Ревю: Най- доброто в теб- Колийн Хувър

Издателство: Ибис 

Година на издаване :2018г.

Брой страници:

Цена:

Резюме:

Kуин и Греъм се срещат при необичайни обстоятелства, а искрата на привличането пламва мигновено. Любовта им избуява и разцъфва, но дали е достатъчно издръжлива? Години по-късно, когато животът е поставил пред тях неочакван проблем, двамата са се отдалечили, а пропастта помежду им продължава да расте. Съвършената им любов е подложена на изпитание от несъвършения им брак. Спомените, грешките и тайните, които са натрупали през годините, са на път да ги разделят. Едничкото, което е в състояние да спаси брака им, е същото, което би могло да направи разрива му непоправим.

В какво се превръща любовта, когато е позагубила блясъка на новостта си, когато и двамата сте свикнали един с друг и сте забравили някогашните обещания и силата на чувствата си?

Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?

Тази книга разби сърцето ми и ми причини толкова болка. Обикновено не започвам

ревютата си така ,но историята ме накара да плача и остави в мен доза тъга и много теми за размисъл. За мен  това е най- добрата книга от авторката и се нарежда сред любимите ми книги като цяло. Някак си почувствах проблемите в нея  много близки , истински и човешки .

"Ако хвърляш светлина само върху недостатъците си , всичките ти съвършенства ще бъдат заличени"

Тъй като за мен историята беше силно емоционална и ме разстрой доста , сега ми е трудно да събера мислите си и да напиша нещо добре структурирано и смислено , но поне ще се опитам да не звуча твърде хаотично и неразбираемо. К. Хувър ни запознава с Куин и Греъм - две сродни души ,които се запознават при странни обстоятелства , но разпознават голямата си любов в лицето на другия и това поставя началото на една щастлива връзка . Но в книгата се редуват минало и настояще. Миналото разкрива красотата на едно влюбване, а настоящето крие много болка и съжаление.

"Вероятно не съм забелязала,защото тъгата е като паяжина.Не я виждаш ,докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти ,за да се отскубнеш."

Книгата поставя на дневен ред няколко сериозни проблема ,но основното за мен беше комуникацията или по скоро как липсата ѝ в отношенията между мъжа и жената може

да доведе до отчуждение  , скръб и много болка . Когато хората спрат да си говорят , да споделят и да търсят помощ от половинката си  това може да съсипе и най-щастливия брак. Понякога само любовта не е достатъчна . Винаги съм вярвала в това твърдение ,че двама души може да се обичат безкрайно много и въпреки това да не са заедно. Една връзка се подхранва не само с любов - необходимо е разбирателство , компромиси , споделяне  ,общуване  и много сила ,за да простим ,когато се налага. Не всичко може да бъде простено и забравено , някои постъпки причиняват неизлечими белези и това съсипва любовта. С нашите герои се случва нещо подобно и четейки през цялото време си мислех за собствената си връзка , мислех си какви грешки допускам и аз понякога и как  трябва да бъда по всеотдайна и прощаваща.

"Бракът ни не беше съвършен.Никой брак не е съвършен. Имаше моменти , в които тя се отказа от нас. Имаше дори още повече моменти ,в които аз се отказах от нас .Тайната на дълголетни брак е ,че никога не се отказахме в един и същи момент."

Болката на главната героиня Куин наистина ме натъжи и като жена нямаше как да не си представям как бих реагирала в  подобна ситуация , колко съкрушена и разбита бих била .Плаках заради болката ѝ , плаках и заради болката на Греъм . Тя е жената ,която не може да изпълни най- важната си функция и да дари нов живот , а той е мъжът ,който не може да направи съпругата си щастлива. Всеки от тях си има собствена гледна точка за нещата, вижда нещата от своя ъгъл , но не споделя с

другия.

"Избягване звучи толкова безобидно ,ала тази едничка дума може сериозно да увреди една връзка. Избягвахме толкова много в брака си , просто от страх. Избяхгвахме да общуваме . Избягвахме да говорим за предизвикателствата ,пред които бяхме изправени. Избягвахме всичко ,което ни натъжаваше най-много.И след известно време аз започнах да избягвам другата  половина от живота си .

Идеята с кутията ,чието съдържание се разкрива чак в края на книгата беше може би най- емоционалния момент за мен. Тогава вече плачех с глас и разгръщах страница след страница ,жадувайки да разбера какъв ще е финалът.
Лично аз смятам, че това е най-добрата книга на К. Хувър до момента и една от най-тъжните и истински книги ,който съм чела. Тъжна ,тъй като главните герои се обичат толкова силно и всеотдайно , а въпреки това си причиняват единствено болка и истинска ,защото поставя пред героите реални проблеми от ежедневието ,които могат да сполетят всеки .... но  малко хора ще се справят с тях

"Независимо колко обичаи някого , силата на тази любов не е достатъчна ,ако надвишава възможността ти да прощаваш."

Искрено благодаря на издателство Ибис за възможността да прочета книгата !