Ревю: Пасажер -Александра Бракен


Издателство : Егмонт
Година на издаване: 2017г.
Брой страници: 528
Цена:17.99лв.
Резюме:
В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега.



Ще започна ревюто си с това ,че съм чела трилогията Тъмна дарба от същата авторка и , ако очаквате нещо подобно от Пасажер дълбоко грешите, тъй като книгите са доста различни. Трилогията се превърна в една от любимите ми и пазя много хубави спомени за нея и точно за това исках да прочета Пасажер , за да се докосна отново до стила на авторката, но може би си бях поставила твърде големи очаквания. Както казах Пасажер е доста по- различна книга и сякаш на мен нещо не ми достигна , за да я харесам толкова и да се влюбя в героите. Както повечето от вас знаят става дума за пътуване във времето ,което само по себе си звучи много интересно и вълнуващо , но на моменти ми дойде твърде объркващо. Всички правила и закони относно пътуването , проходите  , пазителите ,драките .. сякаш ми отне твърде много време докато схвана цялостната концепция (разбира се това е свързано с моите възприятия ) Нека поговорим малко  и за самите герои.


Хенриета Спенсър  или на кратко Ета  е цигуларка , която все още очаква да направи дебюта си на голямата сцена и макар да  е само на 17 тя е виртуоз в свиренето. Израснала е само си майка си Роуз , която е прекарвала повечето си време в работа и не  е обръщала много внимание на малкото момиче.Въпреки това се е  постарала по свои собствен начин да я подготви за предстоящите събития. В Ета ми хареса това ,че е страшно борбена , упорита и дори инатлива на моменти. Твърдо решена е  да спаси майка си и да започне живота си на ново. Всичко това звучи много добре , но до известна степен беше  и малко неправдоподобно. Младото 17-годишно момиче едва разбира какво се случва с нея и веднага е готова  да се впусне в редица пътешествия и да се опита да надхитри човека контролиращ всичко.

Николас Картър - той е момчето от друга епоха , което е обвързало живота си със семейство Айрънуд и плаща висока цена за това. Интересното при него е ,че е чернокож. В наше време това не е нещо необичайно или странно , но по неговото време това да си чернокож е било еквивалент на това да си роб. Николас е имал късмета да бъде откупен и освободен , но е впримчен в капана на Сайръс Айрънуд. Същевременно е измъчван от чувството за вина  по отминалите събития.
Разбира се между двамата ни главни герои припламва искра и възниква едно привличане ,което лично аз не можах да усетя. Не почувствах тръпката и емоцията , които трябваше да се появят между тях. Сякаш нещата се случиха твърде бързо.Макар да се познават от 2-3 дни те вече мислеха как ще се развие бъдещето им  и бяха твърдо убедени ,че си принадлежат. Разбира се няма нищо лошо да има такава романтична линия в книгата , но май трябваше да мине малко повече време преди да се влюбят. Николас беше доста свенлив в изразяването на чувствата си , а и все пак той е от осемнайсти век и това го правеше много чаровен ,но същевременно беше готов да убие всеки ,опитал се да навреди на Ета.

Може би не уцелих подходящото време за прочита на тази книга , но някак вътрешно
се бях настроила за невероятно приключение ,от което няма да мога да се отделя и ще прочета книгата за 2- 3 дни , а реално погледнато я четох около две седмици.
Все  пак това  не означава ,че книгата е лоша . Напротив има си и положителните страни. Може би най- интересно ми беше разтълкуването на самите загадки по пътя към откриването на астролабията  както и истинските подбуди на всеки да иска да я притежава.  Самият стил на авторката беше доста по-различен. Сякаш в Пасажер тя беше наблегнала повече на описанията както на чувствата и емоциите , така и на обстановката и заобикалящата среда. Може би ми се искаше да има малко повече действие и напрегнати моменти както в Тъмна дарба.
Всъщност в последните 50 страници се случиха куп неща и това до известна степен ме накара да харесам книгата малко повече. Финалът остана доста отворен и обещаващ развитие на всяка една от сюжетните линии.
И не на последно място трябва да отбележа ,че корицата е страшно красива и макар книгата да не оправда напълно очакванията ми все пак ми се иска да прочета и втората част , тъй като останаха доста неизяснени неща и ще ми е интересно да видя какъв е завършекът. Ако сте чели книгата споделете мнението си,ще ми е интересно да видя  различни гледни точки относно историята.

June WRAP UP & Luly TBR

Здравейте :)
Лятото вече настъпи с пълна сила и със своите 40 градусови температури направо ме съсипва.Не знам как е при вас , но но мен ,когато ми е толкова топло дори не ми се чете и общо взето последната седмица от месеца влача една книга , която не знам кога ще завърша. Но без да се оплаквам повече ще споделя ,че през м. Юни прочетох  пет книги. Ето ги и тях :)


1.Сол при солта -Р.Сепетис. Книгата отразява една жестока трагедия обрекла на смърт хиляди невинни хора и това няма как да остави читателя безучастен към историята.  И въпреки тематиката си ,книгата се чете бързо и сравнително леко , а историите  на четиримата главни действащи лица се преплитат по интересен и вълнуващ начин.

2.Слънцето също е звезда -Н.Юн .Макар книгата да ми беше твърде тийн , ако мога така да се изразя , все пак тя успа да ме върне няколко години назад ,когато и мен ме обземаха трепетите на първата любов.В същото време авторката поставя и някои сериозни социални и етнически проблеми и определено си струва книгата да бъде прочетена.

3.Империя на бури - С.Дж.Маас . Какво да кажа за тази книга освен ,че е едно невероятно продължение на историята, което  надгражда образите на героите и самото действие. Всичко в книгата ми хареса и нямам търпение за следващата.

4.Има ли по -рано от сега? - Р. Генчева. Това е стихосбирката на една млада българска авторка и аз имах невероятния късмет да спечеля копие от книгата и да му се насладя.В стиховете ѝ определено се крие много красота , нежност , болка , любов и още един куп емоции , които прехвърля и върху читателя.

5.Четирите цвята на магията- В.Е.Шуаб.  Тотално се влюбих в тази книга и мога да кажа ,че е една от най-добрите в този жанр , които съм чела. Просто , ако все още не сте се докоснали до магията ѝ не чакайте повече , идете да си я купите и сядайте да четете.Без да се усетите ще ви впримчи в красотата си и ще искате още и още от историята.
  
В момента чета Пасажер на А.Бракен и поради липсата на време ми върви малко бавничко , а и сякаш очаквах повече от историята , но ще видим до края на книгата какво ще се случи. След като я завърша нямам никаква представа какво ми се чете и даже не съм се замисляла каква книга да си взема за морето , но ... има време.Това е от мен за сега , пожелавам Ви месец изпълнен с много морски приключения :)


Mid-Year Book Freak Out Tag - 2017

Здравейте :)
От доста време не съм правила таг , но като гледам почти всеки вече направи този и реших ,че е и мои ред ,  а пък и е подходящ за този месец и въпросите са интересни. Затова насладете му се



1.Най-добрата книга, която си прочел/а досега през 2017

Колебая се доста в избора си , тъй като почти всичко прочетено през тази година беше страхотно. И все пак ще посоча Човек на има Уве -Ф.Бакман .Повечето от Вас може би вече са я чели и ще ме разберат напълно , тъй като историята и начина ,по който е написана са невероятно докосващи.

2.Най-доброто продължение, което си чел/а досега през 2017
Без колебание посочвам Империя на бури -С. Дж.Маас. Четох я на скоро и все още ме държи емоцията от това епично приключение.

3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си.
Много искам да прочета Бьорнстад - Ф.Бакман .  Както може би сте забелязали аз съм изключително голям почитател на  творчеството на този човек и съм сигурна ,че последната му книга също ще остави траен спомен в съзнанието ми както и предишните четири.

4.Най-желани предстоящи заглавия през втората половина на годината.
От издателствата ежедневно ни изненадват с новини за предстоящи  заглавия, кое от кое по-хубави , така че до края на годината със сигурност ще има поне 20 -30 книги ,които да искам да притежавам. Но за момента чакам с огромно нетърпение издаването на продължението на Четирите цвята на магията на В.Е.Шуаб. За мен книгата беше уникална и нямам търпение за още приключения с Кел.

5.Най-голямо разочарование
Това със сигурност е Петдесет нюанса по-тъмно, въпреки че не знам дали да го определям като разочарование ,тъй като бях на ясно ,че няма да ми допадне , но все пак ...книгата се четеше толкова бавно и мудно , тъй като почти нищо интересно не се случваше.

6.Най-голяма изненада.
Изненадващо за мен самата беше ,че книгите на С.Е.Филипс ми харесаха толкова много. Преди мислех , че са твърде сладникави и наивни , но прочитайки няколко се оказа ,че са супер свежи , летни и забавни.

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб).
Много приятно ме изненада Рута Сепетис с книгата Сол при солта. Няма как да не сте слушали доста за нея  , но историята наистина е разтърсваща и си струва да бъде прочетена.

8.Нов герой, по когото си падаш
Ох аз съм от тези ,които никак не си падат по герои от книги. Може да им симпатизирам , но чак да си падам по тях -не .

9.Най-нов любим герой
Кел от Четирите цвята на магията. Той е доста интересен персонаж , не се вписва в повечето клишета за главните герои и може би точно за това се превърна в мой любимец.

10.Книга, която те е разплакала
И преди съм споменавала ,че не съм много емоционална и изключително рядко плача на книги или филми , но тази година успяха да ме разплачат две книги - Човек на име Уве и Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг  , и двете на Ф. Бакман.

11.Книга, която те е зарадвала.
Жестока любов на К.Хувър. Зарадва ме тъй като бях скептично настроена към историята и мислех ,че ще е безинтересна и твърде преиграна ,но се оказа ,че изключително много ми допадна.

12.Любима книга превърната във филм, който си гледал/а тази година.
И преди съм споменавала ,че почти не гледам филми затова поне за сега нямам отговор на този въпрос.

13.Любимо ревю, което си написала досега през годината.
Мммм ... затрудних се малко с този въпрос , тъй като всяко едно ревю е написано с много желание и старание и съответно ми е скъпо. Все пак ще посоча ревюто на Четирите цвята на магията на В. Е.Шуаб , тъй като книгата ме впечатли толкова много ,че ми беше трудно да облека емоциите си в думи , но същевременно исках да изразя всичко. Не знам дали накрая се е получило сполучливо , но аз си го харесвам :)

14.Най-красивата книга, която си си купил/а досега (или получил/а)
Ако трябва да съдя само по корицата ще посоча Аристотел и Данте откриват тайните на вселената - Б.А. Саенц и Странните талисмани на Артър Пепър -Ф.Патрик  както и новата корица на Човек на име Уве -Ф. Бакман

15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината.
Оооо какъвто и отговор да посоча тук изобщо не е сигурно ,че ще прочета тези книги. Искам да прочета няколко продължения на поредици , няколко леки любовни романа и дори нещо криминално .... с две думи от всичко по малко.


Е това беше всичко от мен за сега ,надявам се тагът да ви е харесал и ,ако все още не сте го направили - да се престрашите :) Пожелавам Ви слънчев ден :)

Ревю: Четирите цвята на магията - В. Е. Шуаб

Издателство: ЕМАС
Поредица: Shade of Magic
Година на издаване: 2017г.
Брой страници: 390
Цена: 18.00лв.
Резюме:
"Четирите цвята на магията" е първата част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел - магьосникът, пътуващ през световете, и за Делайла Бард - крадлата с душа на пират.
Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо.
Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...


След прочита на" Империя на бури" бях изпаднала в някакъв читателски застой и буквално нищо не събуждаше интереса ми , но тази книга .... направо се влюбих в историята.Отдавна не бях попадала на първа книга от поредица ,която толкова да ми хареса и буквално непрекъснато да мисля за нея и да искам да чета. А в момента единственият ми въпрос е Кога ще излезе втората част , кога?
В днешно време вече е доста трудно да изградиш история ,която да не е твърде сходна с още няколко такива , които вече сме чели и да накараш читателя тотално и безвъзвратно да се влюби в магическия свят , с неговите герои и  странности.  Е ,  В. Е Шуаб е успяла.Мога да изредя цял куп неща  ,които харесах в книгата , тъй като на практика всичко ми хареса.Нямаше нещо , което да ме дразни , да ми липсва или да ми идва в повече ,напротив ,всичко беше премерено  и подредено по достъпен и разбираем начин.
Ще започна с корицата ,която е невероятна и буквално съдържа в себе си четирите цвята на магията , а в центъра е главното действащо лице-Кел. Следващото прекрасно нещо беше Лондон и то не един , а цели четири. Какво по-хубаво от това. Всеки от тях до някаква степен е огледален образ на предишния , но с променени имена  и владеещи магията в различна степен.
Червения Лондон е домът на Кел и в него магията процъфтява , хората живеят спокойно  и мирно използвайки магията си свободно без да позволяват тя да ги завладее и унищожи.
Белия Лондон е жесток и коварен.В него магията е най-ценното нещо  и всеки иска да се домогне до нея , да я изсмуче , да я подчини. Белия Лондон е белязан от кръвопролития  и битки за власт и в него сякаш не е останало нищо добро.

Сивия Лондон както подсказва името му е безличен и скучен.В него почти не е останала магия.Хората са се научили да живеят без нея и да водят простичък живот ,макар понякога и на ръба на мизерията и глада.

Черния Лондон  е бил унищожен ,тъй като магията е взела превес над човешката воля и е превърнала обитателите му  в чудовища , изпепелила е всичко и е оставила след себе си само разруха.

В.Е.Шуаб  е успяла да опише тези четири свята достатъчно детайлно и подробна , за да можем да си ги представим ясно, да усетим аромата на цветя ,на дим и пепел , на разруха  и на смърт. Наред с това е  изградила герои ,на които да симпатизираме ,да се ядосваме , да мразим и да обичаме.





















Кел - той е главното действащо лице в историята и също така е антари -може да пътува през различните Лондони. Харесах го още от първите страници , тъй като не се вписва напълно в клишираните образи от подобни фентъзи поредици. Имал е възможността да израсне в кралското семейство и си е заслужил уважението и почитта да хората. Живее мирен и спокоен живот , макар че на моменти се чувства не на мястото си , чувства се не като член на семейството , а като тяхно притежание. Естествено предполагам , че ще трябва да се разкрият доста тайни за миналото и произхода му (това са си мой догадки).Младият антари е имал възможността да бъде и в трите Лондона и да види отблизо как живеят хората и колко различни са тези светове , но той има един малък порок -обича да събира различни предмети от всяко място , а това всъщност е забранено и накрая му навлича доста неприятности. Приключението , в което се забърква едва не коства живота му и подлага на изпитание както физическите му възможности така и силата на волята. Той трябва да устои на привличащата сила на черната магия , трябва да я отблъсне от себе си , но дали ще успее ? Другото нещо ,което ми хареса в него е отдадеността му на семейството и най-вече любовта му към Рай - неговия брат. младият принц почти не умее да владее магията и няма големи способности , но пък е чаровен , усмихнат и добър и затова всички го харесват. Те двамата наистина се обичат и са готови на всичко един за друг.

Делайла Бард - е един от най-колоритните образи в книгата. Тя е крадла мечтаеща да бъде пират и готова да умре в името на приключенията. Израснала е в сивия Лондон ,което означава ,че няма никакви магически способности и не познава необятния свят на магията. Цял живот се е справяла сама , прехранвала се е чрез джебчийство и винаги е усещала ,че е предопределена за нещо по-велико и вълнуващо.  И в един момент всичко около нея става вълнуващо , но и опасно и въпреки това , тя е готова да умре стига да е в преследване на приключенията. В тази първа книга тя показа доста от потенциала си ,но усещам ,че това е само началото и около нея ще се случват още доста  неща.

Холанд - той е другия антари ,който идва от Белия Лондон.За съжаление са останали само  той и Кел от техния вид , а черното око е отличаващия ги знак. От  самото начало Холанд не ми вдъхваше доверие , а като се има предвид и от къде идва просто нямаше как да му симпатизирам. В последствие обаче ,разбирайки през какво е преминал и защо е такъв успях до някаква степен да оправдая поведението му.

Идва ред и на двамата злодей -Атос и Астрид Дейн , който владеят трона в Белия Лондон  и отчаяно искат да се домогнат до по-голяма и тъмна магия.
Макар да бяха лошите в книгата ,то образите им бяха превъзходни. Достатъчно умни и находчиви , зли и безскрупулни , жестоки и подмолни. А битките , които се водеха определено бяха на ниво. Имаше доста кръвопролития и невинни жертви , но пък всичко беше правдоподобно и добре описано.
Признавам си ,че очаквах по-различен финал. Може би с по отворен край или с нещо твърде шокиращо в последните страници , но до известна степен се радвам ,че не е така. Тази първа книга от трилогията сякаш е въведение и само ни подготвя за мащабното действие ,което ще се разгърне по нататък и съм сигурна ,че авторката ни е подготвила доста изненади. Забравих да спомена ,че стила й на писане е буквално магичен и още с първото прочетено изречение те оплита в мрежите си и не ти дава да  мръднеш докато не прочетеш всичко. Както споменах и в началото книгата ме извади от читателската "дупка" , в която бях попаднала  и ме изпълни с толкова много емоции. Препоръчвам я с две ръце , тъй като отдавна не съм попадала на толкова различна и завладяваща книга , която да излиза извън рамките и клишетата в този жанр и същевременно да е толкова добре изградена.

Накрая ми се иска да споделя с Вас какво ми се върти в главата за всички неразкрити , а само загатнати тайни и мистерии. Може би това ще е  СПОЙЛЕР , така че ,ако не сте чели все още книгата , то тогава не четете и това.

Интересно ми е от къде всъщност произхожда Кел и дали не идва от Черния Лондон например и как е попаднал в кралското семейство ?
Почти съм сигурна ,че Лайла също e антари и ще е интересно какви нови приключения ще я застигнат. Струва ми се ,че между тях с Кел ще се зароди нещо и ще припламнат искри , но да видим.
Мисля си ,че Холанд не е мъртъв и изпращането му в Черния Лондон беше твърде лесно и може би ще се появи отново.
Иска ми се в следващите книги да видим малко повече от образа на Рай ,още повече след обвързващата магия между двамата братя. А и нямам търпение да видя кой ще заеме трона на Белия Лондон.


Е споделих ви терзанията си , ако сте чели книгата и имате предположения за това какво да очакваме в следващите две книги ,ще се радвам да споделите в коментарите :)
















Има ли по-рано от сега? - Ралица Генчева

Издателство: Фабрика за книги
Година на издаване: 2017г.
Брой страници:88
Цена:10.00лв.
Резюме:
След като постигна огромен успех с първата си стихосбирка "Този път, за да ме чуеш", съвсем скоро Ралица Генчева зарадва своите почитатели и с втора поетична книга — "Има ли по-рано от сега?".
"За мен тази стихосбирка е много по-лична и специална от първата. Има малки откъси с проза като въведение в отделните части, в които назовавам най -големите си страхове и най-съкровените си мечти. Тук са думите, с които потърсих и намерих себе си."
В началото на книгата чрез малките откъси с проза Ралица включва личната си история от последните няколко години, които тя определя като най-трудните и най-хубавите в живота си. След това авторката представя стихове, посветени на любимите ѝ хора.
Книгата е разделена на пет тематични части "Пролетта не донесе цветя", "Болката не донесе любов", "Но си струваше", "Теб ли чаках?", "Или себе си?".

Много рядко чета поезия и познанията ми в тази област са доста ограничени , но късметът беше на моя страна и спечелих тази книга от една игра и знаех ,че трябва да ѝ дам шанс. Ще започна от корицата ,която е уникално красива. Две протягащи се ръце ,който така и не се докосват- на мен това ми навява тъга . Самото издание е изработено много красиво -страниците са плътни , шрифтът е красив и тук е моментът на благодаря и на авторката за това ,че е лично е написала пожелание към мен заедно с автограф.
Книгата е една 88 странички и би могла да се прочете за по-малко от час , но лично аз реших всяка вечер преди лягане да чета по няколко стиха , за да мога да им есе насладя и да ги осмисля. Независимо  каква е книгата за мен е важно тя да ме накара да изпитам някаква емоция , да почувствам нещо , а тези стихове ме накараха да изпитам един куп емоции. Книгата  своеобразно е разделена на пет части всяка от които с различно заглавие и всички те заедно представляват една градация и бележат развитието в емоционалното състояние на авторката. Тя преминава през много етапи , в нея бушуват толкова много чувства , но тя успява да ги облече в думи и да ги излее в стихове.
Във всяка от частите се откроиха по няколко стиха ,които си препрочетох по няколко пъти и ме докоснаха истински. Много обичам подобни малки книжки , който всъщност се оказват истински бижута и съдържат толкова много в себе си.
Стиховете в първите две части бяха може би малко по мрачни и свързани с личностното самоосъзнаване и развитие.Насочени са към вътрешното Аз и към възможностите човек сам да помогне на себе си.

само аз ли знам ,
че нямаме време,
а прекалено много
живот в живота
който отлагаме?

ПРОБУЖДАНЕ
спасението идва
не от очите,
които широко отворени
спят,
а от сърцата,
които са се събудили.


След това сякаш тъмнината се разпръсква и отстъпва място на любовта ,която изпълва всяко кътче от сърцето.Тези три части ми харесаха много ,тъй като отразяват може би най-великото чувство на света.Освен това всичко е описано толкова красиво и истински.



ЛЮБОВ Е
разликата
между самота и любов е ,
че дишаме
по-лесно заедно
и се задъхвам,
когато те няма.



ДАНО СИ ТИ
превърнах любовта
която не успя,
в изкуство.
ще превърна тази,
която успее,
във вечност.


 И идва ред на най-любимото ми стихотворение ,което препрочетох безброи пъти и искам да споделя с Вас , тъй като е толкова красиво , а и ми напомня ,че е важно да открием човека ,който ще ни обича въпреки всичко и всеки , такива каквито сме.




ОБИЧАЙ МЕ ТАКАВА
Всяка малко красота ме просълзява,
от всяка чужда рана ме боли...
Аз няма да се променя, обичай ме такава,
не брой сълзите и не ме вини.
Не се разкривам никога изцяло,
но не се отказва да се доближиш.
Дори когато черно с бяло се е сляло,
опитай вместо мене да ги различиш.
Бъди до мен ,каквото и да става.
И каквато и да съм ....обичай ме такава!


В заключение ще кажа ,че много се радвам ,че прочетох книгата, докоснах се до магията ѝ и изпитах толкова много емоции.Препоръчвам я с две ръце на всеки книголюбител , защото смятам ,че за човек обичащ да чете това ще  е  едно истинска съкровище.

Ревю: Империя на бури - Сара Дж. Маас

Издателство: Егмонт
Поредица: Стъкленият трон
Година на издаване : 2017г.
Брой страници : 760
Цена: 27.90лв.
Резюме:
Кръв ще се лее.
Мечти ще бъдат разбити.
Армия трябва да се надигне.
Владетелката асасин се е заклела да нe обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.
Всички могъщи кралства на Ерилея разчитат младата жена да ги поведе към победа, а сърцето й е отдадено на воина-принц, застанал до нея. Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение.
Тук ще намерите ревюта на първите четири книги от поредицата:
Стъкленият трон , Среднощна корона , Огнената наследница , Кралица на сенките  
Сигурно вече сте прочели книгата или десетките ревюта за нея , но реших , че няма как да не изразя и аз мнението си за подобна епична история. Започвайки поредицата миналата година изобщо нямах представа за какво става дума в нея и , че е толкова пристрастяваща ,но историята е буквално поглъщаща. В Империя на бури  ставаме свидетели на толкова много събития ,че не знам от къде да започна. Създават се много нови съюзи ,нови приятелства , нови любовни връзки. Доста от тайните и мистериите от миналото се разгръщат ,за да ни покажат първоизточника на много от събитията. Героите са претърпели доста развитие и положителни промени в образите си. Общо взето всеки един от тях си е намерил "другарче" и малко или много всички са по двойки и имат някого до себе си , който да им пази гърба.
Елин - разбира се , нейния образ е израснал многократно в сравнение с първата книга. Сега вече тя се държи като истинска кралица и поема тежкия товар на плещите си. Намирам образа и за изключително истински и реален. Тя не  винаги е добра , понякога греши , понякога се

отнася зле с хората и прави грешки , друг път се опитва да поправи тези грешки и се старае да помага на хората както може. За разлика от много други главни героини , които винаги са представени в положителна светлина и винаги постъпват правилно , то Елин е различна.
"Тя беше природна стихия.Бедствие и предводител на безсмъртни ,легендарни воини."
 Четвъртата книга завърши ,подготвяйки ни за предстоящата борба , за освобождаването от присъствието на валгите и на Ереван и за спасяването на кралството. В книгата се случват  страшно много неща и действието държи читателя под напрежение. Обърнато е и доста внимание на любовната връзка между Елин и Роуан. 
"Тя беше камък, хвърлен в морето на неговата мощ - тяхната мощ."
Съжалявам ,но аз така и не можах да го харесам този елфически принц. Бях по-голям фена на Каол , който за голямо мое съжаление не присъства в тази книга. Но за сметка на това С. Дж.Маас е отделила внимание на еротичните сцени и доста добре е описала интимните моменти между двамата влюбени. Определено в тази книга романтиката присъства осезаемо. Неизменни спътници на Елин са братовчед й Едион и Лизандра 

 Лизандра се превърна в моя любимка още от предишната книга и тук затвърди позицията си. Тя е готова да жертва живота си за своята кралица и не се страхува да се впусне в битка. Харесаха ми чувствата ,които се зародиха между нея и Едион.Макар да не си признват те се харесват и то много. Всеки пък ,когато единия е в опасност ,другия прави и невъзможното ,за да го спаси.Интересни бяха и отношенията на Едион с баща му.
 Определено тази книга е посветена освен на битките ,също така и на  зараждащата се  любов между героите

. Следващата двойка ,която ще спомена е доста странна ,различна и неочаквана поне за мен.
Това са Елида и Лоркан. Тя е наследницата на Перант ,която  е била обречена на затворнически живот от вуйчо си Върнан и ,която трябва да отнесе един от ключовете на Уирда на Елин. Това младо момиче изглежда толкова крехко и беззащитно с недъгавия си крак и крехката си възраст , но въпреки това по някакъв начин тя успява да оцелее и да премине през какви ли не зверства без да се откаже от мисията си. Лоркан е един от най-могъщите елфически войни , но в момента му се налага да бяга и да се крие.По незнайни дори и за него  причини той взема под крилото си Елида и обещава да я брани от всичко. Задачата му не е никак лека , тъй като младото момиче е издирвано под дърво и камък. Техните отношения също много ми допаднаха и изгарям от нетърпение да разбера как ще се развие всичко.
И не на последно място дойде време и за Дориан и Манон. След като преживя какви ли не жестокоски ,Дориан имаше нужда да се съвземе и да преосмисли всичко.За него загубата на Сорша остави траен белег в сърцето му и беляза живота му за напред. Освен това той трябва да овладее силите си и да се научи да ги използва и контролира. Харесвам Дориан още от първата книга , в него има някаква вродена доброта и оптимизъм и затова се надявам съдбата да е благосклонна към него. Манон е невероятна. Мисля ,че образа й си съперничи с този на Елин по пълнокръвност и достоверност. В тази книга тя претърпява толкова много промени и  катаклизми. Целия й свят се обръща с краката нагоре разбирайки истините за себе си ,
произхода си и родителите си. Вече не знае коя е и каква е мисията ѝ  в живота. Единствения верен приятел за нея е Абраксос ,който винаги  я пази и закриля.

 Естествено знаех ,че финалът най- вероятно ще ме остави в пълен шок и  все пак не бях подготвена за случилото се. Толкова много болка и страдание, толкова наранени сърца и толкова много пътища , по които поеха героите. Сега ни остава единствено да чакаме финалът на поредицата и усещам ,че той ще е още по непредвидим.
За мен тази книга беше просто велика. Ясно ми е ,че всеки сипе суперлативи за авторката и за историята и не искам да се повтарям , тъй като феновете на С.Дж.Маас вече са оценили подобаващо творчеството й. Мога да кажа само ,че е похвално ,че се пишат такива невероятни поредици и ако искате лятото ви да е изпълнено с много емоции и приключения ,то тогава не се чудете ,ама "хващайте " Стъкленият трон и определено няма да Ви е скучно.



The Summer Book Tag

Ето че лятото дойде с пълна сила и със своите 30 градусови температури ,които са подходящи и за морето , и за басейна. Признавам си ,че вече тръпна в очакване да дойде времето ,когато ще опаковам багажа и ще тръгна към морето , едва се удържам :Д Разглеждайки блога си установих ,че миналата година така и не съм направила този летен таг и сега реших да поправя грешката. Може би Вие вече сте го направили или прочели , но ако не сте ... чувствайте се поканени :)



1. Намери книга, която те кара да мислиш за лятото?


 Сещам се за Перфектна химия на С. Елкелес както и останалите две книги от трилогията. Четох ги миналото лято и ги намирам за прекрасни.  Макар да са от серията на Ибис -тийн , реално не ги намерих за толкова тинейджърски ,а историите ме държаха в напрежение. Препоръчвам ги с две ръце като перфектното лятно четиво :)



2. Коя книга прави деня Ви по-хубав ?

 Точно в момента денят ми става по- хубав благодарение на Империя на бури на С. Дж. Маас , която ме е завладяла тотално и гледам да отделям всяка свободна минута , за да чета.Книгата е просто епична, но предполагам и сами вече го знаете :)


3. Намери жълта книжна корица

Първосигнално тези двете изплуват в съзнанието ми като едната е типично лятна както подсказва заглавието , а на  другата съм хвърлила око още откакто е излязла , но така и не съм я чела. Смятам ,че и двете корици са достатъчно слънчеви и цветни ,за да създадат настроение на всеки читател.





















4. Кое е твоето любимо лятно четиво за плажа?
На плажа обичам да чета предимно леки любовни или еротични романи.  За това лято може би ще ми дойдат добре книгите на С. Е. Филипс или нещо от типа на С. Дей или А. Глайнс. За плажа търся книги ,който да не отвличат изцяло вниманието ми към четенето ,а просто да ми запълват времето и да ми доставят удоволствие.

5. Коя книга изпълнена с екшън  те накара да тичаш за сладолед ?

Доста интересен въпрос :Д  Аз съм от хората ,които умират за сладолед и мога да ям непрекъснато дори и зимата и винаги във фризера имам по една кутия. Така че не е необходимо някой или нещо да ме кара  да тичам за сладолед , защото така или инъче го правя : Д  Относно екшън елементите  както споменах и по горе в момента чета Империя на бури на С.Дж. Маас , а там определено има екшън и доста битки затова посочвам нея.

6. Като слънчево изгаряне ,коя книга те остави с болезнен край ?
Чак с болезнен край не бих казала , но книгите на Ф. Бакман винаги ме оставят със сълзи на очите.
Може би с истински болезнен край ме остави "Сол при солта" на Р. Сепетис - просто цялата книга беше пропита от болка и отчаяние.

7. Като залез , коя книга те остави с красив /хубав край?

Тук веднага посочвам  книгите на С.Е.Филипс. Наскоро прочетох няколко от тях - "Господин Неустоим"  , "По-кротко, Лейди! " и  "Героите са моята слабост"  като и трите ме накараха да заобичам героите и стила на  писане на авторката и да искам да чета още от творчеството и.

8. Коя книжна корица ти напомня за залеза?

Тук ще посоча едно предстоящо заглавие ,чиято корица видях в социалните мрежи и страшно много харесах и когато прочетох думата "залез ", първата ми асоциация беше с тази книга. Кажете ми корицата не е  прелестна ?


9.Коя е поредицата , която се надявате да прочетете това лято?

Напоследък чета все по-често  самостоятелни книги или части от поредици , които не са пряко свързани и  може да се четат отделно. В TBR -а си имам доста поредици за довършване , но често казано освен Стъкления трон  на С. Дж.Маас  май нищо друго не ме привлича чак толкова.Може би се нуждая от някоя наистина завладяваща поредица  ,която да ме остави без думи , но скоро не съм попадала на такава. Ако Вие се сещате за някоя ще се радвам да споделите :)

Е това беше Летния таг ,който исках да споделя с Вас. Надявам се да съм Ви създала поне малко лятно настроение и желание да се отправите към морето. Всеки ,който иска може да направи тага  и ще се радвам да прочета вашите отговори :)