Ревю: Кутия за птици - Джош Малерман

Издателство: Deja Book​

Година на издаване: 2015 г.

Брой страници: 296

Цена: 14,90лв.

Резюме: 

Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно – то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затворят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди… И настана тишина, нарушавана само от птичите песни.

Малори е сред оцелелите. Живее в укрепена къща с Момчето и Момичето. Учи ги да живеят без зрение. Подготвя ги за деня, когато ще напуснат убежището си. Тя излиза навън само за да налива вода от кладенеца в двора. Винаги е със завързани очи, винаги се спъва в неравната почва около него. Наблизо тече река. Там чака лодката – последната надежда. Дошло е времето да тръгнат. Със завързани очи. Престои им опасно пътешествие в свят, в който един поглед може да ти коства живота…

Още с излизането си на българския пазар книгата предизвика голям фурор. От тогава до сега прочетох страшно много положителни мнения и доста малко отрицателни. Доколкото знам има и филм по книгата (не съм го гледала)

И така в крайна сметка и аз прочетох "Кутия за птици" и ...сякаш нещо не ми достигна ,за за я харесам достатъчно и да се нареди сред любимите ми. Началото е доста силно и веднага грабва вниманието на читателя. Има достатъчно мистерия и неочаквани събития  , авторът ни държи под напрежение и събужда въображението ни. Малори ми стана симпатична още от самото начало. Първоначално също като нея исках да повярвам ,че всичко е просто илюзия и хората не полудяват наистина ,но  всичко се оказва реалност . Все още ми е непонятно какво точно се случваше в

книгата ,но идеята ,че не можеш да седиш с отворени очи навън , че не виждаш нищо и седиш затворен буквално като птица в клетка е плашеща. А ,когато трябва да отглеждаш деца в тази среда нещата стават още по - кошмарни . През цялото време се дразнех ,че децата всъщност не бяха наричани с имената им , а просто момче и момиче . Твърде безлично ми се стори сякаш са някакви предмети , а не човешки същества. Малори ги е обучила много добре , почти като войници ,които винаги са на щрек  и това всъщност много ѝ помага. 
Може би финалът на книгата остави твърде много въпроси без отговори и не задоволи любопитството ми. Много неща останаха недоизяснени и въпреки ,че знам ,че историята има продължение (дано бъде преведено и у нас) ми се искаше автора да хвърли повече яснота . 
Цялостното ми впечатление за историята е положително , макар самата тя да е толкова зловеща и плашеща . Идеята е оригинална и добре развита стига накрая да получим обеснение за всичко случило се. 
Държа да отбележа ,че корицата също е прекрасна и въздействаща. Определено ,ако Ви се чете нещо различно това е вашата книга. За мен това беше първа среща с Дж. Малерман , но смятам да дам шанс и на другите му книги . Споделете и Вие чели ли сте нещо от автора и с какви впечатления сте останали. 

Read More

Ревю: Разказът на прислужницата - Маргарет Атууд

Издателство: Orange books

Година на издаване : 2017г.

Брой страници :416

Цена :19,90лв.

Резюме:

Фредова е прислужница в република Галаад. Тя е една от малкото жени, които все още притежават репродуктивни способности. Раждаемостта рязко е спаднала и плодовитостта на жените е рядък дар от Бог, който трябва да бъде контролиран разумно. Това предопределя съдбата на Фредова. Нейната работа е да служи на заможни семейства, като им предостави тялото си. Фредова е прислужница, а това е нейният разказ.

Разказ как веднъж месечно трябва да легне по гръб и да позволи на Командира да проникне в нея, докато съпругата му държи ръцете ѝ.

Разказ как понякога вечер си припомня живота преди, когато е живяла щастливо със съпруга и дъщеря си.

Разказ как е разполагала със собствени пари, достъп до информация, работа, лично пространство.

Разказ как е разполагала със свободата си, преди да стане всичко това.

Това е разказът на Фредова за едно общество, което е сурово, тиранично и фанатично до пълна слепота. Но Фредова няма да ви каже кога се е случило това. Може да е било преди сто години, възможно е да се случи след хилядолетия. Но е възможно и да се случва сега.

Днес ще говоря за една изключително нашумяла книга , за която всеки говори и пише, някой я определят като задължително четиво , други просто като добра книга , трети изказват дори отрицателни мнения , но е  напълно нормално да има няколко гледни точки. Лично аз бях привлечена от множеството положителни коментари както за книгата , така и за сериала базиран на нея. Началото определено ми беше малко мудно , а самото действие твърде хаотично. Няма никакво въведение ,което да подготви читателя за случващото се и какво е довело до всичко това. Лично аз така и не можах да разбера как така изведнъж , от нищото  някакви хора избиват правителството и управляващите и превземат властта като същевременно отнемат всякакви права на жените с изключение на възможността им да раждат деца.Наясно съм ,че книгата е антиутопия на една мрачна реалност от която ме побиват тръпки,но ми се искаше да има някакво по -логично обяснение за случилото се. Също така не открих никаква логика за това законната съпруга на командира да присъства и да държи ръцете на прислужницата ,докато мъжът буквално я опложда . Дали авторката  е искала да внесе повече драматизъм и ужас  или да пресъздаде в по- голяма степен унижението на жената като цяло - тъй като в този случай и съпругата и прислужницата са изключително унизени ... Както споменах и по- горе разказът на Фредова  е доста разпокъсан ... в един момент говори за дъщеря си и за мъжа си , в следващия за майка си , после за

приятелката си Мойра ... за мен това беше една от причините самото четене на книгата да ми върви бавно и някак си изморително и натоварващо на моменти. През цялото време исках да заобичам Фредова , да ѝ симпатизирам , за съпреживявам с нея  и да страдам за нея ,но .... това не се случи. Въпреки всичко ,което тя преживява някак останах безучастна към страданията ѝ. Авторката не успя да ми въздейства и да ме накара да чувствам . Може би аз бях с друга нагласа или просто това не е моята книга , но не мога да я определя като едно от любимите ми четива. Фредова дори няма собствено име , то не се използва , а само тя си го помни . Тя носи името на своя Командир. До такава степен е обезличена.
Ролята на мъжете в книгата също ми се стори някак безлична. Те сякаш бяха едни кухи образи изпълняващи като по сценарий ролята си. Люк е мъжът ,с когото Фредова е живяла преди и ,от когото има дъщеричка , Командирът (чието име така и не научаваме ,нито пък знаем с какво се занимава) не показва никаква емоция , същото важи и за Ник. Може би образите на героите бяха твърде безплътни и не можаха да

ми повлияят и да ме накарат да харесам историята . 
Тъкмо когато реших,че става все по-интересно и напрегнато книгата взе ,че свърши. Няма да разкривам нищо от финала , но .... не очаквах това.
Нещото , което мога да кажа ,че ми хареса на 100% е корицата ,просто е прекрасна и в сравнение с чуждестранните ...нашата е в пъти по хубава. Самото издание е с твърди корици и това го прави още по красиво.
Както казах и  в началото чух много добри отзиви за сериала , но не съм го гледала , затова ще ми е интересно да споделите мнения за него ,ако сте го гледали :)
Тук оставям и линк към трейлъра на сериала :)

Read More

Ревю: По залез -А.Бракен

Издателство:Егмонт 

Поредица: Тъмна дарба

Година на издаване :2016г.

Брой страници:576

Цена:14.90лв 

Резюме:

Руби не може да се върне назад. Ранени от непоносима загуба, тя и децата, оживели след атаката на правителството над Лос Анджелис, пътуват на север, за да се прегрупират. С тях е и затворникът Кланси Грей – син на президента и един от малкото хора с подобни на нейните способности, които е срещала.

Руби и приятелите й имат едно-единствено  оръжие – опасна тайна, доказваща конспирация на правителството, чиято цел е да прикрие истинските причини за болестта, убила повечето от децата в страната. Същата тази болест, която е дарила нея и другите оцелели със сили, за които властите биха убили.

Ревюта на първите две книги от поредицата може да намерите тук -Тъмна дарба  и Неизчезваща 

Черното е цветът , който всъщност не е цвят.То е огънятИскрата Черното е цветът на паметта.То е нашия цвят.

Дойде моментът да завърша една от вече любимите поредици . "По залез" е един достоен завършек на историята на Руби , Лиъм, Дунди , Зу , Вида ,Коул , Кланси   и всички останали любими мои герои.

За разлика от втората книга – "Неизчезваща ", където имаше много екшън и действие ,тук е отделено повече внимание на стратегическите планове , на отношенията между

героите , на техните чувства и емоции и най-вече на цялата мистерия около появата и премахването на необикновените способности на децата .Излишно е да казвам ,че всеки от героите се е  променил страшно много от пълвата книга до финала на третата.

Руби – още в "Неизчезваща" открих в нея много голяма и положителна промяна , а тук израстването  и е още по забележимо.Разбира се тя не е  изгубила желанието си непрекъснато да брани и защитава другите. В тази книга  тя е изцяло фокусирана към намирането на лечение за така наречената „болест“ на децата с пси- способности. 

"Ние щяхме да открием лечението, дори ако това беше последното нещо, което щях да свърша на тази земя, а то щеше да ги чака, когато те излезеха навън. Те  щяха да познават истинската свобода – не защото щяха да са в състояние да захвърлят ужасяващите си способности – онова нещо, което ги бележеше като изроди. А защото най-после щяха да могат да направят всеки избор, който им е бил отказван с години. Те можеха да отидат където си поискат. Да бъдат с хората,които обичат."

Тъжно е ,че тя все още приема дарбата си като нещо лошо , от което иска да се отърве. Но пътя към намирането на „лечението „ не е  никак лек.Преди това е необходимо екипът да се сработи , да изгради доверие по между си , но между тях се насаждат твърде много тайни ,който подклаждат непрестанното недоволство и предателства.

"– Ей, Руби – поде тихо той. – Това, което... никой не ти казва за прошката, е, че ти не я даваш за доброто на другия човек, а заради себе си.– Откъде открадна тази мисъл? – попитах аз.– Тази специално е благодарение на това, че съм живял и съм се учил."

Лиам – Каквото и да направи това момче за мен образът му винаги ще е положителен и не бих могла да му се разсърдя за нищо . На моменти той вземаше малко прибързани и нелогични решения  , но от една страна беше разбираемо ,тъй като отношенията му с Руби бяха доста обтегнати . В едни момент те имаха доста различни гледни точки за ситуацията и това се отразяваше и на атмосферата в лагера. Откраднатите интимни моменти между Лиам и Руби ми бяха любими.Въпреки всичко те запазиха любовта си чиста и неопетнена.

"Ето с това беше опасен той. Притежаваше дарбата само за миг да вдига всичко от раменете ми и да го запокитва настрани. Той се превръщаше в отговора на всяко съмнение и надвиснал въпрос. Моят свят се фокусираше наново, като той ставаше негов център – красивият, перфектен той. Не се налагаше да мисля затова, което съм направила, и за другото, което щеше да ни се случи дори само след пет минути."

"Някой хора идваха на света и нито веднъж не поглеждаха нагоре , за да видят живота около себе си - те бяха така концентрирани над това , което те искаха , от което те се нуждаеха.Никой друг нямаше значение за тях. Те сякаш бяха загубили връзка със състраданието, милостта и вината.Някои хора идваха на този свят като чудовища. Сега проумях това "

Зу – бях изключително  щастлива от  появата на малкия талисман на групичката както и от факта ,че тя най-сетне успя да пребори вътрешните си демони и да се отърси от преживяното в миналото , колкото и ужасяващо да е било то .

Вида – да си призная в предишната книга не я харесвах особено , но в тази

определено ме спечели. Нейната откровеност и голямата ѝ уста в повечето случаи са изключително забавни , а ироничните и коментари винаги попадат право в целта. И  все пак зад суровата и обвивка седи едно изплашено момиче ,което има нужда от подкрепа и за щастие я получава от приятелите си. В тази книга си проличава на какво е готова тя за всеки един от групичката и развоят на събитията за нея страшно много ми хареса .

Дунди (Чарлз) – може би в тази книга имаше твърде много нови герои и не успяхме да видим много от образа на Дунди , но и малкото , което показа беше достатъчно.Както винаги той беше на правилното място и в правилното време , за да застане до приятелите си , да им окаже подкрепа и да ги защити.На моменти сякаш беше раздвоен между Руби  и Лиам , не знаеше на чия страна да застане ,но в крайна сметка за истинското приятелство няма правилна и грешна страна.

Коул – до известна степен бях резервирана към образа му , а на моменти идеите и плановете му не ми допадаха .Отношението му към  Лиам беше твърде сурово , липсваха ми моментите на братска обич.Той беше истински близък единствено с Руби , която в един момент сякаш се разкъсваше между двамата братя . Според мен  авторката можеше да отдели още малко внимание на образа му , на чувствата и емоциите ,които бушуваха в него , тъй като и той имаше своите тайни и недоизречени мисли , които заслужаваха внимание. В крайна сметка след всичко ,което той стори  за общата кауза сякаш образът му остана в сянка  и сякаш хората не успяха да оценят неговите усилия. Признавам си, че макар н началото да не беше сред любимците ми , то след това бързо спечели симпатиите ми.

Кланси –през по голямата част от историята го ненавиждах ,заради всичко ,което причини на Руби и останалите , а през останалото време го съжалявах . Съдбата му не е била никак лека особено с такива родители, но това не оправдава ужасните неща , който извърши . На моменти направо ми идваше да хвърля книгата заради него и като се замисля накрая даже заслужаваше по-жестоко наказание.В умът му сякаш нямаше и грам доброта и всичко се въртеше единствено около неговите виждания за нещата и неговия план. Беше готов да мине през всичко и всеки,за да постигне целите си.

"Ти си твоите способности и те са теб. Не мога да ти го обясня по-просто. Знаеш ли защо мразя това лекарство? То е като изявление, че това, което сме, е изначално грешно. То е наказание за нещо, което не е по наша вина – само защото те не могат да контролират ужаса си от онова, което ние можем да правим, не и повече, отколкото могат да контролират негодуванието си, че има хора, които са по-силни и по-могъщи от тях. Те искат да те оголят, да те лишат от това да принадлежиш на тебе си, от твоята способност да защитаваш и налагаш правотоси да взимаш решения за собствения си живот. Собственото си тяло. Запомни ми думите: в края няма да има избор. Те ще решат вместо теб."

Кейт – като цяло в книгите не е отделено особено много внимание на образа ѝ извън спасителните мисии ,в който участва , за да защити децата Но именно нейната отдаденост и жертвоготовност заслужава вниманието на читателя , тъй като в нито един момент тя не е преставала да вярва и да брани децата и то с цената на всичко .

Тази книга предизвика в мен експлозия от емоции  и още не мога да повярвам ,че свърши. Сякаш  се надявам ,че ще има поне още една книга разказваща за живота на любимците ни след като всичко излезе на яве . Финалът определено беше много красив , а поредицата ще остане завинаги в сърцето ми .

"Има разлика между пречупен и погубен. При единия можеш да се надяваш да съшиеш наново парчетата, но при другия просто няма връщане назад."

Read More

The Throne Of Glass Book Tag

Тъй като в момента чета кралица на сенките и съм тотално завладяна от поредицата Стъкленият трон , веднага щом видях този Таг си казах , че няма как да не го направя.Въпросите са доста интересни и ме накараха да се позамисля относно прочетените напоследък книги , а освен това са свързани с имената на едни от любимите ми герои от поредицата. 

LYSANDRA: Книга с променена корица, която обичаш.
Много харесвам новите корици на поредицата за Хари Потър , намирам ги за прекрасни :)

ABRAXOS: Книга, която е по-добра вътрешно, отколкото изглежда външно.
Тук веднага първата ми асоциация е с Пророчеството на гарвана на М.Стивотър , чиято корица е направо ужасно , но пък книгата е невероятна и още не мога да си обясня защо от издателството не искат да публикуват  и другите книги от поредицата.Да си призная кориците на поредицата Стъкленият трон не са ми от любимите , не знам защо ,но има нещо , което не ми харесва в тях , но пък съдържанието определено си струва.




ERILEA: Поредица със страхотно изграден свят.
Харесвам  светът на Пърси Джаксън и Хари Потър , както и на ловците на сенки от Реликвите на смъртните и Адски устройства

RIFTHOLD: Книга, която съчетава жанрове
 Тук ме затруднихте малко ... може би ще посоча Ангелска кръв на Н.Синг ,защото там имаме един интересен свят на архангели и вампири и същевременно еротика.

DAMARIS: Книга, базирана на/вдъхновена от мит/легенда
Поредицата за Пърси Джаксън със сигурност. До колкото знам в основата на поредицата Игра на тронове също лежат доста легенди и митове.

KALTAIN ROMPIER: Книга с неочакван обрат.
Доста книги са ме изненадвали с неочаквани обрати , но Принцеса с часовников механизъм определено ме изненада с финала си.

ASSASSIN’S KEEP: Книга с ненадежден разказвач.
Хмм.. не съм сигурна дали разбирам напълно идеята на въпроса ,но ще посоча поредицата Полулош на С. Грийн , където идеята според мен беше добра , но стилът на писане и самият главен герой сякаш не ми допаднаха особено.


ASTERIN BLACKBEAK: Книга, която има екипни цели
Май в повечето книги , който чета напоследък , героите си сформират свои екип и се борят заедно за постигането на общата цел.Така е в Тъмна дарба на А.Бракен , в книгите за Хари Потър или Пърси Джаксън .

TERRASEN: Книга, която те кара да се чувстваш като у дома.

Може да е банaлно , но ще посоча поредицата за Хари Потър , просто книгите ми създават някаква чувство за уют и спокойствие. Друга такава поредица е  Игрите на глада , а и винаги се сещам как седях почти цяла нощ ,за да завърша втората книга.

AELIN ASHRYVER GALATHYNIUS: Книга със силата да те унищожи.
Огнената наследница на С.Дж.Маас в  края на книгата се случиха толкова много и неочаквани неща , че аз бях в шок и не исках да повярвам какво става.

MANON BLACKBEAK:Книга, която те е уплашила.
Чак да ме уплаши не бих казала , но книгите на Крис Картър ме стряскат на моменти с твърде бруталните сцени на насилие.

ROWAN WHITETORN: Книга, която те кара да изпаднеш в несвяст (заради множеството емоции).
Стъкленият трон и  Игра на тронове 

CHAOL WESTFALL: Книга, която те е предизвикала да погледнеш различно на нещата.
Най-често това са книгите на Дж.Грийн. Сами по себе си те не са нещо особено , но често ми дават възможност да погледна различно на дадена ситуация.

FLEETFOOT: Книга, която си получавал/а като подарък
Аз доста рядко получавам книги за подарък , но миналата година ми подариха илюстрованото издание на Хари Потър и философският камък , а преди няколко дни аз сама си подарък илюстрованото издание на Хари Потър и стаята на тайните , така че със сигурност това са едни от най-ценните ми подаръци.

EYE OF ELENA: Книга, която си намерил/а точно, когато се нуждаеш от нея.
Ще  посоча книгите на Джоджо Мойс и Дж.Стайнбек

DORIAN HAVILLIARD: Книга, която съдържа магия в себе си.
Огнената наследница на С.Дж.Маас  и Пророчеството на гарвана -М.Стийвотър

Read More

Какво искам да прочета през есента :)

Както може би сте забелязали напоследък не съм от най активните, но това в никой случаи не се дължи на липсата на желание, а е изцяло поради липса на време. Въпреки това аз наистина не мога да живея без книги и дори и по няколко странички всеки ден прочитам по нещо, а днес реших да споделя с вас този списък с книги -някой от тях са доста дълго отлагани във времето, други наскоро излязоха, но всички те се обединяват от желанието ми скоро да ти поставя в списъка с вече прочетени книги.
Няма да ги подреждам по никакъв определен ред, а ще бъдат хаотично изброени. И така да започваме :) 

Огнената неследница и Кралица на сенките - Сара Дж.Маас Вече няколко пъти

споменах колко бързо ме спечели историята на Селена Сардотиен и общо взето гледам да чета през всяка свободна минута , тъй като историята ме завладя много силно , влезе ми под кожата и обко взето непрекъснато си мисля за героите и съпреживявам нещата с тях. И поради тези причини нямам търпение да прочета третата и четвъртата книга от поредицата и да се надявам скоро да издадат  у нас и петата книта.

Безкрайното море и Последната звезда на Р. Янси  -съответно втората и третата книга от поредицата Петата вълна. Много харесах първата книга, но след като я завърших не разполагах с втората и затова не продължих историята, но сега ми се иска да я завърша, тъй като идеята беше интересна и има още доста неща да се изяснят, така че се надявам съвсем скоро да разкрия загадките на Р. Янси

Неизчезваща -А. Бракен  тук нещата седят както с предишната поредица.... и след като си набавих втората книга мисля ,че нямам повече причини да отлагам прочита ѝ.Освен това Тъмна дарба завърши по един изключително интересен начин и ме остави с отворена уста, така че е време да премина към Неизчезваща. 

Пайнс -Блейк Крауч за тази книга се говори доста напоследък и отзивите са все хубави ,а на пазара излезе дори втората част от тази поредица (доколкото разбрах е трилогия ) Тук жанрът е малко по различен от  предишните книги и имаме един динамичен трилър, чието резюме обещава да ни остави без дъх. Определено съм любопитна да прочета какво ни е подготвил автора

Сирената -К. Кас за тази книга прочетох доста противоречиви коментари за едни е твърде наивна и сладникава, за други е лека и приятна. Може би няма да е на нивото на Изборът, но мисля да дам шанс на книжката и да видя как ще я възприема и аз.

Човек на име Уве  и Брит Мари беше тук  от Ф. Бакман- две дълго отлагани книги, особено първата. От автора съм чела единствено Баба праща поздрави и се извинява и определено ми хареса,  а и съм чувала много положителни отзиви за книгите на Бакман. 

Обречена на теб -С. Дей  както знаете това е последната книга от поредицата на авторката. Вече смътно си спомням какво се беше случило в предишните книги, но искам да прочета тази просто, за да сложа край на цялата история  и да знам, че съм я завършила.

Крадецът на книги -М. Зюсак това може би е най-отлаганата от мен книга. Чувала съм само положителни мнения за нея и предполагам, че ще ми хареса, но все още чакам да попадна в подходящото настроение за такава тежка история.

Найтингейл Уей -С. Йънг това също е последната книга от поредицата Дъблин стрийт и чак не искам да я чета, тъй като искам да има още книги за любимите ми герои. Много харесвам всичките книги до тук и знам, че и тази няма да ме разочарова.

Е за сега това са книгите ,които съм набелязала за прочит, макар да съм сигурна ,че  ще има доста промени в списъка.Винаги изниква нещо ,което да привлече вниманието ми и да измести вече заплануваните книги ,но смятам ,че посочените заглавия определено си струват. Споделете и Вие впечатленията си , ако сте чели някоя от книгите и разкажете за есенните си желания :)

Read More

Ревю: Стъкленият трон - Сара Дж.Маас

Издателство: Егмонт 

Поредица: Стъкленият трон 

Година на издаване:2014г.

Брой страници:408

Цена:14.90лв

Резюме:

Селена Сардотиен е измъкната от затвора на Ендовер, за да се озове в плен на разкоша на кралския дворец. Принц Дориан предлага да й върне свободата, но при едно условие. Тя трябва да спечели състезанието за нов кралски убиец, а нейни опоненти ще са най-жестоките мъже в кралството.
Всекидневието на Селена се изпълва с изтощителни тренировки за големия турнир и с отегчителни до смърт дворцови порядки. Нещата стават малко по-интересни, когато принцът започва да проявява интерес към нея... но грубият капитан на стражата Каол е този, който я разбира най-добре.
Когато участниците в турнира започват да измират един след друг, Селена осъзнава, че битката е не само за първото място в надпреварата, но и за живота й.

Слушала съм изключително много за авторката и за това колко добре пише,както и колко страхотна е поредицата и ,че почти всички освен мен са я чели.Но бях решила да стоя далеч от тази всеобща еуфория и да не започвам поредица ,която още не е напълно завършена ,за да не ми се налага да чакам издаването на другите книги.Но любопитството ми се оказа твърде голямо и все пак реших да започна книгата.Нямах кой знае какви очаквания , дори не бях чела резюмето , но тотално се влюбих в историята. На пръв поглед книгата е типично тийн фентъзи четиво с още по типичните за жанра любовни триъгълници , вълшебства , изпитания , принцове и принцеси.Но ,авторката безспорно притежава голям талант ,тъй като е успяла умело да съчетае това в една завладяваща книга. Идеята на самата история не е нещо нечувано и невиждано до сега ,но въпреки това С.Дж.Маас я е  превърнала в едно завладяващо приключение , от което аз не исках да се отлепя.
Да поговорим малко и за самите герои

Селена Сардотиен  - слушала съм толкова много , за нейния силен дух и

непоколебимост ,че нямах търпение да видя с какво тя е по специална от всички други героини до сега.Тя без съмнение доказва ,че не е някакво разглезено момиченце , а с право е Асасина на Адарлан.Не се разкрива много за миналото ѝ и за живота ѝ преди да стане асасин , но се надявам ,че в следващите книги ще излязат изненадващи тайни от миналото.Пристигайки в замъка и започвайки турнира за кралски шампион си представях нещо като "Игрите на глада ",където надпреварата ще е жестока и цялото действие ще се върти само около това , но на моменти по скоро ми напомняше на поредицата "Изборът" на К. Кас  от гледна точка на това, че Селена се луташе между вниманието на Дориан и на Каол или инъче казано -между принцът и капитана на кралската стража.Явно подобни книги няма как да минат без сложен любовен триъгълник , в който и двамата кандидата за сърцето на девойката са толкова добри и достойни за нея , че ... когото и да избере все ще е добре :Д 

Дориан Хавилиард - принцът на Адарлан- Той е красив , умен , мил , но също така много състрадателен към несгодите на хората , за разлика от баща си. Кралят е завладял насилствено много територии и със сила е подчинил хората на своята воля , а Дориан никога не би направил подобно нещо. Най-голямата разлика между баща му и него ,е жестокостта - при Дориан Хавилиард тя просто липсва.Той предпочита да чете книги отколкото да измисля зловещи планове за поробването на народа.Първоначално  той няма никаква представа какво да очаква от Селена, но опознавайки я лека полека  започва да изпитва симпатии към нея. Тя никога не кокетничи и не преиграва пред него , даже напротив , готова е да му се разкрещи или дори да го обиди - да говори с него като с равен , а в неговия свят това е доста рядко срещано.

Каол Уестфол както вече сте разбрали той  е капитан на кралската стража и помага на Селена в подготовката за изпитанията в надпреварата за кралски шампион .Първоначално той е изключително строг с нея и не я изпуска  от поглед , все пак не

напразно е асасина на Адарлан. Доста често той не знае какво да очаква от нея , макар да е преживяла много тя все пак е едно младо момиче сблъскало се с твърде много жестокости.Самият Каол е доста  потаен и не показва емоциите си , а само наблюдава и си прави изводи.Когато осъзнава ,че започва да се привързва към Селена това го плаши още повече , тъй като вижда ,че най-добрият му приятел Дориан също не е безразличен към нея , а предвид произхода ѝ никои от двамата не може да е с нея.

Няма как да не спомена и второстепенните герои , които много харесах - най-вече Нехемия , също като Селена и тя е много борбена и устремена в своята кауза - да помогне на народа си. Същевременно двете момичета изграждат едно страхотно приятелство по между си и си помагат изключително много.

Колкото повече мисля , толкова повече не откривам причина да не прочета книгата по- рано. Може би всеобщото прехласване по нея ми е повлияло , а и да си призная честно не харесвам особено корицата .. няма конкретна причина за това просто .. нещо в нея не ми допада.Но пък всичко останало в самата история ми хареса на 100 %.Усещам ,че следващите книги ще са дори още по- интересни , тъй като има да се разплитат доста мистерии и загадки , а да не забравяме и изгубената магия.

Read More

Ревю:Тъмна дарба -Александра Бракен

Издателство: Егмонт 

Корици:меки

Брой страници:472

Година на издаване :2016г

Цена:12.99лв.

Резюме:

Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в Търмънд, брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират.

Вече на шестнайсет, Руби е една от опасните.

Каня се да прочета книгата още откакто излезе , но все я отлагах и аз не знам защо.Ако трябва да я опиша с една дума това ще е ЗАВЛАДЯВАЩА.Държеше ме в напрежение през цялото време , а отдавна не ми се беше случвало с друга книга , а историята се оказа толкова необикновена ,че през цялото време гадаех какво ще се случи.

В началото Руби изглежда едно напълно нормално 10 -годишно момиченце докато не  започват да се случват странни неща и много от децата умират от нова и странна болест.А деца като нея се оказват твърде опасни и трябва да бъдат затворени в лагери ,където уж да се излекуват..Сами се досещате ,че тези лагери не са толкова приятно място за живеене особено за 10 годишно дете , но все пак Руби прекарва там цели 6 години.Докато е в лагера тя все повече и повече се плаши от дарбата си и се мисли за чудовище.Много ме натъжи фактът ,че е отреден толкова тежък и ужасен живот за тези деца , а някои от тях дори не са имали късмета да живеят.Дори не можа да си педставя как дете на 10 години преминава през толкова много неща , наясно съм ,„е това е художествена измислица , но все пак на моменти потъвам дълбоко в книгата и съпреживявам всичко с героите.

Руби -в началото дори не можах да разбера напълно способностите й и защо се плаши толкова от тях ,но в последствие мистерията около миналото и способностите й лека полека е разгръща и придобива смисъл.В нея ми хареса желанието й да брани околните и да не ги нарани.Тя е склонна да остане изолирана от другите деца стига само да не ги нарани.Мисленето й е все още детско поне на моменти ,тъй като тя не иска да използва способностите си в своя полза или да извлече някаква изгода от тях ,просто иска да е нормална.До сега не е имала приятели за дълго време и затова когато среща три деца също с Пси-способности ,първоначално иска да ги държи далеч от себе си ,за да не им навлече неприятности.Както в повечето подобни истории и тук е намесено правителството както и различни организации като уж всеки иска най-доброто за децата ,а се оказва ,че всъщност всеки си крой свои собствени планове и иска да използва способностите им за лични облаги. Руби се чувства много объркана в така създалата се ситуация , тъй като границата между доброто и злото е доста размита, а самата тя не знае къде да иде и кого да търси .И точно когато е най-объркана ,тогава се появяват приятелите.

Лиам красиво русоляво момче ,което приема присъствието на Руби без възражения и е готов да и помогне.Самият той също има опит и е бил в подобни лагери като Търмънд ,където Руби е прекарала цели 6 години ,но той е успял да се измъкне много по-рано. И той къщо като нея носи своите призраци от миналото и те тежат на съвестта му,но въпреки това се опитва да се бори и да промени по някакъв начин нещата. В Лиъм се усеща онази жертвоготовност и отдаденост към другите , каквито един лидер трябва да притежава.Освен това се усещат и симпатиите ,който има към Руби и това много ми допадна.

Дунди -(Чарлз)В началото на запознанството си с Руби той е силно предубеден към нея и мисли че тя ще им навлече само неприятности, а и в никакъв случаи не е готов да я приеме в тяхната групичка.Той винаги е в опозиция на общото мнение и е готов да изтъкне свои доводи за всяко нещо.Но въпреки това  се оказва добър приятел. И той като останалите има своя си лична мисия и се бори за нещо и вярва в по-доброто бъдеще.С течение на времето опознава Руби и в крайна сметка те си допадат 

Сузуме или накратко казано Зу е малкото момиченце ,за което двете момчета се грижат и са възприели едва ли не като тяхна по-малка сестричка.Именно тя довежда Руби в тяхната групичка.Макар малкото момиченце да не обелва и дума ,образът й е достатъчно запомнящ се и различен.Подобно на Руби тя също се страхува от дарбата си ,но все пак я използва,когато трябва да защити приятелите си.Малкото момиченце бързо се привързва към Руби и те успяват да намерят общ език по между си.

Тези четирима герои успяват да изградят по между си една силна връзка и да се подкрепят във всеки един момент и затова ми стана странно как изведнъж всеки от тях пое в различна посока. Все още не мога да преживея финала на книгата.Разтърси ме твърде много и чак не знам как нещата ще се оправят в следващата книга, но вярвам ,че авторката ще се погрижи за това.

Определено мога да кажа ,че съм много приятно изненадана от книгата и всичко в нея ми хареса.Държеще ме в напрежение през цялото време и нямаше момент ,когато да ми доскучее или да искам да я зарежа.А.Бракен е изградила един интересен и различен свят ,където не знаеш какво да очакваш и кой е добър и кой лош.Определено чакам с нетърпение да прочета и втората книга от трилогията , а именно Неизчезваща.

Read More

Ревю:Наследницата -Кийра Кас

 Издателство:Егмонт 

Поредица:Изборът 

Година на издаване :2015г

Корици:меки 

Брой страници:328

Цена:12.90лв

Резюме:

Преди 20 години Америка Сингър спечели короната и сърцето на принц Максън. Сега е време принцеса Идлин да открие истинската любов.През целия си живот Идлин е слушала приказки за това как са се срещнали родителите й. Винаги е смятала историята им за страшно романтична, без обаче да си фантазира, че би могла да се повтори някога за нея. Но животът на една принцеса не й принадлежи напълно и затова, независимо колко силно и отчаяно Идлин се опитва да отложи собствения си Избор, той е на път да се случи.Принцесата не очаква той да завърши като приказната любовна история на родителите й, нито пък вярва, че ще открие любовта. Но дали любовта няма да я открие въпреки всичко?

Може да прочетете ревютата на предишните книги от поредицата тук : Изборът , Елитът , Единствената

Когато реших да започна тази книга бях с много смесени чувства ,защото бях решила ,че няма да ми допадне.Все пак историята на Америка и Максън приключи щастливо и нямаше нужда от никакво продължение , но пък ми стана интересно как се е развил животът на другите герои след 20 години и започнах книгата.Сега смело мога да кажа ,че ми хареса даже много повече от предишните три книги.Не знам дали е защото ролите са обърнати - в случая принцесата си избира съпруг , а не принцът -съпруга, дали заради образа и характера на Идлин или защото героите вече ми станаха много близки , но историята тотално ме заплени.

Със започването на книгата четях жадно всяка следваща страница , защото чаках нетърпеливо да разбера как се  е развил животът на моите любимци.Зарадвах се за Америка и Максън и техните четири деца както и за Марли, съпругът й  и двете им деца.Стана ми жал за Луси и Аспен , които си нямат деца както и за Мей ,която не се е омъжила - нея си я представях лудо влюбена и щастлива с някои красавец .

Идлин е най-голяма от 4-те деца на кралското семейство и по право на нея и се полага короната , въпреки че е жена.Оказа се ,че макар да е принцеса тя е водила доста затворен  живот.От малка е знаела какъв товар тежи на плещите й , подготвяла се е за момента , когато ще трябва да поеме управлението и заради всичко това сякаш не и е останало време за се забавлява истински и да мисли за други неща освен управлението на държавата.Самата идея за възраждането на Избора малко ми куцаше , той като доводите на Максън и Америка бяха ,че с това народът ще се разсее от проблемите си и няма да се бунтува , което за мен беше малко глупаво.Когато в едно общество има сериозни проблеми те надали ще се оправят с един конкурс за бъдещ принц, но все някак трябваше да прокарат идеята си  и да накарат Идлин да участва.Лично за мен подобен начин за избор на жених би бил доста унизителен , а като добавим и

непрекъснатото наблюдение от камери навсякъде то това би се превърнало в същински ад.Самата принцеса отначало е ужасена от тази идея и е твърдо против подобни начинания , но след това се съгласява в името на народа и благополучието на страната си.Въпреки това тя е твърдо решена  да не участва истински в Избора , а просто да превърне живота на момчетата в ад  и да ги прогони.

Според мен тя просто се страхува и не знае как да подходи към тях . Не иска те да я отхвърлят и затова предпочита да го направи първа и да си придаде вид на строга и властна принцеса.

"Не съм нито обаятелна като теб , нито остроумна като Кадън , нито пък неустоимо темпераментна като Остън.В мен няма нищо специално "

Колкото и да е странно дори  и тя на моменти се чувства несигурна и  се страхува дали ще може да понесе целия товар на короната 
Но все пак Идлин трябвада допусне някого да себе си  и да се опита да опознае момчетата.

Изключително странно се оказа участието на Кайл - синът на Марли , в надпреварата , още повече ,че с Идлин се познават от деца , но не са в особено добри отношения. Въпреки това той се оказва момчето ,на което тя може да има доверие и да се обърне към него за помощ.Останалите момчета също се оказват доста интересни.Някои от тях се държат непринудено и шеговито с нея , други споделят истории от живот си , трети страстта към музиката.Всеки носи своя харизма и се оказва интересен за Идлин.

Бих казала ,че  и на мен момчетата май ми станаха по интересни от момичетата в предишния Избор.Кайл изобщо не се оказа толкова ужасен  за колкото го смяташе принцесата, а Ерик и Хенри ми станаха много симпатични. Хенри ме очарова с винаги милото си отношение, и се оказа такъв кулинарен майстор, че успя да разтопи сърцето на Идлин.Иън също е интересен персонаж ,но сякаш искам да науча дота повече за него, а Фокс бързо си спечели симпатиите ми най-вече с това ,че  едно обикновено момче ,което помага на болния си баща и се труди усърдно за прехраната на цялото семейство.Второстепенните герои също са много добре изградени като персонажи. Арън - по-малкия брат на Иди със 7 минути  е прекрасно момче и е упора на сестра си в трудните моменти.Доста често той вижда нещата много по трезво и разумно от нея.Самата тя смята ,че Арън би се справил по добре на престола от нея , но съдбата е отредила друго.

"Спри да държиш всички настрана, Идлин. Можеш да си едновременно смела и женствена. Можеш да управляваш нацията и в същото време да обичаш цветята. Най-важното: можеш да бъдеш и кралица, и съпруга."

Другите двама братя на Идлин също са страхотни -Остън и Кадън.Остън непрекъснато прави какви ли не пакости и забавлява всички.Много се радвам ,че Америка и Максън имат цели четири деца и ,че са толкова щастливи.Усеща се хармонията и уютът в тяхното семейство .

Мога със сигурност да кажа ,че това е едно  достойно продължение на историята и дори за мен лично по-добро от предходните книги. Някои от читателите не харесват образа на Идлин , сравнявайки я с Америка , но за мен дори е по-добре структуриран образ от този на майка си.Вярно е ,че от нея лъха твърде голяма самоувереност , но вся пак тя ще бъде следващата кралица и е нормално да има самочувствие и да бъде силна личност .

"- Ти си Идлин Шрийв. Следващият владетел на страната и първото момиче, което ще я управлява само. Никой - казах аз- не е по-могъщ от теб."

Ясно си проличава ,че с времето всичко се променя  и Идлин приема момчетата по друг начин  и колкото и да не и се иска тя отваря сърцето си и приема мисълта ,че един от тях може да се превърне в спътник в живота й.

Излишно е да казвам ,че финалът ме остави с отворена уста  и искам по-скоро да разбера какво ще се случи в следващата книга.

Read More