Ревю: Брит - Мари беше тук -Ф.Бакман

Издателство : Сиела 

Година на издаване : 2016 

Брой страници :348 

Цена : 13.90лв

Резюме: 

Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки "Продава се!" и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футболa, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват.
"Брит-Мари беше тук" е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода бикарбонат.

Фредрик Бакман е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът ? да започне. "Брит-Мари беше тук" е роман за това да се изгубиш, да се влюбиш и да риташ всичко, което се търкаля. Фредрик Бакман живее в Стокхолм със съпругата си и двете си деца. Това, че е привърженик на "Манчестър Юнайтед", е само един от многото му недостатъци.

“Хората обичат футбола , защото това е инстинктивна игра .Ако вървиш по улицата и към теб се затъркаля футболна топка , ще я ритнеш. Поради същата причина се влюбваме - просто защото не знаем как да не го правим.“

Ако трябва да бъда искрена тази книга може би е откритието ми за 2016 година и най-доброто което прочетох от началото й. Толкова истинска и докосваща ,необикновена и вълнуваща , толкова запомняща се.Дори самото заглавие "Брит -Мари беше тук" обещава на читателя ,че героинята ни ще остави някакъв отпечатък след себе си ,за да си личи ,че е била тук. Така и книгата определено остави отпечатък в съзнанието ми.Дори не знам от къде да започна. 

Ако сте чели "Баба праща поздрави и се извинява "(ревюто ми може да прочетете тук ) сигурно си спомняте ,че там Брит-Мари беше един от най- дразнещите и дори антипатични образи(поне за мен). Доста хора я определяха като "проклета вещица " и това определено й отиваше ,но в края на книгата авторът ни накара да погледнем на нея под друг ъгъл и загатна за истинската й същност , а в настоящата книга разкрива изцяло каква всъщност е Брит-Мари и кара читателите да искат да приличат на нея .

Всичко започва с желанието на героинята ни да си намери работа , да бъде полезна на някого и да направи нещо смело в живота си.Но когато си на 63 години и не си ходил на работа от 40 години е доста трудно да попаднеш на нормална работа.Малкото и западащо градче Борг се оказва подходящо начало макар работата да е нископлатена и  временна.Там тя  среща прекрасни хора , които все още не са се отказали  и не са напуснали Борг ,защото намират и нещо красиво в него.

Малкото останали жители живеят на кредит , разполагат с обща сграда ,където се помещават пицария , поща , автосервиз и какво ли още не и въпреки това  намират сила да продължат да се борят.В началото много ме забавляваха разговорите на Брит -Мари с момичето от агенцията,което наистина искаше да й помогне.Някои от героите на Бакман нямат имена - те са просто Някоя , момичето от агенцията , мъжете с бради , хората с костюми и т.н.т ,но те са може би представителна извадка на определен тип поведение.
Брит -Мари също така имаше възможност да изпита отново любовните трепети и да си припомни миналото.Съпругът й Кент е голям досадник и самохвалко и още от предишната книга никак не го харесвам. Той е егоист , който през целия им брак е мислил само за себе си и е превърнал Брит-Мари в неуверена и изплашена жена , която не знае как да живее сама без да се грижи за някого.Определено неговият образ също търпи развитие и то в положителна насока и до известна степен и той преоткрива себе си.

"Всички бракове си имат лоши страни ,защото всички хора имат слабости.Всеки ,който живее с някого другиго ,се научава да се справя с тези слабости по различен начин.Човек може например да гледа на тях като на много тежки мебели и чисто и просто да се научи да чисти около тях.Да поддържа илюзията .Знае, разбира се ,че отдолу се натрупва мръсотия , но се научава да прикрива поне дотолкова ,че гостите да не я забелязват."

Доста хора определят книгата като комбинация между "Човек наиме Уве "и Баба праща поздрави  и се извинява , казват ,че  е съчетала най- доброто и от двете. Аз съм чела само втората ,която много ми хареса , но Брит Мари е в пъти по- добра.Признавам си ,че на моменти дори ме просълзи.Може би и участието на група деца ,които обичат безумно много футбола ,макар че дори нямат игрище придава още по-голяма топлота на книгата.

"Всяка страст е детинска .Банална и наивна.Страстта не  се научава, тя е инстинктивна и всепоглъщаща.Преобръща ни . Отнася ни като вълна. Всички човешки чувства са земни,но страстта е космическа.Затова е ценна, не защото ни дава неща , а защото изисква от нас да рискуваме.Да рискуваме да подроним собственото си достойнство и са предизвикаме неразбиране и снизходително поклащане на глава от страна на останалите " 

В книгите на Бакман няма добри  и лоши герои има просто хора. Всеки от тях носи недостатъците и добродетелите си , всеки постъпва правилно или грешно , всеки мрази или обича , защото такъв е истинският живот .Никой от тях не е идеализиран или пък обратното .Може би за първи път от доста време Брит -Мари попада сред такива истински хора , който не се интересуват от чуждото мнение .Лека полека тя успява да докосне всеки от тях и да остави малка следа от себе си.Определено Бог ще помни ,че Брит -Мари е била там.  

"Странното на градчетата да пътища е, че човек  може да открие толкова причини да ги напусне , колкото и извинения , за да остане "

Трябва да си призная ,че българската корица не ми допада много в сравнение с оригиналната и тези на другите издания, но пък е доста красноречива и говори за образа на Брит-Мари ,която наред с любовта си към чистенето и препарата за прозорци Факсин , преоткрива и страстта във футбола.Макар никога да не е разбирала как хората могат да се забавляват с този спорт , попадайки на различно място тя започва да гледа и на живота по различен начин.

"Защото жените като Брит-Мари правят така , намират сила , когато трябва да го направят заради някого другиго" 

С риск да се повторя пак ще кажа ,че това е най-добрата книга ,която прочетох за 2016 година поне до сега и силно я препоръчвам на тези ,който искат да се запознаят с живота и неволите на една 63 годишна жена ,готова да види света през нови очи.

"За да опознаеш някого ,са нужни години.Цял живот .Това превръща дома в дом.В хотела човек е просто посетител.Хотелите дори не знаят кои са любимите ти цветя."

"- Фредрик, някога обичал ли си нещо толкова много, колкото тези деца обичат футбола?   Той вдига очи и погледът му се впива в нея.   - Имаш ли деца, Брит- Мари ?   - Тя преглъща тежко и поклаща глава.Той отново свежда поглед.   - Тогава не ме питай дали съм обичал "

"Всяка смърт е несправедлива.Всяка скръб търси виновник.Но гневът ни почти винаги е последван от безмилостното прозрение , че никой не е виновен за смъртта. Но ако не беше така? Ако знаеше кой ти е отнел човека ,когото обичаш? Какво би направил ?В коя кола щеше да секачиш ?Какво щеше да държиш в ръце?"

Ако и вие сте чели нещо от Ф.Бакман споделете с какви впечатления сте останали от стила му и харесали ли са Ви книгите :)