Ревю: 100-те - Кас Морган

Издателство: Ибис 
Поредица : 100-те 
Година на издаване: 2018г.
Брой страници: 284
Цена:12,90лв.
Резюме:
Никой не е стъпвал на Земята от векове – досега.
След края на опустошителна ядрена война човешкият род живее на космически кораби далеч над радиоактивната повърхност на Земята.
Сега сто непълнолетни нарушители – без които обществото спокойно може да съществува – са изпратени на опасна мисия: да колонизират повторно планетата. За тях това може да се окаже втори шанс за живот… или само­убийствена мисия.
Стоте се озовават в дива земя, а ги преследват и тайните от миналото им. Сега трябва да се борят, за да оцелеят и да изградят ново общество на една потънала в разруха планета. Никой от тях не е роден за герой, но всички те може да се окажат последната надежда на човечеството...

Прочетох книгата на един дъх и съм тотално обсебена от историята.Може би отдавна не бях чела подобно фентъзи  , което моментално  увлича читателя в един съвсем различен свят. Както вече сте разбрали от резюмето ,на Земята не е стъпвал  човешки крак от векове и 100 деца и
тинейджъри  са щастливците  ,които  ще опознаят и колонизират  планетата . До някаква степен книгата ми напомняше на Лабиринта на Дж. Дашнър и на сериала Изгубени -това разбира се са си някакви мой асоциации , а и харесвам и книгата и сериала , така че за мен сравнението е по-скоро комплимент към книгата , а не недостатък.

А сега изгарям от нетърпение  да Ви поговоря и за самите герои , тъй като всеки един от тях веднага заслужи симпатиите ми и  след края на книгата просто нямам търпение да разбера какво ще се случи с тях .Историята се разказва от няколко гледни точки  като се редуват мислите и разказите на главните герои. Освен това при всеки от тях наблюдаваме ретроспекция на събитията от миналото им ,които в крайна сметка се довели до това  те да бъдат сред изпратените на земята 100 човека.

Кларк -тя все още не е навършила 18 години ,но когато това се случи може да бъде екзекутирана заради това ,което е направила. Съдбата и предоставя възможността да попадне на земята и да се опита да оцелее. Кларк  има медицинско образование и е искала да върви по стъпките на родителите си , които са били гениални учени ,но след случилото се тя прекарва 6 месеца в затвора , а след това е принудена да упражнява наученото на практика и то в почти полеви условия на Земята.

Глас - тя също е сред избраните ,  да направят първи стъпки на земята , но съдбата ѝ се усмихва и Глас успява да се измъкне и буквално да хукне да намери Люк -момчето ,в което  е влюбена. Нейната история изключително много ме трогна и през цялото време стисках палци във всяка една ситуация ,през която се налагаше да преминават.

Уелс - той е син на канцлера и самото му присъствие на кораба ,сред осъдените е странно. Никой не може да си обясни как и защо той е попаднал там ,но в крайна сметка мотивите му и това , което е направил са някак на границата между  любовта и глупостта. Сякаш действията му  винаги са пропити с добри намерения , но в крайна сметка нещата не се получават както той си ги представя.

Белами - той е единствения ,който попада на Земята без да е трябвало да бъде там.Също така е и единствения имащ сестра. Според правилата на космическия кораб хората вече могат да имат само по едно дете ,с цел да се запазят ресурсите за изхранване и поддържане на живота , но Белами има малка сестра ,за която цял  живот се е грижил и пазил и  в крайна сметка е принуден да я последва дори и на Земята. Реално погледнато той е най- подготвен за живота на земята и това ,което ги очаква. От дълго време е четял книги и се  е подготвял един ден  да попадне там и да види с очите си всичко ,за което само е чел в книгите.
Колкото и странно да звучи всеки от четиримата ми стана любимец , не мога да кажа ,че харесвам един повече , а друг по- малко. Напротив - напълно разбирам всяко от решенията и действията им и доста често се поставях в ситуациите им.
Трябва да спомена ,че Кас Морган определено пише изключително увлекателно , динамично и креативно. Самата идея за живот в космоса веднага грабна вниманието ми и се опитах да си представя какво е да живееш в подобна стерилна среда , където всичко е изкуствено създадено. Звучи наистина ужасно.Затова попадайки на Земята нашите герои сякаш откриват едни изгубен свят и тепърва им предстои да открият нови и непознати за човечеството неща.
По книгите е създаден и сериал , но аз така и не съм го гледала . Доколкото знам има доста разлики в сюжета ,но за сега мисля първо да прочета книгите и евентуално после , ако имам желание да изгледам сериала.




Благодаря на издателство Ибис ,че ме  направиха част от 100-те като ми предоставиха книгата за прочит :) Мога единствено да се моля скоро да ни зарадват и с втората част от поредицата.

Ревю: Отмъщение -Лекси Блейк

Издателство :Ибис 
Поредица: Без милост
Година на издаване: 2018г
Брой страници:360
Цена:14,90лв.
Резюме:
Трета книга от поредицата ще проследи отмъщението на Дрю. Ще успее ли да отмъсти за всички несправедливости, които му причиниха?
Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.
След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.
Когато Дрю Лолес открива фатален пропуск в плана си за отмъщение, той се вижда принуден да се обърне към разследващата репортерка Шелби Гейтс, с която се е зарекъл да няма нищо общо. Той ѝ предлага сделка, която ще я направи не само част от разследването, но и ще я допусне до личния му живот.
Шелби никога не е предполагала, че ще бъде поканена да разследва този случай, както и колко ще е очарована от Дрю. Всеки ден, който прекарват заедно, ги сближава все повече. От улиците на Далас до високотехнологичния бизнес в Остин, Дрю и Шелби играят игра, започнала преди двайсет години. Игра, която или ще спечелят, или ще умрат…
Ревю на първите две книги от трилогията : Без милост  , Разплата

Очаквах с нетърпение появата на тази книга и възможността да разкрия всички тайни и мистерии около семейство Лолес. Тук ставаме свидетели на историята на Дрю
Лолес - най големия брат , който след инцидента се е амбицирал да отмъсти за стореното , да открие братята си и сестра си и винаги да се грижи за тях и да ги защитава. И 20 години по-късно това все още  са основните му цели в живота. Интересно е че при него няма грам егоизъм , през цялото време  той мисли единствено за близките си , а себе си оставя на заден план.Това е и причината до сега да не е имал сериозна връзка с жена и дори да не знае как да общува и показва чувствата си на дадена жена.И тук се намесва красивата червенокоска Шелби, която е разследващ журналист и ,която моментално успява да влезе под кожата на Дрю.
Запознаваме се с нея още в предишната книга , тъй като тя е близка приятелка на Карли , а и от доста време разследва смъртта на Бенедикт и Айрин Лолес. Самата Шелби също е доста привлечена от Дрю , макар да не иска да си го признае , но също така иска да разплете до край историята и да напише книга описваща цялата история на семейство Лолес. Първоначално всичко между тях започва като сделка с ясно установени правила и подписан договор. Но заживявайки заедно Дрю и Шелби се оказват твърде привлечени един от друг и тотално забравят за всякакви сделки и споразумения по между си . Останалите членове на семейството ясно виждат колко щастлива е новата двойка  и искрено се молят Дрю да не направи нещо глупаво и да не съсипе всичко. И до тук ще спра да говоря за отношенията между двамата главни герои ,тъй като ще разкрия твърде много.
Няма как да не спомена и появата на Франсин Уелс .....Ако сте чели "Разплата " предполагам знаете за какво става въпрос , а ако не сте я чели ... върнете се и прочетете първите две книги преди да пристъпите към това ревю. Лично аз не мога да повярвам ,че може да има такава жена като нея .... просто не го проумявам .
Като оставим това на страна в "Отмъщение " всяка следваща страница ни въвлича в нова тайна , нови доказателства  и нови заподозрени. Всеки едни от героите е поставен под съмнение и никой не е напълно невинен , всеки има грехове от миналото , които трябва да изкупи.
Определено имах нужда да прочета тази книга и историята да има завършеност ,всички тайни да излязат на яве и героите да започнат да водят напълно нормален живот без над тях на тегнат сенки от миналото.Много харесах всеки един от братята Лолес както и сестра им Мия., дори Хач ми стана симпатичен и може би тайничко ми се иска да има поне още една книга разкриваща живота им като съпрузи ,бащи и майки , но авторката е оставила това на читателското въображение.
Силно препоръчвам поредицата не само на любителите на красиви любовни и романтични истории , но и на читателите търсещи нещо по-динамично ,напрегнато и дори изпълнено с малко екшън.

Искрено благодаря на издателство Ибис ,че ми дадоха възможност да се насладя на тази хубава история :)

May Wrap Up & June TBR

Здравейте , книжни мишлета :)
Лятото вече почти дойде , температурите се вдигнаха , а настроението ми е някак ваканционно , въпреки че съм претрупана от работа. Но да оставим това на страна и да поговорим за книги :) През месец април прочетох 4 страхотни книги и нямам търпение да Ви споделя по нещо за
тях.

1. Книжарница на колела -Дж. Колган
Изключително сладка и отпускаща книга , в която се говори именно за книги и за силата на едно младо момиче да преустрои живота си напълно и да се отдаде на любимото си занимание - да е сред книгите.Просто нямаше как историята да не ми хареса, напротив ,сякаш беше писана за мен .Главната героиня Нина ми стана симпатична още от първите страници и през цялото време ѝ симпатизирах и се поставят на нейно място в дадени ситуации. Определено препоръчвам книгата за лятото , тъй като се чете неусетно  и самата история си заслужава.

2.Човекът ,който не беше убиец - Юрт и Русенфелт 
Завърнах се към един от любимите си жанрове с тази книга и двама непознати за мен автора, които определено оправдаха високите очаквания ,които си бях поставила. Слушала съм само суперлативи за тези двама скандинавски сценаристи и продуценти и в крайна сметка  се оказа ,че те отлично са изградили историята си (като изключим твърде клиширания главен герои). 
Определено това няма да е последната ми среща с авторите.

3.Светлината , която изгубихме -Дж. Сантополо.
И това е моят фаворит  за този месец . Книгата е просто прелестна ..не знам как да я опиша и какво повече да кажа . Историята  е докосваща , емоционална и силна. На моменти почти ме разплака и разстрои , но силно я препоръчвам :)

4.С вкус на прясна лимонада -  М. Санчес 
Може би това е книгата ,която най-малко ми допадна през този месец. Не казвам ,че не ми е харесала , но на фона на останалите три заглавия.. просто очаквах повече от авторката.
Историята е приятна и ни връща назад във времето ,
пренася ни в Мексико и ни кара за усетим аромата на Акапулко ,но може би очаквах авторката да е заложила повече на любовна история , а не само на силна главна героиня (която всъщност много ми хареса)


Време е да спомена  и на какво съм се спряла за месец Юни. Първо искам да довърша Отмъщение на Лекси Блейк - остава ми съвсем малко , а историята стана изключително заплетена и интересна и нямам търпение да разбера всички тайни на семейство Лолес.
Следващата книга към която проявявам интерес е 100-те на Кас Морган .От доста време не съм чела фентъзи и честно казано имам нужда от малко разнообразие.А и предвид факта ,че прочетох доста хубави коментари за сериала се надявам книгата да е още по-добра.
И последната книга,която предизвика интереса ми е Гласът на любовта на М.Шеридан.



Ревю: С вкус на прясна лимонада - Мамен Санчес

Издателство:Хермес 
Година на издаване:2015г.
Брой страници:304
Цена:14,95лв
Резюме:
Когато журналистката Клара Кобиан получава задача да пътува до Ню Йорк, за да напише мемоарите на известната светска дама Грета Бувиер, тя разбира, че това е шансът на живота й. Пред нея обаче стои непреодолима пречка: трябва да се срещне отново с Габриел Инестроса - професора й по литература, неин кумир и бивш любовник. Мъжът, разбил сърцето й. За да разбере какво го свързва с Грета Бувиер и да се пребори с призраците от миналото.
А там, в голямата къща на Парк авеню, историята на Грета Бувиер, въплътена в спомените, интригите, омразата и хвалебствията на хората, съпътствали я по пътя към славата, постепенно се разгръща пред нея. От загадъчното й появяване в Акапулко през 1951-а до луксозния й живот в съвременен Манхатън. И Клара започва да разбира: нищо не е такова, каквото изглежда. 
„С вкус на прясна лимонада” е вълнуващо красив портрет на една епоха. Килим от съдби, в чиито шарки се преплитат различните нишки на миналото, настоящето и бъдещето. Разказ за силата на любовта и бремето на дълбоко пазени тайни. А само истината може да ни направи свободни...

И там, изправена, с вечната гардения на ревера и стъпките си на ранена гълъбица, щеше да царува великата Грета Бувиер. С вдигната глава, изпълнена с достойнство, и горда, както само една светска дама умее да посреща бурите в живота. Със съзнанието, че няма вятър, колкото и силен да е той, способен да изтръгне корените й от земята.



Тази книга ме остави с доста противоречиви чувства ,тъй като преди съм чела "Забранява се неверието в съдбата " , която беше доста по-лека и лежерна  и може би сега очаквах отново някаква подобна увлекателна ,любовна история. А и самото
заглавие навежда на мисълта за горещо лято изпълнено със страст и любов, а пред нас всъщност се разкрива историята на една силна и борбена жена , на която живота е поднесъл доста неприятни изненади и въпреки това тя е устояла на изпитанията.
Грета Бувиер е изключително интересен литературен герой. Първоначално е представена почти като кралска особа, в цялото си великолепие , скандално богата , властна и изтънчена . Признавам си ,че отначало може би не я харесах особено , но в последствие  разбрах доста от решенията и изборите ,които е направила и определено си промених мнението за нея.Може би нещото ,което не ми допадна много и не ми беше достатъчно правдоподобно беше любовната връзка между младо момиче на 25 години и мъж на 70 например.Поне за мен  е малко странно и този пит любов ми е  непонятна. Не успях да почувствам магията между Грета и Томас Бувиер ,но пък миналото на това загадъчно момиче беше нещото , заради което довърших историята. 
Другата героиня ,чиито образ е на преден план е Клара , която също е имала връзка  с доста по-възрастен мъж- неин преподавател от университета. Младото момиче трудно преодолява раздялата си с този мъж и тъгува по него , а в крайна сметка според мен изобщо не си струва.
Книгата все пак се оказа едно приятно изживяване за мен и заради стила на писане на М. Санчес. Тя разказва толкова описателно и красиво ,че сякаш усетих вкуса на епохата ,в  която е живяла Грета , докоснах се до плажовете на Акапулко и усетих аромата на Мексико.
Със сигурност ще прочета и останалите ѝ книги , тъй  като смятам ,че тази жена успява да превърне една уж обикновена история в красива изповед ,разкривайки душите на своите герои. И не на последно място -българската корица е изключително красива и ми харесва много повече от оригиналната:)


Ревю: Светлината ,която изгубихме - Джил Сантополо

Издателство: Сиела 
Година на издаване : 2017г.
Брой страници: 272
Цена: 14лв.
Резюме:
Американската писателка Джил Сантополо ни повежда на емоци¬онално пътешествие из дебрите на човешката душа. В първия си роман за възрастни писателката разказва история за любов, саможертва, ревност, предателство, прошка и надежда. Действието в „Светлината, която изгубихме” се развива след атентите на 11 септември 2001 г. На тази съдбовна дата за първи път се срещат главните герои – Луси и Гейб. Тогава те все още са млади и животът е пред тях, пълен с възможности и мечти. Терористичните атаки обаче оставят дълбока следа в душата на главните ге¬рои – те търсят смисъл в новия, променен и сякаш по-мрачен свят. Тяхното пътешествие продължава цели 13 години и ги отвежда на различни континенти, но не успява да ги раздели


"Има моменти ,които променят траекторията на човешкия живот."
Започвайки книгата почти не знаех за какво точно се разказва , но още с първите изречения усетих ,че това е "моята" история и напълно заслужено книгата се
превърна в една от любимите ми.Може би основната причина за това е самия начин на поднасяне на историята. Сякаш главната героиня Луси  е наша приятелка и разказва историята на живота си , а всъщност тя я разказва на онова същото момче , с което се запознава на 11-ти септември 2001 година и ,в което се влюбва лудо.
"Понякога вземаме решения , които за момента изглеждат най- правилните, но от дистанцията на времето става ясно ,че са били грешка"
Любовта между Луси е Гейб е бурна и всепоглъщаща , любов като по филмите, любов за която пишат в книгите и пеят в песните , такава , каквато намираш веднъж в живота.Всичко изглежда идеално , до момента когато Гейб решава ,че неговите мечти и стремежи са по-важни от връзката му с Луси и той тръгва да обикаля по широкия свят , да запечатва в снимки човешките емоции и да се опитва да промени света чрез изкуството си.Всичко това е разбираемо до някаква степен - разбирам стремежа за развитие и усъвършенстване , за следване на мечтите и отстояване на идеалите , но все пак всяко нещо си има цена и в крайна сметка това му струва любовта на Луси. Тя от своя страна е опустошена след раздялата си с Гейб и не може да го преживее лесно ,поне до появата на Дарън .Лека полека той успява да спечели сърцето на Луси , да ѝ осигури хубав и спокоен живот , да я направи щастлива , да осъществи мечтите ѝ.  С две думи той е почти перфектен и въпреки това Луси доста често мисли за Гейб. Винаги съм смятала ,че женското сърце може да крие цял
океан от тайни . Дори привидно всичко да изглежда прекрасно , само Луси си знае как се чувства наистина. Хареса ми сравнението на Дарън с домашно огнище , а на Гейб  с  буен огън , а накрая всичко зависи от нашите избори.
"Предпочитам да повървя с теб , отколкото да тичам сам"
Признавам си ,че книгата ме докосна изключително силно , накара ме да се замисля за доста неща и остави в мен усещането за нещо недоизживяно и недовършено. Самата аз не знам как да го опиша ,но ме докосна дълбоко и все още не мога да спра да мисля за историята на Луси и Гейб.
А споменах ли колко красива е българската корица и как ме спечели от пръв поглед :)

Ревю: Човекът ,който не беше убиец - Юрт и Русенфелт

Издателство: Ера 
Поредица: Себастиан Бергман
Година на издаване:2015г.
Брой страници: 440
Цена: 16,99лв.
Резюме:
Младежът Рогер Ериксон от провинциалното градче Вестерос изчезва безследно. След няколко дни бездействие местната полиция организира претърсване, което приключва със стряскащо откритие – тялото на Рогер е намерено в горското тресавище. 
Случаят е поет от Националния отдел за разследвания на убийства начело с Торкел Хьоглунд. Но в града той изненадващо среща стар познат…
Себастиан Бергман. Брилянтен криминален психолог, топ експерт по серийни убийци. Всеизвестен женкар. Арогантен и силно недолюбван от колегите си. 
Бергман се е оттеглил от полицията след трагичната загуба на семейството си. Но сега той отчаяно търси достъп до полицейските досиета поради лични мотиви и се съгласява да помогне на разследването. Екипът не е особено ентусиазиран. Ала доказаният професионалист Бергман е незаменим. Защото в малкия град има не една покварена душа… 

За мен тази книга се оказа първа среща със знаменитите Юрт и Русенфелт. Двамата скандинавски сценаристи и продуценти определено са си свършили работата много
добре и са създали изключително добър сюжет. Признавам си ,че до края така и не успях да разбера кой е убиецът ,тъй като действието беше изключително динамично и непрекъснато се случваше нещо неочаквано и изненадващо , а финалът наистина беше много добър.Но да започнем от самото начало на историята и героите в нея.Поредицата носи името на главния герой в книгите -криминалния психолог Себастиан Бергман. За съжаление образа му поне за мен попада в категорията на клишираните главни герой - мъж с проблемно минало ,криещ много тайни , без семейство и приятели и задължително с някакъв порок свързан с алкохол, наркотици  или секс , но същевременно брилянтен в своята област. Нещото ,което не харесах при изграждането на образа на Себастиан е ,че той е представен като пълен , оплешивяващ мъж на около 50 години , който същевременно успява да вкара всяка жена в леглото . За мен този момент със сексуалните завоевания беше малко излишен.Но като оставим това на страна стигаме до същината на книгата - разследването на убийството на едно 16 годишно момче. Рогер Ериксон е убит по изключително жесток начин  и екип на Торкел  се заема с разследването. Хареса ми ,че освен основната сюжетна линия имаме и поглед върху живота на Себастиан и тайните ,който разкрива. Но за да стигне до дъното на всичко му е нужна информация ,която може да получи участвайки в разследването. Всичко около убитото момче е забулено в мистерия - той е бил затворен и необщителен , без приятели  и социален живот . И въпреки това се е оказал пречка за някого. Разследващите полицаи в лицето
на Ваня , Торкел , Били и Урсула  определено ми допаднаха .Те представляват един добре сработен екип ,където всеки отлично знае ролята си и в хода на разследването взаимно се допълват и си помагат ,с цел по -бързо решаване на случая. Себастиан не успява много добре да се впише в този екип и през повечето време  се оказва голям дразнител ,но въпреки това помага в разследването. Макар да не иска да признае пред себе си на Себастиан му харесва да участва в разгадаването на случая , да анализира поведението на заподозрените , да се чувства полезен и да не мисли единствено за проблемите си . Пак ще спомена ,че всички детайли и факти около убийството бяха добре обосновани и  достоверни и имаше напрежение до края на самата история.Финалът на книгата определено загатва ,че историята на Себастиан ще се разгърне още повече в следващите части на поредицата ,които със сигурност искам да прочета по нататък. 

Накрая ще кажа ,че съм доволна от книгата , тъй като съдържа всичко ,което на мен ми е необходимо за един добър криминален трилър - заплетена история с много тайни и обрати  , умни и находчиви разследващи , допълнителна сюжетна линия касаеща главния герой и малко екшън . Сигурна съм че историята ще се хареса на почитателите на жанра и я препоръчвам с две ръце:)

Таг : Читателска гузност

От доста време не съм правила никакъв  таг и някак нямах желание за това , но когато видях този в ЗахарНик и просто знаех ,че трябва да отговоря на въпросите и да го споделя с Вас .

1.Подарявали ли сте книга, получена като подарък?
Не , никога не съм си позволявала да дам подарена книга , тъй като дори и да не ми е допаднала много все пак книгата е била предназначена за мен и  ми е някакъв спомен от човека , който ми я е подарил

2.Казвали ли сте, че сте прочели книга, когато всъщност не сте?
Сещам се ,че в гимназията съм казвала, че съм чела дадена книга от задължителната литература , а всъщност не съм и се налагаше да чета разни материали за самата книга ,за да разбера за какво става дума. Сега като се замисля логиката ми е била доста глупава  , но .... :Д 

3.Заемали ли сте книга, която все още не сте върнали?
Рядко заемам книга от познати и приятели , но винаги ги връщам. Не си представя да не върна книгата , все едно съм я откраднала :Д 

4.Чели ли сте книги от поредица в неправилен ред?
Случвало ми се е .Сещам се за книгите на С. Е.Филипс ,които в повечето случаи чета произволно :)

5Разкривали ли сте съдържанието на книга на някого, преди той/тя да я е прочел?
Обикновено гледам никога да не го правя , тъй като на самата мен няма да ми е приятно някой да ми разкаже какво се случва.

6.Прегъвате ли ъгълчетата на страниците?
Твърдо Не ! Ако искам да се отбележа нещо използвам лепящи листчета или някакви кламерчета ,хартийки и подръчни материали , но не посягам на страниците на книгата:Д 

7.Лъгали ли сте, че нямате дадена книга?
Не , а и не виждам смисъл да лъжа някого точно за това
....

8.Някога да сте казвали, че не сте чели дадена книга, когато всъщност сте я прочели?
Ами тук отново отговорът е не , защото не виждам смисъл и в това :Д 

9.Пропускали ли сте глава или цяла част от книга?
Колкото и скучна да ми е дадена книга винаги си я чета от корица до корица , тъй като ,ако започна да пропускам цели страници си мисля ,че може да пропусна нещо интересно и важно от самата история.

10.Да сте давали лоша оценка на книга, която всъщност харесвате?
Винаги гледам да съм максимално откровена в даването на оценки за книгите , тъй като тези оценки все пак ги давам за самата себе си .

Надявам се да Ви е било интересно и приятно да прочетете този таг  и приканвам всеки , които има желание и време да го направи. Ще се радвам да споделите и Вашите отговори :)