Ревю : Каменоделецът - Камила Лекберг

Издателство : Колибри 
Поредица : Петрик Хедстрьом 
Година на издаване: 2013 г.
Брой страници: 416
Цена: 17,00 лв. 
Резюме:
В третия роман от поредицата, „Каменоделецът“ (след „Ледената принцеса“, ИК „Колибри“, 2011, и „Проповедникът“, ИК „Колибри“, 2012), действието все така се развива в крайбрежното градче Фелбака, където един рибар намира удавено в морето момиченце. Предположението за нещастен случай бързо е отхвърлено – в дробовете на седемгодишната Сара откриват сладка сапунена вода. Детето явно е било убито, преди да бъде хвърлено в морето. Разследването е поверено на Патрик Хедстрьом, който току-що е станал баща и който разпознава в момиченцето дъщерята на приятелка на спътницата си Ерика. Кой е убил момиченцето и защо? Патрик търси отговора в настоящето и миналото, множество истории се преплитат, идиличната фасада на туристическото градче се пропуква, преди истината да излезе на повърхността на водовъртеж от мрачни тайни и убийства.



Както вече сте забелязали доста харесах творчеството на Камила Лекберг  и историите ѝ още не са ми омръзнали след като прочитам трета по ред книга от
поредицата за Патрик Хедстрьом. Действието отново се развива във Фелбака , а основните действащи лица са ни добре познати от преди. Интересното в "Каменоделецът" е ,че паралелно с течащото разследване по убийството на малката Сара  се развива още една история от миналото , която разкрива живота на богато и разглезено момиче на име Агнес . Тя живее в охолство и получава всичко , което пожелае , а в един момент обект на прищевките ѝ става  бедния каменоделец Андреш и това може би се оказва една от най- големите грешки в живота ѝ. Дълго време не можех да открия никаква връзка между двете истории , а да не говорим ,че изобщо не се сетих кой е убиецът (в 99% от случаите така и не се досещам ). Авторката отново си служи с добре познатите ни похвати от предишните две книги , но да си призная това не ме подразни и не развали удоволствието ми от разплитането на случая. 
Отново наблюдаваме развитието в отношенията между Ерика и Патрик и появата на дъщеричката им Мая , която определено успява да внесе смут в младото семейство. Интересен е и фактът ,че жертва на убийство е дъщерята на добра приятелка на Ерика , което я прави съпричастна с разследването и лично засегната от случващото се. В морето е намерено тялото на 7 годишно момиче и първоначално изглежда ,че се е удавило , но след това се установява ,че детето е убито и колкото и да се опитва Патрик не може да открие мотив за подобно престъпление. Започва се едно лутане и търсене на някаква отправна точка , въз основа на която да започне разследването , но всичко е толкова неясно , а убиецът в крайна сметка седи пред очите на всички пред цялото
време.
В разследването отново  помагат Мартин и Йоста , а Ернст за пореден път  по -скоро пречи , отколкото да помогне с нещо. Това определено ме напрягаше до известна степен , тъй като със своята глупост той буквално възпрепятстваше разследването и създаде един куп проблеми. Колкото до Мелберг - той си продължава както до сега - разчита Патрик да свърши всичко , за да може накрая да обере славата.Надявам се в следващите книги това също да се промени и Патрик да получи заслужено признание за усилията ,които полага. 
Образът на Ана (сестрата на Ерика) отново е доста противоречив. Тъкмо ,когато реша ,че тя се държи нормално и адекватно спрямо ситуацията нещо се случва  и Ана прави поредната глупост. Наистина не разбирам поведението ѝ и това ,че Ерика непрестанно трябва да върви след по - малката си сестра и да се грижи за нея. 
В крайна сметка всеки от героите търпи развитие и авторката ни прави съпричастни с личния живот и терзания на всеки един от тях , което винаги ми е харесвало в дадена поредица.Това прави книгите още по пристрастяващи , тъй като освен основната сюжетна линия има още няколко интересни житейски съдби , които да проследим. 
Харесва ми ,че всяка от книгите на К. Легберг има някаква социална ангажираност и отразява наболял за времето ни  проблем. В случая е обърнато  внимание на проблемните деца , възпитанието им и животът с тях. Не е никак лесно те да бъдат приобщени към обществото особено в малко градче като Фелбака и тъй като са различни , хората винаги им слагат грозни етикети и не полагат усилия да ги разберат.
Както сигурно се досещате и тази книга много ми хареса и естествено нямах търпение да започна следващата , която май също се очертава като много добра . Явно откритието ми за тази година ще е Камила Лекберг и  поредицата за Патрик Хедстрьом и затова  Ви я  препоръчвам горещо. 

Ревю: Проповедникът - Камила Лекберг

Издателство: Колибри 
Поредица : Патрик Хедстрьом 
Година на издаване: 2012г. 
Брой страници : 336
Цена : 15,00 лв. 
Резюме: 
Едно ранно лятно утро малко момченце отива да играе край скалите близо до познатата вече на читателите Фелбака, където се развива действието и в „Ледената принцеса“. Ала игрите му без време приключват, когато детето открива трупа на гола млада жена, втренчила в него мъртвия си поглед. Мистерията се задълбочава още повече, след като под тялото на жената повиканите полицаи откриват два скелета, отново на млади жени... Вече известният на българския читател инспектор Патрик Хедстрьом поема разследването, подпомаган от бременната си жена Ерика Фалк. Постепенно се разбира, че скелетите са на изчезнали преди 24 години девойки, разплита се и историята на рода Хулт, чийто патриарх е бил проповедник с лечителски дарби... „Проповедникът“ ловко заплита в едно минало и настояще, а читателите ги очаква не една изненада в този смразяващ кръвта трилър с шведски привкус.

Ето и мнението ми за първата книга на авторката - Ледената принцеса 


След като с огромен интерес прочетох "Ледената принцеса" нямаше как веднага да не започна и следващата книга от поредицата , а именно "Проповедникът". И отново авторката не ме разочарова, а Фелбака постепенно се превръща в едно от любимите
ми местенца. Отново се срещаме с Патрик и Ерика , които вече очакват първото си дете и живеят във Фелбака , а младият разследващ е въвлечен в ново ужасно убийство ,което прекъсва отпуската му.. Харесва ми ,че и в тази книга освен, че действието се развива във Фелбака , отново са на лице стари фамилни тайни , които след дълги години изплуват на повърхността и чак тогава се разбира какви злини са причинили. Има го моментът с леката семейна драма , което лично за мен е хубаво , тъй като  показва дълбочината на мотивите на убиеца , дава ни ясна представа къде се  е зародило всичко и ни показна как един обикновен човек се превръща в чудовище.
Основното действие се развива  около рода Хулт и изважда на показ демоните от миналото  носещи единствено трагедия в настоящето.  Патрик е основният  разследващ , но този път по дейна роля взима и Мартин , че дори и Йоста се включва. Мелберг естествено остава безучастен и само чака   случаят да бъде разрешен  , за да обере славата , а Ернст е все така дразнещ  и противен .Лъч светлина внася  присъствието на Аника , която винаги е на разположение , винаги е адекватна спрямо ситуацията и готова да свърши необходимата работа , за да помогне .  
Разследването отново бе изпълнено  с много обрати и неясноти , завръщане назад в миналото и събуждане на стари болезнени спомени както и много динамика и напрежение. Този път Ерика не успя да се включи особено активно и да помага на мъжа си , но пък забавни моменти с нея определено не липсваха. Отново се появява ѝ сестра ѝ Ана , която най- сетне е напуснала мъжа си и дори си е намерила  нов приятел , но дали той ще се окаже подходящ за нея...
За сега мога да кажа , че К. Лекберг ми действа леко пристрастяващо , тъй като вече
започнах и третата книга от поредицата , а от тази останах също много доволна . Нямаше скучни или досадни моменти , нито пък претупани неща , действието се развива спокойно и последователно , а героите са просто прекрасни .С две ръце препоръчвам да се запознаете с творчеството на авторката и да се потопите в атмосферата на Фелбака. 

Ревю: Ледената принцеса - Камила Лекберг

Издателство: Колибри
Поредица : Патрик Хендстрьом
Година на издаване : 2011 г. 
Брой страници : 352
Цена: 15,00 лв. 
Резюме:
Писателката Ерика Фалк се завръща у дома заради смъртта на своите родители, за да завари родното си градче обзето от силни страсти. Алекс, нейна близка приятелка от детските години, е намерена мъртва с прерязани вени, замразена във вана. Ерика решава да напише прочувствен спомен за харизматичната, но затворена в себе си Алекс не толкова за да почете паметта й, колкото за да преодолее собствената си писателска безизходица. Постепенно обаче смъртта на приятелката започва да я преследва натрапчиво и тя се съюзява с местния полицейски инспектор, за да разкрие истината.

След като толкова дълго време съм слушала за Камила Лекберг , чела съм както позитивни ,така и негативни коментари за книгите ѝ и съм натрупала цели девет нейни заглавия , които чакаха реда си ,беше крайно време да се запозная с творчеството ѝ.
Започнах книгите по хронологичен ред и първата е именно "Ледената принцеса"и поставя началото на поредицата за разследващия полицай Патрик Хендстрьом. Мога да кажа ,че корицата е доста красива  , а резюмето обещава  интересен сюжет.
Авторката ни запознава с Ерика Фалк , която се е усамотила   във Фелбака след смъртта на родителите си , но убийството  на приятелката ѝ от детските години - Алекс  рязко променя ежедневието на младата писателка и я въвлича в търсенето на много тайни и забравени истории от миналото . По този начин се сблъсква отново с Патрик Хендстрьом , който още в юношеските си години е бил влюбен в нея , я сега след толкова години чувствата му още не са отшумели. 
Извършването на убийство в селце  като Фелбака е изключително неочаквано и странно , самите жители не могат да повярват ,че някой би искал да убие красивата Алекс , която живее в големия град , има успешна кариера , богат съпруг и се прибира във Феблака само за уикенда. В историята се появяват много действащи лице , а и гледните точки , от които е представено действието  също са доста. Авторката ни дава възможност да видим събитията през очите на повече от двама герой (както обикновено се случва) и така може по лесно да оценим мотивите и вътрешните им копнежи. До известна степен бих
определила историята и като семейна драма , тъй като съдбата на няколко семейства е белязана от нещо случило се в миналото и оставило белег върху всички. Наред с криминалната нишка проследяваме  и романтичните отношения между Патрик и Ерика , които ми станаха много симпатични още в началото , също така сериозно  е засегнат и един много наболял въпрос , с който на скоро се сблъсках и в книгата И никога не я откриха - а именно домашното насилие . Статистиките наистина са потресаващи , а всъщност данните сигурно са много по ужасни. 
Ако трябва да съм напълно искрена мога спокойно да кажа ,че  с първата си книга Камила Лекберг ме очарова и спечели като читател . В "Ледената принцеса" имаше от всичко необходимо , което търся в подобен тип книги - имаме трудно разрешим случаи  с много обрати и разкрития , динамика в действието без всичко да е претупано и сякаш скалъпено в последната минута. Имаме и приятен разследващ в лицето на Патрик , а романтичните му закачки с Ерика са още един бонус към добре изградения сюжет . Да не пропусна и самите герои ,които са достатъчно пълнокръвни , за да повярвам ,че са
истински и да се привържа към тях . Надявам се и в следващите книги авторката да поддържа това ниво и да се развива , а не да изчерпва потенциала си. Вече дори започнах и втората книга "Проповедникът " , за да видя какво още ще се случи във Феблака. А Вие имате ли наблюдения върху творчеството на авторката и какви са те ?

Ревю: И никога не я откриха - Ремигиуш Мруз

Издателство: Ера
Година на издаване : 2018 г.
Брой страници: 352
Цена: 16,00 лв. 
Резюме: 
Десет години след изчезването на Ева, Дамян е загубил надежда, че ще разбере какво се е случило с годеницата му. Неочаквано на страница във Фейсбук се появява нейна снимка. Качена е от момче, запознало се с нея на концерт предишната вечер.
Скоро същият човек публикува друга снимка, която шокира Дамян. Самият той я е правил дни преди тя да изчезне и не я е показвал на никого.
Кой издирва Ева? Възможно ли е тя да се появи след десет години? Как се е укрила и къде е била през това време? Защо не се е свързала с него?
Изведнъж снимките изчезват, както и профилът, от който са публикувани.
А Дамян попада на следа, която го насочва в неподозирана посока...
Мисля ,че отдавна не бях чела толкова динамичен и завладяващ психологически трилър и е излишно да казвам , че книгата адски много ми хареса. Нещата започват да се случвам още в първите страници  и докато се осъзная бях прочела половината от нея, ако не беше станало късно сигурно щях и да я довърша.
Запознаваме се с Дамян Вернер , който е изгубил годеницата си преди десет години , след жестоко нападение и от тогава не знае нищо за нея. Това разбира се е оказало огромно влияние върху живота му и го е променило из основи , Дамян води затворен живот , припечелва парите
си като барман или сервитьор и има един единствен приятел - Блиц, на когото би могъл да се довери. В продължение на 10 години младият мъж се е терзал какво се е случило с Ева и това не му дава мира докато едни ден Блиц не го изненадва със снимка от концерт , където се вижда годеницата му. Дамян Вернер веднага отива в полицията ,мислейки си ,че е попаднал на така дългоочакваната следа за откриването на Ева , но там не му обръщат особено голямо внимание и дори не вярват ,че на снимката е тя. Така на него  му остава единствено да се довери на приятеля си Блис и да му позволи да наеме висококвалифицирана детективска агенция ,която да открие Ева. Всичко звучи много просто , но когато Блиц се оказва мъртъв , а Вернер издирван за убийство .... нещата рязко се объркват. И всичко това се развива само в рамките на няколко страници ,а  кнататък предстоят много по- интересни събития. Такава история просто няма как да не завладее съзнанието Ви и да не може да я оставите преди да я прочетете. 
Оказва се , че Ева добре е премислила и подготвила всеки свои ход , тъй като е оставила на Дамян редица загадки ,всяка водеща го на различно място и  така му поднася информацията на малки порции преди окончателно да го шокира. 
Историята се разказва от името на Дамян и от името на Касандра , която заедно със съпруга си
е собственичка на детективската агенция. Те изглеждат като идеалното семейство - богати , красиви и преуспели , с прекрасен син и достатъчно свободно време за забавления , но зад тази фасада се крие жестоката истина. Историята на Касандра наистина ме изплаши , тъй като случващото се с нея се случва и на още хиляди жени по цял свят  , а именно това да си жертва на домашно насилие. С времето проблемът все повече се задълбочава, съпругът ѝ става все по -неконтролируем , а ударите по силни и продължителни. Тъй като няма на кого да се довери ,
Касандра решава ,че може да използва Дамян като спасително въже и да се отърве от целия този ад . Излишно е да казвам ,че плановете отново се объркват и всичко става много по - сложно. Колкото до финалът ... буквално четях и не вярвах на очите си и до колкото знам има втора част , която още не е издадена у нас , но силно се надявам и това да се случи скоро.  Мисля ,че ви разкрих достатъчно от сюжета и събитията в книгата , а сега остава само да седнете и да я прочетете  и съм почти убедена ,че няма да съжалявате , защото както споменах и в началото - историята е страхотна.

Ревю: Кафе под липите - Джоан Венг

Издателство : ЕМАС
Година на издаване:2018 г.  
Брой страници : 254
Цена: 14.90 лв.
Резюме: 
Берлин, 1925-а. Войната е свършила само преди няколко години, но метрополията на бившия Райх не създава усещането за победена държава. По булевардите препускат скъпи коли, театрите поставят пиеса след пиеса на нови драматурзи пред препълнени зали, киностудията „Уфа“ бълва нови филми и нови, нерядко световни, звезди, в политическите кабарета се надпреварват млади писатели в новия литературен жанр, галериите не сварват да представят новите скандални творци, в задимените кафенета и ресторанти звучи бясно новата музика, дошла отвъд океана. Всичко е ново, всичко свети, всичко трепти. Епоха на културен възход, епоха и на еманципиране от старите представи за изкуството и живота.
И в центъра на този задъхан град стои той, култовият булевард „Под липите“ със своите безброй места за кратка отмора на творци и меценати, и буржоа и аристократи, на застаряващи богати дами и млади, освободени от предразсъдъци жени. И с известното на всички берлинчани „Кафе под липите“.
Един ден от един малък град на гарата на този кипящ от живот град пристига млада жена. Със себе си тя носи своята пишеща машина и своя талант...


Може да ме откриете във Facebook 

Здравейте , 
съвсем случайно попаднах на тази книга и без да знам нищо за нея реших да се впусна в приключението.Всъщност тя е част от колекцията на издателство ЕМАС - Музи ,която обединява книги от различни автори съдържащи в себе си силни и вдъхновяващи женски образи 
В "Кафе под липите " главното действащо лице е Фрици - млада девойка дошла в Берлин от провинцията , където винаги е била неразбрана и неудовлетворена от живота. Книгата описва живота в големия град през 20-те години на двадесети век с
цялата му пъстрота и освободеност. Може би това най- много ме очарова в книгата - самата атмосфера в Берлин.  Това е град на изкуството и поезията , но и на еманципираните жени и на мъжете гордо демонстриращи хомосексуалните си наклонности. Сякаш всичко излиза извън рамките и всеки е свободен да прави каквото си поиска без никой да го съди. Именно от това има нужда и Фрици , макар на моменти да не разбира мисленето и възгледите на хората около себе си , това не и пречи да се потопи дълбоко в дебрите на артистичния свят благодарение на работата си като машинописка при граф фон Келер. Така тя успява да срещне най- различни хора - едни от тях са слепи идеалисти вярващи в изкуството , други са готови на всичко ,за да постигнат желания успех, а трети просто са меркантилни и търсят изгода във всяко нещо . Всичко това е необичайно за Фрици , но ѝ помага да се отърси от черупката на срамежливото провинциално момиче и да се превърне в жена готова да се бори за мечтите си , без да се интересува от хорското мнение. Естествено съдбата  ѝ се усмихва и Фрици среща любовта в лицето на малко чалнат , но красив и талантлив мъж като двамата взаимно си помагат ,за да осъзнаят колко много се обичат. 
Книгата е кратка и лека , може би след няколко месеца няма да си спомням за какво е ставало дума в нея ,но към момента прочита ѝ ми достави огромно удоволствие . Изчетох я буквално на един дъх, усетих атмосферата на Берлин  и се потопих в света на изкуството . Ако и Вие имате нужда от малко бягство от реалността , то ви препоръчвам "Кафе под липите"

Ревю: Уличният котарак Боб / Светът в очите на Боб - Джеймс Боуен















Издателство: Книгопис
Година на издаване: 2013
Брой страници: 224
Цена:11,90 лв. 
Резюме: 
"В Лондон винаги е имало много улични котки, които кръстосват града, прехранват се с отпадъци и разчитат на милостта на случайни минувачи. Тези бездомни животни водят всекидневна битка за оцеляване. Много от тях приличат на Боб: обрулени от живота, прекършени създания.
Затова не е чудно, че той разпозна в мен сродна душа." /Джеймс Боуен/
Джеймс Боуен е уличен музикант в Лондон. Когато през пролетта на 2007 година намира ранен рижав котарак, той все още не подозира колко ще се промени живота му. Джеймс живее ден за ден в борба със себе си за преодоляване на зависимостта от наркотиците. Въпреки това, не може да остави без грижа този поразително интелигентен котарак, на когото дава името Боб. Котаракът бавно се възстановява и Джеймс го пуска отново на улицата с мисълта, че никога повече няма да го види. Само че Боб е на друго мнение.
Техните необикновени, забавни, но често и опасни преживелици коренно променят живота им и постепенно лекуват раните от трудното минало на всеки от тях. Джеймс и Боб стават неразделни, свързани в спасително и за двамата приятелство.

Може да ме откриете във Facebook 

Здравейте , 
реших да обединя мнението си за двете книги в един пост , тъй като реално те са
доста еднотипни и самото съдържание спокойно би се поместило и в една книга . Запознах се с уличния котарак Боб благодарение на Storytel и всеки път когато излизах навън си пусках историите на Дж. Боуен  и  си представях този красив риж котарак във всяка една от ситуациите. Реално нямах почти никакви очаквания спрямо книгите , тъй като дори не знаех под каква форма са написани. Всъщност те се състоят от различни случки описани от автора и видени през очите на Боб. 
В началото ми беше жал за Джеймс заради начина , по който живее и изкарва прехраната си . Подобно съществуване няма как да не събуди съжаление у почти всеки човек и да го накара да се замисли ,че трябва да е благодарен за всяко нещо  , което има , тъй като много
хора нямат и толкова. Разбира се  Джеймс е попаднал в тази ситуация заради собствените си действия и пристрастеността си към наркотиците , но все пак е похвално ,че в даден момент се е осъзнал и е направил нещо  ,за да промени живота си поне до някъде. Всъщност голямата промяна в живота му настъпва с появата на Боб. Раненото животно се нуждае от грижи и внимание , а в замяна на това дава на стопанина си безрезервна любов и вярност. Самата аз имам котка и може би съм пристрастна към тези животни , но намирам като цяло любовна между човека и животното (независимо какво е ) за нещо невероятно  , изключително чисто , истинско и силно.  Всичко случило се с Боб и Джеймс е
доказателство именно за такава силна любов и привързаност . Котаракът е до  стопанина си във всяка една невероятна ситуация. Независимо дали се налага да вървят под дъжда или снега , за да стигнат до работното си място , дали са нападнати от зло куче или още по зъл човек , дали са останали без пари за храна или са обиждани и гонени , Боб винаги е до Джеймс . Интересно е как животните усещат настроенията на стопаните си  или подушват предстояща заплаха както и безпогрешно умеят да разпознават кой човек е добронамерен и кой не.
Повечето от историите ми бяха интересни , имаше и малко по -скучни такива , но в крайна сметка това са реални събития ,които са се случили на Боб и Джеймс  и дори само заради това пак беше вълнуващо да ги слушам. Хубаво е да чуеш как нещо на вид дребно като появата на един котарак ,води до цялостна промяна в живота на човек и дори му помага да постигне изключителен успех с издаването на книгите. Намирам
това за вдъхновяващо , оптимистично и наистина позитивно , точно такива са и книгите и затова смятам , че е приятно и полезно да бъдат прочетени. 
Споделете ми дали сте чели подобни книги описващи любовта между човек и животно. 

Ревю: Майските рози - Дот Хъчисън

Издателство : Милениум
Поредица: Колекционерът
Година на издаване:2017 г.
Брой страници: 320
Цена: 16,99 лв.
Резюме: 
Опасен сериен убиец преследва красиви млади девойки и броят на жертвите му расте. Той „подписва“ покушенията си с откъснати цветя.
Разследващите агенти от ФБР знаят, че тайнственият маниак отново ще излезе на лов и някъде в страната ще се появи труп на хубавица с прерязано гърло, положена върху олтар от рози.
Сестрата на една от жертвите е сред предполагаемите цели на чудовищния ценител на красотата. Навън е зима, но скоро ще дойде май и преследването ще започне отначало. Готова ли е тя да изложи живота си на риск, за да помогне в разследването, преди розите да се обагрят в кръв?
Пристрастяващ роман за почитателите на криминалните загадки, екшъна и психологическия трилър.

Ето какво е мнението ми  за първата книга от поредицата - Градината на пеперудите

Здравейте , 
ще започна с това ,че кориците на българските издания ,дело на Живко Петров, са изключително красиви и дори само те биха ме накарали да посегна към книгите. А
сега минавам директно към "Майските рози " , за да разберем какво точно ще се случи именно през този месец май. Първо искам да отбележа ,че "Градината на пеперудите " ми хареса , макар да имах някои леки забележки , но самия сюжет беше изключително оригинален и много ми допадна , затова и очакванията ми за настоящата книга бяха доста високи. Но както често се случва втората книга от дадена поредица не винаги се получава така добре като първата. (поне такова е моето мнение)
Отново се срещаме с главните разследващи Едисън , Хановериан и Рамирес - признавам си ,че трудно запомних имената им и все бърках кой кой е , а и сами по себе си те не са особено запомнящи се образи , а смятам ,че за такъв тип поредици е важно именно образа на разследващия. Първоначално си мислех, че книгите няма да са свързани по между си почти по никакъв начин , но се оказа ,че не е така . В "Майските рози" отново се появяват Инара и Блис , освен това техният случаи търпи някакво развитие , тоест би било хубаво да сте чели първата книга ,преди да преминете към тази. Тук главно действащо лице е Прия - момиче от индийски произход , което преди пет години е изгубило сестра си , която е убита в близката църква , а до трупа са поставени цветя. Убиецът прави едно и също нещо в продължение на 16 години -  когато дойде пролетта убива млади момичета в църкви и около тях оставя различни цветя. Тук трябва да отбележа ,че авторката отново ни поднася доста интересна идея за сюжет
на книгата , просто развитието на тази идея ми се стори твърде монотонно и бавно. Всичко сякаш вървеше в права линия , нямаше напрегнати моменти и неочаквани обрати , а просто  четем разказ за случилото се ,но не успяваме да вникнем в самата история и да съпреживеем емоциите заедно с главните герои. Така го почувствах аз . Разказът  се води от няколко гледни точки и това също на моменти беше леко объркващо . Имаме гледната точка на Прия от първо лице, имаме поглед отстрани върху действията на разследващите  и също така имаме откъси разкриващи мислите на убиеца , малко преди да извърши самото престъпление. Но освен беглото описание на самото убийство и психологическите размисли на убиеца , авторката не ни предоставя никакви подробности на самия акт на извършването му , нито кървави описания или плашещи сцени. Може би до известна степен и това ми липсваше. 
Финалът за съжаление също не успя да ме развълнува особено много , до известна степен беше изненадващо кой е извършителят и как протекоха действията около залавянето му , но нещо отново ми липсваше. 
В заключение ще кажа ,че лично според мен "Майските рози" е доста по- слаба от "Градината на пеперудите". Продължавам да твърдя ,че авторката има много оригинални идеи , но лично за мен самото им реализиране явно не оправдава очакванията ми. Въпреки това не мисля ,да се отказвам категорично от Дот Хъчисън и книгите ѝ , на българския пазар има още две преведени книги  - "Лятото на ангелите" 
и "Сезонът на изчезналите" , така че в някакъв момент определено ще им дам шанс. Ще се радвам да споделите с какви впечатления сте останали от творчеството на авторката :)