери на никого .  Самият ѝ образ ми беше доста нереалистичен и някак си не успя да спечели симпатиите ми. Както подсказва и заглавието в книгата бегло се говори и за антики  и всякакви старинни предмети ,което на мен всъщност ми беше изключително безинтересно (наясно съм ,че това си е мой проблем ).  Макар Анук да успяваше да открие красотата на тези предмети и да им намери най- подходящите собственици през цялото време тя ми беше много посредствена и безлична .
Нямаше нещо отличаващо в образа ѝ , а по- скоро беше от типа наивни героини , който ти идва да убиеш.  Преминавам към сестрата на Анук - Лилу ,която е един от най - дразнещите персонажи , на които съм попадала. Пред нея Анук е направо цвете. Тя е  изключително безотговорно и вятърничево момиче , което се държи  все едно е на 10 години и не я интересува нищо освен нейното благоденствие. През цялото време се шляеше някъде без да върши нищо като в същото време се опитваше да дава глупави съвети на сестра си .  Накратко ще спомена и Тристан - красивият американец , който завладява сърцето на Анук .За мен той беше поредния нереалистичен персонаж ,който едва ли не се влюбва веднага в Анук и винаги се оказва на правилното място в подходящото време.Самата история около него беше леко загадъчна , имаше наченки на нещо мистериозно и интересно, но стигайки до финала отново останах разочарована . Смятам ,че авторката е трябвало да се постарае малко повечко , за да измисли нещо по - креативно и завладяващо  ,  а не сюжет изваден все едно от посредствен любовен филм , където накрая всичко се нарежда по прекрасен и нереалистичен  начин . 
 В крайна сметка дочетох книгата  надявайки се до последно ,че ще се случи нещо по-интересно , героите ще ми станат симпатични или поне финалът ще си струва , но уви не се получи. Може би не всяка книга ,където се споменава Париж е изпълнена с красота и романтика ,но все пак се запознах с нова за мен авторка и прибавих още едно заглавие към списъка с прочетени книги. 
Със сигурност книгата не е крайно лоша , чела съм и доста по - ужасни неща , но не е това ,което аз търсех и ,което би задържало моя интерес . До колкото знам има още две книги от авторката и всъщност са част от поредица истории развиващи се в Париж, но за сега не мисля да посягам към тях. Ще ми  е интересно да споделите впечатленията си от книгата или от авторката като цяло . Сигурна съм ,че ще има противоречиви коментари и на много от Вас им е харесала и ще се радвам всеки да сподели възгледите си