Ревю : Сенки в снега - Луиз Пени

Издателство: Софтпрес

Поредица: Разследванията на инспектор Гамаш

Година на издаване:2017г.

Брой страници:448

Цена:16,99лв. 

Резюме: 

Зима е, но главен инспектор Арман Гамаш търси спасение от една по-различна буря сред живописните улички на град Квебек, в уютна англоезична библиотека, където царят покой и безвремие. Докато в мазето й е намерено тялото на скандален археолог. Гамаш се отказва от почивката си, за да разреши мистерия, чиито корени се простират векове назад във времето…

Ревюта на останалите книги от поредицата : Убийството на художника , Убийствено студена, Жестокият месец , Камъкът на смъртта , Отровни думи 

Неусетно стигнах до 6-тата книга за инспектор Гамаш и сигурно е напълно излишно да споменавам ,че тя ми хареса дори повече от първите пет. Тази година се докоснах за първи път до творчеството на Л. Пени и несъмнено тя ще остане завинаги в сърцето ми също като героите ,които е създала и които възприемам като реални хора. Странно е ,но наистина приемам китното селце Трите бора заедно с всичките му обитатели за реално съществуващо , а героите са обикновени хора , всеки със своите проблеми ,

страхове и тъмни страни.

"Отровни думи" завърши с леко отворен край , а   Оливие беше обвинен в убийството на отшелника. Разбира се така и не исках да повярвам в тази развръзка на историята и се надявах всичко някак да се подреди , но не бях подготвена за случващото се в "Сенки в снега" Както и в останалите книги от поредицата , тук също имаме две сюжетни линии - нещо от настоящето и нещо от миналото.Дори не мога да определя коя история ми беше по- интересна. Естествено исках да разбера какво ще стане с Оливие , но пък и преживяното от инспектор Гамаш беше доста потресаващо.
Отново се срещаме с добре познатите ни Клара и Питър , Мирна , семейство Пара и семейство Жилбер , стареца и съпругата и разбира се любимата ми Рут
Друго интересно в книгата за мен бяха историческите факти относно основаването на Квебек и общо взето всичко свързано с историята на града. Признавам си ,че не знаех нищо по този въпрос и ми беше изключително интересно да разбера колкото се може повече за Самюел дьо Шамплен , да се наслаждавам на красивите описания на архитектурата и да усетя атмосферата на Литературно- историческото дружество.

Другото нещо , което силно ме впечатли беше историята на Отшелника и  разкриването на истинската му самоличност . Никога дори не би ми хрумнало нещо подобно , а  инспектор Бовоар ме изненада изключително приятно ,тъй като в книгата

видяхме малко повече от истинската му същност . До сега той някак все оставаше в сянката на Гамаш , но сега се докоснахме до истинския му образ , до неговото собствено разследване и разкритие.  Но също така виждаме и слабостите на Жан ги Бовоар, които  както началника си , трябва да лекува доста физически и душевни рани. Всичко това е много показателно за израстването  на героите и обогатяването на техните образи.
Определено Луиз Пени отново е надминала себе си създавайки не само  криминален роман ,но и чисто човешка история засягаща много проблеми на обществото. Внимание се отделя на конфликтите между френскоезичните и англоезичните канадци , на техните сблъсъци  и разбирания.Всичко това ми беше страшно интересно , тъй като до сега не съм чела нищо по темата , а може би е трябвало.

В крайна сметка "Сенки в снега" се нарежда сред любимите ми книги в жанра или поне до излизането на следващата история от поредицата , което ще е съвсем скоро. "Измамна светлина"  се очаква да бъде на пазара в първите дни на август :)