Ревю: Майските рози - Дот Хъчисън

Издателство : Милениум

Поредица: Колекционерът

Година на издаване:2017 г.

Брой страници: 320

Цена: 16,99 лв.

Резюме: 

Опасен сериен убиец преследва красиви млади девойки и броят на жертвите му расте. Той „подписва“ покушенията си с откъснати цветя.

Разследващите агенти от ФБР знаят, че тайнственият маниак отново ще излезе на лов и някъде в страната ще се появи труп на хубавица с прерязано гърло, положена върху олтар от рози.

Сестрата на една от жертвите е сред предполагаемите цели на чудовищния ценител на красотата. Навън е зима, но скоро ще дойде май и преследването ще започне отначало. Готова ли е тя да изложи живота си на риск, за да помогне в разследването, преди розите да се обагрят в кръв?

Пристрастяващ роман за почитателите на криминалните загадки, екшъна и психологическия трилър.

Ето какво е мнението ми  за първата книга от поредицата - Градината на пеперудите

Здравейте , 

ще започна с това ,че кориците на българските издания ,дело на Живко Петров, са изключително красиви и дори само те биха ме накарали да посегна към книгите. А

сега минавам директно към "Майските рози " , за да разберем какво точно ще се случи именно през този месец май. Първо искам да отбележа ,че "Градината на пеперудите " ми хареса , макар да имах някои леки забележки , но самия сюжет беше изключително оригинален и много ми допадна , затова и очакванията ми за настоящата книга бяха доста високи. Но както често се случва втората книга от дадена поредица не винаги се получава така добре като първата. (поне такова е моето мнение)

Отново се срещаме с главните разследващи Едисън , Хановериан и Рамирес - признавам си ,че трудно запомних имената им и все бърках кой кой е , а и сами по себе си те не са особено запомнящи се образи , а смятам ,че за такъв тип поредици е важно именно образа на разследващия. Първоначално си мислех, че книгите няма да са свързани по между си почти по никакъв начин , но се оказа ,че не е така . В "Майските рози" отново се появяват Инара и Блис , освен това техният случаи търпи някакво развитие , тоест би било хубаво да сте чели първата книга ,преди да преминете към тази. Тук главно действащо лице е Прия - момиче от индийски произход , което преди пет години е изгубило сестра си , която е убита в близката църква , а до трупа са поставени цветя. Убиецът прави едно и също нещо в продължение на 16 години -  когато дойде пролетта убива млади момичета в църкви и около тях оставя различни цветя. Тук трябва да отбележа ,че авторката отново ни поднася доста интересна идея за сюжет

на книгата , просто развитието на тази идея ми се стори твърде монотонно и бавно. Всичко сякаш вървеше в права линия , нямаше напрегнати моменти и неочаквани обрати , а просто  четем разказ за случилото се ,но не успяваме да вникнем в самата история и да съпреживеем емоциите заедно с главните герои. Така го почувствах аз . Разказът  се води от няколко гледни точки и това също на моменти беше леко объркващо . Имаме гледната точка на Прия от първо лице, имаме поглед отстрани върху действията на разследващите  и също така имаме откъси разкриващи мислите на убиеца , малко преди да извърши самото престъпление. Но освен беглото описание на самото убийство и психологическите размисли на убиеца , авторката не ни предоставя никакви подробности на самия акт на извършването му , нито кървави описания или плашещи сцени. Може би до известна степен и това ми липсваше. 
Финалът за съжаление също не успя да ме развълнува особено много , до известна степен беше изненадващо кой е извършителят и как протекоха действията около залавянето му , но нещо отново ми липсваше. 
В заключение ще кажа ,че лично според мен "Майските рози" е доста по- слаба от "Градината на пеперудите". Продължавам да твърдя ,че авторката има много оригинални идеи , но лично за мен самото им реализиране явно не оправдава очакванията ми. Въпреки това не мисля ,да се отказвам категорично от Дот Хъчисън и книгите ѝ , на българския пазар има още две преведени книги  - "Лятото на ангелите" 

и "Сезонът на изчезналите" , така че в някакъв момент определено ще им дам шанс. Ще се радвам да споделите с какви впечатления сте останали от творчеството на авторката :)

Read More

Ревю: Градината на пеперудите - Дот Хъчисън

Издателство : Милениум 

Поредица : Колекционерът

Година на издаване: 2017г.

Брой страници: 320

Цена: 16,99 лв.

Резюме: 

Близо до усамотено имение се простира разкошна градина, където растат ароматни цветя, ехтят водопади и бродят скъпоценни Пеперуди – млади жени, отвлечени и татуирани с пищни крила, за да наподобяват деликатните създания, на които са кръстени.
Над тях бди Градинаря – извратен мъж, обсебен от красотата им. Мечтата му е да улови колкото се може повече прелестни образци за колекцията си.
Когато съществуването на изящния затвор е разкрито, една от оцелелите Пеперуди на име Мая е подложена на разпит. Момичето споделя ужасяващи истории за живота в Градината и за маниака, готов на всичко да съхрани съвършената красота на пленничките си.
Двама агенти на ФБР са натоварени със задачата да разплетат най-смразяващия случай, с който някога са се сблъсквали, и да подредят пъзела, който миналото на Мая представлява. Колкото повече разкрива тя обаче, толкова по-силно агентите се съмняват в искреността ?…

Преди да започна книгата бях чела доста положителни отзиви и впечатленията ми бяха за психологически трилър с доста кървави сцени , извратен убиец и симпатични

разследващи. Нещо  може би от типа на Крис Картър . Но книгата е съвсем различна . 
За мен главното действано лице в цялата история е Мая - голяма част от книгата е написана в първо лице и се разказва именно от гледната точка на младото момиче. Всичко е пречупено през нейния поглед и възприятия , тя ни описва атмосферата  и самите момичета , такива каквито ги е видяла и почувствала. В даден момент цялото описание на градината , пеперудите и градинаря ми звучеше като някаква антиутопия , фантастичен свят създаден от въображението на авторката , нещо твърде нереално и граничещо повече с фентъзи жанра отколкото с трилъра. Това разбира се е лично мое усещане. Самите описания на цялостната картина ми харесаха - авторката подробно  е изпипала  всеки един детайл и всяка дребна подробност , а самата идея за пеперудите е наистина впечатляваща . Признавам ,че до сега не бях чела нещо подобно и колкото и зловещо да е то все пак го намирам за гениално по някакъв странен начин .
Започвайки книгата  мислех ,че ще се акцентира и върху образите на  разследващите агенти от ФБР Виктор Хановериан и Брандън Едисън ,но освен странните въпроси от тяхна  страна към Мая , непрестанните им спречквания и забавните коментари от време на време те сякаш остават в сянка.Не могат по никакъв начин да разберат пеперудите , да се докоснат до градината или да усетят както е да

бъдеш пуснат на свобода , но да не можеш да полетиш . 
Дори образа на самия Градинар сякаш не беше напълно разгърнат   или по скоро ми липсваше мотивът за сътворяването на цялата тази градина  , началните стъпки и развитието на идеята в главата му. Става ясно ,че той  е човек с високо положение в обществото , филантроп и социално ангажирана личност , а  в очите на околните изглежда като идеалния съпруг и баща на двама сина. Интересното е ,че той сякаш не осъзнава зверствата ,които извършва , а ги приема като нещо необходимо. Щом дадена пеперуда не може да се справи трябва да умре , щом навърши 21 години или щом забременее следва същата участ - да бъде поставена във витрина , да бъде негово украшение и да съхрани произведението , което е създал върху гърбът ѝ . 
Ейвъри е по- големият син на градинаря и неговият образ ми беше в пъти по- противен от този на баща му  Младият мъж всъщност е истинско въплъщение на злото , а най- лошото е ,че е психически нестабилен социопат  , който има властта да си играе с животите на твърде много хора. 
Дезмънт е по - малкият син на градинаря  и момче , което винаги се е опитвало да накара баща си да се гордее с него. Харесах Дезмънт от самото начало и отчаяно исках той да не е такъв страхливец и да не си затваря очите пред очевидните истини. Неговият грах в крайна сметка беше непреодолимото му  желание да спечели одобрението на баща си дори и с цената на човешки животи. 
Друг интересен персонаж е Лорейн - бивша  пеперуда превърната в готвачка и медицинска сестра и напълно забравена от Градинаря , която е изпълнена с толкова болка и огорчение ,че излива цялата си отрова върху младите пеперуди. Тази жена е

напълно бездушна и пречупена , тя държи ключа към свободата на толкова невинни момичета и въпреки това предпочита да ги вижда как се превръщат в красиви витрини вместо да им помогне, само и само градинарят да я забележи ,да я пожелае и да я обича. Но това никога не се случва , а болката я превръща в още по-голямо чудовище. 
Може би ми се искаше финалът да е малко по- грандиозен или неочакван и да даде повече отговори на много от въпросите  , които все още ми се въртят в главата . Искаше ми се авторката  да ни даде поглед върху мислите и чувствата на градинаря , какво ще се случи с него и с Дезмън , с Лорейн и останалите пеперуди .Но въпреки това книгата е интересна ,динамична , различна от очакваното , развиваща въображението и показваща ни красивата и грозната страна на човешката душа , а представата ми за пеперудите леко се промени. Вие имате ли впечатления от книгите на авторката ?

Read More