Ревю: Ние срещу всички - Фредрик Бакман



Издателство: Сиела 
Година на издаване : 2016г.
Брой страници : 496
Цена : 17,90лв.
Резюме : 
Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго.
 Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще бъдат съкрушени, ще изживеем най-добрите и най-лошите си дни. Този град ще ликува, но и ще пламне. Ще се чуе ужасяващ тътен.
Някои момичета ще ни накарат да се почувстваме горди, някои момчета ще ни накарат да се почувстваме големи. Млади мъже, облечени в различни цветове, ще се бият на живот и смърт в една тъмна гора. Една кола ще се движи твърде бързо в нощта. Ще кажем, че е било злополука, но злополуките стават случайно, а ние ще знаем, че сме можели да предотвратим катастрофата. Някой ще бъде виновен.
Хора, които обичаме, ще умрат. Ще погребем децата си под нашите най-красиви дървета.


"Мъката е цената , която плащаме за любовта , Рамона .Едно разбито сърце за едно цяло."

Понякога е много трудно да се говори /пише за нещо ,което ни е харесало безкрайно много. Емоциите в нас са силни , но не намираме подходящите  думи ,за да ги изразим. Точно това изпитвам в момента след като затворих последната страница на  " Ние срещу всички " и не ми се иска да повярвам ,че всичко е свършило. Излишно е да казвам ,че книгата е великолепна и доста дълго време ще мисля за героите и
техните постъпки , за изборите които  правят  и за случайностите в живота.
В книгите си Бакман винаги отразява действителността такава каквато е , истинския свят който ни заобикаля , показва грозната страна на хората  ,на живота и на любовта , поднася ни всичко в напълно суров вид , без да е украсено ,за да звучи по- добре  , без да е преиначено , за да има щастлив финал и без да е изпълнено само с позитивизъм  , за да си мислим ,че живота е справедлив. 
Героите на Бакман никога не са само добри или само лоши ... те са някъде по средата, тъй като човек може да е едновременно и добър ,и лош.  
"Понякога добри хора могат да  вършат ужасни неща. Вярваме , че така защитаваме тези , които обичаме."
В  "Ние срещу всички"  се появяват и няколко нови образа , а други  просто  изчезват . 
Кевин напуска Бьорнстад и не научаваме нищо повече за него , което поне според мен е жалко . Като читатели  можехме да получим още от образа му , да вникнем в мислите му , да усетим  разкаянието му и  да видим как се преживява подобно нещо .
Бени ми  е любимец още от предишната книга и тук тотално затвърди позицията си . Така противоречив образ , но толкова истински. 
Ана и Мая също преживяват много и в края на книгата те окончателно са се разделили с всичко детско в себе си и са се превърнали в жени ,готови да се борят с живота. Тази битка не е никак лесна , но когато имаш сила да се изправиш пред света с високо вдигната глава , тогава всичко се преодолява малко по- лесно.
Мира Андершон  също е образ заслужаващ по- голямо внимание ,отколкото ѝ е отделено. Тя е въплъщение на саможертвата в името на семейството. За да можеш да загърбиш собствените си мечти и амбиции ,за да може съпругът ти да преследва своите , се изисква огромна сила .
"Не искаме да плачем пред децата си независимо колко са големи. Правим какво ли не за тях , а те не знаят това ,защото още не проумяват обхвата на нещо толкова безусловно. Любовта на родителите е непоносима , безразсъдна  и безотговорна. Децата са толкова мънички , докато спят в леглата си , а ние седим съкрушени до тях. През целия си живот не успяваме да се справим с нещо и изпитваме угризения на съвеста . Окачваме щастливи снимки навсякъде ,но но никога не показваме празните места в албума , където е събрана всичката болка. Всички тихи сълзи в тъмни стаи. " 

Мога да говоря доста дълго за всеки един от героите , които заобичах и , с които свикнах толкова много . Цялата атмосфера на малкото градче Бьорнстад е някак завладяваща  и ни отвежда в един друг свят ,където всичко се върти около хокея ...дори и политиката. Ф. Бакман е засегнал доста злободневни теми в книгата ,  сякаш
повдига завесата и разкрива част от задкулисните игри  в политиката и спорта , които доста често остават скрити за зрителя. Образа на Рихар Тео  е въплъщение на манипулацията и лицемерието ,но за голямо съжаление е доста реален образ.

"В даден  момент почти всички хора правят избор. Някои от нас дори не забелязват кога става това , и повечето не са го планирали предварително , но винаги има момент ,  в който поемаме по един път , вместо по друг , и носим последствията от това до края на живота си ." 


Напълно естествено е ,че всеки от героите израства , образа му се надгражда и се разкриват нови черти от характера , но въпреки това Петер Андершон до известна степен ме разочарова. През цялото време света около него буквално се разпадаше ,  а той или гледаше безучастно или вземаше крайно глупави решения.Изисква се смелост ,за да се опиташ да спасиш мечтата си с  цената на всичко , но когато тази цена е семейството ти ,за мен това вече граничи с глупостта.


"Мъжете  са заети , но израстването на момчетата не чака. Синовете искат вниманието на бащите си точно до момента , в който бащите започват да искат вниманието на синовете си . След това всички сме обречени да съжаляваме , че не сме заспивали до тях по - често тогава , когато главите им още се събираха върху гърдите ни. Че не сме прекарвали повече време на пода , когато те още си играеха там .  Че не сме ги прегръщали , когато още ни позволяваха да го правим.  "  


И все пак да не забравяме ,че в тази книга има и много любов във всичките и форми . Любов към  към спорта , към семейството , към най-добрия приятел, към половинката в живота .... толкова много любов ,която понякога дори не знаем как да изразим . И все пак колкото и банално да звучи ,любовта накрая  оцелява , за да ни спаси. След загубата на мача ние продължаваме да обичаме хокея , след загубата на своята невинност продължаваме да обичаме музиката , след загубата на семейство продължаваме да обичаме най-добрата си приятелка ...


"Във всички връзки има губещи . Може би не искаме да си го признаем ,но един от нас винаги получава малко по- малко и един от нас винаги отстъпва малко по- лесно "


Това е книга за омразата и любовта ,за спорта и политиката , за приятелството и отчуждението , за живота и смъртта и мога да Ви уверя ,че ще Ви накара да изпитвате цяла палитра от емоции докато жадно разгръщате страниците. Вярвам ,че всеки читател може да открие частица от себе си в някой от героите. С мен определено се случи и винаги се случва с книгите на Бакман . Може би затова обичам всяка една от книгите му и за мен са истински съкровища , които си пазя с намерението след години да препрочета , за да видя как ще ги възприема.

"Когато смъртта покоси някого , за тези от нас  , които са останали живи , пътят обратно към нормалния живот е непонятно дълъг. Мъката е диво животно , което ни завлича толкова навътре в мрака ,че ни се струва , че никога няма да се приберем. Че никога повече няма да се смеем. Болката е такава , че така и не разбираме дали е отминала , или просто сме свикнали " 

Ревю: Мрак - Джилиан Флин

Издателство : Ера 
Година на издаване : 2013г.
Брой страници : 400
Цена : 15,00лв.
Резюме : 
Либи Дей е едва на седем години, когато пред очите й брутално убиват майка й и двете й сестри. В хода на разследването тя свидетелства срещу брат си, Бен, който се озовава зад решетките с доживотна присъда. Четвърт век по-късно с Либи се свързва любителския Клуб на следователите – тайно общество, разследващо печално известни престъпления. Според тях Бен е невинен, а истинският убиец е все още на свобода. Либи е потресена от техните твърдения. Объркана, тя поставя под съмнение какво точно е видяла ... или по-скоро не е видяла в нощта на трагедията. Завръщането й на местопрестъплението отприщва спомени, които дават неочакван поглед към случилото се. А истината е шокираща...

Джилиан Флин е авторка ,с чието творчество отдавна искам да се запозная и най- вече  след излизането на филма Не казвай сбогом по едноименната книга . Тогава ме впечатли изобретателността и замисъла на сюжета и реших да дам шанс на книгата
Мрак и дори възложих доста големи очаквания . Но , уви ... останах доста разочарована. Като се замисля много  рядко някоя книга ми е до толкова безинтересна ,че да я завърша буквално на сила , но с тази се случи точно това. И тъй като ревюто ми няма да е много положително ще отбележа основните аспекти ,които поне на мен не ми допаднаха, за да мога все пак да обоснова мнението си : 
Ще започна със самите герои, били те главни или второстепенни , никой от тях не ме впечатли като персонаж, никой не ми беше симпатичен или особено приятен .
Либи Дей е детето оцеляло след кървавото клане и чрез показанията си ,вкарало брат си в затвора. В началото предположих ,че героинята ще ме впечатли и ще ѝ симпатизирам заради преживяната трагедия , но след почти 25 години малкото момиченце Либи не е  направило нищо смислено с живота си. Сякаш през цялото време е била в някакъв застои или летаргия .Тя не работи , няма приятели , не излиза да се забавлява , общо взето не прави почти нищо ...   И на фона на това през всичките изминали години тя нито веднъж не се е опитала да посети брат си в затвора  или да се помъчи да потърси друг виновник за случилото се  ...дори не е направила опит . Това някак си не можах да си го обясня. Но в един момент се появява някой си Лайл  ,който членува в странен клуб от хора  правещи любителски разследвания на жестоки убийства  и изведнъж решава ,че срещу съответното заплащане може и да направи усилие и да разбере какво всъщност се  е случило през онази нощ.
Лайл за мен беше леко глуповат герои , който непрекъснато тичаше подир Либи и искаше да я накара да свърши нещо полезно .
Бен Дей - много исках да харесам и него като герои , но отново не се получи. Поведението му и действията му на моменти бяха наистина абсурдни .Бен е момче от много бедно семейство , без баща и заобиколен от майка си и  трите си сестри и това няма как да не окаже въздействие върху него именно в тинейджърските му години. Беше  ми жал ,че  е унижаван от съучениците си за това ,че е беден  , че търпи подигравки и присмех за нещо , за което няма вина. И все пак това не оправдава изборите му и безучастността му.
За останалите герои няма да споменавам нищо ,за да не влизам в прекалено дълги обяснения , а и за да не разкривам нищо от сюжета , но ще спомена ,че и тяхното поведение беше твърде неразбираемо за мен . 

Следващото нещо ,което леко ме подразни беше непрестанната  смяна на минало и настояще (до тук добре) , но от различни гледни точки - веднъж от името на Либи , после Бен , Пати , от името на автора ....всичко това ми  се стори малко хаотично и объркващо .
Накрая ще завърша с финала на книгата .След като действието не ми беше особено интересно все пак бях любопитна как ще завърши историята  , какво ще се случи  в последните страници , какви тайни ще излязат на яве ... очаквах нещо шокиращо , нещо което да ме остави без думи , но ...в крайна сметка финалът поне за мен не беше много удовлетворяващ . Не съм очаквала хепи енд разбира се , но очаквах нещо повече . Може би вината си е моя, че си бях поставила високи очаквания към книгата ,но исках  да прочета трилър ,който да ме" изправи на нокти ", да събуди в мен страх и безпокойство  , да ме накара да се усъмня във всеки един от героите и накрая да ме остави силно изненадана заради финала си . За съжаление не получих нищо от изброеното и не знам дали бих посегнала към друга книга на авторката .
Все пак държа да отбележа ,че това е лично мое мнение и това ,че книгата не се е харесала на мен, не означава ,че няма да се хареса и на Вас. Ще се радвам да споделите мнението си за авторката и кои нейни книги сте чели . 

August Wrap Up & Septembet TBR

Здравейте ,книжни мишлета  :)
Макар   с леко закъснение все пак смятам да споделя с вас какво прочетох през любимия ми месец Август :) Те са само четири , но пък определено си струва да Ви поговоря за тях. 

1.Тайният портал - Ева Фьолер 
Това беше третата и последна книга от поредицата на Е. Фьолер за пътуването във времето . Историята е изключително увлекателна ,забавна и си струва да бъде прочетена. Много харесвам главните герои Ана и Себастиано и  се радвам, че историята се разви по такъв начин. Ако обичате истории за пътуване във времето  силно Ви  я препоръчвам.

2. Жената на прозореца- Ей Джей Фин 
Макар началото да беше леко мудно и почти нищо да не се случваше , в последствие историята се разгърна  и тотално обсеби съзнанието ми.Определено не можах да се спра докато не прочета цялата книга. Смятам ,че Ей Джей Фин е изградил прекрасен психологически трилър , който държи в напрежение до последно.

3. Най- сексапилният мъж - Дж. Джеймс 
Към края на месеца дойде времето и на нещо супер леко и забавно  и "Най- сексапилният мъж" беше най -подходящото четиво за момента . Забавлявах се с историята , смях се с героите и се радвах на щастливия финал . Ако искате още малко да запазите летните емоции , макар вече да е септември  ,то Ви препоръчвам книжката.

4. Най- доброто в теб - К.Хувър 
И така стигнахме до фаворитът ми за този месец  ,а и за цялата година . Отдавна не бях чувствала така силно и дълбоко мъката на някой художествен герои , не бях съпреживявала емоциите му  и не бях плакала така неутешимо заради една книга . Но е факт ,че К. Хувър ме докосна силно и остави в мен доста теми за размисъл. 


С това приключиха книжните ми подвизи за август и е време да отправя поглед към настоящия септември месец и да реша какво ми се чете.
Като за начало , опитвам се да завърша Мрак на Дж. Флин и ми  е доста трудно. Със сигурност ще споделя в ревю впечатленията си за историята ,но някак не е това , което очаквах и не успя да ме грабне. 
След като я завърша (дано да е  скоро )нямам представа какво ми се чете.....Доста отдавна искам да прочета "Ние срещу всички "на Ф. Бакман (един от най-любимите ми автори ), но за сега не си правя други планове 
Е това беше от мен , скромно , но от сърце. Надявам се да сте успели да прочетете повече книги през Август и Ви пожелавам още повече книжни попадения през септември :)

Ревю: Най- доброто в теб- Колийн Хувър

Издателство: Ибис 
Година на издаване :2018г.
Брой страници:
Цена:
Резюме:
Kуин и Греъм се срещат при необичайни обстоятелства, а искрата на привличането пламва мигновено. Любовта им избуява и разцъфва, но дали е достатъчно издръжлива? Години по-късно, когато животът е поставил пред тях неочакван проблем, двамата са се отдалечили, а пропастта помежду им продължава да расте. Съвършената им любов е подложена на изпитание от несъвършения им брак. Спомените, грешките и тайните, които са натрупали през годините, са на път да ги разделят. Едничкото, което е в състояние да спаси брака им, е същото, което би могло да направи разрива му непоправим.
В какво се превръща любовта, когато е позагубила блясъка на новостта си, когато и двамата сте свикнали един с друг и сте забравили някогашните обещания и силата на чувствата си?
Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?
Тази книга разби сърцето ми и ми причини толкова болка. Обикновено не започвам
ревютата си така ,но историята ме накара да плача и остави в мен доза тъга и много теми за размисъл. За мен  това е най- добрата книга от авторката и се нарежда сред любимите ми книги като цяло. Някак си почувствах проблемите в нея  много близки , истински и човешки .
"Ако хвърляш светлина само върху недостатъците си , всичките ти съвършенства ще бъдат заличени"
Тъй като за мен историята беше силно емоционална и ме разстрой доста , сега ми е трудно да събера мислите си и да напиша нещо добре структурирано и смислено , но поне ще се опитам да не звуча твърде хаотично и неразбираемо. К. Хувър ни запознава с Куин и Греъм - две сродни души ,които се запознават при странни обстоятелства , но разпознават голямата си любов в лицето на другия и това поставя началото на една щастлива връзка . Но в книгата се редуват минало и настояще. Миналото разкрива красотата на едно влюбване, а настоящето крие много болка и съжаление.
"Вероятно не съм забелязала,защото тъгата е като паяжина.Не я виждаш ,докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти ,за да се отскубнеш."

Книгата поставя на дневен ред няколко сериозни проблема ,но основното за мен беше комуникацията или по скоро как липсата ѝ в отношенията между мъжа и жената може
да доведе до отчуждение  , скръб и много болка . Когато хората спрат да си говорят , да споделят и да търсят помощ от половинката си  това може да съсипе и най-щастливия брак. Понякога само любовта не е достатъчна . Винаги съм вярвала в това твърдение ,че двама души може да се обичат безкрайно много и въпреки това да не са заедно. Една връзка се подхранва не само с любов - необходимо е разбирателство , компромиси , споделяне  ,общуване  и много сила ,за да простим ,когато се налага. Не всичко може да бъде простено и забравено , някои постъпки причиняват неизлечими белези и това съсипва любовта. С нашите герои се случва нещо подобно и четейки през цялото време си мислех за собствената си връзка , мислех си какви грешки допускам и аз понякога и как  трябва да бъда по всеотдайна и прощаваща.

"Бракът ни не беше съвършен.Никой брак не е съвършен. Имаше моменти , в които тя се отказа от нас. Имаше дори още повече моменти ,в които аз се отказах от нас .Тайната на дълголетни брак е ,че никога не се отказахме в един и същи момент."

Болката на главната героиня Куин наистина ме натъжи и като жена нямаше как да не си представям как бих реагирала в  подобна ситуация , колко съкрушена и разбита бих била .Плаках заради болката ѝ , плаках и заради болката на Греъм . Тя е жената ,която не може да изпълни най- важната си функция и да дари нов живот , а той е мъжът ,който не може да направи съпругата си щастлива. Всеки от тях си има собствена гледна точка за нещата, вижда нещата от своя ъгъл , но не споделя с
другия.
"Избягване звучи толкова безобидно ,ала тази едничка дума може сериозно да увреди една връзка. Избягвахме толкова много в брака си , просто от страх. Избяхгвахме да общуваме . Избягвахме да говорим за предизвикателствата ,пред които бяхме изправени. Избягвахме всичко ,което ни натъжаваше най-много.И след известно време аз започнах да избягвам другата  половина от живота си .

Идеята с кутията ,чието съдържание се разкрива чак в края на книгата беше може би най- емоционалния момент за мен. Тогава вече плачех с глас и разгръщах страница след страница ,жадувайки да разбера какъв ще е финалът.
Лично аз смятам, че това е най-добрата книга на К. Хувър до момента и една от най-тъжните и истински книги ,който съм чела. Тъжна ,тъй като главните герои се обичат толкова силно и всеотдайно , а въпреки това си причиняват единствено болка и истинска ,защото поставя пред героите реални проблеми от ежедневието ,които могат да сполетят всеки .... но  малко хора ще се справят с тях


"Независимо колко обичаи някого , силата на тази любов не е достатъчна ,ако надвишава възможността ти да прощаваш."


Искрено благодаря на издателство Ибис за възможността да прочета книгата !