May Wrap Up & June TBR

Здравейте , книжни мишлета :)
Лятото вече почти дойде , температурите се вдигнаха , а настроението ми е някак ваканционно , въпреки че съм претрупана от работа. Но да оставим това на страна и да поговорим за книги :) През месец април прочетох 4 страхотни книги и нямам търпение да Ви споделя по нещо за
тях.

1. Книжарница на колела -Дж. Колган
Изключително сладка и отпускаща книга , в която се говори именно за книги и за силата на едно младо момиче да преустрои живота си напълно и да се отдаде на любимото си занимание - да е сред книгите.Просто нямаше как историята да не ми хареса, напротив ,сякаш беше писана за мен .Главната героиня Нина ми стана симпатична още от първите страници и през цялото време ѝ симпатизирах и се поставят на нейно място в дадени ситуации. Определено препоръчвам книгата за лятото , тъй като се чете неусетно  и самата история си заслужава.

2.Човекът ,който не беше убиец - Юрт и Русенфелт 
Завърнах се към един от любимите си жанрове с тази книга и двама непознати за мен автора, които определено оправдаха високите очаквания ,които си бях поставила. Слушала съм само суперлативи за тези двама скандинавски сценаристи и продуценти и в крайна сметка  се оказа ,че те отлично са изградили историята си (като изключим твърде клиширания главен герои). 
Определено това няма да е последната ми среща с авторите.

3.Светлината , която изгубихме -Дж. Сантополо.
И това е моят фаворит  за този месец . Книгата е просто прелестна ..не знам как да я опиша и какво повече да кажа . Историята  е докосваща , емоционална и силна. На моменти почти ме разплака и разстрои , но силно я препоръчвам :)

4.С вкус на прясна лимонада -  М. Санчес 
Може би това е книгата ,която най-малко ми допадна през този месец. Не казвам ,че не ми е харесала , но на фона на останалите три заглавия.. просто очаквах повече от авторката.
Историята е приятна и ни връща назад във времето ,
пренася ни в Мексико и ни кара за усетим аромата на Акапулко ,но може би очаквах авторката да е заложила повече на любовна история , а не само на силна главна героиня (която всъщност много ми хареса)


Време е да спомена  и на какво съм се спряла за месец Юни. Първо искам да довърша Отмъщение на Лекси Блейк - остава ми съвсем малко , а историята стана изключително заплетена и интересна и нямам търпение да разбера всички тайни на семейство Лолес.
Следващата книга към която проявявам интерес е 100-те на Кас Морган .От доста време не съм чела фентъзи и честно казано имам нужда от малко разнообразие.А и предвид факта ,че прочетох доста хубави коментари за сериала се надявам книгата да е още по-добра.
И последната книга,която предизвика интереса ми е Гласът на любовта на М.Шеридан.



Ревю: С вкус на прясна лимонада - Мамен Санчес

Издателство:Хермес 
Година на издаване:2015г.
Брой страници:304
Цена:14,95лв
Резюме:
Когато журналистката Клара Кобиан получава задача да пътува до Ню Йорк, за да напише мемоарите на известната светска дама Грета Бувиер, тя разбира, че това е шансът на живота й. Пред нея обаче стои непреодолима пречка: трябва да се срещне отново с Габриел Инестроса - професора й по литература, неин кумир и бивш любовник. Мъжът, разбил сърцето й. За да разбере какво го свързва с Грета Бувиер и да се пребори с призраците от миналото.
А там, в голямата къща на Парк авеню, историята на Грета Бувиер, въплътена в спомените, интригите, омразата и хвалебствията на хората, съпътствали я по пътя към славата, постепенно се разгръща пред нея. От загадъчното й появяване в Акапулко през 1951-а до луксозния й живот в съвременен Манхатън. И Клара започва да разбира: нищо не е такова, каквото изглежда. 
„С вкус на прясна лимонада” е вълнуващо красив портрет на една епоха. Килим от съдби, в чиито шарки се преплитат различните нишки на миналото, настоящето и бъдещето. Разказ за силата на любовта и бремето на дълбоко пазени тайни. А само истината може да ни направи свободни...

И там, изправена, с вечната гардения на ревера и стъпките си на ранена гълъбица, щеше да царува великата Грета Бувиер. С вдигната глава, изпълнена с достойнство, и горда, както само една светска дама умее да посреща бурите в живота. Със съзнанието, че няма вятър, колкото и силен да е той, способен да изтръгне корените й от земята.



Тази книга ме остави с доста противоречиви чувства ,тъй като преди съм чела "Забранява се неверието в съдбата " , която беше доста по-лека и лежерна  и може би сега очаквах отново някаква подобна увлекателна ,любовна история. А и самото
заглавие навежда на мисълта за горещо лято изпълнено със страст и любов, а пред нас всъщност се разкрива историята на една силна и борбена жена , на която живота е поднесъл доста неприятни изненади и въпреки това тя е устояла на изпитанията.
Грета Бувиер е изключително интересен литературен герой. Първоначално е представена почти като кралска особа, в цялото си великолепие , скандално богата , властна и изтънчена . Признавам си ,че отначало може би не я харесах особено , но в последствие  разбрах доста от решенията и изборите ,които е направила и определено си промених мнението за нея.Може би нещото ,което не ми допадна много и не ми беше достатъчно правдоподобно беше любовната връзка между младо момиче на 25 години и мъж на 70 например.Поне за мен  е малко странно и този пит любов ми е  непонятна. Не успях да почувствам магията между Грета и Томас Бувиер ,но пък миналото на това загадъчно момиче беше нещото , заради което довърших историята. 
Другата героиня ,чиито образ е на преден план е Клара , която също е имала връзка  с доста по-възрастен мъж- неин преподавател от университета. Младото момиче трудно преодолява раздялата си с този мъж и тъгува по него , а в крайна сметка според мен изобщо не си струва.
Книгата все пак се оказа едно приятно изживяване за мен и заради стила на писане на М. Санчес. Тя разказва толкова описателно и красиво ,че сякаш усетих вкуса на епохата ,в  която е живяла Грета , докоснах се до плажовете на Акапулко и усетих аромата на Мексико.
Със сигурност ще прочета и останалите ѝ книги , тъй  като смятам ,че тази жена успява да превърне една уж обикновена история в красива изповед ,разкривайки душите на своите герои. И не на последно място -българската корица е изключително красива и ми харесва много повече от оригиналната:)


Ревю: Светлината ,която изгубихме - Джил Сантополо

Издателство: Сиела 
Година на издаване : 2017г.
Брой страници: 272
Цена: 14лв.
Резюме:
Американската писателка Джил Сантополо ни повежда на емоци¬онално пътешествие из дебрите на човешката душа. В първия си роман за възрастни писателката разказва история за любов, саможертва, ревност, предателство, прошка и надежда. Действието в „Светлината, която изгубихме” се развива след атентите на 11 септември 2001 г. На тази съдбовна дата за първи път се срещат главните герои – Луси и Гейб. Тогава те все още са млади и животът е пред тях, пълен с възможности и мечти. Терористичните атаки обаче оставят дълбока следа в душата на главните ге¬рои – те търсят смисъл в новия, променен и сякаш по-мрачен свят. Тяхното пътешествие продължава цели 13 години и ги отвежда на различни континенти, но не успява да ги раздели


"Има моменти ,които променят траекторията на човешкия живот."
Започвайки книгата почти не знаех за какво точно се разказва , но още с първите изречения усетих ,че това е "моята" история и напълно заслужено книгата се
превърна в една от любимите ми.Може би основната причина за това е самия начин на поднасяне на историята. Сякаш главната героиня Луси  е наша приятелка и разказва историята на живота си , а всъщност тя я разказва на онова същото момче , с което се запознава на 11-ти септември 2001 година и ,в което се влюбва лудо.
"Понякога вземаме решения , които за момента изглеждат най- правилните, но от дистанцията на времето става ясно ,че са били грешка"
Любовта между Луси е Гейб е бурна и всепоглъщаща , любов като по филмите, любов за която пишат в книгите и пеят в песните , такава , каквато намираш веднъж в живота.Всичко изглежда идеално , до момента когато Гейб решава ,че неговите мечти и стремежи са по-важни от връзката му с Луси и той тръгва да обикаля по широкия свят , да запечатва в снимки човешките емоции и да се опитва да промени света чрез изкуството си.Всичко това е разбираемо до някаква степен - разбирам стремежа за развитие и усъвършенстване , за следване на мечтите и отстояване на идеалите , но все пак всяко нещо си има цена и в крайна сметка това му струва любовта на Луси. Тя от своя страна е опустошена след раздялата си с Гейб и не може да го преживее лесно ,поне до появата на Дарън .Лека полека той успява да спечели сърцето на Луси , да ѝ осигури хубав и спокоен живот , да я направи щастлива , да осъществи мечтите ѝ.  С две думи той е почти перфектен и въпреки това Луси доста често мисли за Гейб. Винаги съм смятала ,че женското сърце може да крие цял
океан от тайни . Дори привидно всичко да изглежда прекрасно , само Луси си знае как се чувства наистина. Хареса ми сравнението на Дарън с домашно огнище , а на Гейб  с  буен огън , а накрая всичко зависи от нашите избори.
"Предпочитам да повървя с теб , отколкото да тичам сам"
Признавам си ,че книгата ме докосна изключително силно , накара ме да се замисля за доста неща и остави в мен усещането за нещо недоизживяно и недовършено. Самата аз не знам как да го опиша ,но ме докосна дълбоко и все още не мога да спра да мисля за историята на Луси и Гейб.
А споменах ли колко красива е българската корица и как ме спечели от пръв поглед :)

Ревю: Човекът ,който не беше убиец - Юрт и Русенфелт

Издателство: Ера 
Поредица: Себастиан Бергман
Година на издаване:2015г.
Брой страници: 440
Цена: 16,99лв.
Резюме:
Младежът Рогер Ериксон от провинциалното градче Вестерос изчезва безследно. След няколко дни бездействие местната полиция организира претърсване, което приключва със стряскащо откритие – тялото на Рогер е намерено в горското тресавище. 
Случаят е поет от Националния отдел за разследвания на убийства начело с Торкел Хьоглунд. Но в града той изненадващо среща стар познат…
Себастиан Бергман. Брилянтен криминален психолог, топ експерт по серийни убийци. Всеизвестен женкар. Арогантен и силно недолюбван от колегите си. 
Бергман се е оттеглил от полицията след трагичната загуба на семейството си. Но сега той отчаяно търси достъп до полицейските досиета поради лични мотиви и се съгласява да помогне на разследването. Екипът не е особено ентусиазиран. Ала доказаният професионалист Бергман е незаменим. Защото в малкия град има не една покварена душа… 

За мен тази книга се оказа първа среща със знаменитите Юрт и Русенфелт. Двамата скандинавски сценаристи и продуценти определено са си свършили работата много
добре и са създали изключително добър сюжет. Признавам си ,че до края така и не успях да разбера кой е убиецът ,тъй като действието беше изключително динамично и непрекъснато се случваше нещо неочаквано и изненадващо , а финалът наистина беше много добър.Но да започнем от самото начало на историята и героите в нея.Поредицата носи името на главния герой в книгите -криминалния психолог Себастиан Бергман. За съжаление образа му поне за мен попада в категорията на клишираните главни герой - мъж с проблемно минало ,криещ много тайни , без семейство и приятели и задължително с някакъв порок свързан с алкохол, наркотици  или секс , но същевременно брилянтен в своята област. Нещото ,което не харесах при изграждането на образа на Себастиан е ,че той е представен като пълен , оплешивяващ мъж на около 50 години , който същевременно успява да вкара всяка жена в леглото . За мен този момент със сексуалните завоевания беше малко излишен.Но като оставим това на страна стигаме до същината на книгата - разследването на убийството на едно 16 годишно момче. Рогер Ериксон е убит по изключително жесток начин  и екип на Торкел  се заема с разследването. Хареса ми ,че освен основната сюжетна линия имаме и поглед върху живота на Себастиан и тайните ,който разкрива. Но за да стигне до дъното на всичко му е нужна информация ,която може да получи участвайки в разследването. Всичко около убитото момче е забулено в мистерия - той е бил затворен и необщителен , без приятели  и социален живот . И въпреки това се е оказал пречка за някого. Разследващите полицаи в лицето
на Ваня , Торкел , Били и Урсула  определено ми допаднаха .Те представляват един добре сработен екип ,където всеки отлично знае ролята си и в хода на разследването взаимно се допълват и си помагат ,с цел по -бързо решаване на случая. Себастиан не успява много добре да се впише в този екип и през повечето време  се оказва голям дразнител ,но въпреки това помага в разследването. Макар да не иска да признае пред себе си на Себастиан му харесва да участва в разгадаването на случая , да анализира поведението на заподозрените , да се чувства полезен и да не мисли единствено за проблемите си . Пак ще спомена ,че всички детайли и факти около убийството бяха добре обосновани и  достоверни и имаше напрежение до края на самата история.Финалът на книгата определено загатва ,че историята на Себастиан ще се разгърне още повече в следващите части на поредицата ,които със сигурност искам да прочета по нататък. 

Накрая ще кажа ,че съм доволна от книгата , тъй като съдържа всичко ,което на мен ми е необходимо за един добър криминален трилър - заплетена история с много тайни и обрати  , умни и находчиви разследващи , допълнителна сюжетна линия касаеща главния герой и малко екшън . Сигурна съм че историята ще се хареса на почитателите на жанра и я препоръчвам с две ръце:)

Таг : Читателска гузност

От доста време не съм правила никакъв  таг и някак нямах желание за това , но когато видях този в ЗахарНик и просто знаех ,че трябва да отговоря на въпросите и да го споделя с Вас .

1.Подарявали ли сте книга, получена като подарък?
Не , никога не съм си позволявала да дам подарена книга , тъй като дори и да не ми е допаднала много все пак книгата е била предназначена за мен и  ми е някакъв спомен от човека , който ми я е подарил

2.Казвали ли сте, че сте прочели книга, когато всъщност не сте?
Сещам се ,че в гимназията съм казвала, че съм чела дадена книга от задължителната литература , а всъщност не съм и се налагаше да чета разни материали за самата книга ,за да разбера за какво става дума. Сега като се замисля логиката ми е била доста глупава  , но .... :Д 

3.Заемали ли сте книга, която все още не сте върнали?
Рядко заемам книга от познати и приятели , но винаги ги връщам. Не си представя да не върна книгата , все едно съм я откраднала :Д 

4.Чели ли сте книги от поредица в неправилен ред?
Случвало ми се е .Сещам се за книгите на С. Е.Филипс ,които в повечето случаи чета произволно :)

5Разкривали ли сте съдържанието на книга на някого, преди той/тя да я е прочел?
Обикновено гледам никога да не го правя , тъй като на самата мен няма да ми е приятно някой да ми разкаже какво се случва.

6.Прегъвате ли ъгълчетата на страниците?
Твърдо Не ! Ако искам да се отбележа нещо използвам лепящи листчета или някакви кламерчета ,хартийки и подръчни материали , но не посягам на страниците на книгата:Д 

7.Лъгали ли сте, че нямате дадена книга?
Не , а и не виждам смисъл да лъжа някого точно за това
....

8.Някога да сте казвали, че не сте чели дадена книга, когато всъщност сте я прочели?
Ами тук отново отговорът е не , защото не виждам смисъл и в това :Д 

9.Пропускали ли сте глава или цяла част от книга?
Колкото и скучна да ми е дадена книга винаги си я чета от корица до корица , тъй като ,ако започна да пропускам цели страници си мисля ,че може да пропусна нещо интересно и важно от самата история.

10.Да сте давали лоша оценка на книга, която всъщност харесвате?
Винаги гледам да съм максимално откровена в даването на оценки за книгите , тъй като тези оценки все пак ги давам за самата себе си .

Надявам се да Ви е било интересно и приятно да прочетете този таг  и приканвам всеки , които има желание и време да го направи. Ще се радвам да споделите и Вашите отговори :)

Ревю: Книжарница на колела -Джени Колган

Издателство: Слънце 
Година на издаване :2016г. 
Брой страници: 416
Цена:15,00лв.
Резюме:
Това е книга за любовта към книгите. Книга за смелостта да преследваме мечтите си...
След като любимата й библиотека в Бирмингам затваря врати, Нина е отчаяна. Липсват й срещите и разговорите с читателите, радостта от това, да препоръчаш на всеки точната книга. Тя винаги е мечтала за собствена книжарница и въпре­ки трудностите успява да се сдобие с малка каравана. Импулсивното й решение за ново начало в живота я отвежда в тучната зеленина на Шотландия. 
Обикаляйки със своята книжарница на колела из изпълнените със светлина и приказна природа малки градчета, Нина се среща с усмихнати хора, които живеят по свой собствен начин далеч от суетата и суматохата на големия град. Намира много сродни души, обичащи книгите също като нея. Всичко това кара Нина да се почувства така, сякаш е попаднала в рая, а неочаквано в нейната книжна вселена се промъква и любовта...

Това е книга за мечтатели ,влюбени в книгите и вярващи в щастливия финал от приказките. С две думи книгата е истинско бижу. Имах нужда от нещо такова след Отровни думи на Л. Пени , а и неведнъж съм споделяла колко много обичам книги за книги :Д Историята на главната ни героиня Нина е лека , сладка , непринудена ,на моменти предсказуема , но и вдъхновяваща. Основната идея е насочена освен към любовта към книгите и четенето , също така и към следването на мечтите и притежаването на достатъчно смелост за това. Всеки от нас е чувал безброй пъти репликата "следвай мечтите си " , но в днешно време това се оказва доста трудна задача , тъй като понякога (и за голямо мое съжаление) мечтите ни не успяват да осигурят прехраната ни и да платят сметките ни. Разбира се това не означава ,че човек трябва да се откаже от това , което обича само , за да не остане гладен . Напротив ,това трябва да го стимулира още повече в търсенето на път към постигане на така желаните цели и мечти. И героинята на Джени Колган е доказателство за това.
Доста често преоткривах себе си в образа на срамежливото и стеснително младо момиче , което често се изчервява и не обича спорове и конфронтации с останалите. Тя иска да води тих и спокоен живот,заровила нос дълбоко в своите книги. Сякаш умишлено иска да се изолира от заобикалящата  я действителност и да открие една по-красива реалност в книгите.Но тази идилия  е развалена със затварянето на библиотеката ,където Нина работа  и с това тя е поставена пред реалната опасност да остане без работа и без пари. В този момент се налага младото момиче да се вземе в ръце ,да излезе от изолацията ,в която живее и да направи нещо за себе си , да последва една своя мечта ,която първоначално ѝ се струва доста налудничава , но с времето добива ясни очертания и в крайна сметка успява да се превърне в реалност .
Всъщност идеята за книжарница на колела е изключително добра и самата аз чак се
размечтах колко добре бих се чувствала ,ако обикалям страната  с каравана пълна с книги. (У нас съм виждала такива  на Хеликон и миналата година на морето дори си купих книжка от там:))
Другото нещо ,което ме спечели в книгата беше Шотландия . Обичам я , обожава я и описанието на атмосферата и тихите идилични кътчета ме върнаха в спомените ми и преживяванията ми там.Определено това стопли душата ми и ме накара да харесам книгата още повече.
Естествено имаме и любовна история , която според мен не е най- важното в книгата , а е едно красиво допълнение към добре поднесената история. Радвам се ,че нямаше някаква голяма любовна драма , а по скоро една доста реалистична човешка история  ,която в крайна сметка завършва щастливо.
Финала  може би беше една идея по -прибързан. Някак нещата се случиха доста спонтанно и бързо , но пък ми хареса.
Няма как да не изкажа възхищението си и от корицата -толкова е цветна и весела ,че само докато я гледам и настроението ми се подобрява.Определено дори и да не знаете за какво става дума в книгата , виждайки заглавието и корицата , ще Ви се прииска да  я прочетете.
И не на последно място трябва да отбележа , че невероятния краен резултат се дължи в огромна степен и на стила на писане на Дж. Колган. Тази жена поднася всичко изключително леко и с чувство за хумор , а историята е изпълнена с множество препратки към различни книги и литературни герои. Страшно много ми хареса и как в началото авторката е направила лично обръщение към читателите , споделяйки любимите си места за четене.
Накрая ще споделя ,че "Книжарница на колела " е една много топла и сърдечна книга , която би накарала всеки да се размечтае и да се замисли какво иска от живота , доколко е щастлив и удовлетворен от работата си и какво трябва да промени в живота си. Поне на мен историята на Нина ми подейства доста силно и ми достави огромно удоволствие да виждам как героинята израства и се развива , как постига мечтата си  и се чувства щастлива.

April Wrap Up & May TBR

Ето ,че дойде моментът за поредната месечна равносметка на прочетеното. Със затоплянето на времето и възможностите за пътуване и разходки навън съвсем не ми остава време за четене , но въпреки това през април прочетох цели четири книги и мисля ,че всяка от тях заслужаваше 5 звезди в Goodreads

1.Девети ноември -К. Хувър
Определено се превърна в една от любимите ми книги. Толкова хубава история не само за любовта ,ами и за човешката сила и смелост , за доверието и искреността , за добротата у хората и способността им да прощават. Силно я препоръчвам , тъй като книгата е много въздействаща и е написана прекрасно.

2.Толкова близо до хоризонта -Дж.Кох 
Ето я и книгата ,която тотално разби сърцето ми , а май и на всеки ,който я е чел.Излишно е да казвам ,че историята е драматична  и  тъжна , но най- потресаващото за мен беше ,че е истинска. Всичко написано се е случило в действителност , а  не е просто художествена измислица , завършваща с щастлив финал. Наистина ми се искаше историята да не е реална ...

3.Камъкът на смиртта- Луиз Пени
И след толкова любов и драматизъм реших рязко да сменя стила и да се върна към любимия Арман Гамаш и неговите разследвания.Поредната брилянтна  книга ,която почти до края ме държа в напрежение ,а финала ме изненада. Винаги силно препоръчвам авторката на всички любители на този жанр.

4. Отровни думи - Луиз Пени
Както съм споменавала и преди авторката е доста пристрастяваща и естествено  трябваше да прочета и следващата книга от поредицата. Тук историята беше малко по-различна и загадъчна , а финалът поне за мен беше някак отворен ....очакващ продължение.


Относно плановете ми за Май месец .....като за начало ще завърша Книжарница на колела на Дж. Колган . Тази малка книжка е направо невероятна и много вдъхновяваща . Вече съм прочела повече от половината и тези дни мисля да я завърша и да споделя мнението си с вас. От тук на сетне нямам никакви читателски планове . Забелязах че изд. Ибис планират много хубави заглавия ,които привлякоха вниманието ми. Друго ,към което исках да се насоча са книгите на Юрт и Русенфелт. Винаги съм чувала положителни отзиви за тях  , но така и не съм чела нищо тяхно и може би скоро ще поправя това.
И така това беше всичко от мен , надявам се Вие да сте прочели много хубави книги през изминалия месец Април и да прочетете още по-хубави през месец май :)