Ревю: Намисли си число- Джон Вердън

Издателство: Софтпрес 
Поредица: Дейв Гърни 
Година на издаване : 2010г. 
Брой страници: 440
Цена: 17,90лв 
Резюме: 
Марк отваря пощенската си кутия и намира два плика. В единия пише: „Искам да видиш колко добре те познавам. Намисли си число от 1 до 1000 и отвори другия плик!” Марк си намисля 658, отваря другия плик и се вцепенява от написаното там – „Знаех, че ще избереш 658”.

Убиецът познава всяка от жертвите си изключително добре – всяка мръсна тайна, всеки извършен грях, всеки мъничък порок, на който се отдават хората. Последователен и безмилостен, той хвърля в ужас и целия град и централата на полицейското управление.
Убиецът обаче прави една-единствена грешка – не е предвидил появата на детектив Дейв Гърни, който с нестандартното си мислене е заловил десетки серийни убийци.

Изключително съм щастлива ,че открих още един автор на криминални трилъри , който се нарежда сред любимите ми и освен това има издадени цели шест книги на български език ,които спокойно  мога да  прочета. И така , срещала съм коментари за автора и книгите му ,но до сега изобщо не им бях обръщала внимание (явно понякога несъзнателно пропускаме хубавите неща) , но изведнъж нещо ме осени и реших да
дам шанс на  пенсионирания полицай Дейв Гърни и бъдещите му разследвания. 
Както споменах главния герой е пенсиониран полицай , който се е оттеглил заедно със съпругата си в провинцията  и се старае да прекарва дните си спокойно и безгрижно. Нещото ,което много ми хареса и оценявам високо  е ,че Дейв Гърни се различава от повечето подобни гениални детективи , които имат поне един  порок  , но въпреки това са брилянтни в работата си . Д. Гърни не е алкохолик , не пуши , не взема наркотици , не спи с различна жена всяка вечер... с две дума направо е светец на фона на многото сходни типажи в този жанр.  Разбира се той също си има своите демони от миналото , а истинският му порок е по -скоро работата . Гърни се вглъбява в дадена загадка и всичко около него сякаш изчезва , той мисли единствено за мистерията ,която трябва да разгадае  и същевременно игнорира всеки и всичко около себе си , включително и съпругата си . И като стана дума за нея - Маделайн е изключително интересен образ . Тя е изключително прозорлива  и умна , винаги предлага на съпруга си една по- различна гледна точка върху нещата и в крайна сметка  му помага с наблюдателността си и усета към детайлите . За разлика от Гърни , тя не обича да се затваря в себе си , а точно обратното ,обича да се социализира , да се наслаждава на природата , да открива красотата на малките неща. Първоначално двамата съпрузи сякаш нямат нищо общо по между си , но  в крайна сметка те се допълват по един странен и различен начин.
Време е да обърна поглед и към самото убийство и разследването му.  Събитията са
доста плашещи , убийството е жестоко извършено , но любопитство събуждат множеството детайли и улики оставени на местопрестъплението , които в действителност не помагат с нищо на полицията . Освен това убиецът сякаш се вмъква в съзнанието на жертвата и разгадава мислите ѝ , а това определено си е плашещо. Признавам си за пореден път  ,че изобщо не успях да отгатна кой е извършителят  , какъв е мотива или как  са извършени престъпленията , но това пък означава,че автора доста умело е оплел нишката на мистерията и кара читателя до последно да си блъска главата и да се опитва да разгадае какво ще се случи.
Книгата ме държа в напрежение буквално до последните страници , а Дейв Гърни и  съпругата му ми станаха много симпатични, макар да са толкова различни като характер. В много моменти ми беше жал за Маделайн , която се е надявала ,че след пенсионирането си , съпругът ѝ най-накрая ще спре да мисли за престъпления и убийци и ще бъде само неин ,но за съжаление  това не се случва. Може би мозъкът му е устроен така и трябва  непрекъснато да разплита нещо , да търси  причините   и накрая да сглобява пъзела. 
Още веднъж ще се повторя,че книгата много ми хареса и вече започнах и втората от поредицата "Затвори очи", а началото ѝ определено е доста силно . 
А Вие чели ли сте нещо от Дж. Вердън ? Ако не сте - силно Ви препоръчвам :)

0 коментара:

Публикуване на коментар