Да оцелееш като родител - Е. Белобрадова и К. Хаджииванова

Издателство: Сиела 

Година на издаване : 2017 г. 

Брой страници : 320

Цена: 14,00 лв.

Резюме: 

Майко Мила!” - първият сайт в България, създаден да дава подкрепа и облекчение на майките, а също и да ги развеселява (представете си каква наглост – те обичат да се смеят!!), напуска модерните предели на интернет и се влива в аристократичните редици на книгите.
ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ от създателките на сайта Майко Мила! - Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова, е място, в което ще намерите отговор на много и важни въпроси от сферата на родителството, като например:
Как да запазим разсъдък, ако се окаже, че сме родили не дете, а нощна птица от семейството на кукумявките и по тази причина не сме спали вече 2 години, 8 месеца и три дни?
Ако качим 140 килограма за три бременности, в колко басейна ще трябва да се влеем, за да ги свалим?
Има ли секс след раждането и как да го познаем?
Ако едното дете яде само грах, второто НЕ ЯДЕ пилешко, третото лази по земята и яде каквото падне, а мъжът ви е алергичен към картофи, колко време ви дели от уюта на лудницата?
Как да бъдем ПОНЕ МАЛКО от помощ, когато жена ни се трепе да ражда в родилното (за мъже)?
И много други истории – смешни и откровени, вълнуващи и малко страшни (ама малко!).

Здравейте ,

в този пост няма да се опитвам да правя ревю на книгата , да Ви убеждавам в ползите от нея или да коментирам стила на писане и използваните изразни средства. По скоро ще споделя впечатленията си и усещането ,което оставиха в мен всичките 41 истории.

Ще започна с това ,че аз не прочетох книгата  , а я изслушах под формата на аудио книга. Това беше и първия ми опит с този формат като използвах приложението Storytel . Реших ,че сега когато си седя  в къщи е удобен момент да пробвам дали това би проработило за мен и удобно ли ще ми е . Е отговорът е категорично Да ! Оказа се много приятно да слушаш дадена книга докато вършиш например домакинските си задължения , пазаруваш , разхождаш кучето , пътуваш или каквото и да е друго занимание. Но май се отплеснах твърде много от темата . Да се върнем на "Да оцелееш като родител" Спрях се на книгата ,тъй като скоро ми предстой да се запозная от близо с родителството и с едно малко ревящо бебе. Не съм очаквала да открия в книгата някакви екзестенциални правила за отглеждането и възпитанието на детето , но пък смятам ,че сами по себе си историите са забавни  , поучителни и всяка от тях ме накара да се замисля върху даден въпрос. Освен това авторките на книгата са ни познати и от сайта Майко Мила ,където има множество статии на различни , актуални теми , които наистина определям като полезни. Книгата засяга много етапи свързани с родителството като се започне от бременността , качването на килограми ,непрестанния глад и променливи настроения , мине се през фазите на раждането и условията за това в различни точки на света и се стигне до отглеждането на детето . Наред със забавната част е обърнато внимание и на някои проблеми свързани със следродилната депресия , невъзможността за забременяване и вариантите за осиновяване  , отглеждането на дете с проблеми , хранителните разстройства и още много неща , които неминуемо минават през главата на всяка бъдеща или настояща майка. Историите са кратки и написани много искрено и простичко , така че да достигнат до читателя и той да се припознае в някои от ситуациите . Лично за мен те бяха интересни и поучителни , със сигурност книгата не е от типа "наръчник за отгледане на дете" , а по скоро забавен поглед върху ежедневието на един родител. Ще се радвам да споделите , ако сте попадали и на други подобни книги :)

Read More

Тънкото изкуство да не ти пука - Марк Менсън

Издателство: Хермес

Година на издаване: 2018 г.

Брой страници : 224

Цена: 14,95 лв.

Резюме: 

Повечето хора мечтаят за безоблачно щастие, вечна любов, привлекателна външност, вдъхновяваща и високоплатена работа... Накратко – живот, за който останалите да им завиждат. Социалните мрежи и консуматорската ни култура постоянно подхранват този фалшив идеал за щастие. Гарантираните начини да го постигнем обаче все повече заприличват на сапунен мехур, който авторът на тази книга спуква, като заявява смело: „Целият този сладникав позитивизъм и радостни врели-некипели за самопомощ наблягат най-вече на това, което ви липсва. Ключът към добрия живот е да не ви пука за това да трупате още и още, а да ви пука само за истинските и важните неща“.

Преди да осъзнаем това обаче, трябва да осмислим голяма част от неприятните истини и да имаме реалистични очаквания. Марк Менсън развенчава редица установени „житейски правила“ и прави доста шокиращи заявления, докато ни въвежда в тънкостите на изкуството да не ни пука.

Може да ме откриете и на  Facebook страницата ми :)

Здравейте , 

реших да Ви поговоря за тази книга , тъй като още със заглавието си тя предизвиква читателското любопитство , а резюмето веднага подтиква към покупка и прочит с цел да научим нещо ново и да усвоим тънкото изкуство да не ни пука. 

Такова беше и моето желание , а очакванията ми наистина бяха високи , но уви за мен книгата беше пълно разочарование .

"Желанието да имате повече положителен опит само по себе си е негативен опит. И, парадоксално, приемането на негативния опит представлява позитивен опит."

Самият изказ и стил на писане на моменти ми идваха твърде цинични ,неразбираеми , противоречащи си и дори объркващи (може и в мен да е проблемът )

"Знаете ли кой човек базира целия си живот на емоциите си? Тригодишното хлапе. И кучетата. Знаете ли какво още правят тригодишните и кучетата? Серат на килима."

Авторът има доста интересна гледна  точка по много въпроси   ,но за съжаление аз не успях да вникна в неговите идеи , за да ги разбера , осмисля и те да ми помогнат по някакъв начин . Признавам, че на моменти имаше леки прозрения , част от написаното ме  накара да се замисля , но в крайна сметка самото четене на книгата ми беше доста тегаво и ми отне много време ... дори вече забравих какво пишеше в началото .

"Желанието да натрупвате повече позитивни житейски преживявания е само по себе си негативно преживяване. И колкото и парадоксално да звучи, приемането на негативното преживяване е само по себе си позитивно преживяване."

Наясно съм ,че авторът е много популярен блогър  с огромна аудитория и се възхищавам ,че е успял да превърне хобито си в доходоносно и носещо му удоволствие ,но бих предпочела да чета кратки статии с определена насоченост , отколкото цялата му книга ,която някак си предизвика каша в главата ми. 

"Нездравословната любов се базира на двама души, които се опитват да избягат от своите проблеми чрез емоциите си един към друг – с други думи те се използват един друг като бягство от реалността. Здравословната любов се основава на двама души, които осъзнават и работят върху своите проблеми, подкрепяйки се един друг."

Тъй като няма какво толкова да кажа за книгата ,(мнението ми се обобщава с няколко думи) предпочитам да споделя с вас няколко цитата , а вие сами ще си направите изводите и ще решите дали да дадете шанс на книгата .

"Най-радикалните промени на гледната ни точка често пъти се случват в края на най-лошите ни моменти. Само след като изпитаме силна болка, сме готови да разгледаме ценностите си и да се запитаме защо ни подвеждат. Имаме нужда от някаква житейска криза, за да успеем обективно да преценим какво е осмисляло живота ни и чак след това да обмислим смяната на курса."

"Животът в същината си е безкрайна серия от проблеми. Разрешението на един е просто създаването на друг."

"Страдаме поради простата причина че страданието е биологично полезно. То е предпочитаният начин на природата да вдъхнови промяна. Ние сме еволюирали до ниво, на което постоянно живеем с известна степен на неудовлетворение и несигурност, защото именно леко неудовлетворените и несигурни същества ще направят така, че да се изменят и да оцелеят."

"Да си открит за своята несигурност парадоксално те прави по-уверен и харизматичен сред другите. Болката от искрената конфронтация е това, което създава най-голямото доверие и респект във връзките. Страданието от страховете ни е това, което ни позволява да изградим куража и постоянството си." 

"Ако искате да промените как виждате проблемите, трябва да промените това, което цените и/или как измервате успеха и провала." 

"В моя живот ми е пукало за много неща и много хора. Също така не ми е пукало за много неща и много хора. И като пътя, по който никога не съм поел, това, за което не ми пукаше, беше онова, което е наистина важното." 

Read More

Яж , моли се и обичай - Елизабет Гилбърт

Издателство:  Прозорец

Година на издаване: 2008г.

Брой страници: 448 

Цена: 17,00лв. 

Резюме: 

Елизабет Гилбърт e млада омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка тя е съсипана и объркана, но и свободна както никога преди. Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, трябва да си готов дори да ставаш посред нощ и да търкаш пода на храма. Там успява да обуздае част от демоните в себе си. Накрая се озовава на Бали, където беззъб шаман на неизвестна възраст й показва нов път към покоя - просто седи и се усмихвай. И ето че щастието бавно пропълзява в нея и я завладява.

Започнах тази книга с огромни очаквания , основаващи се на филма , който съм гледала и харесвам много . В резултата на това критериите ми за книгата наистина

бяха доста завишени и в един момент останаха неоправдани. За голямо мое съжаление трябва да кажа ,че не се спогодихме с Елизабет  Гилбърт .Може би ще разочаровам много от Вас , но просто очаквах много повече от подобна история за човешкото себеопознаване и израстване .
Както знаете ""Яж ,моли се и обичай " е разказ за живота на самата авторка и едногодишното ѝ пътуване в Италия , Индия и Индонезия. Бях много развълнувана  ,че ще чета за пътешествия именно в тези страни , тъй като сами по себе си са изключително интересни , екзотични и различни.
Започвайки с посещение на  Италия действието се развива  леко  и неангажиращо , но в един момент стана твърде монотонно и еднообразно , сякаш героинята вършеше всеки ден едно и също и всичко се повтаря до безкрай. Може би очакванията ми бяха за малко по -подробни описания на атмосферата на Италия  и в частност Рим , повече за забележителностите , храната , десертите , обичайте и традициите. И аз не знам какво съм очаквала , но не останах удовлетворена напълно.
Следващото място за посещение беше Индия - още по екзотична и мистична страна , но цялото действие се развиваше в ашрама ,където ежедневието на Елизабет се свежда до медитация , пеене , молитви , търкане на пода и отново

медитация. Признавам си ,че на тази част бях на път да се откажа от книгата . Просто по- скучно нещо не бях чела от много време , но все пак с леко прескачане на страници и пасажи успях да избутам нещата и да снигнахдо пътуването до Индонезия и о. Бали. Всъщност това е беше и най- интересната (поне за мен ) част от книгата .Елизабет се запознава с доста нови хора , които бързо се превръщат в нейни приятели , описва интересни места и обичай от живота на местните  и като цяло това направи прочита на книгата до голяма степен приятен и интересен  за мен.
Не мога да кажа ,че историята ме е накарала да преосмисля живота си или ме е довела до някакво прозрение , единствено съжалявам ,че не успях да открия красотата  и магията в историята на Елизабет Гилбърт и дори смея да твърдя ,че филмът ми хареса много повече от книгата , а това ми се случва изключително рядко .
Споделете и Вие чели ли сте книгата или нещо друго от авторката , как Ви  е подействало и дали Ви е харесало.

Read More

Предимствата на електронния четец

Здравейте ,
реших да напиша този пост доста спонтанно , тъй като напоследък още повече се уверих в удобството и предимствата на електронния  си четец. Да знам, темата за и против електронните четци е доста обширна и често дискутирана , хората редовно сравняват качества  и преимуществата на електронните и хартиените книги , но аз няма да правя съпоставки или да обобщавам кое е по -хубаво и кое не , а ще поговоря за положителните страни на електронния четец поне за мен и защо лично аз го предпочитам пред хартиената книга (това разбира се е  личното ми мнение и не искам да го налагам върху никого. )
Ще започна с първото и най-важно нещо за мен мога да чета на тъмно. В 80% от случаите аз чета вечер преди  да заспя и обичам да си легна ,да изгася лампата и да се приспя с книгата. С хартиеното издание това няма как да се случи ,тъй като би ми се наложило да чета на светната лампа ,която допълнително да натоварва очите ми .
Следващото нещо е размерът и големината на четеца. Когато чета в леглото или на дивана пак ми е много по-удобно да го държа с една ръка и само  с един пръст да сменям страниците. да не говорим за удобството при транспортиране. Едно е да сложа четеца в дамската си чанта , а съвсем друго е да се опитвам  да натъпча хартиената книга. Освен това има огровна вероятно да я повредя по някакъв начин -ъгълчетата да се прегънат ,смачкат или дори накъсат или да се изцапа с нещо, а четеца си седи на сигурно място в калъфчето си и така го разнасям в чантата си по цяла седмица.
И стигаме до поредното важно нещо Финансовата страна на нещата  По тази тема също се водят доста спорове , но от където и да го погледнем възможността да си свалиш книгата ,отколкото да дадеш 15- 17 лв.за нея (като съществува и реалната опасност тя изобщо да не ти хареса) си е доста по -рентабилна. Ако човек чете да кажем по 4 книги на месец ,които са по 15лв. това са едни 60 лв. на месец , които не всеки би могъл да отделя от бюджета си  или с тях да си вземе нещо по- необходимо.(поне аз съм на това мнение) Разбира се от време на време и аз си купувам книги , предимно от намаления , също така обичам да ги получавам като подарък

,така че и аз си имам известна колекция от книжки в къщи.

 И сега ще спомена няколко дребни преимущества , които също са доста важни .Например имаме възможност да си увеличаваме и намаляваме шрифта ,нещо много полезно за хора носещи очила.  Не са ни необходими книгоразделители или нещо друго за отбелязване , тъй като четеца запомня до къде сме стигнали. За мен е удобно ,че мога и да си маркирам цитатите от дадена книга , а не да се чудя с какви листчета  да ги отбелязвам.Също така четеца дава възможност да поберем огромен брой книги на такова малко устройство. И като стана дума за това колкото и да ми е хубаво в къщи да имам книги ,в един момент се оказва ,че няма достатъчно място за тях и етажерките се оказват малки ,а да не говорим, че събират и доста прах :Д
Е , това беше краткото ми мнение по въпроса. Не го налагам на никого и не казвам ,че съм права , но поне за мен е така . Естествено има доста привърженици на хартиените книги , които обожават аромата на нова хартия и усещането на докосват страниците(аз също харесвам всичко това), но за да мога да се потопя в атмосферата на книгата и да седна удобно да чета хартиеното издание ми е необходимо достатъчно време и спокойствие , с което да си призная не разполагам.  Затова вярвам ,че съвременните технологии доста ни улесняват и ни помагат . Все пак всичко се развива , дори и четенето на книги придобива нов облик. Ще се радвам и Вие да изразите мнението си по темата :)

Read More