Издателство : Милениум
Поредица : Колекционерът
Година на издаване: 2017г.
Брой страници: 320
Цена: 16,99 лв.
Резюме:
Близо до усамотено имение се простира разкошна градина, където растат ароматни цветя, ехтят водопади и бродят скъпоценни Пеперуди – млади жени, отвлечени и татуирани с пищни крила, за да наподобяват деликатните създания, на които са кръстени.
Над тях бди Градинаря – извратен мъж, обсебен от красотата им. Мечтата му е да улови колкото се може повече прелестни образци за колекцията си.
Когато съществуването на изящния затвор е разкрито, една от оцелелите Пеперуди на име Мая е подложена на разпит. Момичето споделя ужасяващи истории за живота в Градината и за маниака, готов на всичко да съхрани съвършената красота на пленничките си.
Двама агенти на ФБР са натоварени със задачата да разплетат най-смразяващия случай, с който някога са се сблъсквали, и да подредят пъзела, който миналото на Мая представлява. Колкото повече разкрива тя обаче, толкова по-силно агентите се съмняват в искреността ?…
Над тях бди Градинаря – извратен мъж, обсебен от красотата им. Мечтата му е да улови колкото се може повече прелестни образци за колекцията си.
Когато съществуването на изящния затвор е разкрито, една от оцелелите Пеперуди на име Мая е подложена на разпит. Момичето споделя ужасяващи истории за живота в Градината и за маниака, готов на всичко да съхрани съвършената красота на пленничките си.
Двама агенти на ФБР са натоварени със задачата да разплетат най-смразяващия случай, с който някога са се сблъсквали, и да подредят пъзела, който миналото на Мая представлява. Колкото повече разкрива тя обаче, толкова по-силно агентите се съмняват в искреността ?…
Преди да започна книгата бях чела доста положителни отзиви и впечатленията ми бяха за психологически трилър с доста кървави сцени , извратен убиец и симпатични
разследващи. Нещо може би от типа на Крис Картър . Но книгата е съвсем различна .
За мен главното действано лице в цялата история е Мая - голяма част от книгата е написана в първо лице и се разказва именно от гледната точка на младото момиче. Всичко е пречупено през нейния поглед и възприятия , тя ни описва атмосферата и самите момичета , такива каквито ги е видяла и почувствала. В даден момент цялото описание на градината , пеперудите и градинаря ми звучеше като някаква антиутопия , фантастичен свят създаден от въображението на авторката , нещо твърде нереално и граничещо повече с фентъзи жанра отколкото с трилъра. Това разбира се е лично мое усещане. Самите описания на цялостната картина ми харесаха - авторката подробно е изпипала всеки един детайл и всяка дребна подробност , а самата идея за пеперудите е наистина впечатляваща . Признавам ,че до сега не бях чела нещо подобно и колкото и зловещо да е то все пак го намирам за гениално по някакъв странен начин .
Започвайки книгата мислех ,че ще се акцентира и върху образите на разследващите агенти от ФБР Виктор Хановериан и Брандън Едисън ,но освен странните въпроси от тяхна страна към Мая , непрестанните им спречквания и забавните коментари от време на време те сякаш остават в сянка.Не могат по никакъв начин да разберат пеперудите , да се докоснат до градината или да усетят както е да
бъдеш пуснат на свобода , но да не можеш да полетиш .
Дори образа на самия Градинар сякаш не беше напълно разгърнат или по скоро ми липсваше мотивът за сътворяването на цялата тази градина , началните стъпки и развитието на идеята в главата му. Става ясно ,че той е човек с високо положение в обществото , филантроп и социално ангажирана личност , а в очите на околните изглежда като идеалния съпруг и баща на двама сина. Интересното е ,че той сякаш не осъзнава зверствата ,които извършва , а ги приема като нещо необходимо. Щом дадена пеперуда не може да се справи трябва да умре , щом навърши 21 години или щом забременее следва същата участ - да бъде поставена във витрина , да бъде негово украшение и да съхрани произведението , което е създал върху гърбът ѝ .
Ейвъри е по- големият син на градинаря и неговият образ ми беше в пъти по- противен от този на баща му Младият мъж всъщност е истинско въплъщение на злото , а най- лошото е ,че е психически нестабилен социопат , който има властта да си играе с животите на твърде много хора.
Дезмънт е по - малкият син на градинаря и момче , което винаги се е опитвало да накара баща си да се гордее с него. Харесах Дезмънт от самото начало и отчаяно исках той да не е такъв страхливец и да не си затваря очите пред очевидните истини. Неговият грах в крайна сметка беше непреодолимото му желание да спечели одобрението на баща си дори и с цената на човешки животи.
Друг интересен персонаж е Лорейн - бивша пеперуда превърната в готвачка и медицинска сестра и напълно забравена от Градинаря , която е изпълнена с толкова болка и огорчение ,че излива цялата си отрова върху младите пеперуди. Тази жена е
напълно бездушна и пречупена , тя държи ключа към свободата на толкова невинни момичета и въпреки това предпочита да ги вижда как се превръщат в красиви витрини вместо да им помогне, само и само градинарят да я забележи ,да я пожелае и да я обича. Но това никога не се случва , а болката я превръща в още по-голямо чудовище.
Може би ми се искаше финалът да е малко по- грандиозен или неочакван и да даде повече отговори на много от въпросите , които все още ми се въртят в главата . Искаше ми се авторката да ни даде поглед върху мислите и чувствата на градинаря , какво ще се случи с него и с Дезмън , с Лорейн и останалите пеперуди .Но въпреки това книгата е интересна ,динамична , различна от очакваното , развиваща въображението и показваща ни красивата и грозната страна на човешката душа , а представата ми за пеперудите леко се промени. Вие имате ли впечатления от книгите на авторката ?
За мен главното действано лице в цялата история е Мая - голяма част от книгата е написана в първо лице и се разказва именно от гледната точка на младото момиче. Всичко е пречупено през нейния поглед и възприятия , тя ни описва атмосферата и самите момичета , такива каквито ги е видяла и почувствала. В даден момент цялото описание на градината , пеперудите и градинаря ми звучеше като някаква антиутопия , фантастичен свят създаден от въображението на авторката , нещо твърде нереално и граничещо повече с фентъзи жанра отколкото с трилъра. Това разбира се е лично мое усещане. Самите описания на цялостната картина ми харесаха - авторката подробно е изпипала всеки един детайл и всяка дребна подробност , а самата идея за пеперудите е наистина впечатляваща . Признавам ,че до сега не бях чела нещо подобно и колкото и зловещо да е то все пак го намирам за гениално по някакъв странен начин .
Започвайки книгата мислех ,че ще се акцентира и върху образите на разследващите агенти от ФБР Виктор Хановериан и Брандън Едисън ,но освен странните въпроси от тяхна страна към Мая , непрестанните им спречквания и забавните коментари от време на време те сякаш остават в сянка.Не могат по никакъв начин да разберат пеперудите , да се докоснат до градината или да усетят както е да
Дори образа на самия Градинар сякаш не беше напълно разгърнат или по скоро ми липсваше мотивът за сътворяването на цялата тази градина , началните стъпки и развитието на идеята в главата му. Става ясно ,че той е човек с високо положение в обществото , филантроп и социално ангажирана личност , а в очите на околните изглежда като идеалния съпруг и баща на двама сина. Интересното е ,че той сякаш не осъзнава зверствата ,които извършва , а ги приема като нещо необходимо. Щом дадена пеперуда не може да се справи трябва да умре , щом навърши 21 години или щом забременее следва същата участ - да бъде поставена във витрина , да бъде негово украшение и да съхрани произведението , което е създал върху гърбът ѝ .
Ейвъри е по- големият син на градинаря и неговият образ ми беше в пъти по- противен от този на баща му Младият мъж всъщност е истинско въплъщение на злото , а най- лошото е ,че е психически нестабилен социопат , който има властта да си играе с животите на твърде много хора.
Дезмънт е по - малкият син на градинаря и момче , което винаги се е опитвало да накара баща си да се гордее с него. Харесах Дезмънт от самото начало и отчаяно исках той да не е такъв страхливец и да не си затваря очите пред очевидните истини. Неговият грах в крайна сметка беше непреодолимото му желание да спечели одобрението на баща си дори и с цената на човешки животи.
Друг интересен персонаж е Лорейн - бивша пеперуда превърната в готвачка и медицинска сестра и напълно забравена от Градинаря , която е изпълнена с толкова болка и огорчение ,че излива цялата си отрова върху младите пеперуди. Тази жена е
Може би ми се искаше финалът да е малко по- грандиозен или неочакван и да даде повече отговори на много от въпросите , които все още ми се въртят в главата . Искаше ми се авторката да ни даде поглед върху мислите и чувствата на градинаря , какво ще се случи с него и с Дезмън , с Лорейн и останалите пеперуди .Но въпреки това книгата е интересна ,динамична , различна от очакваното , развиваща въображението и показваща ни красивата и грозната страна на човешката душа , а представата ми за пеперудите леко се промени. Вие имате ли впечатления от книгите на авторката ?
0 коментара:
Публикуване на коментар