Ревю: Девети ноември -Колийн Хувър

Издателство: Ибис 

Година на издаване:2018г.

Брой страници: 308

Цена: 13,90лв.

Резюме: 

В деня, преди да се премести в друг град, Фалън среща Бен – млад талантлив писател. Ненавременно възникналото помежду им привличане ги подтиква да прекарат заедно последния ден на Фалън в Лос Анджелис и нейният наситен със съдбовни преживявания живот се превръща в творческото вдъхновение, което Бен винаги е търсил за своя роман.

На следващия ден всеки от тях продължава да живее своя живот, изпълнен с различни изпитания, но двамата се уговарят да се срещат всяка година, на една и съща дата. До деня, когато Фалън вече не е сигурна дали Бен ѝ казва истината, или е измислил идеална реалност в името на неочакван и драматичен сюжетен обрат.

Ревюта и на останалите книги от авторката : Без Хоуп , Жестока любов , Споделени тайни

"Съдба. Дума означаваща предопределеност.

Съдба.Дума означаваща обреченост"

Както сте видели съм чела и останалите книги на К. Хувър ,но с ръка на сърцето мога да кажа ,че тази ми хареса най- много .Това беше моят тип любовна история - доста нестандартна , истинска и на моменти дори жестока , но написана по уникален начин и правеща ни съпричастни с главните герои.Хареса ми това ,че в книгата не всичко се върти само около любовта между двамата главни герои , да те са основните действащи лица и естествено книгата е любовен роман , но въпреки това историята  ни учи ,че не бива да съдим хората твърде прибързано и ,че всеки носи своите белези -независимо дали са физически или не , дали са видими или не .... те са там  и малко или много влияят върху самочувствието и развитието на дадения човек.

Фалън  е била 16 годишна обещаваща актриса , която при инцидент бива

обезобразена от пожар избухнал в къщата на баща ѝ и това автоматично слага край на кариерата ѝ ,но и тотално срива самочувствието и увереността на момичето.Когато си на 16 ,лицето ти е осеяно с белези и  хората извръщат очи щом те видят това няма как да не се отрази  и на по нататъшния ти живот.Тук до голяма степен отново се засяга темата за това да си различен и по какъв начин те приемат околните. Всичко отклоняващо се от общоприетите норми е различно ,следователно е странни и дори плашещо.В случая на Фалън хората я гледат по скоро със съжаление , а доста често дори не искат да спират погледа си върху лицето ѝ. Но в един прекрасен девети ноември (дата съчетаваща в себе си доста събития) симпатично младо момче се вглежда във Фалън и дори и се усмихва и това поставя началото на необикновена връзка между тях. 

"Бяха ми нужни четири години да се влюбя в него. И само четири страници, за да го разлюбя."

Бен иска да стане писател. В началото знаем само това за него ,както и че има двама братя и майка му е починала.Почти през цялата книга фактите за него са оскъдни ,но това прави образа му още по-интересен. Бен веднага съзира красотата във Фалън ,но вижда и нейната липса на самочувствие и ѝ се притичва на помощ в подходящия момент. Това слага началото на странното приятелство между тях и идеята да се виждат само веднъж в годината и то на девети ноември.Не мога да разкрия всичко ,което двамата герои са преживели на тази дата , но определено е достатъчно ,за да служи за заглавие на книгата.

И така те започват да се срещат на всеки девети ноември и неусетно се влюбват , чакат с нетърпение да дойде уречената дата ,за да прекарат времето си заедно ,докато нещата не започват да се променят. Отношенията между Бен и Фалън търпят развитие ,всеки от тях иска най-доброто за другия и в този си стремеж вземат не дотам правилни решения. Ще кажа само ,че в книгата нямаше нищо излишно.Нито любовните сцени , нито романтиката ,нито драмата бяха в повече. Напротив , всичко беше премерено и написано с прекрасно чувство за хумор и препратки към някои банални сцени от любовните романи.

"Но този апартамент е прекалено удобен, а удобството понякога се превръща в препятствие,когато се опитваш да определиш своята цел в живота.Целите се постигат чрез преодоляване на неудобствата и упорита работа. Те няма да се постигнат ,ако се криеш на някое удобно и приятно място."

Историята дотолкова влезе под кожата ми ,че четейки последните 50 -60 страници аз плачех.Не съм от най- романтичните и емоционални хора ,но някак си почувствах историята на Фалън и Бен много осезаемо.Имах нужда да прочета цялата книга  на един дъх и да видя историята от всички гледни точки , да се уверя в чувствата на героите  и  да стигна до щастливия финал.

"Защото ,когато обичаш някого ,си длъжен да му помогнеш да открие най-добрата част от себе си"

Толкова много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност , че чак нямам думи. Продължавайте да издавате такива невероятни книги!