Ревю : Момичето от влака - Паула Хоукинс

Издателство : Ентусиаст 

Година на издаване : 2015г.

Брой страници : 344

Цена : 15лв

Резюме : 

Всеки ден прилича на предишния...

Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила.
Но един ден всичко се променя...
Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна – Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс да стане част от живота на хората, които до момента е наблюдавала отстрани. И да докаже, че е много повече от едно нещастно момиче във влака...

Мненията за тази книга са доста противоречиви  и общо взето варират от двете крайности като се започне от "историята е много скучна и плоска " и се стигне до "невероятна  книга ".Моето мнение определено се припокрива с  второто твърдение. Казано с две думи книгата ми допадна , интересна беше , нямаше скучни моменти и самото действие е поднесено по по- различен и необикновен начин.Героите също са добре изградени като личности , пълнокръвни образи притежаващи своите недостатъци и слабости , правещи грешки и търсещи разкаяние. Корицата е интересна , но не бих казала ,че  е една от любимите ми , оригиналната ми допада повече.

Историята ми беше изключително интересна от първата до последната страница.В началото се запознаваме с Рейчъл или Рач на галено , която всеки ден пътува с влака и наблюдава една и съща двойка .Мнението ми за Рач е доста противоречиво  - на моменти  я съжалявах ,заради съдбата й , беше ми жал за нея , но и в същото време много ме ядосваше със своето безволие и слабост .Чрез нейния образ можем да проследим човешката деградация и упадък на личността.Алкохолът тотално е съсипал живота й  и я е превърнал в бледа сянка на предишната Рейчъл.Тя намира някакво спасение и утеха в това да наблюдава всеки ден привидно щастливата двойка ,  да си представя какво си говорят и колко много се обичат , но в един момент представите й се преобръщат и нещата не се оказват толкова розови.
Рейчъл определено имаше своите моменти ,когато се доказваше като трезвомислеща и здраво стъпила на земята , опитваше се да помогне по всякакъв начин и дори да рискува живота си в името на истината.

"Ето какво разбрах от  терапията си:празнините в живота на човека са постоянни.Трябва да успееш да изградиш живота си около тях, да си пробиеш път , както корените на дърветата си пробиват път между бетона.Трябва да моделираш себе си около и въпреки тези празнини ."

Преди историята с изчезването на Меган , тя тотално  е ударила дъното и не й е останало нищо , за което да се бори , но опитвайки се да разкрие истината ,намира  цел в живота си , открива смисъл да държи съзнанието си трезво .Разбира се отказването от алкохола не е толкова лесно и в книгата авторката ни показва грозната страна на този порок унищожил живота на хиляди хора.Показва ни в какво жалко нищожество се превръща човек , когато е под властта на алкохола и как може да съсипе целия си живот заради слабата си воля.
Все пак в по- голяма степен харесвам Рейчъл отколкото да я мразя като образ , а и финалът допринесе за по - положителната ми оценка към нея.

Меган - нейния образ може би най-слабо ме докосна и сякаш не я почувствах толкова истинска , просто не будеше в мен чак такова  съчувствие. бих я определила като една "волна птичка"затворена в клетка. За нея бракът със Скот и къщата ,в която живеят са като своеобразен затвор , от който не може да избяга.Тя има доста проблеми от миналото , а от там и доста психологически травми оставили своя отпечатък . Макар да обича съпруга си все пак той не е това ,което иска , а в даден момент може би и тя не знае какво иска .Макар да влиза в образа на съпруга и любовница тя все пак остава самотна , непрекъснато търсеща себе си и опитваща се да постъпи правилно.

Ана -от трите главни героини сякаш тя беше най- лекомислената в  действията  и разсъжденията си.Водена от сляпата си любов към съпруга и дъщеря си е готова да направи всичко ,за да ги защити.На моменти може би беше твърде истерична , но пък в нея ясно проличаваше майчинския инстинкт и желанието да брани дъщеричката си.Не ми хареса фактът ,че изобщо не се замисля и не приема на сериозно това ,че  е била с женен мъж и го е отнела от съпругата му , за нея това по никакъв начин не предизвиква угризения на съвестта , напротив тя е щастлива от този факт .Но както често се случва нещата се обръщат и в един момент привидно съвършения й свят бива разрушен.

Мъжките образи също са интересни : Скот - съпругът на Меган я обича лезумно ,макар да знае ,че тя често има забежки и не е напълно щастлива с него . Самият той до някаква степен е доста нестабилен и на моменти плашещ.
Том - бившият съпруг на Рейчъл и настоящ на Ана е типичният лъжец и женкар , който просто обича да манипулира жените и да получава , това което иска .
Ако трябва да опиша книгата с една дума то това ще е запомняща се,тъй като сюжетът и самите герои бяха изключително непредвидими, различни и истински. Самата книга е структурирана по интересен и да си призная малко объркващ начин, тъй като се редуват глави от името на всяка от трите героини и е посочена датата на самото събитие. Може би това  беше единствения недостатък в книгата, че на моменти ме объркваше преминаването от настоящето съм миналото и обратното, но това в никой случаи не променя високата ми оценка за Момичето от влака. 

По книгата вече има и  филм, който се върти по кината, но а аз все още не съм стигнала до него и не съм го гледала.  Трейлъра изглежда доста обещаващо и се надявам сценаристите и актьорите да са успели да пресъздават мистерията и цялостната атмосфера на книгата. Ако вече сте гледали филма споделете с какви впечатления сте останали.