"Жената на прозореца" вижда всичко.....

Издателство: Сиела 
Година на издаване : 2018г. 
Брой страници: 440
Цена : 16,00лв.
Резюме: 
Ана Фокс се е затворила в дома си в Ню Йорк и не смее да излезе навън. Тя страда от агорафобия и прекарва дните си в пиене на вино, гледане на стари филми и спомени за по-добри времена. Докато шпионира живота на своите съседи, тя става свидетел на престъпление. Дали наистина е видяла това, което си мисли, че е видяла? Дали страда от параноя, или нещо зловещо наистина се случва съвсем близо до нея. Кое е истинско и кое – плод на нейното въображение? Докато тя се опитва да си отговори на този въпрос и да реши пъзела, светът є започва да се руши около нея. В този завладяващ диаболичен трилър, напомнящ за филмите на Хичкок, нищо не е такова, каквото изглежда.

Тази книга привлече вниманието ми още с появата си . Самото заглавие и корица са изключително интригуващи , обещават интересен сюжет, смразяващи моменти , интрига и неочаквани обрати. И най - сетне по време на лятната ми почивка имах възможност да се докосна до Жената да прозореца , да погледна през нейните очи и да прочета историята ѝ.
Началото на книгата е малко трудно. Имаше един момент , в който четях ,четях  и четях и сякаш нищо не се случваше. Повтаряше се все едно и също , а главната героиня Анна Фокс пиеше чаша след чаша червено вино и гълташе  по една шепа хапчета. И така в продължение може би на около 150 страници. Но след това историята започва да се разгръща пред нас. Остатъка от книгата го прочетох изключително бързо и тръпнеща в очакване какво ще се случи. Определено имаше и неочаквани обрати и разкрития ,които ме оставяха буквално с отворена уста. Не липсваше и динамика в сюжета. Много хора сравняват "Жената на прозореца" с "Момичето от влака"  ,но честно казано аз не съм си правила подобни асоциации. Ако тръгна да се вглеждам в детайлите може би наистина се забелязват някои сходства , но предпочитам да не се задълбочавам в подобни сравнения , а да разглеждам поотделно всяка от книгите . Може би и затова харесах толкова и  двете истории.. 

д-р Анна Фокс е детски психолог с успешна кариера , семейство и  красива къща , но в един миг всичко пропада сякаш в бездънна яма  и тя се оказва затворена сама в дома си и неспособна да прекрачи прага и да излезе навън. Беше ми доста интересно да прочета малко повече за агорафобията като психично разстройство и за това в какво

се изразява и същевременно останах шокирана  колко пагубно за човек може да е  подобно състояние .
С предишния живот на главната героинята е свършено , сега всичко за нея се изчерпва до гледането на стари черно -бели филми и пиенето на вино в твърде големи количества както и до наблюдаването на съседите . Това се е превърнало в ежедневното ѝ развлечение - да следи живота на околните , поради липсата на неин собствен нормален живот . Наблюдавайки ги с фотоапарата си тя  познава отлично ежедневието им - кой кога се прибира от работа , кога излиза , къде ходи  , кой на кого изневерява и всякакви подобни пикантни подробности ,които инъче биха останали скрити.Но в един момент Анна става свидетел на нещо доста по сериозно и брутално ....или  поне така си мисли. Но смесването на твърде силни хапчета с огромни количества алкохол може да размъти мозъка на всеки човек  и тук се появява въпросът какво всъщност е видяла жената на прозореца - дали не е било плод на въображението ѝ , халюцинация ,или пък реалност . На този въпрос д-р Анна Фокс трябва сама да си отговори.
За сега книгата се нарежда сред успешно пресъздадените истории в жанра психологически трилър , а аз самата усещам ,че харесвам подобни книги. Те ме докосват някак си доста по-дълбоко от обикновените кървави истории , събуждат логическото ми мислене , дори понякога предизвикват страх у мен. За сега съм чела само Момичето от влака на П. Хоукинс и Оставих те да си отидеш на К. Макинтош  ,но със сигурност ще потърся и  други подобни заглавия. Ако имате предложения ще се радвам да ги чуя. 

0 коментара:

Публикуване на коментар