Татуировчикът на Аушвиц - Хедър Морис

By    февруари 17, 2020 // 2 comments
Издателство : Рива 
Година на издаване: 2019 г.
Брой страници : 244
Цена: 16,90 лв.
Резюме: 
През 1942 г. Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот, говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден през юли на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще се погрижи Гита също да доживее свободата.
Татуировчикът на Аушвиц е роман, базиран на живота на Лудвиг Айсенберг, или Лали Соколов, когото животът в лагера среща с бруталността, ужаса, смъртта, доктор Менгеле, университетски преподаватели, СС офицери, престъпници и обикновени хора, но и с любовта.

Започнах книгата с доста големи очаквания и с емоционалната нагласа да прочета нещо разтърсващо и  истинско. В крайна сметка историята  се оказа доста по -различна и честно да си призная не успя истински да ме докосне или разчувства. 
Лали е главното действащо лице в книгата и проследяваме основно неговия живот в лагера и всички изпитания , през които преминава.Той е доста умен и начетен и това му спечелва известни привилегии, но въпреки това младото момче използва тези привилегии , за да помага на другите. Винаги е готов да се лиши от вечерята си ,за да нахрани някой по - гладен, да се опита да намери лекарство за болните или да изложи живота си на риск осъществявайки дребна търговия в лагера. Той си спечелва известно уважение от останалите , тъй като е татуировчикът на Аушвиц , човекът който заличава предишните имена и живот на хората и ги превръща просто в номера без мечти и бъдеще. Така един ден се запознава с Гита и искрата на надеждата пламва в сърцето му.За съжаление през цялото време Гита ми беше твърде безлична и лично аз като читател  не успях да се докосне по- детайлно до образа ѝ , сякаш тя е пасивен участник във всичко случващо се. За да бъда напълно искрена ще кажа ,че така и не успях да усетя любовта между Лали и Гита , не усетих кога се зародиха чувства помежду им , не усетих страст , привързаност или обич. 
Друго , което не ми допадна в книгата е,че тя не ни прави съпричастна с войната  и с реалните страдания на хората , а просто показва живота на няколко човека в едно затворено общество. Съдбата е била малко по благосклонна към Лали и той се опитва
да осигури същото и за приятелите си, но сякаш оставаме безучастни към всичко останало случващо се в лагерите , то само се загатва и подразбира, но само толкова. 
Въпреки тематиката си книгата е някак лека  и се чете изключително бързо. Това може би е следващото нещо ,което не ми допадна - че обема на историята е твърде малък като се има предвид ,че отразява такива събития и нещата се развиват твърде бързо и на места леко препупано.
В заключение ще кажа ,че книгата е приятна за четене, колкото и странно да звучи това предвид тематиката, чете се неусетно бързо ,но не оставя кой знае какви спомени и емоции след себе си. Определено има много по-добри книги отразяващи събитията от Втората световна война и написани в пъти по добре като стил и изказ . В крайна сметка бих препоръчала "Татуировчикът на Аушвиц" като някакво леко четиво , но не и като сериозна книга отразяваща реални исторически събития. 

Ревю: Безмилостен крал - Мегън Марч

By    февруари 15, 2020 // No comments
Издателство : Егмонт 
Поредица : Безмилостен крал
Година на издаване: 2018 г.
Брой страници :256
Цена: 14,90 лв.
Резюме: 
Не знаеш името ми, но аз контролирам всичко, което виждаш.
Както и онова, което остава скрито от теб.
Властта ми няма граници и всяко мое желание бива изпълнено.
Не ми трябва да давам пари назаем на западаща семейна дестилерия, но пък ще бъде забавно да са ми длъжници...
Тя да ми е длъжница.
Тя не знае, че е привлякла вниманието ми.
Трябваше да бъде по-предпазлива.
Ще я притежавам. Ще я погълна. Дори бих могъл да я задържа.
Време е да си събера дълговете.
Кийра Килгор, сега си собственост на Лаклан Маунт.


Здравейте ,
ще започна първо с това ,че аз обичам да чета любовно- еротични романи , забавни са ми , разтоварващи и отпускащи . През повечето време ми е ясно какво и как ще се случи , но когато историята е написана добре ,това предразполага читателя и наистина доставя удоволствие.
Чела съм поредицата Грях от М. Марч и много ми допадна ,затова реших да посегна и към поредицата Безмилостен крал , мислейки си че ще е в подобен стил , но се оказа че греша напълно. 
Образа на Лаклан Маун е на типичния мъжкар с невероятно тяло , безмилостен характер и купища пари ,с който да контролира целия град . Но образът му всъщност е доста мрачен , тъй като той буквално върти всички мръсни сделки в града и притежава власт над всички картели , а когато някой му пречи просто се отървава от него.Първоначално това леко ме шокира , тъй като в повечето случай мъжкият персонаж може да е  груб и наперен , но поне не се занимава с нищо незаконно. 
Кийра Килгор е наскоро овдовяла , но не съжалява особено много за това , тъй като покойният ѝ съпруг се е оказал истински боклук ,който е търсил само пари и изгода от брака си с нея , а тя по всякакъв начин иска да се справи  успешно с управлението на семейната дестилерия Севън Синърс. Кийра определено е борбена и амбициозна , но когато се оказва ,че дължи огромна сума пари на Лаклан Маун  това променя живота ѝ напълно.
И от тук започват всички нереалистични и странни събития в книгата , тъй като идеята е Кийра
да изплати дълга си към Маун като стане негова собственост и той може да прави с нея каквото си иска. От тук на сетне не се случва нещо кой знае какво освен доста нелепи сексуални сцени , някой предизвикаха в мен дори отвращение и отношението на Маун към Кийра ми се стори ужасно. Наистина исках да харесам историята ,но то буквално нямаше такава ... единствено финала на книгата беше доста непредвидим и ме накара да прочета и втората част , но не знам дали бих продължила с третата. 
Не усетих почти никакви емоции в героите , а през цялото време се преповтаряха едни и същи изрази описващи сексуалните им  подвизи и нищо повече . Разбирам ,че книгата е еротична  , но все пак очаквах и някакви други емоции освен непрестанните оргазми на главните герои. 
В крайна сметка единственото хубаво нещо е ,че книгата е много кратка и се чете изключително бързо  и именно това ме  накара да я завърша. Споделете ми , ако сте чели поредицата и с какви впечатления сте останали. 

Ревю: Божигроб - Джей Кристоф

By    февруари 08, 2020 // No comments
Издателство : Егмонт 
Поредица : Нивганощ 
Година на издаване : 2018 г. 
Брой страници: 656 
Цена : 29,90 лв.
Резюме: 
Пребори страха си, пребори света.
Мия Корвере е намерила своето място като острие на Девата на Благословеното убийство, но мнозина в Червената църква смятат, че тя далеч не го заслужава. Упражнявайки кървавия си занаят в едно от най-затънтените кътчета на Републиката, тя така и не се доближава до крайната си цел – смъртта на консул Скайва и кардинал Дуомо. А след фатален сблъсък със стар враг Мия започва да подозира мотивите на Червената църква…
Когато е обявено, че Скайва и Дуомо ще имат рядка публична изява по случай закриването на игрите в Божигроб, Мия се опълчва срещу Църквата и продава себе си като гладиатор в замяна на възможността да ги елиминира. На арената Мия открива нови съюзници, по-добри противници и още повече въпроси за необичайното си влечение към сенките. Но докато все повече заговори биват разкрити, а броят на жертвите продължава да нараства, Мия е принудена да направи избор между лоялността и отмъщението и да разкрие тайна, която би могла да промени целия ѝ свят.
А ето какво се случи в Нивганощ 
 А мен може да ме откриете тук -Facebook 

Нямах търпение да започна "Божигроб" , тъй като поредицата определено е доста
пристрастяваща , нестандартна и вълнуваща  и просто трябваше да проследя отново съдбата и приключенията на Мия. Началото на книгата отново е леко объркващо  и ни прехвърля ту в минали моменти , ту в настоящето , но това ни помага да разберем цялостния замисъл на Мия и какво всъщност се кани да направи тя . Признавам си ,че планът ,който си беше начертала ми изглеждаше доста безумен  и смъртоносен и е факт ,че по пътя към заветната цел се проля твърде много кръв. Цялостната идея с гладиатите и битките ми напомняше малко на Игрите на глада , но в много по- брутална и жестока версия. 
Няма как да напиша много неща без да разкрия  ключови  моменти от историята  , но появата на някои стари герои доста ме изненада. Отново виждаме Ашлин и всъщност е доста трудно да се определи на чия страна е тя . Признавам си ,че след края на  " Нивганощ "наистина намразих тази героиня и въпреки всичко случило се в настоящата книга .... все още не може да ми стане симпатична. Самата Мия според мен доста се промени , превърна се в истински безпощаден убиец и плати твърде
висока цена , за да достигне до целта си . Да не забравяме ,че тя  вече има още един верен спътник - Затъмнение , демонът на покойния вече Касий . Диалозите и спречкванията между Господин Благ и Затъмнение определено са доста забавни и въпреки ,че двете същества привидно не се понясат , тях ги свързва привързаността им към Мия. 
Хубаво беше ,че попадайки при дона Леона ,Мия се запозна с доста нови хора , които всъщност се превърнаха в  нейни приятели , разбрахме техните съдби и страдания им и нямаше как да не ми станат симпатични . В тази книга авторът отново разбива всички клишета и излиза извън рамките на стереотипите като преобръща света на Мия с краката на горе ,  а нас читателите - оставя в недоумение. В първата книга всичко звучеше доста  по -лесно и логично . Мия се стремеше да отмъсти за загубата на семейството си , убивайки Скайва и Дуомо и  така да сложи край на тиранията им. Но нещата се оказват доста по-  сложни . Младото момиче разбира ,че родителите ѝ не са тези , за които ги   е смятала ,  през очите на малко момиченце тя е виждала всичко в розово - щастливо семейство с любящи и обичащи се родители отдадени на страната си , но в един момент завесата се повдига и нещата вече изглеждат доста различно. 
Признавам си ,че финалът беше доста епичен , но ми дойде малко в повече разкриването на всякакви странни семейни връзки , все едно сме в латиноамерикански сериал. Но нещото ,което най- много ме зарадва беше появата на един позабравен герой ,който успява да се намеси в точния момент и да остави нас читателите с широко отворени усти и тръпнещи в очакване да прочетат "Мраколуние" 

Ревю: Нивганощ - Джей Кристоф

By    февруари 01, 2020 // No comments
Издателство : Егмонт 
Поредица : Нивганощ 
Година на издаване : 2017 г. 
Брой страници : 632
Цена : 27,90 лв. 
Резюме : 
В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.
След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. Но дарбата ѝ да говори със сенки я отвежда пред вратата на отдавна оттеглил се асасин, който ѝ предлага друго бъдеще в един напълно непознат свят.
Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре...

Може да ме откриете  Тук ! 
Слушам и чета за тази книга още откакто беше публикувана у нас  през 2017 г . и ,тъй като през настоящата година съм си обещала да не се впускам да чета току що излезлите на пазара книги , а да се опитам да намаля бройката на книгите в списъка ми за прочит , то това беше и причината да се захвана с "Нивганощ" и да разбера за какво е целият този шум. 
Признавам си ,че началото ми беше доста трудно , не можех да се ориентирам кой е разказвача , кога се развива действието и коя всъщност е главната героиня . Наред с това началото ми беше една идея по мудно отколкото ми се искаше. Някак си историята не успя да ме спечели още от самото начало , нали знаете как дадена книга ви грабва още с първото изречение , е с тази не беше точно така. Все очаквах да се случи нещо все по- интересно и по- интересно и да прикове вниманието ми на 100% . Това реално се случи след средата на книгата. В никой случай не казвам ,че първата половина от историята ми е била скучна , напротив четох я с интерес , но нещо ми липсваше , за да бъда напълно погълната от историята . А сега е време да обърнем внимание и на самите герои. 
Мия Корвере  е главното действащо лице . Съдбата ѝ е изключително тежка и след обесването на баща ѝ и отвеждането в затвор на майка ѝ и малкото ѝ братче момичето остава само на улицата и трябва да се бори за живота си . Тук се появява старият антиквар Меркурио , който взима под крилото си малкото гардже и се заема да я превърне в професионален убиец , който да отмъсти за семейството си . До тук сюжетът не е кой  знае колко непредсказуем , а и след това действието също е предвидимо до известна степен. Мия трябва да бъде обучена ,за да стане професионално острие и да завърши отмъщението си затова попада в Червената
църква , заедно с още много чираци , за да извърви дългия път на обучението и да достигне крайната си цел. Разбира се нещата са доста по- трудни отколкото е очаквало младото момиче и в Червената църква тя среща както много приятели , така и врагове.
Много ми хареса светът ,който Дж. Кристоф е изградил , макар да не се ориентирам напълно за всички градове и народности на картата , но идеята за пустинята , за Божигроб  и за обучението в Червената църква са майсторски изпипани и ми достави истинско удоволствие да се насладя на тази фантазия и да се пренеса в този измислен свят . 
Останалите чираци в Червената църква всъщност са една цветна палитра от образи и характери и всеки от тях успява да се открои с нещо и да бъде запомнящ се . Няма как да се спомена ,че много симпатизирах на Карлота , Ашлин  , Осрик  и Трик .... особено Трик. В един момент не можех да спра да чета историята именно заради него . Толкова прекрасен мъжки образ рядко се среща , а той беше просто съвършен . Образът му съчетава всички качества ,необходими за един добър мъжки образ и в същото време тези му качества не са излишно хиперболизирани , а напротив , ставаме свидетели и на слабостите и страховете на Трик. Виждаме ,че той може да е безмилостен и жесток , но в същото време  да се отнася мило и внимателно с Мия.  Джесъмин ме дразнеше през цялото време , а образа на Тих беше толкова мистериозен , че така и не разбрах дали е от добрите или от лошите . 
Има още много герои  , които ми допаднаха и такива , които едва понасях ,но няма как да отделя време на всеки от тях , но пък задължително трябва да напиша няколко реда за  Господин Благ - котката ,която всъщност е не-котка , но е верен спътник на Мия откакто е била на 6 години .Всъщност господин благ е сянка , която неотлъчно е до Мия и изпива страхът ѝ , храни се от него и в същото време винаги проявява чувство за хумор или за сарказъм и внася нотка на забавление дори и в тежките моменти.
Финалът на книгата беше доста ....неочакван , грандиозен , кървав и тъжен за мен. В един момент всичко се преобърна и буквално не знаех какво да очаквам. Тук автора е свършил работата си отлично , тъй като последните страници разкриващи случващото се просто трябва да се прочетат на един дъх. Разбира се останаха много недовършени дела и въпроси без отговор , но за тази цел има още две също толкова обемни книги  , който чакат да бъдат прочетени , а аз нямам търпение да открия отговорите на всички въпроси , които се въртят в главата ми. 
В заключение ще кажа , че книга разчупва доста от клишетата за подобен   YA фентъзи роман. Четейки резюмето може би всеки очаква типичния образ на 15  - 16 годишно момиче , което
притежава невероятно умения , решено е да отмъсти за семейството си , а по пътя среща също толкова смело и красиво момче , в чието лице открива истинската любов . Ами ще Ви разочаровам , но нещата в книгата са много по- различни. Самият стил на автора на моменти е доста циничен и груб , не ни спестява нищо  и не захаросва излишно нещата , а образа на Мия е всичко друго но не клиширан.  Така че ,ако все още не сте обърнали внимание на поредицата сега е моментът да го направите ,защото просто няма да Ви разочарова.

Ревю: Лицето на смъртта - Коуди Макфейдън

By    януари 18, 2020 // No comments
Издателство: Сиела 
Поредица : Смоуки Барет 
Година на издаване : 2018 г. 
Брой страници 512
Цена: 17,90 лв. 
Резюме: 
След „Човекът сянка” Коуди Макфейдън продължава историята на специален агент Смоуки Барет в „Лицето на смъртта” – още един кървав трилър за най-черното в човешките души. Специален агент Смоуки Барет остана белязана завинаги от едно чудовище в човешки образ. Тя бе най-добрият ловец на серийни убийци, но в един кошмарен ден се оказа плячка. В този ден тя загуби семейството си и пое право към ада. Смоуки обаче оцеля и намери смисъл да продължи напред. Сега тя е изправена пред мистерия. В притихнала къща, потънала в кръв, младо момиче на име Сара е допряло пистолет до главата си и иска да разговаря само със Смоуки. Години наред мистериозен ангел на злото е убивал всеки, когото Сара е обичала. За първи път той се е появил в нощта на шестия ѝ рожден ден и оттогава ужасът не е спирал и за миг. Смоуки Барет и нейният екип имат броени дни да решат случая. Всеки един от тях обаче се бори с личните си проблеми, които пречат на разследването. Не само те са на прицела на убиеца, а и най-близките им. “Аз бях ангел на отмъщението, изпратен от Създателя, за да унищожа мъжете, които се крият зад символи; демоните, които сеят лудост в света, облечени в своите изгладени костюми, и огласяват колко са добри, докато в същото време изяждат душите на невинните. Бях изпратен от Бог да посичам, да лея кръв и да давя в нея жертви и тирани, невинни и виновни.”

Ревю на книга първа - Човекът сянка 
Може да ме откриете и тук - Facebook

Нямах търпение да започна втората книга за разследванията на Смоуки Барет и да видя с какво ще се сблъска този път. В първата книга се запознаваме детайлно със страданията и ужаса , през които  е преминала Смоуки и през цялото време си мислех ,че нито едно човешко същество не заслужава подобна съдба.  Началото на книгата ми вървеше малко мудно , тъй като отново се разглеждат събитията от живота на главната героиня и някои неща се преповтарят , но след това действието доста се забързва и истинският екшън започна.
Престъпленията описани в книгата са изключително брутални и отблъскващи , още повече когато са намесени и деца.В центъра на събитията е поставена 16 -годишната Сара , която е обречена да носи  след себе си смъртта. Всичките ѝ близки хора биват убити по изключително мъчителен начин само защото я обичат и искат да я предпазят. И след всяка кървава баня единствено Сара остава жива ,за да носи вината за случилото се.Всичко това е меко казано извратено и няма как да не се отрази на психиката на всеки един човек.  След поредното зверство Сара е отчаяна и решава да сложи край на всичко като се самоубие ,но преди това иска историята ѝ да бъде чута и хората да ѝ повярват затова търси Смоуки Барет . Тя успява да спаси Сара от самоубийство и се захваща със сложната задача да разплете мистерията около младото момиче. 
Хареса ми ,че авторът е наблегнал повече на чувствата и емоцийте на жертвите , на мотивите на убиеца и неговата извратена психика и  освен  описание на физическото убийство имаме и по- детайлна картина на онова ,което иска да постигне убиеца - да разруши един живот. Естествено бях много изненадана от разкриването на самоличността на извършителя на всички зверства и причините довели го до това състояние и тук автора определено си е свършил работата отлично. 

 Отново беше отделено малко време и на екипа на Смоуки - те винаги са на линия , неуморни и почти перфектни , всеки изпълняващ стриктно ролята си отредена му в разследването. Искаше ми се автора да ни запознае малко по- детайлно с тях и с живота им извън разследването на тежки престъпления и да видим освен професионалната ,така и чисто човешката им страна . 
Бони разбира се  е неизменна част от живота на Смоуки и това много ме радва , малкото момиче е истински лъч надежда в ужасяващото ежедневие на агентката и носи огромна радост на всички около нея. Няма как да не отчета и присъствието на Тони ,които все по- често се появява  в живота на Смоуки и на Бони , а това според мен  им осигурява известна  стабилност.
Изключително съм доволна от прочита на "Лицето на смъртта" - книгата беше доста по- кървава , брутална и стряскаща от първата , но също толкова добра ,завладяваща и напрегната. Освен леко бавното начало няма каква друга забележка да направя относно действието и развитието на събитията. Сюжета беше непредсказуем и поднесен умело ,съчетавайки в себе си минало и настояще  и силно препоръчвам книгата на почитателите на жанра.

Ревю: Останалото е мълчание - Алекс Майкълидис

By    януари 11, 2020 // No comments
Издателство : Ера 
Година на издаване : 2019 г.
Брой страници : 304
Цена: 17.00 лв 
Резюме: 
Алисия Беренсън е открита до простреляното тяло на съпруга си. Всички улики сочат, че го е застреляла. А тя потъва в мълчание. Отказва да говори дори когато я признават за виновна и я осъждат. Алисия никога повече не проговаря. 
Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Криминалният психотерапевт Тео Фейбър е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве. Воден от собствените си подбуди, той се впуска в търсене на истината, която заплашва да го погълне. 
Сред мълчанието на Алисия изникват мотивите за едно опустошаващо престъпление, в което жертви са не само мъртвите...
Тази книга отдавна беше привлякла погледа ми и все не стигах до нея , но в крайна сметка започнах новата 2020 година именно с "Останалото е мълчание" . Ако сте
прочели резюмето сте разбрали ,че книгата обещава доста заплетен сюжет и много неочаквани обрати и точно това получих и аз . Ако трябва да бъда напълно честна нещо не ми достигна ,за да я оценя с най- висока оценка , просто нещо сякаш "куцаше" в историята , но по надолу ще споделя по - детайлно впечатленията си.

Първоначално се запознаваме с психотерапевтът Тео Фейлър ,който има огромното желание да разбули мистерията около Алисия и нейното мълчание и е готов да я накара да говори . Това го подтиква да смени работното си място , за да е по-близо до нея и да я лекува . Първоначално Тео ми стана симпатичен , образът му е приятен , той е отзивчив и комуникативен и винаги иска да помогне.
Паралелно с това автора ни дава да надникнем и в дневника на самата Алисия ,където са описани събитията преди жестокото убийство. Оказва се ,че героинята също има много демони от миналото и тайни ,които излизат на яве.
Интересен е моментът с отношенията между пациент и терапевт , до къде се простират границите и кога е безопасна да преминеш отвъд тях . Понякога преминавайки отвъд се разкриват много мрачни тайни и всичкото зло излиза на яве , а друг преминаването на тази граница може да коства нечии живот .
Нещото ,което не ми достигна , за  да дам максимална оценка на историята може би е финалът . В даден момент бях започнала да се досещам какво всъщност се случва  и в един момент всичко просто излезе на яве и сякаш спря до там . Книгата има известна завършеност , отговаряме си на много от въпросите , но исках действието да продължи още малко. 
Алекс Майкълидис е сценарист и това определено си личи , тъй като сюжета е изграден много умело и през цялото време си представях как книгата може да бъде екранизирана (правата за това са вече закупени). Нямам търпение да видя какъв ще е актьорският състав и кой ще се превъплъти в ролите на Алисия и Тео . 

Маят Топ 10 за 2019 г.

By    януари 04, 2020 // No comments

Ето че още една година отмина и в началото на новата е време за равносметки .Всеки преценява какво е свършил и какво не през изминалата година , реализирал ли е мечтите си , изпълнил ли е плановете си . В тази насока реших за поредна година да споделя с Вас десетте най- добри книги ,който съм прочела през 2019г.  Ще се радвам и Вие да споделите коя книга ви е впечатлила най -много през изминалата година. 

Моят Top 16 за 2016 година
Моят Топ 10 за 2017г. 
Моят Toп 10 за 2018 г.

Да започваме : 

Прочетох книгата към края на годината и още усещам приятните емоции , които създаде образа на Лара Джий в мен . Поредицата е типично тийн четиво , разкриващо терзанията на няколко тинейджъри завършващи гимназия и тепърва отиващи в университета , но е много
приятно човек да си припомни именно тези години  и да се принесе далеч от реалността. Ако все още не сте чели поредицата , препоръчвам Ви  я силно .

Не бих могла да изкарам цяла календарна година без нито една книга на любимата ми С. Дж. Мас . Очаквах с нетърпение финала на тази епична поредица . Случиха се толкова много неща , толкова съдби се преобърнаха , толкова животи бяха отнети , че просто не можех да спра да чета и , въпреки че е доста обемна книгата се чете наистина на един дъх. Ако все още не сте се докоснали до творчеството на С. Дж. Маас - не губете повече  време и действайте.

8. Големите малки лъжи - Л. Мориарти
Интереса ми към книгата беше предизвикан от нашумелия сериал по нея , а  и историята звучеше доста интересно. В крайна сметка това се превърна в една от любимите ми типично женски истории ,където имаме от всичко по малко - любов , страст , изневяра , насилие , предателство и дори убийство . За да разберете повече прочетете книгата и няма да съжалявате. 

Търсейки си нова любима криминална поредица попаднах на историите за детектив Дейв
Гърни и с него веднага си допаднахме. Образът му е много интересен, мисленето му е нестандартно , а случаите ,които разследва са наистина доста заплетени. Ако сте почитатели на жанра със сигурност трябва да прочетете нещо от автора.

Все още съм на вълна криминални разследвания и най- сетне тази година се запознах и със специален агент Смоуки Барет. Първо ми хареса ,че главното разследващо лице е  жена , освен това тя има доста тежка съдба , а както се оказва , животът ѝ е подготвил още много изненади. Книгата е много добре написана , динамична и поглъщаща. Със сигурност през настоящата година ще прочета и другите книги от поредицата.

И каква изненада - отново сме на криминална тематика с поредицата за инспектор Ким Стоун . Отново женски образ със силен характер и свое мнение по всеки въпрос . Не липсва и чувство за хумор и динамика в действието. Нямам търпение да прочета и втората книга от поредицата.

Дан Браун е сред любимите ми автори и всичко написано от него до момента ми е харесало . "Произход " предизвика доста смут и засегна интересни теми . За мен книгата беше завладяваща , жадно поглъщах всяка страница и исках да стигна до същността на нещата. Финалът не ме разочарова , но ме изненада. Определено препоръчвам книгата. 


3. Така го правят датчаните - Х. Ръсел 
Може би ще изненадам много от Вас с това ,че книгата е на толкова предна позиция , но открих в нея много топлота и уют ,  а и освен това ми беше безкрайно интересна.Беше прекрасно да надникна " зад завесите " и да видя какво е да си датчанин и да си сред най-
щастливите хора в света. Естествено не всичко е толкова розово , но книгата притежава невероятен чар и обаятелност и просто нямаше как да не я харесам .

Няма как сред любимците ми да няма книга  и от К. Хувър и то не каква да е книга , а нещо толкова емоционално въздействащо като "Никога повече" .Ако сте чели нещо от авторката ,то тогава знаете колко изкусно пише тя и как успява да докосне женската душа чрез образите на героините си и техните истории. 

Сигурно няма да Ви изненадам с това заглавие , тъй като ,ако следите блога ми - знаете че Луиз Пени е сред любимите ми автори , а инспектор Арман Гамаж и всички жители на Трите Бора са ми истинска слабост. Поставих книгата на първо място в моята импровизирана класация , тъй като освен рутинното и заплетено разследване ,което провежда инспектора той води и още една битка ,която е на живот и смърт и в нея взима участие и Жан ги Бовоар. Тъй като това е деветата книга от поредицата няма смисъл да Ви говоря много за персонажите и действието , но ще Ви препоръчам да обърнете внимание на книгите , тъй като си заслужават да бъдат прочетени. 

Това беше моят обобщен вариант на най -добрите книги ,които прочетох през изминалата година и пожелавам на Вас и на себе си през 2020 година да прочетем двойно повече и двойно по - добри и съдържателни книги . 




Абонамент за: Публикации (Atom)