Ревю: Сподавен писък - Анджела Марсънс

Издателство : Еднорог 

Поредица: Ким Стоун 

Година на издаване : 2018г.

Брой страници: 384

Цена: 17.90 лв. 

Резюме: 

Петима души са се събрали около плитък гроб. Изкопали са го заедно. Гроб за възрастен човек би отнел по-дълго време. Но в този безкръстен гроб ще лежи невинно дете. Над него тъмните силуети сключват своя договор – тайните им ще останат скрити, а договорът е подпечатан с кръв...

Години по-късно една директорка на училище е удушена в собствената си баня. Това е първото от поредица жестоки убийства, хвърлили мрачната си сянка над Средна Англия. Когато човешки останки са открити и в един запустял дом за изоставени деца, страшната тайна започва да надига глава. Инспектор Ким Стоун разбира, че преследва човек с изкривена психика, убивал безнаказано в продължение на десетилетия.

Труповете стават все повече, Ким трябва да спре убиеца, преди да е нанесъл нов удар. Но дали тя самата ще успее да се справи със сенките от собственото си минало, преди да е станало прекалено късно?

                                    

             Може да ме откриете и тук - Facebook

Тъй като обожавам да чета подобен тип книги винаги съм в търсене на нов любим автор изявяващ се в един от любимите ми жанрове и мисля ,че в лицето на Анджела

Марсънс открих именно това. Като се замисля много рядко попадам на криминални трилъри написани от жена (може би просто аз не съм чела много такива) , а още по рядко се намират и книги ,където главното разследващо лице е именно жена . Това веднага ме спечели ,  а самата Ким Стоун е истинско съкровище.  Въодушевлението ми от книгата е толкова голямо ,че дори не знам от къде да започна и как да си структурирам мислите . Все пак главното действащо лице е Ким Стоун и започвам от нея. До голяма степен образа ѝ разчупва някои от клишетата заложени в много книги от жанра, където главния разследващ страда от някакви зависимости , злоупотребява с алкохол и наркотици и на моменти е неконтролируем , но и се в писва в някои от тях , криейки тайни от миналото и водейки доста самотен живот . Хареса ми ,че голяма част от миналото на Ким се разкри в края на книгата и така разбираме през какво е преминала и с какви демони се бори. Освен това е хубаво ,че тя все пак има един наистина добър приятел - колегата ѝ Браянт , който винаги е готов да ѝ помогне. Радвам се ,че поне в тази книга няма някаква любовна нишка , тъй като според мен не би се вписала добре в създалата се ситуация. 

Самото разследване и описанията на случващото се бяха доста динамични , няма скучни и безинтересни моменти , а само още и още нова информация и още по- голямо желание от моя страна да продължа да чета. Определено "Сподавен писък" е от книгите , които си заслужават да бъдат прочетени на един дъх . Извършените престъпления и разследването им според мен имат и лека социална насоченост , тъй като наблягат на проблема с грижите за проблемни деца и как средата , в която растат се отразява на поведението им. Ким Стоун е твърдо решена да разкрие убиеца ,тъй като до известна степен е емоционално обременена и разбира голяма част от страданията , през които са преминали тези деца изоставени в институции и отритнати от обществото.

Финалът също е изграден много добре ,а изненадите за мен се оказаха цели две. Естествено по никакъв начин не се бях сетила за извършителя и как точно са се развили събитията , но накрая всичко излиза на яве и звучи достатъчно убедително и правдоподобно , а не скалъпено на бързо и претупано като в доста книги от жанра.С две ръце препоръчвам книгата на всички почитатели на  криминални трилъри, книгата определено е пленяваща , приковава вниманието , излиза от наложените стрериотипи и предоставя на читателя истинско удоволствие от прочетеното.