Издателство: Ибис
Година на издаване: 2017г.
Брой страници : 344
Цена : 13.90лв.
Резюме:
В резултат на влошените икономически условия издателствата "Гамин Пъблишинг" и "Бексли Букс" са принудени да сключат брак по сметка, за да оцелеят.
Луси Хътън и Джошуа Темпълман са главните асистенти на двамата съпрезиденти на новосъздадената издателска къща. И се мразят. Не просто не се харесват, а буквално се мразят. Принудени да делят общ офис, те не се стесняват да демонстрират открито отношението си един към друг. Както и да си погаждат малки номерца.
Луси не може да разбере педантичното отношение на Джошуа към работата, а Джошуа е очевидно объркан от приветливото и мило отношение, което Луси проявява към всички останали колеги, но не и към него. Прекалено ярките ѝ дрехи също не са по вкуса му.
И когато бива обявена нова ръководна позиция, която само единият от двамата може да получи, напрежението между Луси и Джошуа заплашва да достигне точката си на кипене. Но дали в нейно лице той вижда единствено конкурентка? И защо, докато е болна, той се грижи така всеотдайно за нея? За да разбере това, Луси трябва да заложи всичко на една карта...
"Да мразиш някого ,създава смущаващо сходно усещане с това, да си влюбен в него.Разполагах с предостатъчно време да сравнявам любовта с омразата и ето наблюденията ми.
Двете произхождат от едно и също място.Стомахът ти се свива при мисълта за въпросния човек.Сърцето ти така силно бие в гърдите ,че е почти видимо под плътта и дрехите.Апетитът и сънят ти са разбити."
Признавам си ,че първото нещо , с което ме спечели тази книга беше корицата ,да знам , не бива да се съди за книга по корицата, но тази е просто ...прекрасна. Издателство Ибис винаги успяват да изпъкнат с красивите си корици. Запознавайки със самата история си личи още по ясно значението на червената роза , червената
чаша и яркото червило.Следващото нещо ,което ме привлече беше самото заглавие и фактът ,че в заглавието присъства думичката омраза ,особено когато става дума да любовен роман.И най- накрая прочетох резюмето ,което окончателно ме убеди ,че трябва да притежавам книгата.И така с огромно нетърпение я започнах и отделях всяка свободна минута за четене.Краткото ми мнение е ,че имах нужда точно от такава книга.Историята е забавна и написана с известна доза чувство за хумор като все пак присъства и любовно еротичния момент. За разлика от доста други любовни романи тук нямаме изпепеляваща любов от пръв поглед , а по скоро омраза. Но хората не случайно са казала ,че границата между любовта и омразата е тънка , а нашите герои са живото доказателство за това.
Лусинда със своя ръст от 1.52см. е едно малко "сладкишче" дошло в големия град , за да сбъдне мечтата си и да работи в издателство. Това е поредното нещо ,което ме спечели в книгата - двамата ни главни герои работят в издателство (не е ли това мечтата на всеки книжен плъх) И така интересното при Луси е , че е израсла във ферма за ягоди , която принадлежи на родителите ѝ , но за съжаление натовареното ежедневие и усилена работа не и дават възможност да ги посещава често. Тя се чувства самотна ,тъй като няма нито най-добра приятелка ,нито мъж до себе си.Принципно ми беше малко трудно да повярвам ,че е толкова самотна, тъй като е описана като изключително лъчезарен и дружелюбен човек , който лесно завързва контакти. Но за какво са и приятели ,когато има колега като Джошуа ..
Той разбира се е въплъщение на красота , стил и поведение , но спрямо Луси е доста враждебен ,а на моменти дори и груб. Първоначално образа му е пълна загадка за читателя.Той е винаги сериозен и уравновесен и всеки ден е с различна риза и то в определена последователност спрямо цвета. Непрекъснато пуска хапливи забележки към Луси , но зад тях всъщност се крие нещо съвсем друго. Неговата привидна "омраза" към нея доста рязко бива заменена от страстно привличане , а предвид работата им това се оказва доста сериозен проблем. Отношенията им бързо преминават на съвсем различно ниво и постепенно те се опознават един друг. Обвивката на Джошуа бива разчупена и Луси вижда ,че дълбоко в себе си той крие много болка и несигурност. Всеки от тях си има доста странности (най-вече Луси) и точно това прави книгата толкова забавляваха.
Историята е разказана от името на Лусинда и виждаме нейната гледна точка за нещата . За мен като читател винаги е по -интересно да видя всичко от женска гледна точка ,тъй като доста често припознавам себе си в много от реакциите на героините. През цялото време докато четях книгата си мислех ,че по нея би се получил много хубав филм - лека и забавна романтична комедия
Книгата ми подейства супер разтоварващо и беше много забавна без да е излишно захаросана.Хареса ми сюжетът и цялата идея за съревнованието и омразата между героите , а всички забавни ситуации , в които попадат още повече допринасят за приятното изживяване на читателя.
Доколкото знам това е дебютния роман на Сали Торн и поне за мен тя се е справила отлично със задачата да изгради два привидно доста различни образа ,които едва се понасят и с развитието на историята да ги доразвие и да покаже ,че те всъщност могат да бъдат две половини на едно цяло.
"Любовта и омразата са огледални версии на една и съща игра и ти си длъжен да победиш. Защо ли? Заради сърцето и егото си."
Любимият ми месец август вече отлетя , а с него лека полека си отиват топлите дни и лятното настроение :( Но пък книгите ,които четох през изминалите 31 дни бяха точно летни , любовни , романтични и забавни. Доставиха ми голямо удоволствие и направиха дните ми на плажа и басейна още по -приятни. Прочетените книги са едва 4 , а още две са в процес на четене в момента , но те ще се класират в равносметката за септември. 
