Ревю: Светлина в пукнатините -Луиз Пени

Издателство : Orange 

Година на издаване: 2019 г.

Брой страници : 512

Цена : 17,99 лв.

Резюме:

Коледа наближава и повечето жители на Квебек са обхванати от еуфорията на празничния дух. За главен инспектор Гамаш обаче мразовитият сезон носи само поражения. Повечето му служители са напуснали отдел „Убийства”, старият му приятел и заместник Жан Ги Бовоар не му говори от месеци, а началството си е поставило за цел да го отстрани.
Именно тогава Мирна Ландерс се свързва с Гамаш, за да му каже, че нейна дългогодишна приятелка е обещала да й гостува в Трите бора, но така и не е пристигнала. Озадачен от нежеланието на Мирна да разкрие истинското й име, Гамаш скоро разбира, че изчезналата жена е една от най-известните личности не само в Северна Америка, но и в целия свят.
Главният инспектор се заема да разнищи мистерията, но едновременно с това му се налага да разкрие престъпление, назрявало с десетилетия в самото ядро на квебекската полиция. Престъпление, в което инспекторът не знае кой е замесен и на кого може да се довери. Времето изтича, а той на всяка цена трябва да стигне до истината. Или да стане свидетел как светът около него се пропуква и рухва…

А тук ще откриете ревюта и на първите осем  книги от поредицата: 
 Убийството на художника , Убийствено студена, Жестокият месец , Камъкът на смъртта , Отровни думи , Сенки в снега , Измамна светлина , Красива мистерия 

Вече може да ме откриете и във Facebook

Луиз Пени за пореден път успя да стопли сърцето ми с прекрасната книга ,която е сътворила  , а историята буквално ме изправяше на нокти , караше ме да се ядосвам и да се страхувам за съдбата на героите  и накрая все пак не исках да свършва.

"Животът на човек е като къща. Позволява на някои от околните да влязат на моравата , други - на верандата , а трети стигат до вестибюла или кухнята . Добрите приятели каним по - навътре в дома си , в дневната "

За мое огромно щастие авторката отново ни отвежда в Трите бора и ни среща с любимите и добре познати  герои - Клара , Мирна , Оливие , Габри и  Рут (да не забравяме и Роза)

Наближава Коледа и обстановката в селцето е толкова уютна и приятна ,че доста често си представях как пия горещ шоколад в бистрото и гледам към малкия площад и езерото , където децата се пързалят. Но идилията бива нарушена ,когато една възрастна дама така и не се завръща в селото ,след като е обещала да прекара празниците там . Доста загрижена и разтревожена Мирна се обръща към Арман Гамаш и той веднага се притичва на помощ , възползвайки се от възможността да се измъкне от управлението и от екипа си ,който се разпада.
Признавам си ,че тръпнех  в очакване да прочета  книгата най- вече заради личната история на Гамаш и Жан Ги Бовоар . Отношенията им се развиха в много лоша посока и това доведе до съответните последици и сякаш нищо вече не беше същото .Винаги съм харесвала топлите отношения между Гамаш  и хората от екипа му , особено Бовоар , а когато той се влюби в Ани и тя отвърна на чувствата му всичко изглеждаше твърде идеално . И тогава се завърнаха демоните от миналото , стените на доверието се пропукаха и мракът навлезе дълбоко в душата на Бовоар. Доста време му се ядосвах и не разбирах как така лесно загърбва всичко и просто се пуска по течението , обръща гръб на близките си и прикрива слабостите си с употребата на хапчета . Може би собствената му несигурност го е накарала да се съмнява във всичко и всеки , да обърне гръб на любимите си хора и да изгуби доверието си в тях . 
Самото разследване на убийството също беше доста интересно и нетрадиционно , но за мен
акцента определено беше върху междуличностните отношения на героите . 

Интересно е ,че Питър все още отсъства от Трите Бора ,след като с Клара си дадоха почивка от една година ,за да помислят и решат какво да правят. Струва ми се ,че Питър твърде лесно се отказа и просто изчезна. Надявам се скоро да се появи  и да видим някакво развитие в отношенията им .
Не знам как да коментирам образа на Рут Зардо - толкова противоречив , обаятелен и запомнящ се . Тя непрекъснато се лута в двете крайности - от безчувствена и груба старица до разбираща и помагаща приятелка. Присъствието на Роза е очарователно и ни показва ,че всъщност старицата има огромно сърце ,макар и така умело да го прикрива.

"Арман Гамаш винаги бе имал старомодни убеждения . Вярваше , светлината може да разпръсне сенките. Че добрината е по- силна от жестокостта и че доброто съществува дори там , където нещата изглеждат най- отчайващи. Вярваше ,че злото си има граници.  "

Смятам ,че заглавието на книгата отразява същността на историята на 100% .  Когато нещо се  пропука и счупи много хора са готови да го захвърлят с лека ръка, но понякога счупеното и залепено е два пъти по-здраво. Друг път някои стени и прегради просто трябва да се пропукат ,за да разсеят тъмнината и да позволят да навлезе малко светлина , която да прогони сенките и призраците. Точно към това се стремят героите в тази книга , но дали ще успеят ?
За пореден път Луиз Пени ме очарова с майсторството си и