Ревю: Непокорна кралица - Мегън Марч

Издателство: Егмонт 
Поредица: Безмилостен крал
Година на издаване: 2018 г.
Брой страници: 256
Цена:14,90лв.
Резюме: 
Аз съм неговото забавление.

Играчката му.
Изплащането на дълг.

Казвам си, че го мразя, но всеки път, щом влезе в стаята ми, тялото ми ме предава. Как е възможно хем да го желая, хем да се страхувам от него? Казаха ми, че ще ме обърка, че ще накара тялото ми да се бунтува срещу разума. Ала не осъзнавах, че това ще се превърне в пълна лудост. Трябваше да се досетя. Когато става дума за Маунт, правилата не важат.
Няма да се предам. Няма да покажа слабост. Ще отстоявам своето и ще изляза от тази сделка, без душата и сърцето ми да пострадат.
Той обаче има други планове…
А ето и ревюто на Безмилостен крал 

Май и тук ще продължа да се оплаквам от тази поредица и да се чудя защо автократа трябва да описва толкова и такива подробности от сексуалния живот на двама души. Историята на Маунт и Кийра продължава от там ,където свърши "Безмилостен крал " ,  а именно с появяването на
уж мъртвия ѝ  съпруг.Тя изпада в тотален шок и не знае как да реагира на заплахите и отношението му , но естествено появява се спасителят Маунт и разрешава всичките ѝ проблеми. След тази лека драма авторката отново е наблегнала  на сексуалните подвизи на двамата герои и по скоро на извратените желания на Маунт .Не искам да звуча като някаква светица или непорочна девойка , но лично на мен отношението на Маунт и нестандартните му желания и заповеди спрямо Кийра не ми допаднаха . 
Този път имаше  и моменти , които ми допаднаха . Когато Кийра и Маунт напуснаха Ню Орлиънс за малко , отношенията им бяха почти нормални и те сякаш имаха истинска връзка. Маунт се държеше почти като нормален мъж и отношението му спрямо Кийра беше мило  и любвеобилно . Искаше ми се в цялата книга да има много повече такива моменти . 
След завръщането от краткото пътуване и двамата осъзнават ,че нещата ще си бъдат
пак по старому и романтичната приказка е свършила. За съжаление се случват някой неочаквани неща и естествено в най- напрегнатия  момент книгата свършва и ни оставя в неведение.Мисля скоро да прочета и третата просто от любопитство , за да видя как ще свърши тази странна история и доколко поведението на Маунт  ще се промени. 
В заключение ще спомена ,че и тази книга се чете супер бързо , буквално за ден , за съжаление след няколко седмици сигурно няма да си спомням нищо от нея , но поне ще си имам едно на ум , когато посягам отново към книгите на Мегън Марч. 

Татуировчикът на Аушвиц - Хедър Морис

Издателство : Рива 
Година на издаване: 2019 г.
Брой страници : 244
Цена: 16,90 лв.
Резюме: 
През 1942 г. Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот, говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден през юли на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще се погрижи Гита също да доживее свободата.
Татуировчикът на Аушвиц е роман, базиран на живота на Лудвиг Айсенберг, или Лали Соколов, когото животът в лагера среща с бруталността, ужаса, смъртта, доктор Менгеле, университетски преподаватели, СС офицери, престъпници и обикновени хора, но и с любовта.

Започнах книгата с доста големи очаквания и с емоционалната нагласа да прочета нещо разтърсващо и  истинско. В крайна сметка историята  се оказа доста по -различна и честно да си призная не успя истински да ме докосне или разчувства. 
Лали е главното действащо лице в книгата и проследяваме основно неговия живот в лагера и всички изпитания , през които преминава.Той е доста умен и начетен и това му спечелва известни привилегии, но въпреки това младото момче използва тези привилегии , за да помага на другите. Винаги е готов да се лиши от вечерята си ,за да нахрани някой по - гладен, да се опита да намери лекарство за болните или да изложи живота си на риск осъществявайки дребна търговия в лагера. Той си спечелва известно уважение от останалите , тъй като е татуировчикът на Аушвиц , човекът който заличава предишните имена и живот на хората и ги превръща просто в номера без мечти и бъдеще. Така един ден се запознава с Гита и искрата на надеждата пламва в сърцето му.За съжаление през цялото време Гита ми беше твърде безлична и лично аз като читател  не успях да се докосне по- детайлно до образа ѝ , сякаш тя е пасивен участник във всичко случващо се. За да бъда напълно искрена ще кажа ,че така и не успях да усетя любовта между Лали и Гита , не усетих кога се зародиха чувства помежду им , не усетих страст , привързаност или обич. 
Друго , което не ми допадна в книгата е,че тя не ни прави съпричастна с войната  и с реалните страдания на хората , а просто показва живота на няколко човека в едно затворено общество. Съдбата е била малко по благосклонна към Лали и той се опитва
да осигури същото и за приятелите си, но сякаш оставаме безучастни към всичко останало случващо се в лагерите , то само се загатва и подразбира, но само толкова. 
Въпреки тематиката си книгата е някак лека  и се чете изключително бързо. Това може би е следващото нещо ,което не ми допадна - че обема на историята е твърде малък като се има предвид ,че отразява такива събития и нещата се развиват твърде бързо и на места леко препупано.
В заключение ще кажа ,че книгата е приятна за четене, колкото и странно да звучи това предвид тематиката, чете се неусетно бързо ,но не оставя кой знае какви спомени и емоции след себе си. Определено има много по-добри книги отразяващи събитията от Втората световна война и написани в пъти по добре като стил и изказ . В крайна сметка бих препоръчала "Татуировчикът на Аушвиц" като някакво леко четиво , но не и като сериозна книга отразяваща реални исторически събития. 

Ревю: Безмилостен крал - Мегън Марч

Издателство : Егмонт 
Поредица : Безмилостен крал
Година на издаване: 2018 г.
Брой страници :256
Цена: 14,90 лв.
Резюме: 
Не знаеш името ми, но аз контролирам всичко, което виждаш.
Както и онова, което остава скрито от теб.
Властта ми няма граници и всяко мое желание бива изпълнено.
Не ми трябва да давам пари назаем на западаща семейна дестилерия, но пък ще бъде забавно да са ми длъжници...
Тя да ми е длъжница.
Тя не знае, че е привлякла вниманието ми.
Трябваше да бъде по-предпазлива.
Ще я притежавам. Ще я погълна. Дори бих могъл да я задържа.
Време е да си събера дълговете.
Кийра Килгор, сега си собственост на Лаклан Маунт.


Здравейте ,
ще започна първо с това ,че аз обичам да чета любовно- еротични романи , забавни са ми , разтоварващи и отпускащи . През повечето време ми е ясно какво и как ще се случи , но когато историята е написана добре ,това предразполага читателя и наистина доставя удоволствие.
Чела съм поредицата Грях от М. Марч и много ми допадна ,затова реших да посегна и към поредицата Безмилостен крал , мислейки си че ще е в подобен стил , но се оказа че греша напълно. 
Образа на Лаклан Маун е на типичния мъжкар с невероятно тяло , безмилостен характер и купища пари ,с който да контролира целия град . Но образът му всъщност е доста мрачен , тъй като той буквално върти всички мръсни сделки в града и притежава власт над всички картели , а когато някой му пречи просто се отървава от него.Първоначално това леко ме шокира , тъй като в повечето случай мъжкият персонаж може да е  груб и наперен , но поне не се занимава с нищо незаконно. 
Кийра Килгор е наскоро овдовяла , но не съжалява особено много за това , тъй като покойният ѝ съпруг се е оказал истински боклук ,който е търсил само пари и изгода от брака си с нея , а тя по всякакъв начин иска да се справи  успешно с управлението на семейната дестилерия Севън Синърс. Кийра определено е борбена и амбициозна , но когато се оказва ,че дължи огромна сума пари на Лаклан Маун  това променя живота ѝ напълно.
И от тук започват всички нереалистични и странни събития в книгата , тъй като идеята е Кийра
да изплати дълга си към Маун като стане негова собственост и той може да прави с нея каквото си иска. От тук на сетне не се случва нещо кой знае какво освен доста нелепи сексуални сцени , някой предизвикаха в мен дори отвращение и отношението на Маун към Кийра ми се стори ужасно. Наистина исках да харесам историята ,но то буквално нямаше такава ... единствено финала на книгата беше доста непредвидим и ме накара да прочета и втората част , но не знам дали бих продължила с третата. 
Не усетих почти никакви емоции в героите , а през цялото време се преповтаряха едни и същи изрази описващи сексуалните им  подвизи и нищо повече . Разбирам ,че книгата е еротична  , но все пак очаквах и някакви други емоции освен непрестанните оргазми на главните герои. 
В крайна сметка единственото хубаво нещо е ,че книгата е много кратка и се чете изключително бързо  и именно това ме  накара да я завърша. Споделете ми , ако сте чели поредицата и с какви впечатления сте останали. 

Ревю: Божигроб - Джей Кристоф

Издателство : Егмонт 
Поредица : Нивганощ 
Година на издаване : 2018 г. 
Брой страници: 656 
Цена : 29,90 лв.
Резюме: 
Пребори страха си, пребори света.
Мия Корвере е намерила своето място като острие на Девата на Благословеното убийство, но мнозина в Червената църква смятат, че тя далеч не го заслужава. Упражнявайки кървавия си занаят в едно от най-затънтените кътчета на Републиката, тя така и не се доближава до крайната си цел – смъртта на консул Скайва и кардинал Дуомо. А след фатален сблъсък със стар враг Мия започва да подозира мотивите на Червената църква…
Когато е обявено, че Скайва и Дуомо ще имат рядка публична изява по случай закриването на игрите в Божигроб, Мия се опълчва срещу Църквата и продава себе си като гладиатор в замяна на възможността да ги елиминира. На арената Мия открива нови съюзници, по-добри противници и още повече въпроси за необичайното си влечение към сенките. Но докато все повече заговори биват разкрити, а броят на жертвите продължава да нараства, Мия е принудена да направи избор между лоялността и отмъщението и да разкрие тайна, която би могла да промени целия ѝ свят.
А ето какво се случи в Нивганощ 
 А мен може да ме откриете тук -Facebook 

Нямах търпение да започна "Божигроб" , тъй като поредицата определено е доста
пристрастяваща , нестандартна и вълнуваща  и просто трябваше да проследя отново съдбата и приключенията на Мия. Началото на книгата отново е леко объркващо  и ни прехвърля ту в минали моменти , ту в настоящето , но това ни помага да разберем цялостния замисъл на Мия и какво всъщност се кани да направи тя . Признавам си ,че планът ,който си беше начертала ми изглеждаше доста безумен  и смъртоносен и е факт ,че по пътя към заветната цел се проля твърде много кръв. Цялостната идея с гладиатите и битките ми напомняше малко на Игрите на глада , но в много по- брутална и жестока версия. 
Няма как да напиша много неща без да разкрия  ключови  моменти от историята  , но появата на някои стари герои доста ме изненада. Отново виждаме Ашлин и всъщност е доста трудно да се определи на чия страна е тя . Признавам си ,че след края на  " Нивганощ "наистина намразих тази героиня и въпреки всичко случило се в настоящата книга .... все още не може да ми стане симпатична. Самата Мия според мен доста се промени , превърна се в истински безпощаден убиец и плати твърде
висока цена , за да достигне до целта си . Да не забравяме ,че тя  вече има още един верен спътник - Затъмнение , демонът на покойния вече Касий . Диалозите и спречкванията между Господин Благ и Затъмнение определено са доста забавни и въпреки ,че двете същества привидно не се понясат , тях ги свързва привързаността им към Мия. 
Хубаво беше ,че попадайки при дона Леона ,Мия се запозна с доста нови хора , които всъщност се превърнаха в  нейни приятели , разбрахме техните съдби и страдания им и нямаше как да не ми станат симпатични . В тази книга авторът отново разбива всички клишета и излиза извън рамките на стереотипите като преобръща света на Мия с краката на горе ,  а нас читателите - оставя в недоумение. В първата книга всичко звучеше доста  по -лесно и логично . Мия се стремеше да отмъсти за загубата на семейството си , убивайки Скайва и Дуомо и  така да сложи край на тиранията им. Но нещата се оказват доста по-  сложни . Младото момиче разбира ,че родителите ѝ не са тези , за които ги   е смятала ,  през очите на малко момиченце тя е виждала всичко в розово - щастливо семейство с любящи и обичащи се родители отдадени на страната си , но в един момент завесата се повдига и нещата вече изглеждат доста различно. 
Признавам си ,че финалът беше доста епичен , но ми дойде малко в повече разкриването на всякакви странни семейни връзки , все едно сме в латиноамерикански сериал. Но нещото ,което най- много ме зарадва беше появата на един позабравен герой ,който успява да се намеси в точния момент и да остави нас читателите с широко отворени усти и тръпнещи в очакване да прочетат "Мраколуние" 

Ревю: Нивганощ - Джей Кристоф

Издателство : Егмонт 
Поредица : Нивганощ 
Година на издаване : 2017 г. 
Брой страници : 632
Цена : 27,90 лв. 
Резюме : 
В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.
След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. Но дарбата ѝ да говори със сенки я отвежда пред вратата на отдавна оттеглил се асасин, който ѝ предлага друго бъдеще в един напълно непознат свят.
Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре...

Може да ме откриете  Тук ! 
Слушам и чета за тази книга още откакто беше публикувана у нас  през 2017 г . и ,тъй като през настоящата година съм си обещала да не се впускам да чета току що излезлите на пазара книги , а да се опитам да намаля бройката на книгите в списъка ми за прочит , то това беше и причината да се захвана с "Нивганощ" и да разбера за какво е целият този шум. 
Признавам си ,че началото ми беше доста трудно , не можех да се ориентирам кой е разказвача , кога се развива действието и коя всъщност е главната героиня . Наред с това началото ми беше една идея по мудно отколкото ми се искаше. Някак си историята не успя да ме спечели още от самото начало , нали знаете как дадена книга ви грабва още с първото изречение , е с тази не беше точно така. Все очаквах да се случи нещо все по- интересно и по- интересно и да прикове вниманието ми на 100% . Това реално се случи след средата на книгата. В никой случай не казвам ,че първата половина от историята ми е била скучна , напротив четох я с интерес , но нещо ми липсваше , за да бъда напълно погълната от историята . А сега е време да обърнем внимание и на самите герои. 
Мия Корвере  е главното действащо лице . Съдбата ѝ е изключително тежка и след обесването на баща ѝ и отвеждането в затвор на майка ѝ и малкото ѝ братче момичето остава само на улицата и трябва да се бори за живота си . Тук се появява старият антиквар Меркурио , който взима под крилото си малкото гардже и се заема да я превърне в професионален убиец , който да отмъсти за семейството си . До тук сюжетът не е кой  знае колко непредсказуем , а и след това действието също е предвидимо до известна степен. Мия трябва да бъде обучена ,за да стане професионално острие и да завърши отмъщението си затова попада в Червената
църква , заедно с още много чираци , за да извърви дългия път на обучението и да достигне крайната си цел. Разбира се нещата са доста по- трудни отколкото е очаквало младото момиче и в Червената църква тя среща както много приятели , така и врагове.
Много ми хареса светът ,който Дж. Кристоф е изградил , макар да не се ориентирам напълно за всички градове и народности на картата , но идеята за пустинята , за Божигроб  и за обучението в Червената църква са майсторски изпипани и ми достави истинско удоволствие да се насладя на тази фантазия и да се пренеса в този измислен свят . 
Останалите чираци в Червената църква всъщност са една цветна палитра от образи и характери и всеки от тях успява да се открои с нещо и да бъде запомнящ се . Няма как да се спомена ,че много симпатизирах на Карлота , Ашлин  , Осрик  и Трик .... особено Трик. В един момент не можех да спра да чета историята именно заради него . Толкова прекрасен мъжки образ рядко се среща , а той беше просто съвършен . Образът му съчетава всички качества ,необходими за един добър мъжки образ и в същото време тези му качества не са излишно хиперболизирани , а напротив , ставаме свидетели и на слабостите и страховете на Трик. Виждаме ,че той може да е безмилостен и жесток , но в същото време  да се отнася мило и внимателно с Мия.  Джесъмин ме дразнеше през цялото време , а образа на Тих беше толкова мистериозен , че така и не разбрах дали е от добрите или от лошите . 
Има още много герои  , които ми допаднаха и такива , които едва понасях ,но няма как да отделя време на всеки от тях , но пък задължително трябва да напиша няколко реда за  Господин Благ - котката ,която всъщност е не-котка , но е верен спътник на Мия откакто е била на 6 години .Всъщност господин благ е сянка , която неотлъчно е до Мия и изпива страхът ѝ , храни се от него и в същото време винаги проявява чувство за хумор или за сарказъм и внася нотка на забавление дори и в тежките моменти.
Финалът на книгата беше доста ....неочакван , грандиозен , кървав и тъжен за мен. В един момент всичко се преобърна и буквално не знаех какво да очаквам. Тук автора е свършил работата си отлично , тъй като последните страници разкриващи случващото се просто трябва да се прочетат на един дъх. Разбира се останаха много недовършени дела и въпроси без отговор , но за тази цел има още две също толкова обемни книги  , който чакат да бъдат прочетени , а аз нямам търпение да открия отговорите на всички въпроси , които се въртят в главата ми. 
В заключение ще кажа , че книга разчупва доста от клишетата за подобен   YA фентъзи роман. Четейки резюмето може би всеки очаква типичния образ на 15  - 16 годишно момиче , което
притежава невероятно умения , решено е да отмъсти за семейството си , а по пътя среща също толкова смело и красиво момче , в чието лице открива истинската любов . Ами ще Ви разочаровам , но нещата в книгата са много по- различни. Самият стил на автора на моменти е доста циничен и груб , не ни спестява нищо  и не захаросва излишно нещата , а образа на Мия е всичко друго но не клиширан.  Така че ,ако все още не сте обърнали внимание на поредицата сега е моментът да го направите ,защото просто няма да Ви разочарова.