Ревю: Оставих те да си отидеш- Клеър Макинтош

Издателство : Сиела 

Година на издаване :2016г

Брой страници : 412

Цена 15лв

Резюме:

Трагична злополука. Всичко стана толкова бързо и сега някой трябва да си плати. Едно дете е мъртво и убиецът е на свобода. Животът на една майка е съсипан. И не само нейният. Можело ли е да се предотврати трагедията? Как да започнеш живота си отначало?

Толкова много въпроси измъчват Джена Грей, докато търси винаги изплъзващото  се спасение край стръмните брегове на Уелс. Тя отчаяно се опитва да загърби миналото, но в него има призраци, които не я оставят да си отиде. И мракът се надига отново.

Инспектор Рей Стивънс е натоварен със задачата да търси справедливост. Решен да стигне до дъното на нещата той трябва да се пребори както с натиска от страна на началството, така и със собствените си семейни проблеми

Книгата е много  повече от онова ,което изглежда , а резюмето дава  много смътно очертание за случващото се .В "Оставих те да си отидеш "се преплитат съдбите на много хора ,всеки от тях борещ се със своите проблеми.Книгата е разделена на две части като първата проследява разследването което води Рей Стивънс  и пътят , по който поема Джена Грей.

Инспектор Стивънс е мъж отдаден на работата си , стремящ се към повишение и борещ се за справедливост. Но наред с тези неща той има и съпруга ,която се е отказала от полицейската си кариера ,за да се грижи за двете им деца.Всичко ,което тя иска от него е да прекарва малко повече време в къщи и поне за малко да постави семейството си на първо място.Мога лесно да се поставя на мястото и да двамата - Магс - съпругата , която е посветила живота си на децата и иска съпругът й да проявява повече загриженост и отдаденост на семейството си и Рей , който иска винаги да свърши работата си както трябва , стреми се към повишението ,за да може да осигури на семейството си по- добър живот .В крайна сметка и двамата искат най доброто за семейството си , но по различен начин. Това е проблем ,който съществува в много семейства , всеки се стреми да постигне нещо , което според него е най-доброто , но не се допитва до другия , тъй като той може да иска нещо съвсем различно. Неговата история ми беше изключително интересна и ме накара да се замисля за доста неща.

Джена Грей - още от самото начало тя някак си успя да спечели симпатиите ми.Само с една раница на гърба си тя захвърля мобилния си телефон и търси спасение в една самотна вила в Уелс , отдалечена от всичко и от всички.Постепенно с времето някои от душевните рани утихват и болката вече не е толкова силна. Това я кара все по- често да прави разходки по плажа и да търси успокоение шума на вълни.В живота й се появява Бетан - мила и усмихната жена ,която става нейна вярна приятелка и Патрик - мил и грижовен мъж готов да излекува раните от миналото .Всичко върви добре , до един момент... после всичко пропада.

Втората част на книгата отново проследява разследването на смъртта на Джейкъб , но разкрива  и миналото на Джена.Минало изпълнено с много тежки моменти и мъчителни спомени. Тук също се  поставя  един много наболял в обществото проблем. Четейки тези моменти си признавам ,че направо потръпвах и се питах как може да има такива хора.

„Бях невидима толкова дълго време, а какво съм сега? Скулптор, който не прави скулптори. Майка без дете.”

Определено смятам ,че авторката притежава доста талант , тъй като е изградила историята по един необикновен и много въздействащ начин. На моменти ми напомняше на Момичето от влака (сюжетите нямат нищо общо) , просто и там авторката беше изградила действието по един много загадъчен начин и обратът беше неочакван.

"Спомням си момичето , което щеше да прекара часове в приготовления ,преди да излезе: музиката е пусната , гримовете са разпръснати из цялата баня, въздухът е напоен с парфюм.Тогава нямах представа какъв всъщност е истинският живот. "

Не мога да определя книгата като класически трилър , тъй като в нея са преплетени много други истории. Като се започне с любовните трепети и проблемите в едно семейство и се стигне до загубата на дете , мъката , насилието и борбата за нов живот. С една дума книгата е изключително емоционална , а описанията са

въздействащи. Ако аз самата бях майка може би на моменти историята  щеше да ми дойде твърде тежка и емоционална .
Може би книгата  е написана толкова добре ,тъй като и самата авторка е бивш полицай с дълга кариера , а и е изгубила сина си.В резултат на всичко това написаното от нея е пропито с много силни чувства , които лесно достигат до читателя и му въздействат.
Трябва да призная ,че корицата също е много красива  и стилна, а колкото до книгата определено се нарежда сред една от любимите ми за тази година и спокойно мога да и дам 5 напълно заслужени звезди в ГР.