Ревю: Освобождаването на Атлантида - Алиса Дей

Издателство: Тиара Букс 

Поредица : Воините на Посейдон 

Година на издаване:2014 г. 

Брой страници: 472

Цена: 11,99 лв.

Резюме: 

Преди единадесет хиляди години Воините на Посейдон дават клетва да пазят човечеството от съществата, които бродят през нощта. Сега тези сили се обединяват. Както и две души, които стоят между справедливостта и вечния мрак…
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли МакДърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.

Мнението ми за втората книга от поредицата - Пробуждането на Атлантида

Ето че противно на очакванията ми отново се завърнах към поредицата за воините на Посейдон и да си призная тази книга за сега най - ми допада . Надявам се всяка следваща част от поредицата да бъде все по-добра и наистина да се наблюдава напредък в стила на авторката. 

В "Освобождаването  на Атлантида" се запознаваме с историята на Джъстит  и Кийли , които са сродни души , но им е необходимо малко време , за да го осъзнаят . 

Джъстис се оказа полубрат на Конлан и Вен и реши да пожертва себе си в името на другите като доброволно стана пленник на Анубиса. Мислех си ,че ще станем свидетели на мъченията , които е изтърпял войнът през четирите месеца на заточение , но авторката явно е решила да ни представи само откъслечни моменти . Освен това очаквах самото освобождаване на Джъстис да се окаже по- трудно ,но в крайна сметка се случи доста на бързо.Идеята с двете му същности ,които през цялото време се бореха в главата му също беше интересна , но накрая така и не разбрах как успя да се излекува и всичко изведнъж да си дойде по местата . Като изключим тези дребни забележки поведението на Джъстис се вписваше в стереотипа за всеки един войн - беше обсебен от идеята да притежава Кийли , да я защитава и да убие всеки доближил се до нея , с две думи отново наблюдаваме поведението на пещерен човек , което доста често се използва в такъв тип книги (не мога да разбера този модел на поведение не се ли изтърка вече). 

Кийли  е археолог , но интересното при нея е ,че може да чете историята на предметите  като ги  докосне с ръка . Това  не винаги е толкова хубаво ,колкото звучи и може да и навлече много неприятности. Младата археоложка доста бързо се приобщи към обстановката в Атлантида и изобщо към идеята ,че потъналия континент наистина съществува , а група воини пазят света от лошите. Доста бегло и за кратко се появяват Конлан , Вен  и Ерин , а Райли е твърдо убедена ,че съвсем скоро с Конлан трябва да се оженят ,преди тя да роди. (предполагам в следващите книги ще станем свидетели и на това). 

Пътешествието и опознаването между Джъстис и Кийли се оказа истинско приключение и им помогна постепенно да разберат повече един за друг  , преди да преминат към сексуалните подвизи . През повечето време те бяха сякаш изолирани от останалите герои и това също допринесе вниманието на читателя да се съсредоточи именно върху тях , а с това и образите им ми станаха по- симпатични. 

Както споменах и в началото , силно се надявам с всяка следваща книга авторката да задобрява и историите да бъдат все по-вълнуващи и динамични . В крайна сметка започнах лека полека да харесвам поредицата ,героите ми стават все по - симпатични и съвсем скоро ще Ви запозная с историите  на останалите воини на Посейдон.

Read More

Ревю: Пробуждането на Атлантида - Алиса Дей

Издателство: Тиара Букс 

Поредица: Воините на Посейдон 

Година на издаване: 2012г.

Брой страници : 416

Цена: 12,00 лв.

Резюме:

Воините на Посейдон напускат Атлантида с една цел – да спасят света на хората от ужасяващо зло. Техният водач е Вен, който служи като Отмъщението на краля, избран по рождено право и доказал се в битка. Никой не може да го победи… освен може би една необикновена човешка жена.

ВОИНЪТ...

Чувството за дълг изпълва мислите на Вен. Той трябва да служи като връзка на хората с атлантите във войната срещу вамприте. Неговото оръжие е мечът, а не дипломацията. Но когато е на мисия, за да открие Сърцето на нереидата – рубин с безмерна сила – ще му е нужна всяка частица самоконтрол, която притежава, за да устои на силния копнеж към красивата вещица, избрана да работи с него.

И ВЕЩИЦАТА…

Сърцето на Ерин е изпълнено с желание за мъст. Тя живее единствено за шанса да отмъсти на онези, които са убили семейството й. Сега Ерин ще трябва да се съюзи с легендарния атлантски воин, чието тъмно желание заплашва да срине всички бариери, които е издигнала пред чувствата… и сърцето си. Уловени в капана на променящите се съюзи, колко дълго ще могат Вен и Ерин да устоят на пробудената страст помежду им?

Тъмни сили, пазете се: Атлантида се пробуди. 

Здравейте , 

днес ще споделя мнението си за една отдавна забравена книга в библиотеката ми , която чака реда си от години. Както виждате книгата е излязла на български език през далечната 2012 г , тогава издателство Тиара Букс още съществуваше и се беше заело с издаването на интригуваща паранормална поредица и аз като всеки  друг читател нямах търпение да разбера кои са Воините на Посейдон и каква е мисията им . Прочитайки първата книга "Възраждането на Атлантида" останах с леко смесени чувства и така и не продължих с поредицата . Но тъй като през 2020 г съм си обещала да чета само по- стари книги , които съм отлагала с години , то дойде ред отново да се срещна с воините на Посейдон. Тук е моментът да кажа , че аз не си падам много по подобен тип паранормални романтични книги , но все пак рискувах с "Пробуждането на Атлантида " и мисля ,че не сбърках.

Всяка от книгите разкрива историята на един от воините на Посейдон и в случая се запознаваме по-отблизо с Вен , братът на Конлан ,чиято история се разкрива в първата книга. Вен естествено е олицетворение на мъжественост , сила и красота. Той се опитва да сключи съюз с вещерски клан и по този начин по-лесно да надвие Калигула (вампир ,причинил много страдания на него и на семейството му) По пътя към сключването на съюза обаче  ,Вен среща Ерин - красива ,млада вещица ,която също търси отмъщение и така съдбите им се преплитат . Идеята със сливането на душите и , това че още от първата си среща двамата герои изпитват непреодолимо желание един към друг , тъй като им е предопределено да са заедно ми дойде малко в повече. Винаги съм харесвала много повече идеята за постепенното опознаване и влюбване между мъжа и жената , а не моментната страст ,която ги завладява още на първата среща и те откриват ,че са един за друг . Освен това откривайки своята любима в лицето на Ерин  , Вен започва да се държи още по-абсурдно и ненормално дори и от преди. При всяка тяхна среща следва демонстрация на сила и мъжественост , готовност за битка с всеки осмелил се да погледне неговата вещица и един куп безсмислени приказки за това кой на кого принадлежи и кой за кого би жертвал живота си . Последното се повтаряше многократно и в крайна сметка явно никой не ценеше особено много съществуването си , защото непрекъснато се изтъкваше готовността за саможертва на някой от героите . Определено това пресилване на нещата не ми хареса , а описанията на еротичните сцени директно ги пропусках . През цялото време исках да има малко повече динамика  и правдоподобност в събитията , а не всичко да се движи монотонно и сякаш по сценарии (както си беше).Все пак книгата си имаше и силните моменти , а светът ,който авторката е изградила е интерес  и определено заслужава вниманието на читателя , освен това второстепенните герои са достатъчно интригуващи , за да имам желанието да прочета и останалите книги от поредицата. Не обещавам ,че ще е веднага , все пак книгите са леки и разтоварващи без да дават някакъв материал за размисъл , така че мога да си правя кратки почивки между прочита им , но пък са нещо различно от обичайните жанрове , които чета. А Вие чели ли сте подобни паранормални романтични истории.?

Read More

Ревю: Божигроб - Джей Кристоф

Издателство : Егмонт 

Поредица : Нивганощ 

Година на издаване : 2018 г. 

Брой страници: 656 

Цена : 29,90 лв.

Резюме: 

Пребори страха си, пребори света.

Мия Корвере е намерила своето място като острие на Девата на Благословеното убийство, но мнозина в Червената църква смятат, че тя далеч не го заслужава. Упражнявайки кървавия си занаят в едно от най-затънтените кътчета на Републиката, тя така и не се доближава до крайната си цел – смъртта на консул Скайва и кардинал Дуомо. А след фатален сблъсък със стар враг Мия започва да подозира мотивите на Червената църква…

Когато е обявено, че Скайва и Дуомо ще имат рядка публична изява по случай закриването на игрите в Божигроб, Мия се опълчва срещу Църквата и продава себе си като гладиатор в замяна на възможността да ги елиминира. На арената Мия открива нови съюзници, по-добри противници и още повече въпроси за необичайното си влечение към сенките. Но докато все повече заговори биват разкрити, а броят на жертвите продължава да нараства, Мия е принудена да направи избор между лоялността и отмъщението и да разкрие тайна, която би могла да промени целия ѝ свят.

А ето какво се случи в Нивганощ 

 А мен може да ме откриете тук -Facebook 

Нямах търпение да започна "Божигроб" , тъй като поредицата определено е доста

пристрастяваща , нестандартна и вълнуваща  и просто трябваше да проследя отново съдбата и приключенията на Мия. Началото на книгата отново е леко объркващо  и ни прехвърля ту в минали моменти , ту в настоящето , но това ни помага да разберем цялостния замисъл на Мия и какво всъщност се кани да направи тя . Признавам си ,че планът ,който си беше начертала ми изглеждаше доста безумен  и смъртоносен и е факт ,че по пътя към заветната цел се проля твърде много кръв. Цялостната идея с гладиатите и битките ми напомняше малко на Игрите на глада , но в много по- брутална и жестока версия. 

Няма как да напиша много неща без да разкрия  ключови  моменти от историята  , но появата на някои стари герои доста ме изненада. Отново виждаме Ашлин и всъщност е доста трудно да се определи на чия страна е тя . Признавам си ,че след края на  " Нивганощ "наистина намразих тази героиня и въпреки всичко случило се в настоящата книга .... все още не може да ми стане симпатична. Самата Мия според мен доста се промени , превърна се в истински безпощаден убиец и плати твърде

висока цена , за да достигне до целта си . Да не забравяме ,че тя  вече има още един верен спътник - Затъмнение , демонът на покойния вече Касий . Диалозите и спречкванията между Господин Благ и Затъмнение определено са доста забавни и въпреки ,че двете същества привидно не се понясат , тях ги свързва привързаността им към Мия. 

Хубаво беше ,че попадайки при дона Леона ,Мия се запозна с доста нови хора , които всъщност се превърнаха в  нейни приятели , разбрахме техните съдби и страдания им и нямаше как да не ми станат симпатични . В тази книга авторът отново разбива всички клишета и излиза извън рамките на стереотипите като преобръща света на Мия с краката на горе ,  а нас читателите - оставя в недоумение. В първата книга всичко звучеше доста  по -лесно и логично . Мия се стремеше да отмъсти за загубата на семейството си , убивайки Скайва и Дуомо и  така да сложи край на тиранията им. Но нещата се оказват доста по-  сложни . Младото момиче разбира ,че родителите ѝ не са тези , за които ги   е смятала ,  през очите на малко момиченце тя е виждала всичко в розово - щастливо семейство с любящи и обичащи се родители отдадени на страната си , но в един момент завесата се повдига и нещата вече изглеждат доста различно. 

Признавам си ,че финалът беше доста епичен , но ми дойде малко в повече разкриването на всякакви странни семейни връзки , все едно сме в латиноамерикански сериал. Но нещото ,което най- много ме зарадва беше появата на един позабравен герой ,който успява да се намеси в точния момент и да остави нас читателите с широко отворени усти и тръпнещи в очакване да прочетат "Мраколуние" 

Read More

Ревю: Нивганощ - Джей Кристоф

Издателство : Егмонт 

Поредица : Нивганощ 

Година на издаване : 2017 г. 

Брой страници : 632

Цена : 27,90 лв. 

Резюме : 

В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.

След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. Но дарбата ѝ да говори със сенки я отвежда пред вратата на отдавна оттеглил се асасин, който ѝ предлага друго бъдеще в един напълно непознат свят.

Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре...

Може да ме откриете  Тук ! 

Слушам и чета за тази книга още откакто беше публикувана у нас  през 2017 г . и ,тъй като през настоящата година съм си обещала да не се впускам да чета току що излезлите на пазара книги , а да се опитам да намаля бройката на книгите в списъка ми за прочит , то това беше и причината да се захвана с "Нивганощ" и да разбера за какво е целият този шум. 

Признавам си ,че началото ми беше доста трудно , не можех да се ориентирам кой е разказвача , кога се развива действието и коя всъщност е главната героиня . Наред с това началото ми беше една идея по мудно отколкото ми се искаше. Някак си историята не успя да ме спечели още от самото начало , нали знаете как дадена книга ви грабва още с първото изречение , е с тази не беше точно така. Все очаквах да се случи нещо все по- интересно и по- интересно и да прикове вниманието ми на 100% . Това реално се случи след средата на книгата. В никой случай не казвам ,че първата половина от историята ми е била скучна , напротив четох я с интерес , но нещо ми липсваше , за да бъда напълно погълната от историята . А сега е време да обърнем внимание и на самите герои. 

Мия Корвере  е главното действащо лице . Съдбата ѝ е изключително тежка и след обесването на баща ѝ и отвеждането в затвор на майка ѝ и малкото ѝ братче момичето остава само на улицата и трябва да се бори за живота си . Тук се появява старият антиквар Меркурио , който взима под крилото си малкото гардже и се заема да я превърне в професионален убиец , който да отмъсти за семейството си . До тук сюжетът не е кой  знае колко непредсказуем , а и след това действието също е предвидимо до известна степен. Мия трябва да бъде обучена ,за да стане професионално острие и да завърши отмъщението си затова попада в Червената

църква , заедно с още много чираци , за да извърви дългия път на обучението и да достигне крайната си цел. Разбира се нещата са доста по- трудни отколкото е очаквало младото момиче и в Червената църква тя среща както много приятели , така и врагове.

Много ми хареса светът ,който Дж. Кристоф е изградил , макар да не се ориентирам напълно за всички градове и народности на картата , но идеята за пустинята , за Божигроб  и за обучението в Червената църква са майсторски изпипани и ми достави истинско удоволствие да се насладя на тази фантазия и да се пренеса в този измислен свят . 

Останалите чираци в Червената църква всъщност са една цветна палитра от образи и характери и всеки от тях успява да се открои с нещо и да бъде запомнящ се . Няма как да се спомена ,че много симпатизирах на Карлота , Ашлин  , Осрик  и Трик .... особено Трик. В един момент не можех да спра да чета историята именно заради него . Толкова прекрасен мъжки образ рядко се среща , а той беше просто съвършен . Образът му съчетава всички качества ,необходими за един добър мъжки образ и в същото време тези му качества не са излишно хиперболизирани , а напротив , ставаме свидетели и на слабостите и страховете на Трик. Виждаме ,че той може да е безмилостен и жесток , но в същото време  да се отнася мило и внимателно с Мия.  Джесъмин ме дразнеше през цялото време , а образа на Тих беше толкова мистериозен , че така и не разбрах дали е от добрите или от лошите . 

Има още много герои  , които ми допаднаха и такива , които едва понасях ,но няма как да отделя време на всеки от тях , но пък задължително трябва да напиша няколко реда за  Господин Благ - котката ,която всъщност е не-котка , но е верен спътник на Мия откакто е била на 6 години .Всъщност господин благ е сянка , която неотлъчно е до Мия и изпива страхът ѝ , храни се от него и в същото време винаги проявява чувство за хумор или за сарказъм и внася нотка на забавление дори и в тежките моменти.

Финалът на книгата беше доста ....неочакван , грандиозен , кървав и тъжен за мен. В един момент всичко се преобърна и буквално не знаех какво да очаквам. Тук автора е свършил работата си отлично , тъй като последните страници разкриващи случващото се просто трябва да се прочетат на един дъх. Разбира се останаха много недовършени дела и въпроси без отговор , но за тази цел има още две също толкова обемни книги  , който чакат да бъдат прочетени , а аз нямам търпение да открия отговорите на всички въпроси , които се въртят в главата ми. 

В заключение ще кажа , че книга разчупва доста от клишетата за подобен   YA фентъзи роман. Четейки резюмето може би всеки очаква типичния образ на 15  - 16 годишно момиче , което

притежава невероятно умения , решено е да отмъсти за семейството си , а по пътя среща също толкова смело и красиво момче , в чието лице открива истинската любов . Ами ще Ви разочаровам , но нещата в книгата са много по- различни. Самият стил на автора на моменти е доста циничен и груб , не ни спестява нищо  и не захаросва излишно нещата , а образа на Мия е всичко друго но не клиширан.  Така че ,ако все още не сте обърнали внимание на поредицата сега е моментът да го направите ,защото просто няма да Ви разочарова.

Read More

Ревю: Кутия за птици - Джош Малерман

Издателство: Deja Book​

Година на издаване: 2015 г.

Брой страници: 296

Цена: 14,90лв.

Резюме: 

Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно – то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затворят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди… И настана тишина, нарушавана само от птичите песни.

Малори е сред оцелелите. Живее в укрепена къща с Момчето и Момичето. Учи ги да живеят без зрение. Подготвя ги за деня, когато ще напуснат убежището си. Тя излиза навън само за да налива вода от кладенеца в двора. Винаги е със завързани очи, винаги се спъва в неравната почва около него. Наблизо тече река. Там чака лодката – последната надежда. Дошло е времето да тръгнат. Със завързани очи. Престои им опасно пътешествие в свят, в който един поглед може да ти коства живота…

Още с излизането си на българския пазар книгата предизвика голям фурор. От тогава до сега прочетох страшно много положителни мнения и доста малко отрицателни. Доколкото знам има и филм по книгата (не съм го гледала)

И така в крайна сметка и аз прочетох "Кутия за птици" и ...сякаш нещо не ми достигна ,за за я харесам достатъчно и да се нареди сред любимите ми. Началото е доста силно и веднага грабва вниманието на читателя. Има достатъчно мистерия и неочаквани събития  , авторът ни държи под напрежение и събужда въображението ни. Малори ми стана симпатична още от самото начало. Първоначално също като нея исках да повярвам ,че всичко е просто илюзия и хората не полудяват наистина ,но  всичко се оказва реалност . Все още ми е непонятно какво точно се случваше в

книгата ,но идеята ,че не можеш да седиш с отворени очи навън , че не виждаш нищо и седиш затворен буквално като птица в клетка е плашеща. А ,когато трябва да отглеждаш деца в тази среда нещата стават още по - кошмарни . През цялото време се дразнех ,че децата всъщност не бяха наричани с имената им , а просто момче и момиче . Твърде безлично ми се стори сякаш са някакви предмети , а не човешки същества. Малори ги е обучила много добре , почти като войници ,които винаги са на щрек  и това всъщност много ѝ помага. 
Може би финалът на книгата остави твърде много въпроси без отговори и не задоволи любопитството ми. Много неща останаха недоизяснени и въпреки ,че знам ,че историята има продължение (дано бъде преведено и у нас) ми се искаше автора да хвърли повече яснота . 
Цялостното ми впечатление за историята е положително , макар самата тя да е толкова зловеща и плашеща . Идеята е оригинална и добре развита стига накрая да получим обеснение за всичко случило се. 
Държа да отбележа ,че корицата също е прекрасна и въздействаща. Определено ,ако Ви се чете нещо различно това е вашата книга. За мен това беше първа среща с Дж. Малерман , но смятам да дам шанс и на другите му книги . Споделете и Вие чели ли сте нещо от автора и с какви впечатления сте останали. 

Read More

Ревю: Първият гроб от дясно - Даринда Джоунс

Издателство: Ибис 

Поредица: Чарли Дейвидсън 

Година на издаване: 2011г. 

Брой страници :296

Цена: 11,90лв.

Резюме:

Великолепен дебютен роман, който жъне награди и който ни запознава с Чарли Дейвидсън, със странично занятие частен детектив и основно – жътвар на души. През 2009 година романът е отличен с наградата "Golden Heart" в категория "Най-добър паранормален романс". Чарли вижда мъртъвци. Точно така, тя вижда мъртъвци. Работата ѝ е да ги убеди "да влязат в светлината". Но когато тези мъртъвци са починали при далеч не идеални обстоятелства (иначе казано, били са убити), понякога искат от Чарли да потърси сметка на лошите. Нещата се усложняват от изпълнените с гореща страст сънища на Чарли за някой, който я е следвал цял живот. Оказва се, че той май не е мъртвец. Нищо чудно да се окаже нещо съвсем различно... 

Последвайте ме във Facebook :)

Бях чувала  поредицата  ,но никога не съм проявявала интерес към нея ,тъй като знаех ,че издаването ѝ у нас е прекратено и са издадени само първите три книги. Но попаднах на един форум за фен преводи ,където  имаше тема за съответната поредицата както и фен преводи на следващите книги и това някак си събуди любопитството ми .

Поразрових се и намерих доста положителни коментари относно Чарли Дейвидсън ,затова накрая реших да прочета книгата. 
Първоначално ,четейки резюмето си мислех ,че историята доста ще напомня сериала Шепот от отвъдното( не знам дали Вие го помните , но аз го харесвах много) , но се оказа ,че съм в тотална грешка . Може би единственото общо между сериала и книгата са мъртъвците ...
Чарли Дейвидсън е жътвар на души и съответно трябва да помогне на душите на мъртвите да преминат отвъд . Но наред с това тя  е и частен детектив и помага на чичо си Боб ,който работи в полицията. Това ѝ помага по - лесно да разкрие обстоятелствата ,при които са загинали хората ,искащи да преминат отвъд . Съответно тук имаме и елемента на разследване на дадено престъпление , заплитането на случая ,малко екшън и напрегнати моменти , за да се стигне накрая до истината. Аз много обичам криминални романи и подобен тип разследвания винаги са ми интересни, но... това определено не е  силната страна на авторката. Може би  главната ѝ цел не е била насочена към изграждането на сложен случай за разкриване  и

поставяне на акцент върху разследването , но можеше да се постарае малко повече. Като оставим това на страни се връщаме отново на главната героиня ,която освен че помага на клиентите си ,доста често попада в опасни за живота ситуации и се оказва на косъм от смъртта.  И точно в тези моменти се появява  голяма черна сянка ,която я спасява. Мистерията около това същество  се оказа доста интересна ,макар еротичните моменти да ми бяха леко излишни.

Цялостната идея на книгата много ми хареса , но сякаш авторката не е вложила

достатъчно чувство и емоция при изграждането на образите на героите си . Погледът върху тях е твърде повърхностен и липсва дълбочина при изграждането на персонажа. Липсваше ми завършеност на образите им и достатъчно достоверност , за да се настанят трайно в сърцето ми и да следя с интерес всяко ново приключение. 
Истината е ,че стила на писане  е приятен  , а самата Чарли притежава чувство за хумор и образа ѝ е колоритен , но все пак нямаше нещо кой знае  колко запомнящо се в книгата , нещо впечатляващо ,което да ме накара веднага да започна следващата от поредицата. По скоро историята става за убиване на времето и за отмора , чете се доста бързо , а стилът на писане не е дразнещ , а напротив -много е лек  . 


Тъй като реших да изчакам малко с прочита на следващата книга ,все пак  прочетох набързо новелата 
  "Защото

съгреших " , която е междинна между първа и втора книга. Това се оказа много кратка история разказана от името на едно мъртво момиче ,което не помни как се е стигнало до там ,че да загуби живота си и  с помощна на Чарли  постепенно нарежда пъзела. Винаги обичам всякакви новели и допълнения към дадена поредица ,тъй като те дават нов поглед върху героите и събитията. 

В крайна сметка се радвам , че  поставих началото на тази поредица , открих нов за мен автор и един интересен свят ,който предполагам ще търпи доста развитие. Със сигурност след време ще се върна отново към приключенията на Чарли Дейвидсън  :)

Read More

Ревю : Двор от скреж и звездна светлина - С. Дж. Маас

Издателство: Егмонт

Поредица: Двор от рози и бодли

Година на издаване 2018г.

Брой страници: 288

Цена: 19,90лв.

Резюме: 

„Двор от скреж и звездна светлина“ е съпътстваща новела към бестселър поредицата „Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас. Действието се развива няколко месеца след събитията в „Двор от крила и разруха“ и играе ролята на връзка между първата трилогия и следващите романи от поредицата. Романа е разказан от гледните точки на Фейра, Рис и други ключови за поредицата герои.
Надеждата сгрява и най-студената нощ.
Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка.
Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите й хора имат повече рани, отколкото е очаквала – белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.

Ревюта на трите книги от поредицата: 
" Двор от рози и бодли " ,  "Двор от мъгла и ярост" и "Двор от крила и разруха "

След края на невероятната поредица имах нужда именно от подобна новела ,за да се насладя още малко на любимите си герои.  Книгата  не е  голяма като обем  и в нея не

се случват някакви драматични битки или кой знае какви събития ,а по скоро се проследява ежедневието на героите. След края на войната всеки от тях трябва да се възстанови , да проясни мислите си и да приеме загубите. И има ли  по-хубав повод от зимното слънцестоене , за да се съберат всички заедно , да празнуват , да се забавлявам и да бъдат себе си. 

Харесва ми ,че авторката ни представя гледната точка на всеки един от героите , за да видим нещата пречупени през неговата призма. 

Фейра успява да преоткрие любовта си към рисуването , да намери вдъхновение и да превърне хобито си в начин да  помогне на много други хора търсещи спасение от болката и скръбта. Неизменно до нея стои Рис готов да я подкрепи във всеки един момент. За пореден път ставаме свидетели на дълбоката  и силна връзка по между им, на искреността  на чувствата им и на безграничната им любов.


Докато Илейн постепенно се връща към ежедневието си  и се опитва да води нормален живот , макар вече да не е човек , то Неста е на противоположния полюс. Тя тотално е изгубила правилната посока и се е  пуснала по течението.Води едно безсмислено съществуване ,чрез което може би иска да накаже себе си или просто отчаяно се опитва да забрави всичко. В края на третата книга тъкмо бях започнала да я харесвам , опитвах се да разбера изборите и решенията,които взема ,но в настоящата книга отново ме разочарова с на моменти жестокото си поведение и постъпки лишени от всякакъв смисъл. Отношението ѝ към Касиан беше някак жестоко и лишено от смисъл. 

Научаваме малко повече и за Касиан и Азриел , а традицията им в деня на слънцестоенето тримата с Рис да изчезват мистериозно някъде искрено ме разсмя и умили.

Определено ми беше много приятно да чета за някакви дребни и нормални преживявания на героите ,без излишни драми, кръвопролития и страдание.  От тази новела  струи истински позитивизъм  , а вълнението около зимното слънцестоене ми напомни на Коледните празници.(май тогава бе по удачния момент да я прочета). 
В крайна сметка ,ако сте фенове на поредицата и на самата авторка съм убедена ,че новелата няма да Ви разочарова , а ще Ви достави огромна доза удоволствие и малко по- различен поглед върху героите. 

Read More

Ревю: Двор от крила и разруха -С.Дж.Маас

Издателство: Егмонт 

Порецица: Двор от рози и бодли

Година на издаване: 2017

Брой страници: 824

Цена: 29,90лв.

Резюме:

Ужасна война застрашава всичко, което Фейра обича. Тя се завръща в Двора на Пролетта, решена да събере информация за плановете на Тамлин и краля на Хиберн, заплашващ да постави Притиан на колене. Но за да направи това, трябва да започне смъртоносна игра по надлъгване и хитрост, в която дори най-лекото залитане може да й изиграе лоша шега.

Войната плаши всички и Фейра трябва да прецени на кого от ослепителните и смъртоносни Върховни господари може да се довери - и да открие съюзници на най-неочаквани места. Във вълнуващата трета книга от историята на Фейра земята ще бъде оцветена в червено, докато могъщите армии се борят за власт над единственото, което може да унищожи всички тях.

Ревю на " Двор от рози и бодли "  и "Двор от мъгла и ярост"

Ето,че дойде време да сложа в графа "завършени" и тази епична поредица.

Признавам си ,че до известна степен отлагах прочита на книгата , тъй като не исках да се разделям с любимите си герои , а и ме беше страх от финала,който авторката ни е подготвила. Признавам също  ,че очакванията ми бяха огромни , а се препокриха на около 90% (може би проблема си е изцяло в мен ) Това не означава ,че книгата не ми е хареса,напротив - обожавам я , просто имам дребни забележки , за които ще Ви споделя по надолу.Иска ми се да Ви поговоря малко и за самите герои и как всеки един от тях успя да докосне сърцето ми.

Фейра - безспорно  ми е любимка. Унищожителката на проклятия отново доказа себе си и успешно изпълни ролята си на Велика господарка .Умело успя да заблуди Тамлин, да нанесе решаващия удар и да вземе правилните решения. Фейра ,която наблюдаваме в третата книга няма нищо общо с момичето от първата книга и това много ме радва -предпочитам борбената и силна Фейра ,пред уплашеното и влюбено в Тамлин момиче.

Рис -той ми е любимец още от първата книга и тогава можех само тайно да се надявам ,че между него и Фейра  ще се зароди нещо.В настоящата книга вече го виждаме като напълно завършена личност - намерил своята другарка , заобиколен от приятели и близки и живеещ в града на мечтите.Разбира се има го момента с неговата пълна жертвоготовност в името на любимите хора и желанието да защити всички ,което понякога граничи с глупост ,но в крайна сметка не мога да кажа и една лоша дума за Рис :)

Мор ми е  симпатична от самото начало и още от тогава очаквам някаква развръзка свързана с любовния ѝ живот. Иска ми се на намери сродната си душа и да бъде истински щастлива. В тази книга тя определено затвърди приятелството си с Фейра и я почувства достатъчно близка ,за да разкрие най-съкровената си тайна. 

Азриел и Касиан както винаги са по-тихи и незабележими  ,но успяват да се намесят в точния момент.Много ми допадна нежността ,с която Азриел се отнася към Илейн ,а Касиан и Неста са ми любими. Нямам търпение да прочета за някакво развитие в отношенията им.

Неста - няма как да не отделя специално място на този персонаж. Признавам ,че в

началото никак не я  харесвах и осъждах поведението ѝ. В тази книга започнах някак да я разбирам ,не напълно и не за всичките ѝ действия , но все пак спечели симпатиите ми , а на финала вече я заобичах.През цялото време се надявах Касиан да успее да пропука стената,която тя е изградила около себе си и в крайна сметка той успя да направи няколко пукнатини .
Илейн - при нея сякаш котелът бе изсмукал живота от тялото ѝ. Нямаше  и помен от жизнерадостното и пълно с енергия момиче от преди. Възстановяването ѝ определено се оказа доста трудно и мъчително , а наред със сестрите ѝ до нея седеше и Азриел. Н знам дали там би се получило нещо... а и все пак Люсиен е неин другар ,но определено и тримата ще трябва да извървят дълъг път ,за да постигнат хармония в отношенията си.

Амрен също беше неотразима и за малко успяхме да се докоснем до същността ѝ . Определено тя  изигра ключова рола в цялата битка и стратегия. 


Трябва да кажа и няколко думи за Тамлин , няма как. Още от началото не го харесвам особено и мнението ми във втора книга се затвърди.Определено в настоящата книга авторката се опита до известна степен да изчисти образа му, да го смекчи и почти успя. Накрая ми беше почти тъжно за него ,тъй като остана напълно сам  - без семейство и приятели , без верни поданици ,но се надявам по нататък да видим някакво развитие и в неговия образ.

Както споменах в началото имах някои дребни забележки към историята и те са свързани на първо място със сексуалните сцени между Рис и Фейра. Принципно чета еротични романи и ги харесвам , но в случая не бях подготвена да открия такива описания . Нагласата ми за цялото действие в книгата беше свързана с повече битки и кръвопролития , повече  действия , а не само кроене на планове и стратегии. Очаквах

малко по-грандиозен финал. Може би многобройните суперлативи по отношение на историята ми изиграха лоша шега ,но все пак съм доволна от завършека на книгата.Тези дребни забележки не могат за развалят цялостното ми удоволствие от потапянето в този магически свят. "Двор от рози и бодли" намери място в сърцето ми и  се нареди след любимите ми поредици и дълго ще помня приключенията на любимите си герои. 

Read More

Ревю: Сборище на сенки - В.Е.Шуаб

Издателство: ЕМАС 

Година на издаване : 2018г.

Поредица: Цветовете на магията

Брой страници : 512 

Цена: 19,00лв.

Резюме:

Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.

Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници... а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине... 

Тук ще намерите ревю на първата книга от трилогията - Четирите цвята на магията !

Спомням си ,че прочетох първата книга от поредицата буквално на един дъх и я наредих сред най-добрите книги за миналата годината ,прочетени от мен. Нямах търпение за продължението , но в крайна сметка едва сега стигнах до него и за съжаление бях забравила голяма  част от случилото се в "Четирите цвята на магията".

Постепенно си припомних изминалите събития , но въпреки това действието  ми се струваше някак по -бавно и мудно. Липсваше ми първоначалната тръпка при разкриването на особеностите на всеки един Лондон , приключенските пътувания на Кел и рисковете , които поемаше.И нещата продължиха така до до около първата третина от книгата . От там на сетне действието  се пораздвижи , героите показаха истинските си лица  и битката за надмощие започна. Паралелно авторката ни дава поглед върху живота на всеки един от героите и как той е продължил живота си четири месеца след случилото се.

Кел буквално се чувства като затворник в замъка , задушава се от непрестанното следене и липсата на доверие от страна на кралското семейство и е смазан от тежката отговорност животът му да бъде обвързан с този на Рай . Нещо ,което много ми хареса в книгата е ,че се акцентира най-вече върху братската любов и силната връзка между Кел и Рай. И двамата са доста различни и в крайна сметка нямат кръвна връзка ,но въпреки това любовта между тях е истинска  , самоотвержена и жертвоготовна. 

Лайла въплъщава в себе си непрестанното търсене на приключения и неприятности ,

но наред с това тя търси и своето място в света. В един момент младото момиче има нужда да почувства принадлежност към някого и нещо , да се почувства желана на дадено място , а не непрестанно да бяга  и да се забърква в нови неприятности.
С огромно нетърпение очаквах момента на срещата между нея и Кел и ми се искаше да се насладя за по - дълго време на техния тандем.

Емъри Алукард е част от новите герои ,когото определено ще срещнем и в третата книга. Образа на капитана доста  ме изненада и в един момент представата ми за него се промени на 180 градуса.

Не мога да не отбележа нещо ,което много ме подразни и ядоса и това беше отвратителното отношение на краля и кралицата към Кел. В крайна сметка те са го отгледали като син , той от своя страна спаси живота на родния им син и въпреки това те гледаха на него като на ценна вещ ,която трябва да бъде опазена ,за да живее Рай.Постъпката им беше изключително грозна 

Цялостното ми мнение за книгата е  ,че  е една идея по -слаба от първата част , но въпреки това ме държа под напрежение през по-голямата част, четях я с огромен

интерес , а в героите имаше доста голяма промяна.Сега остава да чакаме от издателството да се смилят над нас и по- скоро да ни зарадват с третата книга  , тъй като финалът беше меко казано "отворен" и остави и мен с отворена уста и доста догадки какво ще се случи по нататък.

Read More

Ревю: Тайният портал - Ева Фьолер

Издателство: Ибис 

Поредица: Пътуване във времето

Година на издаване: 2017

Брой страници: 384

Цена: 14,90 лв.

Резюме:

Този път задачата на Ана и Себастиано се очаква да е лесна – просто трябва да придружат един инженер в Лондон, в 1813 година. Но озовавайки се в миналото, мисията им се оказва повече от опасна: някой разрушава наред порталите на времето и единствено те двамата могат да го спрат. Представяйки се за несметно богати брат и сестра с благороден произход, Ана и Себастиано са приети в кръговете на висшата аристокрация. Така по време на грандиозни балове и разходки с карета в парка те трябва да се справят не само с напористи ухажори, но и да разкрият кой е истинският злосторник. А когато всички портали са разрушени и завръщането им в настоящето е възпрепятствано, играта наистина загрубява…

Ревю на първите две книги от трилогията : Гондолата на времето , Златният мост 

Докато бях на почивка успях да завърша една от любимите ми поредици - Пътуване във времето на Ева Фьолер . "Тайният портал" слага край на приключенията на Ана и Себастиано и само загатва за бъдещите им планове. Признавам си ,че не мога да намеря никакъв недостатък на книгата  , а и на цялата поредица. Обожавам истории за пътуване във времето, а авторката е пресъздала отлично

атмосферата от миналото и настоящето , изградила е интересен свят ,където пазителите на времето винаги трябва да предотвратят някакво събитие ,което би променило хода на времето, а неизменен помощник в мисиите им е Хосе.

В последната вълнуваща мисия на Ана и Себастиано те са изпратени в Лондон пред 1813г и се радват на лукс , богатство и добро име в обществото.Естествено  задачата им не е никак лесна , а по пътя си срещат доста врагове , но пък приключенията им са описани толкова хубаво ,че сякаш бях част от цялото действие . Естествено атмосферата в Лондон от 1813 година също  допринася за добрия резултат. Красиви рокли , шапчици и ръкавици , пищни балове , помпозни карети и типичните маниери за началото на 19-ти век превръщат книгата в истинска приказка.

Много харесвам Ана и Себастиано като двойка - имат своите забавни моменти , но се усеща и нежността и любовта помежду им.Между тях няма излишни драми , караници или неразбирателства  , всичко се развива напълно естествено. Авторката така и не ни разкри много от образа на Себастиано , но пък Ана бързо се превърна в моя любимка.На моменти е леко наивна , а понякога опърничава , но изключително положителна и лъчезарна. Действията ѝ винаги ме карат да се

усмихвам и винаги успява да се измъкне от всяка опасна ситуация. 

Второстепенните герои също допринесоха изключително много за динамичното развитие в книгата. Запознаваме се с Ифи , Реджи , Джордж ,Джери , Мистър Скот, мистър Стивънсън  и Уилям Търнър. Признавам си ,че почти до края не успях да разбера кой е "лошия " в книгата , което пък говори добре за авторката и за това ,че е успяла отлично да завоалира историята и да държи нас ,читателите под напрежение до последната страница. 

Финалът беше изключително сладък и романтичен , а най- хубавото е ,че загатва за нови приключения за героите.

И като стана дума за това в Goodreads   видях ,че авторката има още една поредица   ( Time School )  ,където Ана и Себастиано се появяван, но нямам информация дали ще бъде издадена у нас .... остава само да се надяваме :)
И така , в заключение ще кажа ,че цялата поредица на Ева Фьолер си струвада бъде прочетена , тъй като е едно шеметно приключение през времето и пространството изпълнено с емоции и наситено с  много динамика , а героите веднага ще намерят място в сърцата Ви :)

Read More