Ревю: Светлината ,която изгубихме - Джил Сантополо

Издателство: Сиела 

Година на издаване : 2017г.

Брой страници: 272

Цена: 14лв.

Резюме:

Американската писателка Джил Сантополо ни повежда на емоци¬онално пътешествие из дебрите на човешката душа. В първия си роман за възрастни писателката разказва история за любов, саможертва, ревност, предателство, прошка и надежда. Действието в „Светлината, която изгубихме” се развива след атентите на 11 септември 2001 г. На тази съдбовна дата за първи път се срещат главните герои – Луси и Гейб. Тогава те все още са млади и животът е пред тях, пълен с възможности и мечти. Терористичните атаки обаче оставят дълбока следа в душата на главните ге¬рои – те търсят смисъл в новия, променен и сякаш по-мрачен свят. Тяхното пътешествие продължава цели 13 години и ги отвежда на различни континенти, но не успява да ги раздели

"Има моменти ,които променят траекторията на човешкия живот."

Започвайки книгата почти не знаех за какво точно се разказва , но още с първите изречения усетих ,че това е "моята" история и напълно заслужено книгата се

превърна в една от любимите ми.Може би основната причина за това е самия начин на поднасяне на историята. Сякаш главната героиня Луси  е наша приятелка и разказва историята на живота си , а всъщност тя я разказва на онова същото момче , с което се запознава на 11-ти септември 2001 година и ,в което се влюбва лудо.

"Понякога вземаме решения , които за момента изглеждат най- правилните, но от дистанцията на времето става ясно ,че са били грешка"

Любовта между Луси е Гейб е бурна и всепоглъщаща , любов като по филмите, любов за която пишат в книгите и пеят в песните , такава , каквато намираш веднъж в живота.Всичко изглежда идеално , до момента когато Гейб решава ,че неговите мечти и стремежи са по-важни от връзката му с Луси и той тръгва да обикаля по широкия свят , да запечатва в снимки човешките емоции и да се опитва да промени света чрез изкуството си.Всичко това е разбираемо до някаква степен - разбирам стремежа за развитие и усъвършенстване , за следване на мечтите и отстояване на идеалите , но все пак всяко нещо си има цена и в крайна сметка това му струва любовта на Луси. Тя от своя страна е опустошена след раздялата си с Гейб и не може да го преживее лесно ,поне до появата на Дарън .Лека полека той успява да спечели сърцето на Луси , да ѝ осигури хубав и спокоен живот , да я направи щастлива , да осъществи мечтите ѝ.  С две думи той е почти перфектен и въпреки това Луси доста често мисли за Гейб. Винаги съм смятала ,че женското сърце може да крие цял

океан от тайни . Дори привидно всичко да изглежда прекрасно , само Луси си знае как се чувства наистина. Хареса ми сравнението на Дарън с домашно огнище , а на Гейб  с  буен огън , а накрая всичко зависи от нашите избори.

"Предпочитам да повървя с теб , отколкото да тичам сам"

Признавам си ,че книгата ме докосна изключително силно , накара ме да се замисля за доста неща и остави в мен усещането за нещо недоизживяно и недовършено. Самата аз не знам как да го опиша ,но ме докосна дълбоко и все още не мога да спра да мисля за историята на Луси и Гейб.

А споменах ли колко красива е българската корица и как ме спечели от пръв поглед :)