Яж , моли се и обичай - Елизабет Гилбърт

Издателство:  Прозорец
Година на издаване: 2008г.
Брой страници: 448 
Цена: 17,00лв. 
Резюме: 
Елизабет Гилбърт e млада омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка тя е съсипана и объркана, но и свободна както никога преди. Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, трябва да си готов дори да ставаш посред нощ и да търкаш пода на храма. Там успява да обуздае част от демоните в себе си. Накрая се озовава на Бали, където беззъб шаман на неизвестна възраст й показва нов път към покоя - просто седи и се усмихвай. И ето че щастието бавно пропълзява в нея и я завладява.

Започнах тази книга с огромни очаквания , основаващи се на филма , който съм гледала и харесвам много . В резултата на това критериите ми за книгата наистина
бяха доста завишени и в един момент останаха неоправдани. За голямо мое съжаление трябва да кажа ,че не се спогодихме с Елизабет  Гилбърт .Може би ще разочаровам много от Вас , но просто очаквах много повече от подобна история за човешкото себеопознаване и израстване .
Както знаете ""Яж ,моли се и обичай " е разказ за живота на самата авторка и едногодишното ѝ пътуване в Италия , Индия и Индонезия. Бях много развълнувана  ,че ще чета за пътешествия именно в тези страни , тъй като сами по себе си са изключително интересни , екзотични и различни.
Започвайки с посещение на  Италия действието се развива  леко  и неангажиращо , но в един момент стана твърде монотонно и еднообразно , сякаш героинята вършеше всеки ден едно и също и всичко се повтаря до безкрай. Може би очакванията ми бяха за малко по -подробни описания на атмосферата на Италия  и в частност Рим , повече за забележителностите , храната , десертите , обичайте и традициите. И аз не знам какво съм очаквала , но не останах удовлетворена напълно.
Следващото място за посещение беше Индия - още по екзотична и мистична страна , но цялото действие се развиваше в ашрама ,където ежедневието на Елизабет се свежда до медитация , пеене , молитви , търкане на пода и отново
медитация. Признавам си ,че на тази част бях на път да се откажа от книгата . Просто по- скучно нещо не бях чела от много време , но все пак с леко прескачане на страници и пасажи успях да избутам нещата и да снигнахдо пътуването до Индонезия и о. Бали. Всъщност това е беше и най- интересната (поне за мен ) част от книгата .Елизабет се запознава с доста нови хора , които бързо се превръщат в нейни приятели , описва интересни места и обичай от живота на местните  и като цяло това направи прочита на книгата до голяма степен приятен и интересен  за мен.
Не мога да кажа ,че историята ме е накарала да преосмисля живота си или ме е довела до някакво прозрение , единствено съжалявам ,че не успях да открия красотата  и магията в историята на Елизабет Гилбърт и дори смея да твърдя ,че филмът ми хареса много повече от книгата , а това ми се случва изключително рядко .
Споделете и Вие чели ли сте книгата или нещо друго от авторката , как Ви  е подействало и дали Ви е харесало.

Ревю: Отдадени на греха - Мегън Марч

Издателство: Егмонт 
Поредица: Грях 
Година на издаване: 2019г.
Брой страници: 256
Цена: 14,90 лв.
Резюме: 
Уитни Гейбъл е от онези жени, за които се бориш до смърт.
Бориш се да ги имаш. Да ги пазиш. Да ги обичаш.
Най-накрая научих урока си и е време да докажа, че аз съм мъжът, който е достоен да застане до тази жена.
Не ме интересува какво ще ми струва, защото провалът не е приемлив вариант за мен.
Без значение кой или какво ни се изпречи - този път тя ще бъде моя...
Завинаги.
Прочетете мнението ми за първите две книги от поредицата : По- богат от греха и Виновни като греха 

Започвайки последната книга от поредицата не знаех какво да очаквам  и дори се
чудех какво толкова ще се случи в тези 250 страници.Но М. Марч определено е развихрила въображението си и е сътворила чудеса. Наистина латиноамериканските сериали бледнеят пред нещата случващи се в книгата .Хубавото е ,че всичко е много динамично и книгата се чете буквално за един ден , просто започнеш ли я не можеш да спреш. Трудно е да напиша каквото и да било без да загатна поне за малка част от събитията ,но ще кажа ,че в крайна сметка завършека на историята за  Линкълн и Уитни ми хареса , а около близките им хора се разкриха един куп неочаквани и шокиращи тайни ,които превърнаха книгата в истинско приключение.
В заключение ще кажа ,че поредицата ми хареса
учудващо много , към момента имах нужда точно от такова четиво и дори нямам забележки към историята .Със сигурност ще потърся и друга поредица от авторката и се надявам и тя да ми хареса. 
Малко по- надолу текстът съдържа спойлери , така че ,ако не сте запознати с историята не го четете !!!






Тук ще изкоментирам част от нещата в книгата и следващите редове съдържат спойлери ,така че не ги четете без да сте завършили книгата ...моля Ви !!!




Започвам  с шокиращите разкрития около Джаки - представях си я като добра , отговорна и мила майка ,леля и баба , а тя всъщност се оказа убийца . С това авторката може би маааалко попрекали. В първите две книги образа ѝ беше възхваляван и тя беше едва ли не светица , а накрая .... 
Разкритията около Карма също бяха...уауу .. особено относно бащата на близначките ѝ , но пък накрая тя сякаш премина през някаква метаморфоза и се превърна в по- добър човек . 
Най-забавно ми беше с Комодора и Магнус , които всъщност се оказаха добри приятели  , държащи много един на друг . Разбира се любовта между Линкълн и Уитни пребори всички трудности и изпитания и  както става в приказките накрая всички заживяха спокойно  и щастливо.


Ревю: Виновни като греха - Мегън Марч

Издателство: Егмонт 
Поредица : Грях 
Година на издаване: 2019 г.
Брой страници: 272
Цена : 14,90 лв.
Резюме: 
Невинни до доказване на противното? Няма такова нещо. Всеки бърза да те обвини, а рядко някой ще те изслуша.
Писнало ми е да ме обвиняват без доказателства само заради фамилията ми – Гейбъл. Семейство Рискоф може и да притежава този град, но не смятам да следвам техните правила дори секунда повече.
Този път ще поема съдбата в собствените си ръце и ще се боря за живота, който заслужавам. Но първо трябва да преодолея греховното привличане между мен и Линкълн...

Ревю на първа книгата от поредицата: По - богат от Греха 

Както споменах и преди тази поредица ме завладя и я прочетох на един дъх , така че след отворения финал на книга първа нямаше как веднага за не започна и "Виновни като греха" Действието продължава там от където е свършило в предишната книга и нещата се развиват наистина скорострелно. Трудно ми  е да говоря по обстойно за сюжета и действията на героите , за да не ви издам нещо , но със сигурност няма да останете разочаровани от случващото се .  Не липсваха моментите с глупаво държание от страна на Линкълн , но пък Уитни не ме разочарова и сякаш се държа по - адекватно и разумно. Нямаше как да не се забавлявам с Крикет - братовчедката на Уитни , която е същинска фурия за разлика от близначката си , която е истинско въплъщение на злото . 
Колкото повече четях , толкова повече харесвах и Комодора. В началото той  е представен като доста безкомпромисен и дори жесток глава на семейството , който държи на всяка цена всичко да е под неговия контрол и всеки да спазва заповедите му , но с времето разбрах , че  иска единствено най- доброто за  семейството си и не е чак толкова ужасен. За разлика то него майката на Линкълн  е истинско зло. Толкова надменно , жестоко и огорчено същество , което пръска отровата си навсякъде и срещу всеки определено може да изнерви
всеки читател. 
Героите в книгата ми станаха доста близки и  напълно потънах в техния свят  и техните проблеми. Излишно е да казвам ,че и  тази книга завърши доста шокиращо и просто беше задължително веднага да започна третата , а за нея ще Ви говоря съвсем скоро .За сега това е краткото ми мнение за историята , любителите на любовни романи със сигурност ще оценят таланта на Мегън Марч и завладяващата история , която е сътворила. А аз нямам търпение скоро да прочета и някоя от останалите поредици на авторката. 

Ревю: По- богат от греха - Мегън Марч

Издателство: Егмонт
Поредица: Грях 
Година на издаване: 2019г.
Брой страници: 288
Цена: 14,90 лв.
Резюме: 
Преди десет години Уитни Гейбъл се появи най-неочаквано в живота ми с дългите си крака и сините си очи. Не знаех името й, не се и интересувах от него.
Като всеки мъж от семейство Рискоф, се заех да получа онова, което исках. И горяхме като опустошителен огън, докато тя не реши да се омъжи за друг. Сега ме мрази. И вероятно така е редно. Появих се на сватбата й и възразих. С това я изпратих обратно у дома. Сама и без пръстен.
Казват, че Рискоф и Гейбъл не могат да имат своя щастлив край… но аз не съм приключил с Уитни Гейбъл. Никога няма да приключа с нея. Нашата история няма да има край


Може да ме откриете и тук - Facebook

Бях изпаднала в лек читателски застой , но тази книга определено ми върна желанието за четене и буквално не исках да спра докато не я завърша. Разбира се нямах високи очаквания към такъв тип четиво ,но си признавам ,че историята влезе
под кожата ми и прочетох и трите книги на един дъх. Това беше и първата ми среща с авторката като стил на писане и изказ и в крайна сметка останах много доволна. 
Много ми хареса мотива за невъзможната любов между две враждуващи от стотици години фамилии. Звучи малко в стил Ромео и Жулиета , но си има своя чар. 

Уитни Гейбъл  е принудена да се завърне в родния си град след 10 годишно отсъствие , оставяйки зад гърба си предишния си живот в Лос Анджелис ,който е бил една голяма илюзия. Оставайки вдовица , тя се оказва съвсем сама в една изключително враждебна среда и решава ,че при семейството си ще намери спокойствието , от което се нуждае , но миналото я застига с пълна сила. Авторката е използвала добре познатия похват с редуване на минало  и настояще както и редуване на гледните точки на двамата главни герои . На мен това много ми хареса , тъй като сякаш следя паралелно две истории , разказани от две различни гледни точки и това приковава още по силно читателското внимание. 

Линкълн Рискоф е   истинско клише във всяко едно отношение - изключително красив  и секси , богат , надарен ,добър ,мил  и т.н.т , но въпреки това много го харесах . Всичко в образа му е добре премерено , за да не се натрапва и да не дразни .  И колкото и перфектен и безгрешен да е наследникът на фамилия Рискоф , той допуска най- голямата грешка ,когато среща Уитни. Запознанството им е бурно  и  емоционално и въпреки това авторката не е прекалила със секс сцените и с описанието им . Отношенията им се развиват бързо  , а любовта пламва с пълна сила ,докато на пътя им не застават твърде много недоброжелатели и врагове.
Връзката между Уитни и Линкълн е обречена да мине през много трудности и изпитания , а  всичко случващото се около тях е доста  динамично , но въпреки това в отношенията им се усеща толкова любов , привързаност и топлота ,че няма как да не им симпатизирате. 
Естествено книгата завърши с доста отворен финал и просто нямаше как да не посегна веднага към втората част от трилогията. 
А Вие чели ли сте нещо от авторката и харесва ли Ви стилът ѝ на писане :)

Ревю: Кутия за птици - Джош Малерман

Издателство: Deja Book​
Година на издаване: 2015 г.
Брой страници: 296
Цена: 14,90лв.
Резюме: 
Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно – то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затворят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди… И настана тишина, нарушавана само от птичите песни.
Малори е сред оцелелите. Живее в укрепена къща с Момчето и Момичето. Учи ги да живеят без зрение. Подготвя ги за деня, когато ще напуснат убежището си. Тя излиза навън само за да налива вода от кладенеца в двора. Винаги е със завързани очи, винаги се спъва в неравната почва около него. Наблизо тече река. Там чака лодката – последната надежда. Дошло е времето да тръгнат. Със завързани очи. Престои им опасно пътешествие в свят, в който един поглед може да ти коства живота…
Още с излизането си на българския пазар книгата предизвика голям фурор. От тогава до сега прочетох страшно много положителни мнения и доста малко отрицателни. Доколкото знам има и филм по книгата (не съм го гледала)
И така в крайна сметка и аз прочетох "Кутия за птици" и ...сякаш нещо не ми достигна ,за за я харесам достатъчно и да се нареди сред любимите ми. Началото е доста силно и веднага грабва вниманието на читателя. Има достатъчно мистерия и неочаквани събития  , авторът ни държи под напрежение и събужда въображението ни. Малори ми стана симпатична още от самото начало. Първоначално също като нея исках да повярвам ,че всичко е просто илюзия и хората не полудяват наистина ,но  всичко се оказва реалност . Все още ми е непонятно какво точно се случваше в
книгата ,но идеята ,че не можеш да седиш с отворени очи навън , че не виждаш нищо и седиш затворен буквално като птица в клетка е плашеща. А ,когато трябва да отглеждаш деца в тази среда нещата стават още по - кошмарни . През цялото време се дразнех ,че децата всъщност не бяха наричани с имената им , а просто момче и момиче . Твърде безлично ми се стори сякаш са някакви предмети , а не човешки същества. Малори ги е обучила много добре , почти като войници ,които винаги са на щрек  и това всъщност много ѝ помага. 
Може би финалът на книгата остави твърде много въпроси без отговори и не задоволи любопитството ми. Много неща останаха недоизяснени и въпреки ,че знам ,че историята има продължение (дано бъде преведено и у нас) ми се искаше автора да хвърли повече яснота . 
Цялостното ми впечатление за историята е положително , макар самата тя да е толкова зловеща и плашеща . Идеята е оригинална и добре развита стига накрая да получим обеснение за всичко случило се. 
Държа да отбележа ,че корицата също е прекрасна и въздействаща. Определено ,ако Ви се чете нещо различно това е вашата книга. За мен това беше първа среща с Дж. Малерман , но смятам да дам шанс и на другите му книги . Споделете и Вие чели ли сте нещо от автора и с какви впечатления сте останали.