Ревю: Кафе под липите - Джоан Венг

Издателство : ЕМАС

Година на издаване:2018 г.  

Брой страници : 254

Цена: 14.90 лв.

Резюме: 

Берлин, 1925-а. Войната е свършила само преди няколко години, но метрополията на бившия Райх не създава усещането за победена държава. По булевардите препускат скъпи коли, театрите поставят пиеса след пиеса на нови драматурзи пред препълнени зали, киностудията „Уфа“ бълва нови филми и нови, нерядко световни, звезди, в политическите кабарета се надпреварват млади писатели в новия литературен жанр, галериите не сварват да представят новите скандални творци, в задимените кафенета и ресторанти звучи бясно новата музика, дошла отвъд океана. Всичко е ново, всичко свети, всичко трепти. Епоха на културен възход, епоха и на еманципиране от старите представи за изкуството и живота.
И в центъра на този задъхан град стои той, култовият булевард „Под липите“ със своите безброй места за кратка отмора на творци и меценати, и буржоа и аристократи, на застаряващи богати дами и млади, освободени от предразсъдъци жени. И с известното на всички берлинчани „Кафе под липите“.
Един ден от един малък град на гарата на този кипящ от живот град пристига млада жена. Със себе си тя носи своята пишеща машина и своя талант...

Може да ме откриете във Facebook 

Здравейте , 

съвсем случайно попаднах на тази книга и без да знам нищо за нея реших да се впусна в приключението.Всъщност тя е част от колекцията на издателство ЕМАС - Музи ,която обединява книги от различни автори съдържащи в себе си силни и вдъхновяващи женски образи 

В "Кафе под липите " главното действащо лице е Фрици - млада девойка дошла в Берлин от провинцията , където винаги е била неразбрана и неудовлетворена от живота. Книгата описва живота в големия град през 20-те години на двадесети век с

цялата му пъстрота и освободеност. Може би това най- много ме очарова в книгата - самата атмосфера в Берлин.  Това е град на изкуството и поезията , но и на еманципираните жени и на мъжете гордо демонстриращи хомосексуалните си наклонности. Сякаш всичко излиза извън рамките и всеки е свободен да прави каквото си поиска без никой да го съди. Именно от това има нужда и Фрици , макар на моменти да не разбира мисленето и възгледите на хората около себе си , това не и пречи да се потопи дълбоко в дебрите на артистичния свят благодарение на работата си като машинописка при граф фон Келер. Така тя успява да срещне най- различни хора - едни от тях са слепи идеалисти вярващи в изкуството , други са готови на всичко ,за да постигнат желания успех, а трети просто са меркантилни и търсят изгода във всяко нещо . Всичко това е необичайно за Фрици , но ѝ помага да се отърси от черупката на срамежливото провинциално момиче и да се превърне в жена готова да се бори за мечтите си , без да се интересува от хорското мнение. Естествено съдбата  ѝ се усмихва и Фрици среща любовта в лицето на малко чалнат , но красив и талантлив мъж като двамата взаимно си помагат ,за да осъзнаят колко много се обичат. 

Книгата е кратка и лека , може би след няколко месеца няма да си спомням за какво е ставало дума в нея ,но към момента прочита ѝ ми достави огромно удоволствие . Изчетох я буквално на един дъх, усетих атмосферата на Берлин  и се потопих в света на изкуството . Ако и Вие имате нужда от малко бягство от реалността , то ви препоръчвам "Кафе под липите"

Read More

Ревю: Хлебарките - Ю Несбьо

Издателство : ЕМАС

Поредица: Хари Хуле 

Година на издаване : 2017г.

Брой страници: 384

Цена: 16,00лв.

Резюме:

Норвежкият посланик е намерен мъртъв в публичен дом в Банкок и инспектор Хари Хуле е пратен от Осло, за да се включи в разследването. А и да помогне да се потуши скандалът...
Хари бързо установява, че случаят има далеч по-дълбоки корени от едно случайно убийство. Там някъде се крие нещо повече, таящо се и дращещо повърхността. Или казано другояче - за всяка хлебарка, която се вижда в хотелската стая, има още стотици, пъплещи в стените. Хари поема сред нестихващата шумотевица на тайландската столица, изпълнена с барове с танцьорки, с храмове, пушални за опиум и капани за туристи, и събира парчетата от историята на една смърт - въпреки че никой не иска Хари да го прави, дори самият той. 

Ревю на : Снежния човек , Жажда 
А вече може може да ме откриете и във Facebook 

Към края на миналата година прочетох "Жажда" от същия автор  и толкова много ми хареса ,че бях убедена ,че ще продължа с книгите на Ю Несбьо. И все пак отново не започнах от

самото начало на поредицата (а може би трябваше) и преминах на втората книга - Хлебарките. Самото заглавие е изключително отблъскващо , самата аз имам фобия от тези противни гадинки , но пък корицата е много красива и привлече погледа ми. И така без много да му мисля започнах новата година с интересен криминален роман ,чието действие се развива  в Тайланд , а любимият ми Хари Хуле отново беше невероятен в прозренията си .

Всичко започва с убийството на норвежкия посланик в Банкок и тъй като са засегнати доста политически интереси ,случаят трябва да бъде разкрит и потулен възможно най- скоро. За да се справи с тази  задача Хари е принуден да замина за Тайланд , за да разгадае ,кой би имал интерес да убие посланика.Определено в книгата водещо място заема политиката ,задкулисните игри ,прикриването на истината ,за да не се злепоставят високопоставени личности и борбата за власт и пари. Попаднал сред хаоса на Банкок , Хари се опитва да се приобщи и възможно най-бързо да намери извършителя на убийството , но нещата се оказват доста по-сложни , местните му колеги не са сред най- услужливите , а законите в Тайланд са малко по различни. Признавам си ,че ми се искаше да се наблегне малко повече на убийствата ,а не толкова на политическите интереси , корупцията и беззаконието ,макар тези теми да са изключително сериозни и актуални в наши дни.  Несбьо засяга и друга злободневна тема , а именно тази за педофилията и така популярния секс туризъм в Тайланд , а столицата е мека на тези пороци примесени с пушенето на опиум и влиянието на мафиотските картели. Много ми хареса факта ,че действието се развива на екзотично място като Банкок и с интерес попивах всяка информация за

типични тайландски ястия , напитки, навици и манталитет.

В крайна сметка този път имах известни подозрения за извършителя и те се оказаха верни , но мотивите  и цялата схема на действие ...... никога нямаше да се сетя за тях.Действието отново беше изключително динамично , а на финала не липсваше и екшън.

Смятам ,че стартирах годината с много добра книга , която оправда всичките ми очаквания за жанра си  и затвърди мнението ми ,че Ю Несбьо е много добър творец и разказвач на криминални истории и още по-добър създател на пълнокръвни и истински герои какъвто е и Хари Хуле. 

Ако все още не сте се докоснали до творчеството му .. не губете време :)

Read More

Ревю : Жажда - Ю Несбьо

Издателство : ЕМАС 

Година на издаване: 2017г.

Поредица :Хари Хуле 

Брой страници : 608

Цена: 20,00 лв. 

Резюме: 

Осло, Норвегия. Серия зловещи убийства разтърсват града. Почеркът е един и същ: след уговорени срещи в приложение за запознанства неуловим маниак разкъсва с метални зъби гърлата на млади жени, изпивайки кръвта им. Единственото, на което полицията се натъква, са гротескните останки от чудовищните пиршества. Без улики, без заподозрени и без време за губене, местните власти нямат друг избор, освен да се обърнат към единствения човек, способен да спре зверствата. 
Тъмна сянка е изплувала от миналото, възраждайки отдавна забравените митове за кръвопийците, а бившият старши инспектор Хари Хуле трябва да се изправи пред най-големия си и кошмарен враг - единственият, който е успял да му се изплъзне.

Ревю:  Снежния човек - Ю Несбьо

Решението ми да започна точно такъв жанр книга и то по Коледа дойде доста спонтанно и неочаквано дори и за самата мен, но ми се четеше нещо буквално плашещо и докосващо човешката психика , а Ю Несбьо се очертава като майстор в

това отношение. Миналата година четох "Снежния човек " от същия автор и ,тъй като ми допадна , реших че "Жажда" също ще ми хареса и определено не се излъгах. Книгата ми хареса даже в пъти повече от предишната и надхвърли всичките ми очаквания. Тук е момента да спомена ,че тя  се оказа под № 11 в поредицата за Хари Хуле , т. е изобщо не съм спазила последователността на четене на книгите дори започвам от зад напред , но това не ми попречи по никакъв начин . Естествено ,ако се започне от първата книга и се стигне до единадесетата ще се проследи детайлно живота на Хари Хуле и всички метаморфози , през които минава  ,но към момента това не ми е проблем . В "Жажда " Хари вече е усетил уюта на семейното щастие след като е женен за Ракел и всяка сутрин се буди до нея. Същевременно се е оттеглил от разследванията и е преподавател , което към момента го удовлетворява. Но за съжаление няколко брутални убийства на невинни жени и възможността да залови свои стар познайник  , го връщат отново в играта. Макар книгата да е 600 страници през цялото време ме държеше в напрежение , мозъкът ми работеше на пълни обороти и развиваше всякакви теории (естествено накрая бях доста далеч от истината). Освен това действието не се върти само и единствено около разкриването на убийствата , а проследява няколко сюжетни линии - това винаги ми харесва в такъв тип книги  , не е нужно всичко да е съсредоточено само в един човек.

Идеята за самите убийства също ми допадна , беше доста оригинална  и добре поднесена - вампирски зъби , пиене на кръв ,теории за вампиристи  и сенки от миналото . Просто книгата удовлетвори нуждата ми от такова четиво на 100 % , достави ми огромно удоволствие и ме накара на харесам Хари Хуле още повече. Определено Ю Несбьо е истински майстор на криминалните трилъри и е създал невероятно силен мъжки образ в лицето на Хари Хуле , а сюжетите на книгите са достатъчно задълбочени , мрачни и злокобни.  С две ръце препоръчвам автора на всички ,които като мен харесват криминалните трилъри. 

Read More

Ревю: Сборище на сенки - В.Е.Шуаб

Издателство: ЕМАС 

Година на издаване : 2018г.

Поредица: Цветовете на магията

Брой страници : 512 

Цена: 19,00лв.

Резюме:

Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.

Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници... а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине... 

Тук ще намерите ревю на първата книга от трилогията - Четирите цвята на магията !

Спомням си ,че прочетох първата книга от поредицата буквално на един дъх и я наредих сред най-добрите книги за миналата годината ,прочетени от мен. Нямах търпение за продължението , но в крайна сметка едва сега стигнах до него и за съжаление бях забравила голяма  част от случилото се в "Четирите цвята на магията".

Постепенно си припомних изминалите събития , но въпреки това действието  ми се струваше някак по -бавно и мудно. Липсваше ми първоначалната тръпка при разкриването на особеностите на всеки един Лондон , приключенските пътувания на Кел и рисковете , които поемаше.И нещата продължиха така до до около първата третина от книгата . От там на сетне действието  се пораздвижи , героите показаха истинските си лица  и битката за надмощие започна. Паралелно авторката ни дава поглед върху живота на всеки един от героите и как той е продължил живота си четири месеца след случилото се.

Кел буквално се чувства като затворник в замъка , задушава се от непрестанното следене и липсата на доверие от страна на кралското семейство и е смазан от тежката отговорност животът му да бъде обвързан с този на Рай . Нещо ,което много ми хареса в книгата е ,че се акцентира най-вече върху братската любов и силната връзка между Кел и Рай. И двамата са доста различни и в крайна сметка нямат кръвна връзка ,но въпреки това любовта между тях е истинска  , самоотвержена и жертвоготовна. 

Лайла въплъщава в себе си непрестанното търсене на приключения и неприятности ,

но наред с това тя търси и своето място в света. В един момент младото момиче има нужда да почувства принадлежност към някого и нещо , да се почувства желана на дадено място , а не непрестанно да бяга  и да се забърква в нови неприятности.
С огромно нетърпение очаквах момента на срещата между нея и Кел и ми се искаше да се насладя за по - дълго време на техния тандем.

Емъри Алукард е част от новите герои ,когото определено ще срещнем и в третата книга. Образа на капитана доста  ме изненада и в един момент представата ми за него се промени на 180 градуса.

Не мога да не отбележа нещо ,което много ме подразни и ядоса и това беше отвратителното отношение на краля и кралицата към Кел. В крайна сметка те са го отгледали като син , той от своя страна спаси живота на родния им син и въпреки това те гледаха на него като на ценна вещ ,която трябва да бъде опазена ,за да живее Рай.Постъпката им беше изключително грозна 

Цялостното ми мнение за книгата е  ,че  е една идея по -слаба от първата част , но въпреки това ме държа под напрежение през по-голямата част, четях я с огромен

интерес , а в героите имаше доста голяма промяна.Сега остава да чакаме от издателството да се смилят над нас и по- скоро да ни зарадват с третата книга  , тъй като финалът беше меко казано "отворен" и остави и мен с отворена уста и доста догадки какво ще се случи по нататък.

Read More

Ревю: Толкова близо до хоризонта -Джесика Кох

Издателство : ЕМАС 

Година на издаване : 2017г.

Брой страници : 440

Цена: 16,90лв.

Резюме:

Най-силната любов. Най-силната болка. Една истинска история. 

Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.

Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.

Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...

Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.

Първо искам да благодаря  на  Irein Books Blog  , че ми подари тази книгата и след като я прочетох оценявам още повече подаръка :)

Завърших книгата преди броени минути и все още не знам какво да кажа и как да реагирам. Да ,знаех какъв ще бъде финала , знаех че книгата е доста трогателна , знаех че е по действителен случаи , но въпреки това пак не бях подготвена да прочета и изживея тези  440 страници .
В това ревю няма да обяснявам на дълго и на широко за образите на героите , как те

са изградени  и колко добре е написано всичко , тъй като всичко е истинско ,независимо дали е хубаво или не .... независимо колко тъжно или нечестно е ..за съжаление това е реалността. 
Дани е невероятен чаровник с прекрасни сини очи и приключенски дух. Спортува активно , изявява се като модел  и живее на пълни обороти , тъй като осъзнава ,че живота е кратък и трябва да вземе максимума от него. Нямаше как да не харесам Дани ....самият факт ,че е преживял толкова много и въпреки всичко се опитва да води нормален живот ,буди възхищение в мен .Изисква се такава сила и воля,за да живееш със своята участ и да носиш кръста си , дори когато е почти непосилно . Но в един прекрасен ден в живота му се появява Джесика.
Авторката (и същевременно главна героиня в историята) също буди искрено възхищение у мен . Когато се запознава с Дани тя е една на 17. Едно обикновено момиче в тинейджърска възраст , което си мечтае за купони , момчета и пиене , а получава нещо съвсем различно. Изисква се огромна смелост ,за да разкажеш историята си пред всички , да разкриеш най- съкровените си мисли и чувства , да опишеш на читателя болката и скръбта през която си преминала.Определено всичко това ме караше да настръхна и да се питам защо животът е бил така нечестен.
Връзката между Дани  и Джесика е необикновена  ,бурна ,истинска , откровена и толкова красива.Те сякаш си принадлежат и нищо и никой не биха могли да ги разделят.
Друга будеща възхищение героиня е Кристина - най-близката приятелка на Дани. Тя също е преживяла кошмарни неща в детството си и е силно травматизирана от това  , но все пак е стъпила на краката си и се бори.Признавам си ,че в един  момент започнах да  я обвинявам за постъпките ѝ , за това което причини на Дани и Джесика ,за това че обърна гръб на всичко .
Те тримата изградиха невероятна връзка и сякаш поне за малко живееха в свои собствен свят ,без да се интересуват от чуждото мнение и предразсъдъци. Но в един момент този сапунен мехур се спука и всичко пропадна. 

"Беше прекрасно да усещам принадлежността си към тази малка общност. Чувствах се много добре , доволна както рядко съм била преди.Животът ни изобщо не можеше да се определи като безпроблемен ,бъдещето ни съвсем не беше розово, но и тримата бяхме решени да извлечем най-доброто.Докато бяхме заедно, нищо не беше в състояние да ни унищожи"

Щеше да ми е много по-лесно ,ако знаех,че всичко е една художествена измислица  ,

че просто авторката е доста идейна и леко  жестока към читателя , но за съжаление всичко е истинско. За мен книгата трудно попада в категорията автобиография , тъй като свързвам  подобни книги с по скучни и суховато написани истории за успеха на дадена личност  ,завършващи с щастлив край. За мен "Толкова близо до хоризонта" е по -скоро една изповед  на изстрадала и белязана душа , търсеща облекчение , разказвайки историята си . Не знам дали да препоръчвам книгата на всеки любител на любовните истории или драмите или какъвто и да било жанр , тъй като подобна история трудно би се категоризирала, но ако сте решили да прочетете книгата ,имайте предвид ,че след това дълго ще мислите за нея и  ще се питате защо живота понякога е толкова жесток.

"Не идвай на гроба ми ,няма да ме наримериш там.Прогони тъгата,студената земя не може да ме спре.

Ще се нося с ветровете,които идват при теб в летните дни, ще стигна до дъното на океана ,ще бъда вълната , която те носи към брега.

Ще съм най- ярката слънчева светлина,която ще гони мрачните ти мисли.Ще бъда във всеки глас ,който ти говори и те изпълва с надежда ...... " 

Read More

Ревю: Четирите цвята на магията - В. Е. Шуаб

Издателство: ЕМАС

Поредица: Shade of Magic

Година на издаване: 2017г.

Брой страници: 390

Цена: 18.00лв.

Резюме:

"Четирите цвята на магията" е първата част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел - магьосникът, пътуващ през световете, и за Делайла Бард - крадлата с душа на пират.
Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо.
Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...

След прочита на" Империя на бури" бях изпаднала в някакъв читателски застой и буквално нищо не събуждаше интереса ми , но тази книга .... направо се влюбих в историята.Отдавна не бях попадала на първа книга от поредица ,която толкова да ми хареса и буквално непрекъснато да мисля за нея и да искам да чета. А в момента единственият ми въпрос е Кога ще излезе втората част , кога?
В днешно време вече е доста трудно да изградиш история ,която да не е твърде сходна с още няколко такива , които вече сме чели и да накараш читателя тотално и безвъзвратно да се влюби в магическия свят , с неговите герои и  странности.  Е ,  В. Е Шуаб е успяла.Мога да изредя цял куп неща  ,които харесах в книгата , тъй като на практика всичко ми хареса.Нямаше нещо , което да ме дразни , да ми липсва или да ми идва в повече ,напротив ,всичко беше премерено  и подредено по достъпен и разбираем начин.

Ще започна с корицата ,която е невероятна и буквално съдържа в себе си четирите цвята на магията , а в центъра е главното действащо лице-Кел. Следващото прекрасно нещо беше Лондон и то не един , а цели четири. Какво по-хубаво от това. Всеки от тях до някаква степен е огледален образ на предишния , но с променени имена  и владеещи магията в различна степен.
Червения Лондон е домът на Кел и в него магията процъфтява , хората живеят спокойно  и мирно използвайки магията си свободно без да позволяват тя да ги завладее и унищожи.
Белия Лондон е жесток и коварен.В него магията е най-ценното нещо  и всеки иска да се домогне до нея , да я изсмуче , да я подчини. Белия Лондон е белязан от кръвопролития  и битки за власт и в него сякаш не е останало нищо добро.

Сивия Лондон както подсказва името му е безличен и скучен.В него почти не е останала магия.Хората са се научили да живеят без нея и да водят простичък живот ,макар понякога и на ръба на мизерията и глада.

Черния Лондон  е бил унищожен ,тъй като магията е взела превес над човешката воля и е превърнала обитателите му  в чудовища , изпепелила е всичко и е оставила след себе си само разруха.

В.Е.Шуаб  е успяла да опише тези четири свята достатъчно детайлно и подробна , за да можем да си ги представим ясно, да усетим аромата на цветя ,на дим и пепел , на разруха  и на смърт. Наред с това е  изградила герои ,на които да симпатизираме ,да се ядосваме , да мразим и да обичаме.





















Кел - той е главното действащо лице в историята и също така е антари -може да пътува през различните Лондони. Харесах го още от първите страници , тъй като не се вписва напълно в клишираните образи от подобни фентъзи поредици. Имал е възможността да израсне в кралското семейство и си е заслужил уважението и почитта да хората. Живее мирен и спокоен живот , макар че на моменти се чувства не на мястото си , чувства се не като член на семейството , а като тяхно притежание. Естествено предполагам , че ще трябва да се разкрият доста тайни за миналото и произхода му (това са си мой догадки).Младият антари е имал възможността да бъде и в трите Лондона и да види отблизо как живеят хората и колко различни са тези светове , но той има един малък порок -обича да събира различни предмети от всяко място , а това всъщност е забранено и накрая му навлича доста неприятности. Приключението , в което се забърква едва не коства живота му и подлага на изпитание както физическите му възможности така и силата на волята. Той трябва да устои на привличащата сила на черната магия , трябва да я отблъсне от себе си , но дали ще успее ? Другото нещо ,което ми хареса в него е отдадеността му на семейството и най-вече любовта му към Рай - неговия брат. младият принц почти не умее да владее магията и няма големи способности , но пък е чаровен , усмихнат и добър и затова всички го харесват. Те двамата наистина се обичат и са готови на всичко един за друг.

Делайла Бард - е един от най-колоритните образи в книгата. Тя е крадла мечтаеща да бъде пират и готова да умре в името на приключенията. Израснала е в сивия Лондон ,което означава ,че няма никакви магически способности и не познава необятния свят на магията. Цял живот се е справяла сама , прехранвала се е чрез джебчийство и винаги е усещала ,че е предопределена за нещо по-велико и вълнуващо.  И в един момент всичко около нея става вълнуващо , но и опасно и въпреки това , тя е готова да умре стига да е в преследване на приключенията. В тази първа книга тя показа доста от потенциала си ,но усещам ,че това е само началото и около нея ще се случват още доста  неща.

Холанд - той е другия антари ,който идва от Белия Лондон.За съжаление са останали само  той и Кел от техния вид , а черното око е отличаващия ги знак. От  самото начало Холанд не ми вдъхваше доверие , а като се има предвид и от къде идва просто нямаше как да му симпатизирам. В последствие обаче ,разбирайки през какво е преминал и защо е такъв успях до някаква степен да оправдая поведението му.

Идва ред и на двамата злодей -Атос и Астрид Дейн , който владеят трона в Белия Лондон  и отчаяно искат да се домогнат до по-голяма и тъмна магия.
Макар да бяха лошите в книгата ,то образите им бяха превъзходни. Достатъчно умни и находчиви , зли и безскрупулни , жестоки и подмолни. А битките , които се водеха определено бяха на ниво. Имаше доста кръвопролития и невинни жертви , но пък всичко беше правдоподобно и добре описано.
Признавам си ,че очаквах по-различен финал. Може би с по отворен край или с нещо твърде шокиращо в последните страници , но до известна степен се радвам ,че не е така. Тази първа книга от трилогията сякаш е въведение и само ни подготвя за мащабното действие ,което ще се разгърне по нататък и съм сигурна ,че авторката ни е подготвила доста изненади. Забравих да спомена ,че стила й на писане е буквално магичен и още с първото прочетено изречение те оплита в мрежите си и не ти дава да  мръднеш докато не прочетеш всичко. Както споменах и в началото книгата ме извади от читателската "дупка" , в която бях попаднала  и ме изпълни с толкова много емоции. Препоръчвам я с две ръце , тъй като отдавна не съм попадала на толкова различна и завладяваща книга , която да излиза извън рамките и клишетата в този жанр и същевременно да е толкова добре изградена.

Накрая ми се иска да споделя с Вас какво ми се върти в главата за всички неразкрити , а само загатнати тайни и мистерии. Може би това ще е  СПОЙЛЕР , така че ,ако не сте чели все още книгата , то тогава не четете и това.

Интересно ми е от къде всъщност произхожда Кел и дали не идва от Черния Лондон например и как е попаднал в кралското семейство ?
Почти съм сигурна ,че Лайла също e антари и ще е интересно какви нови приключения ще я застигнат. Струва ми се ,че между тях с Кел ще се зароди нещо и ще припламнат искри , но да видим.
Мисля си ,че Холанд не е мъртъв и изпращането му в Черния Лондон беше твърде лесно и може би ще се появи отново.
Иска ми се в следващите книги да видим малко повече от образа на Рай ,още повече след обвързващата магия между двамата братя. А и нямам търпение да видя кой ще заеме трона на Белия Лондон.

Е споделих ви терзанията си , ако сте чели книгата и имате предположения за това какво да очакваме в следващите две книги ,ще се радвам да споделите в коментарите :)

Read More

Ревю : Снежния човек - Ю Несбьо

Издателство : ЕМАС

Година на издаване : 2013г.

Брой страници : 504

Цена : 18.00лв.

Резюме: 

Антигероят Хари Хуле, полицейският инспектор на международно признатия крими-автор Ю Несбьо, се завръща в смразяващ трилър, който ще го приближи до ръба на лудостта.
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.

Бях си обещала тази година да успея да се запозная с творчеството и на този автор  и ето , че го направих.Не крия любовта си към криминални трилъри  и дори леки ужаси  стига да са написани добре , а относно  скандинавските автори  определено съм чувала само хубави отзиви .Голяма фенка съм на Крис Картър , а вече и на Ю Несбьо.От доста време слушах за неговия „снежен човек“ и накрая реших  да видя толкова ли е страшен в крайна сметка.Да си призная очаквах книгата да преобърне тотално представата ми за снежните човеци и вече да гледам на тях с друго око както е с клоуните например , но определено не успях  да се изплаша чак толкова .За сметка на това играта с психиката на читателя беше страхотна.

Прословутият инспектор Хари Хуле е от типа гениални умове , който  носят своите пороци и проблеми от миналото.Поведението им на моменти граничи с лудост , но в крайна сметка те винаги се оказват прави ,дори и с най- налудничавите си предположения. Това май се е превърнало като някакъв стереотип за всички подобни крииминални трилъри. И въпреки това старши инспекторът ми стана доста симпатичен и бях убедена ,че нищо няма да убегне на проницателния му ум.

Нека поговорим малко и за самия случаи. Вилнеещ сериен убиец , който някак си е останал незабелязан до сега и който убива жени по особено жесток начин.Авторът не описва особено подробно самият акт на убийството ,но  състоянието , в което са намерени телата е достатъчно красноречиво.На моменти действието прескача от миналото в настоящето  опитвайки се да ни насочи към самоличността на престъпника , но поне на мен  това изобщо не можа да ми помогне . Смених предположенията си за извършителя около  10 пъти.Признавам си ,че верният отговор ми се прокрадна в съзнанието само за секунда , но реших ,че не може да е това.

Катерине Брат –красивата и новоназначена разследваща , която  е изключително умна и находчива и в крайна сметкка се оказва ,че между нея и Хуле има доста допирни точки . През цялото време усещах ,че в нея има нещо гнило ,но не бях сигурна какво.
Хареса ми това ,че второстепенните герои са много добре изградени като характер и образи.Всеки от тях има своите слабости и недостатъци и пази тайни от миналото благодарение на които достигаме до истината.

Реално няма как да коментирам действието без да  разкрия част от заподозрените или да пусна някои спойлер , но в крайна сметка авторът толкова умело ни оплита в мрежите си , че наистина е забележително  как е построил един  такъв  многопластов сюжет ,където нищо не е такова каквото изглежда.

Хареса ми фактът ,че макар да има своите проблеми , Хари все пак има и жена която обича и макар да не са заедно все пак  той е изживял по някакъв начин тази емоция.Може би трудната му професия и непрекъсната ангажираност са го лишили  от възможността  да има нормално семейство , но все  пак е имал нещо близко  до това в лицето на Ракел и Олег.

В заключение мога да кажа ,че на  всеки фен на този жанр това  четиво ще се хареса със сигурност.В  книгата има дълбок умисъл  и всяка едно действие е породено от нещо друго , нещо още по –дълбоко скрито.Смятам ,че обемът на книгата е напълно нормален за подобен  тип история  и определено ,ако си падате по подобни  сюжети ще останете доволни.

Read More