Ревю : Никога повече - Колийн Хувър

Издателство : Ибис

Година на издаване: 2018г. 

Брой страници: 336
 Цена : 14,90лв.

Резюме : 

Понякога именно човекът, който те обича, е онзи, който те наранява най-много.

Животът на Лили не е бил лесен, но това никога не я е спирало да се бори за онова, което иска. Тя е изминала дълъг път от малкия град в Мейн, където е израснала – завършила е колеж, преместила се е да живее в Бостън и е започнала собствен бизнес с магазин за цветя. И когато между нея и страхотния неврохирург Райл Кинкейд започват да прехвърчат искри, всичко в живота ѝ вече изглежда твърде хубаво, за да е истина.

Райл е самоуверен, упорит и може би малко арогантен. Но също така е и блестящ лекар и определено е увлечен по Лили. И докато тя е изцяло погълната от новата си връзка, мислите ѝ продължават да се връщат към нейната първа любов и детството ѝ, изпълнено с домашно насилие. Миналото на Лили я застига и тя ще трябва да реши накъде да поеме и дали да повтори грешките, допуснати от нейните родители и белязали съдбата им. И дали очевидният път, който е избрала, е наистина толкова лесен и ясен...

Тук ще откриете мнението ми и за други книги от авторката : Най- доброто в теб ,  Без Хоуп, Жестока любов , Споделени тайни , Девети ноември 

Вече може да ме откриете и във Facebook

"Ние сме само хора , които понякога вършат лоши неща "

Ако трябва да опиша книгата с една дума , то това ще  е  - истинска. Преди определях "Най-доброто в теб" като любимата ми книга от авторката, но вече не съм сигурна

дали тази не я измести. 
Историята на Лили би могла да бъде историята на всяка  от нас . Тя е израсла в семейство , където често е ставала свидетел как баща ѝ напада , бие и тормози майка ѝ .Самата тя не е била малтретирана , но видяното е било достатъчно , за да може Лили да намрази баща си завинаги  и да си обещае никога да не става като майка си . Но понякога съдбата си прави жестоки шеги с нас .Лили винаги е искала да сбъдне мечтите си , да отглежда растения и да отвори собствен цветарски магазин . В един прекрасен момент събира достатъчно смелост да го направи  и наистина сбъдва мечтата си . Освен това на пътя ѝ се появява Райл - млад  и красив лекар ,който веднага пленява сърцето на младото момиче. Признавам си ,че харесах Райл още от самото начало. Той е толкова чаровен и харизматичен , винаги мил и грижовен.... с две думи - мъж мечта. Нещата между него и Лили вървят прекрасно докато не се стига до едно малко пререкание и в рамките на 30 секунди всичко се променя.Странно е как животът ти може тотално да се промени буквално за един миг . В забързаното си ежедневие обикновено не се

сещаме за това , приемаме нещата за даденост и твърде често не оценяваме това ,което имаме . Въпреки всичко Лили обича Райл безумно много  и  двамата си пасват идеално ,ето защо тя е склонна да прости и да се опита да забрави , но за съжаление това не е  достатъчно. В този момент аз като читател може би бях раздвоена между това да заобичам още повече или да намразя образа на Лили. Тя е склонна да направи компромис със себе си , склонна е да се престори ,че нищо не се е случило , дори е склонна да прехвърли вината върху себе си , за да оправдае една грозна постъпка и всичко това в името на любовта. Винаги съм твърдяла ,че е странно на какви неща е способна една влюбена жена и колко далеч е готова да стигне в името на любовта .  Но за съжаление доста често само любовта не е досататъчна. 
Атлас е другия основен мъжки персонаж , който заобичах веднага. Неговата съдба също не е  никак лека , а чрез образа му авторката ни разкрива чистотата и силата на една почти детска любов , която успява да се съхрани във времето. 
Образите на Алиса и Маршал също бяха прекрасно допълнение към историята ,тъй като внасяха много свежест и чувство за хумор , а Алиса наистина се оказа най- добра приятелка на Лили. 
Признавам ,че не бях чела подобна  книга ,която да  акцентира върху темата за домашното  насилие , а това всъщност е сериозен проблем на нашето съвремие и все повече жени и деца попадат в капана на  страха , болката и посегателствата над тях

.В случая героите на К. Хувър не са само добри или само лоши , не всичко е черно или бяло както е и в реалния живот . Именно това прави книгата толкова истинска . Аз си представям образите на героите не като измислени персонажи ,  а като напълно реални хора със своите проблеми , забързано ежедневие , пороци и грешки . 
"Никога повече" е книга ,която ме накара да изпитам много емоции наведнъж и това автоматично я нарежда сред любимите ми истории. Започвайки дадена книга винаги очаквам тя да събуди в мен емоции ... да ме разсмее или разплаче , да ме замисли за важни аспекти от живота , да ми даде стимул и мотивация или просто да ме накара да се чувствам щастлива. Е , К. Хувър успа да направи всичко това запознавайки ме с историята на Лили , Райл и Атлас и се надявам чрез тази  книга  да е успяла да достигне до много хора и да им помогне. 

"Когато животът е труден, знаеш ли какво да направиш? Просто продължавай да плуваш."