Ревю: Уравнението на любовта - Хелън Хоан

Издателство: Ибис 

Година на издаване: 2019 г.

Брой страници: 308

Цена: 13,90 лв.

Резюме: 

Стела Лейн вярва, че математиката е най-важното нещо във Вселената. Тя създава алгоритми, които предвиждат покупките на потребителите – работа, която ѝ носи повече пари, отколкото може да похарчи. Но що се отнася до любовния живот, тя има по-малко опит от която и да е друга трийсетгодишна жена, дължащ се най-вече на затрудненията ѝ в общуването с хората.

Нейното заключение е, че се нуждае от много практика... с професионалист. Ето защо наема придружителя Майкъл Фан, който се съгласява да ѝ помогне да отметнат всички точки от нейния старателно подготвен списък.

Не след дълго тяхното на пръв поглед откачено споразумение започва да придобива смисъл, a чувствата, които Стела започва да изпитва, ще я убедят, че най-прекрасният вид логика е... любовта.

Четейки напоследък доста криминални романи , реших да разнообразя малко стила и

да се потопя в нещо леко , романтично и сладникаво. Явно съм имала различна представа и очаквания спрямо книгата , тъй като още в началото нещо сякаш не беше по вкуса ми   , но след средата на историята нещата се подобриха. 

Една от причините да имам доста високи очаквания именно към тази книга е ,че тя беше обявена за Роман на годината за 2018 г в Goodreads измествайки дори К. Хувър , която аз обожавам. Това ме наведе на мисълта , че трябва да очаквам нещо уау ,макар книгата да е дебютна за Х.Хоан. 

Интересното и различното в тази история  е образът  на Стела - тя е невероятно добър иконометрист , обсебена е от работата си и прекарва почти цялото си време в офиса създавайки нови алгоритми и това ѝ доставя огромно удоволствие. За съжаление в други аспекти от живота си  не може да се похвали с такива успехи. Една от причините за това е ,че тя страда от Синдром на Аспергер.- това е психично разстройство от аутистичният

спектър ,отличаващо се с трудности в социалното общуване с други хора и вманиаченост в дадена област. Това автоматично прави Стела "различна " от останалите и я поставя в много неудобни ситуации. Освен това тя се е превърнала в изключително неуверена и вглъбена в работата си личност , която не умее да общува с мъжете ,макар да  е 30 години. Харесва ми ,че е засегнат подобен социален проблем и авторката показва как не бива веднага да слагаме етикет на някого само защото не е като нас ,а има своя собствена идентичност и особености. Стела е пример за това как с малко помощ от подходящия човек тя буквално разцъфва  и започва да води нормален живот като всичко останали хора. 

Майкъл е човекът , който помага на Стела да преоткрие себе си и да се справя по - добре в общуването.Той е придружител и всяка петък вечер бива наеман от различна жена , за да ѝ достави удоволствие . Това прави и Стела - наема го с идеята той да я научи на всички тънкости в любовта и секса. И тук дойде моето леко разочарование породено от протяжните описания на

всяко едно докосване и целувка и описателните секс сцени. Не че не харесвам подобни романи , но очаквах книгата да е по - скоро романтична и сладникава , отколкото еротична. Хубавото беше , че нямаше твърде много драма и излишни терзания от страна на героите , а всичко се развиваше последователно и сравнително динамично. Всъщност книгата дори ми се стори твърде кратка , въпреки по- трудното начало я прочетох за неусетно за два дни и накрая дори не исках да свършва.
В заключение ще кажа ,че Хелън Хоан ме изненада приятно с идеите ,които е вплела в историята и с образите , които е изградила . Въпреки това не намирам книгата за  чак толкова добра , за да се нареди сред любимите ми , но пък беше приятна и разтоварваща  , точно каквато трябва да е подобна романтична история. Бих я препоръчала като леко лятно четиво за почивните дни , тъй като все пак оставя след себе си приятно романтично усещане.