Ревю: Сборище на сенки - В.Е.Шуаб

Издателство: ЕМАС 
Година на издаване : 2018г.
Поредица: Цветовете на магията
Брой страници : 512 
Цена: 19,00лв.
Резюме:
Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.

Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници... а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине... 

Тук ще намерите ревю на първата книга от трилогията - Четирите цвята на магията !

Спомням си ,че прочетох първата книга от поредицата буквално на един дъх и я наредих сред най-добрите книги за миналата годината ,прочетени от мен. Нямах търпение за продължението , но в крайна сметка едва сега стигнах до него и за съжаление бях забравила голяма  част от случилото се в "Четирите цвята на магията".
Постепенно си припомних изминалите събития , но въпреки това действието  ми се струваше някак по -бавно и мудно. Липсваше ми първоначалната тръпка при разкриването на особеностите на всеки един Лондон , приключенските пътувания на Кел и рисковете , които поемаше.И нещата продължиха така до до около първата третина от книгата . От там на сетне действието  се пораздвижи , героите показаха истинските си лица  и битката за надмощие започна. Паралелно авторката ни дава поглед върху живота на всеки един от героите и как той е продължил живота си четири месеца след случилото се.

Кел буквално се чувства като затворник в замъка , задушава се от непрестанното следене и липсата на доверие от страна на кралското семейство и е смазан от тежката отговорност животът му да бъде обвързан с този на Рай . Нещо ,което много ми хареса в книгата е ,че се акцентира най-вече върху братската любов и силната връзка между Кел и Рай. И двамата са доста различни и в крайна сметка нямат кръвна връзка ,но въпреки това любовта между тях е истинска  , самоотвержена и жертвоготовна. 

Лайла въплъщава в себе си непрестанното търсене на приключения и неприятности ,
но наред с това тя търси и своето място в света. В един момент младото момиче има нужда да почувства принадлежност към някого и нещо , да се почувства желана на дадено място , а не непрестанно да бяга  и да се забърква в нови неприятности.
С огромно нетърпение очаквах момента на срещата между нея и Кел и ми се искаше да се насладя за по - дълго време на техния тандем.

Емъри Алукард е част от новите герои ,когото определено ще срещнем и в третата книга. Образа на капитана доста  ме изненада и в един момент представата ми за него се промени на 180 градуса.

Не мога да не отбележа нещо ,което много ме подразни и ядоса и това беше отвратителното отношение на краля и кралицата към Кел. В крайна сметка те са го отгледали като син , той от своя страна спаси живота на родния им син и въпреки това те гледаха на него като на ценна вещ ,която трябва да бъде опазена ,за да живее Рай.Постъпката им беше изключително грозна 

Цялостното ми мнение за книгата е  ,че  е една идея по -слаба от първата част , но въпреки това ме държа под напрежение през по-голямата част, четях я с огромен
интерес , а в героите имаше доста голяма промяна.Сега остава да чакаме от издателството да се смилят над нас и по- скоро да ни зарадват с третата книга  , тъй като финалът беше меко казано "отворен" и остави и мен с отворена уста и доста догадки какво ще се случи по нататък.

Нещата , които синът ми трябва да знае за света - Фредрик Бакман



Издателство: Сиела 
Година на издаване: 2018г
Брой страници: 188
Цена:12,90 лв.
Резюме: 
Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: „Най-безопасната! Искам НАЙ-БЕЗОПАСНАТА, разбирашлиме!?“. (Не че аз съм го правил, не бива да вярваш на всичко, което ти казва майка ти.)
Ти и майка ти сте най-голямото ми приключение. Всеки ден се изумявам, че все още ми позволявате да бъда част от него.И последно. Когато ти досаждам. Когато те поставям в неудобно положение. Когато съм несправедлив. Искам тогава да си спомняш за деня, когато отказа да ми кажеш къде си скрил ключа от колата.И помни, че всъщност ти започна.
Да отглеждаш деца, в много отношения е като да караш трактор в стъкларски магазин. С гипсирани крака. И свалена пред очите шапка. Пиян. Но въпреки това смятаме да опитаме. Защото искаме да бъдем възможно най-добрите родители. Това е всичко.

Доста време се чудех дали изобщо да пиша нещо за  тази книга или не , но все пак , тъй като става дума за Бакман, реших да го уважа и да изкажа краткото си мнение за книгата. В нея виждаме истинското лице на автора , без да се крие зад образите на измислени герои или случки . Всичко е извадено от действителността , от реалния живот  и Бакман ни го поднася в напълно суров вид ,без да бъде украсявано или преиначавано.

Както вече сте разбрали книгата е едно обръщение от страна на бащата към сина ,в което Бакман споделя забавни случки при отглеждането на едно дете , разказва лични истории и  потъва в интересни разсъждения. Самата аз все още не съм родител и може би голяма част от родителските неволи през които е преминал и които са описани са ми непонятни , но пък забавни моменти определено не липсваха.


"Всичко ,което искаме е да ви защитим. Да ви спестим всички разочарования , неуспехи и нещастни влюбвани. Но нямаме абсолютно никаква представа какво всъщност правим. Да отглеждаш деца , в много отношения е като да караш трактор в стъкларски магазин. С гипсирани крака. И свалена пред очите шапка. Пиян"
Признавам си ,че много ми се искаше книгата да е художествена литература и да се потопя в някоя прекрасна и затрогваща човешка история , но вместо това се докосваме до вътрешния свят на автора , до неговите чувства и мисли ,до неговите лични преживявания и някак си ставаме по- близки.

"Защото ви обичаме. Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри, по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари…“
Със сигурност , когато стана майка ще се върна към тази книга и ще се припозная в много от ситуациите, но за сега си остава едно прекрасно преживяване и докосване до света на Бакман.
"Първо плюнчиш салфетката.После почистваш лицето на детето с нея.Не плюеш направо върху детето." 
"... ще разбереш ,че смелият не е този ,който удря ,въпреки че не знае дали ще спечели , или загуби.Смелият е този  ,който знае ,че ще спечели , и въпреки това не влиза в бой. "
 

Ако като мен обичате и оценявате всяко нещо написано от Ф.Бакман  то със сигурност ще заобичате и тази книга , най- малкото защото дава възможност на читателя да се докосне до човека Фредрик , мъжа и бащата Фредрик , а не само до писателя Фредрик  
И все пак да не забравя да спомена ,че книгата дойде с подарък под формата на "Себастиан и тролът" - кратка илюстрована детска приказка  ,подходяща за малки и  големи.

September and October Wrap up & November TBR

Здравейте книжни мишлета ,
както сте забелязали и от заглавието ,реших да обединя прочетеното от мен за септември и октомври в един пост , тъй като книгите  не са много. Няма да се оплаквам отново как не ми стига времето за четене и т.н.т .. ,а
директно ще премина към заглавия и мнението ми за тях.

1. Мрак - Джилиан Флин 
Имах желание да прочета книгата мноооого отдавна и съдейки по филма "Не казвай сбогом" и по самото заглавие на книгата , очаквах нещо наистина мрачно , държащо ме в напрежение и пораждащо дори страх у мен. Но до известна степен книгата ме разочарова . Историята се развиваше малко бавно , никак не ми допадна поведението на героите и в крайна сметка дори финала  не успя да ме удовлетвори напълно.За сега това си остава първа и може би последна книжна среща с авторката.

2.Ние срещу всички - Ф. Бакман 
Думите тук са излишни , когато говоря за Бакман   може би винаги се повтарям с това колко прекрасна е книгата , как ме е докоснала и колко истински са персонажите в историята , но .. всичко това си е самата истина. Всяка следваща книга ми харесва все повече и повече и за сега "Ние срещу всички" определено оглавява класацията. Не знам как автора е успял да събере в 500 страници толкова човешки истории , толкова обществени и морални проблеми на обществото ни , толкова болка , сила и вяра.

3.Забравена истина - К. А. Тъкър
Авторката беше непозната за мен ,но пък историята се оказа увлекателна ,макар и доста предвидима. В книгата ставаме свидетели не само на романтична любовна история , но и на някои житейски уроци . Главните герои ми бяха симпатични , макар Алекс да беше леко вятърничава и наивна . Цялостното ми впечатление е ,че книгата
става за убиване на времето,  без да е нещо супер оригинално и запомнящо се .

4. Подсъзнанието може всичко - Дж. Кехоу
Много съм слушала и чела за тази книга , но в крайна сметка нямаше конкретна причина , за да се реша да я прочета .... случи се спонтанно ,но явно е било в подходящото време , тъй като написаното от Кехоу много ми хареса. Естествено прочитането на тази книга няма как да промени из основи живота ми и да ме направи супер богата и успешна , но  затвърди в мен идеята за позитивното мислене като начин на живот .Целта ми е да се  науча да гледам на всичко от положителната страна , да се опитам да намеря нещо позитивно , а не веднага да проявявам негативизъм .Опитвам се де не бъда непрекъснато недоволна от нещо , а напротив , да си  напомням за колко много неща всъщност съм доволна. В това отношение книгата много ми помогна и смятам,че е едно полезно четиво  , което може да не промени живота Ви , но поне ще внесе малко позитивизъм в него.

5. За кого се сещаш ,когато се сещаш за някого - К. Трендафилов
Напоследък името на автора нашумя много и подтиквана от чисто любопитство исках да прочета нещо написано от него и тези стихове бяха единственото ,което намерих (Не знам дали книгата "Затворисърце" я има в електронен вариант) Не разбирам много от поезия , но определящото за мен е да  събуди някаква емоция в сърцето ми , да ме накара да чувствам , да ме развълнува или натъжи , да ме разчуства или ядоса. За съжаление по -голяма част от стиховете на К. Трендафилов ми бяха ...безразлични .  Имаше няколко добри попадения , стихове ,които препрочитах по няколко пъти и
които харесах , но истината е ,че очаквах доста повече.

6. Магията на подреждането -Мари Кондо
Книгата  попадна в полезрението ми доста спонтанно  и я прочетох с огромно удоволствие , а най- хубавото е ,че научих доста полезни  и практични начини за подреждане , изхвърляне и организиране на вещите.Ако сте любопитни да разберете каква магия открива авторката в подреждането или просто сте затрупани с твърде много ненужни вещи ,Ви препоръчвам да  хвърлите едно око на книгата.

7 .Нещата ,които синът ми трябва да знае за света - Ф. Бакман

Нямаше как да пропусна любимия ми Бакман и последната му книга , която е доста по -различна , лична и истинска. Може би ми се искаше да има някаква история , да е тип художествена литература , а не толкова  разказване на забавни случки и истории съпътстващи отглеждането на едно дете . Не ме разбирайте погрешно - книгата ми допадна , но съм свикнала да очаквам нещо друго от Бакман и тази своеобразна изповед и разголване на личния живот  ме хванаха неподготвена .

И май това бяха всички заглавия прочетени за двата месеца. Да ,знам че не са много, но .... все пак това е . В момента чета "Сборище на сенки "на В. Е.Шуаб и не знам защо , но ми върви малко мудно. Първата книга от трилогията ме впечатли доста и възложих големи очаквания и на втората , но ще видим дали ще ги оправдае. След като я завърша ми се чете някакъв трилър , нещо плашещо и дори кърваво (знам ,че звуча като психопат , но .. не съм :Д ) С това се изчерпват плановете ми за предстоящия месец ноември , но да не забравяме и намалението на Сиела ,което предстои и от където , най -вероятно ще се сдобия с нови попълнения в библиотеката. 

Да се потопим в "Магията на подреждането" - Мари Кондо


Издателство: Бард 
Година на издаване : 2017г.
Брой страници :208
Цена:16,99лв.
Резюме: 
Тази книга се основава на метода „веднъж подредено, никога повече разхвърляно“. Ако смятате, че подобен метод е невъзможен, значи имате нужда от тази книга.
Първо, трябва да изхвърлите всичко ненужно. После да подредите бързо и без изключения.
  • Ако го направите в този ред, ще живеете в подредено жилище до края на живота си и никога няма да страдате от бъркотия около себе си.
  • Ако подреждате по малко всеки ден, никога няма да приключите с подреждането.
  • Вместо да категоризирате пространството, създайте места за нещата.
  • Преди да започнете да изхвърляте вещи, си представете като на кино начина на живот, за който мечтаете.
  • Ако дадена вещ не ви радва, изхвърлете я.
  • Започнете ли с вещите със сантиментална стойност, най-вероятно ще се провалите.
  • Определете мястото на всяка вещ в жилището си.
  • Колкото повече цените нещо, толкова по-добре ще ви служи то. 
Промени живота си като го подредиш!
Поредното ми спонтанно решение беше да започна тази книга без да знам какво точно да очаквам (естествено предполагах ,че ще има подробни обяснения за това кое как да подредим в къщи и т. н. т ), но не бях подготвена ,че ще е толкова вдъхновяващо
четиво , което погълнах на един дъх и не усетих кога приключих. Не мога да отрека ,че доста от нещата в книгата се преповтарят и предъвкват по няколко пъти и за някои читатели това може да се окаже  досадно , но така се набляга на няколко основни принципа , на които се основава цялата "Магия " на Кондо. Може би всеки ще възприеме нейните съвети по различен начин - някои ще ги одобрят ,  на други ще им се строят абсурдни , но аз за себе си намерих някакъв среден вариант , който  ме удовлетворява и наистина ми  е полезен. 
Като за начало ми допадна идеята преди да  се започне със самото подреждане  да се извадят всички неща от дадената категория , която ще се подрежда и след това да се започне едно сортиране . Следващото важно нещо,което ми направи силно впечатление и ,за което признавам не се бях сещала ,че може да оказва такова голямо влияние ,  е да докоснем всеки един от предметите и да усетим носи ли ни той радост или не. Съответно ,ако сме щастливи ,че го притежаваме и събужда в нас положителни емоции ще го задържим, но ако не ни радва  просто трябва да си замине. Така звучи доста лесно , но когато започнете да го практикувате ,понякога решенията стават трудни. Естествено има предмети ,за които доста се колебаем - за мен това беше най-трудната част и си признавам ,че оставих повечето от тях поне за сега . Аз определено не съм плюшкин , но понякога се пускам по течението и събирам всякакви неща ,защото "все някога може да потрябват" , но когато усетя ,че тези неща стават прекалено много ,предприемам едно голямо почистване и се освобождавам от всичко ненужно . След това веднага чувствам една лекота и спокойствие ,тъй като понякога твърде многото предмети могат да ме задушат и натоварят. 
Изпробвала съм и  методите на сгъване на М. Кондо и  в доста отношения вършат отлична работа и спестяват място , а и всичко изглежда доста прилежно .Нещо ,с което ми е трудно да се справя е намирането на точно определено място за всяко едно нещо .Всеки от нас има навика да пъха в някое  чекмедже или шкаф всякакви дреболии , тъй като не знае къде да ги сложи , но и не иска да ги изхвърли. И в един момент този шкаф започна буквално да прелива от всевъзможни боклуци , но на нас все още ни е жал да се отървем от тях и отново си казваме "все някога може да потрябва". Когато всяко едно нещо си има определено място и функция и знаем къде да го приберем нещата ставам много по-лесни.
Един малко противоречив,  поне според мен , съвет на Кондо е да не прибираме дрехите ,когато мине съответния сезон , за да извадим необходимите ни към момента  , а да държим всичко видимо , за да не забравяме какво имаме .Това наистина звучи логично ,а и би ни спестило доста усилия  по прибирането на летните и ваденето на зимните дрехи например , но аз си признавам ,че както и да подредя дрехите си нямам достатъчно място ,за да събера всичко в гардероба и скрина си . Така че колкото и да ми се иска , по  този въпрос няма да успеем да постигнем съгласие с Мари Кондо.
Допадна ми, че авторката споделя доста истории и от личния си живот  и най- вече от детството си , когато в нея се  е зародило желанието непрестанно да подрежда и да търси най- добрия начин за това . Разбира се част от историите  за клиентките ѝ ми звучаха малко нереалистично , но цялостното ми усещане за книгата е изключително положително. Ако трябва да я опиша с една дума , то това е вдъхновяваща. За мен книгата е един огромен стимул да въведа малко повече ред у дома и да открия своя баланс , за да не се налага всеки месец да преподреждам гардероба си например. Бих препоръчала книгата на всеки ,дори и да я прочете от чисто любопитство пак вярвам,че ще намери нещо полезно за себе си .
Добавям и едно кратко клипче,което дава малко повече информация за книгата и идеите на Мари Кондо :)

Нека изровим една "Забравена истина " - К. А. Тъкър

Издателство : Ибис 
Година на издаване: 2018г.
Брой страници :372
Цена: 14,90лв. 
Резюме: 
Изоставена да умре в пусто поле на провинциален Орегон, една млада жена, противно на всички очаквания, оцелява, но се събужда, без да има представа коя е, нито какво се е случило с нея. Тя си избира името Уотър заради малката скрита татуировка върху тялото ѝ – единствената нишка към миналото ѝ. Взета под крилото на Джини Фицджералд, своенравна, но с добро сърце възрастна жена, която живее във ферма за коне, Уотър бавно започва да гради своя нов живот. Ала докато се опитва да събере изплъзващите се отломки от паметта си, все повече въпроси изплуват: кой е съседът, който мълчаливо работи под капака на своята кола? Защо Джини не позволява кракът му да стъпи в имота ѝ? И защо Уотър има чувството, че го познава?
Двайсет и четири годишният Джеси Уелс не знае кога Уотър ще възвърне паметта си. За нейно добро се надява това никога да не се случи. Той е сигурен, че така тя ще е в безопасност и много по-щастлива. И тъкмо заради това трябва да стои по-далече от нея. Защото близостта му ще възкреси истината, която е по-добре да остане погребана.
Бедата е, че изглежда, водата винаги намира своя път към повърхността...

Здравейте , книжни мишлета . Както сте видели от заглавието днес ще си говорим за  любовната история на Алекс и Джеси ,разкриваща се в "Забравена истина ".
Започвайки книгата дори не бях чела цялото резюме и не знаех какво точно да очаквам от историята . Действието се разказва от двете гледни точки на главните герои  като погледът на Джеси е в миналото , а на Алекс в настоящето.  Това според 
мен винаги е доста успешен похват на авторите  ,тъй като любопитството на читателя се засилва още повече , когато знае какво се случва в настоящето , но не знае какво е довело до това и жадно разгръща страниците , за да се върне назад във времето и да разплете историята. Признавам си ,че сюжета на историята малко ми напомняше на латиноамериканските сериали от преди 15 години (признавам си ,че ги гледах с огромен интерес). Просто действието е доста предвидимо , а на финала всичко се нареди като с магическа пръчица. 
Алекс Петрова  е 22 годишно момиче , което е взело редица глупави  решения и се оказва омъжена за руския мафиот Виктор Петров , който иска  съпругата му да бъде просто красив трофей и да изпълнява всяко негово желание. Определено образа на Алекс в настоящето ми харесва много повече от образа ѝ преди. Това ,което ѝ се случва променя живота ѝ из основи , но според мен я прави по- добър човек и ѝ осигурява спокоен живот . 
Джеси  се оказва спасение за Алекс .Макар и той да е имал проблемно минало , в никой случай не може да бъде определен като лошо момче ,а точно обратното - оказва се истински ангел хранител за крехката Алекс.
Любовта им е нежна и красива, заражда се въз основа на една случайност , но прераства в нещо истинско и значимо.
Най - интересен и забавен ми беше образа на Джини - стара дама , която живее в пълна изолация и по цял ден шие своите юргани. Съдбата изпраща в дома ѝ Уотър  и двете взаимно лекуват раните си от миналото.
 В крайна сметка , макар и с малко захаросан финал книгата ми хареса ,беше ми приятно да я чета , не ми беше скучна или досадна , а стила на авторката е приятен. Ако си търсите любовна история с лек драматизъм и без ненужни еротични сцени тази със сигурност ще Ви хареса

.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: Ние срещу всички - Фредрик Бакман



Издателство: Сиела 
Година на издаване : 2016г.
Брой страници : 496
Цена : 17,90лв.
Резюме : 
Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго.
 Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще бъдат съкрушени, ще изживеем най-добрите и най-лошите си дни. Този град ще ликува, но и ще пламне. Ще се чуе ужасяващ тътен.
Някои момичета ще ни накарат да се почувстваме горди, някои момчета ще ни накарат да се почувстваме големи. Млади мъже, облечени в различни цветове, ще се бият на живот и смърт в една тъмна гора. Една кола ще се движи твърде бързо в нощта. Ще кажем, че е било злополука, но злополуките стават случайно, а ние ще знаем, че сме можели да предотвратим катастрофата. Някой ще бъде виновен.
Хора, които обичаме, ще умрат. Ще погребем децата си под нашите най-красиви дървета.


"Мъката е цената , която плащаме за любовта , Рамона .Едно разбито сърце за едно цяло."

Понякога е много трудно да се говори /пише за нещо ,което ни е харесало безкрайно много. Емоциите в нас са силни , но не намираме подходящите  думи ,за да ги изразим. Точно това изпитвам в момента след като затворих последната страница на  " Ние срещу всички " и не ми се иска да повярвам ,че всичко е свършило. Излишно е да казвам ,че книгата е великолепна и доста дълго време ще мисля за героите и
техните постъпки , за изборите които  правят  и за случайностите в живота.
В книгите си Бакман винаги отразява действителността такава каквато е , истинския свят който ни заобикаля , показва грозната страна на хората  ,на живота и на любовта , поднася ни всичко в напълно суров вид , без да е украсено ,за да звучи по- добре  , без да е преиначено , за да има щастлив финал и без да е изпълнено само с позитивизъм  , за да си мислим ,че живота е справедлив. 
Героите на Бакман никога не са само добри или само лоши ... те са някъде по средата, тъй като човек може да е едновременно и добър ,и лош.  
"Понякога добри хора могат да  вършат ужасни неща. Вярваме , че така защитаваме тези , които обичаме."
В  "Ние срещу всички"  се появяват и няколко нови образа , а други  просто  изчезват . 
Кевин напуска Бьорнстад и не научаваме нищо повече за него , което поне според мен е жалко . Като читатели  можехме да получим още от образа му , да вникнем в мислите му , да усетим  разкаянието му и  да видим как се преживява подобно нещо .
Бени ми  е любимец още от предишната книга и тук тотално затвърди позицията си . Така противоречив образ , но толкова истински. 
Ана и Мая също преживяват много и в края на книгата те окончателно са се разделили с всичко детско в себе си и са се превърнали в жени ,готови да се борят с живота. Тази битка не е никак лесна , но когато имаш сила да се изправиш пред света с високо вдигната глава , тогава всичко се преодолява малко по- лесно.
Мира Андершон  също е образ заслужаващ по- голямо внимание ,отколкото ѝ е отделено. Тя е въплъщение на саможертвата в името на семейството. За да можеш да загърбиш собствените си мечти и амбиции ,за да може съпругът ти да преследва своите , се изисква огромна сила .
"Не искаме да плачем пред децата си независимо колко са големи. Правим какво ли не за тях , а те не знаят това ,защото още не проумяват обхвата на нещо толкова безусловно. Любовта на родителите е непоносима , безразсъдна  и безотговорна. Децата са толкова мънички , докато спят в леглата си , а ние седим съкрушени до тях. През целия си живот не успяваме да се справим с нещо и изпитваме угризения на съвеста . Окачваме щастливи снимки навсякъде ,но но никога не показваме празните места в албума , където е събрана всичката болка. Всички тихи сълзи в тъмни стаи. " 

Мога да говоря доста дълго за всеки един от героите , които заобичах и , с които свикнах толкова много . Цялата атмосфера на малкото градче Бьорнстад е някак завладяваща  и ни отвежда в един друг свят ,където всичко се върти около хокея ...дори и политиката. Ф. Бакман е засегнал доста злободневни теми в книгата ,  сякаш
повдига завесата и разкрива част от задкулисните игри  в политиката и спорта , които доста често остават скрити за зрителя. Образа на Рихар Тео  е въплъщение на манипулацията и лицемерието ,но за голямо съжаление е доста реален образ.

"В даден  момент почти всички хора правят избор. Някои от нас дори не забелязват кога става това , и повечето не са го планирали предварително , но винаги има момент ,  в който поемаме по един път , вместо по друг , и носим последствията от това до края на живота си ." 


Напълно естествено е ,че всеки от героите израства , образа му се надгражда и се разкриват нови черти от характера , но въпреки това Петер Андершон до известна степен ме разочарова. През цялото време света около него буквално се разпадаше ,  а той или гледаше безучастно или вземаше крайно глупави решения.Изисква се смелост ,за да се опиташ да спасиш мечтата си с  цената на всичко , но когато тази цена е семейството ти ,за мен това вече граничи с глупостта.


"Мъжете  са заети , но израстването на момчетата не чака. Синовете искат вниманието на бащите си точно до момента , в който бащите започват да искат вниманието на синовете си . След това всички сме обречени да съжаляваме , че не сме заспивали до тях по - често тогава , когато главите им още се събираха върху гърдите ни. Че не сме прекарвали повече време на пода , когато те още си играеха там .  Че не сме ги прегръщали , когато още ни позволяваха да го правим.  "  


И все пак да не забравяме ,че в тази книга има и много любов във всичките и форми . Любов към  към спорта , към семейството , към най-добрия приятел, към половинката в живота .... толкова много любов ,която понякога дори не знаем как да изразим . И все пак колкото и банално да звучи ,любовта накрая  оцелява , за да ни спаси. След загубата на мача ние продължаваме да обичаме хокея , след загубата на своята невинност продължаваме да обичаме музиката , след загубата на семейство продължаваме да обичаме най-добрата си приятелка ...


"Във всички връзки има губещи . Може би не искаме да си го признаем ,но един от нас винаги получава малко по- малко и един от нас винаги отстъпва малко по- лесно "


Това е книга за омразата и любовта ,за спорта и политиката , за приятелството и отчуждението , за живота и смъртта и мога да Ви уверя ,че ще Ви накара да изпитвате цяла палитра от емоции докато жадно разгръщате страниците. Вярвам ,че всеки читател може да открие частица от себе си в някой от героите. С мен определено се случи и винаги се случва с книгите на Бакман . Може би затова обичам всяка една от книгите му и за мен са истински съкровища , които си пазя с намерението след години да препрочета , за да видя как ще ги възприема.

"Когато смъртта покоси някого , за тези от нас  , които са останали живи , пътят обратно към нормалния живот е непонятно дълъг. Мъката е диво животно , което ни завлича толкова навътре в мрака ,че ни се струва , че никога няма да се приберем. Че никога повече няма да се смеем. Болката е такава , че така и не разбираме дали е отминала , или просто сме свикнали " 

Ревю: Мрак - Джилиан Флин

Издателство : Ера 
Година на издаване : 2013г.
Брой страници : 400
Цена : 15,00лв.
Резюме : 
Либи Дей е едва на седем години, когато пред очите й брутално убиват майка й и двете й сестри. В хода на разследването тя свидетелства срещу брат си, Бен, който се озовава зад решетките с доживотна присъда. Четвърт век по-късно с Либи се свързва любителския Клуб на следователите – тайно общество, разследващо печално известни престъпления. Според тях Бен е невинен, а истинският убиец е все още на свобода. Либи е потресена от техните твърдения. Объркана, тя поставя под съмнение какво точно е видяла ... или по-скоро не е видяла в нощта на трагедията. Завръщането й на местопрестъплението отприщва спомени, които дават неочакван поглед към случилото се. А истината е шокираща...

Джилиан Флин е авторка ,с чието творчество отдавна искам да се запозная и най- вече  след излизането на филма Не казвай сбогом по едноименната книга . Тогава ме впечатли изобретателността и замисъла на сюжета и реших да дам шанс на книгата
Мрак и дори възложих доста големи очаквания . Но , уви ... останах доста разочарована. Като се замисля много  рядко някоя книга ми е до толкова безинтересна ,че да я завърша буквално на сила , но с тази се случи точно това. И тъй като ревюто ми няма да е много положително ще отбележа основните аспекти ,които поне на мен не ми допаднаха, за да мога все пак да обоснова мнението си : 
Ще започна със самите герои, били те главни или второстепенни , никой от тях не ме впечатли като персонаж, никой не ми беше симпатичен или особено приятен .
Либи Дей е детето оцеляло след кървавото клане и чрез показанията си ,вкарало брат си в затвора. В началото предположих ,че героинята ще ме впечатли и ще ѝ симпатизирам заради преживяната трагедия , но след почти 25 години малкото момиченце Либи не е  направило нищо смислено с живота си. Сякаш през цялото време е била в някакъв застои или летаргия .Тя не работи , няма приятели , не излиза да се забавлява , общо взето не прави почти нищо ...   И на фона на това през всичките изминали години тя нито веднъж не се е опитала да посети брат си в затвора  или да се помъчи да потърси друг виновник за случилото се  ...дори не е направила опит . Това някак си не можах да си го обясня. Но в един момент се появява някой си Лайл  ,който членува в странен клуб от хора  правещи любителски разследвания на жестоки убийства  и изведнъж решава ,че срещу съответното заплащане може и да направи усилие и да разбере какво всъщност се  е случило през онази нощ.
Лайл за мен беше леко глуповат герои , който непрекъснато тичаше подир Либи и искаше да я накара да свърши нещо полезно .
Бен Дей - много исках да харесам и него като герои , но отново не се получи. Поведението му и действията му на моменти бяха наистина абсурдни .Бен е момче от много бедно семейство , без баща и заобиколен от майка си и  трите си сестри и това няма как да не окаже въздействие върху него именно в тинейджърските му години. Беше  ми жал ,че  е унижаван от съучениците си за това ,че е беден  , че търпи подигравки и присмех за нещо , за което няма вина. И все пак това не оправдава изборите му и безучастността му.
За останалите герои няма да споменавам нищо ,за да не влизам в прекалено дълги обяснения , а и за да не разкривам нищо от сюжета , но ще спомена ,че и тяхното поведение беше твърде неразбираемо за мен . 

Следващото нещо ,което леко ме подразни беше непрестанната  смяна на минало и настояще (до тук добре) , но от различни гледни точки - веднъж от името на Либи , после Бен , Пати , от името на автора ....всичко това ми  се стори малко хаотично и объркващо .
Накрая ще завърша с финала на книгата .След като действието не ми беше особено интересно все пак бях любопитна как ще завърши историята  , какво ще се случи  в последните страници , какви тайни ще излязат на яве ... очаквах нещо шокиращо , нещо което да ме остави без думи , но ...в крайна сметка финалът поне за мен не беше много удовлетворяващ . Не съм очаквала хепи енд разбира се , но очаквах нещо повече . Може би вината си е моя, че си бях поставила високи очаквания към книгата ,но исках  да прочета трилър ,който да ме" изправи на нокти ", да събуди в мен страх и безпокойство  , да ме накара да се усъмня във всеки един от героите и накрая да ме остави силно изненадана заради финала си . За съжаление не получих нищо от изброеното и не знам дали бих посегнала към друга книга на авторката .
Все пак държа да отбележа ,че това е лично мое мнение и това ,че книгата не се е харесала на мен, не означава ,че няма да се хареса и на Вас. Ще се радвам да споделите мнението си за авторката и кои нейни книги сте чели .