Издателство : Ибис
Година на издаване :2017г.
Брой страници :351
Цена :13.90лв
Резюме:
Дълбока зима.
Усамотен остров край брега на Мейн.
Един мъж. Една жена. И кукли. (Да, кукли.)
И мистериозна къща, извисяваща се над морето...
Той е саможив писател, чието въображение създава смразяващи кръвта романи. Тя е неуспяла актриса, която устройва куклени представления за деца. Той знае десетки начини да убива героите си с голи ръце. Тя знае десетки начини да кара публиката да умира от смях. Но сега съвсем не й е смешно.
Ани Хюит пристига на остров Перегрин посред снежна буря, останала на края на силите и възможностите си. Тя е разорена и обезкуражена, но още не е готова да се предаде.
Когато пристига в наследената от наскоро починалата й майка вила, Ани е абсолютно неподготвена за това, което заварва. Изненадана е и от мъжа, обитаващ Харп Хаус – мистериозно имение, надвиснало над малката крайбрежна вила. В детството им той я е предал по начин, който тя не може да забрави, нито да прости. Сега двамата са приклещени на скования от зимните студове остров заедно със самотна вдовица, малко нямо момиченце и местните хора, които обожават да си пъхат носовете в чуждите дела.
Дали той е злодеят, който тя помни, или се е променил? Разумът й казва „не“. Сърцето нашепва „да“.
Усамотен остров край брега на Мейн.
Един мъж. Една жена. И кукли. (Да, кукли.)
И мистериозна къща, извисяваща се над морето...
Той е саможив писател, чието въображение създава смразяващи кръвта романи. Тя е неуспяла актриса, която устройва куклени представления за деца. Той знае десетки начини да убива героите си с голи ръце. Тя знае десетки начини да кара публиката да умира от смях. Но сега съвсем не й е смешно.
Ани Хюит пристига на остров Перегрин посред снежна буря, останала на края на силите и възможностите си. Тя е разорена и обезкуражена, но още не е готова да се предаде.
Когато пристига в наследената от наскоро починалата й майка вила, Ани е абсолютно неподготвена за това, което заварва. Изненадана е и от мъжа, обитаващ Харп Хаус – мистериозно имение, надвиснало над малката крайбрежна вила. В детството им той я е предал по начин, който тя не може да забрави, нито да прости. Сега двамата са приклещени на скования от зимните студове остров заедно със самотна вдовица, малко нямо момиченце и местните хора, които обожават да си пъхат носовете в чуждите дела.
Дали той е злодеят, който тя помни, или се е променил? Разумът й казва „не“. Сърцето нашепва „да“.
Това определено беше една от най-странните любовни истории , които съм чела.Казвам го в добрия смисъл на думата ,тъй като героите бяха дста различни от
типичните мъж и жена , който са привлечени един от друг и минават през доста препятствия докато се съберат .Те са извън всякакви клишета и историята им беше доста различна от тези ,които съм чела преди.
Ани е нереализирала се актриса ,която в момента е тотално разорена и единственото ѝ спасение е вилата на остров Перигрин. Останали са ѝ само куклите. Да , Ани е кукловод или по -скоро вентролог и всъщност това е единственото ,което не харесах в книгата. Не съм голям фен на куклените представления и самата идея за тях ме плаши.В книгата им е отделено твърде много внимание и всяка от тях си има име и отделна роля , а гласовете им непрекъснато изплуват в съзнанието на Ани.За мен това беше ненужно ,но пък всеки си има предпочитания.Като изключим тази дребна подробност образът на Ани ми хареса.Тя е израсла под непрестанните забележки и неодобрение на майка си и това я е превърнало в една несигурна личност , която не вярва в качествата си.Ексцентричната ѝ майка се е радвала на слава и пари ,но когато се разболява единствено дъщеря ѝ е до нея. Изпълнявайки всяко нейно предсмъртно желание Ани се оказва тотално разорена и затънала в дългове, а едно обещание за наследство я отвежда в усамотена вила на изолирания остров Перигрин в средата на зимата. От тук на сетне я очакват доста трудни моменти и да си призная , ако бях на нейно място отдавна да се бях отказала.
Тео също е доста странен и интересен герои.В началото за мен дори беше плашещ , след това реших ,че има сериозни психологични проблеми и дори бях решила ,че нещо с него не е наред.Той създава илюзията за жесток и коравосърдечен мъж , който живее в усамотение и пише зловещата си книга.Идеята за това ,че е писател доста ми допадна както и това ,че се докосваме за малко до сюжета в книгите му.В крайна сметка се оказва ,че Тео е един обременен от миналото си мъж ,който обича да се грижи за околните , но не иска да дава израз на чувствата си.По-лесно му е да живее отшелнически живот ,да не говори с никого и да не се интересува от чуждите проблеми.Дори му харесва ,че хората се страхуват от него .Но в един момент бронята му се пропуква и живота му се променя .Естествено основната причина за това е появата на Ани.
Те си имат своите истории от миналото и доста спомени -някои добри , други лоши и все пак това ги свързва .Отношенията им са доста забавни , а сарказмът на Ани беше любимото ми нещо.Те непрекъснато са на тънката граница между любовта и омразата - карат се , заяждат се и все пак са загрижени един за друг. Хареса ми идеята на С.Е.Филипс да въведе лека криминална нишка -малко тайнственост , заплахи и стрелба допринасян за още по-интересния сюжет.
Ливия беше един от любимите ми образи.Това малко съкровище допринесе толкова много за приятната атмосфера в книгата както и за изясняване на отношенията между Ани и Тео. Джейси -майката на Ливия за съжаление не ми беше толкова приятна и до края на книгата така и не я харесах. За сметка на това пък много се радвах на всяка поява на Ханибал.
Излишно е да казвам ,че корицата ,която издателство Ибис са сътворили е много красива и със сигурност я предпочитам пред оригиналната.
"Героите са моята слабост" ме среща за втори път със стила и творчеството на авторката и определено няма да е за последно. Книгата е достатъчно завладяваща ,за да държи читателя в едно непрестанно очакване и в същото време е лека и разтоварваща с едва доловима романтична нишка ,която придава една приятна сладост на цялата история.Напоследък все повече ме привличат подобни красиви любовни истории, който не са твърде банални , но все пак носят в себе си красотата на любовта. Препоръчвам книгата на всички почитатели на този жанр , а и не само , тъй като С.Е.Филипс е много умел разказвач и определено запленява с историите си.
Ани е нереализирала се актриса ,която в момента е тотално разорена и единственото ѝ спасение е вилата на остров Перигрин. Останали са ѝ само куклите. Да , Ани е кукловод или по -скоро вентролог и всъщност това е единственото ,което не харесах в книгата. Не съм голям фен на куклените представления и самата идея за тях ме плаши.В книгата им е отделено твърде много внимание и всяка от тях си има име и отделна роля , а гласовете им непрекъснато изплуват в съзнанието на Ани.За мен това беше ненужно ,но пък всеки си има предпочитания.Като изключим тази дребна подробност образът на Ани ми хареса.Тя е израсла под непрестанните забележки и неодобрение на майка си и това я е превърнало в една несигурна личност , която не вярва в качествата си.Ексцентричната ѝ майка се е радвала на слава и пари ,но когато се разболява единствено дъщеря ѝ е до нея. Изпълнявайки всяко нейно предсмъртно желание Ани се оказва тотално разорена и затънала в дългове, а едно обещание за наследство я отвежда в усамотена вила на изолирания остров Перигрин в средата на зимата. От тук на сетне я очакват доста трудни моменти и да си призная , ако бях на нейно място отдавна да се бях отказала.
Тео също е доста странен и интересен герои.В началото за мен дори беше плашещ , след това реших ,че има сериозни психологични проблеми и дори бях решила ,че нещо с него не е наред.Той създава илюзията за жесток и коравосърдечен мъж , който живее в усамотение и пише зловещата си книга.Идеята за това ,че е писател доста ми допадна както и това ,че се докосваме за малко до сюжета в книгите му.В крайна сметка се оказва ,че Тео е един обременен от миналото си мъж ,който обича да се грижи за околните , но не иска да дава израз на чувствата си.По-лесно му е да живее отшелнически живот ,да не говори с никого и да не се интересува от чуждите проблеми.Дори му харесва ,че хората се страхуват от него .Но в един момент бронята му се пропуква и живота му се променя .Естествено основната причина за това е появата на Ани.
Те си имат своите истории от миналото и доста спомени -някои добри , други лоши и все пак това ги свързва .Отношенията им са доста забавни , а сарказмът на Ани беше любимото ми нещо.Те непрекъснато са на тънката граница между любовта и омразата - карат се , заяждат се и все пак са загрижени един за друг. Хареса ми идеята на С.Е.Филипс да въведе лека криминална нишка -малко тайнственост , заплахи и стрелба допринасян за още по-интересния сюжет.Ливия беше един от любимите ми образи.Това малко съкровище допринесе толкова много за приятната атмосфера в книгата както и за изясняване на отношенията между Ани и Тео. Джейси -майката на Ливия за съжаление не ми беше толкова приятна и до края на книгата така и не я харесах. За сметка на това пък много се радвах на всяка поява на Ханибал.
Излишно е да казвам ,че корицата ,която издателство Ибис са сътворили е много красива и със сигурност я предпочитам пред оригиналната.
"Героите са моята слабост" ме среща за втори път със стила и творчеството на авторката и определено няма да е за последно. Книгата е достатъчно завладяваща ,за да държи читателя в едно непрестанно очакване и в същото време е лека и разтоварваща с едва доловима романтична нишка ,която придава една приятна сладост на цялата история.Напоследък все повече ме привличат подобни красиви любовни истории, който не са твърде банални , но все пак носят в себе си красотата на любовта. Препоръчвам книгата на всички почитатели на този жанр , а и не само , тъй като С.Е.Филипс е много умел разказвач и определено запленява с историите си.
0 коментара:
Публикуване на коментар