Ревю: Толкова близо до хоризонта -Джесика Кох

Издателство : ЕМАС 

Година на издаване : 2017г.

Брой страници : 440

Цена: 16,90лв.

Резюме:

Най-силната любов. Най-силната болка. Една истинска история. 

Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.

Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.

Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...

Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.

Първо искам да благодаря  на  Irein Books Blog  , че ми подари тази книгата и след като я прочетох оценявам още повече подаръка :)

Завърших книгата преди броени минути и все още не знам какво да кажа и как да реагирам. Да ,знаех какъв ще бъде финала , знаех че книгата е доста трогателна , знаех че е по действителен случаи , но въпреки това пак не бях подготвена да прочета и изживея тези  440 страници .
В това ревю няма да обяснявам на дълго и на широко за образите на героите , как те

са изградени  и колко добре е написано всичко , тъй като всичко е истинско ,независимо дали е хубаво или не .... независимо колко тъжно или нечестно е ..за съжаление това е реалността. 
Дани е невероятен чаровник с прекрасни сини очи и приключенски дух. Спортува активно , изявява се като модел  и живее на пълни обороти , тъй като осъзнава ,че живота е кратък и трябва да вземе максимума от него. Нямаше как да не харесам Дани ....самият факт ,че е преживял толкова много и въпреки всичко се опитва да води нормален живот ,буди възхищение в мен .Изисква се такава сила и воля,за да живееш със своята участ и да носиш кръста си , дори когато е почти непосилно . Но в един прекрасен ден в живота му се появява Джесика.
Авторката (и същевременно главна героиня в историята) също буди искрено възхищение у мен . Когато се запознава с Дани тя е една на 17. Едно обикновено момиче в тинейджърска възраст , което си мечтае за купони , момчета и пиене , а получава нещо съвсем различно. Изисква се огромна смелост ,за да разкажеш историята си пред всички , да разкриеш най- съкровените си мисли и чувства , да опишеш на читателя болката и скръбта през която си преминала.Определено всичко това ме караше да настръхна и да се питам защо животът е бил така нечестен.
Връзката между Дани  и Джесика е необикновена  ,бурна ,истинска , откровена и толкова красива.Те сякаш си принадлежат и нищо и никой не биха могли да ги разделят.
Друга будеща възхищение героиня е Кристина - най-близката приятелка на Дани. Тя също е преживяла кошмарни неща в детството си и е силно травматизирана от това  , но все пак е стъпила на краката си и се бори.Признавам си ,че в един  момент започнах да  я обвинявам за постъпките ѝ , за това което причини на Дани и Джесика ,за това че обърна гръб на всичко .
Те тримата изградиха невероятна връзка и сякаш поне за малко живееха в свои собствен свят ,без да се интересуват от чуждото мнение и предразсъдъци. Но в един момент този сапунен мехур се спука и всичко пропадна. 

"Беше прекрасно да усещам принадлежността си към тази малка общност. Чувствах се много добре , доволна както рядко съм била преди.Животът ни изобщо не можеше да се определи като безпроблемен ,бъдещето ни съвсем не беше розово, но и тримата бяхме решени да извлечем най-доброто.Докато бяхме заедно, нищо не беше в състояние да ни унищожи"

Щеше да ми е много по-лесно ,ако знаех,че всичко е една художествена измислица  ,

че просто авторката е доста идейна и леко  жестока към читателя , но за съжаление всичко е истинско. За мен книгата трудно попада в категорията автобиография , тъй като свързвам  подобни книги с по скучни и суховато написани истории за успеха на дадена личност  ,завършващи с щастлив край. За мен "Толкова близо до хоризонта" е по -скоро една изповед  на изстрадала и белязана душа , търсеща облекчение , разказвайки историята си . Не знам дали да препоръчвам книгата на всеки любител на любовните истории или драмите или какъвто и да било жанр , тъй като подобна история трудно би се категоризирала, но ако сте решили да прочетете книгата ,имайте предвид ,че след това дълго ще мислите за нея и  ще се питате защо живота понякога е толкова жесток.

"Не идвай на гроба ми ,няма да ме наримериш там.Прогони тъгата,студената земя не може да ме спре.

Ще се нося с ветровете,които идват при теб в летните дни, ще стигна до дъното на океана ,ще бъда вълната , която те носи към брега.

Ще съм най- ярката слънчева светлина,която ще гони мрачните ти мисли.Ще бъда във всеки глас ,който ти говори и те изпълва с надежда ...... " 

Read More

Ревю: Сол при солта - Рута Сепетис

Издателство: Сиела

Година на издаване :2017г.

Брой страници:389

Цена :14.90лв.

Резюме:

Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни.

Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война.

Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода.

Но не всички обещания могат да бъдат спазени.

Все още не знам как да започна ревюто си за тази книга. Завърших я преди броени часове и емоцията от нея още ме държи , а описаните картини все още изплуват в съзнанието ми. Въпросът ,който изниква в ума ми е  "Защо ?"  , Защо ние хората сме толкова жестоки? Всички воини и подобни катастрофи са в резултат на човешката глупост . Четейки книгата ми идваше да заплача като си помисля какво са причинявали хора на други хора. Може би това е друга тема за размисъл ,която не е подходяща за този пост , но все пак нека не забравяме ,че всички ние сме хора ....независимо от националността , пола , религиозната принадлежност , възрастта и каквото още се сетите.
Признавам си ,че преди да попадна на книгата не знаех нищо за кораба  Вилхелм Густлоф и  сполетялата го трагедия.Авторката ни запознава с четири изгубени души ,всяка от които търси спасение  , избавление и опрощение за греховете си. Всеки един от героите ни крие тайни и има определена цел към която се стреми , но пред лицето на смъртта единствена цел на човек се оказва животът.

"Корабът беше кръстен на един човек на име Вилхелм Густлоф.Бях чувала за него от баща си.Вилхелм Густлоф е бил водачът на нацистката партия в Швейцария Татко ми каза ,че Вилхелм Густлоф е бил ликвидиран. Корабът беше роден от смъртта."

Йоана - избягала от Литва и разяждана от чувство за вина ,тя отчаяно търси спасение и изкупление ,опитвайки се да помага на всеки по пътя си . Притежава медицински познания и това я прави много ценен кадър в създалата се ситуация.През  цялото време  се опитва да бъде силна и храбра , да не се пречупва , да помага на по-слабите като в замяна не търси нищо. Макар че се страхува гледа да не го показва с нищо и се бори със зъби и нокти да спаси колкото се може повече хора.


Флориан - загадъчния прусак , който си е поставил своя лична цел и има план ,чието изпълнение среща много спънки.Той иска да бъде съм , не са му нежни хора , към които да се привързва , иска да бъде вълка единак , който тихо си проправя път към целта и рязко напада. Но нещата не се развиват точно така. Съдбата го среща с едно окаяно момиче ,което вижда в него рицар , а той вижда в нея по- малката си сестра Ани и от този момент нататък вече знае ,че не може да я изостави.

Емилия- мисля ,че тя е любимата ми героиня в историята.Емилия е полякиня станала жертва на зверствата на руснаците , загубила всичко ,което е имала и все пак бореща се за един по-добър живот и  мечтаеща някога пак да се върне в родното си място -Лвов.За мен това малко момиче беше олицетворение на борбеността и саможертвата , на любовта и приятелството , на  силата и смелостта.

"Беше готова да се се бие с дракони ,за да стигне до нея.Майката означаваше опора.Майката означаваше утеха.Майката означаваше дом.Момиче, което беше изгубило майка си ,изведнъж се превръща в малка лодка плуваща в сърдит океан."

Алфред - макар образа му да беше привидно ненужен ,той всъщност  е една гротескна картина на обществото. В началото той  будеше в мен съжаление , но бързо разбрах ,че съзнанието му е отровено  от болните идеали и стремежи на Германия.  Алфред е бил просто едно слабохарактерно и болнаво момче , а войната го  е превърнала в същество с кухи идеали и стремежи, нямащ ни най-малка представа какво всъщност се случва около него.

Не искам да разкривам твърде много за героите ,тъй като трябва сами да прочетете за тях, за да ги усетите, почувствате и изпитате емоциите им.
Няма как да не спомена  и второстепенните герои , чиито образи са толкова ярки и запомнящи се. Това са  сляпата Ингрид , която макар да не вижда с очите си ,усеща много по-добре хората  със сетивата си. Грамадната Ева , която непрекъснато съжалява за нещо , безпризорното момченце ,което си няма никого , Поетът на обувките ,който  разбира всичко за човек по това какви обувки носи.  Неусетно те се превръщат  в нещо като семейство , една сплотена група стараеща се всички членове да оцелеят.Няма как да не спомена ,че корицата е прекрасна. Дело е на Д. Дамянов и просто съм влюбена в нея.
Историята е пресъздадена интересно като всяка следваща глава е от името на един от четиримата главни герои. Постепенно тайните им се разгръщат и истините излизат на яве. Може това да не е най-драматичната или сълзлива история  писана някога ,може да не е докоснала всеки или на някого да се е сторила твърде  обикновена или предвидима , но мен ме докосна. Нямаше как да остана безучастна към подобна трагедия погубила живота на над 9000 души и  чрез тази книга много хора ще се разберат за историята на Вилхелм Густлоф. Стила на авторката беше приятен и книгата се четеше бързо ,но за мен по-голяма роля изигра самата трагедия , а не толкова начина на писане.
Лично аз асоциирам заглавието "Сол при солта"  с човешките сълзи. Всеки е изплашен ,когато знае ,че краят приближава и няма как да спре напиращите сълзи , те са солени и топли , те са израз на последната надежда на хората ,но в крайна сметка  всички те потъват в солените води.

"Точно когато си помисли ,че е загубил всичко, което му е било скъпо,човек среща някого и осъзнава ,е все още е способен да обича. "

Не мога да кажа с лека ръка ,че книгата е хубава , когато тя отразява нещо толкова грозно ,но мога да кажа ,че е докосваща. Макар да не съм от най-емоционалните хора историята ми повлия , накара ме да потърся повече информация за  събитията  и да се чудя как такава трагедия не е получила по-голяма гласност. Може описаните герои в книгата да са художествена измислица , но ужаса и броят на жертвите са реалност.

"И така , страхът е ловец.Той ни обкръжава,когато не сме въоръжени и когато най-малко го очакваме.И тогава сме принудени на вземаме решения."

Read More

December Wrap up and January TBR

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА !!!

Изпратихме 2016 г с много пожелания за това 2017г да е още по-успешна и ползотворна и изпълнена с положителни емоции. Надявам се ,че сте си прекарали добре и сте  готови за нови книжни предизвикателства.Аз успях да направя обстойна годишна равносметка на прочетеното , но не се сетих да направя месечната :Д Така че с малко закъснение ще ви разкажа какво прочетох през Декември и към какво съм се насочила през януари.

Всъщност този месец ми беше най-слаб от към четене и успях да прочета едва две книжки ,но пък бяха хубави и запомнящи се и дори се наредиха  в Моят топ 16 за 2016г 

1. Оставих те да си отидеш - К. Макинтош - доста тежка и въздействаща книга.На моменти наистина почти ме разчувстваше ,а обратите, които настъпваха ме оставяха без думи.Историята беше пропита от много болка и страдание , а героите бяха достатъчно реални ,че да започна да ги разбирам и да съпреживявам с тях.Препоръчвам книгата с две ръце.

2. Бухтичка - Дж.Мърфи -много сладка ,лека и поучителна книга. За мен беше изненадващо ,че засягаше доста социални теми и проблеми в обществото.Същевременно всичко това е поднесено достъпно и приятно с лека тийн нишка.

Е това беше прочетеното през декември , а сега е време за плановете за идния месец.

В момента чета Петдесет нюанса по- тъмно -Ел Джеймс (беше ми подарък) и Пърси Джаксън и морето на чудовищата -Р. Риърдан.Като за начало искам да ги завърша , а след това да мина и на другите книги от поредицата Пърси Джаксън и боговете на Олимп.

Напоследък навсякъде гледам реклами за филма Паднали ангели по едноименния роман и доста се замислям дали да прочета книгата. Вие имате ли впечатления от нея ?

Бях си набелязала Няма да получите омразата ми на А.Лейри , макар да знам ,че е доста емоционална книга .Но все пак в края на януари ще видим какво съм прочела.

Честит имен ден на всички празнуващи днес :)

Read More

Ревю: Оставих те да си отидеш- Клеър Макинтош

Издателство : Сиела 

Година на издаване :2016г

Брой страници : 412

Цена 15лв

Резюме:

Трагична злополука. Всичко стана толкова бързо и сега някой трябва да си плати. Едно дете е мъртво и убиецът е на свобода. Животът на една майка е съсипан. И не само нейният. Можело ли е да се предотврати трагедията? Как да започнеш живота си отначало?

Толкова много въпроси измъчват Джена Грей, докато търси винаги изплъзващото  се спасение край стръмните брегове на Уелс. Тя отчаяно се опитва да загърби миналото, но в него има призраци, които не я оставят да си отиде. И мракът се надига отново.

Инспектор Рей Стивънс е натоварен със задачата да търси справедливост. Решен да стигне до дъното на нещата той трябва да се пребори както с натиска от страна на началството, така и със собствените си семейни проблеми

Книгата е много  повече от онова ,което изглежда , а резюмето дава  много смътно очертание за случващото се .В "Оставих те да си отидеш "се преплитат съдбите на много хора ,всеки от тях борещ се със своите проблеми.Книгата е разделена на две части като първата проследява разследването което води Рей Стивънс  и пътят , по който поема Джена Грей.

Инспектор Стивънс е мъж отдаден на работата си , стремящ се към повишение и борещ се за справедливост. Но наред с тези неща той има и съпруга ,която се е отказала от полицейската си кариера ,за да се грижи за двете им деца.Всичко ,което тя иска от него е да прекарва малко повече време в къщи и поне за малко да постави семейството си на първо място.Мога лесно да се поставя на мястото и да двамата - Магс - съпругата , която е посветила живота си на децата и иска съпругът й да проявява повече загриженост и отдаденост на семейството си и Рей , който иска винаги да свърши работата си както трябва , стреми се към повишението ,за да може да осигури на семейството си по- добър живот .В крайна сметка и двамата искат най доброто за семейството си , но по различен начин. Това е проблем ,който съществува в много семейства , всеки се стреми да постигне нещо , което според него е най-доброто , но не се допитва до другия , тъй като той може да иска нещо съвсем различно. Неговата история ми беше изключително интересна и ме накара да се замисля за доста неща.

Джена Грей - още от самото начало тя някак си успя да спечели симпатиите ми.Само с една раница на гърба си тя захвърля мобилния си телефон и търси спасение в една самотна вила в Уелс , отдалечена от всичко и от всички.Постепенно с времето някои от душевните рани утихват и болката вече не е толкова силна. Това я кара все по- често да прави разходки по плажа и да търси успокоение шума на вълни.В живота й се появява Бетан - мила и усмихната жена ,която става нейна вярна приятелка и Патрик - мил и грижовен мъж готов да излекува раните от миналото .Всичко върви добре , до един момент... после всичко пропада.

Втората част на книгата отново проследява разследването на смъртта на Джейкъб , но разкрива  и миналото на Джена.Минало изпълнено с много тежки моменти и мъчителни спомени. Тук също се  поставя  един много наболял в обществото проблем. Четейки тези моменти си признавам ,че направо потръпвах и се питах как може да има такива хора.

„Бях невидима толкова дълго време, а какво съм сега? Скулптор, който не прави скулптори. Майка без дете.”

Определено смятам ,че авторката притежава доста талант , тъй като е изградила историята по един необикновен и много въздействащ начин. На моменти ми напомняше на Момичето от влака (сюжетите нямат нищо общо) , просто и там авторката беше изградила действието по един много загадъчен начин и обратът беше неочакван.

"Спомням си момичето , което щеше да прекара часове в приготовления ,преди да излезе: музиката е пусната , гримовете са разпръснати из цялата баня, въздухът е напоен с парфюм.Тогава нямах представа какъв всъщност е истинският живот. "

Не мога да определя книгата като класически трилър , тъй като в нея са преплетени много други истории. Като се започне с любовните трепети и проблемите в едно семейство и се стигне до загубата на дете , мъката , насилието и борбата за нов живот. С една дума книгата е изключително емоционална , а описанията са

въздействащи. Ако аз самата бях майка може би на моменти историята  щеше да ми дойде твърде тежка и емоционална .
Може би книгата  е написана толкова добре ,тъй като и самата авторка е бивш полицай с дълга кариера , а и е изгубила сина си.В резултат на всичко това написаното от нея е пропито с много силни чувства , които лесно достигат до читателя и му въздействат.
Трябва да призная ,че корицата също е много красива  и стилна, а колкото до книгата определено се нарежда сред една от любимите ми за тази година и спокойно мога да и дам 5 напълно заслужени звезди в ГР.

Read More