Ревю : Произход -Дан Браун

Издателство: Бард 
Година на издаване: 2017г.
Поредица: Робърт Лангдън 
Брой страници: 528
Цена: 24,95лв.
Резюме:
ОТКЪДЕ ИДВАМЕ?
КЪДЕ ОТИВАМЕ?

Билбао, Испания
Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в музея „Гугенхайм“ в Билбао, за да присъства на оповестяването на откритие, „което завинаги ще промени лицето на науката“. Организатор на събитието е неговият приятел и някогашен студент Едмънд Кърш - четирийсетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни изобретения и предвиждания са му създали скандална слава по света. Тази вечер няма да е изключение: той обявява, че ще разкрие поразително постижение, което ще разтърси самите основи на човешкото битие.
Грандиозното събитие обаче е хвърлено в хаос преди Кърш да успее да съобщи за безценното си откритие. Животът на Лангдън е в опасност и той е принуден да бяга с директорката на музея Амбра Видал. Двамата се отправят за Барселона в рисковано търсене на загадъчна парола, която ще отключи тайната на Кърш.
Изправени срещу враг, който винаги е на крачка пред тях, Лангдън и Видал се лутат из лабиринтите на града. Насочвани само от енигматични символи и чудати произведения на модерното изкуство, двамата бегълци вървят по следи, които ще ги отведат до потресаваща истина, останала погребана... досега.


"В какъв свят бихте живели - без религия или без наука ? "

Много пъти съм Ви споменавала колко любим  ми е Дан Браун . Той е от авторите , който или обичаш ,или мразиш. Вярно е ,че книгите му са изградени по един и същи
тертип и действието се развива почти по една и съща схема, но чета всяка негова книга с огромен интерес. Във връзка с това , каня се да прочета "Произход" още от излизането ѝ на пазара, но след две години закъснение .... най-сетне я завърших. Доста от почитателите на автора , определят книгата като най- слабата му до момента , но аз определено не мисля така . 
"Произход" е книга ,която се появява в точния момент  и отразява много детайлно и точно развитието на човечеството. Тя е едно своеобразно пророчество , което ме накара да се замисля за доста неща и дори леко ме плаши. 

Време е да се срещнем  с професор Робърт Лангдън , който се оказва специален гост  на презентацията на  футуриста Едмънд Кърш. Опиянен от невероятните прелести  на музея "Гугенхайм" и тръпнещ в очакване да разбере каква ще е изненадата на Е.Кърш , Лангдън е в истински възторг от всичко чуто и видяно , до момента в който Кърш е прострелян и убит на място , без да успее да представи презентацията си ,даваща отговори на въпросите : От къде идваме и Къде отиваме? И както обикновено става Лангдън ,заедно с красивата Амбра Видал (годеница на принц Хулиан) се заемат със задачата да представят пред света откритието на своя добър приятел.  Отново стигаме до сблъсъка на религията с науката , но в доста по -задълбочен аспект.Личи си ,че Дан Браун е положил огромни усилия в проучванията си свързани с религия , наука , технологии и  история. Книгите му могат да се разглеждат като мини енциклопедии или пътеводители и намирам това за нещо много полезно и приятно поне за мен.Този път действието се развива в Испания и по конкретно Барселона (в по-голямата си част) .Определено не липсват екшън моментите  и измъкването на главните герои буквално на косъм от поредната опасност . Може би малко ми липсваше разгадаването на различни символи и закодирани съобщения , не че  напълно липсват в книгата, но ми се искаше да има и още. 
Ако трябва да опиша книгата с една дума , то тя  ще е - завладяваща. Въпреки обема си книгите на Дан Браун винаги се четат бързо , а действието е толкова динамично ,че просто няма как да спреш да четеш. Дори и след като  прочетох "Произход", наред с многото въпроси ,които още се въртят в главата ми на преден план продължава да изниква "В какъв свят бихте живели -  без религия или без наука ?" Замислете се и Вие ..... 

В крайна сметка дадох на книгата 4 от 5 звезди в Goodreads заради финала и сега ще обясня защо . Всъщност финала може би е много добре замислен и отговаря напълно точно на идеята за човешката еволюция и това , което ни очаква в бъдеще  ,но на мен не ми хареса. Може би ми е трудно да приема тази реалност и не искам да се съглася с подобен финал . Ще ми е интересно ,ако сте чели книгата , да споделите как се почувствахте след затварянето на последната страница. 

Ревю : Цирцея -Маделин Милър



Издателство : Анишър ( Егмонт )
Година на издаване: 2018г.
Брой страници: 352
Цена:19,90лв.
Резюме: 
В дома на Хелиос, бога на Слънцето и най-могъщия сред титаните, се ражда дъщеря. Цирцея е необикновено дете – не е могъща като баща си, нито порочно съблазнителна като майка си, заради което е презряна и отхвърлена от семейството си. Изолирана от своите, тя се обръща към смъртните и скоро разкрива, че всъщност притежава голяма сила – силата на магьосничеството.
Ужасен от способностите й, Зевс я запраща на самотния остров Еея, където Цирцея черпи сила от природата и развива силите си. Но тя няма да бъде вечно сама. Съдбата й се преплита с тази на много от известните митологични фигури – вестоносеца на боговете Хермес, майстора Дедал, Минотавъра и разбира се, лукавия Одисей.
Много опасности грозят сама жена в свят като този, а Цирцея успешно си навлича гнева както на смъртни, така и на богове. За да защити това, което й е най-близко до сърцето, тя трябва да използва всичката си сила и да реши дали принадлежи на божествата, от които е родена, или на смъртните, които е обичала.

Намерете ме и във Facebook 

.....но в самотния живот има редки моменти, когато някоя душа докосва твоята така, както звездите доближават земята веднъж в годината.....

Тази книга предизвика доста шум с появата си и ме накара да се замисля имала ли съм до сега досег с гръцката митология. В крайна сметка установих ,че съм чела за гръцките божества благодарение на Рик Риърдън и двете поредици - "Героите на
Олимп" и "Боговете на Олимп." Това всъщност са едни от най-любимите ми поредици , но са предназначени за деца и юноши ,затова и стила ,по който са поднесени историите е доста лек и разказан като приказка пълна с приключения. Сигурно вече се чудите защо ви говоря/пиша всичко това. Истината е ,че започвайки "Цирцея" може би подсъзнателно съм очаквала да се сблъскам с подобен стил на писане като в книгите на Р. Риърдън , очаквала съм забавления , смели герои  ,битки с щастлив край и много чувство за хумор  , но стила на М. Милър е съвсем различен. В началото това леко ме смути и дори притесни , реших че книгата не е за мен , но не се отказах от нея и постепенно нещата си дойдоха на мястото.
Започвам  с това ,че дори не бях чувала за богинята Цирцея , не бях запозната със съдбата ѝ и родителите ѝ. Авторката доста бързо ни въвежда в обстановката и нещата се случват много  динамично , а на мен ми липсваха описанията на героите , на чувствата им , на мислите им. Струваше ми се,че М Милър просто ни нахвърля фактите , разяснява ни родословното дърво на Цирцея и ни прекарва през детството ѝ в рамките само на няколко страници.
Както сте прочели и от резюмето Цирцея е различна , а както днес ,така и в миналото "различните" доста често са били отблъсквани , нагрубявани и унижавани  именно заради това. Да си различен е  етикет  , който ние  често лепим на други хора , които всъщност не разбираме , не сме като тях и просто ги оприличаваме като "различни" , което пък автоматично се смята за лошо. Цирцея не притежава кой знае каква красота , няма невиждани сили и има писклив , почти човешки глас , което я превръща в обект на много подигравки и тормоз . Но въпреки това , тя запазва добрината си . Колкото и пъти да я нараняха , тя е  готова отново да даде шанс.

След като е заточена на остров Еея  за нея започва истинското приключение.  Странно е как едно наказание и обричане на живот в изолация , в крайна сметка сякаш поставя начало на истинското ѝ съществуване. Там започва и израстването на богинята Цирцея като личност , като жена , любовница и майка. Далеч от подигравките и униженията , от подмолностите в двореца и от злите си роднини Цирцея започва да живее без да се притеснява от мнението на другите. Пее на воля по цял ден  , цапа ръцете и краката си с кал , събира билки и  прави каквото си пожелая ,тъй като няма кой да я види и упрекне.С течение на времето обаче ,тя започва да чувства самотата . Понякога на острова има доста посетители като някои са добронамерени , други не , някой носят добри вести , а други - само разочарование , но въпреки това Цирцея сякаш се е сляла в едно с острова .

Беше ми интересно да проследя живота на едно божество , на една жена и майка , тъй като някой неща за характерни за всяко създание независимо дали е смъртно или безсмъртно. М. Милър дава интересен поглед върху събитията  и макар отначало да ми беше трудно да свикна със стила на писане , сега като завърших книгата ,усещам че Цирцея вече ми липсва.