Ревю:Единствената -Кийра Кас

Издателства :Егмонт 
Поредица: Изборът 
Корици:меки 
Брой страници:328
Цена:12.90лв.
Резюме:

Настъпи времето да бъде избрана победителката.
Когато реши да участва в Избора, Америка Сингър и за миг не си мислеше, че ще се озове близо до спечелването на короната - или пък до сърцето на принц Максън. Но, с наближаването на края на състезанието и връхлитащата пред стените на двореца опасност, младата жена все повече осъзнава какво може да загуби и колко силно трябва да се бори за бъдещето, което така силно желае.
Тук може да намерите ревюта на предишните две книги от поредицата Изборът  и Елитът

Тази книга най-накрая слага край на терзанията на Америка кого да избере -Аспен или Максън ,защото въпреки че Максън трябваше да си избира съпруга през по-голямата част от времето сякаш всичко беше в ръцете на Америка .Стигаше тя да изрече една думичка и принцът веднага би и поднесъл пръстена.Но ,ако беше станало толкова лесно нямаше да има какво да четем.
И в тази книга на моменти Америка ме дразнеше с решенията и постъпките си , но не толкова , колкото в предишната.Тук нещата сякаш станаха по-сериозни и тя осъзна ,че не може да си играе с чувствата на двама мъже.Макар Аспен да ми беше фаворит от самото начало Максън също беше представен в много добра светлина  и постъпките му много ми харесаха .На моменти се възхищавах на търпението ,което проявяваше към Америка и нейната нерешителност.В следващия момент той се обърна към Крис и откри в нейно лице доста качества присъщи на една бъдеща принцеса.Самата тя винаги  е била изключително мила и възпитана  и никога не се е отнасяла зле с някое от момичетата и дори се опита да бъде приятелка с Америка и си споделят какво се случва между тях с Максън.Но се оказа ,че и Крис крие определена тайна ,за която дори не подозирах  и въпреки това ми стана много симпатична.Историята с бунтовниците също беше интересна , но за мен повечето неща се въртяха около любовната история и приех цялата поредица по скоро като разплитане на един любовен триъгълник , а не толкова като антиутопия.Хареса ми и фактът ,че в един момент всички момичета станаха приятелки , разкриха се напълно една пред друга и бяха искрени.Дори Селест се оказа човечна  и мила - нещо ,което не съм очаквала от нея.Успяха да изградят едно истинско приятелство ,въпреки странната ситуация , в която бяха поставени.Много ми хареса  и това ,че Марли се оказа наблизо -спасена и в безопасност.Това определено промени мнението на Америка относно постъпката на Максън.Радвам се ,че тя намери своето щастие и мъжа на живота си.
В определени моменти нещата доста се проточиха , тъй като нито Америка , нито Максън искаха да разкрият чувствата си и общо взето всеки чакаше другия да е пръв в това.И както доста често се случва цялата развръзка  беше събрана в последните няколко страници ,където се случиха толкова неща ,че чак ми се зави свят.Оказа се ,че бунтът е взел своите жертви , но не беше отделено особено голямо внимание на последиците и как това се отразява върху принца и Америка.
Успяхме да видим краля в истинската му светлина , която хич не ми хареса.Още от началото той не харесваше Америка и това си пролича достатъчно ясно.Той искаше синът му да вземе за жена покорно момиче с добър произход и връзки в обществото , а Америка изобщо не се вписваше в плановете му. Тя е бунтарка ,която иска да промени правилата и да живее в една по-справедлива страна, докато кралят неусетно се е превърнал в тиранин ,който иска да запази властта си на всяка цена.Максън за щастие се оказа негова пълна противоположност , а мисленето му е съвсем различно и насочено в друга посока.Кралица Амбърли ми стана изключително симпатична.Тя приемаше момичетата като свои дъщери , симпатизираше им и се опитваше да им помогне.Може би в доста от постъпките на Америка тя е виждала себе си от преди години ,но статутът и на кралица не и позволяваше да даде свободен израз на мислите и чувствата си.

Завършекът на историята общо взето беше предвидим и очакван ,но въпреки това ми беше интересно да видя как ще се развият нещата.Накрая всичко се случи твърде бързо и може би ми се искаше нещата да са малко по- подробно описани.Исках да прочета повече за сватбата на принца , за първите им стъпки като съпруг и съпруга , за това как управляват страната и какви промени въвеждат Следващата книга вече описва случващото се след 20 години и историята се върти около децата на Америка и Максън и определено ще ми е интересно да я прочета.
Мога да кажа ,че поредицата беше интересна  и различна.Хареса ми идеята за самия Избор ,макар да ми е доста трудна да приема ,че така човек може да намери своята половинка , но все пак това е една  антиутопия.Много ме зарадва и новината ,че на 7-ми май излиза петата книга от поредицата -Короната  и до тогава тъкмо ще имам време да прочета 4-тата.А вие чакате ли с нетърпение на пазара да се появи Короната ?

Ревю: Елитът -Кийра Кас


Издателство:Егмонт
Поредица:Изборът
Корици:меки 
Година на издаване:
Брой страници:328стр.
Цена:12.90лв
Резюме :
Изборът започна с 35 момичета. От тях останаха само 6 - Елита. Борбата за сърцето на принц Максън става все по-жестока.
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов - Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече...
 Тук може да прочетете ревюто на Изборът -първата книга от поредицата :)

В тази втора книга от поредицата поведението на Америка много ме озадачи ,а на моменти дори ме дразнеше страшно много.През цялото време тя се луташе между Максън и Аспен.Веднъж се целуваше с единия и много го обичаше , а на следващия ден другия прави нещо мило за нея и тя се разтапя.Това нейно поведение никак не ми допадна и като цяло беше много незряло и безотговорно.Инъче лююбовният триъгълник е много добре построен и читателят става съпричастен с терзанията на Америка и до последно тръпне в очакване кого тя ще избере.Всеки от двамата си има положителните и отрицателните черти.Още в началото бях голяма привърженичка на Аспен , после с времето поопознах и образа на принца и той също ми стана симпатичен.

Аспен показваше през цялото време колко много обича Америка и как е готов да рискува живота си за нея , а тя сякаш го приемаше като даденост -като човек ,който винаги ще бъде на нейно разположение готов да я изслуша и да   й помогне.Той няма възможност да прави за нея големи изненади и подаръци , но в жестовете му се
четеше толкова много нежност.Тайните бележки и едно подарено копче за мен имаха много по-голяма стойност от каквито и да било други подаръци.Просто си личеше колко много чувства влага при всеки жест и всяка целувка.Възхити ме и готовността му да прояви огромно търпение спрямо Америка, да и предостави достатъчно време за размисъл  и въпреки това да продължава да я обича.
Максън - през по-голямата част от времето бях малко резервирана към него.Поведението му ми се струваше малко студено ,сякаш нямаше емоция в него.Самият той е поставен в много неизгодно положение търсейки вниманието на Америка и същевременно задължен да проявява интерес и към другите момичета. За мен беше много глупаво това ,че Америка беше готова да се разплаче всеки път , когато Максън проявяваше интерес към друго момиче , а самата тя  се разтапяше в прегръдките на Аспен.Не знам как и самият Максън ,ако е толкова силно привлечен от Америка , има желание да флиртува с другите момичета и дори да се целува с тях.Авторката в един момент се опитва да покаже зараждащата се любов между двамата , а в следващия момент всеки от героите прави доста противоречиви неща ,които не свидетелстват за голяма любов.Сякаш не усещам
някакво силно и изпепеляващо привличане между Америка и Максън
От своя страна Крис ми стана много симпатична.Тя е самото въплъщение на добротата- държи се мило с всеки , умна и трудолюбива  е и изпитва истински симпатии към Максън.
Марли също имаше интересна съдба и успя да изгради много хубаво приятелство с Америка.Селест отново изпъкваше единствено със злобните си коментари и болната си амбиция за короната , а прислужничките на Америка се оказаха едни от най-милите и отслужливи същества.

Хареса ми и и това ,че Аспен напълно разбира ситуацията , в която се намират те тримата заедно с Максън и Америка 

"- Понякога имам чувството ,че с Максън участваме в наша собствена  версия на Избора.Само двамата сме ,а накрая единият ще те спечели; и не мога да преценя на кого му е по-трудно.Максън не подозира ,че си има съперник затова и не е устремен към победата като мен самия.От друга страна , на мен пък ми се налага да се крия, така че не мога да ти дам всичко, което той може.Борбата ни не е справедлива вито за него , нито за мен "
Докато Максън изобщо не е на ясно с това ,че неговият съперник е толкова близо и ми е интересно какво ще стане в момента ,когато разбере кой всъщност е Аспен.Това също е доста необмислена постъпка от страна на Америка , той като в даден момент това ще излезе на яве и принцът ще се почувства излъган и предаден , което е съвсем нормално.Той поне е напълно откровен с нея относно другите момичета , докато тя не е .
На моменти Америка се поддава на чувствата си към Максън и тогава си проличава колко влюбен е и той самият.
"Не ми създаваше усещането ,че правех света му по-хубав.В момента аз бях неговият свят.Не изживявах експлозия , близостта ни не беше като залп от фойерверки.Беше огън, който бавно ни изгаряше от вътре навън."


Много ми хареса и бунтарския характер на Америка , желанието и да се отличи от другите и наистина да помогне на народа на Илеа.Именно от такава принцеса има нужда народът .Но преди това Америка трябва първо да премисли добре нещата , да си направи една равносметка и да реши какво всъщност иска преди да е изгубила и двамата мъже в живота си .



Топ 10 Любими мъжки персонажи

Хареса ми да си правя някакви своеобразни класации относно прочетените книги и това ,което ме е впечатлило в тях.За това днес ще ви говоря за любимите си мъжки персонажи, а вие може свободно да коментирате кои са вашите фаворити и по кой литературен герой си падате :Д
Някой от книгите са филмирани , но държа да отбележа ,че аз си падам по литературните герой , а не по тези от екрана :Д 

Започвам  от 10 към 1-ва позиция ,за да има все пак някакъв момент на изненада и някаква градация в героите.


10. Джейс Уейланд- Реликвите на смъртните -К.Клеър Трябва да си призная ,че не съм чак такава голяма фенка на Джейс.А и в много моменти поведението му ме е дразнило и не съм била много съгласна с постъпките му.(а и не си падам по руси мъже и хич не ме изкушава) Затова той заема почетното 10-то място в класацията ми.

9.Деймън - Лукс  От тази поредица съм прочела само първите две книги , но пък много харесвам Деймън.В много от ситуацийте поведението му е доста адекватно за разлика от Кейти ,която на моменти беше много лекомислена.А и Деймън е типичния мъжкар защитаващ своето момиче.Има някакъв чар на лошо момче , но и определени добродетели , които няма как да не те спечелят.



8.Линдън -Обещание -К.Хали.Не съм очаквала ,че тази книга ще ми хареса толкова ,но е факт ,че стана една от любимите ми и съответно симпатизирам много на героите.

7.Робърт Хънтър -Крис Картър.Аз съм фенка на трилърите , а авторът се оказа много добър ,съответно и героят му Робърт е страхотен. Непрестанно се сблъсква с ужасяващи и наистина брутални серийни убийци , но винаги успява да разреши загадката.Ревю за една от книгите може да прочетете Тук

6.Кам- Лондон роуд -С.Йънг.За сега съм прочела първите три книги от поредицата ,но Джо и Кам са любимата ми двойка, а Кам на моменти ме радваше , на моменти много ме изнервяше, но образът му на помагащ и разбираш приятел много му отиваше.Заобичах го и заради отношението му към Коул(по-малкия брат на Джо).А няма  как да отрека ,че в книгата беше описан като много сексапилен мъж с татуировки -как да устоя :) А ревюта на втората и третата книга от поредицата може да намерите Тук  и Тук


5.Ръш -Твърде далеч - А.Глайнс(.Ревюта на трите книги от поредицата може да прочетете Тук  Тук и Тук ) Макар Ръш да е представен като типичен мъжкар , който всяка вечер е с различно момиче в него има има и нещо много земно и обикновено(поне не е  милионер ,носещ скъпи костюми и возещ се в мастни самолети)Хареса ми отношението му към Блеър  и всевъзможните начини ,по които изразяваше любовта си.


4.Пийта  от Игрите на глада - това е любимата ми поредица и тя ме запали по нашумелите след това антиутопии,Колкото до Пийта от самото начало някак си ми допадна това момче - от него струи  доброта и винаги  се е държал толкова добре с Катнис(е почти винаги :Д ) Много се надявах тя да избере именно него  и толкова се радвах на зараждащите се любовни трепети още в първата книга.

3.Лио Валдес - познат от поредицата Героите на Олимп.След Пърси той е следващият ми любимец.Вечно готов за приключение  , със страхотно чувство за хумор и държащ изключително много на приятелите си ,той бързо влезе в сърцето ми.

2.Пърси Джаксън -истината е,че съвсем наскоро се запознах с този персонаж, четейки поредицата Героите на Олимп (ревюта на книгите може да намерите ) и веднага го харесах.Може би неговата непринуденост , чувството за хумор, смелостта и любовта ,която изпитва към Анабет са ми повлияли  да му стана такава фенка.

1.Първото място беше оспорвано , но нямаше как да не го присъдя на Хари Потър - все пак връзката ни датира от  толкова години :Д Д Изписало се е толкова много за него и съответно за поредицата ,че каквото и да ви кажа  ще е малко , но съм сигурна ,че тези които са чели книгите  напълно ще разберат защо той е на първо място , а за непрочелите ги все още - ами какво чакате ?


Това бяха моите любимци поне за сега , надявам се като прочета още доста книги в бъдеще да си набележа и нови любими герои :)



Burn, Rewrite or Reread Book Tag

Здравейте :)
Отново дойде време за някой интересен таг и тук трябва да благодаря на Queen Sunny  и  Melly c които ме тагнаха  , а Тук  и Тук  може да разгледате и техните  блогове  :)
За тези ,които не знаят правилата ще разясня на кратко условието - написвате на отделни малки листчета заглавия на предпочитани от вас книги - бройката е без значение но трябва да може да се дели на 3 -аз например написах 12 заглавия и при мен имаше 4 рунда.Следва да  разбъркаме добре листчетата , да си изтеглим три от тях и да изберем коя книга ще изгорим , пренапишем или препрочетем.

И така да започваме :)

Рунд 1 
Хари Попът и философският камък -Дж.К.Лоулинг
Да остана ли?-Г.Форман 
Обсебена от теб -С.Дей
Първия рунд май не се оказа много труден.(и слава богу) Бих изгорила Обсебена от теб просто защото , не бих могла да го сторя с другите две.С удоволствие ще препрочета Хари Потър (кой не би го направил) Ще пренапиша Да остана ли ? -определено бих вкарала малко повече позитивизъм и радост в тази книга.


Рунд 2 
Дъблин стрийт-  С.Йънг 
Обещание -К.Хали
Изборът - К.Кас
Ох , тук вече става малко по-трудно :Д Трябва да изгоря Изборът -колкото и да не ми се иска и то не защото не я харесвам , а защото другите две са ми още по-любими.Ще препрочета Обещание - много си я обичам тази книга и ми е слабост.Остана да пренапиша Дъблин стрийт ,макар че не знам какво бих могла да добавя или променя , но може да наблегна на повече романтични моменти между двамата главни герои.


Рунд 3 
Твърде далеч.Пропадане-А.Глайнс 
Изчезналият герой-Р.Риърдън 
Петата вълна -Р.Янси 
Чак не знам от къде да започна :Д  Ще препрочета задължително Изчезналият герой защото ми е страшно любима.Ще пренапиша Петата вълна ,защото май наистина има нужда - доста от нещата бяха малко объркани.И остана да изгоря Твърде далеч ..... а никак не ми се иска .:(


Рунд 4 
Къде си , Аляска? Дж.Грийн
Друговремец-Д.Габалдон 
Пророчеството на гарвана - М.Стивотър 
Ще препрочета Друговремец ,защото е уникална книга ,въпреки обема си.Ще пренапиша Пророчеството на гарвана , просто за да може историята да не свършва и да чета още за любимите си момчета.И остана да изгоря Къде си , Аляска? .макар да харесвам много книгата май ще се разделя с нея .

Тези избори се оказаха доста трудна задача ,а и досега никога не се бях замисляла по такъв начин за книгите си.Това май даде нов поглед върху любимите ми заглавия.
Няма да тагвам никого , тъй като доста от вас вече са го направили , но ако на някого му е интересно какво ще избере , ако е поставен в такава ситуация - то нека заповяда да го направи :)



This entry was posted in

Ревю:Изборът -Кийра Кас

Издателство: Егмонт 
Поредица: Изборът 
Година на издаване: 2014г.
Корици:меки
Брой страници:328
Цена :12.90лв
Резюме:За 35 момичета Изборът е шансът на живота. Възможност да се измъкнат от съдбата, предопределена им още от раждането. Да бъдат увлечени в свят на блестящи рокли и безценни бижута. Да живеят в дворец и да се състезават за сърцето на прекрасния принц Максън.
Но за Америка Сингер да бъде избрана е кошмар. За нея това означава да се раздели с тайната си любов Аспен, който е роден в каста, по-долна от нейната. Да напусне дома си, за да се включи в яростна надпревара за корона, която не желае. И да заживее в дворец, който е под постоянна атака от бунтовници. Но когато Америка среща принц Максън, тя започва да се съмнява в плановете, коите е правила за себе си. И осъзнава, че животът, за който винаги е мечтала, не може да се сравнява с бъдещето, което никога не си е представяла, че ще има

Може би вече сте прочели десетки ревюта на книгата и сте  се наслушали на суперлативи за нея, но една сега дойде и моят ред да се докосна до историята и да изразя мнението си.
Ще започна с това ,че отначало историята с кастите ми се стори твърде позната както и състезателният елемент на избора.Разбира се нещата са попроменени ,но все пак ми напомняха и на едни други поредици,но приликите свършиха до тук.По нататък нещата бяха напълно различни и затова съм много доволна ,че прочетох книгата.
В "Изборът" нещата са доста по-бляскави - може да го забележите дори само от прекрасната корица (това наистина са едни от най-красивите корици ,които съм виждала до сега).Хареса ми усещането ,че все едно наблюдаваме конкурс за красота и надникваме "зад завесата ",където всяка участничка крие своите малки тайни .Възприех книгата по скоро като романтична  и  красива любовна история обсипана със звездния блясък на принцове и принцеси, отколкото като  типичната антиутопия, тъй като беше отделено повече внимание на взаимоотношенията между хората , а не на самите касти и организацията на обществото.
А сега нека ви разкажа малко и за самите герои.

Америка Сингер -тя ми стана симпатична още с първите страници- типичната тинейджърка , която не иска да се подчинява на всеобщите правила ,  а иска да е различна.До тук нищо  кой знае какво и въпреки това притежава някакъв магнетизъм.Първоначално тя твърдо отказва да участва  в толкова престижното състезание ,тъй като  е открила любовта в лицето на Аспен.- той също ми допадна страшно много.Но сякаш идеята на кастовите системи е да прави любовта между младите невъзможна.Америка е 5-ца , а Аспен 6-ца ,което значи ,че майка й никога няма да й позволи да се омъжи за него.тяхната тайна любов продължава цели две години,през който те си устройват тайни срещи в къщичката на дървото(романтично нали).Това просто нямаше как да не стопли сърцето ми и да не ме превърне  в защитник на тяхната връзка.Но за съжаление нещата доста бързо претърпяват обрат и Америка отива в замъка с разбито сърце  и с надежда ,че поне ще успее да помогне на семейството си финансово.

Аспен -както и по-горе написах той също ми стана много симпатичен  и се радвах на малките жестове ,които прави за Америка.За това как се скъсва от работа ,за да припечели пари за семейството си и за по - доброто им общо бъдеще.Но може би от гордост или несигурност Аспен взема едно грешно решение ,което променя всичко.


Принц Максън  Шрийв -очарователният млад принц , който търси достойна съпруга сред всичките 35 момичета.Интересното е ,че той няма никакъв опит с момичетата и като цяло с завързването на приятелства.Израсъл в замъка той сякаш е бил в клетка , а обграждащите го стени са го предпазвали от всичко , но са му попречили да се почувства като нормално младо момче.Той би могъл дари да завижда на Америка ,че поне  е срещала любовта ,докато той не е и сега му предстой да го стори  и то пред очите на целия свят.Звучи някак доста стресиращо.

С времето Америка успява да опознае Максън и да промени мнението си за него.
"Едва преди месец , гледайки образа му на телевизионния екран ,бях го възприемала като скован , необщителен , скучен мъж, когото не можех да си представя като обект на нечия любов.И макар да нямаше нищо общо с човека ,на който аз бях отдала сърцето си ,заслужаваше да бъде обичан"
Тя осъзнава достатъчно ясно ,че външния вид и облик доста често лъжат и макар да  е гледала образа на Максън пред телевизионния екран стотици пъти дори не си е  представяла каква личност е той.А принцът от своя страна не си е давал сметка за много неща случващи се в Илея  свързани с гладуващите и мизерстващи хора от по низшите касти , но с помощта на Америка проумява доста от несправедливостите и се опитва да ги поправи.Същевременно с това той няма как да остане безучастен към красотата на своята довереница .
"Ако не искаш да се влюбвам в теб , най-добре престани да изглеждаш толкова ослепително.Още сутринта ще заповядам на прислугата да ти скалъпи тоалет от стари чували"
Между тях се заражда едно интересно приятелство и това им дава възможност да споделят един с друг , но с времето между тях се прокрадват и по-дълбоки чувства , които силно объркват Америка.Тя усеща ,че все още е влюбена в Аспен , но

същевременно не  ебезразлична и съм Аспен.
Макар да не съм голям фен на любовните триъгълници в книгите трябва да призная ,че ситуацията тук е доста интересна.Дори аз не мога да определя на кого симпатизирам повече и затова нямам търпение да прочета и следващите книги от поредицата.Иронията тук се крие в това ,че историята на Америка започва с участието и в Изборът , а в крайна сметка тя самата трябва да направи избор.И избира най-доброто.

"Не избирам никого от вас.Избирам себе си."
Трябва да отбележа ,че второстепенните герои също бяха много интересни.Америка успя да си създаде няколко приятелства сред момичетата като изключим  ужасния образ на Селест.Ще ми е интересно да прочета и малко повече за отношението на крал Кларксън и  кралица Амбърли към момичетата.
В края на книгата стават ясни и имената на шестте участнички ,който ще продължат да се борят за сърцето на принца
"Изборът вече не беше  нещо , което просто ми се случваше ,той беше събитие , в което вземах дейно участие.Бях част от Елита."

Ревю: Джамейка лейн - Саманта Йънг




Издателство :Orange Books
Поредица:Дъблин стрийт
Година на издаване:2015
Корици:меки
Брой страници:370
Цена 16.90лв
Резюме:
Въпреки комуникативността си, Оливия е болезнено притеснителна с противоположния пол – обикновено не успява да събере кураж да доближи мъж, към когото проявява интерес. Преместването й в Единбург поставя ново начало за нея. След като се увлича по един аспирант, тя решава, че е време да преодолее страховете си и да преследва желаното.
Нейт Сойър е чаровен играч, който никога не се обвързва, но е лоялен докрай към близките си приятели. Когато Оливия споделя с него неспособността си да завърже интимна връзка, той й предлага да я обучи в изкуството на флирта и да я направи по-уверена в сексуално отношение.
Приятелският инструктаж в прелъстяване скоро се превръща в гореща и напрегната любовна история. Ала тогава миналото на Нейт надига глава и Оливия остава с разбито сърце. Щом Нейт осъзнава, че е допуснал най-голямата грешка в живота си, той трябва да се труди по-упорито отвсякога, за да накара своята най-добра приятелка отново да се влюби в него – иначе може да я загуби завинаги...

Тук  може да прочетете  ревюто на втората книга от поредицата , а именно- Лондон роуд 

Ще започна с това ,че предишните две книги от поредицата страшно много ми харесаха и ги прочетох на един дъх, но с тази книга ... не знам какво се случи.Може би не ме увлече толкова и не ми влезе под кожата така както предишните две.Това не означава че книгата е лоша или нещо подобно , просто всеки открива по нещо от себе си в героите за които чете и се отъждествява с тях , но при мен тук просто не се случи така.
Както вече сте прочели тук главните действащи лица са Оливия и Нейт., а тяхната история беше леко загатната в Лондон роуд.

Оливия - тя наскоро се е преместила в Шотландия заедно с баща си и се опитва да устрои живота си и да продължи напред след смъртта на майка си.В лицето на Джо , Джос и Ели открива истински приятелки , които винаги са и липсвали Това много ми харесва в книгите от поредицата ,че се създава една топла и приятелска атмосфера. Героите са като едно голямо семейство и четейки книгите ние ставаме част от това семейство.Всички приемат Оливия като част от тяхната групичка и тя бързо се приобщава.Тя е забавна , общителна , умее да се шегува със себе си  и винаги е готова да помогне на всеки.Освен  това тя има красиви очи и хубава кожа , лека закръглени извивки и дълги крака.От казаното до тук се очаква Лив(на кратко от Оливия ) да няма никакви проблеми с мъжете, но .... нещата седят доста по различно.Миналото й и непрестанните грижи за майка и са белязали тинейджърските си години и тя е изпуснала момента със свалките и натискането по задните седалки,  а това от своя страна я е направило много неуверена и плаха във взаимоотношенията си с мъжете.Всеки път когато се опита да проведе някакъв разговор с Бен -момче от библиотеката ,което очевидно я харесва  , тя си глътва езика и дава едва няколко едносрични отговора.При Оливия много ми  хареса и силната връзка , която е изградила с баща си и как тя често намира утеха при него.На моменти може би и  твърде загрижен за нея , но когато я гушне в "мечешката " си прегръдка тя се чувства  в безопасност.А всяко момиче има нужда от това.

Нейт - той е пълна противоположност на Оливия по отношение на свалките с жени.Трябват му няколко минути ,за да пусне чара си в действие и да хване следващата си жертва.Образът му е на типичният сваляч , който никога не влага чувства , а само използва жените.Но с Лив той е различен.Двамата бързо изграждат прекрасно приятелство , държат се свободно един с друг и си споделят.Но приятелство между мъж и жена ,без да е намесена и любов  е доста рядко срещано явление.В един момент тя споделя с него нещо много лично и съкровено , а той решава ,че може да и помогне да е по уверена с мъжете и така започва всичко.Самият Нейт също крие много тайни от миналото.Неговата гляма и първа любов Алана е починала млада от рак - това  е била  детска любов , но е оставила траен отпечатък върху него и го е накарало да не се влюбва никога повече. Може би той се чувства виновен ,че  не е могъл да я спаси по някакъв начин и  се страхува да не преживее още една загуба.

Тук се прокрадва вече познатият сюжет за неуверената млада девойка и плейбоят с проблеми от миналото - може би за това книгата не ми допадна на 100%.Не усетих страстта и тръпката между двамата.В стремежа си да помогне на Оливия, Нейт решава да я обучи в изкуството на любовта и всичко започва уж безобидно и с цел да възвърне увереността и самочувствието на Лив , но когато между двама добри  приятели се намеси и страхотен секс ,най-логичното нещо би било да се стигне до връзка.Оливия пропада в капана на чувствата си към Нейт и е готова да му признае това , но за съжаление той не е готов.Оказва се ,че  е твърде изплашен от чувствата си и не иска да ги признае дори пред себе си.По този начин наранява дълбоко Оливия,защото тя иска да е голямата любов на някого , а не просто "утешителна награда".Осъзнава ,че между нея и Нейт винаги ще седи призракът на Алана -неговата първа любов , а всека жена заслужава да е единствена за своя мъж.  
Тук на моменти ме дразнеше упоритостта на Нейт , а след това и на Оливия.Сякаш нещата бяха малко на сила разтеглени във времето и усложнени. Все пак всичко завършва добре като в красива приказка и точно затова харесвам книгите на С.Йънг.

В  крайна сметка книгата остави в мен отново едно приятно усещане и ми достави удоволствие да я чета , но за сега Джо и Кам си остават любимата ми двойка.Освен това много ми харесва пак да чета за предишните две двойки и да виждам ,че има развитие в отношенията им.Отново ще спомена ,че българската корица ми харесва в пъти повече от оригиналната , а самата книга беше наситена с много топли взаимоотношения, чувство за хумор и любов.



Ревю:Баба праща поздрави и се извинява-Ф.Бакман



Издателство:Сиела 
Година на издаване 2015г.
Корици:меки
Брой страници:416
Цена:15лв.
Резюме:
Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата - и единствена - приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността.
Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в най-голямото приключение на момичето, след като я отвежда в блок, пълен с пияници, чудовища, бойни кучета и най-обикновени вещици. Но я отвежда също така до истината за една баба, която не прилича на никоя друга.
„Баба праща поздрави и се извинява” е топла, сърдечна история, която носи духа на обичаната от толкова много хора първа книга на Фредрик Бакман - „Човек на име Уве”. В романа се говори за живота, смъртта, но и за едно от най-важните човешки права: правото да бъдеш различен.
 Борбата срещу неправдите на света не е работа само на супергероите.

Все още дори не знам как да започна ревюто и да опиша книгата и затова първо ще разгледам корицата.На нея е показана Елса и Воршът (за него ще прочетете по надолу)Много ми хареса ,че Елса е с шала на грифиндор, който тя толкова много обича ,  а в ръка държи едно от писмата , с който баба й се извинява на доста хора.Трябва да отбележа ,че и книгоразделителят също е много забавен и показва самата баба държаща пушка за пейнтбол.Няма как да не се засмеете , когато я видите.

А сега е време да се запознаем със самите герои.
Започваме с Елса ,която е на почти 8 години и е специална както я определя баба й.
"Да си специален ,е най-добрият начин , по който да бъдеш различен."
Тя обича да чете "качествена литература" като Хари Потър например.Проверява думите ,които не знае в Уикипедия , обича да гледа Междузвездни войни и е вегетарианка.На пръв поглед е умно и много любознателно дете , но съучениците й не я приемат така .Те я смятат за различна , а когато си на почти 8 , в училище "различните" не се приемат особено добре.Затова Елса се е научила да бяга бързо , тъй като често и се налага да бяга от децата , които я тормозят.Единственият и приятел е Баба, чието име така и не се споменава, но в очите на Елса тя е супергерой.Отначало ми беше странно да чета какви щури неща прави бабата , но по-късно осъзнах ,че тя прави всичко това заради Елса , за да бъде неиният супергерой и за да  я разсейва от проблемите в училище и тормоза на другите деца.
"Една баба  е едновременно меч и щит , а това е специален вид любов,която отворковците не разбират .Когато в училище казват ,че Елса е различна ,сякаш това е нещо лошо ,когато се прибира в къщи с насинени очи, а директорът казва ,че тя "трябва да се приспособи" и че "предизвиква реакцията на другите деца", тогава баба е до нея"
 Баба  говори и се отнася с Елса в повечето случаи като с голям човек.Тя е била лекар и е спасила множество животи по света , макар по този начин да е наранила собствената си дъщеря , оставяйки я често сама.За това сега чрез Елса тя иска да поправи това и да приеме изцяло професията "баба" на пълен работен ден.Именно ,когато е станала баба , тя е спряла с непрестанните си пътувания и се е нанесла за постоянно в съседния апартамент , за да е по-близо до Елса , защото така правят бабите:)
"Прави го ,защото иска Елса  да знае,че каквото и да става ,баба е на нейна страна.Защото така се прави , когато си баба и родителите на внучка ти се разделят и си намерят други партньори , и изведнъж почнат да разправят ,че внучката ще си има полубратче или полусестриче. "

Повечето хора биха определили баба като луда.Тя непрекъснато ругае и използва цинизми , стреля по съседите с пушка за пейнтбол , пуши непрекъснато и дори влиза с взлом в зоологическата градина и превръща Елса в съучастник в тези щуротии ,но точно по този начин Елса и баба се забавляват.
"-Стига си се превземала.Звучиш като майка си.Имаш ли запалка?
- Аз съм на седем! -отговаря Елса
- До кога ще ползваш това за оправдание?
- Докато спра да бъда на седем." 

 Както обаче вече сте разбрали бабата е болна от рак и скоро умира като оставя Елса ядосана на баба за това ,че я е изоставила -така тя губи единствения си приятел , но баба никога не би оставила Елса  сама ,без да има кой да се грижи за нея ,затова я изпраща на "лов за съкровища"
"-Утре ще те изпратя на най-големия лов на съкровища , на който някога съм те изпращала,мой смели малък рицарю.
Готова ли си ? "
Баба е създала за Елса цял един магичен свят изпълнен с кралства , принцове и принцеси , воини , пазители , сенки и всякакви други същества , създала е Страната-на -почти-будните, където двете ходят яхнали гърбовете на облачните животни и препускат през кралство Миамас. Отначало приказките ,който баба разказва на Елса звучат като съвсем обикновени детски приказки , но по нататък разбираме ,че в тях се крие много повече -крият се реални хора с реални болки и страдания .
Тук много ми хареса начинът на Ф.Бакман да представи човешките съдби погледнати през погледа на едно дете и  разказани като приказка.Стилът на автора е интересен и запомнящ се , увлекателен  и лесен за възприемане.Много от  героите  в книгата нямат имена.Описани са само като баба , татко , жената с черната пола, момчето със синдром и майка му, чудовището. Но зад тях се крият пълнокръвни образи ,които постепенно се разгръщат и в края на книгата вече ги приемаме по съвсем различен начин и сме ги заобичали.

Може би най-дразнещото същество в почти цяла книга беше Брит-Мари- винаги принципна и държаща на правилата т.е. пълна противоположност на баба ,така че и сами може да се досетите ,че двете не се разбират много добре.Както Елса я определя -Брит Мари  е "пълен мъпет ".Баба и Елса имат специална система  по отношение на обидите към хората :)

""Задник" е малко по-грубо от "смешник" ,но не непременно колкото "идиот" ,обаче значително по-лошо от ,да кажем, "лигльо"Но далеч не  е толкова обидно ,колкото "гадняр ", което е най-гадната форма на "задник".И естествено ,не толкова лошо, колкото "отворко", което значи "гадняр ", който също така е "идиот""
Звучи доста интересно , нали ?
В блока живеят още и Ленарт и Мод  -най милите хора на света ,който винаги са съгласни с всичко - Ленард непрекъснато прави кафе , а Мод пече сладки или "сънища " както ги наричат.
Друг обитател е Алф - вечно сърдитият таксиметров шофьор както и дамата с черната пола ,която вечно говори по телефона. Във входа намира убежище и чудовището както и огромно бойно куче ,което  всъщност е ворш дошъл от Страната-на-почти -будните ,за да пази Елса.
Както вече разбрахте Елса е различна , а баба й казва:
"Само различните променят света , нормалните не могат и грам да променят."
И затова баба доста често отвежда Елса в Миамас ,където се случват необикновени неща.,но когато баба умира ,колкото и да се опитва Елса не успява да стигна в Страната-На -Почти -Будните.И така за нея  остава единствено "ловът на съкровищата"Това е моментът ,когато Елса ще разбере ,че чудовището всъщност не е никакво чудовище , жената с черната пола изобщо не говори по телефона , а бойното куче хич не е куче.Те всички са герои от приказките на баба , а тя ги е събрала на едно място, в един блок за да се пазят и защитават от сянката ,която приближава.
„Защото не всички чудовища са били чудовища от самото начало, някои са станали такива от мъка“.
Оказва се ,че баба има много неща , за които да се извинява на жителите в блока ,включително и на дъщеря си , за това ,че не е била добра майка.Елса и е ядосана за това , ядосана е ,че баба е помагала на другите хора ,а е оставила мама сама , ядосана е ,че баба е била "скапана майка " В този момент поглеждаме много по -дълбоко под повърхността на детските приказки и виждаме как Бакман  незабелязано засяга един наболял проблем в семейните отношения.Така прави и с всяка следваща история разкриваща човешките трагедии  и как те са съсипали живота на хората.
"Баба праща поздрави и се извинява" е много топла и сърдечна книга , в която всеки ще открие по нещо за себе си , ще се припознае в някои от образите или ще се замисли върху постъпките си.В един момент действието вървеше по-бавно и бях решила ,че може би това не е моята книга , но по нататък нещата определено се промениха ,особено последните 100 страници много ми харесаха.Самият изказ ,който използва автора е някак опростен и лек и достига лесно до читателя.
И макар бабата да умира още в началото , то това изобщо не  е книга за смъртта или мъката , а по скоро е за надеждата , за това как въпреки опустошителната мъка можем да намерим сили в себе си и да се усмихнем, как можем да измием мръсотията от ръцете си и да се почувстваме чисти , как можем да спрем да се преструваме и да погледнем истината в очите.
"Най-голямата сила на смъртта не е ,че кара хората да умират,а това ,че кара другите ,които остават след тях ,да поискат да умрат."