Показват се публикациите с етикет мистерия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мистерия. Показване на всички публикации

Ревю: Виждам те -Клеър Макинтош

Издателство: Сиела 
Година на издаване: 2017г.
Брой страници:424
Цена: 15лв.
Резюме:

Зоуи Уокър няма къде да се скрие. Нейните преследвачи я виждат навсякъде. Във влака на път за работа тя е изложена на хиляди погледи и всеки случаен минувач може да се окаже престъпник. Дали това е параноя, или Зоуи наистина е в опасност? Вторият роман на британската писателка Клеър Макинтош – „Виждам те”, е напрегнат трилър със задължителните за жанра изненадващи обрати, но и с една вълнуваща, човешка история. В съвременния свят на технологии, социални мрежи и камери с висока резолюция човек без проблеми може да бъде проследен навсякъде. А да създадеш социална мрежа за изнасилвачи и убийци и да получаваш информация за потенциални жертви срещу заплащане се оказва по-лесно от всякога

Тук ще намерите ревю на първата книга на авторката - Оставих те да си отидеш !

Както сте разбрали от заглавието днес ще Ви говоря за книга ,която чака реда си доста дълго време ,но имайки предвид колко много ми хареса първата книга на
авторката ,нямаше как да не дам шанс и на " Виждам те ". Коментарите ,които четох за историята  бяха на двата полюса - пишеха се или суперлативи  или коментари ,че е пълна боза. Е моето мнение клони повече към суперлативите , но с малки изключения и сега ще Ви разкажа по подробно какво харесах и какво не в книгата.
Първоначално авторката ни запознава с главната героиня Зоуи Уокър , която всеки ден пътува с влака на отиване и на връщане от работа. Всеки ден използва един и същи маршрут, качва се в едни и същи вагони и по възможност сяда на едно и също място. С много хора е така , всеки си изгражда някакви навици и влиза в един коловоз  ,който следва всеки ден .В един момент тя открива снимката си във вестника , в графата за сайтове за запознанства , а всеки ден там се появяват снимките  на различни жени. Близките на Зоуи смятат ,че тя става параноична , но в един момент с жените от снимките започват да се случват странни неща. Така героинята ни намира подкрепа от младата полицайка Кели ,която е силно мотивирана и готова да разкрие кой седи зад сайта за запознанства.
Поне за мен действието е изградено много добре , има достатъчно доза загадъчност , напрежение ,авторката поднася така нещата ,че да се осъмним във всеки един от героите. В даден момент вече не знаех кой е от добрите и кой от лошите. Героите бяха достатъчно добре изградени , за да са напълно достоверни образите им и да повярвам на техните истории. 
Последните стотина страници от книгата всъщност са най-динамичните , но за мен точно тук нещо се пропука . Това е и причината да не дам на книгата максимална оценка .Разкриването на извършителя и мотивите за действията му ми се сториха някак ... изсмукани от пръстите и неоснователни. Просто очаквах нещо повече.В крайна сметка финала е отворен ,което ми допадна ,тъй като е едно малко бягство от
клиширания щастлив финал , но смятам ,че авторката трябваше да даде малко повече от себе си в изграждането на злодея като такъв , мотивите му и разкриването му.
В край сметка книгата ме накара да се замисля за доста неща свързани със сърфирането в интернет , с безопасността  и с посегателството върху личното пространство и самоличността на човек . Живеем в свят ,където тези теми са изключително актуални и авторката е успяла доста умело да вникне в идеята и да я пресъздаде като същевременно събуди в нас чувството за страх и идеята ,че някои винаги ни слени и ни вижда.

Ревю:Черната къща- Питър Мей

Издателство :Колибри
Поредица: Остров Луис
Година на издаване:2017г
Брой страници:380
Цена :18.00лв
Резюме:
Остров Луис е най-отдалеченият и красив остров в Шотландия, където над тежкото ежедневие надделява единствено страхът на хората от Бог. Но под лустрото на християнските ценности се крият езически привички, преплетени с жажда за кръв и отмъщение.
Брутално убийство на острова довежда тук детектив Фин Маклауд, който разследва друг случай със същия почерк в Единбург. Сам израснал на това забулено в мъгли място, Фин бързо се връща обратно в миналото си.
За него то е наситено със спомена за ужасна трагедия.Мъжете на острова ревностно пазят древна традиция - ежегодния лов на птицата гуга.  Той неизбежно поставя на тежки изпитания духа и тялото на участниците. Докъде ще отведе съдбите им този път?
„Черната къща“ е майсторски заплетен психологически трилър, в чийто криминален сюжет изпъква тъмната страна на душата и фактът, че от миналото си не можеш да избягаш.


Четейки резюмето на книгата очаквах истински трилър свързан с разкриването на убийството и разследването по случая , а всъщност в по -голямата си част книгата разкриваше няколко чисто човешки съдби преплетени в миналото и 18 години по- късно изплуващи отново на повърхността.Това в никои случаи не означава ,че книгата не ми е харесала , просто описанието явно е създало грешна представа за мен.Другото ,което създава илюзията за страховита история е корицата. Харесва ми изключително много и напълно подхожда на историята. В книгата се преплитат две времеви линии - едната от миналото , а другата от настоящето. Главното действащо лице е Фин Маклауд ,който е полицай и е разследвал сходно убийство в Единбург и  сега е изпратен в старото си родно място , за да открие има ли връзка между двете престъпления. И от тук на сетне очаквах действието да е съсредоточено върху разследването , търсенето на връзки , разпити , доказателства и т.н.т., но тези неща бяха сведени до минимум. 
Сюжетната линия от миналото ни връща 18 години назад , когато Фин и Артър са най-добри приятели и прекарват дните си в безгрижни игри.Започвайки училище в живота им се появява Маршели - красиво момиченце с руса коса вързана на две опашки и от този момент всичко за тях се променя. Разбира се те осъзнават това много по- късно ,но до голяма степен отношенията им вече не са същите. Да си призная историята развиваща се в миналото ми беше 100 пъти по - интересна от това , което ставаше в настоящето. Така беше може би до средата на книгата , когато тайните взеха да изплуват и минало и настояще се преплитат.
Историята определено е интересна и интригуваща , а Питър Мей е прекрасен разказвач. Пише доста описателно и подбира добре думите си.Успява умело да пресъздаде мрачната атмосфера на Кробост -това отдалечено кътче , където хората живеят с остарели разбирания и привички. Определено разгръщайки страниците успях да усетя цялата студенина разливаща се над острова , целия фалш скриващ истинската същност на хората и мъглата , в която са обвити доста от действията им.
Най - яркия пример за тяхната подчиненост на старите традиции   е ловуването на гуга - вид птица  обитаваща  остров Скер. До известна степен този ритуал никак не ми хареса. Група мъже пътуват до остров Скер  , за да убият около 2000бр. птици просто заради една традиция останала от миналото , когато хората са го правели заради прехраната си. Но в настоящето това се  е превърнало в привилегия и гордост за мъжете от Кробост , тъй като само избраните могат да идат на тази тежка експедиция. Именно едно такова ходене на о.Скер превръща Фин и Артър в мъже и неусетно убива нещо в тях. Това пътуване се оказва забулено в мистерия и никой не иска да говори за него.
Друг интересен образ е Маршели,която  до някаква степен се оказва ябълката на раздора за двамата младежи , но през цялото време тя остава лудо влюбена във Фин .За съжаление съдбата и не е никак лека. Тя многократно е била отхвърляна от Фин ,но въпреки всичко е превъзмогнала мъката и е продължила напред.
Артър -някогашният най-добър приятел на Фин е претърпял огромна промяна. Съдбата се е отнесла жестоко  и с него и от предишното жизнерадостно момче не  е останало нищо. Странно е как едно детско приятелство може да прерасне в нещо ужасяващо.
Останалите герои са второстепенни и всеки от тях е заемал някакво място в живота на Фин преди. Това го връща към спомените му от миналото и към грешките ,който е правил.
В заключение ще кажа ,че книгата ми хареса , но с малки забележки. До края на историята  всичко беше насочено към човешката драма , а не толкова към самото убийство. Разкриването му стана сравнително лесно и единственото ,забулено  в мистерия нещо , беше мотивът. Доволна съм от завършека на историята и ми е интересно какво ще се случи в останалите две книги от трилогията ,тъй като "Черната къща" определено има завършеност и може да се чете като самостоятелна книга.
И все пак видях ,че официално втората част "Човекът от остров Луис" излиза на 27 април и поне се радвам ,че издателство Колибри са решили да не разтеглят историята твърде дълго във времето , а по-бързо да задоволят любопитството на читателя.

Ревю: Паднали ангели - Лорън Кейт

Издателство:Intense
Година на издаване:2010г.
Брой страници : 360
Цена : 14.99лв
Резюме:
Има нещо до болка познато в Даниел Григори. Загадъчен и надменен, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда през първия си ден в пансиона „Меч и Кръст” в знойната Савана, Джорджия. Той е единственото ярко петно на място, където клетъчните телефони са забранени, учениците до един са пълни откачалки, а охранителни камери следят всяко движение. Макар че Даниел не иска да има нищо общо с Лус – и полага извънредни усилия, за да се разбере това – тя не може да се откаже. Привлечена от него, както пламъкът привлича нощната пеперуда, тя трябва да открие онова, което Даниел така отчаяно се стреми да запази в тайна… дори ако то я убие. А смразяващо студеното държание на Даниел към нея? То всъщност е начин да я защити, използван от него отново… и отново. Защото Даниел е паднал ангел, обречен да се влюбва в едно и също момиче на всеки 17 години… и да гледа как то умира. А Лус е негова спътница, прокълната да се преражда отново и отново като смъртно момиче, което няма представа кое е в действителност. Опасна, мрачна, романтична творба...



Резюмето на книгата предполага това да е една вълнуваща история изпълнена с приключения , любов и ангели. Но поне до средата на историята всичко се развиваше като обикновен любовен тийн роман, където Лус попада в ново поправително училище и там среща нови приятели както и две страхотни ,но и доста различни момчета. От едната страна е Кам , който винаги се оказва на една ръка разстояние от нея, винаги готов да помогне или да и поднесе неочакван подарък , а от другата страна е странния и загадъчен Даниел , към когото Лус изпитва необяснимо привличане , но той упорито я отблъсква.. До тук нищо кой знае колко интересно .Действието определено върви малко по- бавно от очакваното . За мен конкретно не беше проблем , тъй като ми се
четеше нещо леко , но ако някои очаква бързоразвиващ се сюжет с неочаквани обрати май това няма да е неговата книга. Дори самото заглавие "Паднали ангели" навежда на мисълта ,че ще има нещо свръхестествено и ангелско в цялата история , а до средата на книгата  едва се загатва за съществуването им.
Освен Кам и Даниел ,които се борят за сърцето на главната героиня , в новото училище тя среща и няколко приятели.
Пен е срамежливо и самотно момиче , което си няма никого и намира утеха като седи и се рови в библиотеката , но двете с Лус много си допадат и се сближават. Те предприемат своеобразно разследване за миналото на Даниел Григори  опитвайки се да разкрият тайните около него.
Ариана е бунтарката , която още от първия ден развежда Лус из училището и и разкрива всичко по- интересно и важно за живота в "Меч и Кръст". На моменти Ариана е доста откачена и странна , но все пак държи на Лус и винаги е готова да и помогне.
Самата Лусинда на моменти доста ме озадачаваше с поведението си.От една страна имаше някакво влечение към Кам , но всеки път го оставяше по доста глупав начин.От друга страна Даниел искаше да я отблъсне и в същото време все беше близо до нея и я водеше на разходки.
За съжаление една в последните 80 % от книгата нещата станаха малко по -интензивни и напрегнати.На Лус и се наложи да разкрие доста истини и да преживее голям шок.Нямаше някакъв кой знае какъв обрат ,който да шокира читателя и да го остави без думи.Дори до известна степен нещата бяха предвидими, но поне са  написани по интересен и хубав начин.
Финалът на книгата естествено е отворен и оставя след себе си доста въпроси и неясни моменти и определено съм любопитна какво ще се случва в следващите книги,  тъй като май не успях да разбера напълно смисълът на цялата битка , кой са добрите и кой лошите и кой за какво се бор(ако Вие сте разбрали ,ще се радвам да споделите :Д )

Очаквах доста повече от книгата. Самият стил на авторката ми допада  , описанията са хубави макар и доста подробни и историята се чете леко.Проблемът може би е  в очакванията ,които създава резюмето , тъй като поне  според мен книгата трябва да е описана като лека и разтоварваща любовна история ,разбира се с любовен триъгълник,където главната героиня е раздвоена между две страхотни момчета .Има я и леко мистериозната и тайнствена нишка , която би трябвало да загатва за нещо свръхестествено и опасно, но сякаш това е оставено на доста заден план . 
Корицата поне е прекрасна  и ми харесва доста повече от новата , която е с актьорите от филма. Наред със заглавието тя е едно от нещата привличащи читателя към книгата. Знам за поредицата отдавна , но все не съм се решавала да я прочета ,до момента , в който се заговори за филма и любопитството в мен надделя.Със сигурност не искам да заклеймявам книгата като лоша или скучна ,всеки си има вкусове  и предпочитания, просто аз се бях настроила за друг тип четиво и непрекъснато очаквах някакъв обрат или изненада. Разбира се накрая имаше известна изненада , но не беше нещо "уоууу"Както и по-горе споменах съм любопитна какво точно ще се случва в следващите книги и се надявам те да са малко по- динамични .





December Wrap up and January TBR

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА !!!


Изпратихме 2016 г с много пожелания за това 2017г да е още по-успешна и ползотворна и изпълнена с положителни емоции. Надявам се ,че сте си прекарали добре и сте  готови за нови книжни предизвикателства.Аз успях да направя обстойна годишна равносметка на прочетеното , но не се сетих да направя месечната :Д Така че с малко закъснение ще ви разкажа какво прочетох през Декември и към какво съм се насочила през януари.
Всъщност този месец ми беше най-слаб от към четене и успях да прочета едва две книжки ,но пък бяха хубави и запомнящи се и дори се наредиха  в Моят топ 16 за 2016г 

1. Оставих те да си отидеш - К. Макинтош - доста тежка и въздействаща книга.На моменти наистина почти ме разчувстваше ,а обратите, които настъпваха ме оставяха без думи.Историята беше пропита от много болка и страдание , а героите бяха достатъчно реални ,че да започна да ги разбирам и да съпреживявам с тях.Препоръчвам книгата с две ръце.


2. Бухтичка - Дж.Мърфи -много сладка ,лека и поучителна книга. За мен беше изненадващо ,че засягаше доста социални теми и проблеми в обществото.Същевременно всичко това е поднесено достъпно и приятно с лека тийн нишка.






Е това беше прочетеното през декември , а сега е време за плановете за идния месец.
В момента чета Петдесет нюанса по- тъмно -Ел Джеймс (беше ми подарък) и Пърси Джаксън и морето на чудовищата -Р. Риърдан.Като за начало искам да ги завърша , а след това да мина и на другите книги от поредицата Пърси Джаксън и боговете на Олимп.
Напоследък навсякъде гледам реклами за филма Паднали ангели по едноименния роман и доста се замислям дали да прочета книгата. Вие имате ли впечатления от нея ?
Бях си набелязала Няма да получите омразата ми на А.Лейри , макар да знам ,че е доста емоционална книга .Но все пак в края на януари ще видим какво съм прочела.
Честит имен ден на всички празнуващи днес :)


The Halloween Book Tag


Здравейте :) Реших да направя този таг съвсем спонтанно след като го видях в блога на melly и сметнах ,че точно днес му е времето (тенденцията с маскирането за празника и правенето на тематични партита набира все по-голяма популярност  ) ,  въпросите ми се сториха интересни , а и един таг никога не  е излишен.Надявам се да Ви е приятно  :)



1. Любимо страшно четиво за Хелоуин
По принцип не чета и не гледам ужаси, но пък си падам по трилъри , а в момента напълно случайно се получи така , че приключих Пайнс на Б.Крауч  , а днес започвам Момичето от влака на П.Хоукинс. Пайнс определено беше доста мистериозна и леко плашеща история , а колкото до другата книга все още не знам какво да очаквам.

2. Най-страшната корица
Сещам се за тези двете - доста мрачни и страховити ми се струват.Може би е заради черния цвят , но бялата кървава маска на корицата в дясно определено въздейства стряскащо .








3. Ако можеше да посочиш, който и да е автор, с който да правиш номер или лакомство, кой би избрал?
Бих избрала С. Кинг ,тъй като ще ми е интересно човек с неговото въображение какъв номер би спогодил :Д 


4. Ако можеше да се облечеш като всеки един литературен герой за Хелоуин, кой би бил?
Ще избера Америка от Изборът на К.Кас и то единствено заради красивите рокли- те определено са ми слабост :)

5. Ако можеше да намериш всичко от всяка книга в скривалището ти за номер или лакомство, какво би искал/а да намериш?
ооо веднага казвам мантията невидимка от Хари Потър , Окото на Елена от поредицата Стъкленият трон на С.Дж.Маас ,

6. В кой измислен свят би искал/а да отидеш за номер или лакомство?
Разбира се ,че това е светът на Хари Потър. С удоволствие бих отишла в Хогуърдс и там да прекарам един страхотен Хелуин 

7. Кой книжен злодей не би искал/а да срещнеш сам/а в тъмна алея на Хелоуин?
Оооо не искам да срещам нито един злодей от книгите , нека си останат там :Д И все пак сега се сещам за абитата от Пайнс на Б Крауч или Валгите от Стъкленият трон 

8. Как би се облякъл/ла като вампир, зомби, върколак или ловец на сенки?
Бих заложила на вампирската визия :Д не знам защо но някак си острите зъбки ме привличат :Д 

9. Посочи бонбон (само един) от Хари Потър, който би искал/а да откриеш в скривалището си?
Ха ха  ха сещам се ,че имаше бонбон с вкус на ушна кал , но него със сигурност не го искам :Д Но пък шоколадовите жаби ми се струват доста вкусни .

10. Кой е любимият ти Хелоуин бонбон?
Реално в България този празник нашумя в последните няколко години и като се замисля  дори не знам какви видове бонбони се раздават , но след шоколадовите другите ми любими са желираните бонбони - особено хари бо 




Ревю: Пайнс - Блейк Крауч


Издателство : Бард 
Година на издаване :2014
Поредица:  Пайнс 
Брой страници: 320
Цена :14.99лв 
Резюме:
Агент Итън Бърк от Сикрет Сървис отива в Уейуърд Пайнс, Айдахо – малко кътче от рая насред нищото, – да търси двама изчезнали федерални агенти, единият от които е негов бивш партньор. Още с пристигането си той попада в ужасна катастрофа и когато идва на себе си в болницата без документи и лични вещи, започва да подозира, че в Уейуърд Пайнс нищо не е такова, каквото изглежда. Но същото се отнася и за самия Итън Бърк.

В хода на разследването въпросите стават все повече и повече. Защо Итън не може да се свърже с жена си и сина си във външния свят? Защо един от изчезналите агенти е бил окован за легло и оставен да се разложи в изоставена къща? Защо никой не му вярва, че е онзи, за когото се представя? Дали електрическите огради държат жителите на Уейуърд Пайнс в градчето, или ги пазят от нещо друго?
С приближаването до истината положението на Итън става все по-невъзможно и той все по-ясно започва да осъзнава, че може никога да не напусне жив Уейуърд Пайнс.



Това, че си параноик, не означава, че никой не те дебне!
Джоузеф Хелър

Не знам как да започна ревюто си за тази книга , тъй като не мога да опиша цялата интензивност ,мистерия и ужас криещи се зад заглавието Пайнс.Бях чела доста положителни коментари за историята , но реално не знаех за какво всъщност става дума , но определено не останах разочарована.
Книгата е доста лесна за четене и при наличието на свободно време за един ден може да бъде прибавена към списъка с прочетени книги , при мен това отне два дни  Още първите страници ни хвърлят директно във Уейуърд Пайн .Няма някакви въведения в историята или подробни описания , всичко се случва внезапно и неочаквано.Ако мислите,че в книгата ще има моменти ,където действието ще се развива по-бавно или няма да се случва нищо интересно , то тогава дълбоко грешите.Отдавна не бях чела подобна книга ,в която през десетина страници всичко се преобръща на 360 градуса .
Агент Итън Бърк е главният ни герой , който още със събуждането си след ужасната катастрофа е преследван от чувството за страх и вътрешният глас непрекъснато му нашепва  ,че нещо не   е наред.Всъщност се оказва ,че нищо не е е наред в този град , от който няма изход . Итън очаква да намери помощ и съдействие , да се свърже с близките си и съвсем скоро да се прибере при съпругата и сина си. Привидно градчето изглежда напълно перфектно. Авторът е изградил една илюзия за съвършенство и на повърхността всичко изглежда чудесно , но вглеждайки се по- дълбоко в поведението на хората Итън забелязва доста нередности .Самата аз напрягах мозъка си и се опитвах да отгатна какво реално се случва. Имаше един два момента , които леко ми напомниха на Лабиринтът на Дж. Дашнър , но това е лично мое впечатление  и не означава ,че книгите имат идентични сюжети просто определени неща ми напомниха за другата книги. През по- голямата част от действието наистина се възхищавах на физическата издържливост на главния герой ,който почти през цялото време бяга . Прекосява реки , катери се по скали , раняват го , изпада в безсъзнание и пак продължава.Изисква се изключителна сила на духа , за да намираш смисъл да продължиш.За него този смисъл са съпругата му и синът му.Той отчаяно иска да ги види отново, а ставайки свидетел на толкова странни неща , със сигурност иска да разбули и мистерията около градчето.

"Опитът му показваше, че навсякъде, където има хора, има и тъмни кътчета. Така  беше устроен светът. Съвършенството бе само повърхностно. Епидермисът. Задълбаеш ли малко, ще попаднеш и на по мрачните нюанси. Стигнеш ли до  кокал,ще се озовеш в непробудно тъмнина."

За фен на трилърите като мен книгата определено беше попадение право в целта. А като добавим и леките свръхестествени моменти картинката става още по - прекрасна.Авторът споделя ,че книгата е вдъхновена от Туин Пийкс и мисля ,че определено е постигнал много добър ефект .
Макар да имах известни подозрения определено не очаквах точно такъв финал.Все още остават много загадки и въпроси без отговор.Всичко е малко трудно за осмисляне и се надявам следващата книга да даде отговор на повечето въпроси.Със сигурност за любителите на трилърите и истории като Изгубени ,Злокобен остров или Досиетата Х книгата ще се хареса.


Трябва да добавя ,че по поредицата има и сериал , който до колкото знам се излъчва по FOX и изглежда доста обещаващо. Четейки коментарите на гледащите го мога да съдя ,че филмовата адаптация е доста добра.Лично аз не съм гледала нито един епизод , но ще ми е интересно да видя как са пресъздали нещата. Ако Вие имате впечатления от сериала ще се радвам да споделите :)

 Ще кача и трейлър на сериала ,който се излъчва всяка неделя от 22.00ч по телевизия FOX 




September Wrap Up and October TBR


Ето, че октомври вече е тук, а есента се усеща осезаемо, особено сутрин, когато температурите са между 5 и 10 градуса. Колкото и да ми се иска да е топличко все пак много се радвам, че мога да си нося шаловете и по дебели блузки. По отношение на прочетеното през септември....  не съм много доволна от себе си, но свободното ми време драстично намаля. Все пак успях да прочета четири страхотни книги. Да,  знам не е голямо постижение, но пък и четирите се оказаха страхотни попадения и се докоснах до трима нови за мен автора. А ето ги и самите книги. 

1. Да целунеш ангел -Сюзан Елизабет Филипс 
 

Определено не очаквах книгата да ма хареса толкова.Историята беше много свежа и забавна, а любовната развръзка беше поднесена доста интересно скрита зад
кулисите на цирка и носеща привкуса на нещо непознато, ново и различно. Цялото ревю може да прочетете тук.

2. Снежният човек -Ю Несбьо
Отдавна имах намерения да се запозная със стила на тази автор, още повече, че харесвам подобни криминална трилъри и високите ми очаквания определена се оправдаха. Книгата беше динамична, напрегната и изпълнена с толкова много обрати, че нямаше никакъв шанс да отгатна кой е извършителят на убийствата. Определена ще прочета и другите му книги и вярвам, че и те ще ми допаднат, а ревюто на Снежният човек може да прочетете тук.


3. Стъкления трон -Сара Дж. Маас
Още един дълго отлаган от мен 
 автора, а  след прочита на тази книга определено вече съм фенка на Сара, тъй като е успяла да изгради един прекрасен фентъзи, магически и мистичен свят, който искам да опозная заедно с героите, които са повече от страхотни. Бях слушала много за Селена Сардотиен и най-накрая опазнах образа и. Поредицата има голям потенциал и усещам, че с всяка следваща книга историята ще става още по-добра. Тук може да прочетете цялото ми мнение за книгата. 

Втората книга от поредицата също не ме разочарова, а напротив още повече разпали интереса ми. Всичко стана много по сложно и заплетено, оказа се, че всеки крие някаква мръсна тайна от миналото си и, когато всичко изплува положението става взривоопасно. Определено нямам търпение да прочета следващата книга, а цялото ревю на Среднощна корона може да намерите тук.(Успях да прочета книгата в последния ден на Септември ,но чак сега съм готова с ревюто ,така че все пак ще я замисля към прочетеното през септември.)


Относно плановете ми за Октомври ... за сега със сигурност знам ,че искам да прочета следващите две книги от поредицата на С.Дж.Маас , а именно -Огнена наследница (която дори вече започнах) и Кралица на сенките.Тъй като на скоро излезе Сирената на К. Кас много ми се искаше да видя за какво става дума , тъй като  харесвам другата поредица на авторката -Изборът.И като стана дума за поредици ще се постарая да прочета Обречена на теб на С.Дей ,тъй като е последната книга от историята за Ева и Гидиън и просто искам да видя как ще завърши всичко.Със сигурност ,ако имам повече време ще се впусна да чета и още книги стига да привлекат вниманието ми.
Това беше от мен за изминалия месец , надявам се този да е още по- хубав и Ви пожелавам много  приятни есенни емоции с книга в ръка :)


Ревю: Среднощна корона -Сара Дж.Маас

Издателство: Егмонт 
Поредица : Стъкления трон 
Година на издаване :2014г.
Брой страници:416
Цена : 14,90лв.
Резюме:
След тежки препятствия Селена Сардотиен печели конкурса за нова убийца на кралството. Но тя далеч не е лоялна към короната – Селена крие тайни дори и от най-близките си довереници.
Докато се преструва, че работи за принца, й предстои да бъде подложена на още страховити изпитания. Особено когато новата й задача би могла да застраши всичко, за което я е грижа. А на хоризонта се задават много по-опасни врагове – такива, които заплашват да унищожат целия й свят, и които със сигурност ще принудят Селена да направи избор.
Въпросът е на кого би могла да бъде лоялна една наемна убийца и за какво най-много би искала да се бори тя?

Ревю на първата книга от поредицата Стъкления трон може да намерите тук 


Първата книга от поредицата беше доста въвеждаща - очерта образите на героите, заформи любовен триъгълник и превърна Селена в кралски шампион. В тази втора книга очаквах да видя асасина Селена , но през първата половина от историята  сякаш беше отделено по- голямо внимание на отношенията между Каол , Селена и Дориан.Всеки от двамата младежи се притесняваше от реакцията на другия , когато разбере ,че харесват едно и също момиче Тяхното приятелство датира още от детските години и затова би било много жалко те да развалят тази връзка по между си.Самата Селена на моменти не знае ,кого всъщност харесва истински и с кого би искала да бъде.Всеки от тях сам по себе си притежава прекрасни качества и общи интереси със Селена. Докато с единия всяка сутрин обичат да тичат заедно и да закусват , то с другия могат с часове да обсъждат прочетените книги , с единия тренира и се обучава , а с другия обича да се разхожда и разговаря.И Дориан и Каол

биха могли да бъдат голямата ѝ любов , макар и невъзможна.В хода на събитията се разкриват и доста тайни и  мистерии покрай краля и неговата сила .Най -любимите ми моменти бяха свързани с приятелските разговори между Нехемия и Селена. За мен те са страхотен отбор , макар да криеха много тайни по между си, винаги се защитаваха една друга , макар и често да спореха.Може би авторката трябваше да отдели малко повече внимание на нейния образ , тъй като се оказа ,че има доста неща , които не знаем за нея.И така до средата книгата вървеше леко и дори се ядосвах ,че не се случва нещо по - интересно и после БАААМ случи се нещо ,което ме разтърси. Признавам си ,че не го очаквах.От там на сетне всичко взе да се развива доста бързо и непредвидимо.Видяхме Селена в една нова светлина на кръвожаден и безпощаден убиец.Каол се превърна  в наранен влюбен мъж , който вече се съмнява в призванието  и във вярата си  , а Дориан  е принуден да пази своите тайни и да помага на Селена.Много се радвам ,че не бях чела много ревюта за книгата и не знаех какво ще се случи , така ефектът от всяка следваща прочетена страница беше много по- голям.

Второстепенните герои отново бяха на ниво, а тяхната роля се задълбочава все повече.В тази книга се срещаме с Роланд -братовчед на Дориан , който заема пост в съвета.Още с появата си той не ми вдъхва доверие.Имаше нещо мазно и подмолно в образа му , а може би той е бил само една пионка в доста по- опасна игра.
Кралица Елена отново се появява макар и за кратко , колкото да потвърди предположенията на Селена и да и покаже , че се задава нещо зло.
Арчър  беше доста противоречив образ. Вярваше в собствената си кауза и не позволи нищо да застане на пътя му докато не се сблъска с асасина на Адарлан.
Макар и за кратко отново се натъкваме на Калтейн ,която е оставена да страда в тъмницата  и да чака да удари и нейния час. 
Няма как да пропусна Морт - магически череп ,който може да говори и е видял твърде много неща през годините. Той винаги гледа да се заяде със Селена , а саркастичните му коментари винаги ѝ лазят по нервите и въпреки това  той е забавен и ведър образ ,който внася разнообразие , а и със съществуването си доказва ,че магията не си е отишла завинаги.
Баба Жълтонога -доста зловещ образ чак тръпки ме побиват като си представих металните и заострени зъби.
Може би сега вече разбирам еуфорията на всички около поредицата , тъй като с тези две книги усещам ,че се заформя нещо голямо. Определено обичам фентъзито и магическите елементи и смятам ,че следващите книги ще са  още по- добри. Нямам търпение да разбера как ще се развият нещата и каква ще е съдбата на Ерилия.Финалът естествено беше отворен, а  последните страници бяха много емоционално наситени.Радвам се ,че до известна степен маските паднаха, но все пак остават и доста неразкрити тайни. 


Ревю: Стъкленият трон - Сара Дж.Маас

Издателство: Егмонт 
Поредица: Стъкленият трон 
Година на издаване:2014г.
Брой страници:408
Цена:14.90лв
Резюме:
Селена Сардотиен е измъкната от затвора на Ендовер, за да се озове в плен на разкоша на кралския дворец. Принц Дориан предлага да й върне свободата, но при едно условие. Тя трябва да спечели състезанието за нов кралски убиец, а нейни опоненти ще са най-жестоките мъже в кралството.
Всекидневието на Селена се изпълва с изтощителни тренировки за големия турнир и с отегчителни до смърт дворцови порядки. Нещата стават малко по-интересни, когато принцът започва да проявява интерес към нея... но грубият капитан на стражата Каол е този, който я разбира най-добре.
Когато участниците в турнира започват да измират един след друг, Селена осъзнава, че битката е не само за първото място в надпреварата, но и за живота й.


Слушала съм изключително много за авторката и за това колко добре пише,както и колко страхотна е поредицата и ,че почти всички освен мен са я чели.Но бях решила да стоя далеч от тази всеобща еуфория и да не започвам поредица ,която още не е напълно завършена ,за да не ми се налага да чакам издаването на другите книги.Но любопитството ми се оказа твърде голямо и все пак реших да започна книгата.Нямах кой знае какви очаквания , дори не бях чела резюмето , но тотално се влюбих в историята. На пръв поглед книгата е типично тийн фентъзи четиво с още по типичните за жанра любовни триъгълници , вълшебства , изпитания , принцове и принцеси.Но ,авторката безспорно притежава голям талант ,тъй като е успяла умело да съчетае това в една завладяваща книга. Идеята на самата история не е нещо нечувано и невиждано до сега ,но въпреки това С.Дж.Маас я е  превърнала в едно завладяващо приключение , от което аз не исках да се отлепя.
Да поговорим малко и за самите герои

Селена Сардотиен  - слушала съм толкова много , за нейния силен дух и
непоколебимост ,че нямах търпение да видя с какво тя е по специална от всички други героини до сега.Тя без съмнение доказва ,че не е някакво разглезено момиченце , а с право е Асасина на Адарлан.Не се разкрива много за миналото ѝ и за живота ѝ преди да стане асасин , но се надявам ,че в следващите книги ще излязат изненадващи тайни от миналото.Пристигайки в замъка и започвайки турнира за кралски шампион си представях нещо като "Игрите на глада ",където надпреварата ще е жестока и цялото действие ще се върти само около това , но на моменти по скоро ми напомняше на поредицата "Изборът" на К. Кас  от гледна точка на това, че Селена се луташе между вниманието на Дориан и на Каол или инъче казано -между принцът и капитана на кралската стража.Явно подобни книги няма как да минат без сложен любовен триъгълник , в който и двамата кандидата за сърцето на девойката са толкова добри и достойни за нея , че ... когото и да избере все ще е добре :Д 

Дориан Хавилиард - принцът на Адарлан- Той е красив , умен , мил , но също така много състрадателен към несгодите на хората , за разлика от баща си. Кралят е завладял насилствено много територии и със сила е подчинил хората на своята воля , а Дориан никога не би направил подобно нещо. Най-голямата разлика между баща му и него ,е жестокостта - при Дориан Хавилиард тя просто липсва.Той предпочита да чете книги отколкото да измисля зловещи планове за поробването на народа.Първоначално  той няма никаква представа какво да очаква от Селена, но опознавайки я лека полека  започва да изпитва симпатии към нея. Тя никога не кокетничи и не преиграва пред него , даже напротив , готова е да му се разкрещи или дори да го обиди - да говори с него като с равен , а в неговия свят това е доста рядко срещано.


Каол Уестфол както вече сте разбрали той  е капитан на кралската стража и помага на Селена в подготовката за изпитанията в надпреварата за кралски шампион .Първоначално той е изключително строг с нея и не я изпуска  от поглед , все пак не
напразно е асасина на Адарлан. Доста често той не знае какво да очаква от нея , макар да е преживяла много тя все пак е едно младо момиче сблъскало се с твърде много жестокости.Самият Каол е доста  потаен и не показва емоциите си , а само наблюдава и си прави изводи.Когато осъзнава ,че започва да се привързва към Селена това го плаши още повече , тъй като вижда ,че най-добрият му приятел Дориан също не е безразличен към нея , а предвид произхода ѝ никои от двамата не може да е с нея.



Няма как да не спомена и второстепенните герои , които много харесах - най-вече Нехемия , също като Селена и тя е много борбена и устремена в своята кауза - да помогне на народа си. Същевременно двете момичета изграждат едно страхотно приятелство по между си и си помагат изключително много.

Колкото повече мисля , толкова повече не откривам причина да не прочета книгата по- рано. Може би всеобщото прехласване по нея ми е повлияло , а и да си призная честно не харесвам особено корицата .. няма конкретна причина за това просто .. нещо в нея не ми допада.Но пък всичко останало в самата история ми хареса на 100 %.Усещам ,че следващите книги ще са дори още по- интересни , тъй като има да се разплитат доста мистерии и загадки , а да не забравяме и изгубената магия.

Ревю : Снежния човек - Ю Несбьо


Издателство : ЕМАС
Година на издаване : 2013г.
Брой страници : 504
Цена : 18.00лв.
Резюме: 
Антигероят Хари Хуле, полицейският инспектор на международно признатия крими-автор Ю Несбьо, се завръща в смразяващ трилър, който ще го приближи до ръба на лудостта.
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.

Бях си обещала тази година да успея да се запозная с творчеството и на този автор  и ето , че го направих.Не крия любовта си към криминални трилъри  и дори леки ужаси  стига да са написани добре , а относно  скандинавските автори  определено съм чувала само хубави отзиви .Голяма фенка съм на Крис Картър , а вече и на Ю Несбьо.От доста време слушах за неговия „снежен човек“ и накрая реших  да видя толкова ли е страшен в крайна сметка.Да си призная очаквах книгата да преобърне тотално представата ми за снежните човеци и вече да гледам на тях с друго око както е с клоуните например , но определено не успях  да се изплаша чак толкова .За сметка на това играта с психиката на читателя беше страхотна.
Прословутият инспектор Хари Хуле е от типа гениални умове , който  носят своите пороци и проблеми от миналото.Поведението им на моменти граничи с лудост , но в крайна сметка те винаги се оказват прави ,дори и с най- налудничавите си предположения. Това май се е превърнало като някакъв стереотип за всички подобни крииминални трилъри. И въпреки това старши инспекторът ми стана доста симпатичен и бях убедена ,че нищо няма да убегне на проницателния му ум.

Нека поговорим малко и за самия случаи. Вилнеещ сериен убиец , който някак си е останал незабелязан до сега и който убива жени по особено жесток начин.Авторът не описва особено подробно самият акт на убийството ,но  състоянието , в което са намерени телата е достатъчно красноречиво.На моменти действието прескача от миналото в настоящето  опитвайки се да ни насочи към самоличността на престъпника , но поне на мен  това изобщо не можа да ми помогне . Смених предположенията си за извършителя около  10 пъти.Признавам си ,че верният отговор ми се прокрадна в съзнанието само за секунда , но реших ,че не може да е това.
Катерине Брат –красивата и новоназначена разследваща , която  е изключително умна и находчива и в крайна сметкка се оказва ,че между нея и Хуле има доста допирни точки . През цялото време усещах ,че в нея има нещо гнило ,но не бях сигурна какво.
Хареса ми това ,че второстепенните герои са много добре изградени като характер и образи.Всеки от тях има своите слабости и недостатъци и пази тайни от миналото благодарение на които достигаме до истината.
Реално няма как да коментирам действието без да  разкрия част от заподозрените или да пусна някои спойлер , но в крайна сметка авторът толкова умело ни оплита в мрежите си , че наистина е забележително  как е построил един  такъв  многопластов сюжет ,където нищо не е такова каквото изглежда.
Хареса ми фактът ,че макар да има своите проблеми , Хари все пак има и жена която обича и макар да не са заедно все пак  той е изживял по някакъв начин тази емоция.Може би трудната му професия и непрекъсната ангажираност са го лишили  от възможността  да има нормално семейство , но все  пак е имал нещо близко  до това в лицето на Ракел и Олег.
В заключение мога да кажа ,че на  всеки фен на този жанр това  четиво ще се хареса със сигурност.В  книгата има дълбок умисъл  и всяка едно действие е породено от нещо друго , нещо още по –дълбоко скрито.Смятам ,че обемът на книгата е напълно нормален за подобен  тип история  и определено ,ако си падате по подобни  сюжети ще останете доволни.